Особено мнение на съдия-докладчика А. Атанасов:

 

     Съдия-докладчика намира за основателно и оплакването на жалбоподателката за незаконосъобразност на постановлението за разноските, инкорпорирано в констативния протокол от 02.11.2017 г. и по отношение на размера на признатите като разходи по изпълнението пропорционални такси.

     Съобразно ТТРЗЧСИ пропорционалните такси за опис по т.20 и за събрано вземане по т.26 се определят като процент от цената на паричното вземане.

     Паричното вземане по смисъла на тези норми съставлява материализираното в изпълнителния лист вземане на взискателя, което не включва в себе си платеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, което също като таксите съставлява разноски по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 от ГПК. / в този смисъл е реш.№ 1365/31.08.2017 г. по в.гр.д.№ 1688/2017 г. по описа на ВнОС/

     С оглед на това дължимата към датата на извършване на описа такса по т.20 следва да е в размер на 92,82 лв. без ДДС, или 111,38 лв. с ДДС, а дължимата такса по т.26  следва да е в размер на 592,31 лв. без ДДС и 710,77 лв. с ДДС, които размери са по-ниски от приетите в констативния протокол размери съответно по т.20 от 122,78 лв. с ДДС и по т.26 от 713,65 лв. с ДДС.

     Освен това при приетите от съдия-докладчика размери на дължимите такси по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ ще е налице и надвишаване на общия им сбор над 1/10 от размера на вземането, поради което общият им размер ще следва да бъде намален до съответната пропорционална сума.

 

                                                                        

                                                                  Съдия А. Атанасов: