Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 39                                02.02.2018г.                     гр.Стара Загора

 

                                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На тридесети януари 2018 г.

в публичното заседание, в следния състав:                          

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                      НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1544 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225, ал.1 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 30432/10.11.2017г. от ответника- юридическото лице “Г.- Д.“- ЕООД, гр.С., против Решение № 1121/23.10.2017г., постановено по гр.д.№ 2433/2017г. по описа на РС- С., с което се признава уволнението на работника му Д.Х.Д. от гр.С. за незаконно и се отменя Заповед № 004/02.03.2017г. на “Г.- Д.” ЕООД- С., с която същото е извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, възстановява Д.Х.Д. на заеманата преди това незаконно уволнение работа при „Г. Д.и Сие"- ЕООД, осъжда се “Г. Д.” ЕООД - С. да заплати на Д.Х.Д. от гр.С. парично обезщетение в размер на 3 395, 98 лв. по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.03.2017г. до 03.09.2017г., както и сумата 500 лв. разноски по делото на РС, и е осъден “Г.- Д.” ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- С. сумата 315, 84 лв. за дължима в производството Държавна такса и разноски за вещи лица. Във въззивната жалба се правят оплаквания, че РС неправилно е приел, че единствения спорен въпрос между страните касае размера на евентуално дължимото парично обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и счита, че тази констатация не съответствала на изложеното в Отговора му на Искова молба, както и на становището му в хода на производството пред първоинстанционния съд. Сочи своите конкретни фактически и правни оплаквания против постановения против него съдебен акт на РС. Твърди, че с оглед неправилно извършеното от РС разпределение на доказателствената тежест той е провел пълно доказване на факта за невъзможност работника- ищеца да осъществява трудовите си функции, и въпреки формалното позоваване от РС на невлязло в сила Решение на ТЕЛК, без обсъждане на всички събрани доказателства, е довел до незаконен крайния резултат. Счита, че формалното прилагане на буквата на закона е неправилно, че смисъла на принципа на защита на работника по КТ обхваща не само формалната защита от уволнение, а държи основно сметка за безопасността за здравето и живота му, и че в случая всяко по-нататъшно продължаване осъществяването на трудови му функции като работник в среда, която допълнително довежда до усложнения в здравословното му състояние създава реална опасност за неговото здраве и застрашава реално живота му. Твърди, че работникът- ищец не е ангажирал доказателства дали последното решение на ТЕЛК е обжалвано или влязло в законна сила, поради което счита последното Експертно решение на ТЕЛК № 1446/06.06.2017г. за окончателно. Счита, че РС не се бил съобразил, че ищецът е бил освидетелстван съгласно по- ранно Експертно решение № 0560/02.03.2016г./№ 33 от ЛТД/ със 100 % нетрудоспособност и съгласно него противопоказни условия на труд за него са били психофизическо напрежение, токсични вещества и йонизираща среда, като това Решение било влязло в законна сила, не е било оспорено от ищеца и отново отразявало невъзможността същия да осъществява трудовите функции, вменени му съгласно трудовия договор и длъжностна му характеристика, което не било обсъдено от РС в съдебния му акт, поради което счита атакуваното от него Решение за немотивирано и незаконосъобразно. Твърди, че другото подлежащо на доказване от негова  страна обстоятелство било дали е налице възможност той/като работодател/ да предложи друга, подходяща за здравето и състоянието на работника работа, и този факт незаконосъобразно бил обявен от РС за безспорен, поради признанието му от страна на ищеца. С оглед изложеното счита, че иска за отмяна на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 04/02.03.2017г. е неоснователен и като го е уважил, РС е постановил един немотивиран акт, тъй като не бил обсъдил изложените от ответника основания и доказателства, а бил приложил пряко и без съответния анализ на доказателствата правната норма. Прави оплакване, че счита обжалваното Решение за неправилно и незаконосъобразно и в частта, в която е била уважена напълно исковата претенция по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като съгласно чл.228, ал.1 от КТ правилото за определяне на обезщетение, което следва да получи работник- служител/чието уволнение е признато от съда за незаконосъобразно/, е въз основа на последното получено от него брутно трудово възнаграждение. Поради което счита, че в случая не се касае за „овъзмездяване на работника"/както бил приел РС/, а следвало да се има предвид логиката на ВКС, че в тази хипотеза не се изследвал въпроса за последващи евентуални изменения на трудовото възнаграждение, ако работникът би бил на работа. Ето защо счита, че първоинстанционният съдът неправилно е определил размера на присъденото в полза на ищеца парично обезщетение, като не се е позовал на експертното заключение в неговия първи вариант, който бил изготвен по силата и въз основа на закона, а бил приел неговия втори вариант, приемайки и обсъждайки евентуални бъдещи промени. В този смисъл РС не е бил дал указания на ответната страна да представи доказателства, дали има последващи заповеди относно работното време за периода след 01.05.2017г. и не се бил убедил, дали няма последващо намаляване на работното време, като е определил размера на присъденото обезщетение на работника- ищец в разрез с чл.228 от КТ и при неизяснена фактическа обстановка, което водело до неправилност на съдебния акт. С оглед всичко гореизложено моли ОС да отмени атакуваното Решение на РС- С., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ, като неоснователни и недоказани, и да му присъди направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Алтернативно, моли ОС, ако приеме, че обжалваната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразна и, че Решението на РС е правилно в тази му част, да отмени същото в частта му, в която е било присъдено парично обезщетение за принудителна безработица за сумата над 2000, 40 лв., като неоснователен, поради изложените по-горе съображения.

Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

            В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор вх.№ 34096/18.12.2017г. от другата страна- въззиваемия/ищеца- работник/- пълнолетния български гражданин Д.Х.Д. ***, който заявява, че въззивната жалба била неоснователна, а обжалваното Решение на РС било правилно и законосъобразно, поради което моли ОС да остави жалбата без уважение и в сила атакуваното първоинстанционно Решение, тъй като според него не било основателно оплакването във въззивната жалба, че РС бил приел за спорен само размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като в него били изложени мотиви относно законосъобразността на уволнението, както и по двата акцесорни иска по чл.344, ал.1, т.2 и по чл.225, ал.1 от КТ. РС бил обсъдил всички възражения на ответника, направени в отговора му на исковата молба и счита, че са били неоснователни възраженията, че РС е следвало да изследва писмени доказателства- болнични листи и заключение на служба по трудова медицина, и въз основа на тях да прецени дали работата, която той е упражнявал/като уволнено лице/, е била подходяща за здравословното му състояние. Твърди, че преценката относно това дали определена трудова функция е подходяща за здравословното му състояние, като работника или служител, се извършвала само и единствено от органите на медицинската експертиза на работоспособността съгласно Закон за здравето и Наредба за медицинската експертиза. Излага своите подробни фактически и правни аргументи относно доказателствената сила на  ЕР на ТЕЛК № 0027/10.01.2017г., тъй като към датата на връчването му на уволнителната заповед/ 02.03.2017г./ посоченото решение не е било влязло в сила, и РС бил постановил правилен съдебен акт. Счита, че РС е обсъдил възражението на ответника в първоинстанционното производство относно влязлото в сила ЕР № 0560/02.03.2016г. относно определените му неподходящи условия на труд с оглед евентуално му трудоустрояване, без да е посочена конкретна длъжност, че Заповедта за уволнение е издадена по втората хипотеза на чл.325, т.9 от КТ и в Заповедта не било цитирано ЕР № 0560/02.03.2016г. А по отношение възраженията за незаконосъобразност в определяне размера на присъденото парично обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ счита, че практиката на ВАС не е задължителна за гражданския съд, че безспорно обезщетението се определя по правилата на чл.228 от КТ относно размера на последното получено брутно трудово възнаграждение от работника или служителя, и то е било определено от РС при спазване на тези правила и в решението не се отчитало някаква инфлация или друг размер на минималната работна заплата, индексация на заплати и др. подобни, като базата за изчисляване на обезщетението не е променяна, нито от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, нито от решаващия РС. Поради гореизложеното, моли ОС да остави жалбата без уважение и да му присъди всички разноски за това въззивно производство. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящия въззивен съд.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка една от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства и пред ОС 1 бр. ново писмено доказателство- поотделно и в тяхната съвкупност, и заключението на приетата от РС съдебна- икономическа експертиза, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима, своевременно подадена от заинтересовано лице- ответника/работодател/, срещу негативното за него първоинстанционно Решение на РС, поради което същата се явява процесуално допустима и по направените в нея конкретни оплаквания настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на спора, с който е бил сезиран.

Въззивният съд счита, че процесната въззивна жалба се явява изцяло неоснователна, необоснована и недоказана,  поради следните фактически и правни съображенията :

Видно от изготвения от РС доклад по делото пред първата инстанция, ответникът- въззивник е следвало да докаже, че ищецът- въззиваем е в невъзможност въобще да изпълнява възложената му работа, поради болест и липсата на друга работа, подходяща за здравето и състоянието му. Наличието на невъзможност работника- ищец да осъществява възложената му работа към онзи момент е безспорно установено по делото пред РС с всички приложени писмени доказателства, в т.ч. извлечение от книгите за отразяване на болнични листове и становището на СМЦ, Видно от Удостоверение от работодателя /№ 31 от ЛТД/, както и от приложените болнични листове и справки за такива /извлечени от книгите за болнични листове/, работника Д. е ползвал отпуск по болест за 2014г. общо 123 дни, за 2015г. - общо 186 дни, а за 2016г.- около 110 дни, което на практика действително означава, че същият не е работил през по- голямата част от посочените години. От приложените Становище на СТМ „С.”- ООД /№ 47 от ЛТД/ и Експертно решение на ТЕЛК № 27/10.01.2017г./ № 49 от ЛТД/, изрично е било посочено, че лицето е със 100% трайна неработоспособност, без чужда помощ, е видно, че за него е било противопоказно от медицинска гледна точка да работи при наличие на психофизическо напрежение, токсични вещества и йонизираща среда, като е било изрично отбелязано, че работника Д. не е подходящ за заеманата длъжност. Дългите отсъствия от работа на Д. поради отпуски по болест са препятствали дейността на работодателя му, който е бил значително фактически и правно затруднен да назначи друго лице, което да изпълнява трудовите му задължения по заместване.

В ЕР на ТЕЛК № 27/10.01.2017г. изрично е констатирано, че работникът Д. е със 100 % неработоспособност и не е подходящ за заеманата длъжност, и очевидно на това фактическо и правно основание работодателят е прекратил трудовото правоотношение с него на 02.03.2017г. Към този момент никоя от страните още не е знаела и не би могла да знае за крайния резултат от обжалване на това ЕР на ТЕЛК № 27/10.01.2017г. Действително писмената Заповед № 004/02.03.2017г./№ 51 от ЛТД/ за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на работника на същата тази дата/02.03.2017г./, наистина почти 2 месеца след издаване на ЕР на ТЕЛК, като по делото липсват каквито и да са данни, че работникът и/или ТЕЛК са уведомили по някакъв надлежен ред работодателя, че е било налице оспорване на това ЕР на ТЕЛК, тъй като действително не е налице каквато и да е законова процедура, по която работодателят да се снабди с надлежна информация относно движението на административната преписка при ТЕЛК. Поради което действително работодателят се е опитал да изпълнил задължението си да преустанови официално трудовите си правоотношения с работника си, явяващ се лице, за което съществува законово медицинско препятствие да осъществява трудовите си функции при него, вследствие на предписание на ТЕЛК и с цел запазване здравето и живота на самия работник.

Налице са обаче констатирани, установени и доказани мотиви на РС, че на напълно формално основание/невлязло в сила ЕР на ТЕЛК/, следва да се приложи точно и пълно буквата на закона, и предвид наличието на абсолютно правно основание за отмяна на Заповедта, не е било въобще необходимо подробното обсъждане на всички други събрани пред РС доказателства, довели до крайния резултат. С постановения атакуван съдебен акт РС неформално, а напълно мотивирано, обосновано и законосъобразно е защитил работника от незаконно уволнение, включително и като е държал преди всичко сметка за безопасността относно здравето и живота на същия. В случая не е налице целено по- нататъшно продължаване осъществяване на трудови функции на работника в работна среда, която допълнително би довела до усложнения в здравословното състояние на въззиваемия, камо ли за реална опасност за неговото здраве и застрашаване на живота му.

Освен това РС се е съобразил и с факта, че ищецът е бил освидетелстван съгласно Експертно решение № … от ЛТД/ със 100 % нетрудоспособност, със същите противопоказни условия на труд за него са психофизическо напрежение, токсични вещества и йонизираща среда, но дори и при доказана невъзможност на работодателя  да му предложи друга, подходяща за здравето и състоянието на работника работа, и напълно мотивирано този правен и практически факт е обявен от РС за безспорен, поради признанието му от двете страни по делото.

При анализа на мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение ОС установи, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение обосновано е посочено по чл. 325, т. 9 от КТ, който съдържа в себе си два задължителни кумулативни елемента:

1.Невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или  

2.Поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието.

Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е била поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 % и повече, което е от компетентност на ТЕЛК, което е било констатирано и постановено от ТЕЛК със 100 % неработоспособност на работника още с Експертно решение № … от ЛТД/, но към настоящия момент вече е невалидно. Още повече, че в процесната писмена Заповед въобще не е посочена конкретна длъжност, която работникът заема при работодателя си, а само е посочено неопределеното „лицето не е подходящо за заеманата от него длъжност“, като Заповедта за уволнение е издадена на основание чл.325, ал.1, т.9, пр.2 от КТ. Наред с това в тази Заповед въобще не е налице цитирано въпросното единствено валидно към този момент ЕР № 0560/02.03.2016г., а само висящото и невлязло в сила по- ново ЕР № 27/10.01.2017г.

Относно направеното от въззивника алтернативно оплакване срещу обжалваното Решение на РС в частта му за неправилно и незаконосъобразно и в частта, с която е уважил напълно исковата претенция за парично обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, същото се явява изцяло съобразено с нормата на чл.228, ал.1 от КТ, при спазване на правилото за определяне на обезщетение, което следва да се присъди на възстановения уволнен работник въз основа на последното получено от него брутно трудово възнаграждение/БТВ/. Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е постановил това да е в размери и за суми, съответстващи точно на последната брутна работна заплата, получена от уволнения работник, с която да се овъзмезди работника за оставането му без работа. Съобразено е и обстоятелството, че за 3 поредни месеци/от 01.02.2017г. до 30.04.2017г./ съгласно писмена Заповед на работодателя № 004/23.01.2017г. е намалено работното време на всички работници от 8 ч. на 4 ч., като липсват каквито и да са доказателства това да е продължило и за по- късен период/след 01.05.2017г./. Понеже с отмяната на незаконното уволнение работника се връща обратно да работи при работодателя си,  в обезщетението следва логично, обосновано и законосъобразно да се включи последното му БТВ преди незаконното уволнение, но не и евентуални последващи изменения/увеличения/ на трудовото  възнаграждение за неговата овакантена длъжност за този период от време, ако той би бил на работа при този работодател, на тази длъжност и при това договорено трудово възнаграждение. Логиката на чл.228 от КТ би била налице, ако не е било налице постановено възстановяване на работа на уволнения работник и връщането му при същия работодател, на същата длъжност и при същата му писмена длъжностна характеристика.


Ето защо ОС счита, че РС напълно правилно е определил размера на присъденото в полза на работника парично обезщетение, като се е позовал на втория вариант от заключението на ССчЕ, включително и за 3 месеца по 4 ч. работен ден. Ако работодателят е имал съображения за последващи заповеди относно работното време за периода след 01.05.2017г. и евентуално последващо намаляване на работното време от нормативните 8 ч. на по- кратко такова, е следвало да заяви това с Отговора си на ИМ по правилата и в сроковете на чл.130-133 от ГПК, като тогава представи и евентуалните си съответни писмени доказателства за това.  При наличните писмени доказателства по делата и становища на страните напълно мотивирано и законосъобразно РС е определил размера на присъденото парично обезщетение на работника- ищец, при изцяло изяснена пред него фактическа и правна обстановка, и без нарушение на чл.228 от КТ, което е довело до един напълно мотивиран, законосъобразен и правилен първоинстанционен  съдебния акт.

Тъй като приема, че обжалваната Заповед № 004/02.03.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение на работника е законосъобразна и Решението на РС е правилно в тази му част, ОС счита, че и в частта му относно присъденото от РС парично обезщетение за принудителна безработица по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 03.03.2017г. до максималния законен 6- месечен срок до 03.09.2017г. за сумата над 2000, 40 лв. до пълната присъдена сума в размер на 3 395, 98 лв., то се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди, а в тази й част процесната въззивна жалба на работодателя, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, със законните последици от това. С оглед всичко гореизложените мотиви ОС счита, че следва да отхвърли въззивната жалба на работодателя, като неоснователна и недоказана, и да потвърди в тази му част атакуваното Решение на РС, като мотивирано, законосъобразно и правилно.

         Още повече, че като се съобрази с настъпилите фактически и правни промени в хипотезите по спора след обявяване на делото за решаване от РС/06.10.2017г./, ОС взе предвид и, че след датата на постановяване на атакуваното първоинстанционно Решение/23.10.2017г./ и след датата на подаване на процесната въззивна жалба в РС/10.11.2018г./, поради отмяна на предишното Решение на ТЕЛК- С. от НЕЛК- София, е изтекъл нормативно определения 1- годишен срок на предишното Решение на ТЕЛК- С./10.01.2017г./ и е постановено ново Решение/14.11.2017г./ на ТЕЛК- С., което обаче е обжалвано, в момента е висящо и не е влязло в законна сила.

         Следователно към датата на обявяване на делото за решаване пред настоящата въззивна съдебна инстанция/30.01.2018г./ спрямо въззиваемия- работника Д. вече не е налице валидно Решение на ТЕЛК за установен и доказан % нетрудоспособност, което да е задължително за работодателя му- въззивник, и което да е в подкрепа на мотивите за издаване на процесната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между тях № 4/02.03.2017г.

 

         В резултата на гореизложените мотиви и съображения, въззивният съд счита, че мотивите в атакуваното Решение на първоинстанционния РС са достатъчно пълни, законосъобразни и доказани, поради което и на осн. чл.272 от ГПК ОС се присъединява изцяло към тях, със законните последици от това.

 

С оглед изхода на спора и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, тъй като въззиваемият- работник Д. е направил пред ОС- С. доказани разноски в размер на 500 лв. за възнаграждение на един пълномощник- адвокат/видно от Договора за правна защита и съдействие № 108742/11.12.2017г.- л.16 от настоящото в.гр.д./, на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК въззивникът- работодател следва да бъде осъден да му ги заплати изцяло.

 

На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред, в общия 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С., пред касационния ВКС на РБ- гр.София, при евентуалното наличие на някои от касационните основания по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225, ал.1 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1121/23.10.2017г., постановено по гр.д.№ 2433/2017г. по описа на РС- С..

ОСЪЖДА  лице „Г.“- ЕООД, ЕИК- …, гр.С., ул.“По. К.“ № ., ет.., ап.. да заплати на Д.Х.Д.- ЕГН ********** *** сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС- С. пред  ВКС- С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :