О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

Номер 135                                       09.02.2018 г.                         Град Стара Загора    

                                            

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               Втори граждански състав

На девети февруари                                                                              Година 2018

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА                      

                                                                          ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от   съдията  М. МАВРОДИЕВА                                                    

въззивно частно гражданско дело номер 1017 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 402, ал.2, чл.398, ал.1, във вр. с чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

         

Образувано е по частна жалба, подадена от “А.“ ЕООД гр.Ч., представлявано от едноличния собственик на копитала и управител на дружеството Й. Т. Б.чрез адв. Д.Т. против Определение от 29.11.2017г., поостановено по гр.д.№ 338/2017 г. по описа на Ч. районен съд, с което е оставено без уважение искането на “А.“ ЕООД гр.Ч. за отмяна на допуснатото обезпечение на предявения по делото иск, евентуално за замяна на наложената обезпечителна мярка от запор на банкови сметки на възбрана на недвижим имот.

 

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който го намира за неправилно и необосоновано, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна, както и за отмяна на наложената обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника или да се замени същата с налагане на възбрана върху собствен на дружеството недвижим имот.

 

В постъпилия в срока писмен отговор от Б.Д.Д., чрез адв. Н.Ш., се взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения. Моли да се потвърди обжалваното определение.

 

Старозагорският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на другата страна, взе предвид данните по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

 

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и e насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал.2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. В този смисъл е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

 

С определение № 1794 от 27.02.2017г., постановено по гр.д. № 2499/2017г. по описа на П. районен съд е допуснато обезпечение на иска на Б.Д.Д. против «А.» ЕООД, гр.Ч., по с правно основание чл. 266 ЗЗД, с цена на иска 11052.98 лв. , чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответното дружество.  Това определение е влязло в сила, след потвърждаването му от П. окръжен съд с определение № 764 от 31.03.2017г. , по ч. гр.д. №  795/2017г. по описа на съда.

Обжалваното определение е постановено по молба от 01.09.2017г., подадена от въззивника „А.“ " ЕООД - ответник в първоинстанционното производство, с искане за отмяна или евентуално за замяна на допуснатото по делото обезпечение на предявения против него иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД - налагане на запор върху банкови сметки на дружеството в посочени банки. В молбата се сочат оплаквания за неоснователност на допуснато  обезпечение, тъй като искът не бил вероятно основателен и не била налице обезпечителна нужда. Моли се да се отмени наложеното обезпечение на иска, - запор на банкови сметки на ответника или евентуално да се замени с възбрана върху собствен на дружеството недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в г. Пловдив, ул. Ален мак № 28, бл.17, ет.3 със застроена площ 63.65 кв.м.

За да остави без уважение молбата на въззивника, първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.402 ГПК, тъй като производството, по което е допуснато обезпечение не е приключило, нито ответникът е предложил обезпечение по чл.180 и 181 от ЗЗД.

Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 398, ал. 1 от ГПК, тъй като в върху собствения на дружеството недвижим имот е учредена договорна ипотека в полза на „Ю. и Е. Б.“ АД за сумата 50 000 лв., представляваща отпусната кредитна линия, като ипотеката се разпростира и върху дължимите от ответното дружество лихви и такси по кредита. Приел е също, че допускането на обезпечение чрез възбрана на собствения на дружеството недвижим имот, няма да обезпечи вземането на ищеца.

Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, че не са налице основанията на чл.402 от ГПК за отмяна на допуснато по делото обезпечение. Съгласно разпоредбата на чл.402, ал. 2 от ГПК, съдът може да отмени обезпечението, само когато се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, или че са налице условията на чл.398, ал.2 ГПК – представено обезпечение от ответника по чл.180 и 181 ЗЗД.   

Цитираната разпоредба не предвижда възможност за преразглеждане на основанията за допускане на обезпечение по делото. Видно от приложеното гр. дело № 338/2017г. по описа на ЧРС, делото е висящо и не е отпаднала причината, поради която е било допуснато обезпечението. Не е налице и второто основание за отмяна на обезпечението - представено обезпечение на иска от ответника по реда на чл.180 и 181 ЗЗД.  Ето защо, съдът намира, че искането за отмяна на допуснатото по делото обезпечение с правно основание чл. 402 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение. 

 

По евентуалното искане за замяна на допуснатото обезпечение - налагане запор върху банкови сметки на ответника с налагане на възбрана върху собствения на дружеството недвижим имот – апартамент, посочен по – горе, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 398, ал. 1 от ГПК замяната на една обезпечителна мярка с друга е допустима по искане на една от страните по делото, след уведомяване на другата страна и вземане предвид на нейните възражения и когато чрез новата обезпечителна мярка ще бъде обезпечен иска на ищците по същия начин, по който той е обезпечен чрез първоначално наложената обезпечителна мярка.

В подадения в срок отговор, ищецът е оспорил молбата за замяна на обезпечението и е посочил, че искът следва да остане обезпечен чрез запор върху банковите сметки на ответника, тъй като върху притежавания от него недвижим имот била учредена договорна ипотека в полза на банка за сумата 50 000 лв., представляващи отпусната кредитна линия, като ипотеката се разпростирала и върху дължимите от ответното дружество лихви и такси по кредита, поради което счита че допускането на това обезпечение нямало да обезпечи вземането на ищеца.

От представения по делото нотариален акт № 50 от 19.07.2017г. по дело № 450/2012г. на П. нотариус А., се установява, че върху собствения на дружеството - ответник недвижим имот е учредена договорна ипотека в полза на Ю. и Е. Б.“ АД за обезпечение на отпусната кредитна линия, заедно с лихви, такси и разноски.

Възражението на ищеца против замяна на обезпечението следва да бъде взето предвид от съда. Това е така, защото при неизпълнение на евентуално неблагоприятно за ответника решение за заплащане на претендираната сума, именно ищецът /а не ответника по делото/ би имал право да избере върху какво имущество на ответника да насочи принудителното изпълнение и, ако се допусне замяна на обезпечението с възбрана на предложения, собствен на дружеството недвижим имот, върху който е учредена ипотека, то това би затруднило осъществяването на правата на ищеца по решението.

Ето защо се налага извод за неоснователност на молбата на ответника за замяна на допуснатото обезпечение и същата следва да се остави без уважение.

 

До този правилен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което, обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на ответника за отмяна или замяна на обезпечителната мярка, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 29.11.2017г., постановено по гр.д.№ 338/2017 г. по описа на Ч. районен съд, с което е оставено без уважение искането на “А.“ ЕООД гр.Ч. за отмяна на допуснатото обезпечение на предявения по делото иск, евентуално за изменение на наложената обезпечителна мярка от запор на банкови сметки на възбрана на недвижим имот.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: