Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

     592                                                 07.11.2019 г.                                   гр.Стара З.а

 

СТАРОЗ.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври две хиляди и деветнадесета година,

в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                   АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1307 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по  въззивна жалба на А.А.У. *** З.а, подадена чрез адв. П.К., против решение № 154/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1380/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд /КРС/ в частите му, в които е : отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука на 19.01.2018 г. над сумата от 4 800,00 лв. до претендираната сума от 65 000,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане; отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука над сумата от 17,40 лв. до претендираната сума от 201,23 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане; приел съпричиняване в размер на 60 %; присъдил адвокатско възнаграждение  на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза       на ищцата и е присъдил разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.2 от ГПК в размер  на 1 530,00 лв.

Излагат се оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че при определяне размера на неимуществените вреди първоинстанционният съд не се е съобразил с характера и степента на увреждането и продължителността на физическото и душевното страдание на въззивницата и неправилно е приложил  разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Въззивницата счита, че при определяне на размера на обезщетението за търпените вреди, КРС не е взел предвид  всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези, които е взел предвид не ги е обсъдил в тяхната съвкупност , което е в противоречие с дадените в т.ІІ на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС указания, а също така и формираната съдебна практика при прилагането на чл.52 от ЗЗД.

Освен това счита, че при преценка на търпените неимуществени вреди  КРС не е отчел в достатъчна степен тежестта и трайните последици за психическото й състояние, а така също и за физическото й състояние вследствие на ампутираните фаланги на четирите пръста, в който смисъл били заключението на назначената СМЕ и показанията на свидетелите.

Ето защо въззивницата счита, че размерът на присъдените суми е изключително занижен и не е съобразен с принципа на справедливост, с оглед претърпените телесни увреждания и търпените болки и страдания от нея, а от друга страна и с утвърдената съдебна практика  при компенсиране на вреди от този тип.

По отношение на направеното от работодателя възражение за съпричиняване се посочва, че същото е останало недоказано.

Претендира за отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер, както и присъждането на направените по делото разноски и адвокатски хонорар по чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, с включен ДДС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от въззиваемия  „А.” АД – гр. К., чрез адв. М.П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а в частта й досежно разноските – като недопустима.

Излагат се доводи, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части е правилно, справедливо и законосъобразно, съобразено изцяло с наличните доказателства, установена фактическа обстановка и установилата се трайна съдебна практика по дела с такъв характер.

Претендира се потвърждаване на решението на КРС в обжалваните му части, а досежно разноските жалбата да се остави без разглеждане, като производството по делото в тази част да бъде прекратено. 

Претендира да му бъдат присъдени направените разноски в производството.

Против жалбата на А.А.У. е постъпил писмен отговор и от третото лице-помагач на ответника - „Д.З.” АД – гр. С., в който изразява съображения че въззивната жалба е недопустима в частта, с която се търси осъждане на ответника за сумата над 25 000,00 лв. до 65 000,00 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Намира постановеното решение за правилно по въпросите повдигнати в жалбата, като заявява, че  изцяло поддържа аргументите на съда, изложени в мотивите на решението.

Счита, че съдът правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди, е отчел принос на пострадалата за реализиране на вредоносния резултат, поради допусната груба небрежност.

Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с всички законни последици.

В откритото съдебно заседание въззивницата – редовно призована, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.

Въззиваемото дружество – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.

Третото лице - помагач „Д.З.“ АД – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена  от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.

Неоснователно е възражението на въззиваемото дружество за недопустимост на жалбата в частта за разноските, т.к. в тази част първоинстанционното решение се обжалва като функционално обусловено от жалбата на решението в частите му, касаещи частичното отхвърляне на предявените осъдителни искове за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди.

Неоснователно е и възражението на третото лице - помагач „Д.З.“ АД за недопустимост на жалбата в частта, в който се търси осъждане на „А.“ АД за сумата над 25 000,00 лв. до 65 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.01.2018 г. до окончателно изплащане, т.к. между страните е налице спор именно относно въпроса налице ли е надлежно предприето изменение на иска по размер, отговор на който следва да бъде даден в настоящото производство.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за частично неправилно, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от А.А.У. *** З.а срещу “А.” АД – гр.К. обективно кумулативно съединени частичен иск по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение от 25 000,00 лв., представляващо част от пълното обезщетение от 65 000,00 лв., за причинени от трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-19.01.2018 г. до окончатленото й изплащане, и иск по чл.200, ал.1 от КТ за  присъждане на обезщетение от 201,23 лв., за причинени от същата трудова злополука имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 19.01.2018 г. до окончатленото и изплащане.

В исковата си молба ищцата е заявила твърдения, че по силата на трудово правоотношение, считано от 20.02.2017 г. е работила в предприятието на „А.“ АД – гр.К. на длъжността „оператор на преса за метал“, като с протокол от 06.03.2017 г. е била допусната до самостоятелна работа на тази длъжност .

Посочила е, че на 19.01.2018 г. по време на изпълнение на трудовите си задължения е претърпяла злополука, при която е получила травматични увреждания на лявата си ръка, а именно разкъсно-контузни рани и ампутация на връхните фаланги на втори, трети, четвърти и пети пръст.

Непосредствено след инцидента постъпила по спешност в Ортопедо-траматологичното отделение на МБАЛ „***“ – гр.К., където претърпяла оперативна интервенция, а след изписването й от болницата на 22.01.2018 г. е била в отпуск поради временна неработоспособност от общо 94 дни.

С разпореждане № 9/01.02.2018 г. на ТП на НОИ – Стара З.а настъпилата злополука с А.А.У. е била приета за трудова злополука.

Ищцата е посочила, че в резултат на увреждането е търпяла и търпи силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално, като възстановяването й продължавало и към датата на предявяване на иска; продължавала да изпитва болка в наранените области, а хватателната функция на ръката й била трайно и завинаги нарушена, като това довело до необратима промяна в трудовия и социалния й живот.

Заявила е твърдения, че в резултат на злополуката е претърпяла и имуществени вреди в размер на 201,23 лв., представляващи разходи за закупуването на лекарства.

С отговора си на исковата молба  „А.“ АД – гр.К. е оспорило иска за обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен по размер, като е възразило за съпричиняване от страна на ищцата, с твърдения, че настъпването на вредите е в резултат единствено на действията на последната .

Оспорило е иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с възражение, че ищцата не е уведомила дружеството за тази си претенция преди завеждането на делото.

По искане на „А.“ АД – гр.К. като трето лице-помагач на страната на ответника е било привлечено „Д.З.“ АД – гр.С., което е встъпило в процеса да помага.

Третото лице – помагач на ответника е спорило исковете като неоснователни, като е заявило възражение, че вредите са настъпили изцяло поради действията на пострадалата, която е проявила груба небрежност.

До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищцата не е предприела изменение на предявения иск по размер чрез преминаване от частичен иск към иск за пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Във фазата на устните състезания, в пледоарията си пълномощникът-адвокат на А.У. е заявил, че увеличава иска до пълния му размер от 65 000,00 лв. и е поискал уважаването му в този размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е било извършено надлежно изменение на иска по размер чрез преминаване от частичен иск към иск в пълния му размер.

Отхвърлил е частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като е счел, че справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 12 000,00 лв., но същевременно е намерил възражението на ответника за съпричиняване за основателно и е приел, че ищцата е съпричинила за настъпването на вредите на 60 %, поради което е уважил иска за сумата от 4 800,00 лв., а за разликата до предявения частичен размер от 25 000,00 лв. го е отхвърлил като неоснователен.

Искът за имуществени вреди е уважил частично за сумата от 17,40 лв., като е приел, че единствено до този размер се явява доказан.

Първоинстанционното решение в обжалваните му части се преценява за допустимо, т.к. районният съд се е произнесъл по исковете с които е бил сезиран с исковата молба, а именно частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 25 000,00 лв., представляващо част от цялото обезщетение от 65 000,00 лв., и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 201,23 лв.

Въззивният съд счита, че ищцата не е предприела надлежно в предвидения процесуален срок и по предвидения ред /чл.214, ал.1 от ГПК/ изменение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличението по размер посредством преминаването от частичен иск към иск за пълния размер на обезщетението.

Съобразно цитираната законова норма изменението на иска по размер следва да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което в случая не е било сторено, т.к. едва в пледоарията си при устните състезания пълномощникът-адвокат на А.У. е направил изявление за увеличение на иска до пълния размер на претендираното обезщетение от 65 000,00 лв.

Ето защо правилно районният съд се е произнесъл с решението си по първоначално предявения частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 25 000,00 лв., представляващо част от цялото обезщетение от 65 000,00 лв.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че А.А.У. е била в трудово правоотношение с „А.“ АД – гр.К., по силата на което е работила в предприятието на дружеството на длъжността „оператор на преса за метал“.

След проведено първоначално обучение и успешно положен изпит по „правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд“, на 06.03.2017 г. А.А.У. е била допусната до самостоятелна работа на преса за метал.

На 19.01.2018 г. през време на работа и във връзка с извършваната работа – пресоване на детайл на ексцентрик преса „ПЕ 63 А“ А.А.У. е претърпяла трудова злополука, като при пресоването на поредния детайл, същият заседнал в матрицата. Пострадалата посегнала с лявата ръка, за да извади заседналия детайл и в същия момент натиснала бутона за работен ход на пресата с дясната си ръка. Получила травматична ампутация на връхните фаланги на втори, трети, четвърти и пети пръст на лявата ръка.

От протокола на ТП на НОИ – Стара З.а за резултатите от извършеното разследване на злополуката се установява, че при настъпването на трудовата злополука са били нарушени т.ІІ.5.3 от Инструкция за безопасност и здраве при работа с машини за пресова обработка на метали и метални изделия-хидравлични и механични преси – т.ІІ.5. „ Когато пресата няма устройство за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанците, подаването се извършва ръчно при спазване на едно от следните условия: ……5.3. използват се ръчни инструменти /куки, пинцети, клещи и други приспособления/, които не допускат попадането на ръцете в работното пространство на пресата.“

Като лица, допуснали нарушенията е посочена А.А.У., която е нарушила т.ІІ.5.3. от Инструкция за безопасност и здраве при работа с машини за пресова обработка на метали и метални изделия-хидравлични и механични преси.

Непосредствено след злополуката въззивницата е била откарана в болнично заведение, където й е била оказана специализирана ортопедо-травматологична медицинска помощ, при която по оперативен път е била извършена ампутация на дисталните фаланги на четирите й пръста, оформени са били върхове на пръстите и е бил извършен шев на раните.

От болничното заведение А.У. е била изписана с подобрение на 22.01.2018 г., като й е било разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност от 34 дни, впоследствие на два пъти удължен с по 30 дни, или общо от 94 дни.

С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“ Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр.Стара З.а  е била призната 5 % трайно намалена работоспособност на А.А.У. в следствие на трудова злополука – състояние след частична ампутация на ІІ,ІІІ,ІV и V пръст на лява ръка, за срок от три години до 01.09.2021 г.

От заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи се установява, че А.А.У. е получила разкъсно - контузни рани и травматична ампутация на крайните фаланги на II,III , IV  и V пръсти на лявата ръка, свързана със силно изразен болеви синдром, продължаващ 3-5 месеца и лечение, продължаващо 7-8 месеца Травматичната ампутация е причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, като това увреждане ще остане за цял живот. По време на възстановителния период пострадалата е търпяла продължителни болки.Към момента на освидетелстването й от вещо лице д-р М.С.една година след злополуката, лечебния процес на пострадалата е приключил.Травматичните и хирургични рани са зараснали, раздвижването на малките стави на пръстите е достигнало финално състояние. В следствие ампутацията на  травмираните пръсти, лявата ръка е непълноценна във функция „захват”. Мощността на захвата е слаба, а самия захват е в непълна степен и непълноценен. Не се налагат допълнителни интервенции и манипулации. Възстановителния процес след хирургическата обработка на конквасираните и ампутирани пръсти на А.У. не показвал отклонения спрямо стандартите за такава травма. Периода на възстановяване на травматичните и хирургични рани, зарастващи забавено, вторично е около 3-4 месеца до падане на всички крусти. Периода на отзвучаване на отока на пръстите е около 4-6 месеца, като той забавя нормалното провеждане на рехабилитация и кинезитерапия.Болката също била стопер на активната рехабилитация, а предвид тези компоненти нормалният период за възстановяване на такава травма бил 9-12 месеца. Травматичната ампутация на няколко пръста на ръката затормозявала използването на тази ръка, водело не само до дискомфорт, но и до непълноценност на функцията й. През периода на лечение, особено през първите 5-6 месеца лявата ръка не можела да се използва за хващане на прибори за хранене, дори за закопчаване на дреха. На тези неудобства била подложена А.У., но те съпътствали и всеки друг пациент с подобна травма. В рамките на 12 месеца А.У. се била възстановила до степен колкото би могло нормално при такава травма.До живот дължината на пръстите  ще бъде такава, каквато е след хирургичната обработка и към момента на прегледа й от вещото лице д – р С., като няма да има пълен, качествен, мощен захват на лявата ръка. Според вещите лица направените разходи от А.У. са били за медицински консумативи и лекарства и са във връзка с проведеното лечение, с изключение на разходи по: фискален бон от 09.02.2018 г. за сумата от 15,03 лв., и фискален бон без дата за сумата от 15,09 лв.

От показанията на свидетелите Х.Д., Ц.Ч., С.И., К.П., Д.Д.и Р.Д.се установява, че причината за злополуката е неправилно поведение на А.А.У., която е посегнала в работната зона на пресата с ръка, за да отстрани заседнал детайл и не е използвала предвидените за това пинцети. Към същия този момент пресата е била на режим „Настройка“, позволяващ работа с натискането на един бутон, вместо на нормалния режим „Работен“, изискващ натискането на два бутона, с двете ръце. При започване на работния ден машината е била настроена от свидетеля Ч. – настройчик в предприятието на въззиваемото дружество, който е показал примерно изработване на няколко детайла и я е включил на режим „Работен“. Непосредствено след настъпване на злополуката е организирано и проведено разследване, при което е било установено, че металната преса, на която е работила пострадала е била включена за работа на режим „Настройка“, позволяващ работа с един бутон, а пинцетите, които е следвало да бъдат използвани, са били на място неизползвани. / св. И. и св.П./. Свидетелите сочат, че е налице възможност работещият на пресата работник сам да промени настройката й на работа, т.к. това се извършвало посредством 6 копчета, а на корпуса на самата машина имало указания, включително визуални /снимки/. Извършването на подобна промяна от работник било забранено, т.к. такива действия следвало да се извършват само от настройчиците, но въпреки това били известни случаи, при които някои работници сами си променяли настройките на машините, за да могат да работят чрез натискане на един бутон, вместо чрез натискането на два с двете ръце. /св.Ч., св.Д./. Често разпространено сред работниците било и неизползването на пинцетите при непосредствената работа с детайлите за пресоване, а използването на ръчното им подаване или отстраняване. /св.Ч., св.И./. Подобно поведение било често предмет на провеждането редовни инструктажи за безопасност.

При обсъждане на доказателствата въззивният съд не взема предвид, показанията на св. Д. в частта им, в която се твърди, че пресата за метал, на която е работела въззивницата в деня на инцидента е била настроена за работа с един бутон от настройчика, както и че след самия инцидент всички машини в цеха са били пренастроени за работа с два бутона, т.к. в тази им част не се подкрепят от други доказателства, включително и от показанията на св. Д. и св.Д..

Съдът не взема предвид и дадените по реда на чл.176 от ГПК от А.У. обяснения в частта им, касаеща отговорите на поставените от нейния пълномощник-адвокат въпроси, т.к. в тази им част тези обяснения са събрани в нарушение на чл.176 от ГПК.

За установяване на твърдените от А.У. неимуществени вреди  са били събрани гласни доказателства.

От показанията на св.С. и св.Л. се установява, че в следствие на злополуката въззивницата е изпитвала много силни и интензивни болки в продължителен период от време, което налагало  да приема обезболяващи. След изписването й от болницата била в болнични за период от  6-7 месеца, като за обслужването си и за домакинската работа имала нужда от чужда помощ, т.к. не можела да си използва ръката. Понастоящем изпитвала затруднения в обичайното си ежедневие, т.к. не можела сама да извършва обикновени домакински дейности. Травмата оказала влияние и върху психическото й състояние.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че са правилни изводите на КРС относно наличието на предпоставките на чл.200, ал.1 от КТ за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на въззиваемото търговско дружество.

Съгласно посочената законова разпоредба за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

По силата на чл.201, ал.1 от КТ работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, а съгласно ал.2 на същия член отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

В конкретния случай в резултат на вредите от трудовата злополука А.А.У. е била временно неработоспособна за 94 дни, а в последствие й е била призната трайно намалена работоспособност от 5 %, за срок от три години.

В следствие на злополуката въззивницата е получила травматично увреждане на четири от петте си пръста на лявата ръка и частична ампутация на крайните фаланги на пръстите, свързана със силно изразен болеви синдром, продължил от 3 до 5 месеца.

Самото лечение на травмата е продължило 7-8 месеца, а продължителността на целия възстановителен период е достигнала до 12 месеца, като по време на този възстановителен период пострадалата е продължила да търпи не толкова остри , но продължителни болки.

Самото травматично увреждане е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник на пострадалата, свързано с непълноценност на хватателната функция на ръката, което от своя страна е невъзвратимо и ще остане до края на живота на А.У..

Ето защо като взе предвид характерът на увреждането, довело до частично осакатяване на въззивницата, предвид необратимото нарушаване на хватателната функция на лявата й ръка, първоначално изпитаните от нея интензивни болки, продължили сравнително дълго време /от три до 5 месеца/, последващите изпитани продължителни болки за остатъчния период на възстановяване до 12 месеца, причинените от травмата нарушения в нормалното емоционално и психическо състояние на А.У., то въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за причинените й от трудовата злополука неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 50 000 лв.

Правилни са изводите на районния съд относно уваженото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата.

След анализа на събраните доказателства настоящият съдебен състав също намира, че А.У. е допуснала груба небрежност при извършване на основните дейности от възложената й трудова функция, изразяваща се в неоправдано пълно игнориране на дадените й от работодателя  указания и инструкции за безопасност при работа с машината, на която е станала трудовата злополука.

Въззивният съд приема, че допусната от А.У. небрежност е груба по смисъла на закона, т.к. тя е била способна да осъзнае и е съзнавала какви могат да бъдат вредоносните последици от пренебрегването на конкретните технологични правила и изисквания за безопасност при работа с пресата, но въпреки това се е опитала да отстрани заседналия детайл с гола ръка, без да използва предвиденото за това приспособление-пинцета, съзнавайки че в конкретния момент машината й е била настроена да работи с натискане на един бутон и за задвижването на пресоващата щанца не се изисква използването на две ръце, което от своя страна е било предвидено от работодателя като едно от основните правила за безопасност при работа на такава машина.

С оглед на това правилно КРС е приел, че с поведението си пострадалата е допринесла на 60 % за настъпването на вредите от трудовата злополука, поради което дължимото от работодателя обезщетение следва да се намали на 20 000,00 лв.

Процентът на съпричиняване съдът определя като отчита обстоятелството, че А.У. е допринесла в по-голяма степен за настъпването на вредите, но от своя страна работодателят не е осигурил по подходящ начин спазването на правилата за безопасност на труда.

Това е така, т.к. за работниците е съществувала реална възможност по свое усмотрение за променят настройките за работа на машините, което от своя страна е било известно на преките им ръководители, но въпреки това не са били предприети мерки за препятстване на подобно поведение.

Освен това на работодателя е била известна и практиката на работниците при работата си на пресите да не използват осигурените им предпазни средства, но въпреки това не са били предприети подходящи мерки, които да осигурят спазването на приетите от самия работодател правила за безопасност.

Неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че не е налице съпричиняване, т.к. машината е била настроена за работа с един бутон по нареждане на ръководството на въззивното дружество.

От събраните по делото доказателства не може да се направи такъв категоричен извод, т.к. обясненията на въззивницата в тази им част са събрани в нарушение на чл.176 от ГПК, показанията на св. Л. и св.С. са опосредени от казаното им от А.У., а показанията на св. Д. не са достатъчно информативни и се опровергават от показанията на останалите разпитани свидетели.

Предвид изложените съображения предявеният като частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 20 000,00  лв., а за разликата до 25 000,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди въззивният съд намира за основателен до размера на 160,47  лв.

Въззивницата е представила с исковата си молба фискални бонове и фактура, за заплатени от нея медицинска услуга и закупени лекарства и медицински консумативи.

По време на издаването им фискалните бонове съвпадат с времето на провежданото лечение на А.У., с изключение на фискален бон от 29.11.2017 г. за сумата от 10,64 лв., а според вещите лица извършените разходи са били за медицински консумативи и лекарства и са във връзка с проведеното лечение, с изключение на разходи по: фискален бон от 09.02.2018 г. за сумата от 15,03 лв., и фискален бон без дата за сумата от 15,09 лв.

Тъй като крайните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в която предявения от А.А.У.  срещу „А.“ АД – гр.К. частичен иск за присъждане на обезщетение за причинените й от трудова злополука на 19.01.2018 г. неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 4 800,00 лв. до 20 000,00 лв., а предявеният  иск за присъждане на обезщетение за причинените й от трудова злополука на 19.01.2018 г. имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 17,40 лв. до 160,47 лв. и вместо него да се постанови ново, с което на ищцата бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 200,00 лв. и допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 143,07 лв., ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на увреждането -19.01.2018 г. до окончателно изплащане на сумите.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на „А.“ АД – гр.К. за сумата над 431,20 лв., която се явява съразмерна на отхвърлената част от исковете

В останалата му обжалвана част, в която е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от А.А.У.  срещу „А.“ АД – гр.К. частичен иск за присъждане на обезщетение за причинените й от трудова злополука на 19.01.2018 г. неимуществени вреди за сумата над 20 000,00 лв. до 25 000,00 лв., и е бил отхвърлен като неоснователен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 160,47 лв. до 201,23 лв., първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Относно разноските и държавните такси:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на разноски по съразмерност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв.П.К., в качеството й на пълномощник на А.У., оказал безплатна правна помощ, следва да се присъди допълнително възнаграждение за първата инстанция в размер на 939,65 лв., с ДДС и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 1 027,35 лв., с ДДС.

 На „А.“ АД – гр.К. не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от иска, т.к. доказателства за такива не са били представени пред въззивния съд с валидно извършено от страната процесуално действие.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК  „А.“ АД – гр.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на СтароЗ.ския окръжен съд допълнително държавна такса и разноски за първоинстанционното производство съответно от 564,42 лв. и от 261,44 лв., както и държавна такса за въззивното производство от 306,86 лв.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ – то от ГПК СтароЗ.ски окръжен съд

                                                

                                              

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 154/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1380/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният от А.А.У., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор частичен иск по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука на 19.01.2018 г. за разликата над сумата от 4 800,00 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ до 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; в частта му, в която е отхвърлен предявеният от А.А.У., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор иск по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука на 19.01.2018 г. за разликата над сумата от 17,40 лв. /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ до 160,47 лв. /сто и шестдесет лева и четиридесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, в която А.А.У., ЕГН – **********, с адрес: *** е осъдена да заплати на „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство за разликата над 431,20 лв. /четиристотин тридесет и един лева и двадесет стотинки/ до присъдените разноски от 1 530,00 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева/, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор да заплати на А.А.У. , ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от още 15 200,00 лв. /петнадесет хиляди и двеста/ представляваща разликата между присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 4 800,00 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ до дължимото обезщетение от 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/ за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука на 19.01.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор да заплати на А.А.У. , ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от още 143,07 лв. / сто четиридесет и три лева и седем стотинки/, представляваща разликата между присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 17,40 лв. /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ до дължимото обезщетение от 160,47 лв. /сто и шестдесет лева и четиридесет и седем стотинки/, за имуществени вреди, причинени от трудова злополука на 19.01.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1380/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният от А.А.У., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор частичен иск по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука на 19.01.2018 г. за сумата над 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/ до претендираната сума от 25 000,00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща част от пълното обезщетение от 65 000,00 лв./ шестдесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане и в частта му, в която е отхвърлен предявеният от А.А.У., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор иск по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука на 19.01.2018 г. за разликата над 160,47 лв. /сто и шестдесет лева и четиридесет и седем стотинки/ до претендираната сума от 201, 23 лв. / двеста и един лева и двадесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

В останалата му част решение № 154/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1380/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗАдв. „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор да заплати на адв.П.К. ***, с адрес: гр.К., ул.“***10 сумата от още 939,65 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, с ДДС, представляваща разликата между присъденото й в адвокатско възнаграждение в размер на 294,91 лв. и дължимото такова от 1 234,56 лв. с ДДС, за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 1 027,35 лв. хиляда двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на СтароЗ.ския окръжен съд допълнително държавна такса и разноски за първоинстанционното производство съответно от 564,42 лв. /петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ и от 261,44 лв. /двеста шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/, както и държавна такса за въззивното производство от 306,86 лв. /триста и шест лева и осемдесет и шест стотинки/.

 

Решението е постановено при участието на „Д.З.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“****като трето лице-помагач на страната на ответника „А.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител  Н.Х.И.– изпълнителен директор.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

      

      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

                                                                                                    

 

                                                                                                     

                                                                                                      2.