Р Е Ш Е Н И Е

Номер 597                                     14.11.2019г.                        град Стара Загора

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав

На пети ноември 2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав :

                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                   

                ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                               АТАНАС АТАНАСОВ

при секретаря Катерина Маджова,

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,

въззивно гражданско дело № 1339 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на чл.344, ал.1 във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.30, ал.2, чл.34 и чл.76 от ЗС.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от съделителя- ответник В.С.К. *** срещу Решение № 629/15.05.2019г. по гр.д.№ 6262/18г. по описа на PC- Ст.Загора, с което е до пуснат до делба един находящ се в гр.С.З.недвижим имот, заедно с постройките в него, като прави множество фактически и правни оплаквания относно допустимостта на исковата претенция, правилността на Решението и относно твърдяната от него допусната очевидна фактическа грешка/ОФГ/ при описанието на един от обектите, предмет на делбата (самостоятелният обект в сграда), като моли настоящия въззивен съд да обезсилите, като недопустимо решението на РС-Стара Загора в частта му, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 68850.516.130, да се произнесе по възражението му по чл.76 от ЗН, като признаете за недействително спрямо него разпореждането със 7/36 ид.ч., извършено от сънаследника М.Д.С.Б.през 2016г. предмет на предварителен договор със „Стара Загора Проект“- ЕООД, да отмени, като неправилно обжалваното решение, като вместо него постановите ново, с което да отхвърли, като неоснователен иска за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.130.1.2, тъй като ищцовото дружество нямало да притежава право на собственост върху него, тъй като ответницата Д.Л.М. не била предявила иск за делба на обекта и отношенията си с нея щял да уреди по доброволен начин, да потвърди решението на РС за включване на идеални части от дворното място, като припадащи се части към самостоятелния обект (апартамент), да признае, че били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68850.516.130 при квоти: 15/36 ид.ч. за него(8/36- придобити чрез дарение и 7/36- придобити по наследство), 7/36 ид.ч. за Д.Л.М.(придобити по наследство) и 14/36 ид.ч. за ищцовото дружество(придобити чрез публична продан). При условията на евентуалност, в случай, че ОС не уважи възражението му по чл.76 от ЗН и възражението му за недопустимост на иска, моли ОС да отмени, като неправилно обжалваното решение, и вместо него да постановите ново, с което да допусне делба на процесния самостоятелен обект в сграда при съответните квоти, като делбата на припадащите се части от дворното място бъде допусната само между него и ищеца- съделител „Стара Загора Проект“- ЕООД при съответните квоти. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира и за присъждане на направените от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред въззивната инстанция.

 

 В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от съделителя- ищец „Стара Загора Проект“- ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора, който сочи, че РС вече се бил произнесъл мотивирано и обосновано по всички тези възражения на жалбоподателя- съделител, изследвал бил обстойно всички писмени доказателства и бил стигнал до правилни и законосъобразни изводи, като съвсем правилно бил приел, че извършеното разпореждане от М.Д.С.Б.не нарушава разпоредбата на чл.76 от ЗН, тъй като съсобствеността върху имота не произтича единствено от наследяване. Същото важало и относно въззивното оплакване относно квотите на въззивника в съсобствеността, респективно относно евентуалното приложение на чл.З0, ал.2 от ЗС. Относно възражението за недопустимост на Решението в частта му за дворното място, моли ОС да го приеме за напълно неоснователно, тъй като в тази си част то също било подробно мотивирано и обосновано. Диспозитивът по допускане на делбата също бил ясен и не пораждал двусмислици, тъй като РС бил правилно бил посочил квоти в делбата само относно жилището за тримата съделители. Поради което било ясно, че съделителката- втора ответница Д.Л.М. имала идеална част само от жилището, но не и от земята, поради което нямало нужда от някакво допълнително уточняване в диспозитива на съдебното решение. Поради което моли ОС да отхвърли въззивната жалба, като изцяло неоснователна и да потвърди обжалваното Решение, със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира за разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

 

           В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор от третия съделител- втората ответница Д.Л.М. ***, тя не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

При така установената по делото фактическа и правна обстановка, въззивният ОС- С.З.намира при извършената служебна проверка на въззивната жалба, че процесната въззивна жалба е процесуално допустима- тя е внесена за разглеждане в РС- гр.Стара Загора, постановил първоинстанционното решение, в законния 2- седмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/първия ответник- въззивен жалбоподател/, имаща интерес от въззивно обжалване на това първоинстанционно съдебно Решението. Обжалваното първоинстанцонно Решение е валидно постановено от първоинстанционния РС, поради което процесната въззивна жалба е процесуално допустима.

Съгласно правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай въззивният съд  намира, че обжалваното решение е процесуално допустимо, и следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед направените във въззивната жалба оплаквания.

Относно правилността по отношение на подробно описания в исковата молба самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.130.1.2, представляващ жилище/апартамент, въпросът за съсобствеността и квоти в нея е решен още с Протокола за доброволна делба от 25.12.1988г. на РС- Ст. Загора, което подробно е обсъдено от РС в атакуваното му решение. В тази връзка сочената от въззивника оборима законова презумпция по чл. 30, ал.2 от ЗС е оборена по съответния процесуален ред, като напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е приел при служебната си проверка, без да е необходимо изрично искане от който и да е от съделителите, какви да били вътрешните взаимоотношения между въззивника и баща му при извършването на предишната доброволна делба на жилищната сграда през 1988г.

РС е обсъдил също така при наличните писмени доказателства по първоинстанционното дело какво реално е било извършено със съсобствените части на сестрата на въззивника /М.Д.С.Б./ през 2016г., включително като е обсъдил и съобразил своите фактически и правни изводи с влязлото в законна сила Решение № 212/25.06.2018г. на Окръжен съд - Стара Загора по гр.д. 104/2017г. по чл.19 от ЗЗД, което в никакъв случай не е в нарушение със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК- ВКС- София. Следователно се явява неоснователно и недоказано оплакването на въззивника относно фактическото и правното основание за възникване на съсобствеността върху процесния апартамент, тъй като собствеността върху него не е възникнала за съсобственичката само от наследяване, а и на други правни действия. Поради което в тази му част атакуваното първоинстанционно Решение не е в противоречие със соченото от въззивника Тълкувателно решение №72/ 09.04.1986г. на ОСГК на ВС- София. Следователно атакуваното в тази му част Решение на РС за отхвърляне възражението на въззивника по чл.76 от ЗН се явява изцяло обосновано и правилно, и между въззивника и ищцовото дружество е налице съсобственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.130.1.2, и искът за делба по отношение на този обект правилно е бил уважен, със законните последици. От там не представлява някакво процесуално нарушение обстоятелството, че в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение евентуалната претенция на въззивника за приложение на чл.76 от ЗН относно допускането на делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.130.1.2 между него, сестра му Д.Л.М. и „Стара Загора Проект“- ЕООД при съответните квоти  27/36 ид.ч. за него, 2/36 ид.ч. за Д.М. и 7/36 ид.ч. за ищцовото дружество„Стара Загора Проект“- ЕООД е била обсъждана, но не се била съдържала в отделен диспозитив на атакуваното Решение. Във връзка с което и атакуваното Решение не е постановено в противоречие с т.1, б."д" от Постановление № 2/04.05.1982г. на Пленума на ВС- София, тъй като за процесните обекти на настоящата делба е налице влязлото в законна сила задължително Определение за до пускане на доброволната делба от 1988г. и Решението на ОС по чл.19 от ЗЗД, влязло в законна сила на 18.09.2018г. И в тази връзка в текста на мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение не е налице смесване и бъркане на понятията „сграда“ и „самостоятелен обект в сграда“ от РС. Поради което и атакуваното Решение за допускане на делба не се явява недопустимо в частта му относно делбата на дворното място и квотите на отделните съделители в него.

При извършената въззивна проверка ОС- С.З.не се установи в атакуваното Решение да е била до пусната твърдяната от въззивника очевидна фактическа грешка/ОФГ/ при описанието на един от обектите - предмет на делбата (самостоятелният обект в сграда), тъй като в случая е важна не толкова текстовата дефиниция на имота, а неговата цифрова идентификация по ЗКИР със съответния идентификатор.

 

            Предвид на което въззивната жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това, а атакуваното с нея първоинстанционно Решение следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

 

         С оглед изхода на спора по допускане на делба пред настоящата въззивна съдебна инстанция и с оглед изричното заявление на процесуалния представител- адвокат на първия възззиваем, съдът не следва да присъжда разноски на страните пред тази въззивна съдебна инстанция.

 

         Тъй като предмет на спора е недвижим имот/жилище/ с данъчна оценка над 5 000 лв./видно от Удостоверението за данъчна оценка на л.25- 26 от делото на РС/, настоящото въззивно съдебно Решение не е окончателно и подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбите на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС- С.З.пред ВКС- София.

 

           Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.344, ал.1 във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.30, ал.2, чл.34 и чл.76 от ЗС, въззивният Окръжен съд- С.З.  Р  Е  Ш  И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 629/15.05.2019г. по гр.д.№ 6262/18г. по описа на PC- Ст.Загора.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването на страните, чрез ОС- С.З.пред ВКС- София.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ :