Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

596                                            14.11.2019 г.                                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година,

в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                   АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1390 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по  въззивна жалба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК № 203670940, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законния си представител – Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор, чрез юрк.А.Б., против решение № 746/31.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 1979/2018 г. по описа на Старозагорски Районен съд /СтРС/.

Решението на СтРС се обжалва като неправилно поради незаконосъобразността му.

Развити са оплаквания за неправилност на фактическите изводи на първоинстанционния съд за цедирането на процесното вземане с Приложение № 1/10.02.2017 г. към сключеният Рамков договор, вместо със самият Рамков договор, както и на правните изводи за нищожност на цесията в частта й, в която “Микро Кредит” АД е цедирало вземанията си по договора за кредит на въззивното дружество.

Във връзка с оплакванията, касаещи правните изводи на СтРС, са развити съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.143, ал.1 т.15 от ЗЗП към договора за кредит; съображения за действителността на разпоредбата на чл.21 от ОУ към договора, които са били изрично приети от потребителя – кредитополучател, в съответствие с нормата на чл.147А, ал.1 от ЗЗП, както и съображения за действителността на договора за цесия, съответстващ според жалбоподателя на относимите норми на ЗЗП.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасянето по съществото на спора, като на въззивника да бъдат присъдени сторените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок въззиваемата А.Г.И. ***, представлявана от особения си представител адв.Р.Й., не е представила отговор на жалбата.

В откритото съдебно заседание въззивното дружество – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.

Въззиваемата се представлява в откритото съдебно заседание от назначения си особен представител, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД против А.Г.И. иск за установяване съществуването на оспорено вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 6063/2017 г. по описа на СтРС за сумите от 966,00 лв. – главница по договор за заем, 175,16 лв., - договорна лихва по договор за заем, 726,00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, 95,04 лв. – сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва за забава до окончателно плащане на задължението, както и 29,98 лв. – лихва за забава по договора за заем и 21,57 лв.- лихва за забава по договора за допълнителни услуги.

Изложени са твърдения, че на 10.02.2017 г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу А.Г.И. произтичащи от договор за заем и договор за допълнителни услуги към заем, и двата от 27.09.2016 г. са били прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ООД, понастоящем преобразувано под формата на ЕАД.

Задълженията на А.Г.И. произтичали от сключени с „Микро Кредит“ АД на 27.09.2016 г. договор за заем и договор за допълнителни услуги към договора за заем.

По силата на договора за заем А.И. получила сумата от 1 000,00 лв., която се задължила да върне ведно с договорна лихва от 175,16 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 97,93 лв., като първата погасителна вноска е платима на 11.11.2016 г.

Съгласно договора за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД е предоставило на заемателката допълнителни услуги, за които А.И. се е задължила да заплати пакетна цена от 95,04 лв., на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 7,92 лв., при първа погасителна вноска платима на 11.11.2016 г.

На основание договорът за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник е предоставил на заемателката финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на дружеството застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, а А.И. се задължила да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 66,00 лв., платими считано от 11.11.2016 г., или общата сума от 792,00 лв.

А.И. била заплатила само сумата от 100,00 лв., с която били погасени 34,00 лв. – главница и 66,00 лв. – застрахователна премия, а срокът на договора бил изтекъл на 11.10.2017 г.

Поради изпадането й в забава и била начислена лихва за забава за периода от 12.11.2016 г. до 26.10.2017 г. в размер на 29,98 лв. по договор за заем и в размер на 21,57 лв. по договора за допълнителни услуги.

С отговора си на исковата молба  особеният представител на ответника не е оспорил исковете.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че извършената с договора за цесия между  „Микро Кредит“ АД  и „Агенция за събиране на вземанията“ ООД продажба на вземането по договора за заем и договора за допълнителни услуги към него е нищожна, т.к. законът не я позволява, а от своя страна нормата, съдържаща се в общите условия към договора за заем, овластяваща заемодателя да прехвърля по всяко време правата си по договора на трети лица без съгласието на заемателя е приета от съда за неравноправна, а оттам – за нищожна.

Въззивният съд намира, че въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата обстановка правилно е била установена от Старозагорския районен съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Безспорно установено е, че на 27.09.2016 г. „Микро Кредит“ АД   и А.Г.И. са сключили договор за заем по силата на който дружеството - заемодател се е съгласило да предостави на заемателката сумата от 1 000,00 лв., с която да се рефинансира старо задължение по друг договор за заем между страните за сумата от 567,12 лв., а разликата от 382,88 в., след приспадане на еднократно дължима такса от 50,00 лв., да се предостави в брой на А.И..

От своя страна заемателката е поела насрещно задължение да върне заетата й сума, ведно с договорна лихва в размер на 175,16 лв., на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 97,93 лв., с падеж на първата погасителна вноска на 11.11.2016 г.

Договорът е бил сключен при общи условия /ОУ/, които са подписани от заемополучателя.

В чл.21 от ОУ е предвидено, че заемополучателят, солидарният длъжник и/или поръчителят са уведомени и дават съгласието си за това, че заемодателят може незабавно след сключване на договора за заем  или по всяко друго време да прехвърли правата и задълженията си по него на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на заемополучателя, солидарния длъжник и/или поръчителя.

Подобна уговорка не се съдържа в сключеният между  „Микро Кредит“ АД   и А.Г.И. бланков  договор за заем.

С договор за допълнителни услуги от 27.09.2016 г., сключен между „Микро Кредит“ АД   и А.Г.И., дружеството е предоставило на заемателката пакет от допълнителни услуги „Преференциално обслужване“, включващо посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД, право на участие в специални промоции, преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение срещу заплащането на 12 равни месечни вноски от по 7,92 лв., както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка Защита Пакет „Премуим Живот“ срещу заплащането на 12 равни месечни вноски от по 66,00 лв.

Предвидено е, че допълнителните услуги съгласно сключения договор се предоставят като допълнение към подписан договор за заем и след подписано изрично искане от страна на заемателя по договора за заем, като допълнителните услуги не са предпоставка за сключване на самия договор за заем.

Съгласно специалните условия на застраховката „Защита“ застрахованото лице не може да прехвърля правата си по полицата на трети лица, а като ползващо се лице е определено  „Микро Кредит“ АД, в чиято полза следва да се изплатят дължимите се обезщетения към момента на застрахователното събитие до размера на задължението по договора за кредит. Когато размерът на обезщетението надхвърля задълженията по кредита, остатъчната стойност до размера на предвидената застрахователна сума се изплаща на застрахованото лице или на законните му наследници.

От подписаното от А.Г.И. искане за допълнителни услуги към договора за заем е видно, че със същото тя е определила за неотменимо ползващо се лице по сключената застраховка „Защита“ „Микро Кредит“ АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита й към датата на настъпване на застрахователно събитие, а разликата до пълния размер на договорената застрахователна сума да се изплати на законните й наследници.

На 16.01.2015 г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който страните са се съгласили „Микро Кредит“ АД регулярно да прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ООД свои станали ликвидни и изискуеми вземания, които ще се индивидуализират във вид и форма с приложение № 1, което ще бъде неразделна част от рамковия договор.

На 16.12.2016 г., страните са сключили анекс, с който са продължили срока на рамковия договор с дванадесет месеца, считано от 22.01.2017 г., а на 10.02.2017 г. е било подписано Приложение № 1 към рамковия договор, в което е било включено вземането на „Микро Кредит“ АД по договора за заем с А.Г.И., сключен на 27.09.2016 г., за отпусната главница от 1000,00 лв., договорна лихва от 175,16 лв., размер на общото задължение от 2 062,20 лв., непогасена главница от 966,00 лв., договорна лихва от 175,16 лв. и общ размер на непогасеното задължение от  1962,20 лв., с дата на последна платена сума – 17.10.2016 г.

От изслушаното пред СтРС заключение на съдебно – икономическата експертиза, което въззивният съд кредитира изцяло, се установява, че от страна на „Микро Кредит“ АД е бил предоставен и усвоен на 27.09.2016 г. заем в размер на 1 000,00 лв. Заемателката е извършила една погасителна вноска на 12.10.2016 г. в размер на 100,00 лв., с която било погасено задължение за застраховка в размер на 66,00 лв. и главница в размер на 34,00 лв. Неизпълнените задължения са в размер на 966,00 лв. – главница по договор за заем, 175,16 лв. – договорна лихва, 726,00 лв. – застраховка и 95,04 лв. – такса за допълнителни услуги. Именно вземания в такива размери са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписването на Приложение № 1/10.02.2017 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. Лихвата за забава по договора за заем от датата на спиране на плащанията – 11.11.2016 г. до 27.10.2017 г. е в размер на 44,49 лв., а лихвата за забава по договора за допълнителни услуги за същия период е 38,26 лв. Договорът за заем не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена  от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за правилно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за потребителския кредит договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В конкретния казус сключеният между „Микро Кредит“ АД и А.Г.И. договор за заем има белезите  на договор за потребителски кредит, поради което следва да бъде подчинен на нормативната уредба, касаеща договорите за потребителски кредит.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Именно такъв договор за допълнителни услуги, свързан с договора за потребителски кредит, са сключили и „Микро Кредит“ АД и А.Г.И., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателката два пакета допълнителни услуги във връзка с основното правоотношение между тях.

Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК предвижда възможност за кредиторът да може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

Несъмнено в договора за заем и в договора за допълнителни услуги към договора за заем такава изрична клауза, позволяваща на „Микро Кредит“ АД да прехвърли вземанията си по тези правоотношения на трето лице, не се съдържа.

Такава възможност е предвидена в чл.21 от ОУ към договора за заем, но както правилно е приел първоинстанционният съд, тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 т.15 от Закона за защита на потребителите, т.к. представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като му дава възможност без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че цитираната норма на ЗЗП не следва да се прилага в правоотношенията, свързани с предоставянето на финансови услуги на потребителя.

Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП неравноправноправността на клаузата в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

В случая с договора за заем страните са уговорили рефинансирането на предходно задължение на А.Г.И., а освен това са сключили и допълнително споразумение, по силата на което заемателката е получила пакет от допълнителни услуги и е сключила договор за застраховка.

Всички тези обстоятелства сочат на извода, че за заемателката не е било без значение кой ще бъде нейният кредитор, а предвид обстоятелствата, че единствено „Микро Кредит“ АД е бил ползващо се лице по застраховката, а другите допълнителни услуги са били тясно свързани с дружеството - заемодател, то клауза в ОУ, съобразно която веднага след сключване на договора за заем заемодателят може без съгласието на заемателката да прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице, което дори може да няма качеството на доставчик на финансови услуги, несъмнено представлява неравноправна клауза, т.к. може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя.

В случая под гаранции не следва да се разбира единствено уредената в закона „търговка гаранция“, а всички онези обстоятелства, които могат да окажат негативно положение върху правното положение на потребителя във връзка с изпълнение на неговите или на кредиторовите му задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит и договора за допълнителнителни услуги към него.

Без правно значение в случая е факта, че към момента на сключване на договора за цесия А.И. дължи сумите при условията, при които се е задължила към датата на подписване на договора и с цедирането на задължението не се променя дължимото от нея, нито се утежнява нейното положение, т.к. неравноправната клауза е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, когато не е уговорена индивидуално, а в този случай нищожността е изначална и не зависи от последващото развитие на отношенията между страните по договора.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че с подписването на ОУ от заемателката тя е дала съгласието си прехвърляне на правата на „Микро Кредит“ АД на трето лице.

По силата на чл.147А, ал.1 и ал.2 от ЗЗП при сключването на договор при общи условия същите обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, като съгласието му се удостоверява с подпис.

Приемането на общите условия не изключва защитата на потребителя от наличието на неравноправни клаузи, като по правилото на чл.146, ал.1 от ЗЗП съдържащата се в ОУ неравноправна клауза няма да бъде нищожна, ако е индивидуално уговорена.

По силата на чл.146, ал.4 от ЗЗП доказателствената тежест за установяването на индивидуалното договаряне на неравноправната клауза е на търговеца или доставчика, а в настоящия случай въззивникът не  е ангажирал доказателства за подобно договаряне нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд.

Тъй като сключеният между „Микро Кредит“ АД и А.Г.И. договор за потребителски кредит не е съдържал изрична уговорка по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗПК за право на кредитора да прехвърли правата си по договора на трето лице, то и сключеният договор за цесия между „Микро Кредит“ АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по отношение на задълженията на въззиваемата, произтичащи от договора за заем и договора за допълнителни услуги към ноего, и двата от 27.09.2016 г., е нищожен поради противоречието му със закона и не е произвел действие по отношение на това вземане.

Правните изводи на въззивният съд съвпадат с идводите на първоинстанционният съд, към които за пълнота на мотивите препраща по реда на чл.272 от ГПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата има право на разноски, но такива не й се присъждат предвид липсата на представени доказателства за реално направени от страната разноски във въззивното производство.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 746/31.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 1979/2018 г. по описа на Старозагорски Районен съд.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

      

      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            

                                                                                                   

 

                                                                                                     

                                                                                                      2.