Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  236                                       04.01.2011 г.                        гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четиринадесети декември                                                                       Година 2010

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                             КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

Секретар М.С.

Прокурор  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  Сп. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1244 по описа за 2010 година.

 

        Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

 

        Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия по НОХД № 749/ 2010г. по описа на Казанлъшкия  районен съд С.Г.К. срещу постановената по това дело присъда  № 153 /23.08.2010г., с която същия е  признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1 от НК на ”Пробация”, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца- два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

          Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата - недаване възможност за събиране на доказателства. Прави алтернативни искания за: отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, или за изменяване на същата като неправилна, респ. за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 В жалбата не са направени искания във връзка със събиране на  доказателства. В съдебно заседание обаче въпреки дадената му възможност да развие доводите си и да направи искания в допълнително писмено изложение,  не е направил такива, а само представя доказателства във връзка с налични задължения и просрочвания по плащания към кредитна институция – банка ЦКБ – гр.Стара Загора. Излага довод, че е в затруднено финансово положение, тъй като има наложени запори върху имуществото си, поради което не е могъл да заплаща задължението за издръжка, за което е осъден. Освен това твърди, че е давал пари на ръка на едно от децата си К.С.К./,  което обаче не може да докаже, поради отказа и да свидетелства по делото.

                   Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора взема становище, че подадената жалба е неоснователна, поради което предлага да бъде оставен в сила постановения съдебен акт. Счита, че постановената присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, като подкрепя изцяло доводите на първоинстанционния съд.  

             След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по  първоинстанционното НОХД № 749/ 2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията в жалбата, и като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционното  решение, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема приетата за установена  от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:

 

 Въззивната жалба е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            С обжалваната присъда подсъдимият С.Г.К.  е признат за виновен  в извършването на престъпление  по чл.183, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание Пробация”, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца  с периодичност два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

    Анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционият съд е направил правилни, законосъобразни и обосновани  изводи относно извършването и на  деянието  от страна на подсъдимия  С.Г.К., с оглед на което е определил справедливо наказание на същия. С оглед на представените и пред настоящата съдебна инстанция доказателства от страна на подсъдимия, неоснователен се явява  доводът за незаконосъобразност и за необоснованост на присъдата поради липса на безспорна установеност на деянието, както от обективна, така и  от субективна страна. От събраните по делото доказателства, /включително и на ДП/, може да бъде направен безспорен и обоснован извод относно извършване на деянието и авторството му от страна на подсъдимия.

        Не се спори по делото, че подсъдимия С.  К.  е бил осъден с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 256 /2005г. по описа на КРС да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца К. и М. /родени съответно на 21.04.1992г. и на 30.08.2001г./ в размер на по 80лв. и 60лв. чрез тяхната майка и законен представител свидетелката Г.К. За последното е бил издаден и изпълнителен лист от 16.06.2005г.по изп. дело на КРС/ приложен на л.6 от ДП № 520/ 2010 г. по описа на РУП- гр. Казанлък/. Също така безспорно с оглед признанията на самият подсъдим е, че тези задължения не са били изпълнявани редовно и ежемесечно, като за периода м.ноември – м.декември 2008г., както и за периода м.януари – м.май 2009г. и м.септември – м.ноември 2009г., същият не е изплатил горните задължения за издръжка, поради което е бил натрупан период от десет месеца, за който не е била изплатена общо сумата от 1400 лева. Не са доказани  доводите на подсъдимия, и правилно районния съд е отхвърлил като недоказани обясненията на подсъдимия К., в частта им, в която твърди, че е давал пари на ръка на по- голямата си дъщеря К., с оглед липсата на безспорна установеност на тези обстоятелства. Освен това за същият период подсъдимият е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка и на другата си дъщеря М., за което изобщо не излага каквито и да било твърдения, че същата е била изплащана.

      Представените по ДП, както и пред настоящата съдебна инстанция, доказателства за негови задължения към кредитни институции също не променят по никакъв начин установената по делото фактическа обстановка.

    Изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свой низходящ и съзнава напълно, че   не плаща ежемесечните вноски за издръжката, съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Доводите на жалбоподателя, че бил заплащал в някакви периоди от време задълженията си за издръжка към двете си деца, респ. че бил изпълнявал същите като заплащал на ръка част от задълженията си в инкриминирания период само към по-голямото си дете К.,/ която вече е пълнолетна, но към периода, за който е дължал издръжка, все още не е била навършила пълнолетие/, са незаконосъобразни. Задължението за издръжка според съдебната практика  се заплаща ежемесечно, тъй като своята същност  издръжката е предназначена да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Поради което за неплатената издръжка  за времето, за което същата се дължи въз основа на съдебно решение, лицето носи не само гражданска, но и наказателна отговорност. Същата дори е изискуема от началото  на месеца, за който се отнася, и не следва да се изчаква неговото изтичане. За да бъде освободен от задължението си за даване на издръжка, за която е осъден, деецът следва да представи безспорни доказателства, че е давал такава. В случая единствено откриването на депозитна сметка на името на пълнолетната дъщеря на подсъдимия в банка, и превеждането ежемесечно на съответните суми по тази сметка,  би могла да освободи подсъдимия от наказателна, както и от гражданска отговорност за изпълнението на това задължение. Видно от обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, същият не е направил това, поради което този му довод е неоснователен и недоказан. От друга страна доводът за влошеното му финансово състояние, поради което същият не може редовно да заплаща издръжката, за която е осъден, също е неоснователно. Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл.86  от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която размерът и основанието за даване на издръжката  е определен, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Подсъдимият  жалбоподател не е представил доказателства, че за инкриминираният период е провел съответното производство по гражданско-правен ред и е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието нещо различно от това, за което е бил задължен по силата на съдебното решение, във връзка с което е образувано изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело. Впрочем жалбоподателят не оспорва основанието за дължимост на издръжката, а се позовава единствено на невъзможността си да изплаща присъдения размер за периода, за който е осъден, че е заплащал такава. Задълженията му към банкови и кредитни институции пък не могат да попречат на даването на издръжка, за която същият е осъден, тъй като родителските задължения стоят на първо място и се ползват с приоритет пред всички други задължения.

        Престъплението по  чл.183, ал.1 от НК обаче е такова на просто извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. Налице е безспорно установеният факт на неплащане на издръжката за целия период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може да бъде съзнание прекъсвано, както и съзнанието на  дееца/подсъдимия/, че съзнателно не е заплащал определената му със съдебно решение издръжка за посочените месеци. Всякакви други обстоятелства са без значение и са предмет на други/ включително и граждански производства/, които не могат да бъдат взети предвид от наказателния съд, във връзка с предявено обвинение за неплащане на издръжка по  чл.183, ал.1 от НК. От наказателно-правна гледна точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два месечни периода, т.е. задължението не е изпълнено в размер на две или повече месечни /минимум две/   вноски.  

       С оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, действайки виновно, с пряк умисъл.

Относно другото оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание въззивният съд намира, че не е налице такова. Видно от мотивите на присъдата, при определяне на самото наказание, за което в закона /чл.183, ал.1 от НК / се предвиждат алтернативни санкции- лишаване от свобода до една година или пробация, съдът правилно е изходил от обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия К., отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства правилно е отчетено чистото  съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. Като отегчаващи такива  основателно е прието, че е налице дълъг натрупан период на неплащане на издръжка, в размер общо на 10 месеца. С оглед ниската лична обществена опасност на подсъдимия и горепосочените обстоятелства правилно е преценил, че на същия не следва да бъде налагано наказание по първата алтернатива, а именно лишаване от свобода. Поради което  правилно е приел, че наказанието пробация /по втората алтернатива на закона/ е по-подходящо и чрез него в по-голяма степен ще бъдат осъществени целите на чл.36 от НК. Предвид вида и характера на самото престъпление и личността на дееца въззивният съд намира, че вида на определените пробационни мерки и тяхната продължителност и периодичност са определени законосъобразно. Доводът на жалбоподателя, че с така наложеното му наказание щяло да се попречи на изпълнението на задължението му за издръжка, тъй като с оглед липсата на работа в България, единствената му възможност да осигури това, била да отиде да живее и работи в чужбина, е неоснователен. Наказанието пробация е напълно съответно на извършеното от подсъдимия деяние и в пълна степен му осигурява възможност за изпълнение както на задълженията му за заплащане на издръжка, така и на целите на чл.36 от НК – да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да въздейства предупредително към него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото /и най-вече върху неговите деца и бивша съпруга/. Така наложеното наказание не би му попречило да си намери подходяща работа, при която да си осигурява както средства за препитание, така и дължимата издръжка, а същевременно да гарантира справедливото осъществяване на наказателната репресия и превъзпитанието му с оглед предотвратяване извършването за в бъдеще на подобни деяния. Поради което, с оглед гореизложеното не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

                                  Р     Е     Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваната присъда № 153 /23.08.2010г., постановена по НОХД № 749/ 2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

 На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и/ или/ протестиране пред ВКС.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.