О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 1                                     04.01.2012 г.                              град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                                    ІІ Наказателен състав

На 04.01.                                                                                                     Година 2012

В закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВА  СТЕФАНОВА

                                                                                   КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар …. ……                   

Прокурор ……….

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВЧН дело номер 1375 по описа за 2011 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение № 802 от 27.10.2011 г., постановено по ч.н.д. № 2055/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, е потвърдено постановление от 04.10.2011 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност.

Недоволно от това определение е останало ощетеното юридическо лице Държавна агенция „***” – София, която го е обжалвала в законния срок. Според жалбоподателя определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като погасителната давност за извършеното деяние не е изтекла. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение по съображения, подробно изложени в жалбата.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по досъдебно производство № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, с постановление от 04.10.2011 г. на Районна прокуратура – Стара Загора, с изразеното становище на жалбоподателя и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Жалбата на Държавна агенция „***” – София е неоснователна.

Досъдебно производство № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора /първоначално водено под № зм 3969/2008 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора/ е образувано с постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от 10.10.2008 г. срещу неизвестен извършител, за това, че през периода от 24.01.2001 г. до 23.05.2001 г. , в гр. Стара Загора, съзнателно ощетил чуждо имущество - 3 257, 99 тона зърно, собственост на ДА „***", поверено му да го пази или управлява, като от деянието са последвали значителни или невъзстановими щети - престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.1 от НК.

                                                     - 2 -

Разследването по досъдебното производство е приключило със заключително постановление от 10.04.2009 г. – с мнение на водещия разследването за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК – тъй като липсват достатъчно данни,  от които да се направи извод, че е извършено престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.1 от НК.

С постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от 27.05.2009 г. наказателното производство по делото е прекратено, като наблюдаващият прокурор приема, че се касае за неуредени облигационно-правни отношения, а не за престъпление от общ характер по смисъла на НК.

С определение № 790 от 26.06.2009 г., постановено по ч.н.д. № 20351/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд горното постановление е  потвърдено.

С определение № 148 от 23.12.2010 г., постановено по в.ч.н.д. № 1310/2010 г. по описана Старозагорския окръжен съд, определение № 790 от 26.06.2009 г. е отменено и делото е върнато на Районна прокуратура – Стара Загора за изпълнение на дадените задължителни указания относно приложението на закона, а също така и за доизясняване на въпросите относно авторството на деянието и стойността на инкриминираните вещи. В мотивите си въззивният съд приема, че в случая не се касае за престъпление по чл.217, ал. 4, вр. ал.1 от НК, а от обективна страна има данни за извършено деяние по чл.206 от НК.

Досъдебно производство № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора е постъпва отново в Районна прокуратура - Стара Загора на 28.01.2011 г., като до 01.04.2011 г. действия по разследването не са извършвани.

Последвали са самоотводи на двама наблюдаващи делото прокурори, които са били уважени от Окръжна прокуратура – Стара Загора.

С постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от 01.04.2011 г. на водещия разследването полицай е указано да пристъпи към действия по разследването, с оглед изпълнение задължителните указания на съда, и досъдебното производство е изпратено за изпълнение в ОД на МВР - Стара Загора.

С постановление на Районна прокуратура - Стара Загора от 11.08.2011 г. досъдебното производство е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура - Стара Загора, с оглед данни за престъпление по чл.206, ал.4 от НК.

С постановление на Окръжна прокуратура - Стара Загора от 26.08.2011 г. е отказано приемането на делото по компетентност, тъй като деянието не представлявало особено тежък случай по смисъла на чл.93, т.8 от НК и делото е върнато в Районна прокуратура - Стара Загора, с оглед данни за престъпление по чл.206, ал.3 от НК.

С мнение за прекратяване от 13.09.2011 г. досъдебното производство е било изпратено от разследващия орган в Районна прокуратура – Стара Загора, поради това, че деянието е несъставомерно от субективна страна и тъй като е изтекла погасителната давност по чл.80 от НК.

С обжалваното определение № 802 от 27.10.2011 г., постановено по ч.н.д. № 2055/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, е потвърдено постановление от 04.10.2011 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                           в.ч.н.д. № 1375/2011 г.

 

прекратила наказателното производство по д.п. № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност.

Въззивният съд изцяло споделя изложената в обжалваното определение фактическа обстановка и счита, че същата е обективно, всестранно и пълно изяснена, като от нея са направени законосъобразни и правилни правни изводи.

В хода на предварителното производство е установена фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събрания доказателствен материал по делото.

С договор № 13/02.10.2000 г., сключен между „***" АД, представлявано от изпълнителния директор С.Г.С., и ГУ „***",  представлявано  от  Директора  на  РД „***" – Бургас,  ГУ „***" възложило на „***" АД да съхранява в складовете си хлебна пшеница като суровина за държавен резерв. Съгласно този договор през периода 12.07.2000 г. - 20.09.2000 г. на „***" АД били доставени 3 702,471 тона пшеница, от които 2 82 9,471 тона хлебна пшеница II „Б" група и 873 тона III група, при доставянето на които били съставени 13 броя приемателни протоколи.

Доставената пшеница била съхранявана в силозни клетки, заедно с пшеницата, получавана и от други доставчици.

От така съхраняваната пшеница били изваждани количества за мелене, според производствените нужди на дружеството, което произвеждало предимно макаронени изделия.

В края на 2000 г. доставките на зърно намалели, но мелницата продължила да мели, включително и от зърното, собственост на ГУ „***". Изпълнителният директор С.С. допуснал в производството да се вложи и пшеница, оставена на съхранение като държавен резерв.

Въз основа на извършена проверка на 24.01.2001 г. била констатирана липса на 13 67,5 тона пшеница от доставената от държавния резерв. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, а на С. бил съставен акт, затова че е допуснал неправомерна липса на пшеница. С констативния протокол било разпоредено възстановяване на липсващото количество пшеница.

За да се гарантира възстановяването, в полза на ГУ „***" бил издаден запис на заповед от изпълнителния директор на „***" АД С.С. за сумата от 925 617,75 лева.

На 01.03.2001 г. от „***" АД било изпратено писмо, с което се предлагало да се пристъпи към обновяване на съхраняваната в дружеството пшеница, като наличната бъде вложена в производството на макаронени изделия, а „***" АД се задължавало да възстанови количеството пшеница.

Въз основа на това искане, със Заповеди от 02.05.2001 г. и 17.05.2001 г. на Началника на ГУ „***" били деблокирани съответно 44,643 тона и 400 тона от съхраняваната в „***" АД хлебна пшеница.

На 23.05.2001 г. била извършена нова проверка от РД „***" - Бургас, при която били установени наличности от 343,146 тона пшеница II Б група.

                                                         - 4 -   

Между ГУ „***" и „***" АД били проведени разговори за възстановяване на липсващите количества пшеница. По този повод на 18.06.2001 г. било сключено споразумение, съгласно което „***" АД признало задължението си към ГУ „***" в размер на 804 042 лева без ДДС, представляващо пазарната цена на липсващите 3257,871 тона хлебна пшеница. Възстановяването следвало да се извърши от „***" АД чрез доставка на пшеница от реколта 2001 г. В споразумението била включена и клауза, съгласно която „***" АД се задължило да обезпечи изпълнението на задължението с договорна ипотека върху свое имущество на стойност 200 % от задължението си.

На 20.06.2001 г. дружеството учредило договорна ипотека в полза на ГУ „***" върху 10 000/20 000 ид. части от дворно място от 20 000 кв. м.,  ведно с намиращите се в него четири едноетажни складове за зърно, намиращи се в с. ***, обл. Стара Загора.

На 12.03.2001 г. ГУ „***" се снабдило с изпълнителен лист за сумата от 925 617,25 лева въз основа на издадения от 09.03.2001 г. от „***" АД запис на заповед, и на 22.10.2001 г. било образувано изп. дело № 355/2001 г. по описа на СИС при РС – Стара Загора с взискател ГУ „***" и длъжник „***" АД.

Междувременно, след проверката на 24.01.2001 г., на която представители на ГУ „***" за пръв път констатирали липса на 1 367,5 тона пшеница и преди проверката от 23.05.2001 г., когато за втори път била констатирана липса, между „***" АД и ГУ „***" бил сключен нов договор за съхранение на държавен резерв с № 7/17.04.2001 г. По силата на този договор били предадени за съхранение 3 702,47 тона пшеница, от които 2 829,47 тона хлебна пшеница II „Б" група и 873 тона III група, което станало с приемно- предавателен протокол от 30.03.2001 г., без фактически да се доставят нови количества пшеница.

При извършената втора проверка на 23.05.2001 г. били констатирани липси, съгласно втория договор, в размер на 1 890,328 тона.

Така общия размер на липсващите количества пшеница - 3257, 828 тона, констатирани в резултат на двете проверки, били предмет на сключеното на 18.06.2001 г. споразумение между „***" АД и ГУ „***".

Обосновано, законосъобразно и с оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства, районният съд е приел, че са налице данни за извършено деяние, което от обективна страна е съставомерно по чл.206 от НК, но липсват доказателства, че изпълнителният директор С. с умишлени действия е обсебил повереното му имущество, като изрично е заповядал на подчинените си да влагат пшеницата от държавния резерв в производството.

Действително, описаната в горните договори пшеница е била предоставена за пазене на „***" АД на правно основание и през периода от доставянето й до 23.05.2001 г. част от тази пшеница била вложена в производството на фирмата. Но тъй като инкриминираната пшеница се съхранявала в общи помещения с пшеницата от други доставчици, било естествено първата да бъде изразходвана, наред с оборотното за дружеството зърно.

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                           в.ч.н.д. № 1375/2011 г.

 

Съзнавайки реалната възможност това да се случи, С. го допуснал, тъй като имал намерение съхраняваното количество да бъде подменено с пшеница от новата реколта, като по този начин се запазят качествата на зърното.

Това се потвърждава и от последващите му действия като изпълнителен директор на „***" АД – С. подписал запис на заповед и учредил договорна ипотека, обезпечаваща на 200 % вземането на ГУ „***".

За престъплението по чл.206 ал.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Според разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 от НК, наказателното преследване за престъпление по чл.206 ал.3 от НК /за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години/ се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението.

Деянието, предмет на настоящото производство, е довършено през месец май 2001 г. и от тогава до произнасянето на Районна прокуратура – Стара Загора с постановление от 04.10.2011 г. за прекратяването на наказателното производство по д.п. № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора са изминали повече от десет години.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че през това време не са извършвани действия по разследването, с които давността се прекъсва. Разпоредбата на чл.81, ал. 2 от НК е категорична, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, и за конкретно извършено от него престъпление.

От изложените по хронологичен ред по-горе актове на органите на досъдебното производство е видно, че в нито един момент от образуването до прекратяването си наказателното производство не е било водено срещу С.С. за престъпление по чл.206, ал.3 от НК или пък за престъпление по чл.217, ал.4 от НК.

Действително, с постановление от 14.08.2008 г. Окръжна прокуратура - Стара Загора е отменила постановление от 08.07.2008 г. на Районна прокуратура - Стара Загора /с което е отказано образуване на предварително производство/ и е разпоредила срещу С.С. да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.217 ал. 4 от НК. Но няма прокурорски акт, с който това указание да е изпълнено.

Предвид на това, възражението на жалбоподателя, че давността е била прекъсната с постановление от 14.08.2008 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора и от 14.08.2008 г. е започнала да тече нова давност, съгласно чл. 81 ал.2 от НПК, е неоснователно.

Районният съд законосъобразно и правилно се е позовал на константната съдебна практика, че давността се прекъсва с привличането на лицето в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство срещу определено лице за конкретно деяние от надлежно оправомощените от закона органи /Тълкувателно решение № 96/61 г. /. Не всяко действие на надлежните органи е годно да прекъсне погасителната давност, а единствено процесуалните актове, с които лицето се привлича

                                                  - 6 -

в качеството на обвиняем или срещу него се образува наказателно производство са годни да прекъснат давността на наказателното преследване /Р-46-85-І и др./.

Възражението на жалбоподателя, че квалификацията на деянието е по чл.206, ал.4 от НК и следва да се прилага по-дългата давност е несъстоятелно. По този въпрос има произнасяне от Окръжна прокуратура – Стара Загора с постановление от 26.08.2011 г. Районният съд правилно е отбелязал, че изцяло в компетентността на прокурора е да прецени срещу кого да повдигне обвинение и за какво престъпление, поради което съдът не би могъл да изземва обвинителната му функция.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил законосъобразния и правилен извод, че атакуваното постановление е законосъобразно, тъй като наказателното преследване за престъплението по чл.206, ал.3 от НК е погасено поради изтичане на предвидената в чл.80, ал.1, т.3 НК давност.

Предвид гореизложеното, съдът приема като обосновани и законосъобразни мотивите, изложени в определение № 802 от 27.10.2011 г., постановено по ч.н.д. № 2055/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено постановление от 04.10.2011 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност.

Определение № 802 от 27.10.2011 г., постановено по ч.н.д. № 2055/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 802 от 27.10.2011 г., постановено по ч.н.д. № 2055/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено постановление от 04.10.2011 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 279/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.