М О Т И В И към Присъда № 2/ 14.01.2013 г.

по НОХД № 433/2011 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора

Производството е на основание чл.220 ал.2 вр. ал.1 /ред.Д.в. бр.75/ 2006г./, вр. с чл.2, ал.2, и чл.143, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1, във вр.с чл.54 от НК - спрямо подсъдимия Й.Л.Я.; на основание чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, във вр. с чл. 54 от НК-спрямо подсъдимата Е.Д.Х.; и на основание чл.217, ал.4, предл.1, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл. 54 от НК- спрямо подсъдимия С.Н.Ш..

На 18.05.2011г. в Окръжен съд – гр. Сливен е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура - Сливен против подсъдимия Й.Л.Я. с ЕГН ………., за това, че на 14.09.2007г. в гр.Сливен, в качеството му на длъжностно лице – ……, съзнателно сключил неизгодна сделка– двустранен договор между Община-гр.С., като възложител и ГД "С." – гр.С. представлявано от Г.И.С., като изпълнител на строително-монтажни работи на обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.”Д.–С.", въз основа на който Община- гр.С. e поела задължение за заплащане на 30 % за допълнителни и непредвидени строително- монтажни работи вместо 10 %, и от това е произлязла значителна вреда за представляваната от него община- гр.Сливен- в размер на 571 783, 46 лева с ДДС, като случаят е особено тежък- престъпление по чл.220 ал.2 вр. ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие това обвинение е изменено поради наличие на основание за съществено изменение като същото е предявено за сумата от 1 054 201, 46 лева. Със същия обвинителен акт против подсъдимия Й.Л.Я. е внесено и друго обвинение, а именно за това, че през м.март и м.април 2009г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди служител от Данъчната администрация – П.И.Д., в качеството му на Директор на ТД на НАП – гр.С., да извърши нещо противно на волята му – да спре извършваната ревизия и разпореди възстановяването на поисканата със справка-декларация за възстановяване на ДДС само с данъчна проверка, без извършването на ревизия на ГД "С." –гр.Сливен, с управител Д.Л., както и да укрие издадения ревизионен акт на "Б." ЕООД – гр.С., с управител Р.Д.Р., като употребил за това заплаха, че ще направи всичко възможно П.И.Д. да бъде уволнен, и злоупотребил с властта си на К. на Община-гр.С., настоявайки пред Директора на Национална агенция по приходите за уволнението на П.Д.- престъпление по чл.143, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт ОП-С. е обвинила и подсъдимата Е.Д.Х. в това, че през периода 13.08.2007г. – 14.09.2007г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице- началник отдел "Правно-нормативно и експертно-техническо обслужване" към Община-гр.С. не е изпълнила служебните си задължения, визирани в т.5 - 2 в длъжностната й характеристика като не изпълнила функциите си на гл.юрисконсулт при съгласуване на поканите към ГД "С." –гр.С., "Г." ЕООД – гр.С., и "Б.-ТД"- гр.С., и при сключване на договора от Община- гр.С. с ГД"С."–гр.С. за обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.”Д.- С.", като е допуснала да започне процедура по избор на изпълнител в нарушение на чл.142, ал.2 от ЗУТ преди съгласуване на обекта "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа” на кв.”Д.- С.” от Община-гр.С. и преди издаване на разрешение за строеж, както и да не бъде спазено изискването на раздел ІV чл.5, т.1 от "Рамковото споразумение", при което са били определени допълнително възникнали и непредвидени строително-монтажни работи от 30% от общата стойност на договора, а не както е следвало – 10% от общата стойност на договора, с цел да набави за ГД "С." –гр.С. имотна облага и да причини на Община-гр.С. вреда, и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 571 783, 46 лева с ДДС, и деянието е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение- престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие това обвинение е изменено поради наличие на основание за съществено изменение като същото е предявено за сумата от 1 054 201, 46 лева с ДДС.

С горния обвинителен акт ОП- С. е обвинила и подсъдимия С.Н.Ш. в това, че през периода 17.07.2008г. – 05.08.2008г. в гр.С. при условията на продължавано престъпление, като представител на Община-гр.С., извършващ инвеститорски контрол на строеж на обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.”Д.” - гр.С., съгласно договор за инвеститорски контрол от 14.09.2007г. между Община-гр.С. и "Н." ЕООД–гр.С., съзнателно е действал против законните интереси на Община-гр.С., като е съставил и подписал актове и протоколи по време на строителството на обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.”Д.”-гр.С., в които се дублират строително-монтажни работи в допълнителните и непредвидени строително-монтажни работи, дублиране, уплътняване на насипи, и вписвани неизпълнени актувани дейности от ГД"С."–гр.С., от което са последвали значителни щети за Община-гр.С. в размер на 659 358,93 лв.с ДДС- престъпление по чл.217, ал.4, предл.1, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие и това обвинение е изменено поради наличие на основание за съществено изменение като същото е предявено за сумата от 1 054 201, 46 лева с ДДС.

Поради направени отводи на всички съдии от Окръжен съд- гр. Сливен, на основание чл. 43 т.3 от НПК с определение от 28.06.2011 г. ВКС е изпратил делото за разглеждане от в Окръжен съд- Стара Загора като един от най- близките еднакъв по степен съд с оглед минимизиране на допълнителните разходи по делото.

С постановление от 29.04.2011г. Окръжния прокурор при ОП- гр.С. е частично прекратено наказателното производство по сл. дело № 14/ 2010г. по описа на ОСО при ОП- Сливен спрямо останалите обвиняеми по това ДП, а именно обвиняемите: Р.Д.Р./ за престъпление по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК/, Н.Д.Е./ за престъпление по чл.220, ал.2, вр. с ал.1 от НК/, Е.Д.П./ за престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 311, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК/, като срещу обвиняемите С.Н.Ш. същото е прекратено по повдигнатото му друго обвинение за престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК/, а срещу обвиняемата Е.Д.Х. - по обвинението и за същото такова престъпление- по чл. 282, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, касаещо обект „Р. на кв.„С.к”- гр. С.. Същото не е било обжалвано.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура– гр.Сливен, П.С., командирован по делото по реда на чл.139 от ЗСВ, поддържа изцяло така предявеното с обвинителния акт и изменено в съдебно заседание на 08.11.2012г. по реда на чл.287, ал.1 от НПК обвинение против подсъдимите като заявява, че същото е изцяло обосновано и доказано от събраните по ДП доказателства, както и от тези събрани допълнително при проведеното съдебно следствие. Счита, че деянието на подсъдимия Л. по чл. 220 ал.2 вр. ал.1 от НК е напълно доказано от обективна и субективна страна поради което моли същия да бъде признат за виновен като му бъде определено съответното наказание. Предлага на същия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно при „общ режим” в ЗО от „открит” тип. Освен това счита, че за това престъпление на подсъдимия Л. следва да бъде наложено и предвиденото в закона допълнително наказание, а именно „лишаване от право да заема административно-управленска длъжност” за срок от три години. Представителят на държавното обвинение поддържа и предявеното с обвинителния акт срещу подсъдимия Л. друго обвинение, а именно това по чл.143, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, което също намира за безспорно доказано от обективна и субективна страна. Счита, че за това престъпление на подсъдимия Л. следва да бъде наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, като с оглед отсъствието на основанията по чл. 66, ал.1 от НК, да бъде постановено ефективното му изтърпяване при „общ режим” в ЗО от „открит” тип. Счита, че при условията на чл.23, ал.1 от НК следва да му бъде наложено по-тежкото наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при „общ режим” в ЗО от „открит” тип, както и да бъде присъединено наказанието „лишаване от право да заема административно-управленска длъжност”.

По отношение на обвинението на подсъдимата Е.Д.Х. по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК намира, че същото е безспорно доказано както от обективна така и от субективна страна, в подкрепа на което излага подробни съображения и доводи. Счита, че същата следва да бъде призната за виновна по това и обвинение като и се наложи едно справедливо наказание, а именно- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.

Счита, че и обвинението срещу подсъдимия Ш. по чл.217, ал.4, предл.1, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК е безспорно установено и доказано както от обективна така и от субективна страна, поради което намира, че същия следва да бъде признат за виновен по това обвинение като му се наложи едно справедливо наказание, а именно- две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, както и кумулативно наказанието „глоба” в размер на 300 лв. в полза на Държавата. Подробни доводи се развиват както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в пледоарията му по време на съдебните прения. Същата е подробно аргументирана и конкретна, и с нея отново се прави анализ на всички събрани по делото доказателства- както на ДП, така и по време на съдебното следствие.

Защитникът на подсъдимия Л.– адв.И.А. от АК- В., взема становище, че с оглед събраните по делото доказателства, както по ДП, така и при съдебното следствие, не е установено по безспорен начин, че подзащитният му е извършил вменените му престъпления и обвиненията по чл. 220 от НК и по чл.143 от НК са недоказани. Досежно обвинението по чл.220 от НК счита, че по делото не са събрани доказателства срещу подзащитния му, че към момента на сключване на договора с ГД”С.”общината е разполагала с „работен” по съществото си проект за изграждане на „Р. на кв.„С.к”- гр. С.., в която насока тезата на прокурора е останала недоказана, включително и чрез заключението на петорната СТИЕ, което било необосновано. Счита, че изготвените ВДС-та с давност от повече от три години, представляват опит с емоционални средства да се установят съществуващи връзки и взаимозависимости на подсъдимия Л. с изпълнителя по договора ГДС.”ЕООД. Освен това на фона на личността на подсъдимия, когото целият град познавал и ценял, установените с тези СРС-ВДС контакти доказвали само неговия стил и методи на работа, които били превърнали гр.С. в една преуспяваща община и регион, поради което те не бивало да бъдат вземани предвид от съда. Съдът при преценката на съставомерността на деянието следвало да вземе предвид и обясненията му, че всички документи във връзка със сключването и изпълнението по договора са подписвани от него след като предварително са били подготвяни от екипа му, на който той изцяло се доварявал, поради което в този контекст било изключено да се търси у него умисъл за извършено престъпление. Досежно обвинението по чл.143 от НК заявява, #9; че същото е едно „несериозно” обвинение, което изобщо не е доказано, още повече, че ревизионните актове, по повод на които била „упражнявана” принудата спрямо директора на ТД на НАП- Сливен, били отменени от горестоящите инстанции. Поради което моли подсъдимия да бъде признат изцяло за невиновен и по двете му обвинения.

Подсъдимият Й.Л.Я. поддържа казаното от защитника си и взема становище по обвинението по чл.220 от НК като заявява, че не признава вината си. В самостоятелната си защита акцентира на обстоятелството, че с подписите си е дал началото за провеждането на хиляди обществени поръчки, при които общината също е заложила 30 % за непредвидени и допълнителни работи, но е разследван само по тази, тъй като това е станало на база свидетелските показания на св.Р.Р., когото Прокуратурата била „притиснала”. Освен това счита, че той не е допуснал никакви нарушения при сключването на договора, тъй като нито от Сметната палата, както и от Агенцията за държавна финансова инспекция е имал някакви забележки, както и че според него това е едно политическо обвинение. По обвинението по чл.143 от НК счита, че същото е недоказано.

Защитникът на подсъдимата Е.Д.Х. адв.Д. от АК- гр.Б., взема становище, че с оглед събраните по делото доказателства, както по ДП, така и при съдебното следствие, не е установено по безспорен начин, че подзащитната му е извършила инкриминираното деяние. На първо място изразява несъгласие с формулировката в обвинителния акт, че дейността на юрисконсулта в общината има административно стопански характер и същата не е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б”от НК, тъй като нейната работа като гл. юрисконсулт не е свързана с ръководна дейност или дейност по опазване на чуждо имущество, като счита, че подс.Х. по- скоро е била длъжностно лице по смисъла на т.1 на чл.93, ал.1, б.”а” от НК, тъй като е „изпълнявала служба в държавно /аналог на общинско/ учреждение. Освен това с поред него същата не е „заемала отговорно служебно положение”. По изпълнителното деяние взема отношение, че обвинението, че същата не е изпълнила служебните си задължения”, което според смисъла на закона и съдебната практика буквално означава, че е бездействала, не кореспондира на фактологията по обвинителния акт, поради което според него би могло е налице другата форма на престъплението по чл.282 от НК, а именно, че е „нарушила служебните си задължения”, което обвинение отново намира за недоказано. Счита, че дори и техническото изпълнение на договора да е работа на юристите на общината, в частност на доверителката му, договорът не е подписан от нея, а от кмета. Счита, че и трите вменени и нарушения са несъстоятелни. Досежно изпращането на поканите счита, че макар и това действително да представлява дейност по едни преддоговорни отношения между бъдещи съконтрагенти по сделката, и тя да е участвала при съгласуване на волите на страните, договор към този момент няма. С оглед изготвяне съдържанието на поканите пък тя е получила доклад от отговорните за това технически лица, в който изрично е упоменато, че проекта е „идеен”. С вписването на съответния на този вид проект процент на ДНСМР в поканите до потенциалните изпълнители тя е изпълнила условието на Рамковото споразумение. Освен това счита, че нейното становище в никакъв случай не би могло да ангажира от правна страна волята на общината, тъй като тя не е представител на общината, която според доказателствата е имала само един такъв- кмета на общината. Досежно другото и вменено нарушение че е „допуснала да започне процедура по избор на изпълнител в нарушение на ал.2 по чл.142, от ЗУТ, също счита, че подзащитната му не е допуснала никакво нарушение, тъй като според предл.първо на тази разпоредба „при извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията за подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията”, и т.н., „и идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване разрешение за строеж”. Позовава се и на предл. 2 на същата разпоредба, че „ В тези случаи одобрения идеен проект служи и за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки”като счита, че тези разпоредби са били спазени, а не нарушени от подсъдимата. Счита, че с оглед вида на престъплението/ по чл.282, ал.2 от НК, което е едно типично резултатно престъпление/, към крайната дата на обвинението – 14.09.2007г., за щета не може да се говори. Освен това счита, че е без значение колко е заложено в поканите, тъй като е важно какво е изпълнено, като това изпълнение следва да се докаже с документи. Не на последно място счита, че тъй като към днешна дата няма акт № 16 , т.е. обекта не е приет, и няма финално разплащане от страна на общината към изпълнителя, можело да се приеме, както и за кв.„С.к.”, който обект изобщо не е разплатен, че и за този обект разследването срещу подзащитната му следва да бъде прекратено, тъй като няма настъпила щета за общината/ че положението било аналогично на преждевременно заведен иск по ГПК/. Счита и, че самата конструкция на обвиненията срещу тримата подсъдими е абсурдна, тъй като изключва каквито и да било форми на съучастие и други начини за извършване на тази дейност. Предвид което моли за постановяването на оправдателна присъда спрямо подзащитната му.

Подсъдимата Е.Д.Х. поддържа казаното от защитника си и взема становище по обвинението като заявява, че същото е в противоречие със закона, необосновано и недоказано, основано на предположения и съждения на обвинението. Намира, че като гл.юрисконсулт на община – С. не е извършвала работа, свързана с управление на чуждо имущество на посоченото правно основание чл.14 ЗМСМА. Заявява, че в длъжностната и характеристика, в т.5.2, са и възложени функциите на Главен юрисконсулт по осигуряване законосъобразното съставяне на трудовите договори и другите актове, свързани с възникване, изменение и прекратяване на трудови и служебни правоотношения със служителите, на заповедите за дисциплинарни наказания, на осъществяване на процесуално представителство пред съдебните органи, при съгласуване на договорите и заповедите, подписани от кмета на общината, вкл. подпомагането на дейността на специализираната администрация при подготовката за провеждане на процедури по ЗОП. Заявява обаче, че не е изготвяла цитирания договор от 01.06.2007г., и че по принцип, когато съгласува договори следи текста на документа, а не шапката на същия. Счита, че най-вероятно се касае за явна фактическа грешка при изготвянето на договора, но с оглед съдържанието му /чл.1 от договора/, в който е посочено, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изготви „технически проект”, и е получен такъв – във фаза “технически”, съгласно приемо-предавателен протокол от 13.06.2007г., същата е приела, че проекта е такъв, а не е „работен”. В тази насока се позовава и на доклада за стартиране на състезателната процедура по избор на конкретен изпълнител, изготвен от Началник отдел ИПРК – инж.П.Д., съгласуван от Зам. кмета инж.З.А., и утвърден от кмета на общината – подсъдимия Л.. Ползвала се е от този доклад, в който изрично е записано, че за обекта има изготвена и съгласувана от ОБЕСУТ при Община-С. ПСД /проектно-сметка документация/ във фаза “Идеен проект” с необходимите количествени сметки за видовете СМР. Счита, че при положение, че този доклад е изготвен и съгласуван от технически грамотни лица – строителни инженери, притежаващи съответната компетентност, тя не е имала основание да се съмнява в истинността на посочените от тях факти и обстоятелства. Освен това счита, че стартирането на процедура по ЗОП в строителството не е обвързано по никакъв начин с издаването на строително разрешение. Поради което не било налице никакво нарушение на закона, и в частност на чл.142, ал.2 от ЗУТ, тъй като към момента на изпращането на поканите – 13.08.2007г. нямало одобрен проект във фаза “технически”. Заявява, че дори и впоследствие да е била променена фазата на проекта, то в рамковото споразумение е разписано, че при проекти във фаза “идеен” и “технически” се допускат до 30% непредвидени и допълнително възникнали видове и количества СМР. Допускането им било съобразено с разпоредбата на чл.90, ал.1, т.8 от ЗОП. Категорична е, че не може да се приеме, че е налице умисъл за нанасяне на вреда на Община-С., защото кметът в качеството си на възложител съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗУТ е възложил изготвянето на „технически проект”. Поради което заявява, че вмененотото и в обвинителния акт, а именно, че умишлено при изготвянето на поканите към потенциалните изпълнители неоснователно е допуснала да бъде завишен процента за ДНСМР, в нарушение на закона и на клаузите на Рамковото споразумение, е едно тенденциозно обвинение, което не кореспондира със събраните по делото доказателства – писмени и гласни.

Освен това счита, че от нейните действия не са могли да произтекат непосредствено каквито и да е вреди за общината, тъй като това била само една възможност за усвояване на този процент. Съществувал утвърден ред за възникването, доказването и приемането на непредвидените допълнително възникнали СМР, който е задължителен за страните, подписали договора, и е следвало да бъде спазен. Поканата давала само правната възможност с допълнителната си оферта потенциалният изпълнител да оферира процент за непредвидени СМР, защото ЗОП не позволявал изменение на договора след сключването му извън случаите на чл.43 от същия. Освен това при условията на чл.90, ал.1, т.8 е било възможно и възлагането с пряко договаряне на същия изпълнител на непредвидени СМР до 50 %.

От субективна страна счита, че липсва и не е установена по делото специалната цел, а именно, че с действията си тя е целяла набавяне на имотна облага за ГД “С.”, тъй като към онзи момент е нямало как да знае дали именно това дружество ще спечели и ще стане изпълнител по договора. В тази насока счита, че твърденията на свидетелката П.Д. на стр.43 от протокол от съдебно заседание на 22.11.2011г. са абсолютно противоречиви и неверни, противоречат на подписания от самата нея доклад, предхождащ поканите за допълнена оферта, поради което не следва да се кредитират от съда.

Взема становище по цялото обвинение като заявява, че твърденията на вещите лица в експертизата досежно вида на проекта са противоречиви, представляват мнения, а не твърди становища; основават се изцяло само на съществуващата документация, а не на самия проект, който не е анализиран по своята същност, и без да бъдат направени на място проби, като не е отговорено на най- важния въпрос: допълнително възникналите СМР били ли са необходими за изпълнението на проекта, защо в него липсват главни и второстепенни клонове и връзки, защо въобще се поставя под съмнение волята на възложителя, който единствен по закон има правото да определя според инвестиционните си намерения какъв вид проект ще възложи. Освен това твърди, че независимо дали непредвидените допълнително възникнали СМР са до 30 % или не, те са реално извършени. Предвид което не се признава за виновна и настоява съдът да постанови оправдателна за нея присъда.

Защитникът на подсъдимия С.Н.Ш., адв.И.Б. от АК-С. взема становище, че с оглед събраните по делото доказателства, както по ДП, така и при съдебното следствие, обвинението не е установено по безспорен начин нито от обективна, нито от субективна страна. Прави довод, че съзнателното действие против законните интереси на представлявания предполага пряк умисъл и мотиви, за каквито по обвинителния акт не са изложени никакви обстоятелства, и липсват разумни основания за това, тъй като ЗОП дава възможност за усвояване на до 50% непредвидени разходи- при реално изпълнение, които отново следва да се платят от общината. Счита, че обстоятелството дали проекта е работен или не може да се установи чрез заключението на експертизата, а въпросът е правен. Заявява, че наличния проект за “Р. на кв.Д.” не е отделян, не е приложение, последица или част от проекта, изготвен 2004г. за нуждите на някакви проекти с европейски средства, а отделен, автономен проект финансиран от общината, който, ако е работен, би следвало да носи онези характеристики, които са относими за работните проекти. Тъй като в себе си той не съдържал разработки за сградните отклонения, не съдържал всички възли и детайли, задължителни за „работен” проект, той не представлявал такъв, дори не бил и „технически” проект. Досежно спорния въпрос относно формата на изкопите заявява, че с оглед събраните в последното съдебно заседание гласни доказателства, следва да се приеме за доказано, че тази форма е била трапецовидна, каквито са били задължителните изисквания по проекта и съгласно закона, и дори е платено по–малко от това, което е следвало да се плати благодарение на подс.Ш.. По отношение на другия спорен въпрос за характера на почвите заявява, че съдът следвало да приеме за доказано, че повече от 50 % са били скалните маси, независимо че са актувани само 40%, но в никакъв случай не можело да се приеме заключението на КСТЕ, че съотношението скални към земни почви е било 2% към 98%. По отношение на това заключение като цяло счита, че вещите лица са си присвоили компетенциите на РДНСК –Сливен, която само може да се произнесе по въпроса коя част от проекта е изпълнена съобразно проекта, кое е незаконно строителство и може ли последното да бъде прието като съществено отклонение от проекта или не. Счита, че това ще стане, когато цялата документация ведно с бъдещите екзекутивни чертежи отидат РДНСК –С., за да се получи акт № 16 за държавно приемане на този обект, до когато този въпрос е висящ, и не само, че няма настъпила щета, но следвало да се заплатят от възложителя и всички извършени и актувани допълнителни СМР.

Подсъдимият С.Н.Ш. в дадената му от съда лична защита поддържа казаното от защитника си и взема становище по обвинението като заявява, че не признава вината си, и че не е действал във вреда на представляваната от него община като е изпълнил задълженията си във връзка със сключения от него договор с общината за инвеститорски контрол и строителен надзор като е актувал законосъобразно и в съответствие на съществуващите правила и норми по време на строителството извършените при изпълнение на проекта СМР, както и допълнителни и непредвидени СМР. Бил е всеки ден на обекта, съзнавайки че това е отговорна работа, за която е разполагал с необходимия опит. При актуването се е съобразил с условията, приети в Рамковото споразумение, в което са заложени 30 % за допълнителни и непредвидени СМР. Счита, че експертизите по делото са дали неправилно заключение по въпроса за фазата на проекта, който счита, че не е работен, за което представя и водена от него кореспонденция до различни контролни органи по строителството със запитвания по този и други касаещи дейността му във връзка с договора въпроси. Счита, че съгласно чл.139, ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.169, ал.1- 3 от ЗУТ кмета е единственото оторизирано от закона лице, което има право да поръчва инвестиционните проекти, и отговаря за условията за това и оценката на същите. Като отговарящ по договора с общината той пък е задължен да извърши проверка съгласно чл.169 от ЗУТ за съответствие, но е нямал задължение да се произнася за фазата на проектиране, а наименованието на проекта како „работен” представлявало техническа грешка, което ставало ясно от представената от него кореспонденция: Отговор на Министъра на РРБ, от становищата на пожарната, писмото от фирма „Н.”ЕООД към Директора на „Топлофикация С.”; писмото от „ВиК”ООД- С. до кмета на общината и до РДНСК - С.. Заявява, че относно изпълнението на СМР съгласно изпълнената технология след съставянето на протокола от 17.07.2008г. имало още неизяснени неща както и още извършени допълнителни работи, не е изготвена екзекутивната документация, за което представя писма до управителя на „Б.”ЕООД за подготовка на документацията, и до ВИК. Не приема становището на КСТЕ, че инкриминираните ДНСМР не са извършени на място, както и че нямало съставена документация за това. По въпроса за промяната на съотношението % земни- скални почви заявява, че сам е намерил в община- Сливен и е ползвал при съставянето на протоколите обр.19 Доклада от 1973г., който също бил непълен по този въпрос, поради което ползвал и други доклади- от 1974г., от 1979 година и пр.. Заявява, че по геоложкия си строеж на място разкритите почви представлявали т.нар. „еркаба”– речно каменна баластра, което не е скала, а пясък, дребен чакъл, и лесно трошлива скална почва с камъни с различна големина, които нарича „скали”, представляващи според него около 10 % от изкопаното. Освен това заявява, че кв. „Д.” попада в т.нар. „средна” зона, докато кв.”С.к.” попада в така нар.висока”зона, но въпреки това не приема отразеното в заключението на експертизата по този въпрос, тъй като на място това съотношение отговаряло на приетото от него в протоколите обр.19. Твърди, че това обстоятелство е било известно на техническите ръководители на обекта, между които и разпитания по делото свидетел Г.М.. По отношение на констатираните от вещите лица от петорната СТСЕ несъответствия в актове обр.19 представя изготвена от него сравнителни таблици за действително извършени неактувани СМР, предмет както на делото, така и на бъдещата екзекутивната документация, за които заявява, че не е представил на експертите от назначените по ДП и по делото КСТЕ. Заявява, че всички разплатени ДСМР включени в предмета на обвинението са актувани с протоколи обр.19. Освен тях не са платени само около 32 000 лева, представляващи 5% от предвидените по договора, които също са актувани. По въпроса за формата на изкопите заявява, че тя е същата, каквато е по проекта и проекто- сметната документация- трапецовидна навсякъде, което е отчел в съставената от него документация. В тази насока в сметките в този сравнителен анализ на вещите лица, по тяхната методология, били направени огромни грешки, което се отразявало на констатацията за дублираните количества. В дадената му от съда лична защита подробно развива съображенията си в тази връзка, включително и чрез посочване на количества и стойностни сметки като заявява, че въпросът за действителната им стойност е все още висящ, тъй като липсвала изготвена екзекутивна документация и обектът все още не бил завършен. В последната си дума към съда моли за постановяване на оправдателна присъда.

По делото предвид големия обем и сложност на делото от фактическа страна, макар и да бе предявен, не бе допуснат до съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия- Община- гр. Сливен срещу тримата подсъдими.

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

От събраните по делото доказателства на предварителното производство по приложеното сл.дело № 14/ 2010г. по описа на ОСО при ОП-С., приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 283 и чл.107, ал.2 от НПК след проверка, прочитане и приемане, така и от тези при проведеното съдебно следствие, съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия Й.Л.Я. и подсъдимия С.Н.Ш. е доказано по безспорен и несъмнен начин, а обвинението срещу подсъдимата Е.Д.Х., от субективна страна не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Във връзка с обвиненията срещу тримата подсъдими по ДП са събрани следните доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 и чл.107, ал.2 от НПК, а именно: - писмо от Управителя на "Водоканал проект-чисти води" ООД – С., (л.19-20, том І); - договор между Община С. и "Водоканалпроект-чисти води" – С. от 01.06.2007 г., (л.21-22, том І)"; - оферта на "Водоканалпроект-чисти води" С., в която е посочена фазата на подобект РВВМ кв.Д. "работен проект" (л.23, том І);- предварителна хонорарна сметка към офертата също е посочено "работен проект";- договор между Община С. и "Н." ЕООД гр.С. с управител обв.Ш. за изготвяне на доклад за съответствие на обект РВВМ кв.Д. и изготвения доклад, (л.41-45, том І);- писмо от "Водоканалпроект" относно съотношението тежки земни почви и слаби средни скални почви, като отново е посочено, че проекта е работен (л.61-63, том І); протоколи за откриване на строителна площадка в кв."Д." изготвени от обв.Ш., (л.78-115, том І); заверено копие от трудовия договор на обв.Е.Х. и длъжностна характеристика (л.128-132, том І);протоколи обр.19 от 04.08.2008 г. и банкови документи за извършените плащания (л.154-188, том І); Решения за регистрация на ГД "С." – С. и съставните му търговски дружества (л.189, том І); Вътрешни правила за провеждане на процедури по обществени поръчки в Община С. (л.232-251, том І); показанията на свид.Д. (л.48, том ІІ), показанията на свид.Е.П. (л.51, том ІІ), показанията на свид.С. (л.54, том ІІ); показанията на свид.З.А. (л.66 том ІІ),; показанията на свид.К. (л.66, том ІІ), показанията на свид.Г.Г.специалист "В и К" при Община С. (л.68, том ІІ), показанията на свид.Л.Й.(л.79, том ІІ), показанията на свид.П.Д. (л.75, том ІІ; показанията на свид.С. (л.81 том ІІ), и (л.81 том ІІ),; показанията на свид.Д.П. (л.92, том ІІ); показанията на свид.Д.Л. (л.94, том ІІ), показанията на свид.Г.К. (л.96 том ІІ); показанията на свид.М. (л.106 том ІІ); показанията на свид.П.Д. (л.108 том ІІ); изготвените ВДС и справки от мобилни оператори (л.248-287, том ІІ), тройната строително-техническа експертиза (л.112-134, том ІІ и л.135-156, том ІІ); финансово-счетоводната експертиза (л.269-277, том ІІ.

Във връзка с обвинението само срещу подсъдимия Л. по чл.143, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК по ДП са събрани следните доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 и чл.107, ал.2 от НПК: сигнала на свид.Д. до ТД "НС" – С. (л.8 том 3) и в секретните материали; копията на ревизионния акт на "Л." ООД, ГД "С." (том 3 л.10-60); копие от обвинителен акт по образуваното досъдебно производство предвид наличието на данни за престъпление от общ характер в РА № 200800361/30.03.2009 г., от което досъдебно производство е било отделено настоящото (л.61-66 том 3); показанията на свид.Д. (л.67-71 том 3); показанията на свид.А. (л.72-74 том 3) ; показанията на свид.С. (л.77-78 том 3), решението на АС – С. град и Върховен административен съд С., с които уволнението на свид.Д. е отменено като незаконосъобразно (л.84-94 том 3); съдържанието на телефонен разговор проведен на 07.04.2010 г. между подс.Л. и свид.К.С., видно от изготвени ВДС по използваното спрямо подс.Л. СРС, приложено като секретен том към настоящото досъдебно производство; показанията на свид.М. К.– началник отдел "Вътрешен контрол към дирекция "Инспекторат" към НА и съдържанието на телефонен разговор между нея и обв.Л. видно от приложения ВДС.

По време на проведеното съдебно следствие същите бяха проверени и бяха събрани допълнително множество други такива доказателства, а именно: Ревизионен доклад № 900009 /23.02.2009г. на фирма “Л.” ЕООД; Ревизионен акт № 200900009 от 30.03.2009г. ведно с възражението на “Л.” ЕООД относно РД № 900009 /23.02.2009г. и РА № 200900009/ 30.03.2009г.;възражение от “Л.” ЕООД относно РД № 900009 /23.02.2009г. и РА № 200900009/ 30.03.2009г.; Решение на Дирекция “ОУИ”-Б. при ЦУ на НАП; Решение на Административния съд – гр.Б. в две папки, изпратени с писмо изх. № 20-18-139-1/ 14.02.2012 г., на ТД на НАП- Б.; изпратените доклади на АДФИ в пет папки с №№ 28, 29, 30, 32 и 33, касаещи конкретни проверки на отделни обекти в общината; Становища за заверка на годишни финансови отчети на община Сливен за 2006г. и 2007г.; заверено копие от писмо изх.№ 20-18-1646 от 29.04.2009г. издадено от Директора на ТД на НАП ––гр.С. П.Д., както и копие от страницата на Автоматизираната деловодна система „Архимед”, касаеща писмо изх.№ 20-18-1646 от 29.04.2009г.; и удостоверение изх.№ РД-04-224 от 27.02.2012г. издадено от “В и К- С.” ООД; заверени копия от извлечения от Търговския регистър за фирмите“Б.” ЕООД, Т.” ООД и “Л.” ЕООД, от счетоводните баланси, отчетите за приходите и разходите им за 2007 г. , както и от учредителен акт на фирма “Б.” ЕООД; „Доклад относно инженерногеоложко и хидрогеоложко проучване” на територията на ЖК”Изток” – гр.Сливен за жилищно строителство и канализация” от 1974 година на НИППИ “Водоканалпроект – София” клон – гр.С.З.; представените с писмо от адв.А. документи от Общински съвет- гр. С. с писмо от 30.03.2012г.: Решение № 1448 от 28.06.2007г. на Общински съвет – гр.С., с приложение № 1 /5 стр./; решение № 1478 от 26.06.2007г. на Общински съвет– гр.С., с приложение № 2 /16 стр./; Решение № 1259 от 25.01.2007г. на Общински съвет-С. /2 стр./, както и изпратените с писмо от 14.03.2012г. на Община- гр. С. във връзка с издадени съдебни удостоверения: Доклад и становище за извършен одит и заверка на годишния финансов отчет за 2006г., Становище и заверка на финансов отчет за 2007г.; Становище и заверка на финансов отчет за 2008г., изпратените с писмо от 28.03.12г. на Община- С. Доклад на АДФИ от 04.06.2004г. във връзка с извършена финансова инспекция на Община – гр.С. по процедурата за сключване на Рамковото споразумение от 12.07.2007г. м/у Община – гр.С. - като възложител с фирмите „Г.” ГД”С.” и „Б.-СД” ЕООД; Доклади и становища за извършен одит и заверка на годишния финансов отчет за 2006г., 2007г. и 2008г. на Община – гр. С. /3бр. папки/; представените с писмо от 11.04.2012г. длъжностни характеристики за длъжностите: началник отдел вътрешен контрол към дирекция „Инспекторат” и Началник Дирекция „Инспекторат”, началник-сектор вътрешен контрол, директор на дирекция и главен директор на Главна дирекция “Инспекторат по контрол и сигурност” към Министерството на финансите “Национална агенция за приходите”- централно управление – гр.С.; Доклад от 1973г. изготвен от НИППИ ”Водоканалпроект” – гр.С., клон – С.З. относно инженерно-геоложките проучвания в кв.”Н.с.–И.” – гр.С., в 15 страници, както и ситуация към него, както и постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 29.04.2011г. на л.14 – л.19 по НОХД № 433 /2011г.; както и приложените към заключението на комплексната съдебно -техническата експертиза под опис документи по строителството, включително приложения към експертизата Работен проект на “Р.- кв.”Д.”-гр.С. и други документи към него, и представените в настоящото съдебно заседание от подсъдимата Е.Х. писмо № 9400-20485 от 30.11.2012г. и отговор от Общинска администрация–гр.С., а така също и изисканите актуални справки за съдимост на подсъдимите.

От анализа на същите съдът прие за безспорно установено следното:

Подсъдимият Й.Л.Я. с ЕГН…., заемал тази административно- управленска длъжност два последователни мандата-от 2003г. до есента на 2011г.. Като Кмет на гр.С. и С. община към датата на инкриминираното деяние по първото обвинение/ чл.220 ,ал.2, вр. с ал.1 от НК/ - 14.09.2007г. той е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, буква „б” т.1 от НК, тъй като е изпълнявал ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество (общинско) в юридическо лице-Община С., съгласно чл.14 от ЗМСМА. Съгласно вътрешните правила за провеждане на процедури по обществени поръчки (л.232 том І) подсъдимият Л. в качеството си на възложител на обществени поръчки е отговарял за цялостна защита на интересите на Община Сливен. По ДП /том І-ви , л.232-248/ са приложени утвърдени от кмета на Община – гр.Сливен /подсъдимия Лечков/ Вътрешни правила за провеждане на процедури за обществени поръчки /издадени на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА/, в които са изредени отговорностите му във връзка с възлагането на обществени поръчки за Община – С., като отговарящ за цялостната защита на интересите. Видно от т.3.1.2. същият подписва заповедите за откриване на процедурите за обществени поръчки, като утвърждава изготвената документация и обявлението за обществената поръчка, след тяхното съгласуване по ред определен в тези правила. Подсъдимата Е.Х., съгласно т.3.12.1. отговаря за правилното определяне на правните основания за стартиране на процедурите и законосъобразното им провеждане, с оглед запазване интересите на общината.

Подсъдимата Е.Х. е заемала длъжността „Началник отдел "Правно-нормативно и експертно техническо обслужване" в Община С.”. Съгласно длъжностната й характеристика едно от преките й задължения посочени в т.5-2 е било да изпълнява функциите на главен юрисконсулт при съгласуване на договорите и заповедите, подписвани от кмета на Община-С.. Предвид заеманата от нея длъжност на нея е било възложено да изпълнява ръководна работа свързана с управление на чуждо имущество(общинско) съгласно чл.14 от ЗМСМА в юридическо лице- Община С.. В тази насока съдът не възприе довода на защитника и адв.Д., че за прецизност и с оглед съдебната практика в ОА следвало да бъде изписано, че същата не е изпълнявала такава ръководна работа, а е била длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 б.а” от НК, тъй като е изпълнявала „служба в държавно/по аналогия общинско/ учреждение.

Подсъдимият Лечков по смисъла на чл.8 ал.2 вр. чл.7 т.1 от ЗОП е „възложител на обществени поръчки”. Той е единственият такъв по смисъла на тази законова разпоредба, тъй като в качеството си на …. на Община С. не е упълномощил друго длъжностно лице да провежда и организира процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключване на договорите с тях.

С Решение № РД-15-282/12.03.2007 г. на основание чл.16 ал.8 от ЗОП подсъдимият Л. в качеството му на ….. на Община С. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „открита процедура” за сключване на Рамково споразумение с предмет „Реконструкция, модернизация, саниране, реставрация, основен ремонт и изграждане нови сгради, обекти и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени мероприятия, ландшафтно оформление на зелени площи, изграждане на когенераторни системи в сгради в населени места”, находящи се на територията на Община С., касаещо и обект „Реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа” на кв. „Д.”-С. / наричано за краткост по нататък в изложениетоРВВМ” на кв.„Д.”/, предмет на обвинението по настоящото дело.

След проведена процедура за сключване на рамково споразумение, на основание чл.93а и сл. от Закона за обществените поръчки във връзка с Решение № РД-15-790/04.06.2007г. на Кмета на Община Сливен на 12.07.2007г., е било сключено Рамково споразумение от 12.07.2007г. /папка А л.1-14/ между Община-С. от една страна, представлявана от подсъдимия Л., като възложител, и дружествата: "Г." ЕООД – С., представлявано от Д.Ш., ГД "С." – С., представлявано от свид.Г.С., и "Б. ТД" ЕООД, представлявано от свид.Т. Д., като потенциални изпълнители - от друга. С това споразумение, което като правна възможност е уредено в сегашния си вид в ЗОП / Д.в. бр. 37 /2006г., в сила от 01.07.2006г./ страните уговарят предварително условията на конкретните договори, които ще бъдат сключвани между тях. Видно от чл.1 т.1 от него е било предвидено сключването на конкретни договори за възлагане на обществени поръчки, с които възложителят възлага, а потенциалните изпълнители приемат срещу възнаграждение да извършат СМР, необходими за изграждането на конкретен обект. Сключването на договора с този конкретен изпълнител е прието да стане след представяне на т.нар. „допълнителни оферти” от потенциални изпълнители, които е следвало да бъдат представени след покана от възложителя по чл.93в, ал.2 от ЗОП. С чл.1.2 е прието, че обхвата по изпълнението на отделните видове работи както и изпълнението на допълнителни непредвидени такива ще бъдат уточнявани чрез сключване на конкретен договор, чието съдържание не може съществено да изменя уговорените в това споразумение условия. С чл.4.15 изрично е уговорено, че при необходимост от извършване на непредвидени и допълнително възникнали видове и количества СМР възложителят следва да бъде незабавно уведомен чрез съставянето на протокол, в който същите да бъдат уточнени, и който се подписва от: представител на възложителя, изпълнителя, проектанта и лицето, упражняващо независим строителен надзор. В чл.5.1 от споразумението е договорено, че в поканите до потенциалните изпълнители и приложената към тях количествена сметка възложителят може да предвиди % от общата стойност на договора непредвидени разходи, обвързан с конкретната фаза на проектиране, посочен конкретно. В т.16.2.3.3 изрично е предвидено, че заплащането на дължимото възнаграждение относно ДСМР се извършва въз основа на общата стойност на допълнително възникналите и непредвидени СМР описани в подробната количествено- стойностна сметка, но във всички случаи не може да надвишава определения от възложителя % от общата стойност на конкретния договор, посочен в поканата за подаване на допълнителни оферти за обществена поръчка. От анализа на съдържанието на това споразумение е видно, че с него е дадена една предварителна възможност за усвояване на допълнителни непредвидени СМР, които могат да бъдат разплатени на изпълнителя само въз основа на съгласуваните воли на страните и по цени и разчети съгласно предварителната количествено- стойностна сметка. Този начин на изпълнение на ОП според съда дава доста широки възможности на възложителя, и е начин за заобикаляне на закона, тъй като само от волята на възложителя/ кмета/ зависи изцяло с кои изпълнители, какъв обем видове и количества СМР и ДСМР да бъдат договорени, респ. разплатени, без да е необходимо да бъдат възлагани чрез процедурата за договаряне без обявление съгласно чл.90, ал.1 т.8 от ЗОП допълнителни услуги или строителство поради непредвидени обстоятелства, изискващи предварителна обосновка и съгласуване между различните отдели. Освен това съгласно б. „а” на горния текст на закона такава процедура е била допустима само ако допълнителната услуга или строителство могат да се разделят от предмета на основния договор „ без значителни затруднения за възложителя” или „ са съществено необходими за изпълнението на поръчката”. Подсъдимият Лечков като възложител на ОП е избрал точно тази възможност като в обясненията си заявява, че единствено от него в качеството му на кмет е зависело възлагането и изпълнението на ОП, както и че бил спазил всички нормативни изискания на общото и специално законодателство, възлагайки на екип от специалисти със съответните специалности да подготви и изпълни възложената обществена поръчка. Тези му обяснения обаче не бяха възприети от съда като достоверни предвид следното:

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОП при вземане на решение за откриване на процедура за възлагане на ОП, възложителят е длъжен да одобри обявление и документация за участие в процедурата, които задължително трябва да съдържат изброените в тази разпоредба изисквания като информация. В т.6 на тази разпоредба е посочено, че обявлението следва да съдържа минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на участника, техническите му възможности и квалификация, както и посочване на документите, с които те се доказват. В чл. 28, ал.1 т.5 от ЗОП пък е посочено, че документацията за участие в процедурата за възлагане на ОП задължително трябва да съдържа минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите, и специалните изисквания за тяхното представяне, а в т.6- когато се отнася за строителство-и инвестиционните проекти.

По следственото дело са приложени заверени преписи от протоколите от работата на комисията, провела състезателната процедура за сключване на Рамковото споразумение, както и предложените оферти на кандидатите/ папка ІІ от папка с твърди корици 3/, както и Доклада № ФИ 1 СЛ-0008/ 04.06.2009г. за извършена финансова инспекция на Община- гр. Сливен по процедурата за сключване на това рамково споразумение/ приложен в допълнителната папка 1 с твърди корици по настоящото дело/.

Съдът прие въз основа на горните доказателства, че процедурата за сключване на Рамковото споразумение не е проведена съобразно изискванията на закона. Съдружниците в дружествата- участници в процедурата и техните подизпълнители са представили изискуемите се документи по чл.47, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗОП, като е бил изключен на формално основание само един кандидат- ГД ”К.П.”, който комисията е отстранила от участие. С протоколно решение от 10.05.2007г. на специално назначената за целта комисия до по- нататъшно участие са допуснати фирмите: „Б.-ТД” ЕООД, Г.” ЕООД и ГД”С.”. С последващо протоколно решение на комисията от 17.05.2007г. съгласно одобрената методика за оценяване на офертите- „икономически най- изгодна оферта”, въз основа на комплексна оценка на първо място е класиран „Г.” ЕООД-С.. ГД„С.” е бил класиран на второ място. Тъй като единствено трите фирми заедно са участвали в процедурата, комисията е предложила възложителят да сключи договор за рамково споразумение с тримата участника. Това отсъствие на други фирми потенциални изпълнители от региона и страната подсъдимият Л. обяснява с виждането му, че като ….. е предпочитал да предоставя само на с. фирми изпълнението на проекти на общината. С оглед събраните по ДП доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез проверка и прочитане, както и тези по настоящото дело, съдът стигна до извода, че при подготовката на самата процедура от страна на възложителя, и лично от страна на подсъдимия Л., е било допуснато нецелесъобразно занижаване на критериите за участие.

Съгласно чл.37 от ЗОП /редакция към бр.37 от 2006г./ възложителят определя изпълнителя на обществена поръчка/ОП/ въз основа на офертите по един от критериите: 1. най- ниска цена и 2.икономически най-изгодна оферта. Във втория случай той определя показателите съгласно критериите по ал.2 на чл.37 от ЗОП. Видно от протокола от 10.05.2007г. на назначената от кмета за целта комисия/ с участието на подс.Х./, при оценката на офертите са били изискани са единствено посочените в същия: декларация, подписана от участника, за реализирани от участниците нетни приходи от СМР за 2006 година, списък на основните договори за строителство, изпълнявани от участника през последните три години по образец Приложение № 2, придружен с препоръки за добро изпълнение за най-важните строителни обекти, като тези препоръки посочват стойността, датата, мястото, предмета на договора за строителство, както и дали то е изпълнено професионално и в съответствие с нормативните изисквания, както и за счетоводен баланс за 2006г., определен съобразно оборотната ведомост за 2006г.

Липсват данни за заложено изискване за минимален обем на СМР и приходите съгласно чл. 25, ал.2 т.6 и чл. 28, ал.1 т.5 от ЗОП. На формално основание е отстранен и един от подизпълнителите на ГД”К.П.” – „В.АБ Б.” ООД./ А други участници не е имало!/. Съдът прие, че от наличните по делото документи от тръжната документация следва да бъде прието за установено, че критериите са били занижени поради обстоятелството, че не е било въведено като показател при оценката на потенциалните изпълнители разграничението каква част от тези приходи следва да бъдат от строително-монтажни работи или други подобни, както и каква част от притежаваните дълготрайни активи следва да са свързани със строителството. Изискани са единствено: декларация, подписана от участника, за реализирани от последния нетни приходи от СМР за 2006 година; списък на основните договори за строителство, изпълнявани от участника през последните три години по образец Приложение № 2, придружен с препоръки за добро изпълнение за най-важните строителни обекти, като тези препоръки посочват стойността, датата, мястото, предмета на договора за строителство, както и дали то е изпълнено професионално и в съответствие с нормативните изисквания.

По този начин не е спазено изискването на чл.50, ал.3 от ЗОП, че възложителят определя изискванията за икономическото и финансовото състояние на кандидатите да бъдат съобразени със стойността на обекта на обществената поръчка. Комисията по чл.68 от ЗОП действително е свършила работата си като е разгледала, преценила и класирала офертите, съгласно предварително обявените от възложителя условия. Тъй като обаче тези условия са били изначало занижени, до участие са допуснати потенциални изпълнители, неотговарящи на изискването за представяне на икономически най-изгодната оферта, тъй като чл.50, ал.3 от ЗОП техните оферти, според тяхното икономическо и финансово състояние не са съобразени със стойността и обекта на обществената поръчка. По този начин е била дадена предварителна възможност за оскъпяване стойността на обекта при самото му изпълнение, доразвита след това и в предвидения в поканите до участниците необосновано завишен % за допълнителни и непредвидени СМР. От което по- късно подсъдимият Лечков чрез други способи и не без активното участие на подсъдимия Шевкенов и други лица се е възползвал. Оттук произтича и изначалната неизгодност на сключения впоследствие само с едно от дружествата участници в рамковото споразумение, а именно ГД "С.", договор. По този начин е била дадена възможност да бъде допуснат до участие чрез способа на т.нар. „рамково споразумение” един никому неизвестен правен субект със съмнителни възможности в областта на строителството, отговарящ само по документи за участие в тръжната процедура, без необходимите възможности и капацитет, да стане изпълнител на такъв един мащабен проект. За изпълнението на този проект общината лично е поела дълг, тъй като средствата са платени с общински заем, а не от средства на ЕС. Налага се извода за липсата на прозрачност поради изначална непълнота и заобикаляне изискванията на закона.

Липсата на предвидения в закона критерий „изгодност” на сделката се установява и от представяните по делото финансови и счетоводни документи на дружеството. От представените в първото съдебно заседание доказателства - извлечение от годишните финансови отчети на ГД "С." за 2007г. се установява следното: По данни от Търговския регистър към 30.09.2011г. участващото в състава на ГД "С." дружество „Л.” ЕООД с управители първоначално К.Д., а след това- брат му – Е.Д., е разполагало към 31.12.2007г. с активи от 1 469 000 лв. като е реализирало нетни приходи от продажби на стоки и услуги в размер на 885 000 лева. Второто дружество- „Т.” ООД със собственик К.Д. и управител М.З. е притежавало към 31.12.2007г. обща сума от активите от 1 814 000 лева, а реализираните нетни приходи от продажби на стоки и услуги са в размер 1 166 000 лв.. Участниците в ГД"С." са декларирали в съответните регистри, че упражняват приоритетно следната дейност:- "Л." ЕООД с управител свид.Г.С.- строителство на ел.инсталации; "Т." ООД с управител М.З.- строителство на сгради и строителни съоръжения, а "Б." ЕООД с управител свид.Р.Р. - строителство на жилищни и нежилищни сгради.

От данните за фирмена регистрация се установява, че две от трите дружества /а именно"Л." ЕООД и"Т." ООД/ които са били създадени преди не повече от две години преди провеждане на процедурата за това рамково споразумение, не са имали сериозен опит в строителството. Разполагали са малък средносписъчен състав като "Т." ООД в края на 2006 г. е имало според данни от НОИ средносписъчен състав от 14 човека, а "Л." ЕООД -19 души, а "Б." ЕООД е имал наети само 10 служителя. Като цяло, дружествата в състава на ГД „С." – С. са разполагали със състав към края на 2006 г. от общо 43 човека, в това число административният и обслужващ персонал. И трите дружества са декларирали приходи през 2006г. в общ размер на 1 584 000 лева, които с малко прехвърлят минимума, поставен от възложителя за конкретната обществена поръчка, а именно 1 500 000 лева. Като се има предвид, че цената на обекта впоследствие е три пъти по- висока, явно че става въпрос за занижени критерии за участие. По този начин чрез едно незабранено от закона формално сдружение на три дружества с нисък капацитет и възможности в областта на строителството е била дадена възможност в процедурата да участва субект, създаден единствено с тази цел на 08.05.2007г. по реда на чл.357-чл.364 от ЗЗД. Това обстоятелство не се и отрича от създателите му- лицата М.З., Г.С. и Р.Р., последните двама разпитани като свидетели по делото. За тази цел фирмите-учредителки на дружеството: „Т.” ЕООД с управител М.З, Л.” ЕООД с управител свид.Г.С., и Б.” ЕООД с управител свид.Р.Р. са сключили помежду си Договор за дружеството /Папка А, лист 15-19/ като са избрали за управител на дружеството първоначално свид.Г.И.С., впоследствие …. на гр. Ямбол.

Свид.Р.Р.– управител на "Б." ЕООД – С. към онзи момент е бил добър приятел на подсъдимия Л.. В обясненията си по делото подсъдимият Л. заявява, че като …….. на община –С. познавал много хора и предпочитал да дава предимство на с. фирми при изпълнение на обществени поръчки. Фирма "Б." ЕООД е регистрирана в Търговският регистър през 1997г.. Към датата на първоначалната регистрация на това дружество във Фирмено отделение при Окръжен съд С. до 13.10.2008 г, когато същото е пререгистрирано в Търговският регистър при Агенцията по вписванията, и по партидата на „Б.” ЕООД са вписани нови обстоятелства/ като е заличен управителя Р.Р. и по този начин като едноличен собственик на капитала е станал М.Г.С./, основна негова дейност според Национална отраслова класификация е била неспециализирана търговия на едро с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Това е видно от данни в Регистър Булстат, където последната актуализация е била към 2001г. Декларирано е, че това дружество се занимава приоритетно с търговия на едро с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, но не и със строителство. Същото се установява от действащият към 2007г. учредителен акт на дружеството, както и от вписания в ТР предмет на дейност на дружеството, а именно: търговска дейност с промишлени и хранителни стоки, производство и търговска реализация на селскостопанска продукция, внос и износ, строителство на сгради и строителни работи, покупка на ценни книжа с цел продажба, търговско представителство и посредничество, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, всякаква друга дейност, извършвана при условията на чл.1, ал.3 от ТЗ. Видно от удостоверение от 25.11.2010г., л.199,т.І-ви, за периода от 01.01.2008г. до 25.11.2010г. са извършени нови вписвания, като едва на 13.10.2008г. в предмета на дейност на дружеството са вписани нови обстоятелства досежно предмета на дейност, а именно: строителни дейности, изграждане на пътна инфраструктура и пътни съоръжения, строителство и ремонт на сгради, проектиране и изграждане и др. .

От представените пред съда фирмени документи на другите две дружества, влизащи в състава на ГД„С.”, а именноЛ.” ЕООД с управител свид.Г.С., е видно, че предмета на дейност на дружеството е: озеленяване, ниско строителство, ремонт и строителство на улични и пътни настилки, вертикални планировки, В и К услуги и други, видно от представените фирмени документи- на л.147-158 от делото - том І и л.195, т.І от ДП/

Само за третото дружество, а именно Т.” ЕООД с управител М. З.- предмета на дейност е включвал строителство/ видно от представените фирмени документи- на л.158- 180 от делото-том І, както и л.192, т.І от ДП. Търговските дружества "Л." ООД и "Т." ООД са били регистрирани в Търговския регистър през 2005г., когато подс.Л. вече е бил избран за ….. на гр.С..

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, което се установява чрез съпоставка на икономическото състояние на ГД "С." – С. с „Б. ТД” ООД и „Г.” ЕООД - другите две фирми, участващи в обществената поръчка. Тези търговски дружества имат през 2006г. и 2007г. по-добри финансови и икономически показатели, а наетите лица във всяка една от тях няколкократно превъзхожда персонала на ГД„С." – С.. В края на 2006 г. „Г.”ЕООД е разполагал с персонал от 241 човека, а „Б. ТД” ООД е била с 96 служителя. От друга страна „Г.” ЕООД е реализирала приходи за 2006 г. 4 693 000 лева, а „Б. ТД” ООД – 2 776 000 лева, които данни значително надхвърлят показаните финансови резултати на дружествата от ГД „С." – С..

Налага се извода, че действително условията, поставени за участие в тази обществена поръчка са били създадени, за да се допусне участието на ГД" С." – С., който като цяло не е имал достатъчно капацитет за едно такова отговорно и мащабно строителство като „Р.- кв.Д.”, макар и обект ІІ категория. Освен това, тъй като предмета на обвинението касае само кв.Д.”, а е видно, че това дружество по същия начин на възлагане е следвало да изгради и РВВМ на кв. „С. к.”/който все още не е завършен/, отговорността му е била доста по- голяма.

Това обаче е било без каквото и да е значение с оглед обстоятелството, че същото е могло да обслужи интересите на управителите на трите дружества от състава на ГД „С.”, и особено на подизпълнителя по договора – Р.Р. /управител на „Б.” ЕООД/, с когото към този момент подсъдимият Л. е бил в много близки приятелски отношения. Впоследствие именно с това дружество, а не с другите две, подписали рамковото споразумение, по реда на така нар. „мини процедура” е сключен конкретния договор за избор на изпълнител и то реално е станало изпълнител на поръчката, възложена по горния начин- чрез открита процедура за сключване на рамково споразумение.

Свид. Г.С. е бил избран за ……. на гр.Я. с решение № 324 /05.11.2007г. на Общинската избирателна комисия за местни избори - Община Я. и се наложило той да бъде заменен от друго лице в управляваните от него ТД и ГД в гр.С.. За да бъдат контролирани от подсъдимия Л. тези дружества за управител на "Л." ЕООД е бил вписан с решение от 12.11.2007г. /л.106 том І/ приятел на подсъдимия Л. и съдружник в другото дружество от ГД "С." С. – "Т.Д." ООД лицето К.Д./, който замества управителя му М.З./. Още преди горепосоченото решение с анекс от 08.11.2007г. К.Д. е бил избран за управител на ГД "С."-С. С решение от 26.11.2007г. /л.194/ за управител на "Л." ООД е бил избран брата на К.Д.– свид.Е.Д., който също е бил близък с подсъдимия Л. и през периода 01.07.2000г. – 07.11.2003г. е работил в управляваното от обвиняемия дружество "ММ9" ЕООД. С анекс от 12.12.2007г. свид.Е.П. /л.210-211 том І/ е станал управител и представляващ ГД"С.". След като свид.Е.П. е станал управител и представляващ ГД"С." работата по изпълнението на договора като подизпълнител продължила и е била приключена от "Б." ЕООД с управител свид.Р..

Обстоятелството, че подс.Л. е бил в близки приятелски отношения със св.Г.С., управител на "Л." ООДС., както и с М.З.– управител на "Т.д." ООД, и с Р.Р., тогава управител на „Б.” ЕООД, директно се установява от показанията на св.Р.Д.Р. и свидетелите: П.Д., гл.счетоводител на „Б.” ЕООД, и пострадалия свидетел П.И.Д., а косвено- от показанията на св.Е.Д.П., Г.К.Г., и А.Т.А.. Такива са и показанията на св.Г.И.С., към този момент собственик и представител на фирма „Л.” ООД, който макар и да заявява, че не е бил близък с подс.Л., признава в разпита си /с.з. на 28.02.2012г.л.339 -342, т.І по настоящото делото/, че преди да се учреди ГД”С.”, /от 2005-2006г./ се е познавал с него както и със св.Р.Р..

Св.Р.Р. също не отрича изключително близките си към онзи момент отношения с подс.Л.. В показанията си в с.з. на 22.11.2011г. /л.196 и сл. от делото/ и по ДП същият заявява, че ГД”С.” е било създадено именно във връзка с участие в обявената процедура за сключване на Рамково споразумение с Община– гр.С., и неговият офис първоначално се е помещавал в х-л„И.”, собственост на подсъдимия Л.. Признава и обстоятелството, че към момента на кандидатстването по обществена поръчка за сключване на рамковото споразумение собствената му фирма „Б.”ЕООД не е разполагала с пълен набор от техника за извършване на строителство, а са имали минимално изискуемата такава. Именно този свидетел заявява, че ГД „С.” е „един криминален субект, създаден от подсъдимия Л. за отклоняване на общински средства”, който реално не е извършвал дейност. Потвърждава дадените от него показания на ДП затова, че освен неговата фирма „Б.” реално по изпълнението на водопроводната мрежа на кв.”Д.” не е работила никоя друга фирма, като реално само тя е изпълнителят по договора с общината. Останалите дружества от състава на ГД”С.” са фирми, близки на подсъдимия Л., на които той във връзка с дейността си по този договор е превеждал многократно парични средства на управителите им под формата на заеми. Разкрива близостта на подс.Л. с управителите на ГД „С.” като заявява, че св.Т.К. е изпълнявала функциите на счетоводител и на трите фирми, включени в състава на ГД”С.” и нейният офис се е намирал в хотела на подсъдимия Л. – „И.”. Съдът прецени показанията му като напълно достоверни, отговарящи на останалите събрани по делото доказателства.

Св.Е.Д.П., който става управител на ГД”С.” както и на съставното му дружество Л.”ООД, след избирането на св.С. за ….. на гр.Я., заявява в разпита си пред съда, че е бил избран като управител на същото на мястото на брат си К.Д.П.. Потвърждава казаното от св.Р., че не му е известно дружеството да е развивало търговска дейност. Заявява, че той само е подписвал документите във връзка с изпълнението на обекта, които са му били носени от проектанта – св.М.С., като признава обстоятелството, че преди да стане управител на ГД”С.” е работил като снабдител в х-л„И.”, собственост на подс.Л.. Неговите показания съдът също възприе като напълно достоверни с изключение на обстоятелството, че счетоводството на ГД ”С.” не е било в х-л „И.”, в която насока са и показанията на друг разпитан поделото свидетел- св.П.Д. гл.счетоводител на Б.” ЕООД – гр.С.. Същата конкретизира това обстоятелство като заявява, че в началото на 2007- 2008г. офисът на ГД”С.” е бил в к-с „И.”, след което се е преместил в центъра на града, до съдебната палата. Този факт и е известен във връзка с изпълнение на задълженията си като счетоводител на Б.” ЕООД, по повод на което тя е имала контакти с управителя на ГД”С.” и е носила документите по повод строителството в офиса му. Освен това същата е категорична, че лицето „Т.”, която е била счетоводител на ГД”С.”, е била счетоводител и на „Л.” ООД, чиито управител първоначално е бил св.Г. С., а в последствие – К.Д., заменен с брат му Е.Д.. С това обстоятелство си обяснява избора на фирма „Б.” за изпълнител на обекта, като заявява, че преди сключване на рамковото споразумение най-големия обект, който фирма „Булгейт” е изпълнила, е било саниране на Дома за стари хора в С., както и частична газификация на кв.”Д.Г.”-С.. Съдът кредитира тези и показания с доверие и прие същите за достоверни с оглед конкретиката и категоричността им.

Съдът прие, че близките приятелски отношения с оглед на които именно това дружество, а не друг участник в процедурата, е избрано за изпълнител на обекта, са установени и чрез приложените ВДС,събрани чрез използване на СРС, а именно:

- разговор от 19.03.2010г. (л.8/148) подс.Л. се обажда на свид.Е.П. и ……….

- разговор от 26.04.2010 г. (л.54/55/148), където подс.Л. се обажда на свид.Е.П. и последния се обръща към подс.Л. с думите……….

- разговор от 29.04.2010г. (л.59/90/148) подс.Л. звъни на свид.Е.П. и ………….

- разговор от 09.07.2010г. (л.112-113/148) подс.Л. се обажда на свид.Е.П. и му указва ………

- разговор от 28.07.2010г. подс.Л. звъни на счетоводителката на ГД „С.” ………….

- разговор от 04.05.2010г. свид.Т.К., счетоводител на ГДС.”, се обажда на подс.Л. ………….

Макар разрешението за използването на тези СРС да се отнасят за друг период, различен от инкриминирания, това обстоятелство не представлява пречка същите да бъдат ползвани досежно разкриването на умисъла на подс.Л. за сключването на неизгодната сделка с оглед установените близките приятелски отношения с лицата от проведените разговори. Съдът счита, че с това не се нарушава забраната на чл.177 от НПК, тъй като това обстоятелство е установено и чрез посочените по-горе множество гласни и писмени доказателства.

В същата насока са и показанията на друг разпитан по делото свидетел- св. Г.К.Г.директор на футболен клуб /ОФК - 2000 – гр.С./, който в разпита си на ДП също потвърждава факта на близките приятелски отношения на подсъдимия Л. и управителите на фирмите от състава на ГД”С.”. Заявява, че К.Д. и подсъдимия Л. се познават отдавна, тъй като са тренирали заедно, а Е.Д. е работил по трудов договор във фирмата Л. „ММ–9” ЕООД, както и че трите лица Е. и К.Д.П., и подсъдимия Л. са в много близки приятелски отношения, съученици, съотборници, в детските и младежките си години. Лицето Е.Д. никога не се е занимавало със строителство, а е отговаряло за снабдяването на дискотеката на х-л „И.”, а впоследствие на пицарията зад стадион „Х.Д.”-С.. Освен това е отговаряло и за фирмата за чистота на гр.С..

Свидетелят А.Т.А., който е разпитван на ДП /л.71-л.74 по ДП/, и в с.з. на 22.11.2011г. / л.218 от делото/ в показанията си по ДП заявява, че по повод инициирана от него среща между него и собственика на фирма „Р.”, в присъствието на подсъдимия Л. в неговия кабинет на 15.09.2009г., на молбата му да му окаже съдействие да му бъде изплатена сумата във връзка с изпълнение на малка поръчка за изработка и монтиране на дограма, тъй като плащанията са се забавени твърде много във времето, подсъдимият Л. му е заявил, че средствата няма да бъдат изплатени, тъй като спечелилия конкурса за обществена поръчка „Т.” няма средства да плати, и че не следва да блокира сметките на „Р.” ООД, тъй като „ще обърка работите на много хора”. При опита си да получи обещаното възнаграждение за работата си чрез завеждане на гражданско делото срещу фирма „Р.” ООД, получил обаждане от св.Р.Р., който го заплашил с мутри, за да оттегли иска си. Поради което св.А. е разбрал, че съществува някакъв консорциум от шест фирми, който включва „Г.”, „Б.”, „Б.”, които фирми по сведения на собственика на фирма „Р.” са фирми „на Л.”.

Свидетелят П.И.Д. заявява, че действително фирма „Б.” е била фирма от обкръжението на подсъдимия Л., който е поискал в разговор проведен между него и св.Д. като Директор на ТД на НАП – С. да бъде спряна извършваната проверка на фирмите „Б.”, „С.” и „Л.”, като го заплашил, че в противен случай ще направи всичко възможно за да го уволни. Тъй като той е отказал на 15.09.2009г. на брифинг на общината в галерия „М.” е била отворена „К. на П.” без никакъв доказателствен материал, целящ уволнението му, с което е приведена в изпълнение заканата срещу него. Същият в разпита си заявява, че фирмите: „Б.”, „Л.”, „С.” и други, които не са му известни, са фирми „на” подсъдимия Л., което бил разбрал от проведения с него разговор и директната заплаха, че не трябва да се закачат неговите приятелски фирми, осъществена впоследствие чрез организираната срещу него акция и уволнението му.

Близките приятелски отношения на подс.Л. с фирмите от състава на „С.” обясняват и липсата на публичност и прозрачност при възлагането на обществената поръчка, обстоятелство, което е било установено и от контролните органи като нарушение. С цел да не бъде дадена публичност на възложената обществена поръчка и да бъде ограничен достъпа на други желаещи търговски дружества да участват в нея при провеждането на процедурата за сключване на Рамковото споразумение от 12.07.2007г на основание чл.93а и сл. от ЗОП по вина на подс.Л. са допуснати нарушения на ЗОП и ППЗОП, които са били предмет на Доклада на Агенцията за държавен и финансов контрол/ АДФИ/ за периода 2007г.. Това обстоятелство бе установено по време на съдебното следствие чрез изискване на самия доклад и се поддържа от прокурора в обвинителната му пледоария. По повод издадено Постановление № 305/09 от 21.04.2009 г. на Окръжна прокуратура- Сливен АДФИ- гр.С. е извършила проверка и е изготвила Доклад № ФИ 1 СЛ-0008/ 04.06.2009г. за извършена финансова инспекция на Община- гр.С. по процедурата за сключване на това рамково споразумение/ приложен в допълнителната папка с твърди корици по делото/. Предмет на проверката е била законосъобразността при провеждане на откритата процедура по ЗОП през 2007г. за избор на изпълнител на ОП с предмет РМСРОРИ на нови сгради, обекти и съоръжения на техническата инфраструктура и др. на територията на общината /прието като доказателство по делото/. Видно от раздел ІІ т.1 от този доклад, касаеща възложената от кмета „открита процедура” за сключването на Рамковото споразумение от 2007г., е установено, че възложителят не е изпращал предварително обявление до „Държавен вестник” за обнародване и до Агенцията за обществени поръчки за вписване в Регистъра на общ. поръчки. Тъй като стойността на ОП на база максимална очаквана стойност без ДДС е надвишавала прага, определен с чл.14, ал.1 т.1 от ЗОП - 1 800 000 лв. без ДДС, възложителят е бил длъжен да изпрати предварително обявление до Държавен вестник преди да вземе решение за откриване на процедурата С това е бил нарушен принципът на „публичност”по чл.2, ал.1 т.1 от ЗОП, както и чл.1 и чл.5, ал.1 т.2 от ППЗОП/ съгласно редакцията му към този момент-Д.в. бр. 53, в сила от 01.07.2006 г./, във връзка с чл. 23, ал.3 от ЗОП по вина на ……- подсъдимия Л.. Не е изпратена и задължителната информация за постъпила жалба от консорциум „В.”. За установените нарушения са му съставени АУАН № 11010745/ 03.06.2009г. и АУАН № 1010746/ 03.06.2009г.. От същото е видно, че при изпълнение на процедурата по подписването на рамковото споразумение участниците, определени за изпълнители „Б. ТД”и ГДС.не са представили и не са приложили към досието на поръчката документи за удостоверяване липсата на обстоятелствата по чл.47, ал.1 и ал.2 от ЗОП, с което не са изпълнили задължението си по чл.47, ал.9 и чл. 48, ал.2 от ЗОП. Последното е било пречка и за сключването на договора за общ. поръчка с тези участници. За това нарушение на подсъдимия Л. също му е съставен АУАН, посочен в доклада. Третото нарушение е за липса на представена гаранция от участниците в РС, определени за изпълнители, за непредставяне на изискуемата се задължителна гаранция за участие в процедурата н в размер на 1 000лв., за което на подсъдимия е съставен още един АУАН. Тези нарушения по сключването на рамковото споразумение, макар и да се оспорват от подсъдимите Л. и Е.Х., също са една индиция, че изпълнителите на обществената поръчка са били предварително определени, тъй като нарушенията, които са били допуснати по отношение на същите съвсем не са били пречка за продължаване по- нататъшното им участие в процедурата, макар че за четвъртия участник ГД „К.П.”, който не е приложил част от изискуемите се документи, това е било достатъчно основание за изключването му. В последното съдебно заседание подсъдимата Е.Х. даде допълнителни разяснения по този въпрос като заяви, че това нарушение не накърнявало законовото изискване за публичност и непубликуването на предварително обявление до „Държавен вестник” за обнародване и до Агенцията за обществени поръчки за вписване в Регистъра на общ. поръчки, с нищо не ангажирало възложителя като задължение и представлявало само инвестиционно намерение. Съдът обаче намира, че това изискване на закона е заложено не случайно от законодателя и неспазването му е още една индиция за неизгодността на сделката, сключена впоследствие във вреда на общината. Именно това обстоятелство е дало възможност за предварително ограничаване кръга на потенциалните изпълнители, и заедно с непълнотата в изискванията на офертите е довело до сключване на въпросната сделка, довела до реална щета за общината.

От разпитаните по делото свидетели/ категорично от показанията на св.Г.М., и колебливо – от тези на св.А.Д./, пък се установява, че едновременно с водопровода същата фирма изпълнител „Б.” ЕООД като част от ГД „С.” е имала договор и с „Промишлено газоснабдяванеС.”, частно дружество, управители на което са същите лица– К.Д., а впоследствие брат му- св.Е.Д.. Поради което в същия изкоп успоредно на водопровода са били полагани и газопроводните тръби на отстояние 0,40 м на различна дълбочина без да е налице взаимна договореност на участниците в строителството и не са съставени документи, от които да бъде проверено дали са спазени изискванията на техническия и работен проект на газопровода, с което са били нарушени чл.74, ал.1 и 2 от ЗУТ, както и изискванията на Наредба №3/ 2003 г..

Това обстоятелство е установено категорично и от представените и приети като писмени доказателства по делото, обсъдени и в заключението на КСТЕ писмени документи- констативни протоколи на РДНСК от 17.02.2007г. и от 04.03.3008г., Прил.№8 към експертизата/ вж. отговора на въпрос №13 на прокурора, на 12 от заключението, л.529 от делото/томІІ/.

Именно желанието на подс.Л. да осигури и на това частно дружество средства, е наложило извършването на Реконструкцията на водопроводната мрежа в кв.”Д.” и на газификацията на този квартал точно по този начин. Като се има предвид, че за финансирането на реконструкцията на водопроводната мрежа за този квартал по инициатива на подс. Лечков е бил изтеглен кредит от Община С. за сметка на Общината/ а е имало възможност с оглед обстоятелството, че водопроводната мрежа е държавна и за това са били предвидени средства по програма „ИСПА”/, съдът прие, че нищо друго не е налагало изваждането на този квартал от програмата по финансирането с европейски средства, изискваща 100% прозрачност на процедурите, освен частния интерес на подсъдимия и покровителстваните от него субекти. С оглед на което съдът прие, че тази дейност е била предварително синхронизирана с цел да бъде увредена общината. Този начин на подбиране на фирми е налагал дофинансиране от страна на общината предвид необходимостта от допълнителни разходи по СМР, които по нормативното законодателство се изплащат само след изричното разпореждане на Кмета на общината, подс. Лечков, с което Общината също е била ощетена. Тези обстоятелства също определят сделката като неизгодна и обективират прекия умисъл на подс. Лечков за сключването на инкриминираната неизгодна за община- Сливен сделка чрез даването на възможност на негови близки фирми да се облагодетелстват за сметка на общината.

В тази насока са и данните от приложените ВДС, събрани чрез СРС, а именно:

- разговор на 22.03.2010г. (л.8-12/148), в който подс.Л. разговаря с управителя на „Б.” г-н Г. ………”;

- разговор от 25.03.2010 г. (л.14 и 15/148) подс.Л. разговаря със счетоводителката на ГД „С.” свид.Т.К. като и задава въпроса ……………..

- разговори от 07.06.2010г., в които подс.Л.(л.91-95/148), преговаря с г-н Г. от „Б.е.х.” …………..

По тези обстоятелства подс.Л. дава доста двусмислени обяснения като при предявяването на тези ВДС заявява, че ако съдът реши да постанови осъдителна за него присъда, то нека само той да бъде осъден. Тези му изявления могат да бъдат преценени и като частични самопризнания във връзка с горните факти.

Не без значение в това отношение е и факта, за който подсъдимият Лечков не даде никакви обяснения, че по времето на двата му кметски мандата без никакъв мотив е била закрита и общинската фирма “И.к.” ООД, която се занимавала именно с инвеститорския контрол към общината и по този начин е осигурявала адекватната защита на нейните интереси.

В резултат на всички тези обстоятелства и предварително създадени възможности е била дадена възможност в процедурата по сключването на Рамковото споразумение да участва ГД „С.” – С., създадено на 08.05.2007г. от близките до кмета, подс. Лечков, лица собственици и управители на приятелски фирми, което по недвусмислен начин установява умисъла на подс.Л. за сключване на неизгодна за интересите на представляваната от него община С. сделка.

Умисълът за това се установява не само от предварителната подготовка, но и от последващите фактически действия на подсъдимия Л. за сключването на самата сделка, който в качеството си на …. и възложител на ОП е разпоредил на подс.Х. в изпратените до класираните кандидати за участие покани от 13.08.2007г. /л.54-л.58, папка В-1, по ДП/ да бъде посочено в противоречие с чл.5 т.1 от раздел ІV "Права и задължения на възложителя" от сключеното "Рамково споразумение, възможността за изплащане на друг процент от общата стойност на договора за непредвидени и допълнително възникнали видове и количества строително-монтажни работи в размер до 30% от общата стойност на договора, вместо до 10 % от тази стойност, т.е. с 20% повече от уговореното с горната клауза, че същият следва да бъде обвързан с фазата на проектиране и няма да надвишава: в случаите, когато възложителя разполага с технически или „идеен” проект за обекта 30 % от общата стойност на договора, а когато възложителят разполага с ”работен” проект за обекта – 10 % от общата стойност на договора. В съответствие с това е било допуснато от подс. Лечков и подс. Христова в договора за възлагане изработването на проекта за „РВВМ”- кв. „Дружба” да бъде посочено, че се възлага изработването на „технически”, вместо”работен” проект. По този начин е допуснато в противоречие с горното споразумение между Община Сливен, от една страна като възложител, представлявано от подс.Й.Л. и “Г." ЕООД – Сливен, ГД "С."–С. и "Б. ТД" ЕООД, като потенциални изпълнители, да бъде оскъпена стойността на обекта предварително без за това да е необходимо сключването на допълнителен договор при разкриване необходимостта от допълнителни и непредвидени СМР, придружен със съответните количествено-стойностни сметки. Последното е дало основание впоследствие допуснатите съобразно този допълнителен процент ДСМР да бъдат разплатени като задължение по договора с изпълнителя без каквато и да е предварителна обосновка съобразно закона и без извършване на някакви проверки от оторизирани органи. По този друг начин отново при пълна непрозрачност са били подготвени условията да бъде причинена щета на Община – гр.С..

Във връзка с вписания от подс.Х. в поканите до кандидатите участници в мини процедурата умишлено завишен и несъответен на клаузите на рамковото споразумение процент за допълнителни и непредвидени СМР /30% вместо 10% при наличие на разработен, но все още неодобрен проект/ с оглед възраженията на подсъдимите, че по това време общината е разполагала само с „технически”, но не и с „работен” проект за обекта, по време на ДП, както и на проведеното съдебно следствие бе установено следното:

През 2004г. по искане на Община-С. бил разработен идеен проект за реконструкция на водопроводната мрежа на гр.Сливен по програма "ИСПА". Проектът е бил разработен от "В. – ч.в." ООД – С.. Към момента на изпращане на поканите до потенциалните изпълнители -13.08.2007г. общината е разполагала с одобрен идеен проект като вид инвестиционен проект.

В началото на 2006г. е бил изготвен и разработен "работен проект" за „РВВМ - кв.Д.”- гр.С., като продължение на идейния проект- също от "В." ООД – С., който съдът изиска и бе приложен към заключението петорната СТЕ заедно с приложенията към него /на л. 641 – л.780 по делото т.ІІ/. С този проект, видно от заглавната страница на същия, към м.05.2007г. Община – гр.С. е разполагала като техноложка част. Същият носи подписа на управителя на "В." ООД – С.- инж.Е.М., който по това време е бил управител на дружеството, и е заверен КАТО РАБОТЕН ПРОЕКТ от Гл.проектант на общината – инж.М.С., съгласуван като такъв за част „В и Кот ст.експерт към общинатаинж.Г.Г., като това съгласуване е с по-късна дата- 22.08.2007г.. Към него фигурират: 3 бр. разрешения за строеж издадени съответно на датите: 138/ 07.07.2008г., 148 /23.08.2007г. и 52 /20.03.2008г., издадени от Гл.архитект на Община – гр.С. – арх.Л.Й.. Видно от вписаното в заглавната част на строителните разрешения, Гл.архитект на общината е отразил обстоятелството, че се разрешава извършването на СМР съгласно утвърдения при условията на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ Доклад № 0800-125 от 21.08.2007г. на фирма „Н.” ЕООД гр.Сливен/, РАБОТЕН ПРОЕКТ за обект втора категория „РВВМ-кв.Д.” – гр.С.. Към него фигурира и Комплексен доклад за оценка за съответствие от фирма „Н.” ЕООД – гр.С. от 20.08.2007 г., в който изрично е записано, че фазата е: „работен” проект. Т.е. от всички тези обстоятелства следва да бъде прието, че към този момент общината е разполагала с одобрен инвестиционен/работен/ проект за обекта въз основа на представен доклад за оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания на строежа /чл.143, ал.1, т.1 от ЗУТ,/ съставен от лицензирана фирма – консултант, несвързана с проектанта. С оглед на което съдът прие, че оценката за съответствие по чл.142, ал.6 от ЗУТ е извършена посредством способа по т.2 на тази разпоредба, а именно като комплексен доклад, съставен от специално избран за целта консултант по договор за консултантска услуга - фирма „Н.” ЕООДгр.С. с управител подсъдимия Ш.. Съгласно чл.142, ал.7 от ЗУТ одобрения инвестиционен проект може да служи и за възлагане за строеж по ЗОП, като в случая е използвана точно тази разпоредба. Именно въз основа на този доклад от 20.08.2007г. специалистът по „Ви К” към община – гр.С. – св.Г.Г. на 27.08.2007г. е съгласувала проекта за част „В и К”, като „работен”. Това, че проекта е работен е видно и от представените към него становища за противопожарна осигуреност на строежа по чл.143 от ЗУТ, както и от самото съдържание на проекта, съставените към него обяснителна записка, количествени сметки, скици, инструкции за полагането на водопровода досежно уличната настилка/вж. л. 641-781 том 2 от делото/.

От страна на подсъдимите и техните защитници се излага довода, че към този момент не е имало одобрен работен проект, и въпреки заглавието си, което било фактическа грешка”, проекта по същество представлявал „технически” такъв, тъй като такъв е бил възложен по договора с „В.”- С.. В тази насока се позовават единствено на вписаното от екипа, подготвил самия договор от 01.06.2007г./ на л.21, том І от ДП/, носещ подписите на подс.Л., гл. счетоводител на общината С М. и на друго неизвестно лице от страна на изпълнителя. Подс.Л. заявява в обясненията си, че като кмет само той имал право да определя какъв проект да изисква и какъв договор да сключи. Според подс.Ш. и защитника му адв.Б. проекта дори не е и технически, тъй като в него липсват връзките към сградните отклонения и не е показано как ще стане това, което го правело дори идеен. Общо от страна на подсъдимите и техните защитници се поддържа довода, че към момента на изпращането на поканите все още не е имало одобрен технически, не е имало и изработен, още повече одобрен, работен проект. Такъв /технически или работен/ е бил изработен едва след това- в интервала до 22.08.2007г., когато е одобрен и съгласуван от съответните длъжностни лица.

Видно обаче от заглавната страница на проекта /долу/ същият носи дата на създаването си „м.май 2007г.” и наименованието”Работен проект”- „Техноложка част”. Това обстоятелство представлява още една факт в подкрепа на извода, че към м.май 2007г. общината вече е разполагала с изработен, макар и неодобрен работен проект за „РВВМ на кв.Д.”-С., но нещо е налагало изчакването на одобряването му като работен, което е станало едва на 22.08.2007г..

Обстоятелството, че проекта е работен е установено безспорно и чрез заключенията на назначените по ДП и по време на съдебното следствие експертизи, в изготвянето и изслушването на които бе предоставена възможност на страните сами да задават своите въпроси, така че неколкократно този въпрос бе изследван в пълнота.

На основание чл.34 от ЗОП във връзка с чл.44 ал.2 от ЗМСМА съгласно условията на сключеното рамково споразумение от 12.04.2007г. подсъдимият Л. в качеството си на ……. на Община С. на 04.09.2007г. издал заповед № РД-15-1257/04.09.2007г. за назначаване на комисия със задача разглеждане на допълнителна оферта по състезателна процедура за сключване на конкретен договор с предмет "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа кв.”Д." гр.С.. За председател на тази комисия била определена свидетелката З. А. /л.66 том ІІ от сл. дело/ – …….. на общината, оглавяващ отдел "Общинска собственост, устройство на територията, строителство, екология и управление при кризи". Членове на комисията били Н.Е.– ……. "Икономическа политика", подсъдимата Е.Х. – гл.юрисконсулт и свид. Г.Г. – ……. в Дирекция "Строителство екология и УКС".

Към документите по тази процедура е приложен Доклад относно „Откриване процедура за избор на изпълнител на СМР на обект „РВВМ-кв. „Д.”-С. /на л. 15 от том 1 от сл. дело/, съставен от Началник отдел „ИПРК и ДК” инж. П.Д., съгласуван от …… св. З.А., който е без дата и номер. В същия е отразено, че за обекта има изготвена и съгласувана от ОБЕСУТ при общината ПСД във фаза „Идеен проект” с необходимите количествени сметки за видове работи. Докладът по същество противоречи на фигуриращата в делото документация, изходяща от възложителя по договора, сключен на 01.06.2007г. между Община С., представлявана от подсъдимия Л., и "В." ООД – С./л.21-22 том І от сл. дело/. В този договор е отбелязано, че предмет на договора за обект „РВВМ-кв.”Дружба” е изработването на „технически” проект, а в „шапката” на документа е изписано ”Фаза- работен проект”. Съдържанието на тези документи в частта им за определяне вида на проекта като „технически”или „идеен” противоречи на всички останали писмени и веществени доказателства по делото, поради което съдът счита, че същите са с невярно съдържание в тази им част. В тази насока са както гласните доказателства по делото, така и заключенията на тройната СТЕ и петорната СТФСЕ.

В съдебно заседание на 22.11.2011г. /л.200-202 , т.І по делото/ бе разпитана св.М.А.С., проектант на "В." ООД – гр.С., която се е занимавала с изработването на проекта за строителство на цялата водопроводна мрежа на гр.Сливен по програма „ИСПА” като именно тяхното дружество е извършило проектирането на кв.”С.к.”, кв.”Др.” и др. Същата заяви, че за кв.”Д.” строителството е извършено с пари от общински заем, по който повод проекта е бил „изваден” от общия „идеен проект” на общината. Според нея поради това той по съдържание не съответствал на работен проект и бил без детайли и възли, като по съществото си представлявал „технически проект”. В него не били предвидени така наречените сградни отклонения чрез които е следвало да се осъществи връзката между изградения водопровод и крайните потребители. Признава обаче, че старият водопровод е бил до края на блоковете на жителите на гр.С.. На въпроса защо в проекта е записано че същият е „работен” отговаря, че няма обяснение, и че вероятно е станала грешка. Нейните показания относно вида на проекта противоречат на показанията на свидетеля Д.П.П. /л.203, т.І от делото/, който за периода е бил ….. по строителството към общината, напуснал по собствено желание през м.04.2007г. Заявява, че с оглед участието на общината в предпроектното проектиране, финансирано по програма „ИСПА”, те са заявили разработването на „работни” проекти за водоснабдяването на Община – гр.С., поради което те са пристъпили към възлагането на такива. В тази връзка е категоричен, че за кв.”Д.” гр.С. е бил възложен за изработване на "В." ООД – гр.С., „работен проект”, изработен според него още около 2005г.. За това е следвало да се сключи и договор. На въпроса на защитника на подсъдимия Л. адв.А. били ли са извадени кв.”Д.” и кв.”С.к.” от глобалния проект по програма „ИСПА”, за което е имало само общ „идеен проект” за водоснабдяване на гр.С., свидетелят отговори, че това е действително така, но при изменени сметки, тъй като строителството е надхвърлило средствата, заложени към 2004г., и изработения проект не е бил просто пренесен от общия идеен проект за водоснабдяването на целия град, а представлява отделен самостоятелен проект, за нуждите на чието финансиране е отпуснат общински заем. Поради съществуващото противоречие в показанията на св. М.С. в извършената между нея и този свидетел очна ставка по този въпрос, както и писмената документация по делото относно естеството на възложения и изработения проект / обяснителната записка към проекта, изготвена от самата нея- на л. 655-675, том 2 по делото/, съдът кредитира с доверие като напълно достоверни показанията на св. Д.П.. Показанията и противоречат и на приложената по ДП оферта на "Водоканалпроект-чисти води" София, в която е посочена фазата на подобект РВВМ кв.Дружба като "работен проект" (л.23, том І); както и предварителната хонорарна сметка към офертата, в която също е посочено, че проекта е "работен".

Разпитаната по делото свидетелка, изготвила този доклад/без дата/, по това време длъжностно лице от община- С., част от екипа на подс.Л., св.П. К.Д., Началник отдел „ ИПРКДК”/л. 74-78, т. 2 от сл. дело и л. 56—57 от делото,т.1/ е потвърдила факта, че изработения от „В.”-С. проект е по съществото си работен проект. Същата в разпита си на ДП сама опровергава съдържанието на подписания от нея доклад като заявява, че по принцип в доклада за СМР/ т.нар. доклад за откриване на процедура за избор на изпълнител/, следва задължително да се посочи какъв е вида на проекта след извършена преценка за съответствие с наредбите на ЗУТ и на ЗОП, вкл. Наредба № 4/ 2001г.. Макар в изготвения от нея Доклад за откриване процедура за избор на изпълнител на СМР на обект „РРВМ”-кв. Д. /на л.13, т.І от ДП/, да е вписала, че общината разполага с „идеен проект”, само при наличие на такъв не може да бъде издадено строително разрешение и да се започне самия строеж, както и да се предостави възможност за офертиране към потенциалните изпълнители. Поради което счита, че за обект „РВВМ-кв.„Д.” са имали изработен идеен проект и е било възложено изготвянето на работен такъв.

Св.З.А. /л.60-62, т.2 от ДП и л.205-207 от делото, т.1/, работила в периода като ………на Община – гр.С. с ресор „Устройство на територията и общинска собственост” на мястото на освободения св.Д.П., заявява, че доклада във връзка с откриване процедура за избор на изпълнител, носещ подписа и на лице, което го е съгласувало, е написан доста по-късно от датата на договора- през 2008г., за да бъдат приведени действията на кмета в съответствие с изготвените в общината Вътрешни правила. Смята, че договорът за избор на изпълнител за кв.”Дружба” не е бил съгласуван от нея, тъй като е нормално да има дата, удостоверяваща процедурата. Макар и да не може да разпознае подписа си под доклада, потвърждава, че със сигурност е била наясно към онзи момент с обстоятелството, че проекта е работен. Счита, че ако е поставяла подпис под такъв доклад, причината за това е липсата на информация и това, че не е видяла проекта преди подписването му. На въпроса на подс.Л. дали е подписвал носените от служителите работни документи и имало ли е случаи той да откаже да ги подпише след подписите на специалистите, същата отговори, че е имало случаи подс.Л. да и се кара, когато тя е отказвала да ги подпише, и в такъв случай те са оставали неподписани. Обяснява факта, че е подписвала тези документи с наложения от подсъдимия Л. авторитарен стил и методи на работа с подчинените му, за игнорирането на екипния метод на работа, както и с липсата на информация у специалистите от различни ресори на общината и на връзка между отделните отдели. Заявява, че макар и да е била включена в комисията за сключване на рамковото споразумение, е нямала е никаква предварителна информация и е била лишена от възможността да извърши класиране на участниците съобразно предложените от тях оферти и съгласно системата за оценка, заложена в предварително подготвената тръжна документация в подготовката на която не е участвала.

Нейните показания косвено се потвърждават от показанията на св. С.Н.К. по настоящото дело /л. 210 от делото том 1, макар и да се различават от тези по сл. дело - л.66-68, т.2/. Същата е работила в периода като Н-к отдел „ОРУК и ОМТ”, преди това отдел „СЕУК” на общината, заявява, че е съгласувала договора, но със самия проект не е била запозната.

Св.Л.И.Й. /л. 78-79 т.2 от ДП и 216-217 от делото, том1/, Главен архитект на общината по това време, заявява, че не е преглеждала документите за това дали към момента на издаване на строителните разрешения е имало изработен “работен” проект, тъй като това не е било нейно задължение. Признава обаче, че в строителното разрешение се вписва какъв е вида на проекта като тази информация се взема от доклада на проектанта, което тя е сторила. Потвърждава обстоятелството, че при преценка за съответствие на вида на проекта се е доверила на становището на консултант от лицензирана от МРРБ фирма - „Н.”ЕООД.

Фактът, че към датата на изпращане на поканите общината е разполагала с работен по същината си проект напълно кореспондира и с отразеното от Гл.експерт "В и К" към общината в този период св.Г.Г.,/ която е потвърдила това обстоятелство и в показанията си по сл. дело/ л.69, том 2/ . Същата е била член на назначената комисия, участвала в избора на изпълнител за обект “РВВМ– квартал Д.” -гр.С., т.нар. „мини процедура”, която при съгласуване на проекта предвид количествените сметки на обект "Дружба" е посочила, че се касае за "работен проект втора категория". В разпита си пред съда обаче същата заяви, че проекта към този момент е бил „технически”. Съдът обаче, въпреки че нямаше възможност, да прочете нейните показания по ДП, не даде вяра на дадените от нея показания пред съда с оглед тяхната вътрешна противоречивост и нелогичност. От една страна същата като лице, отговарящо за осъществяването на контрол за съответствие, заявява относно приложения по делото /на л.13 т.І от ДП/. Доклад за откриване на процедура за избор на изпълнител, че макар и в него да е записано, че проекта е “идеен”, наименованието нямало никакво значение, тъй като по какъвто начин е заявен проекта от общината, такъв е приет, и съответно обхвата му е такъв - “технически”. Това, че в количествените сметки и в разрешението на строеж било записано относно проекта, че е “работен” не означавало, че това е така, тъй като тези количествени сметки не се отнасяли само до този проект, тъй като те са необходимо условие и следва да се съдържат и в “техническия” проект. От друга страна признава факта, че по пълнота и обхват проектите с местно и с външно финансиране не трябва да се различават, тъй като проекта се изготвя такъв, какъвто го изисква програмата за финансирането. По същество признава, че при вземането на решението за изтегляне на общински заем за водния цикъл на община- Сливен, конкретно за кв. „Д.” и „С.к.” община С. е разполагала с вече изработения във връзка с целите по тази програма работен проект. В тази им част показанията и напълно се покриват с показанията на св. Д.П.. Поради което съдът прие за нелогични и неправодоподобни показанията и, че възложения проект бил технически, и че един работен проект може да бъде изработен за 15 /дори за три дни/. Същевременно тази свидетелка отказа да отговори на въпроса налице ли е припокриване или съвпадение между обхвата на проекта, разработен във фаза “работен” през 2005г. за кв.”Дружба” и проектирането през 2007г. по договора с “В.” – гр.С., макар че това е в нейните възможности, като заяви, че такава съпоставка е в правомощията само на проектанта на общината. Предвид констатираните противоречия в показанията и досежно вида на проекта, съдът не ги кредитира в тази им част, като напълно ги кредитира в частта им досежно останалите разяснения с оглед конкретиката и припокриването им с дадените от св. Д.П. и св.П.К.Д. показания.

Обстоятелството, че в договора от 01.06.2007г. е допусната грешка, или съдържанието му е било подменено умишлено, проличава от отговора на управителя на "В." ООД – С. инж. Е.М. до ОСС-С., видно от който за обекти РВВМ на кв. „Д.” и кв.С.к.”- С. е имало разработени работни проекти с количествени сметки са изготвени от фирмата през 2007г.. съгласно договори от 01.06.2007 г.. Същите са с договорени количествени сметки, заверени от проектант като за кв.Д.” договорираната сума от 5 500 лв. без ДДС е изплатена от Община- Сливен на 13.06.2007 г.. И по двата обекта от тях не са искани допълнителни проектни разработки и количествени сметки от възложителя Община- С.. С оглед автентичността на това писмо, изходящо от ръководителя на тази организация, което е представено в оригинал и носи подписа на издателя му, официален изх. № на фирма "В. – Ч.в." ООД – С., и дата, и неговата автентичност не бе оспорена в с.з., съдът прие, че същото представлява годен официален документ, на чието съдържание може да се довери. Поради което прие, че най- късно до датата13.06.2007г. община- С. е разполагала с изработен РАБОТЕН по съществото си ПРОЕКТ за „РВВМ” на кв. „Д.”. Това, че предмет на договора с "В.–Ч.в." ООД е изготвяне на "работен проект", е посочено и в офертата на "В.–Ч.в." ООД /л.23 от т.2 по сл.д./., и представената от проектанта на община–гр.С. предварителна хонорарна сметка /л.24-25 от т.2 по сл.д./. Обстоятелството, че изготвения проект е работен е било известно и на подсъдимия Л., сключил договора на 01.06.2007г. с "В." ООД – С.. Подсъдимата Е.Х., която като гл.юрисконсулт е подготвяла този договор, също е била запозната, че предмет на договора е изготвяне на "работен проект". С писмо до проектанта на общината св.М.С. подс.Л. е поискал от същата да отговори недвусмислено, че с горния договор е възложено изработване на „технически проект” за обект кв.”Д. – гр.С. /л.34, т.І от сл.дело/, въпреки че в предоставената от "В. – Ч.в." ООД – гр.С. проектна разработка като фаза на проектиране е отбелязано „работен проект”. Видно от текста на самото писмо и е указано при изготвяне на отговора си същата да има предвид, че съгласно Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти от 21.05.2001г. относно фазата, в която е представен проекта, т.е. да уточни нещо, което вече е уточнено и разплатено. С писмо от 29.04.2010г. до …… Л. инж.М.С. е отговорила, че проекта за РВВМ-кв.Д.” – гр.С. отговаря по обем и съдържание по Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти от 21.05.2001г. на фаза „технически проекти по своята същност представлява такъв проект, както и че е допусната грешка при отпечатване на фазата на проекта. Горното писмо обаче не представлява официален документ, тъй като то не изхожда от оторизирано за тази цел длъжностно лице, и не може да опровергае съдържанието на официалните документи, посочени по- горе.

На 14.09.2007г. между Община – гр.С. като възложител и фирмата на подсъдимия Ш. - „Н.” ЕООД като изпълнител е сключени договори за упражняване на независим строителен надзор на обект „РВВМ - кв.Д.” – гр.С. /л.222, п.В2 от ДП/. С него изпълнителят се задължава да изпълнява независим строителен надзор в строителството, относно законосъобразното започване, изпълнение и отчитане на извършените СМР съобразно одобрените проекти и качественото влагане на материали, както и в съответствието им на изискванията на строителните правила и норми до въвеждането му в експлоатация, вкл. и изготвяне на доклад до РДНСК и искане за разрешение за въвеждане в експлоатация. На 14.09.2007г. между същите страни е сключен и договор за упражняване на инвеститорски контрол/ л.219, п. В2 от ДП/ за този обект като в раздел ІV на този договор, подсъдимият Ш. е поел и задължение за правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството и отчитане на извършените СМР по количество, съгласно одобрения проект и по цени, съгласно приетата оферта. Въпреки поетите задължения по тези договори подсъдимият Ш. в отговор на писмо на подс.Л. на 29.04.2010г. в противоречие със собствения си доклад за съответствие е изразил становище, че представения от "В." ООД – гр.С. за кв.”Д.” – гр.С. не е във фаза „работен проект”. С оглед липсата на конкретизирани и изработени като детайли на някои връзки по водопровода, отразени от него в констативен протокол и екзекутивна документация, счита че изработения проект следва да се разглежда като „технически проект”.

Според първоначалната тройна строително-техническа експертиза, назначена по ДП, няма нормативен документ, предвиждащ какъв е процента за непредвидени и допълнителни видове СМР като стойност от общата стойност на обекта. По принцип не съществува и такава обвързаност с оглед вида на проекта. Експертите обаче са направили проучвания в интернет и провели разговори за обекти, изпълнени като поръчка от държавни структури, както и в други общини, според които за допълнителните и непредвидени СМР са предвиждани до 10% от общата стойност на обектите, когато това не е съобразено с фазата на проектиране. Вещите лица от новата комплексна СТЕ са отговорили на този въпрос като заявяват, че при ниско строителство, какъвто е обект „РВВМ”-кв.„Д.”-С., процента на непредвидените и допълнително възникнали в процеса на строителство СМР не е висок, за разлика от този при ремонтни работи във високото строителство, където могат да се явят изненади и непредвидени СМР. С оглед на тяхното заключение съдът също счита, че в случая изобщо този процент не е бил необходимо да бъде договарян предварително, тъй като същите са били достатъчно изяснени. Т.е. този процент е следвало да не надвишава 10 %. Тъй като обаче този процент с оглед клаузите на Рамковото споразумение е обвързан от вида на проекта, съдът изследва този въпрос чрез анализ на всички събрани по делото доказателства.

На първоначалната СТЕ е била поставена задача с оглед събраните писмени и гласни доказателства да изясни какъв по вид е бил проекта и количествените сметки за обект "РВВМ кв.Дружба", изработен от "Водоканалпроект-чисти води" ООД - София. За да отговори на поставения въпрос експертизата е взела предвид Договора от 24.06.2005 г., с който Община Сливен е възложила изработването на работен проект за обект "В. на гр.С.", със съответните подобекти, касаещ водоснабдителната мрежа на целия град.

С оглед заключението на тази експертиза /л.141 т.2 от ДП/, както и извършения по-горе анализ на всички гласни и писмени доказателства, вкл. заключенията на назначените по ДП и по време на съдебното следствие експертизи, съдът счете, че от доказателствата по делото категорично е установено, че изготвената проектна документация за обект "РВВМ на кв.Д." – С., представлява извадка от вече изготвения през 2005 г. „Работен проект”, носещ и същото наименование. Първоначалната СТЕ е съпоставила изработения проект с обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, изхождайки от разпоредбите на Наредба № 4 /21.05.2001г./ по конкретно глава ХІІ "Част водоснабдяване и канализация на технически и работния проект, и на раздел ІІ "Част водоснабдяване и канализация на работния проект" чл.76 ал.2/, и е достигнала до извода, че проекта за "РВВМ за кв.Д." е разработен във фаза "Работен проект". В тази насока е и изходящата към момента на преддоговорните отношения и сключването на договора строителна проектно- сметна документация, предварителната оферта на фирмата-изпълнител, както и приемо-предавателните протоколи от 13.06.2007г. и 09.07.2007г..

С оглед оспорване резултатите от тази експертиза по време на съдебното следствие бе назначена нова комплексна съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна комплексна съдебно-техническа финансово счетоводна експертиза.

Според заключението на новата КСТЕ видът на проекта е „работен”, което е видно и от Доклада на консултанта на инвестиционния проект по чл.160(2) от ЗУТ „Н.”ЕООД” /подс.Ш./, извършил оценка на съответствието на инвестиционния проект на основание чл.142. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003г.) и чл.166.(1) във връзка с чл.143 ал.1 от ЗУТ. Издадените 3 броя Разрешения за строеж, а именно: Разрешение за строеж № 148 от 23.08.2007г.; Разрешение за строеж № 52 от 20.03.2008г. и Разрешение за строеж № 138 от 07.07.2008г., са съгласувани и одобрени въз основа на съществуващия вече работен проект. Същите са влезли в сила и не са обжалвани. Макар че към момента на поканите /13.08.2007г./ проектът все още е бил без доклад за оценка за съответствие/изготвен на 20.08.2007г./, без одобрение на Гл. архитект на община С. и без строително разрешение, същият е бил в наличност, годен, както са потвърдили впоследствие съответните оторизирани органи за приложение, на него е записано „фаза: работна” като в този си вид без каквато и да било промяна същият е одобрен 8 дни след това - на 22.08.2007 г., въз основа на количествените сметки за офертиране, взети от този проект. Поради което съдът намира, че и от правна гледна точка същият следва да се счита за такъв.

Освен това с оглед и на самото си наименование същият е РАБОТЕН ПРОЕКТ” /видно от заглавната му страница, на която са положени подписите и печатите на компетентните органи и длъжностни лица/. В тази насока са и следните аргументи, изводими от заключението на вещите лица от КСТЕ: Графичната и текстова част на работния проект на кв.„Р.Сливен и този на кв.„Д.са изработени от една и съща фирма, и по обхват и съдържание са идентични. И двата проекта са разработени като работни съгласно Наредба №4 от 21 май 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Към одобрения проект са налице и са изпълнени чертежи, които са извън изискванията за технически проект и го допълват с детайли на съоръженията към водоснабдителната и канализационна мрежи или на техните нестандартни елементи, по смисъла на чл. 77. т. 5 от Наредба № 4/21.05.2001 г.) и в частност съдържат: детайли на водопроводната мрежа. вкл. опорни блокове, детайл на монтаж на пожарен хидрант /подземен/,както и надземни, шахти по водопроводната мрежа-със съответните разрези и спецификация и т.н.; детайл за шахта при т. 62 по гл. Клон, има детайли за пресичане на ел. силнотокови кабели, за пресичане на телефонни кабели; няма детайл към одобрения работен проект за преминаване през топлофикационни или канализационни колектори. Що се отнася до Циркулационната връзка, вещите лица считат, че същата е с отделно строително разрешение по друг проект с друг изпълнител. В съгласувания като работен проект има монтажен план за включване на главен клон XI и връзките му с главни клонове VIII (възел28). XII (възел31), XIII (възел 30). XIV (възел 29) чертеж 4.1/12 и 4.2./12. Към съгласувания проект няма приложена от проектанта нова актуализирана количествена сметка, различаваща се от първоначалната. Въз основа на което съдът възприе експертните становища на вещите лица, които също считат, че разрешенията за строеж са издадени на основание работен по съществото си проект.

В подкрепа на гореизложеното са и действията на подсъдимата Е.Х., която въпреки че твърди, че проекта за този обект е технически/ тъй като такъв е възложен от тях по договора с „В.”С., няма логично обяснение защо е побързала 8 дни преди съгласуването на проекта за РВВМ "Д." /папка В1 л.26, 25, 24/ с Общината на 22.08.2007г. като "работен", при наличие на изработен работен проект, на 13.08.2007г. да изготви и изпрати покани за участие в състезателна процедура за сключване на конкретен договор. Действията и пораждат съмнение именно поради обстоятелството, че като главен юрисконсулт същата много добре е знаела, че изпращането на поканите с посочване на допуснатите от възложителя проценти за допълнителни строително-монтажни работи, е обвързано с вида на проекта с оглед съдържанието на задължителното за страните рамково споразумение. В същите тя е посочила, че допуснатите от възложителя проценти за допълнителни строително-монтажни работи са 30% от общата стойност на договора/допустими съгласно рамковото споразумение само при наличие на технически проект/, вместо 10%/ допустими при наличие на работен проект/. Същата е била част от екипа на подс.Л., отговаряла е именно за „правната рамка” на договорите, включително и за преддоговорните отношения, поради което е била много добре запозната, а и това става ясно от обясненията и, с начина на възлагането, произхода на средствата, подбора на потенциалните изпълнители, контактувала е непрекъснато с ръководителите на техническия отдел на общината, и няма логика при цялата и информираност за всичко това да не е знаела какъв е вида на проекта.

Поканите с изх. № 47-00-113 /13.08.2007г. /п.В1 л.53-58/ за участие в състезателната процедура за сключване на конкретен договор са били подписани от подсъдимия Л. и изпратени на съответните адресати, 9 дни преди издаване на първото разрешение за строеж № 148/23.08.2007г., в което също е посочено, че проекта е "работен". Поради което и с оглед на гореизложеното съдът прие, че тази бързина е била продиктувана от необходимостта да бъдат приведени в съответствие документите по тръжната процедура с целите на договора като същевременно бъде дадена възможност за усвояване на процента за допълнителни и непредвидени работи по нареждане на подсъдимия Л.. Макар и подс. Х. да отрича това обстоятелство като твърди, че се е доверила изцяло на колегите си от техническия отдел, на доклада на Началника отдел „ИПРК и ДК” инж.П.Д., съгласуван от ……. св.З.А., предвид гореизложеното относно наложения авторитарен стил и методи на управление на подс.Л., съдът не даде вяра на нейните обяснения, като прие, че те са по-скоро израз на една защитна позиция.

В обвинителния акт се твърди, че тези действия на подсъдимата Е.Х. са целели набавяне на имотна облага за свързаното с подсъдимия Л. дружество ГД"С." – С., което е трябвало да спечели състезателна процедура за сключване на конкретен договор. Действително такава облага обективно би могла да бъде извлечена именно чрез даването на възможност за допълнителни строително-монтажни работи 20% в повече от допустимото съгласно "Рамковото споразумение", ако проекта е работен.

Съдът обаче счете, че действията на подсъдимата Х. не са имали такава специална цел, както и че не са извършени именно с такъв умисъл, поради което от субективна страна обвинението срещу нея не е установено по безспорен начин. По делото няма събрани каквито и да било доказателства за наличието на пряк умисъл и специална цел в действията на подс.Х., т.е. че тя е знаела, че в резултат на нейните действия ще бъде облагодетелствано именно това дружество, тъй като поканите са били изпратени до всички участници в рамковото споразумение и не е установено безспорно, че ГД „С.”ще спечели поръчката и то ще стане изпълнител по сключения впоследствие договор.

В тази насока са наличните доказателства за този умисъл- ВДС, събрани чрез използване на СРС, а именно: разговорът на подс.Л. във ВДС от 09.08.2010г. с подс.Х. /л. 135/ 148/:

„……………. и отговора и: „…”. Подс.Л. продължава: ………………….

Същите обаче не могат да послужат за изграждане на някакъв извод, още повече безспорен такъв относно наличие на пряк умисъл и специална цел у подс.Х. да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. По-скоро от тях се установява стриктното спазване от страна на подс.Х. на нарежданията на кмета- подс.Л., който с оглед гореизложеното като личност не е търпял в обкръжението си хора, на които да не може да се доверява, поради което на някои несъгласни с действията му свидетели се е наложило да се разделят със заеманата длъжност/ св. Д.П., св.З.А./. Освен това предвид изричната забрана на чл. 177 от НПК, че присъдата не може да се основава само на данните от специалните разузнавателни средства, и с оглед липсата на други безспорни доказателства в тази насока , съдът прие, че от субективна страна обвинението срещу подс. Христова не е доказано.

При постъпили допълнителни оферти, придружени с количествено- стойностни сметки от кандидатите участници при проведената нова процедура/ т.нар. мини процедура/, с протоколно решение от 04.09.2007г. папка V-л. 19 от сл.дело/ в изпълнение на заповед на кмета № РД 15-1257 от същата дата комисията с участието на подсъдимата Х. е класирала на първо място ГД”С.”– гр.С. и на последния е било предложено да сключи конкретен договор със същия за изпълнение на обект „РВВМ-кв.Д.” – гр.С. / л.9-л.10, п.V в папка твърди корици № 3 по сл.д./.

На 14.09.2007г. по утвърден и съгласуван работен проект е бил сключен Договора между Община С. като възложител, представлявано от подсъдимия Л. като ……..на Община С. и ГД "С."– С., представлявано от свид. Г.С. с предмет "РВВМ кв."Д." гр.С., като изпълнител като стойността на договорените за изпълнение СМР съгласно предложената от последния количествено –стойностна сметка/КСС/ на обекта възлиза на сумата 3 716 592,46 лв. с ДДС (л.30 папка В1).

Сключеният договор е бил неизгоден за Община С., тъй като и това се съзнавало от подсъдимия Л.. е бил сключен от него в нарушение на чл.93а, ал.4 от ЗОП, забраняващ в случай на сключване на договор въз основа на рамково споразумение, страните да променят съществено условията, определени от рамковото споразумение, като с този договор последните са били съществено променени.

На 17.09.2007г. е бил сключен и договор между ГД"С." гр.С., представлявано от управителя свид.Г.С. и едно от дружествата учредители на това ГД- "Б." ЕООД, представлявано от свид.Р.Р. с предмет извършване на СМР на обект "РВВМ кв.Д." – С. на стойност на договорените за изпълнение СМР в размер на 3 716 592,46 лв..

Общинската фирма "И."ЕООД, която се е занимавала с подготовката на договорите на общината, извършвала е инвеститорския контрол и строителния надзор по изпълнението им, е била ликвидирана по време на мандата на подсъдимия Л. непосредствено преди сключването на настоящия договор/ видно от показанията на св.Д.П./. След ликвидирането на това дружество била проведена процедура за обществена поръчка на 22.07.2007г. /п.В2 л.221-222/ и е бил сключен договор за упражняване на инвеститорски контрол и независим строителен надзор при строителството на обект "РВВМ на кв.Д." гр.С. между Община С. като възложител представлявана от подсъдимия Л. и "Н."ЕООД – С., представлявано от подсъдимия С.Н.Ш. като изпълнител.

В изпълнение на сключения на 14.09.2007г. договор Община С. е привела стойността на договореното 40% авансово плащане на ГД "С." С. в размер на 1 486 636,80 лв., за което св.С. е представил и подписал фактура № 001/18.09.2007г.. Тази сума била предоставена на подизпълнителя "Б."ЕООД /с управител св.Р.Р./ за започване изпълнението на договора.

След приключване на работата по обекта е следвало да се изготвят необходимите протоколи, удостоверяващи извършените строително-монтажни работи съгласно проектно-сметната документация и допълнителните СМР. Тъй като от страна на подсъдимия Л. в поканите са били предложени 30% за допълнителни и непредвидени строително-монтажни работи, т.е. с 20% в повече от допустимите 10% за работен проект, и в стойността на сключения договор е бил включен и този % допълнителни строително-монтажни работи, е било необходимо в констативните протоколи св.Е.П. и св.Р.Р. да удостоверят неверни обстоятелства относно извършените строително-монтажни работи, което е и направено.

Между ГД"С." – С. като възложител и "Б." ЕООД като изпълнител на обект "РВВМ кв.Д."-С.. На 04.08.2008г. /том ІІ л.228-254/ са били съставени и подписани от свид.Е.П. като възложител и св.Р.Р. като изпълнител по сключения между тях договор 14 бр. протоколи обр.19 за извършени строително-монтажни работи съгласно основната ПСД и допълнителни СМР на обща стойност 3 642 249,49 лв. с ДДС. В тези протоколи са били дублирани строително-монтажни работи в допълнителните и непредвидени СМР. Дублирано е било уплътняване на насипи, били са вписани неизпълнени актувани дейности като направена шахта, изпълнение на трапецовидни изкопи, без това да е било в действителност направено. Също така /в протоколите е било променено съотношението на земни и скални маси при изкопните работи от 80% земни и 20% скални съгласно пректо-сметната документация, на 60% земни и 40% скални маси.

Съобразно разпоредбите на сключения договор от 14.09.2007 г. между Община С. като възложител и ГД "С." гр.С. като изпълнител на обект "РВВМ кв.Д." гр.С. на 17.07.2008г. е бил съставен констативен протокол /папка В2 л.198-204/, в който са били посочени количествата и видовете допълнително възникнали строително-монтажни работи непредвидени в основната проекто-сметна документация, подлежащи на изпълнение. Протоколът е бил съставен и подписан от подсъдимия Ш. като инвеститорски контрол, свид.Е.П. като изпълнител и свид.М.С. като главен проектант.

На 05.08.2008г. били съставени и подписани 14 бр. протоколи обр.19 за извършени и подлежащи на заплащане строително-монтажни работи от свид.Е. П. като изпълнител и подсъдимия Ш. като инвеститорски контрол. При тяхното съставяне подсъдимия Ш. не изпълнил задълженията си, предвидени в Договора за упражняване на инвеститорски контрол, във връзка с упражняването на инвеститорските си функции. Същият не осигурил правилното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, отчитането на извършените строително-монтажни работи по количество, съгласно одобрения проект и по цена, съгласно приетата оферта, като по този начин не е изпълнил задълженията си, визирани в гл.ІV т.15 в сключения от него договор/папка В2 л.221/, и с това е действал против законните интереси на представляваната от него Община С.. Същият не е съставил необходимата и задължителна съгласно действащите строителни правила и норми в строителството документация, доказваща реалното извършване на допълнителните и непредвидени СМР, или пък даваща възможност договора с конкретния изпълнител да се прекрати в случай на некачествено, забавено или лошо изпълнение. Така напр. е било променено съотношението земни- скални почви без необходимата обосновка и в пълно противоречие с отразеното от самия него в протоколите за откриване на строителна площадка в кв."Дружба" , в които е посочено, че "разкритата земна основа отговаря на предвидената по проект" (л.78-115, том І). Съставените по време на строителството актове и протоколи по време на строителството съгласно Наредба 3/ 31 юли 03г., разгледани от вещите лица по отделните разрешения за строеж, в които е отразено, че извършените проверки при достигане на контролираните проектни нива на проводи и съоръжения /Приложение 4/, а именно досежно Резултатите от проверките от 14.09.2007г., 28.01.2008г., 29.01.2008г., 27,05.2008г., 04.02.2008г., 12.03.2008г., 14.03.2008г., 14.05.2008г., за „достигнато ниво изкоп с проектни коти...“, в които е посочено,“и че земната основа отговаря на предвидената по проект и на изискванията на чл.169, ал.1 т.1 от ЗУТ“-т.е. 80% земни работи и 20% скални почви, а не както са актувани съответно 60%: 40%, и които протоколи са подписани от Стр.надзор инж.Б.В., проектантът инж.М.С., геодезистът инж.М. и техн.ръководител св.Г.М., обосновават извода, че има приложени документи с невярно съдържание- Констативен протокол от 17.07.2008 год. за непредвидени и допълнителни СМР, по който е извършено актуването на СМР. Същото се отнася и до Актове за скрити работи от 14.09.2007 г.,18.09.2007г., 01.02.2008г., 04.02.2008 г.,08.02.2008 г.,12.03.2008 г.,27.03.2008 г.,14.05.2008 г.27.05.2008 г., в които изкопите са дадени общо а не са конкретизирани в земни и скални почви-т.с предвидените по проект; няма съставени протоколи по чл.74(2) от ЗУТ: Съгласно чл.74(2) Общинската администрация разрешава мрежите и съоръженията да се засипят, след като провери, че определената линия на застрояване и другите условия и изисквания по изпълнението на строителството са спазени, мрежите и съоръженията са заснети и нанесени в съответните специализир. карти и регистри по чл. 115, ал.4. За резултатите от проверката се съставя протокол./Писмо с изх.№ Ст-04 /1429-07-002 от 17.10.2006г./ на ДНСК гр.София (кн.11 /2007г. Строителен обзор); В протоколи от 24.04.2008г. и от 25.04.2008г. са посочени скрити работи по възстановяване на настилката на клонове от 44 до 237 на обща площ от 9394 кв.м. и на циркулационната връзка от 125 кв.м. и на клон XIV от 1411 кв.м. и на клон XV от 1937 кв.м. Съгласно изискванията на Технически и работен проект на газопровода той се полага успоредно на новоизграждащия се водопровод в един изкоп на отстояние 0,40м, на различна дълбочина. Поради липсата на представена взаимна договореност на участниците в строителството при изпълнението на участъците в които газопровода и водопровода се полагат в един изкоп и следва част от СМР да са изпълнени от фирмата изпълняваща газопровода /Констативен протокол на РДНСК гр.С. от 17.02.08г./, основателна не са признати за доказани от експертизата. Същото касае констатациите от извършените проверки при достигане на контролираните проектни нива на проводи и съоръжения /Приложение 5/, поради което експертите са направили извода, че Констативен протокол от 17.07.2008 год. за непредвидени и допълнителни СМР и по който е извършено актуването на СМР е с противоречиво съдържание. По Разрешение за строеж № 138 от 07.07.2008 г. за строеж констатациите от извършените проверки при достигане на контролираните проектни нива на проводи и съоръжения /Приложение 6/ отново са същите и дават основание да се приеме, че Констативен протокол от 17.07.2008 год. за непредвидени и допълнителни СМР и по който е извършено актуването на СМР също е с невярно съдържание. Освен това, макар и да има предоставени са ксерокопия на Заповеди от 10.09.07 г., 05.11.11 г.и писмо/предписание /за броя и местонахождението на ПК/пожарните кранове/ от ОД“ПБЗН“ гр.Сливен, няма приложени заповеди за липсващи детайли по работния проект и други несъществени изменения/ липсва заповедна тетрадка/. Съгласно чл. 162, ал.3 от ЗУТ предписанията на проектанта се вписват в такава книга и са задължителни за останалите участници в строителството.

В заключението на КСТЕ е отразено обстоятелството, че обектите не са въведени в експлоатация. Съставен е само Акт обр.15 от 04.08.2008г. за установяване годността за приемане на строежа по Разрешение за строеж № 148 от 23.08.2007 г.:Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на кв.”Д.”-подмяна с тръби от ПЕВП на Главни клонове VIII, IX, XIV по бул.”Ст.Стамболов” и алеите към него по плана на ЖК”Дружба” гр.Сливен и на клонове с №№44,45,193,195,198,225,227,228 229,230,231,232,234,235,236 и 237 по схемата за „Водоснабдяване на гр.Сливен”. В подписания документ обаче е отразено, че договорените СМР са изпълнени съгласно одобрения инвестиционен проект.

Не е съставена към момента на заплащане на строителството и т. нар. екзекутивна документация съгласно чл. 175, ал.1 от ЗУТ, а и такава изобщо не може да бъде съставена и приета с оглед наличието на съществени/ с оглед заключението на петорната СТФСЕ/ отклонения от съгласуваните проекти. „Екзекутивната документация”, която по принцип следва да съдържа пълен комплект чертежи за действително извършените строителни и монтажни работи, се заверява от възложителя, строителя, лицето упражнили авторски надзор, от физическото лице, упражняващо технически контрол за част “Конструктивна”, и от лицето, извършило строителния надзор. Предаването се удостоверя с печат на съответната администрация, положен върху всички графични и текстови материали. Екзекутивната документация е неразделна част от издадените строителни книжа. (3) При установени съществени отклонения от издадените строителни книжа органът, одобрил проектите е длъжен: да предприеме действията по чл.223, ал.3 – в случаите по чл.154, ал.2, т.5 – 8; да разпореди съставянето на констативен акт и да уведоми органите на Дирекцията за национален строителен контрол в случаите по чл.154, ал.2, т.1.

В съдебно заседание експертите бяха разпитани подробно по този въпрос във връзка с доводите на защитата на подс. Ш. и на самия подсъдим. Беше дадена възможност и бе изпълнена и Допълнителната СТФСЕ. Видно от писменото им заключение и отговорите на експертите в съдебно заседание, същите обясниха, че съгласно чл. 175 от ЗУТ е възможно след фактическото завършване на строежа, когато проектът не е изпълнен съобразно съгласуваните проекти във връзка с приемането на обекта да бъде изготвена екзекутивна документация, отразяваща само несъществените отклонения от съгласуваните проекти от изпълнителя, или от лице, определено от възложителя. В този случай след фактическото завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация, която следва да отразява само несъществените отклонения от съгласуваните проекти. В случая, тъй като отклоненията са съществени, съгласно чл.154, ал.5 от ЗУТ възложителят е следвало да възложи изработването на одобрен инвестиционен проект за отклоненията от проекта с оценка на съответствието от консултант и вписване на забележка към разрешението за строеж/, което обаче е следвало да стане преди изпълнението на СМР. В случая това не е направено.

На основание чл.154 ал.2, т. 8 ЗУТ експертизата приема, че са налице визираните в тази разпоредба на закона „съществени отклонения” от одобрения инвестиционен проект, тъй като те променят местоположението и трасето на преносни довеждащи проводи и съоръжения в урбанизирани територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии. Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.5 ЗУТ съществени отклонения се допускат по искане на възложителя, придружено с нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, въз основа на одобрен инвестиционен проект. Тези изменения се отразяват със забележка в издаденото разрешение за строеж и се допуснат преди реализирането им.(т.нар.допълнителни сградни отклонения). Тъй като действително няма документи за осъществен контрол от страна на Общината и предприети действия съгласно чл.175, ал.3 ЗУТ, а именно: действия по чл. 223, ал.3 – в случаите по чл. 154, ал.2, т. 5-8; разпореждане за съставянето на констативен акт, както и уведомяване на органите за национален строителен контрол – в случаите по чл. 154, ал. 2, т. 1-4, съдът възприе изводите на експертизата, че актуването на извършените ДНСМР е незаконосъобразно. На довода, че обекта все още не е завършен, поради което е възможно тези ДНСМР да бъдат приети, следва да бъде отговорено по начина, по който това е направено от вещите лица- специалисти в тази област,а именно, че завършването на обекта и предаването му по смисъла на чл. 177 от ЗУТ е възможно, само при несъществени отклонения, допустими по чл.154(3) от ЗУТ. Тъй като според вещите лица допълнително извършените СМР в случая са по чл.154(2) т.8: и в по-голямата си част са незаконосъобразни, е следвало същите да се впишат като забележка към разрешенията за строеж/в т.ч. изработване на допълнителни проекти/ и да се договорират, и то преди да се изпълнят, а не да се съставят протоколи за допълнителни и непредвидени СМР. В допълнителната КСТФСЕ на въпрос №11 на адв.Б. относно приложимостта на разпоредбата на чл. 90, ал.1 т.8 от ЗОП във връзка с това дали се касае до непредвидени обстоятелства, поради които е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при определени посочени в закона условия, същите са отговорили, че липсват одобрени проекти и количествени сметки за допълнителните отклонения, съставени са само документи по време на строителството при съществени пропуски и липса на обоснованост.

От правна гледна точка актуването на допълнително извършените непредвидени СМР представлява основание за плащане. Издаването им задължава възложителя да плати по договора, сключен с изпълнителя, което и е направено в рамките на 30% за такива работи, чиято числова стойност представлява сумата 571 783, 45 лева.. Останалата актувана част до установената от експертите сума от 1 054, 201, 46 лв., все още не е разплатена, но основанието за плащане е създадено със съставянето на горните протоколи и актове обр. 19. От гледна точка на наказателното право това представлява опит, респ. за тази част от вредата следва да се приеме, че е налице недовършено деяние. Поради което съдът прие, че с оглед гореизложеното е доказано причиняването на вредата на община- Сливен с актуването на горните допълнителни непредвидени СМР, за които няма съставена изискуемата се от закона строителна документация и няма основание за плащане.

Въпреки че не е имал основание и като представител на община- Сливен по сключения с подс.Л. договор за строителен надзор, на 05.08.2008 г. подсъдимият Ш. като инвеститорски контрол съставил и подписал 14 бр. протоколи обр.19 за извършени и подлежащи на заплащане строително-монтажни работи, а свид.Е.П. съставил и подписал и фактура № 0000001017 /папка ІІІ л.22/ на стойност 2 299 844,32 лв., което представлява окончателната стойност на обекта, заедно със съставената и подписана на 18.09.2007 г. от свид.Славов фактура № 0000000001/18.09.2007г. /папка ІІІ л.13/ на стойност 1 486 636,80 лв., което представлявало авансово плащане – 40% от стойността съгласно договора. Общата стойност по тези две фактури е в размер на 3 716 581,10 лв., която сума е била платена на ГД "С." от Община С., видно от ксерокопия от платежни нареждания от 18.09.2007 г. и 13.08.2008 г. /папка ІІІ л.15 и 23/. Изплащането е извършено по нареждане на подс.Л., съобразно разпоредбите на ЗМСМА, ЗОП, вътрешните правила за провеждане на процедури по обществени поръчки, Закона за счетоводството и утвърдените счетоводни стандарти. С това предвидените над допустимото съгласно Рамковото споразумение 20% за допълнителни и непредвидени СМР са били усвоени.

ДОСЕЖНО ПРОИЗХОДА НА ЩЕТАТА:

Новата четворна СТЕ е установила какъв е обема и цената на извършените СМР, на допълнителните и на непредвидени СМР за този обект съгласно първоначалната проекто-сметна документация, съставените отчети и приемо-предавателни протоколи за извършени СМР, и изплатените средства по тях съгласно представените по делото документи и с оглед конкретното обвинение като в табличен вид е отговорила на този въпрос по следния начин:

Обекти/главни клонове и второстепенни клонове/

По договор

Актувани и

изплатени СМР

1

2

3

4

1.

Главен клон I от т.62 до т.65

265 336,12

277 495,61

2.

Главен клон VIII от т.25 до т.28

156 946,55

166 901,95

3.

Главен клон XI

288 021,27

306 927,84

4.

Главен клон XIV

170 440,22

182 626,59

5.

Главен клон XV

244 996,45

262 916,53

6.

Второстепенни клонове

1 059 975,96

1 139 238,00

Непредвидени разходи/ 30% /

655 714,97

Главен клон I от т.62 до т.65

0,00

56 277,56

Главен клон VIII от т.25 до т.28

0,00

19 755,03

Главен клон XI

0,00

43 533,34

Главен клон XIV

0,00

32 292,41

Главен клон XV

0,00

50 834,52

Второстепенни клонове

0,00

142 530,54

Непредвидени отклонения -

доп.стр.отклонения

0,00

141 144,75

Циркулационна връзка

0,00

18 948,20

ОБЩО:

2 841 431,54

2 841 422,87

9% Печалба

255728,8387

255728,06

3 097 160,38

3 097 150,93

20% ДДС

619 432,08

619 430,19

ВСИЧКО:

3 716 592,46

3 716 581,11

Допълнителната КСТФСЕ е установила следните неправилно заложени или отчетени СМР по дейности, видове и обеми СМР както следва:

І. Неправилно заложено в ПСД Дублиране на уплътнението в анализи №№10 и 11. Стойността на дублиране на уплътнението възлиза на - 64 615,64 лв. без ДДС или - 84 517,26 с печалба и ДДС /(Приложение 1 към експертизата), както и

ІІ. Неправилно са отчетени следните видове СМР:

- Констатирани разлики в количества СМР от промяна на профила на изкопа от трапецовиден на правоъгълен - 412 027,11 лв без ДДС или 538 931,46 с печалба и ДДС. /(Приложение 2)

- Констатирани разлики в количества СМР от промяна на скалните почви от 20% на 40% - 318 176,69 лв. без ДДС или 416 175,11 с печалба и ДДС. /(Приложение 3)

-Констатирани разлики в количества СМР от незаконосъобразно строителство - 175 877,24 лв. без ДДС или 230 047,43 лв. с печалба и ДДС. /(Приложение 4). Тъй като последното не е предмет на обвинението това изчисление е изключено от общия размер на щетата.

- Констатирани разлики в количества СМР по изпълнение на Шахта на гл. клон ХV впоследствие възстановени - 11 144,98 лв без ДДС или 14 577,63 лв. с печалба и ДДС /(Приложение 5).

В табличен вид стойността на същите е следната:

Метод на оценка

Стойност без ДДС ( лева)

Стойност с печалба и ДДС ( лева)

1.

Дублирано уплътнение по анализи №№ 10 и 11

64 615,64

84 517,26

2.

Разлики от профила на изкопа

412 027,11

538 931,46

3.

Промяна на скалните почви от 20% на 40%

 318 176,69

416 175,11

ВСИЧКО

794 819,44

1 0396 23,83

Метод на оценка

Стойност без ДДС ( лева)

Стойност с печалба и ДДС ( лева)

1.

Незаконосъобразно строителство

175 877,24

230 047,43

2.

Актувана неизпълнена шахта на гл. клон ХV

11 144,98

14 577,63

 

ВСИЧКО

187 022,22

244 625,06

І.Дублирано уплътнение по анализи №№ 10 и 11:

Според тройната СТЕ и допълнителната СТФСЕ по ДП при направения анализ на актовете при съпоставка на офертното количество земни работи и актувани такива се установява дублиране на изкопните работи – скално ръчно в допълнително актуваните СМР по констативен протокол. Такива са констатирани при анализ № 10" дрениращ почвен слой" и при разплащане е предвидено "уплътняване с валяк самоходен статичен (до 10 тона). Тези анализи са вписани в акт обр.19 при разплащане на обекта като "Обратно засипване с дребни фракции (пясък) около тръбата, респ. "Обратно засипване с баластра – ръчно". Експертизата установява, че освен предвиденото "Уплътняване с валяк самоходен статичен (до 10 тона) в анализи № 10 и 11, в актовете обр.19 е вписано допълнително перо "уплътняване с ръчна трамбовка", което дава основание да счита, че е налице дублиране на вида СМР относно уплътняването на земните маси. Вследствие на това дублиране при анализ № 10 тази експертиза е изчислила, че завишаването е с 5,48 лв., а при анализ № 11 с 4,61 лв. /л.8 и 9 от експертното заключение/. В стойностно изражение дублирането само на този вид СМР е в размер на 72 997,06 лв. с ДДС.

И вещите лица от новата експертиза чрез анализ на нормативната база и представената по делото документация са стигнали до извода, че с оглед неизпълнение на технологията на извършване на засипването на водопровода с изискванията на БДС и предписанията на проектанта, отразени в КСС към допълнената оферта на изпълнителя досежно Анализ 10.2. Обратно засипване с дребни фракции около тръбата (странично засипване) и Анализ 11.3. Обратно засипване с баластра ръчно (начално засипване), както и Анализ 12.4. Уплътняване е ръчна трамбовка, Обратно засипване с баластра машинно (основно засипване, включително пътната настилка, ако съществува)и Уплътняване с пневматична трамбовка, са неправилно заложени в ПСС и отчетени като изпълнени според технологичните изисквания. В позицията от КСС “Обратно засипване с дребни фракции/пясък/ около тръбата”, строителят е предвидил анализ № 10 /Дрениращ пясъчен слой/(Приложение 6) и е включил механизация “Валяк самоходен статичен 10 т. без това да е необходимо. В позиция от КСС Обратно засипване с баластра ръчно”, строителят е предвидил анализ № 11 /Дрениращ баластрен слой//(Приложение 6) и е включил механизация “ Валяк самоходен статичен 10 т. без това да е необходимо. След това в КСС има позиция Уплътняване с ръчна трамбовка”, с която се уплътняват количествата в предните две позиции. Налице двукратно залягане на един и същи вид дейност - уплътнение на едни и същи количества изкопи, което по същество е дублиране на дейност. В обяснителната записка на проектанта е записано “Тръбите се засипват до 20 см над темето с дребнозърнеста фракция(едър пясък или каменна фракция с едрина на зърната 20 мм). На тази засипка се извършва леко ръчно трамбоване.” Това е основанието за коригирането на анализи №№10 и 11 и оставянето на анализ №12.

В заключението си експертите са обяснили, че анализите трябва да са в съответствие с технологичните изисквания за извършване на определен вид СМР. Категорични са,че от тях е видно, че не става въпрос за замяна на един вид техника с друг, а за двукратно залягане на един и същи вид дейност уплътнение на едни и същи количества насипи липсва основание. В анализ №10 е заложено уплътнение на дрениращ пясъчен слой със самоходен статичен валяк. В анализ №11 е заложено уплътнение на дрениращ баластрен слой със самоходен статичен валяк.. В анализ № 12 е заложено също уплътнение с ръчна трамбовка на същите видове СМР/видно от актуваните количества в отделните актове 19/. Като правилен пример посочват анализ №13 - обратното засипване с булдозер, където не е предвидена механизация за уплътняване. Тя правилно е предвидена в анализ №14 и там няма дублиране. Поради което действително е допуснато дублиране на дейност, довело до неправилно плащане два пъти за „една и съща” дейност. Подс. Шевкенов за ощетяване на представляваната от него община, тъй като той е допуснал в актовете обр. 19 да бъдат вписани едни неправилно залегнали пера още в КСС. КСТСФЕ по делото е установила, че стойността на това перо е 64 615, 64 лв. без ДДС и 84 517, 26 лв. с ДДС, във връзка с което е допуснато изменение на обвинението в съдебно заседание.

ІІ. Разлики в профила на изкопа:

По проект напречният профил на изкопите е трапецовиден. Съгласно показанията на свидетеля Г.Х.М. от с.з. на 28.02.2012 г., който е бил технически ръководител на обекта и има най- преки и пълни впечатления за действителната форма на изкопите, които са били копани на място, същите са били с ширина една кофа на багера с уточнение между 80см. и 90см. Експертизата е приела ширината на изкопа в полза на подсъдимия от 0,80 до 1.00 м. Приели са и, че ширината на дъното на изкопа е изпълнена по проект - 80 см за второстепенни клонове с диаметър на тръбите ф100 мм и 100 см за главните клонове с диаметър на тръбите ф300 мм. Тъй като копаенето на изкопите е ставало предимно по готови алеи, са предвидили асфалта и трошения камък, който е под него с дебелина общо 40 см (видно от приложения в делото анализ № 15) да се премахва на ширина общо 140 -150 см, което се получава от ширината на изкопа 90 - 100 см плюс от двете страни по 25 см. Взели са предвид показанията на св. Мутафов, че дълбочината на изкопа е 170 см. Изчислили са, че след премахване на пътната конструкция /трошен камък и асфалт/ с дебелина 40 см.(видно от приложения в делото анализ № 15 и детайл в проекта) дълбочината на изкопа в почвата остава 130 см. Експертите считат, че тези показания, които към момента на изготвяне на заключение са били единствен източник на информация за размера и формата на изкопа, могат да служат за меродавен източник, тъй като те в значителна степен отговарят на приложимите в случая цитирани от тях поднормативни актове, посочени и от защитата във въпросите им. Освен това са взели предвид, и че съгласно тази нормативна уредба “….Техническият ръководител може да разпореди намаляване на наклона на откосите в съответните участъци или укрепването им само след съгласуване с проектанта”. Предвид показанията на св.М., че това действително е станало като намаляването на наклона на откосите”е изпълнено направо без откоси, те са приели, че по това перо също има неправилно отчетени СМР . С оглед на това заключение, с което пълно и непротиворечиво е отговорено на уточняващите въпроси на адв.Б. в писмената му молба към допълнителното заключение на КСТФСЕ, съдът възприе напълно като компетентно, обективно и незаинтересовано заключението и в тази му част.

В последното съдебно заседание по искане на защитата на подс. Шевкенов по този въпрос бе допуснати и разпитан и друг свидетел, а именно св. А.Д.П., багерист към фирма „Б.” ЕООД през инкриминирания период. Същият заявява, че тъй като кофата на багера отстрани има чистачи, не може изкопа да е бил с ширина по-малко от 1,10м . Освен това заявява, че той никога не е копал изкоп под прав ъгъл, винаги изкопа е бил със шкарп, а при такъв изкоп ширината винаги е повече от 2,20м като дори достига до 2,50м..

Относно достоверността на неговите показания може да се съди и по отговора на въпроса дали в изкопа са се полагали и друг вид тръби, на който той първоначално заяви, че не може да отговори, а впоследствие отговори колебливо, че смята, че тръбите за газопровода са се полагали в друг изкоп от този на водопровода.Това обстоятелство категорично е опровергано от горепосочените документи и заключението на КСТЕ. Освен това този свидетел призна обстоятелството, че макар че е бил на заплата по трудов договор, на него, както и на други работници им е било заплащано много повече от уговореното- до 800 лв. месечно. Предвид явната заинтересованост в неговите показания и противоречието им с други, вкл. писмени доказателства по делото, съдът не възприе същите като достоверни.

КСТСФЕ по делото е установила, че стойността на това перо е 412 027, 11 лв. без ДДС и 538 931, 46 лв. с ДДС, за което също бе допуснато изменение на обвинението.

ІІІ. Промяна на съотношението земни- скални почви:

В констативния протокол от 17.07.2008г. е вписана промяна в съотношението на земни и скални маси – 60% земни почви и 40% скални почви, различна от тази в основната проекто-сметна документация, в която проектанта е предвидил 80% земни почви и 20% скални почви. В него е било променено съотношението между земни и скални маси без съответната обосновка/вж. закл. на СТЕ- л.118/.

Съставените по време на строителството документи по строителството, не са съставени в съответствие с изискванията на закона и поднормативното законодателство досежно промяната в съотношението на земни и скални маси. Това е видно от констатациите от извършените проверки при достигане на контролираните проектни нива на проводи и съоръжения, видно от посочените от вещите лица: Резултати от проверките от 14.09.2007 г. , 28.01.2008 г.,29.01.2008 г.,27,05.2008 г.04.02.2008 г.,12.03.2008 г.,14.03.2008г., 14.05.2008 г.,за „достигнато ниво изкоп с проектни коти, е посочено, че земната основа ОТГОВАРЯ НА ПРЕДВИДЕНАТА ПО ПРОЕКТ и на изискванията на чл.169, ал.1 т.1 от ЗУТ“- т.с. 80% земни почви и 20% скални почви, т.е.ПРОМЯНА НЯМА. Протоколите са подписани от Стр.надзор инж. Б.Видинова, проектанта инж. М. Станкова, геодезиста инж.Маринова и техн.ръководител Г.Мутафов; Протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от 03.09.2007 г. (обр. 2а)т. III.; промяната на процентното съотношение е извършено само на основание Констативния протокол от 17.07.2008 год. за непредвидени и допълнителни СМР, по който е извършено и допълнителното актуване на СМР. Това според експертите не е нормативно основание. Съгласно чл.162(3) от ЗУТ: Предписанията на проектанта, свързани с авторското му право, за точното спазване на изработеният от него инвестиционен проект се вписват в заповедната книга и са задължителни за останалите участници в строителството. Такава няма издадена.; твърди се, че за обекта е водена Заповедна книга, която се издава от строителния надзор и се съхранява на обекта. При необходимост се предоставя на проектанти и надзорници за вписване на заповеди. Предоставя се и на органите на ДНСК, Общината и специализираните контролни органи за заповеди и проверки, но на вещите лица такава не е представена.

Съгласно чл. 175, ал.1 ЗУТ, екзекутивна документация отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните проекти, се съставя след фактическото завършване на строежа, или пък да има издадени заповеди, отразени в екзекутивните чертежи след фактическото завършване на строежа.

Съгласно чл. 175, ал.3 ЗУТ При установени съществени отклонения от издадените строителни книжа органът, одобрил проектите е длъжен:

1. да предприеме действия по чл. 223, ал.3 – в случаите по чл. 154, ал.2, т. 5-8; 2. да разпореди съставянето на констативен акт и да уведоми органите за национален строителен контрол – в случаите по чл. 154, ал. 2, т. 1-4..

Няма документи за осъществен контрол от страна на Общината и предприети действия.

В акт за скрити работи от 01.08.2008 г. са посочени СМР по проект и изпълнени видове работи. Не се конкретизират земни и скални почви, т.е. същите са съгласно ПРЕДВИДЕНИТЕ ПО ПРОЕКТ. Т.е. протокола от 17.07.2008г. е в противоречие с Протоколите обр.2а, представени от възложителя– подсъдимия Ш., инвеститорски контрол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж на техническата инфраструктура. В раздел ІІІ "Относно констатациите от извършени проверки при достигане на контролираните проектни нива на проводи и съоръжения" в съставените протоколи обр.2а е записано, "че разкритата земна основа отговаря на предвидената по проект и на изискванията на чл.169 ал.1 т.1 от ЗУТ"/вж.– том І, л.78-115 от ДП/. В Актове за скрити работи (обр. 12) от 14.09.2007г., 18.09.2007г., 01.02.2008г. 04.02.2008г., 08.02.2008г.,12.03.2008г.,27.03.2008г., 14.05.2008г., 27.05.2008г. изкопите са дадени общо, а не са конкретизирани в земни и скални почви - ТОЕСТ ПРЕДВИДЕНИТЕ ПО ПРОЕКТ.

Съгласно заключението на четворната СТЕ, назначена по делото,/на л.529, т.2 от делото/, изпратеното от подс.Ш. Писмо с вх.№ 4704-868 от 11.04.2011 г.на „Н.”ЕООД-Консултант на проекта и строителен надзор до Община С., с което се прави разбор на категорията почвите при изкопните работи на водопровода в кв.„Д.” и същите са определени като изкопи в : средни земни почви , тежки земни почви , слаби скални почви и средни скални почви, във връзка с което съгласно Правила за извършване и приемане на земни работи, се определят други разходни норми, прилага се друг коефициент на разбухване, който не е заложен в основната КС на обекта, и се прилага Таблица за разбухване на почвите и скалите, Приложение № 2 към уведомително писмо от ”Б.” ЕООД, експертите са посочили, че не е съставен съгласно чл.ЗЗ от договора 17.09.2007 год. между ГД „С. ” и „Б.” ЕООД за извършване на СМР двустранен протокол. за извършване па непредвидени СМР в основната КС, като със заменителна таблица предложените в приложение № 2 СМР са могли да заместят някои от неизвършените СМР от Констативният протокол съставен на 17.07.2008 год.. Считат, че с изтичането на срока по Договора, определен в чл.6. ал.(2) е изтекла и възможността за прилагане па условията на 4.1.35 ,ал.(2), с което е отпаднала и възможността за актуване на всички непредвидени количества описани в приложение № 2.

Във връзка с възраженията на подс.Ш., и тъй като не бе възможно на място да бъде проверено дали реално са извършени актуваните ДНСМР, и по- конкретно във връзка с промяна на съотношението земни-скални почви, бяха изискани и изследвани наличните за кв.„Д.” или прилежащите му територии геоложки доклади.

Новата /четворна/ СТЕ е анализирала Доклада относно инженерногеоложко и хидрогеоложко проучване на територията на ж.к. “И.” гр.С. за жилищно строителство и канализация от 1974 година, посочен от подс. Ш. /на л. 409-432 от т.2 на делото/. Видно от същия, полевите работи във връзка с инженерногеоложкото и хидрогеоложко проучване са извършени в периода I – VII м.1974 г., като за целта са прокарани 85 бр. сондажи , от които 43 бр. попадат на територията на кв.”Д.” /прил. 1/. Информацията от сондажните колонки на последните е използвана от вещото лице/геолога/ при изготвяне на заключението. Към доклада е приложена и ситуация. С оглед на този доклад на основание становището на инженер-геолога експертизата приема, че процентното съотношение на земните и скални (слаби скални) почвени разновидности дори е 98:2 . Това съотношение е определено като е използвана информацията от геоложките колонки на сондажите до дълбочина 2.5 м. от терена (прил.2 и 3).

Тъй като подсъдимият Ш. оспори този доклад, по делото бе изискан и приложен и друг, посочен от него Доклад относно инженерногеоложките проучвания в кв. “Н.с. И.” гр. С. от 1973 година с инвеститор СДИНМ - гр.С., при изработването на който са били извършени 38 моторни сондажа/л. 838-857, т.3 от делото/. Видно от писмо на ……. на гр.С. от 30.10.2012г., обхвата на проучванията в кв. “Н.с. И.” гр.С. покриват териториите на днешните кварталиБ.”, „Д.” и „С.к.” в гр.С../л.836 , т.3 от делото/. Видно от този доклад при изкопните работи е разкрито съотношение между тежко земни /70 %/ и меко скални /30 %/. Вещите лица обаче считат, че тъй като към този доклад не е открита ситуация с границите на квартала, като от други източници на информация те определят предполагаемите граници на квартала, кв.„Н.с. – И.” отстои от кв.„Д.” на приблизително 1 км. , а между отделни точки разстоянията могат да достигнат 2 – 2.5 км. Мнението на вещите лица обаче е, че становището и заключението на инж. геолога г-н М./ на който се позовава подс.Ш. и който е изготвен във връзка с друго търговско дело, който съдът не прие и върна/, се различават почти изцяло от информацията предоставена в Доклада относно инженерно – геоложките проучвания в кв. „Н.с. – И.” гр. С. от 1973г.. Във връзка с вида и строежа на строителните почви съгласно този доклад вещите лица са дали подробни отговори.

Във връзка с установяване съотношението на земни/скални почви по делото са събрани и гласни доказателства. Такива са показанията на техническия ръководител на обекта, св. Г.Х.М., който заявява, че не познава скалите но знае, че е копал така наречената почва „Еркаба“/ видно от протокола от с.з. на 28.02.2012г./. В разпита си по ДП (л.106 том ІІ) същият е заявил, че при извършените СМР не се е копаело на ръка и не са се къртили скални маси. Разпитаният по искане на защитата на подс.Ш. св. Т.Б.К., геолог по професия, заявява, че целият град е застроен върху чакълеста почва, която населението нарича “еркаба” – съкратено от ръчно каменна баластра. Същият макар и да заявява, че съотношението на почвите в Централната градска част на града и източните квартали/ вкл. „кв. „Д./ е 80 % са тежко земни почви и 20 % е леко скални почви, твърди, че кв.”Д.” попада в равнинната зона на града, и че там почвите са чакълести, на места примесени с волуни, които се разбиват с пневматичен чук. С оглед обстоятелството, че този свидетел бе разпитан едва в последното съдебно заседание, и предвид явното противоречие в неговите показания, съдът не ги кредитира с доверие, като прецени същите като заинтересовани и целящи да услужат на подс.Ш.. Още повече, че този свидетел също потвърди казаното от св. Мутафов, че строителните почви са били „Еркаба”, макар че и двамата свидетели фактически не могат да дадат пълни и точни показания по този въпрос. Всъщност с оглед липсата на документална обоснованост на този въпрос от страна на стр. надзор, подс.Ш., съдът счита, че със свидетелски показания този въпрос не може да бъде решен по безспорен начин. Поради което прие, че с оглед липсата на съставен между страните двустранен протокол за извършване на непредвидени СМР в основната КС, и с изтичането на срока на Договора, е изтекла и възможността за актуване на всички непредвидени работи. Оттук същите следва да се считат за извършени по начина, по който са описани в основната КСС.

Според КСТФСЕ стойността на това перо е 318 176, 69лв. без ДДС и 416 175, 11 лв. – с ДДС, за което бе допуснато изменение на обвинението.

ІV.Видно констативен протокол от 17.07.2008г. за обект "РВВМ кв.Д." гр.С. е отчетено изграждането на "Шахта за СК по главен клон ХV", за която експертизата установява, че такава реално не е изпълнена на терен, но е разплатена на основание акт обр.19 от 05.08.2008г. на стойност 14 577,64 лв. с ДДС, като част от фактура № 0000001017/05.08.2008 г., макар впоследствие сумата е върната-/вж. закл. на СФСЕ-л. 277 т.2 ДП/.

Според заключението на първоначалната финансово-счетоводна експертиза размерът на неоснователно изплатените средства от Община С. на ГД "С." по подписаните актове обр.19 за разплащане между Община С. и ГД "С." за обект "РВВМ на кв.Дружба" в допълнителните и непредвидени СМР в повече от 20% при работен проект е на стойност 571 783,45 лв., на дублираните СМР е в размер на 72 997,06 и на неизпълнените актувани СМР – шахта кл.ХV– 14 578,42 лв. или общо 659 358,93 лв. (л.4-8 от експертизата).

С оглед заключението на новата СТФСЕ общият размер на неоснователно изплатените средства / без незаконосъобразното строителство, което не е предмет на обв. акт/ е в размер на 1 054 201, 46 лв..

Видно от обвинителния акт, размерът на вредата, произтичаща от сключената от подс.Л. неизгодна сделка,/по първото му обвинение/ първоначално е бил изчислен като разлика в процента за непредвидени и допълнителни СМР съгласно първоначалната експертиза- в размер на сумата от 571 783,46лв., представляваща разликата от 20%, в случай, че бе спазено изискването на рамковото споразумение при наличие на работен проект да не бъдат изплащани повече от 10 % за допълнителни и непредвидени СМР/ вж. закл. на тройната СТЕ на л. 117 т.2 от ДП/. С оглед заключението на петорната СТФСЕ бе направено от прокурора и допуснато от съда изменение в съдебно заседание като размерът на вредата бе увеличен на сумата 1 054 201,46 лв.. Съдът обаче прие, че с оглед конкретното обвинение, касаещо съзнателно сключената на 14.09.2007г. в гр.С. между подс.Л. като възложител и ГД "С.” неизгодна сделка, съставомерният резултат представлява само вредата, която произтича от разликата между стойността на изплатените без основание 30% за непредвидени допълнителни СМР и допустимите съгласно рамковото споразумение 10%, т.е. 20-те % за непредвидени и допълнителни СМР, изплатена в повече, която в числово изражение е сумата от 571 783, 46 лв..

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:

Относно обвинението по чл. 220, ал.2, вр. с ал.1 от НК срещу подсъдимия Л.:

По принцип престъплението по чл.220 от НК представлява престъпление против стопанството, част от общите стопански престъпления по раздел І на глава VІ от НК, с обект на посегателство обществените отношения, осигуряващи правилното осъществяване на икономическите дейности в Държавата, засягащи нормалното функциониране на стопанството. Престъплението по чл.220 от НК спада към така наречените „несъщински” корупционни престъпления, характерно за които е, че облагодетелстването на дееца или на което и да е трето лице не е въздигнато в съставомерен признак на деянието. Корумпираното поведение, инкриминирано в тези престъпни състави се заключава до ненадлежното изпълнение на служебни задължения или в злоупотреба със служебно положение, в причинна връзка с което се намира причиняването на вредата на стопанската единица, към която се числи деецът /чл.220 от НК/ или към създаване на опосредствена възможност за облагодетелстване на трето лице /напр.чл.311 от НК и др./.

Изпълнителното деяние по чл.220 от НК се състои в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която е произлязла значителна вреда за управляваната от дееца стопанска единица. Неизгодна” е сделката, която изобщо не е била нужно да се сключва или е могла да бъде сключена при по- изгодни условия. Настоящото обвинение има предвид втората хипотеза. „Неизгодността” на сделката се извлича от цената на сделката, количеството и качеството на нейния предмет, а настоящото обвинение свързва тези обстоятелства с допуснатите в договора в разрез с изискванията на предварително сключеното рамково споразумение 20% в повече, отколкото е било необходимо за допълнителни и непредвидени строително монтажни работи. Престъплението е резултатно като се изисква причиняването на значителни вреди, поради което сключената сделка е не само неизгодна, но и вредоносна /включваща не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи/, и надхвърля стойността на 14 минимални работни заплати в страната към момента с оглед критериите на съдебната практика- Тълкувателно решение № 1/ 98г. на ОСНК и ППВСР № 1 /1983г., т.2 ”б”, определяща понятието „значителни” вреди/. Освен това, тъй като в настоящия случай с оглед вредните последици и другите отегчаващи обстоятелства, извършеното престъпление разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, деянието представлява „особено тежък случай” по смисъла на чл.93 т.8 от НК, поради което същото правилно е квалифицирано като такова по чл.220, ал.2 от НК. Съгласно Решение № 14 /79г. по н.д. № 4 /79г. на ОСНК преценката дали сключената сделка е неизгодна се извършва с оглед всички условия, поради които тя е била сключена. Сделката следва да се счита за неизгодна, и когато разпореждането от страна на дееца за сключване на сделката е извършено при заобикаляне на закона и при предварително създадени условия във вреда на представляваното от него юридическо лице. Цената е един от основните съществени параметри на всеки договор, но не може да бъде единствения и решаващ критерий за изгодността на сделката. При преценка на това обстоятелство следва да се отчитат всички останали условия по сделката. От субективна страна се изисква наличието на пряк умисъл. Относно качеството на субекта на посегателство на престъплението по чл.220 от НК безспорно това следва да е длъжностно лице на което е възложено да изпълнява „ръководна работа” по смисъла на чл.93, ал.1, т.1, б.”б” от НК, в случая ръководна работа в юридическо лице – Община – гр.С.. Същият безспорно е длъжностно лице по смисъла на горната разпоредба, тъй като е бил…….. на гр.С. и С. община от 2003г.. за два поредни мандата, включително и към момента на извършване на деянието- 14.09.2007г., и в това си качество е изпълнявал ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество /общинско/ в юридическо лице /Община С./, съгласно чл. 14 от ЗМСМА. В това си качество съгласно Вътрешните правила за провеждане на процедури по обществени поръчки (л.232 том І от ДП) същият е бил възложител на обществени поръчки и е отговарял за цялостната защита на интересите на Община С..

Като ……… на община- С. същият в кръга на службата си е бил упълномощен да сключва сделки от името на представляваното от него юридическо лице и с подписа си да ангажира отговорността му по сключените сделки. Престъплението по чл.220 от НК е налице само, ако деецът е действал умишлено Умисълът трябва да обхваща и резултата от сделката. Изключването на умисъла за неизгодност на сделката следва да бъде извършено след преценка на всички обстоятелства във връзка със сключването и, включително дали преди това са били съгласувани становищата на съответните специалисти, дали е изискана достъпната информация за други подобни сделки и за други подобни обекти, както и дали деецът е съзнавал всички тези обстоятелства, от спазването или пренебрегването на които би могла да произтече неизгодната или вредоносната сделка.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена по- горе фактическа обстановка съдът прие за установено, че „неизгодността” на сделката по договора от 14.09.2007г. между представляваната от подс.Л. община- С. като възложител и ГД”С.” ЕООД като изпълнител/ представлява разликата между процента за допълнително възникнали и непредвидени СМР – 30 % от общите стойности на договора, вместо 10 % от нея при наличието на работен проект, от която е произлязла значителна вреда за общината в размер на 571 783,46 лв. с ДДС. Този процент е бил определен в разрез на постигнатата договореност съгласно Рамковото споразумение, с което участниците в него са приели, че няма да променят този процент, който ще зависи само от фазата на проекта. Сключеният договор е бил неизгоден за Община С., тъй като и това се съзнавало от подсъдимия Л.. е бил сключен от него в нарушение на чл.93а ал.4 от ЗОП, забраняващ в случай на сключване на договор въз основа на рамково споразумение, страните да променят съществено условията, определени от рамковото споразумение, като с този договор последните са били съществено променени. Така, въпреки че от формална страна процедурата по сключването на договора е проведена без съществени нарушения, и е избран изпълнител, предложил икономически „най-изгодната оферта”, с поканите за сключване на конкретния договор с избрания изпълнител е била дадена една възможност за промяна на цената на сделката във вреда на общината. Поради което по същество не само, че е избран изпълнител, който само от формална страна отговаря на изискванията по процедурата по ЗОП, но и е заложена /дадена/ възможност за едно некачествено и лошо изпълнение от строител без необходимия капацитет за обекта на поръчката, неразполагащ с възможности за спазване на „добрите правила” на работа във връзка с изпълнението на уговорените СМР, и то при един уговорен предварително във вреда на общината процент ДНСМР. Със сключения на 14.09.2007г. договор между избрания за изпълнител ГД”Стройинвест” ООД – Сливен по сделката този процент е бил променен в разрез с преддоговорените клаузи на това рамково споразумение като с това е била дадена възможност да бъдат заплатени 20 % повече за допълнителни и непредвидени СМР, което и е станало впоследствие с актуването на същите с актовете образец № 19, подписани от изпълнителя и строителния надзор. Това обстоятелство, че условията по сделката са били съществено променени като цената е била недопустимо завишена, е безспорно установено. С това е била дадена възможност да бъдат съставяни протоколи и актове по време на строителството, в които да бъдат вписани и неизвършени или актувани незаконосъобразно СМР-та, в съответствие с този допълнителен процент, и че те ще следва да бъдат заплатени, предвид поетото по този начин в договора задължение за изплащането им. Поради това е без значение каква част от тези ДНСМР към момента са разплатени, тъй като същите са актувани, но с оглед конкретното обвинение той не може да носи отговорност за останалата част над тези 20%, тъй като с конкретния договор е била дадена възможност само за заплащане на такъв процент за ДНСМР.

Съдът не възприе доводите на подсъдимия и защитника му, че умисълът за сключване на неизгодната сделка не е установен по безспорен начин. В тази насока съдът обсъди обясненията на подсъдимия Л. като ги съпостави с всички събрани по делото доказателства и предвид гореизложеното стигна до извода, че развилата се предшестваща самото сключване на сделката с инкриминирания договор от 14.09.2007г. процедура по определяне на изпълнителя на обект „РРВМ – кв.Д. С.” в своята цялост и движение по нея през всички етапи на одобрение на параметрите и от съответните длъжностни лица, съобразно утвърдената структура и йерархия в ръководената от подсъдимия Лечков община до финализирането и с неговия подпис и този на изпълнителя по договора, безусловно установяват умисъла на подсъдимия Лечков за нейната неизгодност. Този извод следва от обсъдените по-горе обстоятелства относно занижените изначало критерии за сключване на сделката, както и от изпращането на поканите до потенциалните изпълнители от страна на подсъдимата Христова по нареждане на подсъдимия Лечков, в които недопустимо е бил завишен процента на тези допълнителни и непредвидени СМР, като същият е бил определен в разрез с постигнатата предварителна договореност по рамковото споразумение, избрано като начин за провеждане на обществената поръчка, както и с изискванията на ЗОП. По-горе бяха обсъдени обстоятелствата, от които се установява, че както подсъдимия Л., така и подсъдимата Х. са били наясно с обстоятелството, че проекта е работен, поради което и последната е побързала девет дни преди одобряването му като такъв да изпрати поканите до потенциалните изпълнители по т. нар. мини процедура с вписания в тях недопустим с оглед вида на проекта процент за допълнителни непредвидени СМР-30% вместо 10 %. Посочени бяха и гласните доказателства, установяващи по какъв начин, с какви средства и методи на действие от страна на подсъдимия Л. са били вземани решенията, както и нарушенията на екипния принцип на работата му, несъобразяването с мнението на съответните специалисти на различните отдели на общината, поради които именно някои от тези специалисти са били принудени да напуснат работата си. Противоречията в самата документация по този въпрос, част от която е създадена постфактум, за да бъдат приведени в съответствие с издадените вътрешни правила, действията на служителите, са доказателство за това. Посочени бяха примери за отношението на подсъдимия към начина на определяне на печелившо дружество по провеждани процедури по ЗОП, и за начина на провеждане на „избора”, макар и за друг период, случаи, при които в пълно противоречие с горните изисквания за изгодност на сделката, както и за неговия пряк умисъл да бъдат избирани фирми от неговия кръг, които той покровителства./Разговорът му във ВДС от 22.03.2010 г. (л.13/14-148) с управител на дружество кандидатствало по процедура, както и разговорите му във ВДС от 09.08.2010г. с друг управител и подс.Х. /л.135/148/: „……………… Х. отговор „……….”. Подс.Л.. продължава „……….” и подс.Х. повтаря „...”/.

Такова е и обстоятелството, че успоредно с изпълнението на водопровода на кв. „Д.” се е полагала и газопреносната мрежа на този квартал с неслучайно избран изпълнител, а именно частната фирмаПГ”-С. с управител св.Е.Д., което също обективира прекия умисъл на подс.Л. за сключването на инкриминираната неизгодна за община- С. сделка чрез даването на възможност на тази близка до него фирма да се облагодетелства за сметка на общината. Част от средствата по изпълнението на нейната дейност също са били давани от общината.

С оглед на всичко гореизложено съдът прецени, че предварителните условия за сключване на сделката са били подготвени по нареждане на подсъдимия Л., и е била създадена необходимата синхронизация по провеждането на процедурата, създаването на необходимата от формална гледна точка документация, именно с оглед сключването на една неизгодна за общината сделка, която е била възможно да бъде сключена при по-изгодни условия. Тези обстоятелства са се съзнавали от него, именно поради което същият е подписвал необходимите документи, но не след съгласуване с екипа от специалисти, а чрез разпореждания, които са били изпълнявани безпрекословно. Тъй като умисълът включва и самия резултат от сделката, а от изложеното е видно, че той е довел до причиняването на значителни вреди, не може да се приеме, че същият не е съзнавал, че сделката е могла да бъде сключена и при по-изгодни условия- като бъде приет един по- нисък процент за допълнителните и непредвидени СМР, съобразен със съществуващата с оглед заключението на първоначалната СТЕ практика при изграждане на подобни обекти, а именно 10%, когато изграждането не е съобразено с фазата на проекта. В случая обаче такава преценка не се и изисквала с оглед вписаното в самото рамково споразумение условие, че този процент на допълнителни непредвидени СМР следва да бъде съобразен с фазата на проекта: 10 % при наличие на „работен” проект, и 30 % при наличие на „идеен” /”технически”/ процент. Действията му обаче представляват съзнателно изпълнение на едно предварително осмислено поведение, предвиждане на обществено-опасните последици, които той е искал и допускал. Именно, „за да бъдат приведени” условията по договора в съответствие с изискванията на рамковото споразумение, в поканите до потенциалните изпълнители по негово нареждане е посочен 30 % за допълнителни непредвидени СМР, което е било недопустимо с оглед наличието на вече изработен /макар и неодобрен/ РАБОТЕН проект, одобрен девет дни след това като такъв. Последното е видно от цялата техническа и проектно-сметна документация, от заключението на експертизите, както и от гласните доказателства по делото, обсъдени по-горе.

В резултат на тази предварително дадена възможност общината е била ощетена чрез поетото задължение в договора за изплащане на въпросните 20 % процента от общата стойност на договора за допълнителни непредвидени СМР, изпълнени при съществено отклонение от проекта, неотчетени по съответния задължителен за това ред, освен това некачествено или лошо извършени. Всичко това е станало с помощта на независимия строителен надзор/ отново частна фирма, избрана чрез процедура по ЗОП след премахването на същата такава общинска фирма/. Но тези последици са се съзнавали и са били предвиждани от подс.Л. още преди сключването на договора, условията по сключването на който са били подготвени от него съзнателно във вреда на общината. Поради което извършеното от него деяние е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът прие за безспорно установено, че елемент от фактическия състав на горното престъпление е само щетата, произтичаща от неизгодността на сделката- посочените 20% разлика за ДНСМР- сумата от 571 783, 45 лева с ДДС. Що се касае до разликата над тази сума до размера на 1 054 201,46 лв. с ДДС, предмет на измененото обвинение, същата е резултат от действията на други лица, респ. на подс. Ш., и тя не съставлява вредоносна последица от действията на подс.Л. при сключването на горния договор. Предвид което съдът оправда подсъдимия Л. за тази разлика.

В тази връзка следва да бъде отговорено и на доводите и на защитниците и на останалите двама подсъдими относно липсата на общ умисъл и на обвинение за съучастие помежду им, и за наличието на абсурдно обвинение, различно като вид срещу всеки един от подсъдимите. По отношение на подсъдимата Х. обвинението е по чл.282 от НК, а по отношение на подсъдимия Ш. е по чл.217 от НК. Като обект на посегателство и изпълнително деяние трите състава се различават коренно помежду си, тъй като престъплението по чл.282 от НК е насочено с/у дейността на държавни органи и обществени организации, а престъплението по чл.217 от НК /злоупотреба на доверие/ е престъпление против собствеността и няма нищо общо с престъпленията срещу стопанството, каквото е престъплението по чл.220 от НК. Това обстоятелство обаче не е пречка за установяването на общи по трите обвинения обстоятелства, съставляващи елементи от изпълнителните им деяния. Не е необходимо да бъде установен и общ умисъл, тъй като не е налице съучастие в едно престъпление, а се касае за три различни престъпления. Това обаче не изключва факта на установяването на идентични факти и обстоятелства, касаещи отделните престъпления.

Формата на вината е пряк умисъл. Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът съзнава обществено-опасния му характер, предвижда настъпването на обществено опасните последици, и е искал или допускал настъпването им. В случая съдът намира, че е налице по-скоро първата форма на умисъла, а именно прекият умисъл - налице е осъзнаване на обществено-опасния характер на деянието, предвиждане настъпването на обществено опасните последици, както и съзнателно предизвикване на последиците им.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Л. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна при наличието на вина под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, във връзка с чл. чл.220, ал.2, вр. ал.1/ред.Д.в. бр. 75/2006 г./, вр. с чл.2, ал.2 от НК. За разликата над сумата от 571 783,45 лева с ДДС до размера на 1 054 201, 46 лв. с ДДС, предмет на измененото обвинение, тъй като тя е резултат от действията на други лица, респ. на подс.Ш., и не съставлява вредоносна последица от действията на подс.Л. при сключването на горната неизгодна сделка, съдът оправда подсъдимия Л..

Относно обвинението по чл. 282, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК срещу подсъдимата Христова:

Престъплението по чл. 282 от НК представлява едно същинско корупционно престъпление, при което облагодетелстването на дееца, респ. знанието за облагодетелстването/ със специалната цел за набавяне за себе си или за другиго на имотна облага/, респ. за причиняването на вредата, е въздигнато от законодателя в съставомерен признак. За съставомерността на деянието се изисква да е налице конекситет /връзка/ между служебните задължения на дееца и получаването на облагата. Поради което като субект на тези престъпления в съдебната практика могат да бъдат както длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1 т.1 б. „а”, т.е. такива, които изпълняват служба в държавно учреждение”, така и такива по б.б”, а именно изпълняващи ръководна работа, или работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в …юридическо лице …”, какъвто е настоящият случай. Същата с оглед длъжността и - „Началник отдел Правно-нормативно и експертно-техническо обслужване", е изпълнявала работа, свързана с управление на чуждо имущество в Община С.. Предвид заеманата от нея длъжност на нея е било възложено да изпълнява ръководна работа свързана с управление на чуждо имущество (общинско) в юридическо лице (Община С. – съгласно чл.14 от ЗМСМА).. Видно от обвинителния акт нейното деяние се изразява в това, че през периода 13.08.2007г. – 14.09.2007г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице- към Община-гр.С. не е изпълнила служебните си задължения, визирани в т.5 - 2 в длъжностната й характеристика като не изпълнила функциите си на гл.юрисконсулт при съгласуване на поканите към ГД"С." –гр.С., "Г." ЕООД – гр.С., и "Б. ТД"- гр.С., и при сключване на договора от Община- гр.С. с ГД"С."–гр.С. за обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.”Д.С.", като е допуснала да започне процедура по избор на изпълнител в нарушение на чл.142, ал.2 от ЗУТ преди съгласуване на обекта "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа” на кв.”Д.- С.” от Община-гр.С. и преди издаване на разрешение за строеж, както и да не бъде спазено изискването на раздел ІV чл.5, т.1 от "Рамковото споразумение", при което са били определени допълнително възникнали и непредвидени строително-монтажни работи от 30% от общата стойност на договора, а не както е следвало – 10% от общата стойност на договора, с цел да набави за ГД "С." –гр.С. имотна облага и да причини на Община-гр.С. вреда, и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 1 054 201, 46 лв. с ДДС, и деянието е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Съгласно длъжностната й характеристика едно от преките задължения на подс.Х., посочени в т.5-2 е било да изпълнява функциите на гл.юрисконсулт при съгласуване на договорите и заповедите, подписвани от кмета на Община С.. Същата не е предприела действията, свързани със службата и, и установени в нормативен акт и в дл. и характеристика. Касае се до неизпълнение на служебни задължения, т.нар. „бездействие по служба”, в резултат на които са настъпили значителни вредни последици. Последните според съдебната практика могат да се изразят както в причиняването на имуществени вреди, така и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, сериозно разколебаване на авторитети доверието на хората в тях. За да е налице виновно неизпълнение на служебни задължения се изисква съответното лице във връзка със заеманата от него длъжност, въпреки наличието на правно регламентирано задължение, да бездейства.

От субективна страна не е необходимо вредните последици да са настъпили реално- достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще. В случая същите са настъпили реално. От субективна страна съставът на това престъпление се характеризира с два признака: пряк умисъл и специална цел.

В случая подс.Х. е съзнавала, че при съгласуване на поканите към потенциалните изпълнители и при сключване на договора от Община- гр.Сливен с ГД"С."–гр.С. не е изпълнила служебните си задължения по т.5 - 2 от длъжностната й характеристика, както и това, че допуска да започне процедура по избор на изпълнител в нарушение на чл.142, ал.2 от ЗУТ преди съгласуване на обекта "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа” на кв.”Д.- С” от Община-гр.С. и преди издаване на разрешение за строеж, а също и че с тези си действия допуска да не бъде спазено изискването на раздел ІV чл.5, т.1 от "Рамковото споразумение" относно уговорения допустим процент за допълнително възникнали и непредвидени строително-монтажни работи да бъде: 30% от общата стойност на договора- при технически проект, и 10% от общата стойност на договора- при работен проект. Същата като гл.юрисконсулт е подготвяла Договора, сключен на 01.02.2007г. между Община С., представлявана от подс.Л. и "В." ООД – София, поради което е била запозната, че предмет на договора е изготвянето на "работен проект". Освен това самото изпращане на поканите като техническо действие именно на датите, посочени в тях, не е извършено в изпълнение на някакво пряко нейно задължение, тъй като за това е имало технически секретар, което говори, че тези и действия са били извършени в изпълнение на прякото нареждане на подс.Л.. Поради което съдът не възприе довода и, че с оглед изготвяне съдържанието на поканите се е позовала на доклад от отговорните за това технически лица, в който е посочено, че проекта е „идеен”. Досежно другото и нарушение по чл.142, ал.2 от ЗУТ, а именно, че е „допуснала да започне процедура по избор на изпълнител, също се изразява в това, че не се е съобразила с „извършената предварителна оценка за съответствие с предвижданията за подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията”, и т.н., макар че може и по идеен проект да се започне процедура по избор на изпълнител. Последният обаче не може да бъде основание за издаване разрешение за строеж и за започване на строителството. При положение, че е имало вече наличен работен проект, процедурата по избор на изпълнител е трябвало да започне след одобряването му, което е станало само девет дни след това. Като гл. юрисконсулт на община- С., отговаряща за съгласуването на договорите и заповедите, подписани от кмета на общината, вкл. подпомагането на дейността на специализираната администрация при подготовката за провеждане на процедури по ЗОП, същата е нямало как да не знае този факт, макар и да се позовава на явна фактическа грешка при изготвянето на договора с оглед съдържанието му /чл.1 от договора/, и на това, че не следяла шапката, а съдържанието му, че изпълнителят е приел да изготви „технически проект”, а не „работен” проект. Съдът обсъди и довода и, че при тези си действия, същата се е ръководела от доклада за стартиране на състезателната процедура по избор на изпълнител, изготвен от Началник отдел ИПРК – инж.П.Д., съгласуван от ………… инж.З.А., и утвърден от кмета на общината – подсъдимия Л., и не е имала основание да се съмнява в истинността на посочените от тях факти и обстоятелства. Предвид гореизложеното относно липсата на дата на този доклад съдът прие, че същият е бил създаден впоследствие с оглед привеждането на действията на подс.Л. в унисон със създадените Вътрешни правила. Съдът не възприе и довода, че от нейните действия не са могли да произтекат непосредствено каквито и да е вреди за общината, тъй като това е била само една възможност за усвояване на този процент. Действително, поканата дава само правна възможност с допълнителната си оферта потенциалния изпълнител да оферира процент непредвидени СМР, но именно вписването в нея на този допълнителен процент е станало основание в договора да бъде вписано такова задължение за общината. Макар и при условията на чл.90, ал.1, т.8 при непредвидени обстоятелства да било възможно възлагането с пряко договаряне на същия изпълнител на непредвидени СМР до 50 % от стойността на основната поръчка, този начин на офертиране и съгласуване на волите на страните във вреда на общината е бил по- лесен за осъществяване, тъй като не е свързан с проверки от страна на компетентните органи, извършване на одити и пр.. По този начин като не е изпълнила горните си служебни задължения, същата е „бездействала по служба”, в резултат на което е допринесла за настъпването на значителните вредни последици за общината.

В обвинителния акт се твърди, че тези действия на подсъдимата Е.Х. са целели набавяне на имотна облага за свързаното с подсъдимия Л. дружество ГД"С." – С., което е трябвало да спечели състезателна процедура за сключване на конкретен договор. Действително такава облага обективно би могла да бъде извлечена именно чрез даването на възможност чрез офертиране на тези 20% в повече от допустимото съгласно "Рамковото споразумение", ако проекта е работен за допълнителни строително-монтажни работи. Съдът обаче счете, че действията на подсъдимата Х., а не са имали такава специална цел, както и че не са извършени именно с пряк умисъл, поради което от субективна страна обвинението срещу нея не е установено по безспорен начин. По делото няма събрани каквито и да било доказателства за наличието на пряк умисъл и специална цел в действията на подс.Х., т.е. че тя е знаела, че в резултат на нейните действия ще бъде облагодетелствано именно това дружество, тъй като поканите са били изпратени до всички участници в рамковото споразумение и не е установено безспорно, че ГД „С.” ще спечели поръчката и то ще стане изпълнител по сключения впоследствие договор. Не се установи по делото и, че от тези си действия подс.Х. е извлякла каквато и да било имуществена или друга полза и изгода. Доказателство за това се проведените почти изрядно процедури по обществените поръчки, в които същата като член на комисията по провеждането им е участвала. Няма обаче други доказателства/освен цитираните по – горе ВДС/, за някакви близки отношения или договореност между нея и управителя на дружеството, спечелило ОП, или пък за това тя предварително да е знаела коя фирма следва да спечели поръчката, и че горните и действия ще доведат до облагодетелстването именно на тази фирма. Поради което съдът прие, че деянието и от субективна страна не е доказано. Предвид което призна подсъдимата Х. за невинна по обвинението и по чл. 282, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Относно обвинението по чл. 217, ал.4, предл.1, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК срещу подсъдимия С. Н.Ш.:

Непосредствен обект на престъплението по чл. 217 от НК, т. нар. „злоупотреба с доверие” са обществените отношения, свързани с управлението или пазенето на чуждо имущество от лица, които не са негови собственици. Същото представлява престъпление по глава V от НК /против собствеността/. По ал.2 на този текст е инкриминирана злоупотребата с доверието на представлявания, а изпълнителното деяние се изразява в предприемане или непредприемане на правнозначими действия, чрез които се намалява актива или се увеличава пасива на имуществото на представлявания пострадал. Следователно престъпния резултат по ал.2 се свежда не само до претърпяната загуба, но и до пропуснатата полза. Престъплението по ал.2 е безрезултатно, на просто извършване. За довършването му не е необходимо имуществото на представлявания пострадал да бъде ощетено. Това престъпление се явява осъществено с всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно противоречи на законните им интереси без да е необходимо настъпването на каквито и да е други последици. По-тежко квалифицираният състав на това престъпление – ал.4, обаче изисква настъпването на „значителни или невъзстановими щети”. Понятието ”значителни щети” е близко по съдържание до понятието „значителни имуществени вреди”, употребено в чл. 343, ал.1 б.”а” от НК и по смисъла на т.2б. „б” от ППВСР №1/ 17.01.83г. представлява имуществени вреди, надхвърлящи 1 000 лв..А с Решение № 312/ 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/ 2008г., ІІІ н.о. е прието, че „значителни имуществени вреди” са налице, когато паричната им равностойност е не по-малко от 14 минимални работни заплати за страната по време на извършване на деянието. В случая причинените щети дори към момента многократно надхвърлят посочената сума.

Терминологията на законодателя, употребена в тази разпоредба на закона „действие против законните интереси на представлявания” следва да се търси в разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД и да се преценява в аспекта на конкретно извършеното разпореждане. Този интерес предполага, че когато този интерес не е формулиран конкретно в упълномощителната сделка, представителят е длъжен да упражни представителната си власт по най- благоприятния за представлявания начин. Когато е налице отклонение от посочения принцип, е налице увреждане. Преценката дали е налице такова отклонение може да има различни проявни форми, вкл. договор, сключен при неизгодни условия, но и когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато представителните правомощия са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт.

Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно-отговорно лице.

Обвинението срещу подсъдимия Ш. е затова, че през периода 17.07.2008г. – 05.08.2008г. в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, като представител на Община-гр.Сливен, извършващ инвеститорски контрол на строеж на обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.”Д.” - гр.С., съгласно договор за инвеститорски контрол от 14.09.2007г. между Община-гр.С. и "Н." ЕООД–гр.С., съзнателно действал против законните интереси на Община-гр.Сливен, като съставил и подписал актове и протоколи по време на строителството на обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.”Д.”-гр.С., в които се дублират строително-монтажни работи в допълнителните и непредвидени строително-монтажни работи, дублиране, уплътняване на насипи, и вписвани неизпълнени актувани дейности от ГД "С."–гр.С., от което са последвали значителни щети за Община - гр.С. в размер на 1 054 201, 46 лв. с ДДС.

Представителната си власт във връзка с упражняването на инвеститорски контрол и независим строителен надзор подс. Шевкенов черпи от сключения след проведена процедура за обществена поръчка на 22.07.2007г. (В2 л.221-222) Договор при строителството на обект "РВВМ на кв.Д." гр.С. между Община С. като възложител представлявана от подс.Л. и собствената му фирма "Н." ЕООД – С., по който същият е като изпълнител. По силата на тези договори същият е бил длъжен да следи за качественото изпълнение на договорираните СМР съобразно първоначалната проектно-сметна документация, както и за законосъобразното им отчитане съобразно действащите строителни правила и норми. Вместо това същият съзнателно е допуснал да бъдат съставени необходимите протоколи удостоверяващи извършените строително-монтажни работи като се удостоверят неверни обстоятелства относно извършените строително-монтажни работи.

Същият е допуснал в съставения на 17.07.2008г. констативен протокол (папка В2 л.198-204) да бъдат посочени количествата и видовете допълнително възникнали строително-монтажни работи непредвидени в основната проекто-сметна документация, подлежащи на изпълнение. Този протокол е бил съставен и подписан от подс.Ш. като инвеститорски контрол, свид.Е.П. като изпълнител и свид.М.С. като главен проектант в разрез с чл.36 от Договора от 14.09.2007г. /вж. заключението на ССЕ л.274, т.2 ДП/.

Освен това е допуснал на 05.08.2008г. да бъдат съставени и подписани 14 бр. протоколи обр.19 за извършени и подлежащи на заплащане строително-монтажни работи. Протоколите са подписани от свид.Е.П. като изпълнител и подс.Ш. като инвеститорски контрол. При тяхното съставяне подс.Ш. не изпълнил задълженията си предвидени в Договора за упражняване на инвеститорски контрол във връзка с упражняването на инвеститорските си функции: не осигурил правилното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, отчитането на извършените строително-монтажни работи по количество, съгласно одобрения проект и по цена, съгласно приетата оферта, като по този начин не е изпълнил задълженията си, визирани в гл.ІV т.15 в сключения от него договор /папка В2 л.221/. Същият не съставил необходимата и задължителна съгласно действащите строителни правила и норми в строителството документация, доказваща реалното извършване на допълнителните и непредвидени СМР, или пък даваща възможност договора с конкретния изпълнител да се прекрати в случай на некачествено, забавено или лошо изпълнение. Не е съставена към момента на заплащане на строителството и т. нар. екзекутивна документация, а и такава изобщо не може да бъде съставена и приета с оглед наличието на съществени/ с оглед заключението на петорната СТФСЕ/ отклонения от съгласуваните проекти. Въпреки че е знаел, че съгласно чл. 154 от ЗУТ след издаването на разрешенията за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, не е упражнил надзор и не е уведомил възложителя, че съгласно чл.154, ал.5 от ЗУТ следва да възложи изработването на одобрен инвестиционен проект за отклоненията от проекта с оценка на съответствието от консултант и вписване на забележка към разрешението за строеж/, преди изпълнението на СМР. Вместо това е допуснал въпреки тези очевидни нарушения строителството да бъде актувано и разплатено и то съгласно първоначалната проекто- сметна документация с включения в него недопустимо завишен процент за ДНСМР. Това е дало възможност за заплащане на цялата цена по договора съгласно проектосметната документация и още същия ден тя е била изплатена окончателно. Освен това е съдействал на изпълнителя по договора с общината за съставянето и отчитането на друга част ДНСМР, които не са били предварително уговорени, за които няма и не може по закон да бъде допуснато съставянето на екзекутивна документация, респ. да бъде създадено основание за плащане. Предвид което съдът не възприе довода на подс.Ш. и на защитника му адв.Б., че въпросът за действителната стойност на извършените СМР е все още висящ, тъй като липсвала изготвена екзекутивна документация и обектът все още не бил завършен, както и че това ще стане след като бъде решен от РДНСК–Сливен въпроса с издаването на акт № 16 за държавно приемане на този обект предвид цялостната документация ведно с бъдещите екзекутивни чертежи, докогато този въпрос е висящ, и не само, че няма настъпила щета, но следвало да се заплатят и всички извършени допълнително СМР.

Поради което съдът прие, че по посочения начин същият е действал против законните интереси на Община С..

Тъй като подс.Ш. много добре е знаел, че изпълнителят е нямал право на заплащане на тези допълнителни 20% за допълнителни и непредвидени СМР с оглед вида на проекта/предвид изготвения от самия него Доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект, а в рамковото споразумение е било заложено изискване за минимален обем на СМР и приходите от тях в зависимост от фазата на проектиране, при изплащането това обстоятелство е следвало да бъде съобразено. Подс. Ш. като представител на общината при съставянето на актовете и протоколите по време на строителството е следвало да упражни контрол и инвеститорски надзор и да не допусне отчитането на извършените СМР да стане при неспазване на действащите строителни правила и норми по ЗУТ и съответните поднормативни актове. КСТФСЕ както на ДП, така и по време на съдебното следствие са посочили произхода и размера на неоснователно изплатените средства от общината. Съдът прие въз основа на същите, че пропуските при съставянето на необходимата документация се дължат не само на пренебрегване на задълженията му по договора с общината и на изискванията на нормативното законодателство /нарушения/, но и на съзнателното активно съдействие от страна на подс.Ш., което същият е оказал на изпълнителя ГД”С.” и подизпълнителя „Б.” ЕООД с подписването на горните протоколи във вреда на представляваната от него община. Следва да се има предвид, че наказателното производство срещу него по обвинението му по чл.311 от НК за съставянето на тези протоколи образец 19, в които е извършено лъжливо документиране, е прекратено само поради факта, че същият няма длъжностно качество. Въпреки това с оглед на обстоятелството, че по този начин с удостоверяването на неверни обстоятелства в горните документи, подс. Шевкенов е дал възможност същите да бъдат използвани като доказателство за това, че отразените в тях обстоятелства са действителни, докато всъщност те не съответстват на обективната действителност, и с това е било създадено основание за плащане като е бил увеличен пасива на общинското имущество, съдът прие, че и от субективна страна обвинението е доказано по безспорен начин.

Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление-чл. 26, ал.1 от НК- чрез повече от две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са пред непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. .

От правна гледна точка актуването на допълнително извършените непредвидени СМР представлява основание за плащане. Издаването им задължава възложителя да плати по договора, сключен с изпълнителя, което и е направено в рамките на допуснатите 20% за такива работи, чиято числова стойност представлява сумата 571 783, 45 лева.. Останалата актувана част до установената от експертите сума от 1 054, 201, 46 лв., все още не е разплатена, но основанието за плащане е създадено със съставянето на горните протоколи и актове обр. 19. От гледна точка на наказателното право това представлява опит, респ. за тази част от вредата следва да се приеме, че е налице недовършено деяние. Поради обстоятелството, че значителна част от деянието във веригата на продължаваното престъпление е на по- голяма стойност- 571, 783, 45 лв. с ДДС, а по- малката част е останала във фазата на опита, цялостната престъпна дейност на подсъдимия следва да бъде квалифицирана като довършено престъпление. А обстоятелството, че една част от престъпна дейност е останала недовършена, следва да се отчета само като смекчаващо вината и отговорността обстоятелство.

Формата на вината е пряк, тъй като деецът, подс. Ш., е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, и е искал или допускал настъпването им. В случая съдът намира, че е налице по- скоро първата форма на умисъла, а именно прекият умисъл- налице е осъзнаване на обществено-опасния характер на деянието, предвиждане настъпването на обществено опасните последици, както и съзнателно предизвикване на последиците им.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Ш. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна при наличието на вина под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, във връзка с чл.217, ал.4, предл.1, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Относно второто обвинение на подсъдимия Й.Л.Я. – по чл.143, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК:

Досежно това обвинение съдът прие следната фактическа и правна обстановка, която прие за изцяло установена така, както е описана в обвинителния акт, и която намери за напълно доказана.

Към края на 2008г. и началото на 2009г. със Заповед на свид.Д., Директор на ТД на НАП – Сливен по това време (л.67-71, том ІІІ), е било възложено извършването на данъчни ревизии на две от търговските дружества от близката на подсъдимия Л. приятелска фирма ГД "С.", а именно "Б." ЕООД с управител свид.Р. и "Л." ООД с управител свид.Е. П., чиито собственици и управители също били негови приятели. Освен на посочените търговски дружества е била възложена ревизия на ГД "С." с управител в настоящия момент сестрата на подс.Л. –Д.Л. (с бивш управител преди избирането му за ……подс.Л.) и ОФК "С." с президент тогава подс.Л..

На 11.03.2009г. е започнала ревизията на ГД "С.". Повод за започване на ревизията е поисканата със справка-декларация за възстановяване на гражданското дружество сума от ДДС в размер на 200 000 лв. Същия ден в 19.00 часа свид.Д. бил потърсен от обв.Л. по мобилния телефон. Подс. Л. поискал среща със свид.Д., за да "изяснят нещата" и да установи защо се извършват ревизиите. След като получил отказ да се срещнат в някое заведение, била уговорена среща в кметския кабинет на 12.03.2009 г. в 11.00 часа. На тази среща Подс. Л. поискал обяснение от св.Д. защо се правят ревизии на "кметовите фирми" ГД "С.", "Л." ООД, "Л." ЕООД, "Б." ЕООД. Св. Д. обяснил реда, по който се действа и обяснил на подс.Л., че не може да се намесва в работата на инспекторите в НАП. Тогава последният по груб и безпардонен начин го заплашил, че "ГЕРБ" ще спечели изборите и той ще направи всичко възможно свид.Д. "да си ходи, защото не слуша". Въпреки отправените заплахи, ревизиите на "Б." ЕООД, "Л." ООД, "Л." ЕООД приключили с издаването на съответните ревизионни актове, а ревизията на ГД "С." продължила /макар, че впоследствие ДРА на “Л." ООД бил отменен на процесуално основание/.

В началото на м.април 2009 г. подс. Л. посетил свид. Д. в кабинета му в ТД на НАП – С.. При проведения помежду им разговор подс.Л. настоявал ревизията на ГД "С." да се спре, а декларираната за възстановяване сума да се възстанови без ревизия, само с проверка. св.Д. отказал да изпълни поисканото от подс. Л.. В разговора подс. Л. поискал издадения вече ревизионен акт на "Б." ЕООД "да не види бял свят". След като свид. Д. отново отказал да направи това, подс. Л. се обърнал към него с думите "Абе ти какъв началник си да не можеш един акт да скриеш" и го обвинил, че е причина фирми да напускат гр.С., заплашил го, че ще повика пред ТД на НАП – С. 2-3- хиляди служители на фирми да стачкуват именно за тези премествания. За отправените заплахи за уволнение от страна на подс.Л. и причината за тези заплахи с писмо № 20-18-1646/ 29.04.2009г. (том 3, л.8) св.Д. сигнализирал директора на ТД "Н." – С.. За възникналите проблеми във връзка със започналите ревизии на фирми близки до подс.Л., св.Д. уведомил и директора на НАП – С.. В тази насока са показанията на св. К.С. (л.77, том 3 от ДП), които той потвърди и в разпита му пред съда.

На 31.03.2009 г. е бил връчен ревизионен акт № 200900009/30.03.2009г. на свид.Е.П. – управител на "Л." ООД (л.10-16, том 3).

На 30.03.2009 г. е бил издаден ревизионен акт № 200800361/30.03.2009г. и на "Б." ЕООД (л.62, том 3).

На 15.04.2009 г. на електронния адрес на Информационния център при ЦУ на НАП – София – папка Министерство на финансите (л.26) постъпил анонимен сигнал насочен срещу работата на П.Д. и срещу служители от отдел "ДОК", за "служебно-роднинска-приятелска-религиозна-финансова групировка "Пандора АД" Сливен, неправомерно възстановяване на ДДС в особено големи размери, невнесени осигуровки от фирми, протекции над определени фирми, докато над други е оказван изключителен натиск, което от своя страна е довело до пререгистрация на редица ДЗЛ.

На същата дата е бил подаден писмен сигнал до Директора на НАП– София с вх. № 26-б82/15.04.2009 г. и други държавни институции от управителя на "Б." ЕООД срещу пострадалия П.Д. и екипа ревизори за целенасочено извършване на постоянни проверки и ревизии и определяне на несъществуващи публични задължения.

На 22.04.2009 г. е бил подаден писмен сигнал до Министерство на финансите вх. № К-С-15/22.04.2009 г. – папка Министерство на финансите л.30-35 и препратен до Директора на НАП – София с вх. № 94-П-73/07.05.2009г. от бивши съкратени служители на ТД на НАП – С. и граждани с обвинения, че ПЕТКО ДЮЛГЕРОВ е опорочил цялата процедура и се е освободил от неудобните за него служители без да се съобразява с никакви правила, закони и кодекси. В същото се изразяват възмущение, че данъчното управление в С. се е превърнало в "семейна фирма".

По повод на тези сигнали свид.К.Н.С. в качеството си на изпълнителен директор на НАП – София е назначил проверка на Дирекция "Инспекторат". След извършена проверка на 05.06.2009 г. до Директора на Дирекция "Инспекторат" в НАП – София е бил изпратен доклад от проверяващите експерти, в които комисията е дала конкретни предложения (л.36-73 папка Министерство на финансите към т.3 от делото), но не били намерени основания за дисциплинарни наказания и уволнения.

След като преминали парламентарните избори през 2009 г. е бил издаден и връчен Ревизионен акт № 200900089/28.07.2009 г на ГД "С.". Тогава подс. Л. посетил в НАП – София директора свид.СТЕФАНОВ, срещнал се с него, като настоявал, че има сериозни нарушения на свид.Д. в ТД на НАП – Сливен и че "мястото на ДЮЛГЕРОВ не е там". Вероятно повлиян от променената политическа конюнктура на основание получения сигнал от 22.04.2009 г. е била разпоредена нова проверка на отдел "Инспекторат". При същите фактически обстоятелства контролните органи изготвили доклад въз основа на който било обосновано предложение за дисциплинарно уволнение на пострадалия свид.Д.. Със Заповед № ЗЦУ-805/21.08.2009 г. на Директора на НАП – С.- свид.С. (папка Министерство на финансите към том 3) свид.Д. е бил дисциплинарно уволнен от заеманата длъжност Директор на ТД на НАП – С..

При обжалването по съдебен ред на заповедта за уволнението, същата като незаконосъобразна е била отменена с Решение от 20.02.2010 г. от АС – С. (л.84 том 3), потвърдено с решение № 15951/27.12.2010 г. на Върховен административен съд – С.. Св. Д. в е възстановен на работното си място. Така установената непротиворечива фактическа обстановка бе потвърдена изцяло и по време на проведеното съдебно следствие. Същата се подкрепя от: сигнала на свид.Д. до ТД "НС" – С.(л.8, л.77-78 том 3) и в секретните материали; заверено копие от писмо изх.№ 20-18-1646 от 29.04.2009г. издадено от Директора на ТД на НАП ––гр.С. П.Д., както и копие от страницата на Автоматизираната деловодна система „Архимед”, касаеща писмо изх.№ 20-18-1646 от 29.04.2009г.; копията на ревизионния акт на "Л." ООД, ГД "С." (том 3 л.10-60), изискани отново и по време на съдебното следствие, показанията на пострадалия свид.П.Д. (л.67-71 том 3 от ДП и по настоящото дело); показанията на свид.А. (л.72-74 том 3 от ДП и по настоящото дело), както и от приложените ВДС на изготвени СРС, приложени като секретен том към настоящото досъдебно производство;а именно от съдържанието на телефонен разговор проведен на 07.04.2010 г. между подс.Л. и свид.К.С.; очната ставка между свид.С. и свид.Д.; показанията на свид.М.К. – Началник отдел "Вътрешен контрол към дирекция "Инспекторат" към НА и съдържанието на телефонен разговор между нея и подс.Л. видно от приложения ВДС, както и длъжностни характеристики за длъжноститеНачалник отдел”Вътрешен контрол” и „Началник Дирекция „Инспекторат”/ на 432-445 от делото, том 2/, и показанията и пред съда; решението на АС - София град и Върховен административен съд - София, с които уволнението на свид.Д. е отменено като незаконосъобразно (л.84-94 том 3).

Въпреки че св.М.К. отрече познанството си с подс.Л, това обстоятелство се опровергава недвусмислено както от длъжностната и характеристика, която съдът изиска, така и от съдържанието на телефонен разговор между нея и подс. Л. видно от приложения ВДС, а именно:

- от съдържанието на телефонен разговор проведен на 07.04.2010 г. между подс.Л. и свид.К.С., видно от изготвени ВДС по използваното спрямо подс.Лечков СРС/ л. 32-33/ 148/, приложено като секретен том към настоящото досъдебно производство, от който разговор става ясно естеството на отношенията между подс.Л. и свид.С., а именно близките им отношения, както и влиянието му върху него. От този разговор става ясно, че свид.К. именно е била лицето, което е ръководело ревизиите в гр.С..

- от съдържанието на телефонен разговор от 19.05.2010 г. между подс.Л. и друго лице, в който разговор ………………../л. 73-74/ 148/.

- от решенията на АС - София град и Върховен административен съд - София, с които уволнението на свид.Д. е отменено(л.84-94 том 3), е видно, че същото е било незаконосъобразно.

Предвид което съдът възприе дадените от подс. Л. обяснения по това обвинение като една защитна позиция.

Поради което прие за безспорно установено, че и това обвинение срещу подс. Лечков е безспорно установено и доказано както от обективна, така и от субективна страна.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С това си деяние от обективна и субективна страна подс.Й.Л.Я. е осъществил престъпния състав на чл.143 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, през м. март и м. април 2009г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди служител от Данъчната администрацияП.И.Д., в качеството му на Директор на ТД на НАП – гр.С., да извърши нещо противно на волята муда спре извършваната ревизия и разпореди възстановяването на поисканата със справка-декларация за възстановяване на ДДС само с данъчна проверка, без извършването на ревизия на ГД "С." –гр.С., с управител Д.Л., както и да укрие издадения ревизионен акт на "Б." ЕООД – гр.С., с управител Р.Д.Р., като употребил за това заплаха, че ще направи всичко възможно П.И.Д. да бъде уволнен, и злоупотребил с властта си на …….. на Община-гр.С., настоявайки пред Директора на Национална агенция по приходите за уволнението на П.Д..

Това престъпление на подс.Л. представлява престъпление по глава ІІ от НК- Престъпление против личността, по раздел V- Принуда.

Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява във въздействие върху личността на другиго за предприемане на определено поведение. Принуждаващият акт мотивира пострадалия към активност, противна на волята му- да извърши някакво действие или бездействие, с което да причини на себе си или на другиму вреда. В случая въздействието се е изразило чрез заплашване, което в съдебната практика се формулира като застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на непосредствена опасност живота, здравето, честта или имота на застрашения или на някое друго присъстващо лице. Формата на вината е пряк умисъл. Тъй като конкретното обвинение е срещу лице от данъчната администрация, и то директор на местното ТД на НАП- Сливен, и въздействието е упражнено освен чрез заплаха, и чрез злоупотреба с власт/посредством упражняване на служебни правомощия/, неговата обществена опасност е особено висока. Налице е опит, тъй като принудата не е оказала нужното влияние и ревизията на ГД „С.” – С. е продължила, а ревизионния акт на „Б.” ЕООД е бил реализиран. Но въпреки това се е стигнало до уволнението на свид.Д. и причина за уволнението му е несъобразяването в качеството му на Директор на ТД на НАП – С. с исканията на подс.Л.

Деянието е извършено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление, доколкото опита за принуда е осъществен на 12.03.2009г. – и в началото на м.април 2009г., съгласно показанията на свид.Д., така че на тези дати през този период са извършени няколко деяния от подс.Л., осъществяващи поотделно състава на престъплението по чл.143 вр. чл.18 от НК, които са извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

І. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЕЧКОВ:

При определяне на наказанието съдът изходи от двата основополагащи принципа: законоустановеност и индивидуализация. Съгласно първия принцип законът в разпоредбата на чл. 220 ал.2 вр. ал.1/ред.Д.в. бр. 75/2006 г./, вр. с чл.2, ал.2 от НК предвижда налагането на наказание Лишаване от свобода” в размер от една до десет години.

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът прие следните смекчаващи вината и отговорността обстоятелства:

чисто съдебно минало

добри характеристични данни с оглед на реализираните високи резултати от спортна дейност в миналото му като спортен състезател от национално и световно равнище.

Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая съдът отчете размера на вредата, която като абсолютна стойност многократно надхвърля размера, който законът и съдебната практика влагат в понятието „значителни вреди”.

Горното налага с оглед целите на специалната и генералната превенция /чл.36 от НК/ наказателната отговорност спрямо подсъдимия Л. да бъде реализирана в рамките на предвиденото в закона наказание, при приложението на по-благоприятния закон, който е бил в сила по време на извършване на деянието /чл.2, ал.2 от НК/, и при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът определи наказанието на подсъдимия на основание чл. 54 от НК като му наложи наказание под средата на предвиденото в закона наказание, а именно в размер на 2/две/ години лишаване от свобода, който намери за напълно съответен на извършеното от него престъпление.

С оглед зачестилите напоследък случаи на извършени престъпления от кметове на общини и целите на генералната превенция, както и конкретната обществена опасност на деянието и индивидуалната превенция, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание. Поради което прецени, че в случая не са налице основанията по чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено в изпитателен срок. Поради което и на основание чл.61 т.3, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови подсъдимият Л. да изтърпи така наложеното му наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ” режим в затворническо общежитие от открит” тип. Този размер и вид наказание съдът счете, че отговаря в максимална степен на целите на наказанието по чл. 36 от НК и ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля както спрямо осъденото лице, така и по отношение на останалите членове на обществото. Друг размер наказание би бил явно несправедлив и несъответстващ на целите на индивидуалната и генералната превенция.

Поради наличието на основанието по чл. 220, ал. 2 пр.2, във връзка с чл. 37, ал.1 т.6 от НК съдът лиши подсъдимия Й.Л.Я. от правото да заема административно- управленска длъжност- длъжността „Кмет на населено място” за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Съдът счете, че именно такъв един срок би изиграл достатъчно превантивна и възпираща роля за подсъдимия както и за останалите членове на обществото.

По отношение на другото обвинение, за което съдът го призна за виновен изцяло по предявеното му обвинение по чл. 143, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, законът предвижда наказание Лишаване от свобода” в размер от две до осем години. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни с оглед спортната му деятелност, обстоятелството, че се касае до опит, съдът прецени, че за това престъпление следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства и то на самия минимум на предвиденото в закона наказание, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 2 години. С оглед начина на извършване на деянието: с особена арогантност и чрез използване на служебното му положение на кмет, чрез отправяне на заплахи, които са били приведени в действие чрез публично излагане личността на пострадалия в качеството му на ръководител на една публична институция, чрез злоупотреба с положението му на кмет, довело в крайна сметка до уволнението му, както и обстоятелството, че това престъпление е извършено в условията на продължавана престъпна дейност и то с особена упоритост, съдът прецени, че не са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание. Поради което съдът счете, че на основание чл. 61 т.3, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС това наказание също следва да бъде изтърпяно от него при първоначален общ” режим в затворническо общежитие от открит” тип.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът кумулира наложените по-горе наказания на подсъдимия Л. като наложи на подсъдимия наказанието“Лишаване от свобода” за срок от 2 години/, което на основание чл. 61 т.3, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Поради отсъствието на основания по чл. 24 от НК съдът не приложи тази разпоредба като не увеличи така определеното общо наказание и счете, че по отношение на този подсъдим същото е достатъчно за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция.

На основание чл. 23, ал.2, вр. с ал.1 от НК съдът присъедини към така определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода наложеното на основание чл. 220, ал. 2 пр.2, във връзка с чл. 37, ал.1 т.6 от НК на подсъдимия Л. допълнителното наказание лишаване от права, а именно правото да заема административно- управленска длъжност- длъжността „Кмет на населено място” за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ІІ. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ Ш.:

Разпоредбата на чл. чл.217, ал.4, предл.1, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1 от НК предвижда налагането на наказание Лишаване от свобода” в размер до пет години и глоба от сто до триста лева. Касае се до квалифициран състав на престъплението по чл. 217, ал.1 и 2 от НК, изискващ съставомерен резултат- причинени значителни щети на представлявания. Тъй като за една част от тези щети резултатът е налице и щетата е настъпила/довършено деяние/, а за друга част все още не е, поради което същото следва да се преценява като опит, съдът прецени, че с оглед квалификацията на деянието при условията на чл. 26, ал.1 от НК, приложима в случая е разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК. Тъй като довършените деяния в рамките на продължаваната престъпна дейност се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, деянието следва да се квалифицира като довършено престъпление. А обстоятелството, че една част от деянията във веригата на продължаваното престъпление са останали във фазата на опита, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Като такива съдът отчете и чистото съдебно минало на подсъдимия С.Н.Ш., както и добрите характеристични данни.

С оглед обаче на характера на самото престъпление, начина на извършването му /при условията на продължавана престъпна дейност/, и причинения съставомерен резултат-последвалите в резултат на действията му значителни щети за представляваната от него община, многократно надхвърлящи размера, който законът и съдебната практика влагат в това понятие, са налице и отегчаващи вината обстоятелства.

Горното налага с оглед целите на специалната и генералната превенция/ чл. 36 от НК/ наказателната отговорност спрямо подсъдимия Ш. да бъде реализирана в рамките на предвиденото в закона наказание, и при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът определи наказанието на подсъдимия Ш. на основание чл.54 от НК като му наложи наказание под средата на предвиденото в закона наказание, а именно в размер на 1/една/ година лишаване от свобода, което наказание прие за съответно на извършеното от него престъпление.

С оглед целите на генералната превенция и конкретната обществена опасност на деянието, както и индивидуалната превенция, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание. Поради което прецени, че и по отношение на подс. Ш. за извършеното от него деяние не са налице основанията по чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено в изпитателен срок. Поради преценката за липсата на предвидените в чл. 66, ал.1 от НК основания/ и най- вече, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание, съдът счете, че изпълнението на така наложеното наказание не следва да бъде отлагано в изпитателен срок, а следва да бъде изтърпяно от подсъдимия. Поради което и на основание чл. 61 т.3, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови подсъдимият Шевкенов да изтърпи така наложеното му наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ” режим в затворническо общежитие от открит” тип. Този вид и размер наказание съдът счете, че отговаря в максимална степен на целите на наказанието по чл. 36 от НК и ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля както спрямо осъденото лице, така и по отношение на останалите членове на обществото. Друг размер и вид наказание би бил явно несправедлив и несъответстващ на целите на индивидуалната и генералната превенция. Освен това му наложи и предвиденото кумулативно в закона наказание- „глоба” в максимален размер- 300 лева, платима в полза на Държавата.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Тъй като подсъдимият Й.Л.Я. бе признат за виновен и му бе наложено съответното наказание по НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметката на Висшия съдебен съвет – гр.София половината от направените по делото разноски- в размер на сумата от 5 137, 50 лв..

Тъй като подсъдимият С.Н.Ш. бе признат за виновен и му бе наложено съответното наказание по НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметката на Висшия съдебен съвет – гр.София останалата половина от направените по делото разноски- в размер на сумата от 5 137, 50 лв..

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимите Л. и Ш., несъобразяването им със съществуващото нормативно законодателство, както и съществуващите пропуски в него, и по – специално в ЗОП и НК, от което същите са се възползвали.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

СЪДИЯ:

/Спасена Драготинова/