МОТИВИ

към присъда № 1/10.01.2013 год. по НОХ дело № 544/2012 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Обвинението против подсъдимия Ц.Т.Т. от гр.*** е за това, че на 02.09.2005 год. в гр.*** държал без надлежна разрешително високорисково наркотично вещество амфетамин – 2,6050 грама, от които 0,06475 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 66% на стойност 1,94 лева и 2,54025 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 64% на стойност 76,20 лева, общо на стойност 78,15 лева - престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 във вр. с чл.2,ал.2 НК.

Със същия обвинителен акт подсъдимият Б.И.С. *** е обвинен в това, че на 02.09.2005 год. в гр.***, без надлежно разрешително, е държал високо рисково наркотично вещество – 5,2100 грама амфетамин, от които 0,1295 грама със съдържание на активен компонент амфетамин сулфат 66% на стойност 3,88 лева и 5,0805 грама със съдържание на активен компонент амфетамин сулфат 64% на стойност 152,41 лева, на обща стойност 156,29 лева - престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 във вр. с чл.2,ал.2 НК.

Подсъдимият Б.И.С. е предаден на съд и за това, че на 02.09.2005 год. в гр.**** е направил опит да разпространи на Ц.Т.Т. от гр.**** високо рисково наркотично вещество амфетамин – 2,6050 грама, от които 0,06475 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 66% на стойност 1,94 лева и 2,54025 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 64% на стойност 76,20 лева, общо на стойност 78,15 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл.354а, ал.1, предл. първо във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, базирайки се на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, поддържа първоначално повдигнатото обвинение като доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани, като  при определяне  на наказанието  лишаване от свобода  по отношение на всеки от двамата подсъдими следва да бъде отчетен превес на смекчаващи вината обстоятелства. Пледира се, както по отношение на  подсъдимия Т., така и по отношение на подс. С., да се приложи чл.68, ал.1 от НК, тъй като престъпленията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на отложени наказания лишаване от свобода. По отношение на наказанията глоба прокурорът предлага да бъде наложено и на двамата подсъдими предвид кумулативното изискване на НК,  размерът на което наказание да бъде съобразен с материалното положение на подсъдимите.

 

Според защитата на подс. Ц. Т. от събраните доказателства се налагал  извод за: несъставомерност на деянието, тъй като подс.Т. не бил  “държал” наркотичното вещество по смисъла на закона; несъставомерност, поради недоказано “психоактивно действие” на наркотичното вещество предмет на обвинението;  процесуалните действия в досъдебното производство били незаконосъобразни, защото  били извършени извън предвидените в НПК срокове, а обвинението е за престъпен състав, който към датата на извършване на деянието бил  несъставомерен. Искането е за постановяване на присъда, признаваща подсъдимия за невинен и оправдаване по обвинението.

Защитата на подс.Б. С. не прави възражения по фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и изяснена в хода на съдебното следствие. Предложението е  съдът да приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 във вр. с чл.93,т.9 НК или  че се касае за малозначителност по  чл.9, ал.2 НК, като “по-справедливо” било  приложението на чл.354а, ал.5 от НК, в каквато насока е и искането.

 

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства - обяснения на подсъдимите, показанията на свидетелите -  С.Н. (вкл. прочетените показания, дадени в хода на досъдебното производство), Р.С. (вкл. прочетените показания, дадени в хода на досъдебното производство), В.Г. (вкл. прочетените показания, дадени в хода на досъдебното производство), С.Т. (вкл. прочетените показания, дадени в хода на досъдебното производство), С.Х. (вкл. прочетените показания, дадени в хода на досъдебното производство), протокол за оглед и фотоалбум (л.2 до л.11,т.1), заявление за първоначална регистрация, пълномощно и митническа декларация, касаещи лек авт. м. ”***”с ДКН № **** (л.31-л.33,т.1), експертни справки №№ 40 (л.40-л.41,т.1), 42 (л.43-л.44,т.1), 43 (л.60-л.61,т.1), Експертиза № Н-786 (л.63-л.65,т.1), приемо-предавателен протокол (л.68,т.І), Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (ДСМИС -л.77,т.І) на подс.Ц. Т., ДСМИС на подс. Б. С., незаверени копия от документи за лек авт. м.”***”**** (л.89-л.95,т.І), разписки (л.130-л.131,т.І), справка за съдимост на подс.Б. С. (л.203,т.ІІ) и на подс.Ц. Т. (л.207-л.208,т.ІІ), препоръка (л.211,т.ІІ), актуални справки и бюлетини за съдимост на подсъдимите - л.15-л.30 от настоящото НОХД, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимите Ц.Т.Т. и Б.И.С. до месец септември 2005 год. не се познавали. Първият живеел в гр.***., а вторият в гр.***. До тази година и двамата са осъждани с влезли в сила присъди, както следва:

С присъда по НОХД №151/2002 год. на Габровски районен съд за извършени при условията на  съвкупност  престъпления по чл.325,ал.ІІ и чл.216,ал.І НК подс.Ц. Т. е осъден съответно на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца (по чл.325,ал.ІІ вр. ал.І НК)  и на шест месеца лишаване от свобода (по чл.216,ал.І НК). На основание чл.23,ал.І от НК е определено едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66,ал.І НК за срок от четири години. Със същата присъда подс.Ц. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.І НК, освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а  от НК  с наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Присъдата е влязла в сила на 05.03.2003 год.

Подсъдимият Б.С. към 2005 год. е осъждан неколкократно, като с присъда от 27.11.2003 год. по НОХД №377/2003 год. на РС-Стара Загора за извършено престъпление по чл.325,ал.ІІІ, предл.1 вр.ал.ІІ и ал.І от НК  е осъден  на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,  изпълнението  на което  наказание на основание  чл.66 от НК е отложено за срок от четири години.

Присъдата е влязла в сила на 13.12.2003 год.

 

На 02.09.2005 год. подс.Ц. Т. със св.С.Х. в късния следобед тръгнали от гр.*** за гр.****с лек автомобил м.”***” *** с рег.№ ***. Автомобилът бил управляван от подс.Ц. Т..

Целта на пътуването била  да закупят от гр.*** амфетамини, тъй като в този град цените били по ниски в сравнение с   тези в гр.***.

Св. С.Х. познавал св.С.Н. *** и чрез него се надявали да купят наркотичното вещество. Като потеглили от гр.*** св.С. Х.  се обадил по мобилния си телефон на св.С. Н.. Уговорили се да се срещнат в началото на града, тъй като двамата с подс.Ц.  Т. ***.

Пристигайки в гр.***, подс. Ц. Т. паркирал автомобила, който управлявал, на паркинга на пивоварния завод “***”, находящ се в северния вход на града. Двамата със св.С. Х. зачакали да се появи св.С. Н..

Междувременно се смрачило. С. Ст. Н. пристигнал с такси, заедно с подс. Б.С.. Двамата се качили в автомобила управляван от подс.Ц. Т. и четиримата потеглили към централната част на града.

След като обикаляли няколко минути из града по различни улици спрели пред жилищен блок. Подс.С. слязъл от автомобила и след няколко минути се върнал, носейки в себе си полиетиленово пликче с клип система на затваряне, което било пълно с бяло прахообразно вещество, което в случая било високо рисково наркотично вещество амфетамин.

Като го показал на подс.Ц. Т. и останалите лица в автомобила, подс.С. заявил, че цената на наркотичното вещество в пликчето е 200 лева. Подс.Ц. Т. отговорил на подс.С., че би могъл да закупи половината от амфетамина, на стойност от 100 лева, но преди това да го “пробва” и едва тогава да се стигне до сделка.

Четиримата потеглили с автомобила да намерят уединено място, където подс.Ц. Т. да пробва от наркотичното вещество. Подс.Ц. Т. паркирал лекия автомобил пред гараж на северния тротоар на ул.”***”, в района на девето основно училище “****”. Подс. С. предал на подс.Ц. Т. пликчето с бяло прахообразно вещество и последният изсипал съдържанието му върху кутия за компакт диск и го разделил наполовина. 

 В този момент край спрения автомобил преминала патрулна кола  на дежурен полицейски екип. На пътуващите в автомобила полицейски служители св.Р. С. и св.В. Г. им направило впечатление необичайното място на паркиране, намиращите се в автомобила четири лица и габровската регистрация на лекия автомобил.   Полицаите решили да извършат рутинна проверка на лицата в автомобила.

Като видели полицейския автомобил и предприетите действия за спиране, подс.Ц. Т. изсипал бялото прахообразно вещество под предната лява седалка, на която седял. През това време подс.С. изхвърлил през прозореца полиетиленовото пликче, в което преди това се намирало наркотичното вещество.

Полицейските служители Р. С. и В. Г. започнали да извършват проверка, при която забелязали разсипаното прахообразно вещество на пода под седалката на водача. Подс.Ц. Т. на въпроса какво е прахообразното вещество отговорил, че е прах за пране. Полицейските служители Р. С. и В. Г. поискали от оперативната дежурна част на РПУ гр.Стара Загора втори полицейски екип за съдействие, в чийто състав бил и св.С. Т., който също забелязал разсипаното бяло прахообразно вещество.

Малко по-късно на мястото, където се намирал автомобила, в който пътували подсъдимите и двамата свидетели -С. Х. и С. Н., пристигнала оперативна група за извършване оглед на местопроизшествието. При извършването на огледа на пода под предната лява седалка било открито бяло прахообразно вещество, а върху арматурното табло вътре в купето на автомобила били намерени два броя магнитни карти, като едната  била с надпис “***” и върху нея било открито бяло прахообразно вещество. Такова вещество било открито полепнало и по пластмасовите опаковки за компакт дискове, които се намирали по средата на автомобилното арматурно табло. В близост до автомобила било намерено и полиетиленовото пликче, в което първоначално се намирало бялото прахообразно вещество и което подс.С. изхвърлил от лекия автомобил.

След приключване на първоначалния оглед, през нощта, лекият автомобил м.”***” бил откаран в двора на РПУ-Стара Загора, като там вратите и багажника били запечатани и върху слепките били положени подписите на поемните лица.

На следващия ден – 03.09.2005 год. бил извършен повторен оглед на автомобила и в присъствие на същите поемни лица били свалени слепките с положените върху тях подписи при огледа през нощта. Под подглавника, между него и горния край на облегалката, на предната дясна седалка на автомобила било намерено полиетиленово пликче навито на руло, с клип система на затваряне. В пликчето имало два броя таблетки, обвити в сребрист станиол, като в процеса на разследване не било изяснено кой е държал таблетките. При този оглед под предната лява седалка на автомобила върху мокетената настилка било иззето останалото количество от прахообразното бяло вещество, което поставили в полиетиленов плик. В багажника на автомобила, над задния десен стоп, било намерено пакетче с бели цигарени хартийки.

 

Според назначената в хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза (№ Н-786/06.10.2005 год. на НИКК-МВР-София) изследваното бяло прахообразно вещество (Обект №1) съдържа амфетамин сулфат, със съдържание на активен компонент амфетамин – 66% и тегло на обекта е 0,0348 грама при първоначално нето тегло 0,0574 грама.

При изследването на Обект №2.1 - бяло прахообразно вещество с жълтеникъв оттенък, е установено съдържание на амфетамин сулфат, като съдържанието на активния компонент амфетамин е 64% и първоначалното тегло на обекта е 5,8588 грама, а след проведеното изследване нетното тегло е 5,0805 грама (Експ. Справка №42/2005 год. на БНТЛ гр.Стара Загора).

Със същото заключение (Екс.справка №42/2005 год. на БНТЛ-Стара Загора) е изследван и Обект 2.2 (два броя таблетки). Установено е, че двете таблетки са сходни по външни белези и химически състав и съдържат метилендиоксиметамфетамин /MDMA/, метилендиокси –N- етиламфетамин /N-етил MDA/ кофеин. Нетното тегло на таблетките е: 1.0,1808 грама, 2.0,1756 грама. Съдържанието на MDMA в таблетките е 23%, но процентното съдържание на N-етил MDA не е определено, тъй като лабораторията на сектор “Наркотици”-НИКК-МВР не разполага с възможности да стори това.

Обект на изследване при заключението на експертна справка №43/2005 год. на БНТЛ-РДВР гр.Стара Загора (Обект №3) е бяло прахообразно вещество. Установено е наличие на амфетамин сулфат. Нетното тегло на веществото е 0,1181 грама преди изследването и 0,0947 грама след извършеното изследване. Съдържанието на активния компонент амфетамин е 66%.

Амфетаминът е под контрол според Списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотропните вещества на ООН от 1971 год. и е ратифицирана от РБългария и по Закон за контрола на наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ,бр.30/1999 год.) -Приложение №1 към чл.3,ал.ІІ – “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

По отношение на описаната фактическа обстановка възражението на подс.Ц. Т. е, че не е знаел за целта на пътуването от гр.**** до гр.***, че по никакъв начин не е докосвал или виждал бялото прахообразно вещество, дори и при извършения оглед.

Подс.Б. С. не оспорва изложеното в обвинителния акт и фактическата обстановка.

Позицията на подс. Ц. Т. се опровергава от пътуващите в автомобила - подс.Б.С. и показанията на св.С. Х. и св.С. Н., от които се установява, че подс.Ц. Т. недвусмислено е бил наясно за какво са пристигнали в гр.*** със св.С. Х. и че до пристигане на полицейските служители наркотичното вещество е било разсипано от него върху пластмасова кутийка за компакт диск и разделено на две купчинки от него посредством магнитна карта, иззета като веществено доказателство.

 

                    ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

При горната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Ц.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.ІІІ, т.1 от НК вр. чл.2, ал.ІІ НК, а именно: на 02.09.2005 год. в гр.*** е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество амфетамин 2,6050 грама, от които 0,06475 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 66% на стойност 1,94 лева и 2,54025 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 64% на стойност 76,20 лева, или  на обща стойност 78,15 лева.

От обективна страна подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество амфетамин. Тук защитата на подс.Ц. Т. възразява, че изпълнителното деяние държане не е налице, предвид краткото време, през което наркотичното вещество е било в подсъдимия. След като в НК няма легално определение на използвания термин, защитата търси аналогия с вещното право и счита, че държането следва да продължи във времето за по-дълъг период. Съдът не споделя това становище, защото като форма на изпълнителното деяние единственото, което се изисква от дееца е да упражнява фактическата власт върху наркотичното вещество и да съзнава този факт, независимо от времетраенето на държането.

Налице е и обективният съставомерен признак - липса на надлежно разрешително. Подсъдимият е държал наркотичното вещество без лиценз или съответно разрешение.

Предмет на престъплението е наркотичното вещество амфетамин. Възражението на защитата е, че в обвинителния акт  позоваването на приложенията по Закона за контрола на наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ,бр.30/1999 год.) -Приложение №1 към чл.3, ал.ІІ - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, е неправилно и незаконосъобразно. Това било така, защото според Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (ДВ,бр.87/2011 год.) в списъка на веществата с висока степен на риск за общественото здраве не фигурира активно действащият компонент амфетамин сулфат. Неоснователността на това възражение произтича от обстоятелството, че обвинението е за държане на амфетамин и че и по действащите до приемането на цитираната наредба списъци на веществата с висока степен на риск за общественото здраве амфетаминът като упойващо вещество, а не неговите съставни елементи,  са предмет на престъплението по чл.354а НК.

По отношение на процентното съдържание на активнодействащия компонент амфетамин сулфат, съответно 66% и 64 % обяснението е в обстоятелството, че са извършени два огледа в купето на автомобила в интервал от около денонощие и наркотичното е иззето от пода на лекия автомобил, което обяснява и по-малката концентрация на активния компонент.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият Ц. Т. е съзнавал, че веществото, което държи е наркотично, че прави това без да има разрешение и макар да е общественоопасно по характер  е искал настъпването на общественоопасните последици, свързани с високата степен на риск за здравето.

Следващото възражение  касае съставомерността на деянието от гледна точка на действащия закон към момента на извършване на престъплението  и към момента на изготвяне на обвинителния акт и постановяване на съдебния акт.

Според защитата, към момента на извършване на деянието – 02.09.2005 год.,  в текста  на чл.354а  от НК ал.ІІІ е била отменена, т.е. подсъдимият е предаден на съд по законов текст, който не е съществувал. И тъй като съобразно чл.2, ал.І от НК приложим закон за всяко престъпление е този закон, който е бил в сила по време на извършването му, то в настоящия случай подсъдимият бил  предаден на съд без да има такъв текст в НК.

В настоящия случай прокуратурата и в последствие настоящият състав на окръжния съд, ръководейки се от разпоредбата на чл.2,ал.ІІ НК (ако до влизане на присъдата в сила  последват различни закони,  прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца)  приложи най-благоприятния за дееца закон. При извършване на деянието и при първоначалното обвинение подс.Ц. Т. е бил привлечен в качество на обвиняем и предаден на съд по чл.354а,ал.І НК, която  е била в сила до 12.10.2006 год. и която разпоредба на НК е предвиждала наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба от сто до двеста хиляди лева.

С последващата промяна на чл.354а НК (ДВ,бр.75/2006 год.) освен, че се предвиди специална цел, в санкционната си част на ал.І  са регламентирани значително занижени наказания от две до осем години лишаване от свобода. Наред с това се създава нова ал.ІІІ на чл.354а НК, като в т.1 за държане на наркотично вещество е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Очевидно е, че този закон е по – благоприятен за подсъдимия Ц. Т., затова и обвинението е за извършено престъпление по чл.354а, ал.ІІІ, т.1 от НК във вр. с чл.2, ал.ІІ от НК

В тази връзка и съдът призна подсъдимият Ц. Т. за виновен в извършване на престъпление по по-благоприятният закон – чл.354а, ал.ІІІ, т.1 вр. с чл.2,ал.ІІ НК, а гореизложените съображения обосновават неоснователността на възраженията на защитата за прилагане на “несъществуващ” закон към датата на извършване на деянието.

 

При описаната фактическа обстановка съдът прие, че подс.Б.И.С. от своя страна е осъществил престъпния състав на чл.354а,ал.ІІІ,т.1 от НК във вр. с чл.2,ал.ІІ НК като на 02.09.2005 година в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – 5,2100 грама амфетамин, от които 0,1295 грама със съдържание на активен компонент 66% на стойност 3,88 лева и 5,0805 грама със съдържание на активен компонент 64% на стойност 152,41 лева, на обща стойност 156,29 лева.

От обективна страна подсъдимият  е държал високорисково наркотично вещество амфетамин. По отношение на подс.Б. С. особеното е, че същият е държал наркотично вещество в по-голямо количество от това на втория подсъдим, а именно 5,2100 грама, защото от показанията на свидетелите-очевидци, а и изявлението на самия подсъдим, се установява, че той е предложил на подс.Цв. Т. полиетиленовото пликче пълно с  наркотично вещество.

И в този случай е налице съставомерният признак липса на надлежно разрешително. Подсъдимият Б. С. е държал наркотичното вещество без лиценз или съответно разрешение.

Предмет на престъплението е наркотичното вещество амфетамин.

По отношение на процентното съдържание на активнодействащия компонент амфетамин сулфат, съответно 66% и 64 % обяснението е в обстоятелството, че са извършени два огледа в купето на автомобила и наркотичното е иззето от пода на лекия автомобил -  обяснимо и концентрацията на активния компонент е по-малка.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият Б. С. е съзнавал, че веществото, което държи е наркотично, че прави това без да има разрешение и макар да е общественоопасно по характер  е искал настъпването на общественоопасните последици, свързани с високата степен на риск за общественото здраве.

В настоящия случай прокуратурата и в последствие настоящият състав на окръжния съд, ръководейки се от разпоредбата на чл.2,ал.ІІ НК, според която, ако до влизане на присъдата в сила е налице действието на различни закони, следва да приложи законът, който е най-благоприятен за дееца, прие, че деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл.354а, ал.ІІІ, т.1 вр. чл.2, ал.ІІ НК. При извършване на деянието и при първоначалното обвинение подс.Б. С. е бил привлечен в качество на обвиняем и предаден на съд по чл.354а, ал.І НК, която е била действаща до 12.12.10.2006 год. и която разпоредба на НК е предвиждала наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години лишаване от свобода и глоба от сто до двеста хиляди лева.

С последващата промяна на чл.354а НК (ДВ,бр.75/2006 год.), се създава нова ал.ІІІ на чл.354а НК, като в т.1 за държане на наркотично вещество е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Следователно този закон е по – благоприятен за подсъдимия Б. С. и в тази връзка обвинението е за извършено престъпление по чл.354а, ал.ІІІ, т.1 от НК във вр. с чл.2, ал.ІІ от НК

С оглед на това съдът призна подсъдимия Б. С. за виновен в извършване на престъпление по по-благоприятния закон – чл.354а, ал.ІІІ, т.1 вр. с чл.2, ал.ІІ НК.

Едновременно с това, по същото време и място подс.Б.С. е направил опит да разпространи на Ц.Т.Т. от гр.*** високо рисково наркотично вещество амфетамин – 2,6050 грама, от които 0,06475 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 66% на стойност 1,94 лева и 2,54025 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин сулфат 64% на стойност 76,20 лева, общо на стойност 78,15 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини-престъпление по чл.354а,ал.1,предл.първо  във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 НК.

 Изложеното по-горе за съставомерността на деянието на подс.Ц. Т. се отнася и по отношение на подс.Б. С..

За наличието на формата на изпълнителното деяние разпространение на наркотично вещество са показателни действията на подсъдимия Б. С., който е предложил на подс.Ц. Т. и предоставил посоченото количество наркотично вещество, което не е за еднократна употреба, разфасовано е в полиетиленово пликче с клип система на затваряне, което е изсипано върху кутия за компакт диск, налице е договореност с потребителя. Без значение за тази форма на изпълнителното деяние дали наркотичното вещество е продадено, дадено в заем, дали е възмездна или безвъзмездна сделка.

Следва да се отбележи, че престъплението под формата на разпространение е довършено в момента на преминаване на фактическата власт в друго лице, какъвто е настоящият случай.

Съдът, анализирайки събраните доказателства прие, че следва да признае подсъдимият Б. С. за виновен по обвинението във вида, в който подсъдимият е предаден на съд, т.е. като опит за разпространение на наркотично вещество. В хода на съдебното следствие прокурорът не направи искане за изменение на обвинението, макар описаната фактическа обстановка да дава основание за това.

Следва да се има предвид, че съдът приложи разпоредбата на чл.354а, ал.І, предл. първо НК (ред.2006 год.), който е по-благоприятен за дееца, тъй като предвижда по-леко  наказание – лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, докато нормата, действаща до 2006 год. е предвиждала наказание лишаване от свобода за срок от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева. Тук е мястото да се отбележи, че под “предл.първо” съдът е имал предвид високорисковите наркотични вещества, а не формата на изпълнителното деяние, което в случая е разпространява, без предвидената специалната цел за разпространение на произведеното, преработено, придобито или държано наркотично вещество.

Съдът обсъди искането и съображенията на защитата на подс.Б. С. за приложение на чл.354а, ал.V от НК и алтернативно приложението на чл.9, ал.ІІ от НК.  Деянията на подс.Б. С. не могат да се характеризират като “маловажен случай” по смисъла на чл.93,т.9 НК. Обществената опасност на извършените престъпления е висока предвид фактът, че наркотичното вещество, което подс.Б. С. е държал и направил опит да разпространи е амфетамин - вещество, което е включено в Списък І на наркотичните вещества, в който са включени растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина. В този списък са включени растения и вещества, за които забраната за приложение е пълна, т.е. вредните последици от тяхното прилагане и употреба са най-тежки. От друга страна количеството наркотично вещество държано от подс.Б. С. е достатъчно, за да се получат няколко дози. И тъй като в нашето законодателство няма дефинирано понятие за наказателно-релевантен размер (количество на държаното наркотично вещество), по принцип отговорността на дееца остава дори и при незначителни количества. В случая, както се посочи наркотичното вещество е било достатъчно да се получат не една, а десетократно повече дози за употреба.

При преценка наличието на маловажен случай по чл.93,т.9 НК се обсъждат и обстоятелствата относно обществената опасност и на дееца. Наистина са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, но не може да се пренебрегне обстоятелството, че при извършване на престъпните деяния подс.Б. С. е бил осъждан за умишлени престъпления от общ характер.

При гореизложеното съдът счита, че е безпредметно да обсъжда приложението на чл.9,ал.ІІ НК,  след като приема, че не е налице маловажен случай по чл.93,т.9 НК.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите Ц. Т. и Б. С., съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуализация.

 

1. По отношение на подс. Ц.Т.Т.:

 

Съгласно първия принцип (законосъобразност), разпоредбата на чл.354а,ал.3,т.1  във вр. с чл.2,ал.2 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до шест   години и глоба в размер от две хиляди до десет хиляди лева.

 

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

 

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете младата възраст при извършване на деянието, незначителността на количеството наркотично вещество, а като отегчаващо обстоятелство - предишното осъждане на подсъдимия. Съдът прие, че е налице едно изключително обстоятелство, което съществено занижава  обществената опасност на престъплението – това е неоправдано продължителния период на разглеждане на делото, далеч превишаващ принципа за разумен срок на разглеждане и решаване на делото. Изключителността на това обстоятелство мотивира съдът да приеме, че е налице основание да се определи наказание под най-ниския предел, т.е. в случая и най-ниският  размер на предвиденото в закона наказание се явява несъразмерно тежък - чл.55,ал.І,т.1 НК. В конкретния случай съдът определи наказание под най-ниския размер предвиден в нормата на чл.354а,ал.ІІІ,т.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и  осъди подсъдимия на осем месеца лишаване от свобода, което предвид предишните осъждания на подс.Ц. Т. следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът констатира, че престъплението предмет на настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок на осъждането с присъда № 153/23.03.2002 год. по НОХД №151/2002 год. по описа на Габровски районен съд. С цитираната присъда подс.Ц. Т. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за извършено престъпление по чл.325,ал.ІІ и чл.216,ал.І НК с изпитателен срок от четири години.

При това положение и на основание чл.68, ал.І НК съдът постанови изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, отделно от наказанието за извършеното престъпление по чл.354а, ал.ІІІ, т.1 НК. Наред с това съдът постанови на основание чл.59, ал.І НК да се приспадне от определеното наказание времето, през което подс. Ц. Т. е бил задържан под стража, считано от 02.09.2005 год. до 19.11.2002 год.

По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на две хиляди до десет хиляди лева, съдът съобразявайки се със семейното положение на подсъдимия (неженен), с неговото материално положение (не работи), с продължителността на наказателното производство, на основание чл.55,ал.ІІІ НК прие, че не следва да налага по-лекото наказание глоба, което е предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

 

2.По отношение на подс.Б.И.С.:

 

За престъплението по чл.354а,ал.ІІІ,т.1 НК вр.чл.2,ал.ІІ НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от една до шест   години и глоба в размер от две хиляди до десет хиляди лева, а за престъплението по чл.354а, ал.І, предл. първо вр. с чл.18,ал.І НК вр. с чл.2,ал.ІІ НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

 

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия при извършване на престъпленията, самокритичното отношение към престъпното си поведение,  изразеното съжаление за извършеното от него  деяние, процесуалното поведение  и не на последно място, че деянието е извършено през 2005 год. и до момента няма данни за образувано друго наказателно производство против подсъдимия. В същото време, освен превес на смекчаващите вината обстоятелства, фактът, че от извършване на престъплението през 2005 год. до момента наказателното производство не е приключило и то не по причина укоримо или протакащо процеса поведение на подсъдимия, следва да се приеме като изключително смекчаващо вината обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко - чл.55, ал.І, т.1 НК.

Предвид гореизложеното съдът определи наказание за извършеното престъпление по чл.354а, ал.ІІІ, т.1 вр. чл.2, ал.ІІ НК -лишаване от свобода за срок от десет месеца, което прие, че е справедливо, съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, като в този размер могат да се постигнат целите на наказанието – поправяне и превъзпитаване на подс.Б. С.. Наказанието за държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително е в по-голям размер от наказанието на подс.Цв. Т., защото количеството наркотично вещество което е държал подс.Б. С. е по-голямо, а и той е този, който е предоставил наркотичното вещество на другия подсъдим.

Съдът постанови това наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

За престъплението по чл.354а, ал.І, предл. първо вр. чл.18,ал.І вр. чл.2, ал.ІІ от НК при условията на чл.55, ал.І, т.1 НК съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. При определяне на наказанието съдът отчете, че обвинението е за опит да разпространи наркотичното вещество, т.е. при условията на чл.18,ал.І от НК

Тъй като и двете престъпления са извършени при условията на чл.23, ал.І НК, т.е. преди да има влязла в сила  присъда, за което и да е от тях, съдът определи едно общо наказание, а именно най-тежкото - лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 И за двете престъпления кумулативно са предвидени и по-леките наказания глоба в различни размери (от 2 000 до 10 000 лева за престъплението по чл.354а,ал.ІІІ,т.1 НК и от 5 000 до 20 000 лева за престъплението по чл.354а,ал.І, предл. първо НК).  Съдът се съобрази със семейното и имотното състояние на подс.Б. С. (л.205,т.ІІ), с продължителното времетраене на наказателното производство,  с количеството наркотично вещество и прие, че и по отношение на подс.Б. С. следва да намери приложение чл.55,ал.ІІІ НК и  да не му налага по-лекото наказание глоба.

 

Престъпната дейност на подс.Б. С. е извършена по време на изпитателния срок на предишно осъждане по НОХД №377/2003 год. по описа на Старозагорски районен съд (1 год. и 6 мес. лишаване от свобода, с четиригодишен изпитателен срок), която е влязла в сила на 13.12.2003 год. В тази връзка и на основание чл.68,ал.І НК съдът постанови подсъдимият Б.И.С. да изтърпи и това наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим.

 

На основание чл.59, ал.І от НК съдът постанови да се приспадне времето, през което подс.Б. С. е бил задържан под стража за времето от 02.09.2005 год. до 19.11.2007 год.

 

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Предмет на престъпленията по чл.354а НК са наркотичните вещества или техни аналози - в случая наркотичното вещество амфетамин. На общо основание, на основание чл.53,ал.І и ал.ІІ НК, те подлежат на отнемане в полза на държавата.  По отношение на наркотичните вещества и аналозите им законодателят е предвидил специална норма - чл.354а, ал.6 НК, която следва да се приложи. С оглед на това и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства наркотични вещества:

1.Обект № 1 - амфетамин с нето тегло 0,0348 гр. със съдържание на активно действащ компонент- амфетамин сулфат 66 %;

2.Обект № 2.1 - амфетамин с нето тегло 5,0805 гр. със съдържание на активно действащ компонент - амфетамин  сулфат 64 %

3.Обект № 2.2 - 2 броя таблетки - метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метилендиокси – N –етиламфетамин (N-етил MDA) и кофеин. Нето тегло на таблетките е: а/0,1808гр. и б/0,1756 гр.

4.Обект № 3 амфетамин с нето тегло 0,0947 гр. със съдържание на активно действащ компонент – амфетамин сулфат 66 %

 Тези веществени доказателства са иззети с протокол № 6672/19.10.2005 год. (в момента на съхранение в Агенция „Митници” ЦМУ - отдел „Борба с наркотрафика”- гр. София) и след влизането на присъдата в законна сила следва да бъдат унищожени.

 

На основание чл.  53, ал. 1, б. “а” от НК  съдът отне в полза на държавата веществените доказателства - 4 бр. опаковки на СD, 2 бр. магнитни карти, 1 бр. половинка от фонокарта, 3 бр. части от ваучер  - Прима - карта на М-Тел, 1 брой черно на цвят  хартиено пакетче с бели цигарени хартийки, 5 броя полиетиленови пликове, с различен размер, с клип система на затваряне, с видими следи от бяло прахообразно вещество, които след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени, като вещи с малозначителна стойност.

 

Съдът осъди подсъдимите Ц.Т.Т. и Б.И.С. да заплатят направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 119.16 лв. (сто и деветнадесет лева и шестнадесет стотинки), съразмерно за всеки един от тях, по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Причини за извършване на престъплението – ниско правно съзнание, стремежът на подсъдимия Б. С. да се облагодетелства по престъпен начин,  слабите морално волеви задръжки и установените престъпни наклонности и на двамата подсъдими.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: