МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 3 от 28.01.2013 г.

по НОХД № 631 по описа за 2012 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия Д.С.Д., с ЕГН ********** е в това, че през периода 19.05.2012 г.-20.05.2012 г.  в гр.С., при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – международна банкова карта № 433326******4371, издадена от банка „***”АД с картодържател Н.В.С., ЕГН **********, без съгласието на титуляра Н.В.С., като  извършил две операции –теглене на парични средства от банкомат, на обща сума от 700 (седемстотин) лева, като транзакциите са както следва: на 19.05.201 2г.  сума от 400 (четиристотин) лева; на 20.05.201 2г. – сума в размер на 300 (триста) лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.249, ал.1, предл. І, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда, като приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и след като определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” около минималния размер на предвиденото в закона, при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,  да го намали с една трета. Счита, че за поправянето на дееца не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, поради което и с оглед наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК пледира за приложение на института на условното осъждане.  

 

Защитникът на подсъдимия Д.Д. – адв.  П.Х. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния му Д. наказание “лишаване от свобода” в минималния размер, предвиден в закона за извършеното престъпление, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което с оглед на направеното от него самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета. Пледира за приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода” за срок от три години.

 

Подсъдимият Д.С.Д. поддържа пледоарията на защитника си и изразява критичност към извършеното деяние. В последната си дума моли за определяне на условно наказание “лишаване от свобода”.

 

Подсъдимият Д. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** г. в гр. С., с постоянен адрес в същия град, ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като ***, осъждан, ЕГН  **********.

Подсъдимият Д. е осъждан със споразумение от 14.11.2012 г. по НОХД № 2014/2012 г. на Районен съд – С. Загоа за извършено през периода м. 01.2012 г. до 20.03.2012 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание “лишаване от свобода» за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 14.11.2012 г.  

Подсъдимият Д.С.Д. се познавал със свидетеля Е.К.С. от дълги години. Те били близки приятели, често се виждали, споделяли си неща от личния живот, играели карти.

Съпругата на свидетеля Е.С. – свидетелката Н.В.С. била пенсионерка, но все още работела. Получавала и минимална пенсия от Русия, чрез банков превод в „***" АД. Притежавала дебитна карта от тази банка, но рядко я използвала, тъй като заплатата й била достатъчна, за да покрие месечните семейни разходи. Заплатата си получавала чрез банков превод в „***" АД, от която също имала издадена дебитна карта. През м. април 2012 г. свидетелката С. си купила телевизор от магазин „***" в гр. С., който платила с дебитната си карта на „***" и от тогава не била използвала тази карта.

На 17.06.2012 г. (неделя) във връзка с предстоящо семейно събиране С. решила да изтегли пари от дебитната си карта на „***" АД. За целта отишла до АТМ устройството на банка „***", находящо се в гр.С., на бул.***. Поставила банковата карта, въвела желаната за теглене сума, набрала ПИН-кода на картата и след като натиснала бутона "ОК", за да потвърди транзакцията, на дисплея на устройството се изписало съобщението „Недостатъчна наличност". Свидетелката С. останала силно изненадана, тъй като знаела, че в картата й има около 980 лева. Направила втори опит да осъществи транзакцията, но отново на дисплея се появило същото съобщение.

На следващия ден - 18.06.2012 г. С. посетила банковия клон на банка „***"АД, находящ се в гр. С. ***, за да направи справка по сметката си. След извършена такава в масивите на банката се установило, че на 19 и 20 май 2012 г. били извършени две транзакции с дебитната карта на С., при които била изтеглена сумата от 700 лева. С. се учудила, тъй като добре си спомняла, че от тази карта пари е теглила последно през м. април, на никого не била давала дебитната си карта и не била казвала ПИН-кода на същата. Освен това знаела, че листа от банката, на който бил записан ПИН-кода на дебитната й карта е прибран в дома й, не го носила със себе си и няма как някой да знае ПИН-кода й.

Освен дебитната карта „Маестро", която свидетелката С. носила винаги със себе си, от банка „***" АД й издали и международна банкова карта, която може да използва в чужбина. Тази банкова карта, задно с ПИН-кода стояла запечатана в плика, който С. получила от банката и веднага прибрала в секцията в хола, тъй като не смятала да използва същата в Р България.

След като разбрала, че от сметката й неправомерно е изтеглена сумата от 700 лева, С. решила да потърси втората – международна, карта, издадена от „***" АД. Веднага след като се прибрала в къщи от банковия офис, тя отворила секцията, но не намерила банковата карта, а само плика, в който била поставена картата. Свидетелят Е.С. се сетил, че през май 2012 г. изгубил ключовете си за апартамента, но ги намерил  след два дни.

По-късно същия ден (18.06.2012 г.), след като се прибрала в къщи дъщерята на семейство С., тя установила, че е счупено катинарчето на кутията й за бижута, но от нея не липсва нищо. Дни по-късно свидетелката С. установила липсата на златно синджирче с малко православно кръстче и мъжки ръчен часовник „Ориент" с гравюра отзад „На Г. от дядя В.". С протокол за доброволно предаване от 03.10.2012 г. кутията за бижута била предадена на органите на РУП - Стара Загора за назначаване на дактилоскопна експертиза. Видно от заключението на тази експертиза, дактилоскопната следа, намерена и иззета от дървена кутия за бижута с размери 15x15x10 см., черна на цвят с рисунки на цветя в руски стил и катинарче за заключване е идентична с ляв среден пръст на подсъдимия Д.С.Д..

В обясненията си подсъдимият Д. подробно разказва как един ден (19.05.2012 г.) свидетелят Е.С. забравил ключовете си у тях. Той взел ключовете, отишъл до дома на семейство С., находящ се в гр.С., бул. ***. Отключил си входната врата, влязъл в хола на жилището и видял на секцията неразпечатан плик от банка „***" АД на името на свидетелката Н.В.С.. Взел плика, отворил го и видял вътре банкоматната карта, като на листа бил написан и ПИН-кода на същата. След това напуснал апартамента на семейство С. Проверил наличността по банковата карта на банкомат, находящ се в гр.С., под пицария „***". По-късно (18:56 ч. на 19.05.2012 г.) от друг банкомат, находящ се в гр.С., ул. *** подсъдимият Д. изтеглил сума в размер на 400 лева.  Минута по-късно  опитал да изтегли още 400 лева,  но поради превишен дневен лимит, транзакцията не била осъществена. В 01:48 часа на 20.05.2012 г. подсъдимият Д. от същия банкомат изтеглил сумата от 300 лева. След два дни подсъдимият Д. върнал ключовете на свидетеля С., без последния да забележи това.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимият Д.Д. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият Д.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.249, ал.1, предл. І, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода 19.05.2012 г.-20.05.2012 г.  в гр.С., при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – международна банкова карта № 433326******4371, издадена от банка „***”АД с картодържател Н.В.С., ЕГН **********, без съгласието на титуляра Н.В.С., като  извършил две операции –теглене на парични средства от банкомат, на обща сума от 700 (седемстотин) лева, като транзакциите са както следва: на 19.05.201 2г.  сума от 400 (четиристотин) лева; на 20.05.201 2г. – сума в размер на 300 (триста) лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието – използвал платежен инструмент – дебитна карта, без съгласието на титуляра, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Д.С.Д. престъпление по чл.249, ал.1, предл.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства съдът отчете това, че не е осъждан към момента на извършване на деянието и невисокия размер на изтеглените парични средства, както и изразената критичност към извършеното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчете лошите му характеристични данни предвид осъждането му за престъпление от общ характер след извършване на настоящото деяние.

   Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния размер, а именно в размер на две години  и шест месеца /или 30 месеца/, което намали с една трета /или с 10 месеца / и присъди подсъдимият Д. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от една година и осем месеца /или 20 месеца/.

Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия Д.Д., който е млад човек и е трудово ангажиран, определеното наказание «лишаване от свобода» не е наложително да бъде изтърпяно ефективно. С оглед на това и при наличието на материалноправните предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от четири години.

Съдът на основание чл.249, ал.1 от НК наложи на подсъдимия и кумулативното наказание «глоба», което определи в размер на 100 лв., като отчете затрудненото му финансово състояние.

 Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението – ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по престъпен начин.

 

Макар и да са налице условията за определяне на общо наказание по настоящото НОХД и това, наложено му с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2014/2012 г. по описа на РС – С., съдът не извърши групиране на наказанията, тъй като служебно му стана известно, че е налице още едно осъждане с влязла в сила присъда преди настоящата, което все още не е вписано в справката за съдимост. С оглед на това групирането на наказанията на подсъдимия Д. следва да се извърши в отделно производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, инициирано от ОП – Стара Загора или от осъденото лице.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

Прие се за съвместно разглеждане предявения от пострадалата Н.С., конституирана като граждански ищец по делото против подсъдимия Д.Д. граждански иск за имуществени вреди в размер на 700 лв. – явяваща се равностойността на изтеглените парични средства от банковата карта на пострадалата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

 

Предвид приетата за установена фактическа обстановка и  изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца.

Искът е основателен и доказан в пълния размер от 700 лв., поради  което съдът го уважи така, както е предявен ведно със законните последици от това.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на по 45,46 лева, както и държавната такса върху гражданския иск в размер на 50 лева, които да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: