МОТИВИ

към присъда №  4/31.01.2013 год. по НОХ дело № 51/2013 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора

 

 

Подсъдимият А.С.Т. е предаден на съд за престъпление по чл. 304 „а”, вр.чл.304, ал.1 от НК за това, че на 16.01.2013 г. в гр.Стара Загора, дал подкуп – пари, 1 бр. банкнота с номинал 20/двадесет/  лева със сериен №БН 1395659 на полицейски орган осъществяващ контрол на пътното платно – старши полицай З.Р.М. от група „ООР“ при Първо РУ “Полиция“ град Стара Загора, за да не извърши действия по служба – да състави по отношение на А.С.Т., като водач на моторно превозно средство – лек автомобил, марка  „ ***”, модел „***“ с рег. № ***, акт за установяване на административно нарушение по чл.6 ,т.1 и чл.100 ал.1,т.1  от Закона за движение по пътищата – управление на моторно превозно средство в забранен за движение пътен участък след знак В-1 и не носене на контролен талон към Свидетелство за управление на МПС.

Подсъдимият А.С.Т. по реда на чл. 372, ал.1  НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият А.С.Т.  от девет години живеел във Федерална Република Германия.  На 14.01.2013 год. подсъдимия А.С.Т. се  върнал в Р България по семейни причини. На 16.01.2013 год. вечерта подс. А.С.Т. решил да обмени евро в някое чейнджбюро в центъра на гр.Стара Загора. За това отишъл при свой познат на име А., който да му услужи с автомобила си. Подсъдимият А.С.Т. заедно с приятеля си А. И. и  св. О.М.И. тръгнали към центъра на гр.Стара Загора с автомобила на А. И.. Автомобила марка „***“ модел „ ***“ с рег. № СТ *** АХ бил управляван от подсъдимия А.С.Т.. Подсъдимият А.С.Т. ***  в посока запад - изток. На кръстовището с бул.“***„ извършил маневра –десен завой, като тръгнал в посока юг.  По този начин обвиняемият   нарушил пътен знак „В 1“ – Забранено навлизането на ППС след знака. В същото време  полицейските служители - З.Р.М. и З.В.Й. с патрулен автомобил се движили в посока север по бул.“****“. След като видели извършващото се нарушение полицейските служители спрели за проверка водача на лек автомобил марка „***“ модел“ ***“ с рег. № СТ *** АХ, като го подканили да отиде до патрулния автомобил и да покаже личните си документи и тези на автомобила.  Установили, че водач е подсъдимия А.С.Т., като същият не носи контролен талон към Свидетелството си за управление на МПС. Свидетелят З.Р.М. обяснил на подсъдимия А.С.Т., че ще му бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение, за това, че е нарушил пътен знак „В1“  и че не носи контролен талон.  Свидетелят З.  Р.М. седнал на шофьорското място в патрулния автомобил и започнал да съставя акт-а. В това време подсъдимият А.С.Т. стоял до предна лява врата на патрулния автомобил, пуснал банкнота с номинал двадесет лева, която паднала на гумената стелка и казал „Ей, Ви тия двадесет лева да се почерпите, недейте писа нищо“. Свидетелят З.Р.М. излязъл от патрулния автомобил и заедно с З.В.Й. задържали подсъдимия А.С.Т. и докладвали на ОДЧ - при Първо РУ “Полиция“ за случая. 

След пристигането на дежурният екип бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие, с който била иззета от пода до предната лява седалка един брой банкнота с номинал от 20 лева, сер.№ БН****.

На  подсъдимия Т.  бил съставен  Акт за установяване на административно нарушение с бланков № *** от 16.01.2013 год.

Свидетелят З.Р.М. към 16.01.2013 год.  бил  държавен служител  с присъдена категория „Е“ – полицай ІІІ степен и заемащ длъжност „старши полицай“ в група „ООР на Сектор „Охранителна Полиция„ към Първо РУ “Полиция“ град Стара Загора и по смисъла на закона е полицейски орган.

Подкупът е даден на полицейски орган по време на изпълнение на служебните му задължения. Облагата не му се следва и е дадена от подсъдимия Т. да не извърши действие по служба – да не изготви АУАН за констатирани от него адм. нарушения по ЗДП.

 

Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на самопризнанието на подсъдимия А.С.Т. по чл. 371, т. 2 от НПК, което съдът след проверка прецени, че се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства, както следва: от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум към него на /л. 2-7 ДП/, протокол за разпит на обвиняем на л.12, Декларация за СМПИС – л. 13, протокол за разпит на свидетели – л. 14 - 15, Справка от „Човешки ресурси„ ОД на МВР-Стара Загора –л.17-18, Копие от ежедневна ведомост- л.19-20, Копие от Заповед на директор на ОД на МВР-Стара Загора за определяне на полицейските служители от Първо РУ “П“ да съставят АУАН и Глоба по Фиш по ЗДвП - л. 21-23, Копие на АУАН - л.24, справка за съдимост – л. 26.

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

С деянието си на 16.01.2013 год. подсъдимият А.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а,  вр.чл.304, ал.1 от НК.

От обективна страна, Т. е дал подкуп – парична сума – една банкнота с номинал 20 лв. с  №БН 1395659, за да не бъде санкциониран за извършеното от него нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Подкупът е даден на свидетелите З.Р.М. и З.В.Й., служители на 01 РУ”Полиция” Ст.Загора, изпълнявали в този момент служебните си задължения в качеството на полицейски органи.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. При даване на паричната сума подсъдимият е съзнавал, че предлага пари на полицейските органи, за да не бъде установено, че е управлявал моторно превозно средство в забранен за движение пътен участък след знак В-1 и не е носил контролен талон към Свидетелство за управление на МПС, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, предвиждал ги е и е искал тяхното настъпване.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия престъпление законът /чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от  НК/ предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди  лева.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по глава 27 НПК и по – конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55 НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по - благоприятна за дееца.

 

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:

средната степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – действително този вид престъпления са с изключително висока степен на обществена опасност, както с оглед обществените отношения, които се засягат с тях, така и поради факта на нарастващия им брой и отношението на обществото към тях, но в случая ниската стойност на материалната облага мотивира съда да приеме, че деянието е със средна степен на обществена опасност;

изразеното съжаление на подсъдимия за извършеното от него и трудовата му ангажираност, които съдът цени като смекчаващите отговорността обстоятелства, чистото му съдебно минало.

Преценявайки горепосочените обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл. 55 НК, тъй като същите не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла, влаган в разпоредбата. Изразеното съжаление и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и ниската стойност на “подкупа” не са нито многобройни обстоятелства, нито някое от тях е изключително такова и не обуславят приложението на чл. 55 НК, а обосновават определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 НК.

Предвид горното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер на предвидените в чл. 304а НК, а именно: НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА в размер на  300 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази също имотното състояние и доходите на подсъдимия (декларация за семейно, материално и имотно състояние).

Съдът стигна до извода, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали и без ефективното изтърпяване на наказанието от страна на подсъдимия Т., поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

С оглед изискването на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определените на подсъдимия наказания с 1/3 и го ОСЪДИ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, и глоба в размер на 200  лева.

 

 

На основание чл. 53, ал. 1 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, веществено доказателство - банкнота с номинал 20 /двадесет/ лева,  със сериен № БН ***.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А.С.Т. следва да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 10.04 /десет лева и четири стотинки/ лева  по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора, в Корпоративна търговска банка АД, клон Стара Загора.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: