Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 8                                 14.01.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

На двадесет и шести септември                                      2012 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Т.

ПРОКУРОР: КОНСТАНТИН ТАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1230 по описа за 2012 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

        

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 139/04.06.2012г., постановена по НОХД № 842/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият П.М.П., ЕГН - **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 10/11.10.2011Г., в с. ****,, общ. ****, след предварителен сговор с А.Т.М., като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство  - лек автомобил, марка „Сеат Толедо”, рег. № СТ0142СС и техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи – 360м меден ел. проводник, със сечение 16 квадрата, на обща стойност 290,88 лева, собственост на „********”, от владението на Д. К. Д. – ****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ и т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а” от НК, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК Е ОСЪДЕН на „Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от „закрит” тип, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е НАМАЛЕНО с 1/3 и Е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим  в затворническо заведение от „закрит” тип.

В тежест на подсъдимия П.М.П. са присъдени разноски в размер на 190.44 (сто и деветдесет лева и четиридесет и четири ст.).

В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от подсъдимия П.М.П.. В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за намаляване размера на същото.

Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за изменение на обжалваната присъда в частта й относно размера на наложеното наказание, то същата следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата на подсъдимия, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.М.П., е роден на ***г***, с постоянен адрес: с. ******, обл. *****, към настоящия момент в ****, български гражданин, ЕГН **********, осъждан е многократно за кражби, като влияние върху квалификацията на деянието му, предмет на настоящото производство оказват следните осъждания: с определение от 24.06.2009г. по ЧНД № 767/2009г. по описа на Сливенски Районен съд, в сила от 10.07.2009г., на подсъдимия П. са определени три съвкупности общи наказания, които следвало да изтърпи отделно едно от друго. От значение за квалификацията на настоящото дело е третата съвкупност, с която съдът е определил едно общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца при „строг” режим, по влезлите в сила присъди по НОХД № 1133/2007г. на Районен съд – Стара Загора, в сила от 31.07.2007г.; по НОХД № 319/2007г. на Районен съд – гр. Раднево, в сила от 24.10.2007г. и по НОХД № 415/2009г. по описа на Районен съд – гр. Сливен, в сила от 08.05.2009г.

 Видно от приложената по досъдебното производство справка от министерство на правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказания”, подсъдимият П. е постъпил в Затвора – гр. **** на 15.08.21007г. за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” по НОХД № 1133/2007г. по описа на Районен съд – Стара Загора и НОХД № 319/2007г. по описа на Районен съд – гр. Раднево. Наказанието е изтърпял на 25.11.2008г.

Предвид това осъждане, деянието, предмет на настоящото производство е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, буква „а” от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване о свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и към датата на извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъда съгласно  чл. 30, ал. 1 от НК.

Подсъдимият П. се познавал с А.Т.М. и към 10/11.10.2011г. живеели в местността „******” – гр. *****. След като предварително се уговорили за това, през нощта на 10 срещу 11 октомври 2011г., подсъдимият П. и М.   решили да извършат кражба на ел. проводници от електропреносната мрежа на с. ****, общ. ******., които да продадат като вторични суровини. Към селото тръгнали около полунощ с лек автомобил, марка „Сеат Толедо”, рег. № СТ 0142 СС, управляван от подсъдимия П., собственост на Р.Д.. Подсъдимият и М. решили да отрежат медните проводници от шест междустълбия, като се сменят един друг. Първо  М. се качил на половината междустълбия и с помощта на клещи, които носил със себе си, отрязал електрическия проводник. След това дал клещите на подсъдимия П., който се качил на другата половина междустълбия и с помощта на клещите срязал електрическия проводник.

По този начин, двамата срязали проводника от общо шест междустълбия или общо 360 линейни метра меден ел. проводник със сечение 16 квадрата от мрежата за ниско напрежение, захранващи се от трафопост „****”, собственост на „*************, с МОЛ свидетелят Д. Д.. Отрязаните проводници  навили на топчета и ги пренесли до автомобила. Натоварили ги и ги откарали до палатките, където живеели, в покрайнините на град *****. Там ги обгорили, за да можело по-лесно да ги деформират. След като проводниците омекнали и станали на топки, ги сложили в чувал.

След това рано сутринта, около 06.00ч. на 11.10.2011г., отново с автомобила, управляван от подсъдимия П., двамата отишли до пункта на свидетеля М., за изкупуване на черни и цветни метали с намерение да продадат проводника. Пунктът бил още затворен, затова отишли до дома на свидетеля С. С. А., за когото знаели, че работил при свидетеля М. и му продали проводниците. Последният им заплатил сумата от 200.00 лева за 30 кг мед. Още същия ден свидетелят А. занесъл медта на св. М., който я претеглил и установил, че е 33 килограма, за което написал покупко-разплащателна сметка, екземпляр от която е приложен по досъдебното производство.

На 11.10.2011г. в ОДЧ на Второ РУ „Полиция” – гр. ***** бил получен сигнал от свидетеля Г. И., **** на с. *****, за кражба на ел. проводници от електропреносната мрежа на селото.

Местопроизшествието било посетено от дежурна следствено-оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествие, при който следи и веществени доказателства не са намерени и иззети.

От проведените оперативно-издервателни мероприятия били установени извършителите на кражбата – подсъдимия П.М.П. и  А.Т.М..

Видно от заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, вещите – предмет на престъплението – 360 м ел. проводник – 16 кв.мм, собстеност на  „************ с МОЛ свидетелят Д., на обща стойност 290.88лв.

Заключението не е оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и компетентно изготвено.

         За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани по делото доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено върху кои доказателствени средства съдът е основал своя фактически и правен извод относно авторството на деянието, мястото и начина на неговото извършване.  За да бъде осъществен квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, не е достатъчно само наличието  на съизвършителство като една от основните форми на съучастие. Необходимо е наличието на предварителен сговор - това означава, че преди да пристъпят към извършване на намисленото престъпление, съизвършителите трябва да са разговаряли изрично за това, в сравнително спокойна обстановка. Безспорно това се установява както от обясненията на подсъдимия П.М.П. и А.Т.М., дадени в хода на досъдебно производство, така и от показанията на свидетелите Д., А., И. и М., дадени по досъдебното производство. С оглед на което въззивният съд счита направения от съда извод за наличието на предварителен сговор като законосъобразен и обоснован. Следва да се отбележи, че за да възникне наказателна отговорност за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 НК, е необходимо и наличието на един негативен признак - деянието да не представлява маловажен случай. С оглед на съдебното минало на подсъдимия П. и многократните му осъждания, следва да се приеме, че същият разкрива изключително висока степен на обществена опасност, която се отразява и върху извършеното от него деяние. С оглед на което въззивният съд намира, че деянието, осъществено от подсъдимия П. не представлява маловажен случай. 

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че деянието, извършено от подсъдимия П.М.П., е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а" от НК. Налице са както общите, така и специалните предпоставки за опасен рецидив, визирани в чл.чл.29, ал.1 и 2 и чл.30 от НК. На първо място, нормата на чл. 196, ал.1, т.2 НК предвижда по - тежко наказание за кражба, извършена в условията на опасен рецидив. Второ, налице е изискването предходното осъждане, с влязла в сила присъда, да е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. (Следва да се отбележи утвърденото в съдебната практика правно положение, според което не е необходимо деянието, извършено след осъждането, да е тежко умишлено престъпление по смисъла на закона). Трето, изпълнено е изискването с предходното осъждане да е наложено наказание не по - малко от една година лишаване от свобода и четвърто, изпълнението на наказанието да не е отложено по реда на чл.66 НК. Наличието на тези предпоставки се установява от приобщената към делото справка за съдимост на подсъдимия П.М.П..

Предвид всичко гореизложено, Окръжен съд - Стара Загора намира извода на решаващия съд, че самопризнанията на подсъдимия П., направени по реда на глава ХХVІІ от НПК, се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства за законосъобразен, поради което гореизложената фактическа обстановка се явява неукорима.

В случая, въззивният съд намира за неоснователни доводите на подсъдимия П. за явна несправедливост на наложеното с обжалваната присъда наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години. В мотивите си в частта относно размера на наложеното наказание, съдът е посочил, че е съобразил двата принципа, залегнали в нормата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Решаващият съд правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление за случилото се, направените признания още на досъдебното производство, сравнително невисоката стойност на вещите, обект на посегателство.  Законосъобразно като отегчаващо вината обстоятелство, са отчетени многобройните осъждания на подсъдимия извън тези, обуславящи квалификацията “опасен рецидив”.  В случая е отчетена и степента на обществена опасност на деянието. Поради гореизложените съображения наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия - при превес на смекчаващите вината обстоятелства под средния размер, предвиден в закона, се явява явно справедливо, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от “закрит” тип, като на основание императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК решаващият съд е намалил това наказание с 1/3 и е постановил подсъдимия да изтърпи наказание три години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от “закрит” тип.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 от НПК, да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

                                       Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 139/04.06.2011г., постановена по НОХД № 842/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.