РЕШЕНИЕ

 

Номер 6                                  14.01.2013г.               град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд                                               II Наказателен състав

На трети октомври                                                      Година 2012

В публично заседание в следния състав :

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                                                КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР:

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ВНЧХ дело номер 1251 по описа за 2012 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда 87 от 25.04.2012г., постановена по НЧХД 23/2012г. по описа на Районен съд - Стара Загора, подсъдимият Д.М.К. , ЕГН ********** Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 16.09.2010г. в гр. ******, повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с Рег. СТ 6796 АР, собственост на К.Н.Н., като случаят е маловажен - престъпление по чл. 216, ал.4, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба" в размер на 1300 /хиляда и триста лева/.

Със същата присъда районният съд е осъдил Д.М.К. да заплати на К.Н. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 72 /седемдесет и два/ лева.

 Недоволен от така постановената присъда е останал Д.М.К., който чрез пълномощника си адв. И.И. я е обжалвал на основание, че същата е незаконосъобразна, поради неправилно приложената разпоредба на чл. 78а от НК, тъй като не са спазени изискванията, определени в диспозицията й, за да бъде осъществена санкцията на правната норма. Доводите на осъдения Д.М.К. и неговия пълномощник адв. И. се свеждат до факта, че в чл. 78а от НК са изложени необходимите предпоставки, чието кумулативно наличие е задължително, за да бъда наложена предвидената от законодателя санкция. Съгласно изяснените в хода на делото фактически обстоятелства, причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени или обезпечени. Тъй като възстановяването на имуществените вреди е задължително условие, за да бъде приложена правната норма на чл. 78а НК, разпоредбата не може да бъде приложена, поради което се твърди, че присъдата е незаконосъобразна.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по НЧХД № 23/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, възприе направените фактически и правни изводи на първоинстанционния съд :

        На 16.09.2012г. около обяд, тъжителят Н. е паркирал автомобила си „Фолксваген Пасат" в непосредствена близост до новострояща се сграда в гр. ******, ул. „******" **. Моторното превозно средство било спряно от източната страна на улицата, като с предната си част било ориентирано на юг. Н. излязъл от автомобила, заключил го и се отдалечил. Непосредствено след това зад автомобила на пострадалия паркирала своята кола свидетелката Х. Същата останала на шофьорското място, за да изчака своя приятелка. В този момент Х. забелязала приближаващ се от юг по източния тротоар мъж, на видима възраст около *** години с прошарена  коса, облечен с гащеризон. Минавайки между автомобила на пострадалия и строящата се сграда, с лявата си ръка отпусната надолу и с остър предмет в нея, човекът надраскал по цялата му дължина моторното превозно средство. След това влязъл във вътрешността на новостроящата се сграда.

Няколко минути по-късно свидетелката Х. видяла, че мъж и жена влизат във въпросната кола. Мъжът й се сторил познат, тъй като го била виждала преди на бензиностанция „*****” да разговаря с неин братовчед, който работел там. Знаела, че се казва К., но до този момент не била разговаряла с него. В този момент свидетелката отишла при пострадалия и му разказала какво е наблюдавала малко преди това. Двамата незабавно влезли в новостроящата се сграда. Забелязали, че вътре по-голямата част от работниците са от ромски произход, облечени със същите такива работни облекла, като човекът повредил автомобила на пострадалия. Свидетелката огледала хората и заявила, че извършителят не е сред тях. След това оставила мобилния си номер на тъжителя и напуснала мястото. Десет минути по-късно Н. й звъннал отново и я помолил да се върне, тъй като се появил човек, който отговарял на даденото описание. Свидетелката се върнала обратно. Влизайки във вътрешността на помещението, същата забелязала подсъдимия и се обърнала към него с думите: Вие го направихте”.

От изготвения по ДП 1826/ 2010г. на Второ РУП - ****** /изискано и приложено към делото на първа инстанция/ протокол за оглед на местопроизшествие, по страничната част на предния ляв калник на автомобила, собственост на пострадалия е намерена драскотина с дължина 0,20м на ниво от терена 0,60м. На същото ниво с дължина 0,30м по предната лява врата е намерена такава със същия характер, продължаваща и по задната лява врата с дължина 0,60м.

Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, стойността на нанесената вреда по предния ляв калник, възлиза на 353,20 лв.

         Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил обясненията на подсъдимия Д.М.К., при които твърди, че не е напускал строителния обект. Наред с това са анализирани и показанията на свидетелите Н. - ******* на подсъдимия, Г. - ***** на подсъдимия и Г., също така и показанията на свидетелката  Х.   Първоинстанционният   съд    е    анализирал    в    детайли    и заключенията на назначените по делото съдебни експертизи.

 

Въззивният съд споделя изложените от районния съд съображения и правни изводи. Предвид гореизложеното въззивният съд не може да приеме като основателни доводите на жалбоподателя К., че твърдените от частния тъжител факти са недоказани. Както беше изложено по-горе, районният съд е обсъдил обективно и задълбочено всички събрани по делото доказателства и е направил съпоставка на същите, като са изложени съображения защо се кредитират с доверие определена група доказателства, въз основа на които се приема за установена гореизложената фактическа обстановка и защо друга група доказателства не се приемат за достоверни. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Г., тъй като същите са непоследователни и противоречиви. За разлика от него св. Х. е последователна и категорична в твърдяното от нея. Законосъобразно първоинстанционният съд е назначил съответните съдебни експертизи и съответно е преценил правилно заключенията на същите.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира за безспорно установено, че на 16.09.2010 г. в гр. ******, подсъдимият Д.М.К. е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. СТ 6796 АР, собственост на К.Н.Н., с което е извършил престъпление по смисъла на закона. С оглед стойността на причиненото увреждане /под две минимални работни заплати/ и липсата на други несъставомерни вреди, съдът намира, че извършеното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради което същото е маловажен случай - престъпление по чл. 216, ал .4, вр. ал. 1 от НК - „Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години. В маловажни случаи наказанието лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева".

            Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за приложение на чл. 78а от НК, поради което освобождава Д.М.К. от наказателна отговорност и му налага административно наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в размер на 1300 лева. Тук въззивният съд констатира неправилно приложение на закона, поради факта , че не са изпълнени предпоставките   на   чл.   78а НК, чието   кумулативно   наличие   е  абсолютно задължително, за да бъде приложена предвидената от законодателя санкция. В конкретния случай, причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени или обезпечени, а възстановяването им е задължително условие, за да бъде приложена правната норма на чл. 78а от НК. Това е и един от доводите, на които се позовава подсъдимият в жалбата си, а именно неправилно приложение на разпоредбата, поради което моли присъдата да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и конкретно въз основа на чл.335, 336 и 337 от НПК, при тази инстанция е налице забрана за влошаване положението на подсъдимия, което от своя страна представлява средство, осигуряващо свободата на подсъдимия да обжалва присъдата. Благодарение на тази забрана, подсъдимият не може да стане причина сам със собственото си поведение, обжалвайки присъдата, да влоши положението си. Тази забрана може да бъде дерогирана единствено посредством жалба на частния тъжител, каквато не е налице. Хипотезите за влошаване положението на подсъдимия са три на брой :

-         Увеличаване на наказанието

-         Отмяна на оправдателна присъда

-         Прилагане на закон за по - тежко наказуемо престъпление

Предвид гореизложените искания на подсъдимия, е налице третата хипотеза, а именно прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Първоинстанционният съд освобождава подсъдимия К. от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Същността на тази разпоредба се свежда до отказ на държавата от осъществяване на наказателна отговорност. В този случай се прекратява наказателното правоотношение между престъпника и държавата като го трансформира в друг вид правоотношение. Деецът не се осъжда, следователно и впоследствие не е третиран като осъждан. При освобождаване от наказателна отговорност правата на дееца се засягат в най-малка възможна степен, което е равнозначно на използване на минимум принуда за постигане целите по чл.36, ал.1 от НК.

           Предвид посочените съображения следва да се отбележи, че въззивният съд не може да отмени първоинстанционната присъда,  налагайки наказание по реда на чл. 216, ал.4 от НК, тъй като това би довело до влошаване положението на подсъдимия и

засягане на правата  му чрез правото му да обжалва. Съдът счита жалбата за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, съдът

Р         Е         Ш         И  :

ПОТВЪРЖДАВА присъда 112 от 15. 06. 2011г., постановена по НЧХД 23/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и  протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                       2.