Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 10                         15.01.2013 г.                град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                    Наказателен състав

На 31 октомври                                                            Година 2012

В  открито заседание, в следния състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

                                                         2. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар М.Д.

Прокурор МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

ВНОХ дело номер 1255 по описа за 2012 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия К.Г.П., чрез адв.С.П., като в същата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда.  Искането, което се прави, е за отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна такава. Алтернативно се прави искане за изменение  на  постановената присъда, като се намали  размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

 

        Постъпил е и протест от Районна прокуратура Стара Загора, в който се излага становище, че постановената присъда от първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна. Искането, което се прави с протеста, е за  отмяна на присъдата на пъвоинстанционния съд и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К.Г.П. бъде признат за виновен за престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З, предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б" от НК за това, че на 09.11.2010 г. в гр. Стара Загора, в съучастие, като съизвършител, с В.Г.Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-разбиване на врата на вратопрозорец, отнел чужди движими вещи: дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 2 грама на стойност 98 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 2 грама на стойност 98 лв.; златен пендар 22 карата с тегло 15 грама на стойност 1155 лв.; златна гривна 14 карата с тегло 7 грама  на стойност 343 лв.; мъжки златен пръстен 14 карата с тегло 8 грама на стойност 392 лв.; детска златна обеца 14 карата с тегло 4 грама на стойност 196 лв.; фотоапарат „Панасоник” модел „Лумикс DМС FS 4" - на стойност 251,10 лв. или всички вещи на стойност 2974,10 лв. от владението на Д.Р.К.-Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като това деяние е извършил в условията на опасен рецидив и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, при първоначален „Строг” режим и  подсъдимият В.Г.Б. бъде признат за виновен за престъпление по  чл.195 ал.1 т.З, предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК за това, че на 09.11.2010 г. в гр. Стара Загора, в съучастие, като съизвършител, с К.Г.П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-разбиване на врата на вратопрозорец, отнел чужди движими вещи: дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата и тегло 2 грама на стойност 98 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 2 грама на стойност 98 лв.; златен пендар 22 карата с тегло 15 грама на стойност 1155 лв.; златна гривна 14 карата с тегло 7 грама  на стойност 343 лв.; мъжки златен пръстен 14 карата с тегло 8 грама на стойност 392 лв.; детска златна обеца 14 карата с тегло 4 грама на стойност 196 лв.; фотоапарат „Панасоник” модел „Лумикс DМС FS 4" - на стойност 251,10 лв. или всички вещи на стойност 2974,10 лв. от владението на Д.Р.К.-Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и му бъде наложено „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален „Строг” режим.

 

В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа протеста на Окръжна прокуратура Стара Загора, с изключение на искането подсъдимият В.Г.Б. да бъде признат за виновен за престъпление по  чл.195 ал.1 т.З, предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК за това, че на 09.11.2010 г. в гр. Стара Загора, е действал в съучастие, като съизвършител с К.Г.П.. Счита, че същият следва да бъде признат за виновен в това, че е участвал като помагач. Изразява становище, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена с оглед на това, че са събрани достатъчно доказателства относно притежаването на златните накити от гражданската ищца, респ. отнемането им от дома й, относно които неправилно съдът е оправдал подсъдимите. При постановяване на съдебния си акт моли съда да включи и тези вещи, като на подсъдимия Б. наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, а на подсъдимия П. - наказание шест години „лишаване от свобода”.

 

        В съдебно заседание въззиваемата гражданска ищца Д.Р.К.-Б. заявява, че поддържа жалбата.

 

        В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К.Г.П., адв. С.П.,  в  хода на съдебните прения изразява становище, че следва да бъде отменена първоинстанционната присъда и подзащитният му оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като същото не е доказано. Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” в минимален размер – една година или година и половина.

 

В съдебно заседание защитникът на въззиваемия подсъдим В.Г.Б., адв.Балтаджиев, изразява становище, че не следва да се уважава искането на представителя на Окръжна прокуратура за увеличаване  наказанието от година и шест месеца „лишаване от свобода” на две години „лишаване от свобода”. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.58 б.”б” НК и на основание чл.55 от НК да се намали наказанието на В.Б. под предвидения в закона минимум, тъй като участието му е незначително.

 

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №465/2011 г. на Районен съд Стара Загора,  намери за установено следното:

 

 

        С Присъда №20/08.02.2012 г., постановена по нохд №465/2011 г. по описа на Старозагорски районен съд подсъдимият К.Г.П., с ЕГН**********, е признат  за виновен в това, че на 09.11.2010 г. в гр. Стара Загора, в съучастие, като съизвършител, с В.Г.Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-разбиване на врата на вратопрозорец, отнел чужда движима вещ - фотоапарат „Панасоник” модел „Лумикс ОМС Р5 4" - на стойност 144,00 лв., от владението на Д.Р.К.-Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като това деяние е извършил в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З, предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, б. „б", вр. чл.54 от НК съдът го осъдил на "лишаване от свобода" за срок от четири години, което да  изтърпи при първоначален "Строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за кражба по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З, предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б" от НК на следните движими вещи: дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата и тегло 2 грама на стойност 98 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 2 грама на стойност 98 лв.; златен пендар 22 карата с тегло 15 грама на стойност 1155 лв.; златна гривна 14 карата с тегло 7 грама  на стойност 343 лв.; мъжки златен пръстен 14 карата с тегло 8 грама на стойност 392 лв.; детска златна обеца 14 карата с тегло 4 грама на стойност 196 лв. или общо на стойност 2723,00 лева, както и по отношение стойността на отнетия фотоапарат за сумата над 144,00 лева до 251,10 лева.

 

        На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът  приспаднал времето, през което К.Г.П. е търпял МН „Задържане под стража", считано от 16.01.2011 г. до 07.07.2011 г.

 

        С постановената присъда Старозагорски районен съд признал подсъдимия В.Г.Б., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 09.11.2010 г. в гр. Стара Загора, в съучастие, като помагач с К.Г.П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-разбиване на врата на вратопрозорец, отнел чужда движима вещ - фотоапарат „Панасоник” модел „Лумикс DМС FS 4" - на стойност 144,00 лв., от владението на Д.Р.К.-Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.З предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален "Строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за кражба по чл. 195 ал.1 т.З, предл.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК на следните движими вещи: дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грамана стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата и тегло 2 грама на стойност 98 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147 лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 3 грама  на стойност 147лв.; дамски пръстен 14 карата с тегло 2 грама  на стойност 98 лв.; златен пендар 22 карата с тегло 15 грама  на стойност 1155 лв.; златна гривна 14 карата с тегло 7 грама  на стойност 343 лв.; мъжки златен пръстен 14 карата с тегло 8 грама на стойност 392 лв.; детска златна обеца 14 карата с тегло 4 грама на стойност 196 лв. или общо на стойност 2723,00 лева, както и по отношение стойността на отнетия фотоапарат за сумата над 144,00 лева до 251,10 лева, както и относно това, деянието да е извършено от В.Б. в качеството му на съизвършител.

 

        Със същата присъда Старозагорски районен съд осъдил подсъдимите К.Г.П. и В.Г.Б. да заплатят на Д.Р.К. – Б.,***, сумата от 144, 00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 09.11.2010 г. до окончателното и изплащане, като отхвърлил предявения иск над този размер, до претендираната сума от 2974,10 лева, като неоснователен и недоказан.

 

        Първоинстанционният съд с постановената присъда осъдил  К.   Г.   П.   и  В.Г.Б. да заплатят  съразмерно направените съдебни и деловодни разноски, в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, както и държавна такса върху уважената част от граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева, която да се заплати по сметка на Старозагорски районен съд.

 

          Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че атакуваната  присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което не са налице основания за изменение или отмяна на същата.

 

        Първоинстанционният съд, в хода на проведеното съдебно следствие, е събрал всички доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно разкриване на обстоятелствата по делото. Въз основа на анализа им съдът е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция.  

 

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, от фактическа страна се установява следното:

 

        Подсъдимите П. и Б. се познавали и често излизали заедно. На 09.11.2010 г. двамата вървели в гр. Ст. Загора в посока от запад към центъра по ул. „Св. Княз Борис”. Когато стигнали до жилищен блок 167, вх.„А”, П. видял отворен прозорец на остъклена тераса на апартамент, находящ се на първия етаж, обитаван от св. Б. и семейството и. Подсъдимият П. предложил на подсъдимия Б. да му помогне, като го повдигне, за да се качи и влезе през отворения прозорец. Б. повдигнал П. и последният се прехвърлил през терасата. С натиск отворил затворения вратопрозорец от ПВЦ, като го повредил в областта на бравата. Б. останал на улицата, под терасата и наблюдавал, за да сигнализира ако някой се приближи.

 

        Действията им били забелязани от св. Б., която успяла да запомни лицето на подс. Б.. Свидетелката незабавно уведомила св. В., който в този момент бил на улицата и двамата приближили към Б.. Вичев се легитимирал, тъй като бил служител на МВР и попитал подсъдимия Б. какво прави там. Разговорът им бил възприет от подсъдимия П., който се криел на терасата. Същият решил да напусне жилището. Със силен удар разбил входната врата на апартамента и избягал. Пътьом взел със себе си фотоапарат „Панасоник”   модел   „Лумикс   ОМС   Р5  4".   По-късно   същия  ден   направил опит да го продаде в заложна къща, стопанисвана от св. Л., находяща се в кв. „Лозенец", но не успял, тъй като фотоапаратът нямал зарядно устройство. Междувременно подсъдимият Б. бил задържан.

 

        Заключението на повторната съдебнооценителна експертиза, назначена от съда, установява стойността на фотоапарата марка “Панасоник” модел „Лумикс РМС Р5 4" към датата на деянието  в размер на 144 лева.

 

        Първоинстанционният съд е анализирал в съвкупност събраните по делото гласни доказателства и е приел за достоверни обясненията на подс. Б., дадени в хода на ДП пред съдия, с оглед на това, че същите се подкрепят от показанията на свидетелите Б., Н. и Е.. Този извод на съда е обоснован и правилен и действително следва да се приеме, че от обясненията на обв. Б. се установява, че на процесната дата двамата, заедно с подсъдимия П. са приближили дома на пострадалата Б., че първият от тях е помогнал на втория да се прехвърли през терасата и безпрепятствано да проникне в жилището, както и че същият е бил натоварен единствено с функцията да пази П. и не е участвал в отнемането на вещите, предмет на престъпление, нито в разпореждането с тях.

 

        От показанията на свидетелите Л. и В. се установява, че преди повече от година, през есента, подс. П. предложил на св. Лазаров, собственик на Заложна къща в кв. „Лозенец",  да закупи фотоапарат, сребрист на цвят. Св. Л. отказал, тъй като подс. П. не разполагал със зарядно устройство за апарата.  До заложната къща П. бил закаран с лек автомобил марка „БМВ” от св. В.. Показанията на свидетелката Б. в частта относно отнетия фотоапарат се подкрепят от показанията на свидетелите Л. и В., както и от приложената по делото касова бележка от магазин „Технополис", поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че е установено по безспорен начин притежаването от нея на фотоапарат м. “Панасоник”.

 

        Свидетелката Б. в показанията си пред първоинстанционния съд сочи, че при извършената кражба от дома й са отнети златни бижута - пет броя дамски пръстени, два броя мъжки пръстени, една гривна, една детска обеца от 4 гр. и един пендар от 15 гр., както и апарат м. „Панасоник". Първоинстанционният съд е приел, че с тези си показания свидетелката не конкретизира всяка една вещ и поради липса на други доказателства в тази насока, не може да се установи по безспорен начин какви точно златни накити са отнети от дома на св. Б.. Действително в случая се касае за златни предмети и за да бъде индивидуализиран всеки един от тях, е необходимо да се посочи точно грамажа му, състава на златото/каратите/, да се опишат съответните му особености /модел/, в това число мястото откъдето е закупено, като се представят съответни документи за това. Допуснатата от въззивния съд и разпитана в качеството на свидетел С.К. в показанията си не установи конкретни данни за всеки един от златните предмети, отнети от дома на дъщеря й.

 

        С оглед приетите за установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.З предложение първо, вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. ал. 29 ал.1 б."Б" НК, като на 09.11.2010 г. в гр. Стара Загора, в съучастие, като съизвършител, с В.Г.Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на врата на вратопрозорец, отнел чужда движима вещ фотоапарат „Панасоник” модел „Лумикс РМС Р5 4" - на стойност 144 лева от владението на Д.Р.К.-Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

 

        Така определената правна квалификация на деянието на подс. П. е правилна и съответна на събраните по делото доказателства. С оглед липсата на достатъчно категорични доказателства за индивидуалните особености на всеки един от сочените от гражданската ищца Б. златни предмети, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че обвинението против подсъдимия П. за извършена от него кражба на златни бижута на стойност 2723,00 лева, както и по отношение стойността на отнетия фотоапарат за сумата над 144,00 лева до 251,10 лева, е недоказано.

 

        Изложените по-горе съображения относно предмета на престъплението се отнасят и за деянието на подс. Б., с оглед на което обвинението по отношение на същия е доказано в частта относно извършената кражба на фотоапарат и е неподкрепено с убедителни доказателства в частта относно останалите движими вещи.

 

        Настоящият състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд относно формата на съучастие на подсъдимия Б. в престъпното деяние. Безспорно установено е,  че участието на подсъдимия Б. се изразява в охраняване на подсъдимия П., докато последният отнема вещите. Не са налице доказателства относно участието на този подсъдим нито в отнемането на вещта, нито в установяването на трайна фактическа власт върху нея. От друга страна не са ангажирани доказателства за предварително разпределение на ролите, в това число наличие на уговорка за съвместно разпореждане с вещта, предмет на престъплението. Правилно старозагорски районен съд е констатирал, че такива обстоятелства не са изложени и в самия обвинителен акт.

 

        С оглед изложеното старозагорски районен съд е признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 09.11.2010 г. в гр. Ст.Загора, в съучастие, като помагач, с К.Г.П., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - разбиване на врата на вратопрозорец, отнел чужда движима вещ - фотоапарат „Панасоник” модел „Лумикс ОМС Р5 4" - на стойност 144,00 лв., от владението на Д.Р.К.-Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл. 195, ал.1, т.З, предл.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за кражба по чл. 195, ал.1, т.З, предл.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на златни накити, подробно описани по-горе на стойност 2723,00 лева, както и по отношение стойността на отнетия фотоапарат за сумата над 144,00 лева до 251,10 лева, както и относно това деянието да е извършено в качеството му на съизвършител.

 

        При определяне вида и размера на наказанието на всеки един от подсъдимите съдът е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

        Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства за двамата подсъдими са отчетени младата възраст, наркотичната зависимост, както и ниската стойност на отнетата вещ, а за подсъдимия Б. и направените в хода на ДП самопризнания. Отегчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими е обремененото съдебно минало. Правилно при преценка размера на наказанията на подсъдимите първоинстанционният съд е отчел водещата роля на подсъдимия П. при осъществяването на деянието.

 

        Изводът на първостепенния съд, че на двамата подсъдими следва да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е правилен. В тази връзка определените на подс. П. наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години и на подсъдимия Б.  една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и за двамата подсъдими са справедливи и не са налице основания за намаляване на тези наказания. Така определените на подсъдимите наказания ще съдействат за постигане целите на наказанието, предвидени в чл.36 НК.

       

        С оглед всичко изложено по-горе атакуваната присъда на старозагорски районен съд е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

       

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №20/08.02.2012 г., постановена по нохд №465/2011 г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                         

                 2.