Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 2                        03.01.2013 г.                  град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                    Наказателен състав

На 31 октомври                                                           Година 2012

В  открито заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

 

                                                            2. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар МИТКА ТОДОРОВА

Прокурор МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

ВНОХ дело №1273 по описа за 2012 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на    подсъдимите Н.С.С. и А.С.С., чрез адв. С.П., като в подадената жалба се излагат съображения за необоснованост на постановената присъда. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на  присъдата и признаване подсъдимите за невинни по повдигнатите обвинения. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложените наказания „лишаване от свобода”.

  

        В съдебно заседание защитникът на подсъдимите, адв. П.,   изразява становище, че подзащитните му следва да бъдат признати за невинни с оглед недоказаност авторството на деянието, за което им е повдигнато обвинение и поради нарушение на процесуалния и  материалния закон. Алтернативно, моли  съда да намали наложените наказания на подзащитните му.

 

        В съдебно заседание представителят на обвинението изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и  следва  да бъде потвърдена.

 

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №386/2010 г. на Районен съд Стара Загора,  намери за установено следното:

 

        С Присъда №229/28.11.2011 г., постановена по нохд №386/2010 г. по описа на Старозагорски районен съд подсъдимият А.С.С., ЕГН**********, е признат  за виновен в това, че на 03.11.2008 г. в гр. Стара Загора, в съучастие, като съизвършител с Н.С.С., причинил на В.И.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1-ва дланна кост на лявата ръка (тип Бенет), причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" от НК, поради което и на основание чл.131а, вр. чл.129 ал.2 пр.1, хипотеза ІІ-ра, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б."а" от НК, вр. чл.54, вр. чл.2 ал.2 от НК  съдът го осъдил на три години и шест месеца „лишаване от свобода” при първоначален „Строг" режим в затворническо заведение от закрит тип.

 

        Със същата присъда Старозагорски районен съд признал подсъдимия Н.С.С., ЕГН**********, за виновен в това, че на 03.11.2008 г. в град Стара Загора, в съучастие, като съизвършител с А.С.С., причинил на В.И.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1-ва дланна кост на лявата ръка (тип Бенет), причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" от НК, поради което и на основание чл.131а, вр. чл.129 ал.2, предл.2, хипотеза 2-ра, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б."а" от НК, вр. чл.54 от НК, вр. чл.2  ал.2 от НК го осъдил на три години и шест месеца „лишаване от свобода” при първоначален „Строг" режим в затворническо заведение от закрит тип.

 

             В хода на проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е събрал всички доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно разкриване на обстоятелствата по делото. Въз основа на задълбочен анализ на същите, първостепенният съд е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция.  

 

        От събрания по делото доказателствен материал се установява следното от  фактическа страна:

 

        Подсъдимите Н. и А. С. поддържали контакти със свидетелите И. П. В., К. И. Ш., С. И. С., В. А. А, Х. К. Х. и Г. И. Г.. Те се познавали и със свидетеля В.И.Т., който работил като таксиметров шофьор във фирма „****". Във връзка с работата си свидетелят В.Т. се запознал със свидетеля И. В. през есента на 2008 г.

 

        Подсъдимият Н.С. стопанисвал заведение в гр. Стара Загора, находящо се на ул. "М. К.", в близост до VII основно училище. Там, заедно с подсъдимия А.С., често се срещали с лица от техния приятелски кръг.

 

        На 03.11.2008 г., в следобедните часове, в кафенето се намирали подсъдимите, както и техните приятели - свидетелите В.А.А., Х.К.Х. и Г.И.Г., както и съпругата на подсъдимия Н.С. - свидетелката М. С..

 

        Подсъдимият А.С. се обадил на свидетеля К.Ш., като му обяснил, че го кани на среща в горепосоченото заведение. Предвид недобрите му взаимоотношения с подсъдимия А.С. и нежеланието  да отиде сам на определеното му място, свидетелят К.Ш. извикал със себе си свидетелят С.С.. Свидетелите Ш. и С. отишли в заведението. Във вътрешността му били подсъдимите, горепосочените техни приятели и съпругата на подсъдимия Н.С.. Почти веднага след влизането на свидетелите Ш. и С. в заведението, подсъдимите извикали на някого по посока на мазето. Оттам излязал свидетелят И.В.. Якето на момчето било скъсано, по лицето му имало пресни наранявания от побой, а самото то било видимо притеснено и уплашено. Подсъдимите попитали свидетелите  Ш. и С. дали познават лицето И.В., след което един от подсъдимите  ритнал  свидетеля   В..   След това подсъдимите казали на свидетеля Ш., че желаят да се срещнат и със свидетеля В.Т.. Тъй като свидетелят Ш. познавал свидетеля В.Т., той изпълнил поисканото от него.

 

        Около 17.00 часа, на 03.11.2008 г., свидетелят В.Т. влязъл в заведението на подсъдимите. Там той заварил свидетелите К.Ш. и С.С., както и приятели на подсъдимите - свидетелите Г.Г.,В.А.,Х.Х.. Там била и свидетелката М.С.. Свидетелят В.Т. бил посрещнат от подсъдимия А.С., който веднага след това отново извикал от мазето на заведението свидетеля И.В.. Т. също възприел гореописаното състояние на свидетеля В.. Подсъдимият А.С. запитал един друг свидетелите Т. и В. дали са се срещали някога по повод на осъществен таксиметров курс до офис на „Глобул" в гр. Стара Загора, на което и двамата отговорили утвърдително. Това породило у двамата подсъдими гняв, като поведението им станало заплашително. Неустановено кой от двамата подсъдими върнал обратно свидетеля И.В. в мазето. Веднага след това подсъдимият А.С. изблъскал свидетеля Т. между две стени на помещението. Там подсъдимият А.С. започнал да нанася на Т. ритници по тялото, като впоследствие ударите си насочил в областта на лицето и главата на свидетеля Т.. За да се предпази В.Т. се свил, като скръстил двете си ръце над главата. Поради тази причина той не можал ясно да възприеме последвалите действия от страна на подсъдимия А.С.. В побоя над Т. се включил и подсъдимият Н.С., който също започнал да му нанася удари в областта на главата. Въпреки молбите на свидетеля Т. да прекратят побоя,  подсъдимите продължили действията си. В последващ момент подсъдимият Н.С. отишъл до бара на заведението, откъдето взел тръбовиден твърд предмет. С него нанесъл няколко удара над В.Т.. Те попаднали в областта на раменете и главата му, която свидетелят Т. отново предпазвал с ръцете си. Докато подсъдимият Н.С. извършвал това, подсъдимият А.С. взел стол от заведението и понечил да го стовари върху В.Т.. В този момент свидетелят К.Ш. отнел стола от ръцете на подсъдимия А.С. и това спомогнало за прекратяването на побоя над В.Т..  След прекратяването на побоя над В.Т., той и свидетелите К.Ш. и С.С. напуснали заведението и се разделили.

 

        Свидетелят В.Т. веднага потърсил медицинска помощ. В амбулаторен дневник на Спешен травматологичен кабинет е отразен преглед на свидетеля Т. на 03.11.2008 г. в 19,50 часа и още тогава е констатирано от лекаря  счупване тип „Бенет".

 

        На 04.11.2008 г. при посещение на съдебен лекар на св. Т. било издадено съдебномедицинско удостоверение, от което е видно че при направения му преглед е установено наличие на поставена имобилизация на дланта и китката на лявата ръка; кръвонасядане на клепачите на лявото око, като кръвонасядането обхваща и лявата скула и лявата буза. В областта на лявата буза е установено наличие на множество охлузвания, покрити с червеникава кора на нивото на кожата, с размер най-голямото от които 4/1 см. В основата на шията отпред - наличие на охлузване с предходната характеристика и размер 1/1 см. В лявата част на горната устна на устата, на границата между кожа и лигавица, е било установено наличие на рана с неравни и кръвонаседнати ръбове, с размер 1 см. Съгласно представената при прегледа медицинска документация, съдебният лекар е дал заключение за наличие на счупване тип „Бенет" на палеца на лявата ръка, кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна рана на лицето.

 

        Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Т., С.С., К.Ш., И.В., дадени пред съдия на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, заключението на съдебномедицинска експертиза, приетото в хода на съдебното следствие, извлечение от амбулаторен дневник на Спешен травматологичен кабинет към СО на МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД Ст. Загора за периода 25.10.2008 г. – 05.12.2008 г., както и от писмените доказателства, прочетените по реда на чл.283 от НПК, приложени на досъдебното производство.

 

        При отчитане наличните противоречия в събраните  гласни доказателства, първостепенният съд е посочил въз основа на кои от тях приема за безспорно установени съответните фактически обстоятелства.

 

        Правилно районният съд е приел за достоверни показанията на свидетелите В.Т., С.С., К.Ш., И. П., дадени пред съдия на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и логични. Действително чрез тези показания се установяват съществените факти в настоящия процес – авторството на деянието и начина на извършването му. От друга страна  показанията им изцяло кореспондират с тези на свидетеля Н., както и с медицинската документация и заключението на съдебномедицинска експертиза.

               

        Първоинстанционният съд подробно е обсъдил показанията на свидетеля Т., с оглед на това, че същият на досъдебното производство, пред съдия, е дал детайлни показания относно нанесения му побой от подсъдимите, а в съдебно заседание е обяснил, че процесното счупване е получил при игра на футбол преди срещата си с подсъдимите. Изводът на първоинстанционния съд, че следва да бъдат приети за достоверни показанията на този свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, пред съдия, е обоснован и се споделя от настоящата инстанция, поради това, че показанията му пред съда са нелогични и в противоречие с издадената непосредствено след процесния инцидент медицинска документация,  със заключението на съдебномедицинската експертиза, както и с обясненията на експерта в съдебно заседание.  В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че показанията на св. Т. на досъдебното производство и в детайлните подробности кореспондират с дадените пред съдия на досъдебното производство показания на свидетелите Ш., С. и П..

 

        Обсъдени са от първоинстанционния съд и показанията на свидетелите А., Х. и С., присъствали на процесния инцидент, които са близки на подсъдимите, като правилно е прието, че същите не са обективни и като такива не установяват съществени обстоятелства по делото.

       

        Внимателно и в съвкупност с останалия доказателствен материал са обсъдени обясненията на подсъдимите, като съдът е отчел, че от една страна те са доказателствено средство, а от друга средство за защита. След като е отчел, че те са изолирани   от останалите събрани доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът е приел, че не следва да ги кредитира.

                                

        При приетата за установена фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият А.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131а, вр. чл.129, ал.2, предл. 11-ро, хипотеза 2-ра, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б."а" от НК, като на 03.11.2008 г., в гр.Стара Загора, в съучастие, като съизвършител с Н.С.С., причинил на В.И.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1-ва дланна кост на лявата ръка (тип Бенет), причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка, което при правилно протичане на оздравителния процес, би се възстановило за 1,5-2 месеца, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б."а" от  НК.

 

        По отношение на подсъдимия Н.С.С. съдът  е приел, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131а, вр. чл.129 ал.2, предл. 11-ро, хипотеза 2-ра, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2 9, ал. 1, б. "а" от НК,  като на 03.11.2008 г., в гр.Стара Загора, в съучастие, като съизвършител с А.С.С., причинил на В.И.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1-ва дланна кост на лявата ръка (тип Бенет), причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка, което при правилно протичане на оздравителния процес, би се възстановило за 1,5-2 месеца, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" от НК.

 

        Така определената правна квалификация на деянието на всеки един от подсъдимите е правилна и не са налице основания за нейното изменение.

       

        При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд се е съобразил с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. При индивидуализация наказанието на всеки един от подсъдимите съдът е  обсъдил обществената опасност на деянието, личността на всеки подсъдим, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

        Правилно по отношение на подсъдимия Н.С.С. са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства - сравнително млада възраст, семейното положение, а като отегчаващо отговорността обстоятелство – осъждането, необхванато от състава на престъплението.      За подсъдимия А.С.С. е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство сравнително младата възраст, като не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.

 

        Съдът е приел, че за извършеното престъпление на всеки подсъдим следва да се наложи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер над законоустановения минимум в законовата разпоредба, действала към момента на извършване на деянието, която се явява по-благоприятна от действащата към настоящия момент.

 

         Първоинстанционният съд е наложил на всеки подсъдим наказание - три години и шест месеца „лишаване от свобода”, което да се изтъпри при първоначален „строг" режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.61 т. 2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

 

        Настоящият състав счита, че така определеното наказание на всеки подсъдим е справедливо и ще изпълни целите на наказанието, като въздейства превъзпитаващо на всеки подсъдим и възпиращо спрямо останалите членове на обществото. С оглед на изложеното не са налице основания за намаляване размера на наложените наказания на подсъдимите.

 

С оглед изложените по-горе  съображения не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №229/28.11.2011 г., постановена по нохд №386/2010 г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                       

               2.