Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 5                        09.01.2013 г.      град   Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                    Наказателен състав

На 14 ноември                                                           Година 2012

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:1.ИВА СТЕФАНОВА                         

                                                                 2.КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

 

Секретар М.Т.

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

внчх дело номер 1291 по описа за 2012 година.

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б.В.Л., чрез защитника му адв.Т.А., в която се излагат  съображения за  незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Искането, което се прави, е за отмяна на присъдата, признаване подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение и отхвърляне изцяло на предявените граждански искове, както и присъждане разноските по делото в полза на подсъдимия.

  

        В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя – подсъдим Б.В.Л. - адв. Станимир Ченалов, изразява становище, че първоинстанционният съдебен акт е  неправилен и следва да бъде отменен, като бъде постановена оправдателна присъда  и отхвърлени предявените граждански искове.

 

 

 

 

         Процесуалният представител на въззиваемия - частния тъжител и граждански ищец И.М.И. – адв. С.П., изразява становище, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нчхд №239/2012 г. на Районен съд Стара Загора,  намери за установено следното:

 

         С Присъда №173/06.07.2012 г., постановена по нчхд №239/2012 г. по описа на Районен съд Стара Загора, подсъдимият Б.В.Л., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 09.12.2011 г. в гр. Стара Загора причинил на И.М.И., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание - „Глоба" в размер на 1 500 лева.

 

        Със същата присъда Старозагорски районен съд осъдил подсъдимия Б.В.Л. ***, ЕГН ********** да заплати на И.М.И. ***, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като отхвърлил предявения иск в останалата му част над 5 000 лева, до претендираните 10 000 лева, като недоказан.

 

        Първоинстанционният съд отхвърлил предявения от И.М.И. *** против Б.В.Л. ***, ЕГН ********** граждански иск за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като недоказан.

 

        Районен съд Стара Загора с постановената присъда осъдил подсъдимия Б.В.Л. ***, ЕГН **********, да заплати на И.М.И. ***, сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, от които 227 лева адвокатско възнаграждение и 13 лева - държавна такса и такса за превод, представляващи направените по делото разноски, съобразно уважената част от гражданските искове.

 

        Старозагорски районен съд осъдил подсъдимия Б.В.Л.,***, ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 200 /двеста лева/ лева, съобразно уважената част от гражданските искове, както и направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева по сметка на Старозагорски районен съд.

 

        В хода на проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е събрал всички доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно разкриване на обстоятелствата по делото. Въз основа на задълбочен анализ на доказателствения материал, първостепенният съд е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция.  

 

        От събраните по делото доказателства се установява следното от  фактическа страна:

 

        На 09.12.2011 г. следобед, отивайки в заведението, което стопанисвал, тъжителят предприел паркиране на управлявания от него лек автомобил. За целта решил да ползва намиращия се в близост паркинг. В този момент от своя автомобил, който се намирал във вътрешността на паркинга, излязъл подсъдимият. Същият се насочил с агресивни думи към тъжителя, като настоявал да напусне паркинга, тъй като бил „частна собственост". В същия момент отляво на тъжителя паркирала своя автомобил и сестра му - св. Б. Тъжителят казал на подсъдимия, че не му пречи да премине, както и че няма забранителен знак. Л. го заплашил, че ще извика „паяк". В този момент св. Б. предложила на подсъдимия да премести своята кола, за да не възпрепятства преминаването, но последният се обърнал към тъжителя с думите: „Лилипут. Аз сега ще ви кажа на вас" и го блъснал в гърдите. В този момент свидетелката Б. излязла от своя автомобил и позвънила на съпруга си. Междувременно тъжителят позвънил на тел. 112. Ядосан от това, че последният сигнализира полицията, подсъдимият Л. се нахвърлил към тъжителя с думите „Ти на полицията ли ще се оплакваш. Ей сега ще те набия" и му нанесъл удар  с юмрук в областта на челото. Пострадалият И. се свлякъл на земята. Лицето му било окървавено. В този момент към мястото се приближил св. Б., който се обърнал към участниците в инцидента с думите „Спрете какво правите". Подсъдимият продължавал да вика и заплашва тъжителя. Постепенно като разбрал, че пострадалият е близък на св. Б., се поуспокоил. Св. Б., заедно със съпруга си помогнали на И. да се изправи. Няколко минути по-късно на мястото на инцидента пристигнали служители на МВР. Тъжителят бил отведен от своите близки в кабинет Съдебна медицина, а след това в ЦСМП Стара Загора, където след извършен преглед, бил хоспитализиран.

 

        От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на съдебномедицинско удостоверение на живо лице №95-11/2011 г. и епикриза на клиника по оториноларингология към МБАЛ Стара Загора и преглед на пострадалия И. се установяват причинените му травматични увреждания.

 

        Първостепенният съд е анализирал събраните гласни доказателства по делото поотделно и в съвкупността им и е приел, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Б., която е пряк очевидец на процесния инцидент, като е отчел и близките родствени отношения в които тя се намира с тъжителя. Действително показанията на тази свидетелка са подробни, последователни и логични, кореспондиращи напълно и с показанията на св. Б. и със заключението на съдебномедицинската експертиза. С оглед на това правилно съдът е приел, че с показанията на св. Б., допълнени от показанията на съпруга й – св. Б., се установяват по безспорен начин основните факти в процеса – авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му.   

 

        Първостепенният съд е обсъдил и показанията на свидетелите А. и Д., посочени от подсъдимия, като е отчел противоречията между тях по отношение на причината за инцидента, поведението на всеки един от участниците в него, мястото и времето на същия, поради което относно тези обстоятелства правилно е приел, че не са достоверни. Двамата свидетели установяват факта на нанасяне удар от подсъдимия в лицето на пострадалия, в резултат на което последният паднал.

 

        Обясненията на подсъдимия винаги следва да бъдат преценявани внимателно, с оглед на това, че същите от една страна са доказателствено средство и от друга страна средство за упражняване правото му на защита.  Изложената от подс. Л. теза, че е действал при отбрана, предизвикан от поведението на тъжителя, който го ударил първо в областта на гърдите с ръце, а веднага след това ритнал в горната част на лявото бедро, в областта на слабините, е приета от първоинстанционния съд за недостоверна. Този извод е обоснован и се споделя от настоящия състав, с оглед на това, че така изложените от подсъдимия обяснения не се подкрепят по безспорен и категоричен начин от останалите писмени и гласни доказателства, а констатациите    на    вещото    лице    в    съдебномедицинското    заключение за установените увреждания по тялото на подсъдимия, не са достатъчни за да се приеме за доказана версията на подсъдимия.    

       

        При безспорно установените фактически обстоятелства, районният съд е приел, че подсъдимият Л. *** причинил на И.И. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Правната квалификация на деянието на подсъдимия е правилна, като настоящият съд споделя изводите на районния съд относно липса на данни за извършено престъпление от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че пострадалият е извършил по отношение на подсъдимия действия, които да бъдат определени като явно нападение,  застрашаващо личността на подсъдимия. Нещо повече, по делото е установено, че не тъжителят, а подсъдимият пръв е  блъснал  тъжителя в гърдите.

 

        При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.54 НК.

 

        След като е отчел наличието на предпоставките на чл.78А от НК, правилно районният съд е        освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - глоба, която следва да се определи в границите, установени в чл.78 А от НК, към датата на извършване на деянието- 09.12.2011г, а именно от 1000 лв. до 5000 лв.

 

        След като е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства и е констатирал липса на отегчаващи такива, съдът е наложил на подсъдимия Б.Л. административно наказание глоба при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на 1500 лева. С така определеното административно наказание е справедливо и не са налице основания за неговата намаляване.

       

        По отношение размера на причинените неимуществени вреди от престъплението, съдът се е съобразил с принципа на справедливостта, с характера и степента на увреждането, продължителността на страданието, както и последващото състояние на здравето, като е приел, че причинените болки и физически и морални страдания на пострадалия И. ще бъдат възмездени със сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане. Така присъденото обезщетение е справедливо и не са налице основания за намаляването му.

 

        С оглед липсата на доказателства, установяващи конкретния размер на претърпените от пострадалия имуществени вреди, в резултат на престъпното деяние, както и за причинна връзка между тях, правилно съдът е отхвърлил предявения граждански иск като недоказан.

 

        С оглед изложените по-горе съображения не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

  

         

                               Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №173/06.07.2012 г., постановена по нчхд №239/2012 г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                    2.