Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            29.01.2013 година              град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,  наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на шестнадесети януари,  две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ

СОНЯ КАМЕНОВА

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ

         

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1347 по описа за 2012  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 127/02.10.2012 г., постановена  по НОХД № 773/2012 г. по описа на РС – Казанлък, подсъдимият Х.В.К., ЕГН **********, е признат за виновен

-в това, че в едногодишен срок от наказанието му по административен ред с НП № 1387/04.04.2011 г. на  Началника на сектор “Охранителна полиция” при РУП – Казанлък, влязло в сила на 10.05.2011 г., с НП № 2258/04.05.2011 г. на Началника на РУП – Казанлък, влязло в сила на 19.01.2012 г., с НП № 4371/26.07.2011 г. на Началника на РУП – Казанлък, влязло в сила на 17.02.2012 г. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС, в условията на продължавано престъпление, извършил такива деяния, като  на 19.02.2012 г., около 03.20 часа, в град Казанлък, по ул.”***”, в посока изток-запад, управлявал МПС – лек автомобил марка “***” с рег. № СТ **** и на 17.03.2012 г., около 19.00 часа, в град Казанлък, по ул.”****”, в посока изток-запад, управлявал МПС – лек автомобил марка “***”, с поставени табели с регистрационен номер СТ ****, поради което и на основание чл.343в, ал.2 във връзка с чл.343в, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие  от закрит тип  при първоначален “строг” режим;

-в това, че на 17.03.2012 г., около 19.00 часа, в град Казанлък, по ул. “***” си е служил с контролни знаци – табели с рег.№ СТ ****, издадени за друго МПС – лек автомобил “****”, с номер на рама ****, поставени на МПС л.а. “****”, поради което и на основание чл.345 и чл.54, ал.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание  да изтърпи при първоначален “строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.23, ал.1 от НК  спрямо подсъдимия  е определено общо наказание  от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия Х.В.  К..

 

В жалбата е повдигнат довод за явна несправедливост на наложените наказания,  които  били прекомерно завишени.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е обжалваната присъда да бъде изменена в частта относно наказанията, като същите бъдат намалени до минималния размер на наказанието лишаване от свобода.

 

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че  са налице законови основания за определяне на по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Х.В.К.  за престъплението по чл.343в, ал.2 във връзка с чл.343в, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, а от там и за изменение на присъдата в частта относно размера на определеното общо наказание на основание чл.23, ал.1 от НК чрез намаляването му.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

По делото не е налице спор относно установените  фактически положения,  на които съответстват обясненията на подсъдимия  Х.В.К., който макар и накратко, но достатъчно подробно,  пред първоинстанционния съд е изложил обстоятелствата, при  които  е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение от Районна прокуратура – Казанлък. Приетите  от първоинстанционния съд факти се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при  спазване изискванията на процесуалния закон, преценени поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика.  Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни, както те, така и анализа на доказателствената съвкупност, въз основа на който  са изведени.

 

При установените факти материалният закон е приложен правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че  след като на 19.02.2012 г. и на 17.03.2012 г. – и двата пъти в град Казанлък, е управлявал МПС без свидетелство за управление, което е станало в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, при това с три наказателни постановления -  НП № 1387/04.04.2011 г., влязло в сила на 10.05.2011 г.,   НП № 2258/04.05.2011 г.,  влязло в сила на 19.01.2012 г. и НП № 4371/26.07.2011 г.,  влязло в сила на 17.02.2012 г., действайки в  условията на продължавано престъпление,  подсъдимият Х.В.К., както от обективна, така и от субективна страна е  осъществил състава на чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.  За съставомерността на деянието по чл.343в, ал.2 от НК се изисква кумулативното наличие на следните два обективни признака, които в случая са налице – първо, деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление и второ,  преди изтичане на една година от влизане в сила на постановлението, с което е санкциониран за нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДП, да управлява отново МПС, за което не му е издадено съответното свидетелство за управление. От субективна страна, подсъдимият е действал при форма на вина  пряк умисъл, в конкретния случай обективиран  в  утвърденото от подсъдимия  - до степен на маниер - поведение на управление на МПС без свидетелство за управление.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като на  17.03.2012 г., в град Казанлък,  си е служил с контролни знаци, издадени за друго МПС, подсъдимият  Х.В.К. е извършил и престъпление по чл.345 от НК. Непосредствен обект на посегателство на този вид престъпления са обществените отношения, в рамките на които се гарантира възможността всяко моторно превозно средство да бъде индивидуализирано. Изпълнителното деяние "служи” е проявено в поставянето на управлявано от подсъдимия МПС на контролен знак, издаден за друго МПС, а  израз  на прекия умисъл на подсъдимия е фактът, че другото МПС, от което е взета регистрационната табела, е негово собствено.

 

За престъплението по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което  законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години,  на подсъдимия Х.В.К. е наложено наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие  от закрит тип.

Престъплението по чл.345 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, като на подсъдимия Х.В.К. е наложено наказание  шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, в затворническо общежитие  от закрит тип.  

На основание чл.23, ал.1 от НК  спрямо подсъдимия  е определено общо наказание  от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

Наказанията за всяко от престъпленията са отмерени в пределите на съответната материално правна норма, при баланс  на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

При определяне на наказанията за всяко от престъпленията първоинстанционният съд е взел предвид данните за личността на подсъдимия като един от критериите за индивидуализацията на справедливото наказание – подсъдимият, род.**** г., е *****, с обясненията си по фактическите обстоятелства по обвинението, реално съдейства за установяване на обективната истина. Наред с това, първоинстанционният съд не е пренебрегнал и е отчел, в съгласие с действителната им тежест, специфичните особености на съответното престъпно деяние и обстоятелствата, при  които е извършено от подсъдимия. И двете деяния са осъществени в изпитателния срок на осъждането на подсъдимия по НОХД № 300/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, по което със Споразумение № 64/30.03.2011 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от три години, както и след като вече е бил осъждан  на пробация за престъпление  по чл.343в, ал.2 от НК  – със Споразумение № 249/19.12.2011 г. по НОХД № 1239/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък.  Посочените данни от справката за съдимост на подсъдимия, като акцентът е върху вида на престъпленията, за които е осъждан, както и  наложените на същия множество административни наказания за нарушения на ЗДП (извън  съставомерните за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК), описани  в съдържащата се на л.37 ДП справка за нарушител от региона, определят всяко от извършените деяния против транспортната сигурност като такова със средна степен на обществена опасност, а самия подсъдим като лице с традиции в неспазването на установените правила за движение по пътищата, а от там и като деец със средна степен на обществена опасност, тъй като  поведението му граничи с наглост.  Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за което и да е от двете престъпления, тъй че да бъде приложен чл.55 от НК. Фактът, че и двете престъпления са извършени след като подсъдимият Х.В.К. вече е бил осъждан на пробация за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,  е основание да се приеме, че посоченото наказание -  каквото би следвало да се наложи за всяко от престъпленията, ако се приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – не отговаря на целите на чл.36 от НК, основната от които е да се поправи и превъзпита деецът към спазване на законите.

Съдебното минало на подсъдимия изключва приложението на чл.66, ал.1 от НК и определя като правилна преценката на първоинстанционния съд на въпросите по чл.57, ал.1 от  ЗИНЗС -  определеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание да се търпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.  В тази връзка Окръжният съд следва да отбележи – което е имал повод нееднократно да посочва – че когато се  констатира, че подсъдимият е извършил две или повече престъпления при реална съвкупност (както в случая), следва да се наложи наказание отделно за всяко престъпление, да се определи общо наказание за съвкупността като цяло и едва след това да преценява необходимостта от реално изпълнение на наказанието или за приложение на условно осъждане.  Изцяло в този смисъл Р. 169-74-І и Р. 378-77-ІІ на ВС на РБ.  В конкретния случай, обстоятелството, че преди да определи общо наказание на основание чл.23, ал.1 от НК, първоинстанционният съд се е произнесъл за всяко от престъпленията поотделно по въпроса за изтърпяване на наказанието, не налага отмяна на присъдата.

Въз основа на гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора прие, че наложеното на подсъдимия Х.В.К. наказание –  за всяко от двете престъпления, не е явно несправедливо, тъй като не е налице несъответствие между неговия размер и степента на обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Въззивният съд констатира, че първостепенният съд е пропуснал да се произнесе за прилагането на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание по НОХД № 300/2011 г. на  Районен съд – Казанлък, който пропуск е отстраним по реда на производството по чл.306, ал.1, т.3 от НПК.

Поради всичко гореизложено и тъй като не установи   - при извършената цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията във въззивната  жалба - основания за  отмяната или изменението й,   Окръжен съд – Стара Загора прие, че  същата  на основание чл.338 от НПК  следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 127/02.10.2012 г., постановена  по НОХД № 773/2012 г. по описа на РС – Казанлък.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      

 

 

1.

 

 

                                                         2.