Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ …                                    30.01.2013 година                      град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на шестнадесети януари,  две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ

СОНЯ  КАМЕНОВА

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ

                

като разгледа докладваното от Председателя ТОНЕВ ВНОХД
№ 1373 по  описа за 2012  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 155/05.11.2012 г., постановена по НОХД
№ 1149/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък,  подсъдимият Х.В.К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 25.07.2012 г., в град Казанлък, на ул.”Банянска”, посока юг-север, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, е извършил такова деяние – управлявал  моторно превозно средство “***” с рег. № СТ ***, поради което и на основание чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Х.В.К. да изтърпи отделно наказанието, наложено  му по НОХД № 300/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в размер на три месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимият Х.В.К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 8.00 лв.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Х.В.К..

В жалбата  е повдигнато оплакване  за явна несправедливост на наложеното наказание.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е обжалваната присъда да бъде изменена в частта относно наказанието, като  на подсъдимия бъде наложено наказание “пробация”.

 

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че  са налице законови основания за определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и в този смисъл за изменение на присъдата в частта относно наказанието.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

По делото не е налице спор относно установените  фактически положения,  които се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при  спазване изискванията на процесуалния закон, преценени поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика.  Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите обстоятелства, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни, както те, така и анализа на доказателствената съвкупност, въз основа на който  са изведени.

 

При установените факти материалният закон е приложен правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че  след като на 25.07.2012 г., в град Казанлък, е управлявал МПС без свидетелство за управление, което е станало в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние (с НП № 2258/04.05.2011 г.,  влязло в сила на 19.01.2012 г.),  подсъдимият Х.В.К., както от обективна, така и от субективна страна е  осъществил състава на чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.  За съставомерността на деянието по чл.343в, ал.2 от НК се изисква кумулативното наличие на следните два обективни признака, които в случая са налице – първо, деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление и второ,  преди изтичане на една година от влизане в сила на постановлението, с което е санкциониран за нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДП, да управлява отново МПС, за което не му е издадено съответното свидетелство за управление. Съставът на престъплението е осъществен и от субективна страна,  тъй като подсъдимият е действал при форма на вина  пряк умисъл.

 

За престъплението по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което  законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години,  на подсъдимия Х.В.К. е наложено наказание  четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие  от закрит тип.

Наказанието е отмерено в пределите на закона, при превес на  смекчаващите отговорността обстоятелства.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид данните за личността на подсъдимия като един от критериите за индивидуализацията на справедливото наказание – подсъдимият, род.*** г., ****,  който води уседнал начин на живот, със ***, понастоящем ***. Наред с това, първоинстанционният съд не е пренебрегнал и е отчел, в съгласие с действителната им тежест, специфичните особености на съответното престъпно деяние и обстоятелствата, при  които е извършено от подсъдимия.  Деянието е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 300/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, по което със Споразумение № 64/30.03.2011 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от три години, както и след като вече е бил осъждан  на пробация за престъпление  по чл.343в, ал.2 от НК  – със Споразумение № 249/19.12.2011 г. по НОХД № 1239/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък.  Посочените данни от справката за съдимост на подсъдимия, като акцентът е върху вида на престъпленията, за които е осъждан, както и  наложените на същия множество административни наказания за нарушения на ЗДП (извън  съставомерното за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК), описани  в съдържащата се на л.10 ДП справка за нарушител от региона, определят извършеното деяние против транспортната сигурност като такова със средна степен на обществена опасност, а самия подсъдим като лице с традиции в неспазването на установените правила за движение по пътищата, а от там и като деец със средна степен на обществена опасност, тъй като  поведението му граничи с наглост.  Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй че да бъде приложен чл.55 от НК. Фактът, че  престъплението е извършено след като подсъдимият Х.В.К. вече е бил осъждан на пробация за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,  е основание да се приеме, че посоченото наказание -  каквото би следвало да се наложи, ако се приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – не отговаря на целите на чл.36 от НК, основната от които е да се поправи и превъзпита деецът към спазване на законите.

Съдебното минало на подсъдимия изключва приложението на чл.66, ал.1 от НК и определя като правилна преценката на първоинстанционния съд на въпросите по чл.57, ал.1 от  ЗИНЗС -  наложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода да се търпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.  

Въз основа на гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора прие, че наложеното на подсъдимия Х.В.К. наказание  не само, че не е явно несправедливо,  поради това, че не  бил  приложен чл.55 от НК, но дори и е занижено,  която констатация обаче е без правни последици, поради липса на протест.

Правилно, на основание чл.68, ал.1 от НК, първостепенният съд е постановил подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание от три месеца лишаване от свобода по  НОХД № 300/2011 г. на  Районен съд – Казанлък, тъй като - както вече се посочи -   настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок, определен  по посоченото дело.

Поради всичко гореизложено и тъй като не установи  - при извършената цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията във въззивната  жалба - основания за  отмяната или изменението й,   Окръжен съд – Стара Загора прие, че  същата  на основание чл.338 от НПК  следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 155/05.11.2012 г., постановена по НОХД   № 1149/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:   

 

1.

 

                                                         2.