Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            30.01.2013 година          град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,  наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на шестнадесети януари,  две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ

СОНЯ КАМЕНОВА

 

СЕКРЕТАР:  Н.К.

ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ

         

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1385 по описа за 2012  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 150/05.11.2012 г., постановена по НОХД № 1156/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият П.Т.М., ЕГН **********  е признат за виновен в това, че на 27.07.2012 г., в град Казанлък, в условията на опасен рецидив,  отнел чужди движими вещи – пари, сумата от 600 лв. в български банкноти, от владението на ЕТ “****”***, с МОЛ Й.М.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.54 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимият П.Т.М. е осъден да заплати на ЕТ “****” ***, представлявано от Й.М.М., сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият П.Т.М. е осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 113.80 лв., както и 50 лв. д.т. върху уважения размер на гражданския иск, по сметка на Районен съд – Казанлък.

Вещественото доказателство – 1 бр. СД със запис от охранителни камери – след влизане на присъдата в сила да се върне на ЕТ “***”***.

 

 В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия  П.Т.М..

 

В жалбата е повдигнат довод за явна несправедливост на наложеното наказание, което било прекомерно завишено.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е присъдата да бъде изменена в частта относно наказанието, което да бъде намалено.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана пред Окръжен съд – Стара Загора от Районна прокуратура - Казанлък.

 

В протеста е повдигнат довод за несправедливост на наложеното наказание, което било необосновано занижено и несъответствало на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

ИСКАНЕТО в протеста е присъдата да бъде изменена в частта относно наказанието, което да бъде увеличено в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора не поддържа протеста на Районна прокуратура – Казанлък и оспорва  въззивната жалба. Становището е, че тъй като не били налице основания за отмяна или изменение на присъдата, същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното  от страните решение – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата и протеста  оплаквания, прие следното:

 

По делото не е налице спор относно установените  фактически положения,  на които съответстват обясненията на подсъдимия  П.Т.М., който макар и накратко, но достатъчно подробно,  пред първоинстанционния съд е изложил обстоятелствата, при  които  е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение от Районна прокуратура – Казанлък. Приетите  от първоинстанционния съд факти се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при  спазване изискванията на процесуалния закон, преценени поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика.  Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни, както те, така и анализа на доказателствената съвкупност, въз основа на който  са изведени.

 

При установените факти материалният закон е приложен правилно.

Подсъдимият П.Т.М. е извършил кражбата в срока по чл.30, ал.1, предложение първо от НК, след   като е изтърпял наказание лишаване от свобода по следните дела:

На 28.05.2010 г. подсъдимият е бил освободен от Затвора – Стара Загора след изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, определено като общо на основание чл.25-23 от НК – с Определение по ЧНД № 837/2007 г. на Районен съд – Казанлък, влязло  сила на 13.12.2007 г. – по НОХД № 712/2006 г., НОХД № 770/2006 г., НОХД  № 758/2006 г., НОХД № 210/2007 г. и НОХД № 1047/2006 г. – всички по описа на Районен съд – Казанлък.  По всички горепосочени дела от съвкупността, наказанията са  за престъпления, представляващи кражба при условията на опасен рецидив.

На 08.06.2012 г. подсъдимият е бил освободен от Затвора – Стара Загора след изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от две години, определено като общо на основание чл.25-23 от НК – с Определение по ЧНД № 212/2011 г. на Районен съд – Казанлък, влязло в сила на 08.04.2011 г. – по НОХД № 1039/2010 г. и НОХД № 1468/2010 г. – и двете по описа на Районен съд – Казанлък. И по двете дела от съвкупността, наказанията са за престъпления, представляващи кражба при условията на опасен рецидив.

Гореизложеното определя правната квалификация на извършената от подсъдимия П.Т.М. на 27.07.2012 г.  кражба на парична сума в размер на 600 лв., като престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

За горепосоченото престъпление, за което законът предвижда наказание от две  до десет години лишаване от свобода,  Районен съд – Казанлък е наложил на подсъдимия наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие  от закрит тип.

Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението (чл. 35, т. 3 НК). Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Съгласно посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите.

В случая, Окръжен съд – Стара Загора   прие, че наложеното на подсъдимия  П.Т.М. наказание  е явно несправедливо.   Макар и да е взел предвид данните за личността на подсъдимия като един от критериите за индивидуализацията на справедливото наказание  (подсъдимият е осъждан извън осъжданията му, определящи правната квалификация на деянието като такова при условията на опасен рецидив,   като безработен баща на две малолетни деца същият е  с тежко материално  положение), както и без да е пренебрегнал,  да  е отчел,  в съгласие с действителната им тежест, специфичните особености на съответното престъпно деяние и обстоятелствата, при които е извършено от подсъдимия (кражбата е  осъществена едва месец и  половина след  освобождаване на подсъдимия от Затвора – Стара Загора),  първоинстанционният  съд е омаловажил направеното от същия признание на фактите относно деянието  по повдигнатото срещу му обвинение.

Още в хода на досъдебното производство (тъй както и  по-късно, в хода на съдебното следствие),  подсъдимият е изложил обяснения по фактите от деянието по повдигнатото срещу му обвинение,  които напълно припокриват предявените му. Първоинстанционният съд, в лицето на съдията-докладчик,  е бил длъжен още преди насрочване на  делото, при обсъждане  на реда по който следва да бъде извършено разглеждането му,  да прецени е ли е налице съответствие между  факти  от обстоятелствената част на  обвинителния акт, доказателствата и обясненията  на привлеченото към наказателна отговорност лице,  при положителен отговор на който въпрос е бил длъжен служебно  да премине в процедура към съкратено съдебно следствие – по аргумент на чл.248, ал.2, т.4 НПК  и чл.370, ал.1 от НПК.  В случая, съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане по  общите правила на НПК.  От протокола от проведеното на 05.11.2012 г. съдебно заседание е видно, че  председателят на съдебния състав е разяснил на подсъдимия правата, които има по НПК.  Подсъдимият, който се е явил без адвокат, не е отправил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, като по делото липсват данни да е бил възпрепятстван  в това да направи такова.   Макар и  по аргумент за обратното, извлечен от чл.275, ал.2 от НПК, съдът да не дължи разяснения за преимуществата и ограниченията на  съответния ред  за разглеждане на делото и  произтичащите от това последици, поради  това, че  подсъдимият е бил без адвокат, констатирайки наличието на възможност съдебното следствие да протече по Глава ХVІІ НПК,  съдът е бил длъжен  преди откриване на  съдебно следствие,  да назначи на подсъдимия защитник, с който да бъде обсъдена възможността съдебното следствие да протече по правилата на съкратеното такова.  Това не е сторено от съда.  Проведено е  съдебно следствие  по общите правила, като проверените в хода на същото доказателства са подкрепили изцяло обвинителните факти, признати от подсъдимия. Не са събрани нови доказателства, които да внасят промяна в обема на уличаващите подсъдимия факти.

От гореизложеното е видно, че първоинстанционният съд е пропуснал  служебно да повдигне въпроса за разглеждане на делото чрез провеждане на съкратено съдебно следствие.  Посоченият пропуск на съда обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, а от там и не е основание за отмяна на присъдата, по аргумент, извлечен от т.9  на  ТР №  1 /06.04.2009 г., тълкувателно дело  № 1/2008 г. на ВКС,  разглеждаща  последиците от много по-тежко процесуално нарушение каквото е изричният,  неправилен  отказ от приложение на особените правила на съкратеното съдебно следствие.

Констатирайки гореизложеното, отдавайки значимото на последователното процесуално поведение на подсъдимия, който още в началото на наказателното производство срещу му, реално чрез обясненията си е съдействал за установяване на обективната истина,  въззивният съд прие,  съпоставяйки това обстоятелство с всички останали обстоятелства по чл.54 от НК,  че  на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК  следва да намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода,  като  счете,  че такова за срок от три години напълно ще съответства на целите на чл.36 от НК.

Съдебното минало на подсъдимия изключва обсъждането на въпроса за приложението на чл.66, ал.1 от НК и определя като правилна преценката на първоинстанционния съд на въпросите по чл.57, ал.1 от  ЗИНЗС -  наказанието лишаване от свобода да се търпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Тъй като извършеното от подсъдимия  П.Т.М. деяние, освен, че е наказателно-съставомерно, осъществява и състава на чл.45 от ЗЗД, правилно първоинстанционният  съд е  осъдил подсъдимия да заплати на  пострадалия собственик  -  ЕТ “****”***, представлявано от Й.М.М., обезщетение за имуществени вреди в размер на  600 лв., ведно със със законната лихва, считано от 27.07.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.

Поради всичко гореизложено и тъй като не установи - при извършената цялостна служебна проверка и по оплакванията във въззивната  жалба  и в  протеста   -  други основания за отмяна или изменение на  атакуваната присъда, освен в частта относно наказанието,  Окръжен съд – Стара Загора  на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ  Присъда № 150/05.11.2012 г., постановена по НОХД № 1156/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък В ЧАСТТА относно  наложеното на подсъдимия П.Т.М., ЕГН **********   - с посочена в присъдата самоличност – наказание, като НАМАЛЯВА същото от  ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      

 

 

1.

 

 

                                                         2.