Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 14                                         25.01.2013  г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 16 януари                                                    Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.Х.

ПРОКУРОР: ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1386 по описа за 2012 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 226 от 08.11.2012г., постановена по НОХД № 146/2012 г. по описа на Районен съд – Раднево подсъдимият И.Д.И., ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 11.03.2012 г., в гр. Р. се е заканил с убийство на В.И.Д. от същия град и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, предл.първо, във вр.с ал.1 от НК е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимия И.Д.И. e признат за виновен в това, че на 11.03.2012 г., в гр. Р. се е заканил с убийство на И. *** това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, предл.първо, във вр.с ал.1 от НК е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най – тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53, ал.1 от НК е постановено да се върне на собственика И. В.Б. вещественото доказателство – газов пистолет марка “EKOL-Siecial 99», пластмасова кутия, 2 бр. приставки за ракети, 2 бр. газови патрона, всички на съхранение в служба КОС при РУП – Р..

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия И.Д.И. чрез защитника му – адв. С.Ч..

 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, немотивираност и неправилност на присъдата – постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия И.Д.И. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. 

 

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия – жалбоподател И.И. и защитника му адв. С.Ч.. 

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият иска да бъде оправдан по двете обвинения.

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите оплаквания във въззивната жалба, прие за установено следното:

Подсъдимият И.Д.И., е роден *** ***, с настоящ адрес - гр. Р., българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,  неосъждан,   ЕГН  **********.

Подсъдимият и пострадалия - И.М.К., били
съребрени роднини, като К. бил вуйчо на И.  - брат на майка му.
Двете семейства живеели в съседство, като взаимоотношенията помежду им били обтегнати и от около година били в непрестанни конфликти. В края на 2011 г. при инцидент между двамата подсъдимият пробол с нож вуйчо си –свидетеля К. (за това деяние има образувано НОХД № 207/2012 г. по опис на Районен съд - Раднево, което е висящо).

На 11.03.2012 г. пострадалият К. бил в кафе в гр. Р. заедно със свой приятел. Около 20.00 часа в заведението отишъл и пострадалия В.Д. и седнал при тях. По същото време в кафенето бил и подсъдимия И., който с приятели бил седнал на друга маса. След известно време подсъдимият казал на приятелите си, че същата вечер щял да стане проблем е В. Свидетелят Ч. чул това и го казал на Д., след което отишъл да играе на „джаги". Докато всички присъстващи се забавлявали и играли на различни игри, И. помолил своя приятел свидетеля С. да отидат до друг техен познат - съученик на свидетеля Б. В  дома на свидетеля Б подсъдимият му поискал газовия пистолет, който свидетеля притежавал. Обяснил му, че му трябва само за сплашване. В началото Б отказал, но след като И. му обяснил, че става въпрос да защити живота на майка си, предоставил на И. закупеният преди време от него газов пистолет марка „ЕКОL – Special 99" с един халостен патрон в него. След като подсъдимият го взел, поставил го на кръста си и двамата със С се върнали в кафенето. Междувременно свидетелите Д. и К. останали сами на масата. Пострадалия К. също решил да си тръгва, но Д. го помолил да остане още малко, за да си доизпие кафето и му предложил да го закара с автомобила си. Знаейки за предишния му инцидент с И., свидетеля Д. бил притеснен да не възникне някакъв проблем помежду им. К. обаче успокоил приятеля си, че в момента се водило дело срещу племенника му и няма да посмее да му направи нещо. Малко след това К. станал и излязъл пред заведението. Д. останал сам на масата. Навел главата си надолу и се замислил. В този момент към него се приближил подсъдимия с насочен пистолет към главата му. Димов вдигнал глава и възприел пистолета като нож (имайки предвид предходния инцидент между И. и К., за който знаел), изплашил се много, станал, избутал ръката на И. и побягнал извън заведението. Докато държал пистолета, насочен към главата на пострадалия Димов, му отправил и въпроса "Какъв ти е проблема с мене?".

Тичайки навън Д. видял, че на отсрещния тротоар бил
К. - на около 10 метра от заведението. Затичал се към него, казал му
„племенника ти ми скочи отгоре да ме трепе" и паднал на земята. К. му помогнал да се изправи. В този момент двамата видели на отсрещния тротоар, че И. е насочил пистолет към тях. К. го предупредил да не прави глупости, а той извикал: „Не ме зарибявайте.... Ще ви гръмна и двамата". Изричането на тези заплашителни думи с насочен пистолет срещу двамата пострадали е установено по несъмнен начин от показанията на двамата пострадали – К. и Д., както и от обясненията на И..

В обясненията си подсъдимият по същество признава, че е заплашил К., че ще го застреля, но твърди, че това се случило, защото К. му извадил нож. Това твърдение на подсъдимия, като изолирано, правилно не е възприето за достоверно от първоинстанционния съд и е отчетено като израз на защитната му теза. К. след отправената заплаха останал на мястото си неподвижен, под страх, че И. е способен да осъществи заканата си, тъй като веднъж вече е бил намушкан с нож от същия. Д. извикал на подсъдимия, че ще се обади на полицията, извадил мобилния си телефон и започнал да набира, след което И. се отдалечил от мястото почти тичешком. Отишъл заедно със свидетеля С. в дома на Б. и му върнал пистолета, който впоследствие с протокол от 12.03.2012 г. бил доброволно предаден на разследващите органи.

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите В.Д. и И.К., Р.Г., К.Г., Г.Ч., К. Г. и И. Б., от проведената очна ставка и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

 

Въззивният съд констатира, че не са допуснати от районния съд нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, поотделно са обсъдени събраните гласни доказателства – обяснения на подсъдимия и свидетелски показания, както и проведената очна ставка, като съдът е изложил подробни съображения кои от събраните противоречиви гласни доказателства се кредитират и кои не, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

 

С оглед на установената по несъмнен начин фактическа обстановка на случилото се на 11.03.2012 г. в град Р., обосновани и законосъобразни са изводите на районният съд, че по гореописания начин, с действията си подсъдимия И.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна на два пъти състава на престъпление по чл.144, ал.3, предл.1 вр. с ал.1 от НК - извършено по отношение на две пострадали лица – В.Д. и И.К.

 

Неоснователни са доводите на защитата за несъставомерност на деянията по обвинението като престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Защитата излага съображения, че извършените от подсъдимия по отношение на пострадалите действия и използваните изрази, съдържащи закана с убийство не са били от естество да възбудят основателен страх у тях за осъществяването му.

Обосновано и в съответствие с правната теория и практиката на ВКС по това възражение е отговорил районния съд в мотивите към обжалваната присъда.

Престъплението „закана с убийство" се намира в раздел „Принуда" на НК и с правната норма на чл.144, ал.З от НК се защитава личната свобода на гражданите, а не живота им. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. От обективна страна за осъществяването на престъплението по чл.144, ал.З, във връзка с ал. 1 от НК, се изисква обективиране на заканата, както с думи, така и с действия, тя да е насочена спрямо определено лице, което да я е възприело непосредствено. Заканата трябва да е такава, че да може да възбуди основателен страх от осъществяването й. В конкретния случай заканите с убийство отправени спрямо пострадалите В.Д. и И.К. са с действия и с думи, които са били от естество не само да възбудят страх у засегнатите, но и действително са възбудили такъв.

За съставомерността на деянието като престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК е достатъчно използваните от подсъдимия думи и действия да са от естество да възбудят страх у пострадалите, като в случая подсъдимият е осъществил и резултата – възбудил е основателен страх у пострадалите за осъществяването на заканите с убийство. По отношение на пострадалия Д. от подсъдимия И. са предприети действия и са изречени думи - първоначално, в заведението е насочил пистолет към главата му, а впоследствие на улицата, пред заведението отново с насочен пистолет, но срещу двамата пострадали е изрекъл думите: „Не ме зарибявайте.... Ще ви гръмна и двамата", а по отношение на пострадалия К. е осъществил заканата в посочената й втора част, които на фона на предишното му агресивно поведение срещу пострадалия К. / нанесена средна телесна повреда с нож/, за което съзнание са имали и двамата пострадали, последователността на действията му / в и извън заведението/ заканите реално са възбудили основателен страх у всеки от пострадалите за осъществяването им. Свидетелство за това, че пострадалия Д. е преживял състояние на стрес и уплаха от заканите с убийство отправени му от подсъдимия са предприетите от свидетеля действия, в и извън кафе “…”. Пострадалият Д., като видял подсъдимия И. с ръка  насочена към главата му, с предмет в нея, който възприел като нож, знаейки за предшестващия инцидент с такъв с К., избутал ръката му и незабавно се евакуирал навън. Докато тичал навън към К. и му обяснявал за случилото се паднал на земята, а след втората закана, незабавно позвънил по телефона в РУП – Р. и съобщил за действията на подсъдимия. Така предприетите от пострадалия Д. действия красноречиво и недвусмислено говорят за емоционалното му състояние по преживян стрес и уплаха, с оглед на реално възприетите закани с убийство спрямо личността му. Отправената закана и към пострадалия К. е възбудила у него основателен страх на осъществяването й на фона на вече претърпяното телесно увреждане, нанесено му с нож от подсъдимия.

 

 От субективна страна подсъдимият И. е действал виновно, при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията и на последиците и е искал настъпването им, като в съдържанието на умисъла му се включва съзнание, че предприетите действия и отправената закана с убийство е възприета от всеки от заплашените като действителна заплаха.

Оплакването за недоказаност на обвиненията въззивният съд намира за несъстоятелно с оглед на гореизложеното досежно обосноваността на присъдата и всеобхватния анализ на доказателствата, които в кредитираната им част водят до доказаност на обвиненията по несъмнен начин.

 

Въззивният съд констатира, че при определяне и индивидуализацията на наказанията на подсъдимия И. за всяко от извършените от него престъпления районният съд е спазил принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанията.

Правилно са отчетени от районният съд смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за всяко от престъпленията, като определените размери – десет месеца “Лишаване от свобода” за деянието с пострадал В.Д. и осем месеца “Лишаване от свобода” за деянието с пострадал И. К. са справедливи.

Законосъобразно при наличието на предпоставките за това на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия И. е определено едно общо най – тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Правилна е присъдата и в частта й, с която е постановено вещественото доказателство по делото да се върне на собственика.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 226 от 08.11.2012 г., постановена по НОХД № 146/2012 г. по описа на Районен съд – Раднево.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.       

 

 

                           2.