О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 7                                      08.01.2013 г.                         град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                                      ІІ Наказателен състав

На 08.01.                                                                                           Година 2013

В закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА  ***А

                                                                                     КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар …. ……                   

Прокурор ……….

като разгледа докладваното от  съдия ИВА С.

ВЧН дело номер 1324 по описа за 2012 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение от 13.08.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1369/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, е потвърдено постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, водено срещу В.И.С. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК.

Недоволна от това определение е останала пострадалата М.С.И., която го е обжалвала в законния срок. Според жалбоподателката, определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, да отмени постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г. на Районна прокуратура – Стара Загора и да върне делото, за да продължи наказателното производство срещу В.И.С.. Съображения в този смисъл са изложени в жалбата на М.И..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г. на Районна прокуратура – Стара Загора, изразеното становище на жалбоподателката и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Жалбата на М.С.И. е основателна.

Д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора е образувано срещу К.Д.Н. за това, че на 27.05.2010 г. в с. Д., общ. Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице - старши специалист в кметството на с. Д., в кръга на службата си е съставила официален документ - удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000004-АО-47/27.05.2010 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъде използван документът като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311, ал. 1 от НК.

                                              - 2 -

С постановление № 4463/2010 г. от 12.11.2010 г. на Районна прокуратура – Стара Загора към д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора са обединени материалите по други две прокурорски преписки – пр. вх. № 4501/2010 г., образувана по сигнал на К.Д.Н. срещу В.И.С. за престъпление по чл.209 от НК, и пр. вх. № 4674/2010 г., образувана по сигнал на М.С.И. срещу К.Д.Н. и В.И.С. за престъпление по чл.308 от НК.

В хода на досъдебното производство К.Д.Н. не е привлечена като обвиняема.

С постановление за привличане на обвиняем от 31.10.2011 г. /л.18, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/ В.И.С. е привлечен като обвиняем за това, че на 02.07.2010 г. в гр. Стара Загора, чрез използване пред Д. З. Н. – нотариус с район на действие PCСтара Загора, вписан под № 181 по регистъра на НК, на документ с невярно съдържание – удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000004-АО-47/27.05.2010 г. на Кметство, с. Д., общ. Стара Загора, издадено в уверение на това, че името И.С. М. и името И. С. М., с ЕГН **********, са имена на едно и също лице, е получил без основание чуждо недвижимо имущество - 7/8 ид.ч. от имоти с номера 062008; 059007; 151030; 138005; 028003, по плана за земеразделяне в землището на с. Д., общ. Стара Загора, с ЕКАТТЕ 24482, на обща стойност 21 219, 90 лв. – собственост на Д. С. К., Д. Г. И., М. Н. В., К. Д. К., К.Д. К., М.С.И. и И. К. Д., с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери – престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК.

С мнение на основание чл.235 от НПК от 31.11.2011 г. /л.122, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/ разследващият орган е изпратил делото на Районна прокуратура – Стара Загора с мнение да бъде предаден на съд обвиняемият В.И.С. за престъпление по чл.212, ал. 4, пр. 1, във връзка с ал. 1 от НК, а наказателното производство срещу К.Д.Н. за престъпление по чл.311, ал.1 от НК да бъде прекратено поради несъставомерност на деянието от субективна страна.

С постановление № 4463/2010 г. от 02.12.2011 г. Районна прокуратура – Стара Загора  е прекратила частично наказателното производство срещу К.Д.Н. по отношение на извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК – поради липса на субективната страна на престъплението. Със същия акт прокурорът е постановил наказателното производство да продължи срещу В.И.С. за престъплението по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК, за което той вече е привлечен като обвиняем.

Без да се провеждат други действия по разследването, с постановление за прекратяване на наказателно производство № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г. Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                            в.ч.н.д. № 1324/2012 г.

 

производство по д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, водено срещу В.И.С. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК.

С определение от 13.08.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1369/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, е потвърдено постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, водено срещу В.И.С. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК.

В хода на досъдебната фаза са разпитани обвиняемият В.И.С., свидетелите Д. С. К., Д. Г. И., М. Н. В., К. Д. К., К. Д. К., М.С.И., И. К. Д., М. М. М., К.Д.Н., *****, назначена е съдебно-оценителна експертиза, приложени са многобройни писмени доказателства /нотариални актове, скици, удостоверения, решения на Поземлена комисия – Стара Загора, молби, декларации, заявления, писма, справки за имоти, карти-номограми, актове за смърт, справки за недвижими имоти и др./.

Пострадалата М.С.И. М. е обжалвала  определение от 13.08.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1369/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивният съд счита, че изводът на районния съд, изложен в обжалваното определение, че деянието на обвиняемия ***, макар и непочтено и морално укоримо, не осъществява признаците на престъпление от общ характер, е неоснователен.

От установената по делото фактическа обстановка е видно, че свидетелката К.Д.Н. от 1980 г. и понастоящем работи в администрацията на Кметство, с. Д., като през 2000 г. заемала длъжността „старши специалист – обществено обслужване”. На длъжност работи и сега.

Видно от т.1.1 и т.1.4 от длъжностната характеристика на длъжността „старши специалист – обществено обслужване” /л.3 – л.4, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, свидетелката Н. имала задължения да „подпомага кмета в неговата работа, оформя неговите решения и контролира изпълнението им”, както и да „приема писмени и устни молби за издаване на необходимите документи по гражданското състояние и другите документи, като проверява по картотечните регистри на Общината необходимите данни за издаването на съответния документ”.

На 26.05.2010 г., в изпълнение на горните си задължения и по молба на обвиняемия ***, свидетелката Н. издала удостоверение за наследници № АО-46 от 26.05.2010 г. /л.13, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/. Удостоверението било за наследниците на И.

                                                                           - 4 -

*** М., ЕГН ********** – баща на обвиняемия ***, и от него било видно, че последният е единственият му жив наследник. Документът бил подписан от свидетелката ***, въпреки че като длъжностно лице било посочено името на свидетеля **** /кмет на с. Д./.

На следващия ден – 27.05.2010 г., обвиняемият *** отново посетил Кметството на с. Д.. Той обяснил на свидетелката ****, че в Поземлена комисия – Стара Загора му искат удостоверение за идентичност на имена за баща му – ****** *, който някъде фигурирал като „****”. Родът на обвиняемия *** бил известен в с. Д. като „рода на ***” – дори свидетелката Н. , която познавала покойния И. *** Монев, го знаела като „***”. Поради това свидетелката Н., след като направила неуспешен опит да се свърже с Поземлена комисия – Стара Загора, издала исканото от *** удостоверение.

Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г., издадено от Кметство, с. Д.. /л.70, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, „***” и „***” са имена на едно и също лице.

Свидетелката **** обяснява как е извършила проверката – въвела е в компютърната система ЕГН-то на * *** *, излязло е името му, след което тя саморъчно въвела името на * ***. Според нея, бащата на обвиняемия *** – ***, фигурирал в някои документи и като „***”, което наложило да си смени името, „за да не стават грешки”. Тези данни, обаче, не се потвърждават от приложените към делото многобройни документи /удостоверения за наследници, удостоверения за раждане, препис-извлечения от акт за смърт и др./.

Според свидетелката ***, на 27.05.2010 г. обвиняемият *** бил придружен от свидетелят *** /адвокат в АК – Стара Загора/.

Използвайки удостоверение за наследници № АО-46 от 26.05.2010 г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г., обвиняемият *** се снабдил с необходимите документи от Поземлена комисия – Стара Загора и Община Стара Загора за прехвърляне на наследствените земеделски земи, описани по-горе. Легитимирайки се като единствен наследник на общия наследодател **** /а всъщност *** е наследник на ***, който пък е внук на първия/, обвиняемият *** се разпоредил с всички земеделски земи, възстановени на наследниците на **** с решение № 10467 от 30.07.1998 г. на Поземлена комисия – Стара Загора /л.27, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. на ОД на МВР – Стара Загора/.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, т.ІV, рег. № 7511, д. № 536/2010 г. /л.65, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, на 02.07.2010 г. обвиняемият *** продал на „****” ЕООД, с. Д., имоти с номера 062008; 059007; 151030; 138005; 028003, по плана за земеразделяне в землището на с. Д., общ. Стара Загора, с ЕКАТТЕ 24482.

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                            в.ч.н.д. № 1324/2012 г.

 

Фирмата била на свидетеля *** /доведен син на обвиняемия ***/ и била регистрирана специално за случая, по настояване на *** и под предлог да се кандидатства с нея по програми на еврофондовете за финансиране на земеделието. *** обяснил на К., че няма как да кандидатства от свое име, тъй като имало ограничения във възрастта.

Според свидетеля ****, по идея на *** била регистрирана  фирма „**” ЕООД, като всички документи за това били подготвени от обвиняемия и от свидетеля С.. Свидетелят К. твърди, че обвиняемият *** му предложил да прехвърли на фирмата му всички свои земеделски земи в с. Д., а свидетелят С. му обяснил, че това трябва да стане чрез покупко-продажба, за да нямат претенции към земите по-късно децата на обвиняемия от първия му брак. Свидетелят К. е категоричен, че не е плащал на обвиняемия *** за прехвърлените му земеделски земи /”Реално пари не съм давал на В. за покупко-продажбата” – л.46, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/.

Обвиняемият *** се разпоредил с всички земеделски земи, възстановени на наследниците на ****, въпреки че бил собственик само на 1/8 ид.ч. от тях и това обстоятелство му било много добре известно. Освен че през годините присъствал с баща си на събрания на роднините си – съсобственици на наследствените земи, и вземал рента, съразмерна на частта си, обвиняемият *** не искал да се извърши доброволна делба, тъй като „не му се занимавало с делби”.  В този смисъл са показанията на свидетелите **** /л.22-л.23 и л.24, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, Д. Г. И. /л.25-л.26, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, М. Н. /л.28-л.26, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/ и  М.С.И. /л.31-л.32 и л.33, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/. Всички те са наследници на **** и са имали непосредствени впечатления от поведението на обвиняемия *** по повод възстановяването и стопанисването на наследствените земеделски земи в с. Д..

През м. август 2010 г. свидетелката М. Н.В. /първа братовчедка на бащата на ***/ отишла да получи своята рента от земеделските си имоти. Във ВК „***”, с. Д., й обяснили, че вече няма право на това, тъй като В. *** е прехвърлил всички земеделски земи на фирмата на И. К..

Същото се случило и със свидетелката Д. Г. И..

Според свидетелката Вълчева, след като станало ясно какво е направил ***, той й казал, че те нямат право на тази земя и „всичките 66 декара са на баща му И *** М.”.

Свидетелката **** пък, която разбрала как е използвано издаденото от нея удостоверение за идентичност на имена от обвиняемия ***, била изпратена от него да говори с адвоката му – свидетелят С..

                                                     - 6 -

Според свидетелката ****, последният „се държал много нагло и й казал да не се занимава”.

За случилото се до Районна прокуратура – Стара Загора били подадени сигнали, както следва: от Д. Г. И. – срещу К.Д.Н. и В.И.С.; от К.Д.Н. – срещу В.И.С.; и от М.С.И. – срещу К.Д.Н. и В.И.С..

Прокурорът, както и първоинстанционният съд, са приели, че съгласно установената практика нотариусът /в случая – свидетелят Д. Н. /, действащ в рамките на осъществяваните от него функции, не може да бъде адресат на наказателноправна измама. Посочена е съдебна практика в този смисъл /Р-550-10-ІІІ н.о., Р-313-10-І н.о., Р-461-04-ІІ н.о./, която е мотивирала извода на районния съд, изложен в обжалваното определение. А именно, че в случая не се касае за престъпление по чл.212 от НК, извършено от обвиняемия ***, а за гражданскоправни отношения между него и останалите наследници на **** по повод съсобствеността им върху наследствените земеделски земи в с. Д..

Действително, видно от цитираната константна съдебна практика, обвиняемият *** не е извършил престъпление по чл.212 от НК. При документната измама порочният документ е средство за въвеждане в заблуждение на лицата, които имат разпоредителна власт върху имуществото, че деецът има право да го получи. Т.е., документът има двойнствено предназначение – да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото, и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане /Р-459-10-І н.о./.

Очевидно, настоящият казус не е такъв. Актът на разпореждане със съсобствените земеделски земи не е извършен от нотариуса ****, а от обвиняемия ***. В случая нямаме съставяне на констативен нотариален акт, чрез който обвиняемият *** да се легитимира като собственик, а разпореждане от *** с вещта чрез сделка, за която законът изисква нотариална форма.

Поради това и поради изложените по-горе съображения въззивният съд приема извода на районния съд, че деянието на обвиняемия ***, не осъществява признаците на престъпление по чл. 212 от НК.

Но въззивният съд изцяло споделя оплакването на жалбоподателката М.И., че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по отношение на извода, че с действията си обвиняемият *** не е осъществил престъпление от общ характер.

От изложената фактическа обстановка Районна прокуратура – Стара Загора и районният съд са направили необосновани правни изводи и неправилно са приложили закона.

За да прекрати наказателното производство при така установените в хода на разследването обстоятелства, първоинстанционният съд е приел изводите на прокурора, че не е налице изобщо престъпно деяние по смисъла на закона. Но въззивният съд е на противното становище.

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                            в.ч.н.д. № 1324/2012 г.

 

Действително, обвиняемият *** не е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.212 от НК, но поведението му е не само морално укоримо. Цялостният анализ на поведението на обвиняемия *** налага извода за престъпен умисъл в действията му, насочени към изготвянето и използването на удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г.

Видно от показанията на свидетелката **** /л.22-л.23 и л.24, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, като една от наследниците на ****, след връщането на земеделските земи на всички тях, тя решил да улесни роднините си. Свидетелката **** заявява: „… работела съм като счетоводител в кооперацията, разделих замята на книга, на кой колко се пада. И им ги дадох на всички наследници. Да им е по-лесно, защото не се разделихме”. Според ****: „В. най-много не искаше да се дават пари. А и нямаше проблеми, всеки си знаеше неговия дял”. Обвиняемият *** и баща му неведнъж присъствали на събрания на роднините си – съсобственици на наследствените земи, като *** вземал рента, съразмерна на частта си /около 7 дка/. Свидетелката **** е категорична, че *** „знае много добре и кои са наследниците и на дядо му, и на баща му”. Още повече, че в края на м. май или в началото на м.юли 2010 г. обвиняемият *** отишъл при свидетелката **** с адвоката си и поискал от нея да му даде записките си – „на кой какъв дял земя се полага”. **** му дала да преснеме всички документи, които имала във връзка с наследствените земеделски земи, от които се виждало, че възстановената земя на наследниците на **** е общо 66 дка и че преките му наследници са четирима. Впоследствие, след като станало ясно за извършената покупко-продажба на 02.07.2010 г. между обвиняемия *** и „****” ЕООД, *** казал на ****, че „не е пипал” нейната земя и земята на чичо си И. /свидетелят ****/, но това не било така.

Свидетелките М. Н.В. /л.28-л.26, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/ и  М.С.И. /л.31-л.32 и л.33, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/ потвърждават това, че обвиняемият *** не искал да се извърши доброволна делба на земеделските земи, тъй като „не му се занимавало с делби”.

Свидетелят **** ****, нотариус с район на действие Районен съд – Стара Загора, вписан под № 181 по регистъра на Нотариалната камара /л.44, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, е изготвил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, т.ІV, рег. № 7511, д. № 536/2010 г. Свидетелят **** заявява, че около месец преди изповядването на сделката при него дошли за правна консултация *** и К.. Те му обяснили, че първият иска да прехвърли на втория собствените си земеделски земи. Свидетелят **** им казал, че К. /който бил само с руско гражданство/ трябва да регистрира фирма на свое име, за да придобие право на собственост върху земите, и сам той подготвил документите за фирмата на К.. **** казал на *** и това, че е необходимо удостоверение за

                                                 - 8 -

идентичност на имена, тъй като му направило впечатление, че „има разлика в имената на баща му на решението на поземлената комисия и скиците, от една страна, и удостоверението за наследници, от друга страна, от което беше видно, че В. е единствен наследник на баща си”.

Свидетелят ****, адвокат в АК – Стара Загора /л.45, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, потвърждава разказаното от свидетеля ****. Свидетелят С. заявява: „От думите на В. аз останах с впечатление, че просто в определен период от време баща му е бил с различни имена”.

Свидетелката К.Д.Н. разказва подробно как точно е станало издаването на удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г. /л.41, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/. На 27.05.2010 г. обвиняемият *** и свидетелят С. отишли в Кметството на с. Д., където били свидетелят **** /кмет на с. Д./ и свидетелката Н. /старши специалист – обществено обслужване. *** обяснил на Н., че в Поземлена комисия – Стара Загора му искат удостоверение за идентичност на имена за баща му –***, който някъде фигурирал като „****”. Родът на обвиняемия *** бил известен в с. Д. като „рода на С” и покойният **** бил известен в селото като „Иван С” /в този смисъл са показанията на свидетелите К. Н., И. В. и Д. И./.

Свидетелката Н. обяснява, че въвела е в компютърната система ЕГН-то на ****, излязло е името му, след което тя саморъчно въвела името на ****. Според Н., в Кметство, с. Д., няма практика гражданите да пишат молби или заявления за исканите от тях документи – достатъчно е устно да заявят това пред нея и да внесат дължимата такса за това. Тези две неща били сторени от обвиняемия ***.  И тъй като, според свидетелката ****, бащата на В. *** – ****, фигурирал в някои документи и като „****”, без да успее да се свърже с Поземлена комисия – Стара Загора и без да направи други проверки, тя издала исканото от обвиняемия удостоверение.

Впоследствие, когато разбрала как е използвано издаденото от нея удостоверение за идентичност на имена от обвиняемия ***, свидетелката ****, след безуспешен опит да говори със ***, била отпратена и от свидетеля С., който „се държал много нагло и й казал да не се занимава”.

Според свидетеля ***, доведен син на обвиняемия *** /л.46, т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, фирма „****” ЕООД била регистрирана специално за случая, по настояване на ***, под предлог да се кандидатства с нея по програми на еврофондовете за финансиране на земеделието. *** обяснил на К., че няма как да кандидатства от свое име, тъй като имало ограничения във възрастта. Всички документи за това, според К., били подготвени от обвиняемия *** и от свидетеля С.

Старозагорски окръжен съд                       - 9 -                            в.ч.н.д. № 1324/2012 г.

 

Свидетелят К. твърди, че обвиняемият *** му предложил да прехвърли на фирмата му всички свои земеделски земи в с. Д., а свидетелят С. му обяснил, че това трябва да стане чрез покупко-продажба, за да нямат претенции към земите по-късно децата на обвиняемия от първия му брак. Свидетелят К. е категоричен, че не е плащал на обвиняемия *** за прехвърлените му земеделски земи /”Реално пари не съм давал на В. за покупко-продажбата”/.

Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г., издадено от Кметство, с. Д., „****” и „****” са имена на едно и също лице.

Това обстоятелство, обаче, не се потвърждава от нито един от приложените към делото многобройни документи /удостоверения за наследници, удостоверения за раждане, препис-извлечения от акт за смърт, ЕСГРАОН – личен регистрационен картон на **** и др./.

Няма данни и за това, че в известен период от време бащата на обвиняемия *** – ****, е фигурирал в някои документи като  „****”. Това име – ****, е носил само общият наследодател, който е прадядо на обвиняемия ***.

Единствено на стр.237 от т.1 от регистъра на Кметство, с. Д., за населението до 1977 г. /л.84, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, ****, като глава на семейство, е посочен с друго име. Но то не е „****”, а „***” /роден на *** г./.

Следва да се отбележи, че в решение № 10467 от 30.07.1998 г. на Поземлена комисия – Стара Загора и протокол № 10488 от 29.06.1999 г. за въвод във владение на Поземлена комисия – Стара Загора е отбелязано, че възстановеното право на собственост върху описаните земеделски земи е на наследниците на ****, пълномощник на които е Д. Г. И. /която не е наследник на ****/.

От удостоверение за наследници № АО-46 от 26.05.2010 г. /л.13, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/ се установява, че **** е роден на *** г. и е починал на 13.10.1998 г. Т.е. – смъртта му е настъпила малко след постановяването на решение № 10467 от 30.07.1998 г. на Поземлена комисия – Стара Загора.

А **** е роден на *** г. и е починал на 23.12.1953 г., според удостоверение за наследници № АО-73 от 27.08.2010 г. /л.18, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/.

Интересно е, че данните за наследниците на **** в удостоверение за наследници № АО-366 от 12.05.1995 г. /л.89, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, са взети от молба-декларация от 09.05.1995 г., подадена от ****, тъй като е със същия ЕГН – ********** /л.90, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/.

                                      - 10 -

Безспорно, обвиняемият *** е разполагал с решение № 10467 от 30.07.1998 г. на Поземлена комисия – Стара Загора и с удостоверение за наследниците на ****, тъй като е подал заявление за презаверяване на скица на имот № 028003, за изработване на скици на имоти №№ 059007, 062008, 138005 и 151030, както и за издаване на удостоверения за описаните имоти в землището на с. Д. /л.32, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/. В писмо № 160/16.05.2011 г. от Общинска служба по земеделие, гр. Стара Загора е описан редът за издаването на посочените документи, като изрично е подчертано, че разрешение за това се дава от съответното длъжностно лице след представяне от заявителя на удостоверение за наследници и сравняване с него – по устно разпореждане на Началника на Общинска служба по земеделие /л.22 – л.23, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/.

Обстоятелството, че обвиняемият *** вземал рента, съразмерна на частта си от наследствените земеделски земи, се установява освен от свидетелските показания на всички разпитани сънаследници и на М.М. /председател на ВК „***”, с. Д./, и от представените от кооперацията договори за наем на земеделска земя, ведомости за получена рента и касови документи /л.111 – л.153, т.ІІ от д.п. № 567/2010 г. на ОД на МВР – Стара Загора/.

Сънаследниците *********** са подали искова молба по чл.76 от Закона за наследството против М.С.И. и В.И.С., като са направили искане като ответник да бъда конституирана и фирма „****” ЕООД, с управител ***. Образувано е гр.д. № 2305/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, VІІІ гр.с. /л.86 – л.88 и л.89,  т.І от д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/. След служебна справка за хода на посоченото дело въззивният съд установи, че по същото е постановено решение от 09.03.2012 г., което е влязло в сила. С това решение е уважен искът по чл.76 от Закона за наследството и допусната съдебна делба между наследниците на **** по отношение на посочените по-горе недвижими имоти в землището на с. Д., като по отношение на обвиняемия *** е определена квота 1/8 ид.ч. /същият признава изцяло предявените искове/.

С определение от 06.11.2012 г. производството по гр.д. № 2305/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, VІІІ гр.с., е прекратено, тъй като пред съда е представено договор за покупко-продажба, от който е видно, че страните са се разпоредили с предмета на делбата – земеделските земи в с. Д., възстановени им като наследници на ****.

Към настоящото определение въззивият съд прилага незаверени преписи от посочените по-горе два съдебни акта по гр.д. № 2305/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, VІІІ гр.с.

Всичко, изложено по-горе, води до единствения извод, че обвиняемият *** е знаел, че „****” и „****” НЕ СА имена на едно и също лице, а са имената, съответно, на баща му и на прадядо му.

Старозагорски окръжен съд                       - 11 -                           в.ч.н.д. № 1324/2012 г.

 

С акта на заявяване, че иска да му бъде издаден официален документ с обратното съдържание, а именно – че „****” и „****” са имена на едно и също лице, обвиняемият *** умишлено е заблудил длъжностното лице в Кметство, с. Д.. Свидетелката **** е издала исканото от *** удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г., според което „****” и „****” са имена на едно и също лице, подведена от дееца – заявител. За да заблуди свидетелката ****, обвиняемият *** се е възползвал и от това, че родът му бил известен в с. Д. като „рода на С”, а покойният му баща **** бил известен в селото и като „И.С.”.

В случая, вследствие на заявлението на обвиняемия ***, предхождащо съставянето на посочения официален документ по съответния ред, е било внесено невярно обстоятелство в този документ. Т.е. – налице е лъжливо документиране, което се изразява в съставяне на истински удостоверителен официален документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност /ППВС-3-82-ОСНК, т.12/. Официалният документ се издава от длъжностно лице в кръга на службата му въз основа на данни, съдържащи се в официални книжа, а когато такива данни липсват, той се издава въз основа на заявление на гражданин, ако е установен такъв ред със закон, указ, постановление, правилник или наредба /ППВС-3-82-ОСНК, т.13/.

Във връзка с това, в хода на досъдебното производство не е изяснен редът за издаване на удостоверение за идентичност на имена, тъй като не са изискани от Община Стара Загора съответните нормативни документи за този ред.

В правомощията на прокурора по чл.246, ал.1 от НПК на досъдебната фаза  е да прецени дали да състави обвинителен акт /ако са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда/, дали да прекрати или да спре наказателното производство.

Според чл.24, ал.1, т.1 от НПК образуваното наказателно производство се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление.

Въззивният съд счита, че в случая не е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК и е неправилен изводът на районния съд, че наказателното производство срещу обвиняемия В.И.С. следва да бъде прекратено поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер.

В изпълнение на задължението си по чл.13, ал.1 от НПК, прокурорът е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, като е трябвало да се изясни редът за издаване на удостоверение за идентичност на имена, като да се изискат от Община Стара Загора съответните нормативни документи /правилници, наредби и др./, които към 27.05.2010 г. са уреждали издаването на посочения официален документ.

Би следвало обясненията на обвиняемия *** да не се приемат безкритично, тъй като по същността си те представляват неговата защитна позиция. Обясненията на обвиняемия *** би следвало да се преценят в

                                                                 - 12 -

съвкупност с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство /свидетелските показания и многобройните писмени доказателства/. Би следвало да се направи и задълбочен анализ на поведението на обвиняемия *** както преди издаването на удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г., така и след това.

По делото липсва и официална справка кога и от кого е регистрирана фирма „****” ЕООД, с. Д., с управител ***.

Според въззивния съд, следва да се обмисли правната възможност дали с действията си обвиняемият *** не е осъществил друго престъпление от общ характер, различно от престъплението по чл.212, ал.4, във връзка с ал.1 от НК, за което е бил привлечен като обвиняем. Следва да се прецени ролята на *** в подвеждането на Катя **** да издаде исканото от него удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО-47 от 27.05.2010 г. /според което „****” и „****” са имена на едно и също лице/, като се вземе предвид и константната съдебна практика относно посредственото лъжливо документиране по чл.314 НК /Р-12-98-ІІ н.о., Р-345-88-ІІ н.о., Р-97-11-ІІ н.о./.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице основанията по чл.243, ал.7, във връзка с ал.5, т.3 от НПК по отношение на определение от 13.08.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1369/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г. на Районна прокуратура – Стара Загора, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Следва да бъде отменено и постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, водено срещу В.И.С. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК.

Делото следва да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, а именно – продължаване на наказателното производство за доизясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, както беше изложено по-горе.

Воден от горните мотиви и на основание 243, ал.7, във връзка с ал.5, т.3 от НПК, съдът

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И  :

 

ОТМЕНЯ определение от 13.08.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1369/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, водено срещу В.И.С. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК.

Старозагорски окръжен съд                       - 13 -                           в.ч.н.д. № 1324/2012 г.

 

ОТМЕНЯ постановление № 4463/2010 г. от 11.05.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, водено срещу В.И.С. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във връзка с ал.1 от НК.

ВРЪЩА д.п. № 567/2010 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора на Районна прокуратура – Стара Загора за продължаване на наказателното производство и разкриване на обективната истина по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                         2.