М О Т И В И  към Присъда № 10  /27.02.2013г.

по НОХД № 279/2012г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора

 

 

      Производството е на основание чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл. 78а, вр. с чл. 2, ал.2 от НК и чл. 253а, ал.1 пр.първо и чл. 78а от НК- спрямо подсъдимия Д.В.Д.; на основание чл.311, ал.1 и чл. 54 от НК и чл. 253а, ал.1 пр.първо, вр. с чл. 20, ал.4 от НК-спрямо подсъдимата Р.Т.Б..

На 21.05.2012 г. в Окръжен съд – гр. Сливен е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Стара Загора против подсъдимия Д.В.Д. с ЕГН: **********, затова, че 1. -в периода 01.07.2009г.– 23.07.2009г. в с.Р., общ.Казанлък, гр.Мъглиж, обл.Стара Загора и гр.Казанлък, обл.Стара Загора, с цел да си набави нотариален акт за собственост върху недвижим имот – представляващ УПИ ХХ-1364 в кв.121 по плана на гр.Мъглиж с площ от 5780 кв.м. заедно с построените в него постройки, подбуждал към лъжесвидетелстване  - престъпление по чл.290 от НК, повече от две лица- К.Д.К., Н.И.Г. и Х.Н.Б., които като свидетели, по реда на чл.587, ал.2 от ГПК по нотариално дело № 394 /2009г., пред надлежен орган на властта– нотариус Б., устно и съзнателно да потвърдят неистина, а именно че: подсъдимият Д.В. през 1997г. купил същия недвижим имот, платил го изцяло, ремонтирал сградите и повече от десет години развивал там производството си на бутилки, както и че никой не оспорвал неговата собственост над имота, и случаят е особено тежък - престъпление по чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК,   и 2.- затова че в периода от 03.04.2009г. до 17.02.2012г. в гр.Казанлък и гр.Мъглиж, обл.Стара Загора, извършил приготовление за изпиране на пари, като чрез престъпления по чл.293 от НК и чл. 311 от НК , се снабдил с документ за собственост върху недвижим имот – УПИ ХХ- 1364 в кв.121 по плана на гр.Мъглиж, с площ от 5780 кв.м., ведно с построените в него постройки – нотариален акт № 94/ 2009г. издаден от нотариус Р.Б., рег. № 097 на нотариалната камара, като: - декларирал като собственост на ЕТ”Маврос-Д.В.”***, посочения имот като подал Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 0922000022 /28.07.2009г. по описа на Община - гр.Мъглиж;- подал Заявление вх.№ 94Е-163-2 /28.07.2009г. до Кмета на Община Мъглиж и Молба вх.№ 0922000471 /28.07.2009г. до Община- гр.Мъглиж, отдел “МДТ” за получаване на документи /скица, удостоверение за търпимост на постройките, удостоверение за данъчна оценка/, необходими за разпореждане с посоченият имот, и по този начин създал условия за извършване на намисленото от него престъпление по чл.253 от НК/ изпиране на пари/ - престъпление по чл.253а, ал.1 предл. първо от НК. В хода на съдебното следствие първото обвинение/по чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК/, е изменено поради наличие на основание за съществено изменение в обстоятелствената му част и в диспозитива му като същото е предявено и за това, че същото представлява ”особено тежък случай”.

 

Със същия обвинителен акт ОП- Стара Загора е обвинила и подсъдимата Р.Т.Б. с ЕГН **********, и в това, че на 23.07.2009г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора като длъжностно лице – нотариус, вписан с рег. № 097 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – гр.Казанлък, в кръга на службата си, съставила официален документ- протокол по нотариално дело № 394 /2009г. за извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК/, чрез разпит на трима свидетели, посочени от Кмета на Община – гр.Мъглиж/, за придобита по давност собственост на Д.В.Д. в качеството му на ЕТ”Маврос-Д.В.”***, върху недвижим имот УПИ ХХ- 1364 в кв.121 по плана на гр.Мъглиж, с площ 5 780 кв.м., заедно с постройките в него, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно: - че производството по нотариално дело № 394 /2009г. на нотариус Б. е образувано и водено по Молба-декларация от подсъдимия Д.В.Д., подадена на 23.07.2009г. чрез Кмета на Община – гр.Мъглиж, в която лицата Х.Б., Н.Г. и К.К. са посочени за разпит като свидетели при проверката по чл.587, ал.2 от ГПК;- че в молбата на подсъдимия Д.В.Д., по която е образувано н.д. 394/2009г. на нотариус Б. и представените към нея доказателства /удостоверение за данъчна оценка, скица, решение на Окръжен съд – гр.Стара Загора/ се съдържат данни за постройките в имота – техният брой, етажност, конструкция, година на построяване; -  че самата нотариус Б. не е била в известност за нотариален акт № 75, том І, рег.№ 4272 по дело № 409 /2001г., също издаден от нея по реда на чл.587 от ГПК, с който вече е признала правото на собственост върху същия имот, но на трето лице - “Първи май” ООД - гр.Мъглиж, - че всеки един от тримата свидетели - Х.Б., Н.Г. и К.К., е разпитан отделно, лично от нотариуса, съгласно чл.171, ал.1 от ГПК, без присъствието на подсъдимия Д.В.Д., - че Х.Б., Н.Г. и К.К. след разпита им от нотариус Б. при проверката на 23.07.2009г. по н.д. № 394 /2009г., не са подписали изготвения протокол, съгласно чл.585, ал.1 от ГПК, и неверни изявления, а именно: - св.Х.Б. да е заявявал: “….Знам имота, купувам от него/подс.Д./ бутилки пластмасови и произвеждам мляко и го пълня в тях повече от петнадесет години. Знам, че той беше първоначално наемател, но после през 1997г. си купи и го плати изцяло – даже аз му дадох пари назаем за това, но ми ги върна. Теренът е около 6-7 декара, има пет-шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички знаят, че имота е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма нотариален акт”.; - св.Н.Г. да е заявявал: ”...Знам имота, аз ползвам бутилките, които той произвежда за кравето мляко, което произвеждам от 17 крави, повече от ДЕСЕТ години работим заедно. Знам, че той беше първоначално наемател, но после през 1997г. си го купи и го плати изцяло, знаех че търси пари назаем, за да плати. Теренът е 6 – 7 дка, има пет-шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички знаят че имотът е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма нотариален акт за имота”.;  - св.К.К. да е заявявал: ”...Знам имота, аз ползвам бутилките, които той произвежда за безалкохолното, което произвеждам аз, повече от ДЕСЕТ години работим заедно. Знам, че той беше първоначално наемател, но после през 1997 година си го купи и го плати изцяло, знаех че търси пари назаем, за да плати. Теренът е 6-7 дка, има пет-шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички знаят че имотът е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма нотариален акт за имота”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези изявления,- престъпление по чл. 311, ал.1 от НК.   

      Срещу подсъдимата Р.Т.Б. е повдигнато и друго обвинение, а именно затова, че в периода 23.07.2009г.–  24.07.2009г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, в съучастие като помагач, с цел подсъдимият Д.В.Д. - като извършител да придобие възможност за разпореждане с имущество, го улеснила в приготовлението за изпиране на пари, като създала условия за извършване на намисленото от него престъпление по чл.253 от НК, като в нарушение на чл.24, чл.25, ал.1 от ЗННД, чл.79, ал.1 от ЗС и чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК, го снабдила с н.а.№ 94, том ІІ, рег.№ 4263 за констатиране право на собственост в полза на ЕТ”Маврос – Д.В.”***, върху недвижим имот – УПИ ХХ-1364 в кв.121 по плана на гр.Мъглиж, с площ от 5 780 кв.м., заедно с построените в него сгради – престъпление по чл.253а, ал.1, предл.І, във вр. с чл.20, ал.4 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура– гр.Стара Загора след анализ на събраните по делото доказателства заявява, че поддържа изцяло предявеното против подсъдимия Д. с обвинителния акт и изменено в съдебно заседание на 12.02.2013 г. по реда на чл. 287, ал.1 от НПК обвинение по чл. чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК, както и предявеното с обвинителния акт срещу него обвинение за престъпление по чл.253а, ал.1 предл. първо, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, които са изцяло доказани по един несъмнен начин. Поради което счита, че същия следва да бъде признат за виновен като му се определи съответното справедливо наказание. Конкретно предлага за извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 от НК предвид неговата възраст и чистото му съдебно минало да му бъде определено наказание около средния размер, като същото  на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок изпитателен срок от три години. За престъплението по чл.253а, ал.1, предл. І-во, във вр. с чл.20, ал.2 от НК предлага да му бъде наложено наказание “Лишаване от свобода”  към средния размер, което да се отложи на основание  чл.66, ал.1 от НК за три години изпитателен срок, както и да му бъде наложено допълнителното наказание „Глоба” към средния размер, а имотът  да  бъде отнет изцяло в полза на Държавата.

По отношение на подсъдимата Р.Б. за извършеното от нея престъпление по чл.311 ал.1 от НК предлага съдът да и наложи наказание  “Лишаване от свобода”, което да бъде определено към средния размер, като изтърпяването на същото да бъде отложено за срок от три години, на основание чл.66 от НК. За престъплението по чл.253а, ал.1, предл. І-во, във вр. с чл.20, ал.4 от НК счита, че следва да и бъде определено наказание “Лишаване от свобода”  към средния размер, което също да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК. Освен това счита, че на същата следва да бъде определено и допълнително наказание- „лишаване от права” също към средния размер.

Защитникът на подсъдимия Д., адв. Е.Е.,  взема становище, че с оглед събраните по делото доказателства, както по ДП, така и при съдебното следствие, не е установено по безспорен начин, че подзащитният им е извършил вменените му престъпления, и обвиненията по чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.253а, ал.1 предл. първо, във връзка с чл.20, ал.2 от НК са недоказани.

Досежно обвинението по чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК счита, че от събраните на ДП и по време на съдебното следствие доказателства не е установена изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че обвинението е изначало неясно с оглед липсата на конкретика на времето, мястото и начина на извършване на престъплението. По- конкретно същото било неясно поради следното: На първо място от обвинението не ставало ясно дали тримата свидетели са лъжесвидетелствали след като „са били подбудени” към лъжесвидетелстване, тъй като, за да е осъществен състава  на това престъпление е следвало подс.В. да е подбудил свидетелите към лъжесвидетелстване, а това негово намерение да не е успяло и подбудените свидетелите да не са извършили лъжесвидетелстването. В обвинителния акт не било посочено дали въпросните свидетели са лъжесвидетелствали  като са затаили истина, или са съзнавали какво точно вършат, или пък свидетелите изобщо не са лъжесвидетелствали, и на второ място- дали въобще са били склонявани или мотивирани да излъжат пред нотариуса, а са казали това, което знаят. Освен това било житейски неоправдано, ако подс. Б. и подс. В. „са се договорили”/както се твърди в ОА/, последният да подбужда свидетелите към лъжесвидетелстване и обратно. Освен това счита, че разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са категорични, че на тях нищо не им е внушавано, а напротив подс. В. им е бил казал да кажат това, което са виждали, а не да лъжат пред нотариуса. С новото обвинение прокуратурата била въвела нови елементи като измама и упражняване на продължително въздействие, което направило обвинението още по-неясно. Въвеждането на квалифициращия признак “особено тежък случай” било мотивирано от два факта – особено големия размер на имуществото според пазарната оценка на имота и оказването на натиск към подбуждане на лъжесвидетелстване на тримата свидетели. Това обаче не отговаряло на критериите на съдебната практика, която под това понятие имала предвид по- високата обществената опасност на деянието и личността на дееца, тъй като не всякога големите размери на имуществото  представляват “особено тежък случай” и законодателят е имал предвид и онези обстоятелства, които стоят извън обществената опасност на самото деяние и се отнасят само за личността на дееца. Счита, че в конкретният случай с оглед обстоятелството, че деецът е 72 годишен човек, трудово ангажиран, неосъждан, срещу него няма образувани и водени други досъдебни производства не са налице доказателства, които да разкриват високата обществена опасност  както на деянието, така и на дееца, поради което счита, че не е налице и втората кумулативно дадената предпоставка на чл.293 ал.2 от НК.

Относно обвинението по чл.253а, ал.1, предл.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК счита, че същото е неясно, тъй като от така изписаното в обвинителния акт не ставало ясно към коя точно форма на изпълнителното деяние по чл.253 препраща обвинението по чл.253а от НК- към извършване на финансови операции или сделки с имущество, или нещо друго. В обвинителния акт  в обстоятелствената му част никъде не били конкретизирани законово необходимите признаци на престъпната дейност, осъществена от подсъдимия Д.В., съобразена със специфичните  елементи на престъплението  по чл.253 от НК, от което да се съди за обективната, конкретната връзка с престъплението по чл.293, ал.2 от НК. В тази връзка имало и разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинението.

Освен това счита, че деянието е несъставомерно, тъй като от обективна страна, за да е осъществен състава на престъплението по чл.253 от НК, следва първо да е осъществено и доказано предикатното престъпление по чл.293 от НПК. В случая от събраните по делото доказателства не ставало ясно дали същото е  осъществено. Счита, че за да е налице престъпление  по чл.253 от НК следва да е налице „придобиване” чрез престъпление, но в конкретния случай нямало такова „придобиване”. Сочения от прокуратурата  нотариален акт не бил „придобит” чрез правни действия, а е налице  оспорен нотариален акт. При евентуален спор имало други  способи за правна защита по гражданско-правен начин. По тази причина по този въпрос следвало да се произнесе гражданския съд, а не да се решава този въпрос в хода на наказателното производство. Прави довод, че престъплението по чл.253 от НК следва да е свърже с вече осъществено престъпление, при което е получено имуществото, предмет на престъплението. Наличието на предикатното престъпление е условие за състава /съществуването/ на престъплението по чл.253 от НК, като липсата на доказателства  за извършвано на предикатно престъпление е  достатъчна, за да се приеме, че не е осъществен състава на чл.253 от НК. Счита, че в случая съставът на чл.253а от НК не е осъществен, тъй като не е осъществен докрай състава на чл.293 от НК. Тъй като императивната разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК забранява на съда да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения или хипотези,  моли на основание чл.304 от НПК подзащитния им Д.В. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

Вторият защитник на подсъдимия адв. И.И. също счита, че и двете обвинения срещу подзащитния им не са доказани, и че в рамките на настоящото наказателно производство няма как да бъде решен един граждански спор относно собствеността на един имот. Съдът бил  обвързан с  формалната доказателствена сила в съществуващия надлежно вписан констативен нотариален акт и нямало възможност, и било недопустимо в рамките в производството по НПК, съдът инцидентно да осъществява контрол спрямо процедурата по издаване на констативен нотариален акт.

Освен това счита, че обвинението е неясно, тъй като престъплението по чл.253а от НК представлява извършване на определени действия с имущество, което е придобито по престъпен начин, а приготовлението за изпиране на пари касае предварителни действия за разпореждане с имущество. Тъй като инкриминирания нотариален акт бил един констативен нотариален акт, който в качеството си на  официален документ обвързва всички,  а и бил вписан в публичния регистър и всеки можел да провери неговото съдържание, обвинението, че той искал да прикрие нещо/неговия незаконен произход/ било неясно. Счита, че съгласно основния състав на чл.253 от НК изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в две основни форми: извършване  на финансови операции или сделки с имущество,  придобито чрез престъпление, или прикриване на действителни права по отношение на имущество, придобито чрез  престъпление. Тъй като обвинението било за придобиване на документ, макар и материализиращ имуществени права, и даващ възможност за разпореждане с имущество, счита, че се касае втората форма на изпълнително деяние по чл. 253 от НК, а именно прикриване на действителни права, местонахождение и каквото и да е било друго, по отношение на имота.

Освен това относно процедурите и спора, за това как се оформя протокола за обстоятелствена проверка заявява, че съгласно процедурите по ГПК при протоколиране на разпит на свидетели се прилага общия ред и не е задължително протоколът за разпит на свидетели да бъде подписан от тях, освен ако нотариусът счете, че това е необходимо.

 

Счита, че относно обвинението за приготовление за изпиране на пари всяко лице може да подаде молба- декларация по чл.17 от ЗМДТ и да декларира имот на свое име, както и да поиска да му се издаде скица и данъчна оценка. Това обвинение било недоказано и поради това, още повече, че след като му е било отказано приемането на декларация, подс. В.  не е обжалвал отказа на кмета, а е завел установителен иск за собственост в Районен съд  – гр.Казанлък, т.е. предприел е тази най-стабилна, желана и законосъобразна процедура, за да установи права спрямо имота. Единствено действията на съда, с които са го задължили да представи скица и данъчна оценка на имота били причината да удостовери претенциите си за имота като поиска издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.

           Поради което моли подзащитния им да бъде оправдан и по двете му повдигнати обвинения като бъде вдигната и възбраната, наложена от Окръжна прокуратура– гр.Стара Загора  върху имота, тъй като този имот нямало как да е предмет на престъпление. 

     Подсъдимият Д.В.Д. в даденото му от съда право на лична защита заявява, че не се счита за виновен  и моли да бъде оправдан.

    Защитникът на подсъдимата  Р.Т.Б. адв. Г.Г. *** взема становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не намира опора в доказателствата по делото и обвинението не е доказано по един безспорен начин. Счита, че гражданските правоотношения и обстоятелството чия собственост е имота са ирелевантни факти и обстоятелства за наказателния процес, и нямат място в настоящото дело. Относно престъпленията, за които е обвинена неговата подзащитна намира, че обвинението за престъплението по чл.311 от НК е изцяло несъставомерно, защото е установено по безспорен начин от показанията на тези трима свидетели, че това, което са заявили, това е и записано в съставения от нея протокол и в него няма отразени неверни обстоятелства. Прави довод, че в ГПК не съществува изискване  свидетелите да разписват протокола на нотариуса, пред когото правят  изявление. Освен това счита, че дори и подсъдимият Д. да е успял да въведе във заблуждение тримата свидетели, че е закупил и владее имота повече от 10 години, представата за неверните обстоятелства е създадена у тях, а  нотариусът е нямало как да знае това. Счита, че деянието е несъставомерно и поради обстоятелството, че подзащитната му като изпълняващ длъжността „нотариус” не е „орган на власт”, тъй като такива съгласно чл. 293 т.2 от НК са органите на държавната власт, държавното и съдебното управление, както и служителите при тях. Прави и друг довод- че нотариалния акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка е официален, но диспозитивен документ, поради което чл. 311 от НК е изцяло неприложим. Също счита, че наличието на специален ред за оспорване от страна на легитимираните лица на този нотариален акт пък също прави деянието несъставомерно. Поради което счита, че подзащитната му изобщо не е извършила такова  престъпление.

    Досежно обвинението за пране на пари -  по чл.253  НК счита, че нито една от хипотезите на тази разпоредба  не се покриват от него. Намира, че чрез поисканата от него експертиза е следвало да бъде установено първо  възможно ли е имуществото/в случая имотът/ да е придобит по престъпен начин. В противен случай се получавала хипотезата „впрягане на каруцата пред коня”. Поради което счита, че не са налице доказателства за осъждането на подзащитната му и за престъплението  по чл.253а от НК, което е под формата на помагачество. Моли същата да бъде оправдана и по двете обвинения заедно с всички последици, произтичащи от това.

     Подсъдимата  Р.Т.Б. поддържа казаното от защитника си и взема становище по обвинението като заявява, че не е извършила никакво престъпление. Заявява, че в закона нямало изискване разпитаните свидетели да бъдат съседи на имота, и че било достатъчно да декларират, че познават лицето и имота, че това лице го владее 10 години и не е оспорвано владението му от никого. Освен това заявява, че според правилата на ГПК раздел „ Нотариалното производство” протоколът за съставяне на нотариален акт за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка не се подписва от свидетелите. Счита, че в случая се касае за констативен нотариален акт, който не бил  такъв по обстоятелствена проверка, а бил по другата алинея на  чл.257 от ГПК. В последната си дума към съда моли да бъде оправдана, тъй като не е извършила никакво престъпление.

       По делото, макар и да бе предявен, не бе допуснат до съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия “ЕВРОПА ТРИКО” АД-гр.Севлиево, като е оставено без уважение искането за конституиране на това ЮЛ като граждански ищец по делото и за приемане за съвестно разглеждане на предявения от него граждански иск срещу подсъдимите, както и за конституирането му като частен обвинител по делото. Определението за това не е  било обжалвано.

  

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

 

          От събраните по делото доказателства на предварителното производство по приложеното ДП № 39-С/ 2011 г.по описа на ОСлО при ОП- Стара Загора/ в шест тома с описи към тях/, приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 283 и чл.107, ал.2 от НПК след проверка, прочитане и приемане, така и от тези при проведеното съдебно следствие, съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия Д.В.Д. е доказано по безспорен и несъмнен начин, а обвинението срещу подсъдимата Р.Т.Б. е доказано само по отношение на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК, но не и по отношение на това по чл. 253а, ал.1, предл.І, във вр. с чл.20, ал.4 от НК.

           Във връзка с обвиненията срещу  двамата подсъдими по ДП са събрани следните доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 и чл.107, ал.2 от НПК, а именно: Том първи:  І постановление на ОП-Ст.Загора от 27.07.2011 за изземване на разследването /л.1-3 от ДП/; постановление на ОП-Ст.Загора  /л.4-5 от ДП/; постановление на РП-Казанлък от 06.10.2010г. /л.6 от ДП/ ; протокол за избор на следовател /л.7 от ДП/; писма на следовател В.К. /л.8-14 от ДП/; опис на ДП зм 460/2010г. /л.14 от ДП/; постановление за образуване на ДП зм №  460/10г. /л.15от ДП/; писма на разследващия полицай /л.16-21 от ДП/; опис на пр.13802 и пр.2596 и двете от 2009г. на РУП- Казанлък /л.22 от ДП/; докладна  записка /л.23 от ДП/; постановление на РП-Казанлък за възлагане на проверка /л.24 от ДП/; сигнал на Кмета на гр.Мъглиж с приложените  към него копия от документи /л.25-38 от ДП/; обяснение на Ст.Ц. /л.39-40 от ДП/; обяснения на подсъдимия  Д.В.Д. /л.41 от ДП/; писма на РП-Казанлък /л.42-43 от ДП/; искане от Кмет на Мъглиж с приложен към него документ /л.44-46 от ДП/; удостоверение на РУП - Казанлък /л.47 от ДП/; писмо на РП-гр.Казанлък /л.48 от ДП/; обяснения от подсъдимата Р.Б. /л.49 от ДП/; незаверени копия на книжата от н.д.№ 392/09 предадени от Р.Б. /л.50-61 от ДП/;  докладна записка /л.62-63 от ДП/; постановление на РП-Казанлък /л.64 от ДП/; обяснение от Д.В.Д. /л.65 от ДП/; обяснения от Р.Б. /л.67 от ДП/; пълномощно от адв.Ив.Ст.И. /л.68 от ДП/; постановление за привличане на обв.Д. /л.69-70 от ДП/; разпит на обв.Д. - /л.70 от ДП/; показания на: св.Ст.Ц. /л.71-72/, св.К.К. /л.73/, св.Хр.Б. /л.74/, св.Н.Г. /л.75/; писма и постановление /л.76-78/; показания св.Б.П. /л.79-80/; протокол за предаване на документи от св.Б.П. с предадените документи /л.81-112/;   декларация от обв.Д. /л.117 от ДП/;  протокол за предявяване разследване на обв.Д. /л.129/; заключително мнение л.130;  показания на: св.Хр.Б. /л.131-133 и л.135-137 от ДП/; св.К.К. /л.138-140  и  л.142-144/, св.Н.Г. /л.145-147 и 149-150/; уведомления до адв.И. и Д.В.Д. за разпити пред съдия на ОС-Ст.Загора /л.151-152/; показания  св.Б. П. /л.153-157/; писмо на св.Б.П. с което изпраща документи по ДП 39с/2011 ведно с документите /л.158-190/; показания на св. Ст.К. л.191-193; показания на/ св.Н.Г. /л.194-195/,св.Цв.М. /л.196-197/,св.Е.Б. /л.198-199/ и протокол за предаване,  ведно с копие от трудова книжка на свидетеля /л.200-215/; показания св. Г.Б. /л.216-217/ и  протокол за предаване  ведно с копие от тр.книжка на свидетеля /л.218-232/; показания св.М.Д. /л.233-234 и  л.235/; протокол за предаване  ведно с копие от трудов договор  на свидетеля; показания св.М.Б. /л.238-239 и л.240-243/ и протокол за предаване  ведно с копие от тр.книжка на свидетеля; показания св.Ив. Д. /л.244-245 и  л.246-250/  и протокол за предаване  ведно с копие от трудов  договор и трудова книжка на свидетеля; показания св.Р.К. /л.251-252 и  л.253-263/ и протокол за предаване ведно с копие от трудовата книжка на свидетеля; показания Р.Б. /л.264/ ; молба от Р.Б. /л.265-271/, и  писма /л.272-276/; Папка - том ІІ: оригиналните книжа на предадено от нотариус Б. н.дело 411/09.08.2001г съдържащо л.6 молба от Ст.К. /л.5-19 от ДП/, молба от Нотариус .Б. ***49 за частна държ.собственост /л.8/, удостоверения за данъчна оценка /л.9 и 10/, пълномощно за Ст.К. /л.11/, баланс на ООД „Първи май” /л.12-13/, удостоверение за актуално състояние /л.14/, решение 2524/93 на ОС-Ст.Загора,л.16 решение 1389/98 на ОС-Ст.Загора /л.15/, н.акт №77,т.І,рег.№4274,д.411/2001 /л.17/, скица на имот /л.18/; оригиналните книжа на предадено от нотариус Б. н.дело 410/09.08.2001г съдържащо л.21 молба от Ст.К. /л.20-33/, акт 188 за частна държ.собственост /л.22/, удостоверения за данъчна оценка /л.23-24/; баланс на ООД „Първи май” /л.25-26/, решение 2524/93 на ОС-Ст.Загора /л.28 от ДП/, решение 1389/98 на ОС-Ст.Загора /л.27/, удостоверение за актуално състояние /л.29/, пълномощно за Ст.К. /л.30/, н.акт №76,т.І,рег.№4273,д.410/2001г. /л.31/, скица  на имот /л.32/;  оригиналните книжа на предадено от нотариус Б. н.дело 409/09.08.2001г съдържащо л.35 молба от Ст.К. /л.34-49/; молби от нотариус Б. *** /л.36-37/, решение 1389/98 на ОС-Ст.Загора /л.38/, решение 2524/93 на ОС-Ст.Загора /л.39/, акт 396 за частна държ.собственост /л.40/, скица на имот /л.41/; удостоверение за данъчна оценка /л.42/, баланс на ООД „Първи май” /л.43-44/; удостоверение за актуално състояние /л.45/; пълномощно за Ст.К. /л.46/, нотариален акт №75, т.І,рег.№4272, н.д. № 409 /2001г. /л.47/, удостоверение за данъчна  оценка /л.48/; писма и разпореждане до нотариус Б. /л.50-53/; оригиналните книжа на предадено от нотариус Б. н.дело 394 /23.07.2009г. съдържащо 55 листа и  квитанция за нотариална такса /л.54-80/, два екземпляра на н.акт №94,т.ІІ,рег.№4263,д.394/2009г /л.56 и 57/, квитанция за нотариална такса /л.59/, удостоверение за актуално състояние на ООД”Първи май”/л.60/; решение № 83 /07г. на Окръжен съд -Ст.Загора /л.61-62/; решение 10-з/09 на ОС-Ст.Загора, удостоверение за актуално състояние на ЕТ Маврос –Д.В. /л.64/, Удостоверение за данъчна оценка /л.65/, скица на имот /л.66/, протокол от 23.07.2009г. на нотариус Б. за разпит на свидетели и обстоятелствена проверка /л.67/, молба на Д.В.Д. до нотариус Б. /л.68/; молби от нотариус  Б. до Съдия по вписванията - Казанлък /л.69/, н.акт №94,т.ІІ,рег.№4263,д.394/2009г. /л.70/, незаверено копие на н.акт № 94, т.ІІ, рег.№ 4263, н.д.394/2009г. /л.71/;  незаверено копие на удостоверение за актуално състояние на ООД”Първи май” /л.72/, незаверено копие на решение № 83 /07г. на Ст.ОС /л.73-74/, незаверено копие на решение 10-з/09 на Ст.ОС /л.75/, незаверено копие на удостоверение за актуално състояние на ЕТ”Маврос –Д.В.”/л.76/, незаверено копие за данъчна оценка /л.77/; незаверено копие на скица /л.78/, незаверено копие на молба от Д.В.Д. до Р.Б. /л.79/, незаверено копие от протокол на нотариус Б. от 23.07.09г. за обстоятелствена  проверка /л.80/.; копия от нотариални актове изготвени от Р.Б. в нотариални производство по които страна е бил Д.В.Д. /л.81-86/; писма и разпореждане до нотариус Б. /л.87-90/; заверени копия на  книжа  по нотариални дела  за обстоятелствени проверки  при които са издадени н.а. /л.91 -133/; предоставени от ОС-Ст.Загора  копия на книжата от т.д.413/06 /л.139-168/; Папка - том ІІІ: предоставени от ОС-Ст.Загора  копия на книжата от т.д.413/06г. /л.1-118 от ДП/; Папка - том ІV:  предоставени от РС-Казанлък  копия на книжата от т.д.№ 604 /06г. /л.2-40/;  писма следовател /л.41-42/; писмо от ОС-Ст.Загора /л.43-44/;  представени от АВ копия от документите по електронното  дело на ООД Първи май /л.45-190/; писма следовател /л.191-193/; предоставени от АВ служба Ст.Загора копия от нотариални актове 132/06,108/07,89/08 75/01,76/01,77/01, 94/09 всички на нотариус  Р.Б. /л.194-204/, договор за наем; писма следовател/л.205-206/; справка от съдията по вписванията -Казанлък за вписванията по персонална партида на ООД”Първи май /л.207-214/; справка от СВ-Казанлък за вписванията по персонална партида на Д.В.Д. /л.215-220/; писмо следовател /л.221-222/; писмо от Община Мъглиж /л.223-265/; копие от справка на СВ-Казанлък за вписванията по персонална партида на ООД”Първи май” /л.266-273/; писмо следовател и разпореждане от ОП-Ст.Загора /л.274-275/; писмо от СГКК Ст.Загора /л.276/;  скица с приложение от СГКК-Ст.Загора /л.278-279/;   писмо от Община Мъглиж и копия на писмото /л.281-286/; писмо до ТД НАП /л.287/; писмо на Директор офис ТД НАП-Ст.Загора /л.288/; искане до АС-Габрово /л.297-304/;  Папка -том V: предоставени от СИС при РС-Казанлък копия от книжата по изпълнително дело № 466 /04г. /л.1 - л.143/; Папка - том VІ:  пълномощно на адв.Г.Ат.Г. /л.7/, постановление за привличане на обв.Б. /л.8-10/, разпит на обв.Б. /л.11-12/; постановление за привличане на обв. В. /л.16-18/; пълномощно адв.Е. /л.19/; разпит на обв.В. /л.20-21/; оценителна експертиза /л.24-41/; писмо до министъра на правосъдието /л.42/; писмо до съвета на нотариусите /л.43-44/;  писмо до Обл.управител /л.46/; писмо до КУИПП; кореспонденция със Съдията по вписванията -Казанлък по наложената възбрана на плетачен цех /л.52-54/;св.съдимост Р.Т.Б.; протокол за предявяване на разследването на Б.П. /л.58/; протокол за предявяване на разследването на обв.Д. /л.60/; протокол за предявяване на разследването на пълномощник на обл.управител /л.63/; протокол за предявяване на разследването на адв.Е. и адв.И. /л.71/; протокол за предявяване на разследването на Р.Б. /л.74/; заключително мнение /л.77-109/.

По време на проведеното съдебно следствие същите бяха проверени и бяха събрани допълнително множество други такива доказателства, а именно:   актуални справки за съдимост на подсъдимите както и справки от УИС на Прокуратурата на Република България, заверени ксерокопия от удостоверение за данъчна оценка изх.№ 0922000508 от 11.12.2009г. издадена от Община – гр.Мъглиж, служба „МДТ” на името на ЕТ”Маврос - Д.В.”; скица № 320 от 12.12.2009г., издадена от Община – гр.Мъглиж, отдел „УТ”, удостоверение издадено от Община – гр.Мъглиж от МДТ от 11.12.2009г. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК на името на ЕТ”Маврос-Д.В.”***; допълнително споразумение от 06.08.2007г. между „Европа-Трико” АД–гр.Севлиево и ЕТ”Маврос - Д.В.” .

От анализа на същите съдът прие за безспорно установено следната фактическа обстановка, която съответства напълно от възприетата от прокурора в обвинителния акт такава, а именно:

         Подсъдимият Д.В.Д. e роден на *** ***.  Същият е пенсионер и развива търговска дейност като ЕТ”Маврос –Д.В.”*** . Подсъдимият Д. е неосъждан/ видно от справката му за съдимост/. Срещу него няма образувани други ДП/ видно от справката от УИС на Прокуратурата на РБългария/.

          Подсъдимата Р.Т.Б. е родена на ….. г.  Подсъдимата Б. е с висше юридическо образование, работи като нотариус още от учредяването на Нотариалната камара в Р.България, където е вписана под  № 097 с  район на действие РС - Казанлък. Същата е осъждана преди това за извършено от нея в периода м.10- м.11.2007г. престъпление по чл. 282 ал.1 във вр с чл.26 от НК като с влязло в законна сила споразумение от 24.02.2012г. по НОХД №752/ 2010г. по описа на  ОС-Стара Загора, за извършено от нея деяние в периода м. октомври 2007 г.- м. декември 2007 г., и е наложено наказание „Пробация в размер на 6-шест месеца/видно от справката и за съдимост/.

           На 28.07.2009г. подсъдимият Д.В.Д. декларирал като ЕТ”Маврос - Д.В.” съгласно чл.17 ал.І от ЗМДТ пред Община Мъглиж, че от 23.07.2009г. бил придобил „по покупка и давностно владение” собствеността на нежилищен недвижим имот – плетачен цех с местонахождение в гр.Мъглиж  състоящ се от 5 780кв.м. земя и сгради - котелно от 38 кв.м., склад от 120 кв.м., сграда от 366кв.м., склад от 300 кв.м. и машинна зала от 648 кв.м.(виж л.37-38, т.І -  подадената в Община –Мъглиж, писмена декларация по чл.17 ал.І от ЗМДТ с вх.н. 0922000022 /28.07.2009г.). В същата подсъдимият е посочил, че основанието за придобиване на имота е нотариален акт № 94, т.2, рег. № 4263, н.д. № 394 /2009г..

          На 28.07.2009г., едновременно с декларирането на новопридобитата собственост подсъдимият Д.В.Д. поискал да му бъдат издадени удостоверение за данъчна оценка за същият имот :

           - удостоверение за данъчна оценка  (виж л.36 ,т.І - с молба до Дирекция” Местни данъци и такси” на Община Мъглиж, вх.№ 0922000471 /28.07.2009) 

           - и скица по плана на гр.Мъглиж, ведно с удостоверение за търпимост по §16 ЗУТ (виж –л.34- заявление до Кмета на Община Мъглиж, с вх.н. 94Е-163-2/28.07.2009г). В същото подсъдимият В. посочил, че това му е необходимовъв връзка с покупко-продажба” на имота УПИ – ХХ-1364, в кв.121 по плана на гр.Мъглиж (вж. 34- заявление за издаване на скица).

          Видно от това заявление подсъдимият Д. се легитимирал като собственик с представено на  общинската администрация копие от Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот с № 93, т.ІІ,  рег. № 4263, нот.д.  № 394 /2009г., издаден на 23.07.2009г от Нотариус Р.Б. с № 097 и район на действие –РС- Казанлък (виж –л.35 т.І) .  Видно от представения със заявлението нотариален акт  върху същия е налице зачеркване и изписване върху номера „93” на номера „94” , а върху номера на нотариалното дело „393” – е изписан номера „394” . С оглед обстоятелството, че този нотариален акт е бил приет за вписване от съдията по вписванията при Службата по вписванията – гр.Казанлък с тези поправки и в самото заявление от 28.07.2009г. подсъдимият Д. е декларирал номера на нотариалния акт като номер „94” по нотариално дело 394 от 2009г., съдът прие, че това е официалният му номер.

             Видно от нотариалния акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, ЕТ”Маврос-Д.В.”  е признат за собственик на описания в него недвижим имот „по покупка и давностно владение”. С оглед официалния характер на този документ и отразеното в него, съдът прие за установено, че на 23.07.2009г. подсъдимата Р.Б. като нотариус е признала подсъдимия Д.В.Д.,  като ЕТ” Маврос- Д.В.”***  ,с ЕИК: 040541070 „.. за собственик по покупка и давностно владение на следния имот-УПИ  ХХ -1364 /двадесет за хиляда триста шейсет и четири/ в кв.121 / сто двайсет и първи/ по плана на гр.Мъглиж, Старозагорска област, състоящ се от 5780 кв.м./ пет хиляди осемстотин и осемдесет кв.м./ при граници: улици, УПИ І-974, УПИ ХІХ -972, УПИ ХVІІІ-971, УПИ ХVІІ-970, заедно с постройките в него: Котелно –застроено на 38 кв.м./тридесет и осем кв.м./ на 1ет., метална конструкция, построено през 1996г.; Склад за готова продукция – застроен на 120 кв.м./ сто и двайсет кв.м./ на 1 ет., метална конструкция, построен през 1996г; Сграда- застроена на 366 кв.м./ триста шейсет и шест кв.м./, на 1 ет., метална конструкция, построена през 1984г; Метален склад- застроен на 300 кв.м./ триста кв.м./ на 1 ет., метална конструкция построен през 1984г.; Машинна зала –застроена на 648 кв.м./ шестотин четиридесет и осем кв.м./ на 1 ет., МК, построена през 1984г., целият имот с данъчна оценка 64 222,20  /шейсет и четири хиляди двеста двадесет и два лева и 20 ст./лв. .

     Видно от отразеното в самия нотариален акт, подсъдимата Б. е записала, че при изготвянето на акта е взела предвид следните документи:  молба –декларация на Община –Мъглиж от 23.07.2009г, удостоверение за регистрация на едноличен търговец, скица № 51/30.04.2009 год. и удостоверение за дан. оценка № 0922000260/07.05.2009год., и двете на Община Мъглиж, решение № 83/08.06.2007 год. и № 10-з от 05.06.2009 год., и двете по т.д.№ 413/2006г. на ОС-Ст.Загора. /Никъде между изредените документи подсъдимата Б. не е посочила, че и е бил представен някакъв писмен документ за придобиване на имота въз основа на покупко-продажба. Поради което написаното от нея, че основанието за придобиване на имота е покупка представлява противоречие в самия нотариален акт, като с оглед отказа на подсъдимата Б. да даде обяснение по обвинението в хода на проведеното съдебно следствие съдът прие, че за този факт липсва каквото и да е  логично обяснение от нейна страна/.

    В този си вид нотариалния акт е бил одобрен от съдията по вписванията и вписан в Службата по вписванията в гр.Казанлък, видно от щемпъла върху самия НА на съдията по вписванията Б.Д. вх.№ 3927 /24.07.2009г. по имотна партида № 2856 от 23.07.2009г..

         Първоначално молбата на подсъдимия В. за издаване на удостоверение за данъчна оценка, скица и други документи не е била одобрена от общинската администрация гр.Мъглиж, и  последвал мълчалив отказ за издаване на посочените документи.

           Декларацията по чл.17 от ЗМДТ, искането за издаване на скица, удостоверение за търпимост и данъчна оценка с цел продажба на имота от подсъдимия Д.В.Д. обаче нямало как да не привлекат вниманието на общинските служители, ангажирани със съответната проверка, тъй като :

         - към 28.07.2009г в данъчните и имотни регистри на Община – Мъглиж  горепосоченият недвижим имот се водел на ООД”Първи май”Мъглиж;

 -  плетачният цех, като недвижим имот никога не бил продаван на подсъдимия Д.В.Д..

           От десетилетия било общоизвестно на жителите в гр.Мъглиж, че въпросният недвижим имот – плетачният цех бил собственост на бившето предприятие „Първи май”, преобразувано в началото на 90-те години, последователно в държавна фирма”Първи май” , ЕООД”Първи май”с едноличен собственик на капитала –Държавата и ООД”Първи май” със съдружник отново Държавата. До края на 2007г. плетачният цех функционирал и в него се трудели десетки граждани на Мъглиж. Това обстоятелство бе потвърдено при проведеното съдебно следствие от показанията на разпитаните по делото свидетели: св.С.И.Ц. ***; св. С.Д.К. – бивш административен директор на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж; св.Е.Д.Б.; свидетелката Г.А.Б.; св.М.Т.Б.;  св.М.Х.Д.; св.И.Г.Д.; св.Р.Т.К. – последните бивши работници на  ООД”Първи май” – гр.Мъглиж. За тях, както и за общинските служители, издаденият нотариален акт за обстоятелствена проверка бил в грубо противоречие както с процедурата му за издаването му, така и с обективната истина. Същите разбрали, че специалната процедура, гарантираща защитата на правото на собственост на действителния собственик, предшестваща самата обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост съгласно чл.587, ал.2 от ГПК не била спазена.

    Подсъдимата Б. като нотариус с дългогодишна практика е била  запозната много добре, че при липса на документ за собственост молителят може да се снабди с такъв след като удостовери с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Въпреки че в дадената и дума за лична защита същата заяви, че в случая издаденият от нея НА бил по първата диспозиция на чл.587, ал.1 от ГПК, нейните твърдения не се подкрепят от изисканото от собствения и регистър и приложено по ДП нотариално дело. Поради което съдът прие, че при извършването на проверката на представените пред нея документи от подсъдимия /представляващи част от нотариално дело  № 394 /2009г./ същата е била наясно, че подсъдимият В. не разполага с такъв писмен документ и че следва да извърши проверка въз основа на ал.3 на чл.587, ал.2 от ГПК – т.е. обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени чрез кмета на общината  или от определено длъжностно лице, в чиито район се намира недвижими имот. Освен това подс. Б. много добре е знаела изискването на закона посочените свидели да бъдат по възможност съседи на имота, а пътят за това е бил чрез отправена до кмета молба- декларация, която да бъде проверена по съответния ред. Същата не е дала никакви указания на подс. В. и това не е било направено въпреки задължението и като нотариус да разяснява и следи за спазване процедурата по закона. Въпреки представените и от подс. В. „доказателства” същата се е съгласила единствено и само въз основа на тях да издаде мотивирано постановление за признаване право на собственост въз основа на закона и без да посочи какъвто и да било писмен документ, е вписала и основанието по „покупка”.

    Целта на административната процедура за издаване на удостоверение по реда на чл.587, ал.2 от ГПК е удостоверяване на обстоятелството чия собственост е в действителност имота, включително и дали не е държавна /или общинска/ собственост. Чрез извършваната от общинските служители проверка въз основа на представена скица, справка от регистрите на общинските имоти, както и справки в отдел „Устройство на територията” при Община – гр.Мъглиж, е следвало да се удостовери /на обратната страна на документа/ кое е лицето, посочено като собственик в тези регистри, вкл. кой е плащал данъците за конкретния имот в предходните години, както и че имотът не е актуван като държавен. В случая такава административна процедура не била извършена.

           Именно поради липса на данни за извършена такава проверка, която за тях е били рутинна, на общинските служители направило впечатление, че в издадения   нотариален акт подс.Р.Б. била вписала, че :

         „…...При изготвянето на акта се представиха следните документи: молба–декларация на Община –Мъглиж от 23.07.2009г, уд-ние за регистрация на еднол.търговец, скица № 51/30.04.2009 год. и уд-ние за дан. оценка № 0922000260/07.05.2009год., и двете на Община Мъглиж, решение № 83/08.06.2007 год. и № 10-з от 05.06.2009 год., и двете по т.д. 413/2006 на ОС-Ст.Загора”(виж нотариалният акт   на л.35, т.І ).

            След проверка по регистрите на Община-Мъглиж, се установило, че такава, молба-декларация от подс.Д.В.Д., въобще НЕ Е ПОСТЪПВАЛА.

            Това изобличавало подс.Д.В.Д.,  че на 23.07.2009г. е ползвал пред нотариус Б. неистински документпосочената в нотариалният акт молба- декларация от 23.07.2009г.

             Извършена била и  проверка на останалите документи, описани в нотариалният акт. Установено било, че Община-Мъглиж действително е издала на подсъдимия Д.В.Д. като ЕТ ”Маврос- Д.В.”, два документа : скица на имот с № 81 /30.04.2009 год., а не както в нот.акт е посочено №51/30.04.2009г. и удостоверение за данъчна  оценка с  № 0922000260/07.05.2009год.. Както скицата , така и удостоверението се отнасяли за плетачният цех – като недвижим имот със земя и  постройки в него. Тези документи обаче НЕ БИЛИ ИЗДАДЕНИ на подсъдимия Д.В.Д. за да  му послужат пред нотариус за извършване обстоятелствена проверка.

             В действителност документите били издадени, по съдебни удостоверения на подсъдимия Д.В.Д. чрез пълномощника му – свидетелката адвокат Ц.И.М., за да послужат за завеждане на гражданско дело пред Районен съд – гр.Казанлък. Двете  съдебните удостоверения  с идентични  номера - 687/ 22.04.2009г, били издадени от РС-Казанлък по гражданско дело № 604/ 2009г. на същия съд, на подсъдимия Д.В.Д. в качеството му на страна по делото, за да се снабди въз основа на същите от Община Мъглиж със скица  и удостоверение за данъчна оценка на имота/виж заверено копие на съдебно удостоверение за данъчна оценка –л.28,т.І  и заверено копие на  съдебно удостоверение за скица –л.31,т.І/. Видно от съдържанието на тези удостоверения, същите удостоверяват, че въпросния имот  е собственост на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж и са издадени по повод подадено искане от 07.05.2009г. на ищеца по гр. дело за да послужат пред съда- Районен съд – гр.Казанлък. За подс. Б. издаването на тези документи в друга процедура и по друго повод, това е било пределно ясно./ В този смисъл отразеното на самото удостоверение изходящо от РС-Казанлък, в което е написано че същото следва да послужи пред Община– гр.Мъглиж е некоректно и вероятно е съставено от самия адвокат /адв.Ц.М.//. Независимо от нова съвсем коректно и в унисон със задълженията си, на самото удостоверение общинските служители изрично са записали, че същото е предназначено да послужи пред гражданското дело пред РС – Казанлък, а не пред нотариус.

          За общинските служители всички тези обстоятелства изобличавали подсъдимия Д.В.Д.  в злоупотреба с права и документи, резултат от която бил  изготвеният НА № 93, т.ІІ, рег.№ 4263, нот.д. № 394/ 2009г., издаден на 23.07.2009г от подсъдимата Р.Б.-нотариус  с № 097, и район на действие –РС- Казанлък. Видно  от самото нотариално дело 394 /2009г.,  същото съдържа документи, необходими за издаване на нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка,  които са с поправки от началото до края, като дори върху самата молба за вписване на нотариалния акт са нанесени такива поправки, и вместо нотариален акт № 93 е посочено, че се представя за вписване нотариален акт № 94, т.2, н.д. № 394 /2009г., а в протокола, който е съставен във връзка с проверката за констатиране на правото на собственост от 23.07.2009г номер на нотариалното дело въобще не е посочен, а същия е подписан само от нотариус Б..

    Въпреки, че в този нотариален акт, в частта в която са удостоверени неверните факти и обстоятелства същият е недействителен, същият давал възможност на подсъдимия Д.В.Д. неограничено да се разпорежда с имота, за да получи облага. Единственият начин за това е бил да продаде имота с документ за правото на собственост, за който се бил снабдил по горепосочения начин. В изпълнение на което подсъдимият Д.  поискал да му се издадат такива документи, а именно: скица, удостоверение за търпимост по ЗУТ и удостоверение за данъчна оценка. В молбата си същият сам посочил, че тези документи са му необходими с цел продажба на имота.

           Пазарната стойност на плетачният цех , имот – УПИ ХХ-1364 в кв.121 по плана на гр.Мъглиж към този момент, месец юли 2009г била 165 132 лева /виж оценителна експертиза – т. VІ, л.24-41/. Именно по този начин исканията на подсъдимия Д. *** – св.С.Ц., който бил запознат с тях.

          Именно по този повод след проучване на случая бившият кмет на гр. Мъглиж, св. Ц., тъй като разбрал, че е извършено престъпление, предвид обстоятелството, че вписаната по нотариалното дело молба-декларация от 23.07.2009г. не била издавана от Община – гр.Мъглиж, отказал да издаде исканото удостоверение и същевременно подал писмен сигнал до Окръжна прокуратура , във връзка с което било образувано настоящото наказателно производство.  / виж сигнал с изх.н. 11-62-2/06.08.2009г за Общината и вх.н. 2696/07.08.2009 за ОП-Ст.Загора, ведно с приложените към него документи т.І ,л.25-38). Тъй като в самата си молба подс. В. посочил, че иска да му бъдат издадени горепосочените документ с цел продажба, се налага изводът, че единствено това обстоятелство е станало пречка  да не бъде продаден от подсъдимия Д.  имота, придобит чрез инкриминирания нотариален акт. Община Мъглиж не издала исканите от подсъдимия Д.В.Д. на 28.07.2009г., скица и  удостоверение за данъчна оценка на имота.

Подсъдимият Д.В.Д. решил да въздейства върху кмета, за да му бъдат издадени необходимите за продажбата документи, с която цел  подал жалба в РУП Казанлък срещу него за извършено престъпление по чл.282 от НК/!/

Видно, от полицейска докладна, изготвена по този повод, с рег.№ 36796/19.11.2009на РУП Казанлък, подсъдимият Д.В.Д. мотивирал оплакването си  с нарушените му  права  на собственик, който повече от 10 години стопанисвал бившия имот на ООД” Първи май” (виж  докладна - л.23,т.І). Едновременно с това подсъдимият Д. подал жалба до Административен съд – гр.Стара Загора , по повод на която е било образувано адм. д. 446/2009г (виж-жалба до АС-Ст.Загора т.ІV, л.246-247 и решение по адм.д. 446/09-т.ІV, л.262-263).

        Тъй като подсъдимият Д. бил формален собственик на имота по НА, издаден въз основа на покупка и давностно владение, с решение № 328 по адм. дело № 446 /2009г. от 16.11.2009г. и въпреки прокурорската преписка, представена от кмета на Община – гр.Мъглиж, административният съд отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на Община – гр.Мъглиж за издаване на скица и данъчна оценка и задължил кмета да издаде исканите документи. Единствено предприетите действия  от надлежните органи прокуратура и полиция по повод започналите полицейски проверки в хода на административното дело, са станали пречка подсъдимия Д. да не предприеме по- нататъшни действия за разпореждане на имота.  

           При извършената полицейска  проверка по сигнал на Кмета на Община Мъглиж подсъдимата - нотариус Б. е заявила, че е признала имота за собственост на подсъдимия  Д.В.Д. по обстоятелствена проверка с оглед на показанията на разпитаните от нея свидетели, които по убедителен начин са дали пред нея показания, че :”молителят е владял имота като свой повече от десет години, без спорове по него” /вж. обясненията и на л.48, т.І/, като не е дала никакви обяснения за вписаното в този НА за придобиване на имота въз основа на „покупка”. В съдебно заседание същата отказа да даде обяснения по обвинението като в противоречие с тези и първоначални обяснения заяви, че издаденият НА бил такъв по първата алинея на чл. 357 от ГПК, а не по втората такава. Тези и първоначални обяснения се опровергават от приложените от самата нея по ДП нотариални документи, касаещи признаване правото на собственост на този имот на действителния му собственик. Във връзка с нуждите на разследването същата е предала и са приложени по ДП копия от нотариалното дело № 394 /2009г., съхраняващ се в регистъра на нотариус Б., както и оригиналните копия от нотариални дела №№ 411 /09.08.2001г. ; 410 /09.08.2001г. и 409 /09.08.2001г.,/по един екземпляр от които е представен за вписване в службата по вписвания/, с които въз основа на писмени доказателства, подсъдимата Б. е признала правото на собственост върху същия недвижим имот на действителния му собственик- ООД”Първи май” – гр.М.. Тези писмени доказателства са били посочени в приложенията към тях така, както изисква законът. Видно от тяхното съдържание на 23.07.2009 г. при издаване на инкриминирания нотариален акт подсъдимата Б. е признала подсъдимия В. за собственик на посочения в тях недвижим имот, използвайки описанието на същия, дадено в тези писмени доказателства. Като основание за придобиване на собствеността тя посочила „покупка и давностно владение” без да и е бил представен какъвто и било писмен документ за извършване на такава сделка, още повече, че с оглед известните и обстоятелства това е нямало как да стане, тъй като имотът е бил частна държавна собственост и по всички имотни регистри се е водел собственост на „Първи май” ООД(виж представените по нот. дело– т.І, л.49 – 67документи).

               При извършеното разследване е било установено,  че  недвижимия имот – плетачен цех с местонахождение в гр. Мъглиж, състоящ се от 5 780 кв.м. земя и сгради - котелно от 38 кв.м., склад от 120 кв.м., сграда от 366кв.м., склад от 300 кв.м. и машинна зала от 648 кв.м, е бил частна  държавна собственост и като такава  бил стопанисван през годините от различни търговски субекти(виж фирменото дело на ООД”Първи май” предоставено от АВ в  т.ІV,л.46-190).

               До края на 1990г, имотът  бил стопанисван от ПП”Първи май”-Мъглиж. След прекратяване на ПП”Първи май”-Мъглиж имотът преминал в собственост на неговия правоприемник – учредената и  регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност Държавна фирма „Първи май”Мъглиж.(виж решение 4906/21.01.1991г на ОС-Ст.Загора по ф.д. 6681/1990 т.ІV,л.228).

          През 1993 г. на основание ЗППДОП (дв.бр.4/1993) и  заповед от м.V.1993г на министъра на търговията, на Р България, Държавна фирма „Първи май”Мъглиж била преобразувана в ЕООД” Първи май”Мъглиж (виж –посочената заповед в т.ІV,л.229 и решение 2524/16.06.1993г на ОС-Ст.Загора по ф.д.2223/1993г в тІV.,л.49 и л.230; както и л.53,т.ІV) с едноличен собственик на капитала  ДЪРЖАВАТА . 

           С договор  за приватизационна продажба на дружествен дял  Държавата чрез Министъра на търговията и туризма прехвърлила с продажба  75 на сто от капитала  на дружеството на АД”Експрес консулт”-София (виж договора от 13.03.1998 г., в т.ІV, л.68-80). На това основание с решение на ОС-Ст.Загора под № 1389/04.05.1998г по ф.д. 2223/93 дружеството  било преобразувано от ЕООД на ООД ” Първи май”Мъглиж (виж решение от 04.02.1998 г., в т.четвърти,л.64-65). Настъпилите промени вследствие продажбата на 75 на сто, от капитала в ЕООД”Първи май”-Мъглиж, били вписани в търговския регистър на ОС-Ст.Загора с решение 1389/04.05.1998г. (виж т.ІV,л.64-65). След  вписването в регистъра ЕООД „Първи май” станало ООД със съдружници –Държавата представлявана от Министъра на Търговията и туризма собственик на 25 на сто от капитала  и „Експрес консулт „АД София, впоследствие преобразувано в ЕАД, собственик на 75 на сто от капитала. Освен този имот дружеството притежавало още два имота също в град Мъглиж.

         В този период дружеството развивало търговска дейност в плетачния цех в гр.Мъглиж.. Още от времето на ПП”Първи май” и учредяване на  същото като ЕООД, макар  да стопанисвало тези три имота, дружеството  нямало документи  за тяхната собственост. За същите дружеството се снабдило с констативни нотариални актове през 2001 г.  както следва :

        - констативен нот.акт № 77, т.І, рег.н. 4274, дело 411/2001, издаден на 09.08.2001 от нотариус Р.Б. ,№097, с район действие РС-Казанлък. С който дружеството е признато за собственик на имот-УПИ -618 в кв. 38 по плана на  в гр.Мъглиж, състоящ се от 890 кв.м.площ с построените в него административна сграда, метален цех , сграда към цеха ( виж  приложеното в оригинал нотариално дело №411/2001 на нот.Р.Б. в т.ІІ,л.5-19)

        - констативен нот.акт № 76, т.І, рег.н. 4273, дело 410/2001, издаден на 09.08.2001 от нотариус Р.Б. ,№097, с район действие РС-Казанлък. С който дружеството е признато за собственик на имот- фирмен магазин  от 66 кв.м. построен 1986г на І –ви етаж  върху УПИ – VІ-355 в кв.33 по плана на  в гр.Мъглиж ( виж  приложеното в оригинал нотариално дело №410/2001 на нот.Р.Б. в т.ІІ,л.20-33).

        - констативен нот.акт № 75, т.І, рег.н. 4272, дело 409/2001, издаден на 09.08.2001 от нотариус Р.Б. № 097, с район действие РС-Казанлък./т.ІІ, л.34-49 от ДП/.  С този НА дружеството е признато за собственик на процесния имот-УПИ –ХХ-1364 в кв.121 по плана на  в гр.Мъглиж, състоящ се от 5 780  кв.м.площ заедно с постройките  в него : „….  Котелно –застроено на 38 кв.м./тридесет и осем кв.м./ на 1 ет., метална конструкция, построено през 1996г.; Склад за готова продукция – застроен на 120 кв.м./ сто и двадесет кв.м./ на 1 ет., метална конструкция, построен през 1996г; Сграда- застроена на 366 кв.м./ триста шестдесет  и шест кв.м./, на 1 ет., метална конструкция, построена през 1984г; Метален склад- застроен на 300 кв.м./ триста кв.м./ на 1 ет., метална конструкция построен през 1984г.; Машинна зала –застроена на 648 кв.м./ шестотин четиридесет и осем кв.м./ на 1 ет., МК, построена през 1984г….”( виж  приложеното в оригинал нотариално дело №409/2001 на нот.Р.Б. в т.ІІ,л.37-49).

            До 05.02.2002г., ООД”Първи май” Мъглиж  се представлявало от Н.В.Н. и Л.Ст.Бояджиев –всеки един от тях, заедно с В.Д.Фетваджиев или св.С.И. Бъчваров (виж т.ІV,л.115-116). След посочената дата до 23.02.2004г, дружеството се представлявало , единствено от св.С.Д.К. (виж съд.решение № 182 /2002 по ф.д. 2223/93 на ОС-Ст.Загора  в т.ІV,л.171)  .

          ООД „Първи май” Мъглиж развивало търговска дейност до м.март 2002г., когато св.Ст.Др.К. освободил наетите работници. Св.Ст.К. твърди, че това е станало по дадено му указание от представителите на ЕАД” Експрес консулт”София( виж показания на Ст. К. в т.І л.191-193). След като плетачния цех бил закрит с решение 598/23.02.2004 на ОС-Ст.Загора по ф.д.2223/1993г. ( виж решение в т.ІV,л.181-184), св.Ст.К. бил заличен в търговския регистър по реда на чл.141 ал.V от ТЗ (в редакцията му към м.02.2004г) като управител. Св.Ст.К. твърди, че е предприел заличаването, тъй като след преустановяване работата в плетачния цех  нямал задължения по представителството на ООД”Първи май” - Мъглиж, а документацията която съхранявал предал пред 2009г на представителите на ЕАД” Експрес консулт”София. ..  В последвалия период до м.06.2009, когато ООД”Първи май” Мъглиж било заличено от търговския регистър, същото останало без управител.  

  По време на съдебното следствие св.С.К., след прочитане на показанията му, дадени на ДП потвърждава обстоятелството, че е бил назначен за административен директор на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж на 01.01.2000г. от един от собствениците на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж – Н. Вергилов, като местоработата му била на територията на плетачния цех. Впоследствие е бил управител на дружеството като от м.03.2002г. с разпореждане на собствениците на 75 % от капитала му, а именно фирма „Експрес консулт” гр.София, е предприел  освобождаване на целия наличен персонал на плетачната фабрика и е останал само той и охраната. В този период е започнало и разпродаването на част от имуществото на дружеството, във връзка с неизпълнени задължения от дружеството към държавата. Дружеството е било обявено в ликвидация. През 2009г. обаче  той бил предал цялата налична документация на дружеството в гр.София и от 2009г. вече не бил и управител на същото. Заявява, че в периода 2003 – 2007г. на територията на ползвания от дружеството ООД”Първи май” – гр.Мъглиж имот  е имало наемател – фирма „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево с управител свидетеля Б.П., който в плетачния цех е извършвал плетачна дейност с назначен персонал от старите работници на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж. Въз основа на наложени от АДВ възбрани и запори били проведени търгове и за погасявани на задължения на предприятието към държавата, били продадени фирмени магазин и административната сграда на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж. От целият имот останал непродаден само плетачния цех заедно със земята, който от 2007 г. започнал да се стопанисва от подсъдимия Д.В.Д.. Той бил оставен там от собствениците на дружеството „Експрес консулт” гр.София, за да охранява сградния фонд и архива на предприятието. Същевременно от началото на 2003г. собствениците от гр.София продали на „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево всички машини, които са били на територията на парцела и плетачния цех за сумата от 20 000 лева. След закупуването на машините това дружество започнало да развива дейност в плетачния цех и то станало дефакто и наемател на целия имот за три години. Той бил упълномощаван за всяка една дейност с пълномощно от собствениците на имота, като категорично заявява, че никой  не му е указвал да подготвя документи за продажба на същия. Във връзка със заплащането на сумата 20 000 лева заем от „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж е била подписана Запис на заповед. В крайна сметка продажба с този имот не е била осъществена, тъй като Агенцията за държавни вземания са били наложили запор и забрани и същият е нямало как да бъде продаден преди изплащане на всички задължения към държавата. След прочитане на горните показания по време на съдебното следствие свидетелят К. заяви, че изцяло потвърждава същите, поради което и с оглед липсата на противоречие с останалите събрани по делото доказателства съдът напълно им дава вяра. Такива са показанията на разпитания по делото свидетел Б.И.П..

     В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел С.И.Ц., който като  бивш кмет на гр.М. е бил запознат с обстоятелството, че имота е частна държавна собственост, бишва собственост на държавна фирма ППД”Първи май” – гр.Мъглиж , продаден по реда на ЗППДОП на „Експрес консулт”ЕАД гр.София, които са станали собственици на 75 % от собствеността, а 25 % е останала частна държавна собственост. Запознат е и с факта, че впоследствие наемател на част от този имот, а именно плетачния цех и земята, е станала фирма „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево. Заявява, че на целия град, вкл. и на всички бивши работници на ПП ”Първи май” – гр.Мъглиж, е било известно, че това дружество е наемател в имота. Категоричен е, че докато  фирма „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево е развивала дейност на територията на плетачния цех, не е имало друго лице като наемател в този имот.  Известно му е, че подсъдимият В. /като втори приватизатор, но не по съответния законов ред/ се е опитал да придобие имота като се е снабдил с нотариален акт за собственост и подал до общината документи за това, вкл. че се е снабдил с документи за продажба на имота. Заявява, че е чувал различни версии за това как подсъдимият В. се е сдобил с права на собственик върху процесния имот, вкл. че го е владял повече от 10 години и му е плащал данъците. При тях в общината обаче нямало никакви доказателства за това, че той е станал собственик, именно поради което те са отказали да му издадат документите въз основа на представения от него нотариален акт. Още повече, че и от формална гледна точка същият не отговарял на изискванията на закона и най-вече към него не били приложени молба-декларация, издадена от тях по съответния ред, скица и данъчна оценка. Точно по този повод той се бил убедил, че имота не е негова собственост, тъй като в противен случай/ ако е бил закупен от АДВ/ е трябвало да представи пред тях някакъв документ. Категоричен е и досежно обстоятелството, че при тях в общината не са били налице декларации за плащане от подсъдимия данъци за имота преди датата на инкриминирания нотариален акт, както и че общинската служба не е издавала никакви документи за пред нотариус, а само  такива изискани със съдебно удостоверение по гражданско дело.

         Досежно изпадането на собственика ООД „Първи май” –гр.Мъглиж в несъстоятелност по ДП са били установени следните факти:

        Още от 1995г. ООД „Първи май” –гр.Мъглиж имало неизплатени задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, които изп.директор на  съществуващата, тогава Агенция за държавни вземания /АДВ/. Докато развивало дейност  ООД „Първи май” – гр.Мъглиж, извършило през м.V.2001г,  плащания общо за около 489 хил.лева, за погасяване на този дълг. На 14.09.2004г. поради спиране на плащанията, за остатъка от неплатеното задължение, АДВ  се снабдила с  изпълнителен лист  издаден от РС-София по гр.д.№ 4508 /2004г .

         Междувременно с нов акт № 3 /10.01.2004г. на изп.директор, на АДВ било установено ново частно държавно вземане към ООД „Първи май” Мъглиж, извън посоченото преди това, за събирането на  което , АДВ  се снабдила на 02.07.2004г, с  друг  изпълнителен лист,  издаден от РС-София по гр.д.№ 2291/2004г. Вземанията по двата изпълнителни листа били събирани по изп.д. № 466/2004г – по описа на съдебно изпълнителна служба при РС-Казанлък /виж приложеното по ДП 39с/2011г., копие на изпълнително дело 466/2004 приложено в т.V, л. 1-143/ по което със запорно съобщение вх.н. 5442/25.10.2004г. до Служба по вписвания  Казанлък  била вписана възбрана върху посочените по горе 3-три недвижими имота на  ООД „Първи май” в град Мъглиж, между които и плетачният цех .

         Насроченият за 01.02.2005г. опис на движимото и недвижимото имущество на длъжника ООД”Първи май” не бил извършен от изпълнителя по изп.дело 466/2004г. на СИС при РС-Казанлък , тъй като длъжника според изпълнителя не можел да бъде редовно призован. Както вече бе посочено след заличаването на св.К.  от търговския регистър на 23.02.2004г ,ООД”Първи май” било дружество без управител(виж - т.V,л.63,л.74,л.75,л.101-103,л.109). Така, с това изп.дело,  частните държавни вземания, не били събрани.

         Публичните вземания към дружеството били частично събрани от публичен изпълнител по принудителен ред по воденото изп.дело 6001582002 на  АДВ( впоследствие след промени в ДОПК , Национална агенция по приходи –НАП). С постановление от 12.05.2005, по посоченото дело, публичният изпълнител наложил от своя страна , също възбрана върху 3-трите недвижими имота  ,вписана в Служба по вписванията –Казанлък с вх.н. 3357/16.05.2005,№59,т.І,партида 16762.

          Видно от приложените документи по търговски дела на ОС- Стара Загора, към този момент действителният собственик на имота- фирма ООД „Първи май”-гр. Мъглиж, който бил длъжник и към Държавата, не развивал повече производствена дейност, не можел повече да погасява задълженията си, и АДВ поискала от ОС-Ст.Загора откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.625 от ТЗ  (виж – предоставеното от ОС-Ст.Загора , копие на т.д.№ 413/ 2006г в т.ІІІ,л.1-118). В ОС- Ст.Загора  се образувало  търговско дело  № 413 /2006г. С молбата за откриване на производството, АДВ поискала назначаване на временен синдик на дружеството, прекратяване правомощия на органите за управление, постановяване обща възбрана в/у имуществото на дружеството и лишаване на същото  от  правото да управлява и се разпорежда с имуществото (виж л.3 т. ІІІ) .Към молбата, АДВ приложила, удостоверение за актуалното състояние на дружеството  № 2223 /26.09.2006г., от което ставало ясно ,че дружеството е без управител. В удостоверението не  бил посочен административен адрес , а само ,че седалището и управлението е в гр.Мъглиж (виж т.ІІІ,л.17). Видно от книжата по делото, водено от Старозагорския окръжен съд, призоваването на ООД”Първи май” било извършено,  чрез Община –Мъглиж, откъдето върнали призовката с посочване, че дружеството няма представителство в града ( виж т.ІІІ,л.24).Въпреки това, съда дал ход на делото като приел ,че на основание чл.51 ал.ІV ГПК ( в редакцията към 2006г) ,че ответника- ООД „ Първи май” Мъглиж е  редовно призован (виж съдебен протокол в т.ІІІ,л.30). Съгласно   чл. 51. ал.4 ГПК Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.  С определение от 21.03.2007, ОС-Ст.Загора приел, че въпреки наличието на недвижимите имоти, дружеството не разполага с имущество с което да се покрият разноските по производството и указал на АДВ да представи депозит от 2000лв за начални разноски (виж определение л.73,т.ІІІ) . Такъв не бил представен, поради което  на основание чл. 632 ал.І от ТЗ, с решение № 83 /08.06.2007г., съда обявил неплатежоспособността на ООД”Първи май”, открил производство по несъстоятелност и за обезпечение наложил обща възбрана в/у цялото му имущество, както и прекратяване дейността на предприятието му. Това решение било обявено в д.в.бр. 64/06.08.2007г и съответно производството било спряно с оглед разпоредбата на чл. 632ал.ІІ от ТЗ. Не бил назначен обаче синдик, който да се грижи за временната охрана на интересите му. с решение № 36/28.03.2007г по т.дело №19 /2007г състав на ОС-Стара Загора постановил прекратяване на ООД”Първи май”, а след това и друг състав на ОС-Ст.Загора, разглеждащ т.д. 413/2006г., също постановил прекратяване( виж – удостоверение т.ІV, л.189). Въпреки горните решения, АДВ позовавайки се на чл.193 от ДОПК (в редакцията към 2007г.) продължила принудителното изпълнение на публичните задължения, както и на част от частните държавни вземания, като се целяло по този начин да се избегнат допълнителни разходи в производството по несъстоятелност. През 2008г. публичният изпълнител насрочил и провел продажби ,чрез търгове с предмет 3-трите  възбранени  недвижими имота. Продадени били два от имотите, с изключение на плетачният цех. ( виж т.ІV, л.207-214 справка от СВ-Казанлък, за вписванията по персонална партида на ООД”Първи май”/. Непродаден останал въпреки проведените процедури  от публичният изпълнител за продажби чрез търг поради неявяване на купувачи единствено плетачния цех, представляващ имот - УПИ-1364 в кв. 121 по плана към този момент на гр.Мъглиж.

        След м.март 2002г., когато  ООД „Първи май” Мъглиж престанало да развива търговска дейност, представители на „Експрес консулт АД, установили контакт със св.Б.П. и му предложили за продажба  плетачният цех - УПИ-1364 в кв. 121 по плана към този момент на гр.Мъглиж .

         Свидетелят Б.П., който  бил Председател на СД на АД” Европа трико” –Севлиево, посетил лично имота в гр.Мъглиж. Именно поради наличието на квалифицирани специалисти в Мъглиж, св. Б.П. решил да закупи  цеха. С представителите на  „Експрес консулт АД-София договорил цена от 40 000 лева. Предвид наличието и на дял на Държавата в собствеността на имота обаче продажбата не могла да бъде осъществена, поради което се преминало до установяване на наемни отношения с „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево, като собственикът му св.Б.П. закупил и машините в плетачния цех. Договорено било първоначално св.Б.П. да наеме имота, а като гаранция, че впоследствие същият ще му бъде прехвърлен, му бил издаден Запис на заповед за 20 000лв. Това съглашение, юридически било оформено със следните договори : 1.договор за наем на имота от 22.01.2003 м/у АД”Европа трика” и ООД ”Първи май” с нотариално удостоверени подписи от нотариус Р.Б., № 097,район на действие РС-Казанлък  със заверка № 521/ 04.02.2003г и вписан в СВ-Казанлък (виж договора в т.І,л. 85-86 и т.ІV л.197-198); 2. договор за продажба на движими вещи-машини от 22.01.2003 м/у АД” Европа трико” и ООД”първи май”  (виж договора в т.І,л.168); 3. споразумение към предходния договор м/у същите страни от 22.01.2003 (виж споразумение т.І,л.169) ; 4. споразумение от 24.01.2003  за продажба на цеха със страни „Експрес  консулт АД-София, АД” Европа трико” и ООД”първи май”(виж споразумението т.І ,л.165) ; и 5. договор за заем от 28.01.2003г със страни АД” Европа трико” и ООД”Първи май” ведно със запис на заповед издаден от ООД”Първи май” от същата дата и авалиран от  АД” Експрес консулт” (виж договора и записа на заповед –т.І, л.166-167) .

Въз основа на договора за наем фирма „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево встъпила във владение на имота – Плетачния цех в гр.Мъглиж. Именно тази фирма извършила и редица подобрения по имота. Св. Б.П.  направил и редица подобрения в имота – по ел.инсталацията, по отоплителната инсталация ,окачен таван, открил партида в Енергоразпределението , въобще организирал пълноценна търговска дейност. В продължение на 4-четири години  до 2007г цеха работил и изпълнявал поръчки за облекло  ( виж предадени от Б.П. фактури за подобренията и ремонтите в цеха – т.І,л.90- 110  и л.175-188) . Видно от показанията му, както и от тези на останалите свидетели, разпитани по делото, свидетелят  Б.П. преназначил на работа в своето дружество работниците от ООД”Първи май”,  които и преди работели в цеха. През 2007г. АД”Европа трико” централизирало дейността си във фабрика в с.Ряховци, общ.Севлиево, поради което през 2007г. производствената дейност в плетачен цех  Мъглиж била преустановена.

По време на съдебното следствие последният потвърждава дадените от него показания на ДП относно обстоятелствата откога и по какъв начин неговото дружество се е установило в имота, като заявява, че точно в периода 2003 г.- 2007 г. въз основа на сключен предварителен договор с представители на фабрика “Първи май”ООД-гр.Мъглиж, с мажоритарния собственик “Експрес консулт”ЕАД-гр.София, имотът заедно с всички сгради в него му е бил отдаден под наем. В този имот той направил подобрения - вентилационна инсталация, генератор за ток и пр., като закупил съоръженията от “Първи май” ООД-гр.Мъглиж/ движими вещи, инсталации/ срещу самата от 20 000 лв., за което му бил издаден запис на заповед, гарантиращ му окончателното приключване на сделката и прехвърлянето на собствеността. Във връзка с очакванията си по сделката и постигнатите договорености той  преназначил работниците и започнал производствена дейност, което продължило  до средата на 2007г.. Тъй като собствеността не могла  да му бъде прехвърлена/ поради липса на дадено от Държавата съгласие за сделката/, той си взел машините и ги прехвърлил по голямата си фабрика в  с.Р., общ.С. и в гр.Г.О.. Интересът му към този имот не приключил, поради което в средата на 2007г. отдал две сгради - плетачния цех и металния склад под наем на Д.В.. Сключили договор за наем с уговорена наемна цена. Но впоследствие, след 2009 и 2010 г., когато се опитал да го накара да му плаща наема, той не го допуснал до имота, поради което си развалили отношенията и в момента помежду им се водят граждански дела. По повод на това подсъдимият В. му заявил, че Агенцията за държавни вземания го е възбранила като му е предала имота за отговорно пазене. Той обаче и до ден днешен не бил спрял да се интересува от имота и всички хора, които работили във фабриката са знаели това. Тъй като обаче бил наясно, че при наложена възбрана от Агенцията за държавни вземания имотът не можело да бъде продаден,  е в недоумение как може да бъде издаден НА за собственост  на един такъв имот.

Тези обстоятелства по делото се потвърждават и от показанията на свидетеля Е.Б. /л.198 – 199, т.І от ДП/, потвърдени от него и по време на съдебното следствие. Същият е бивш работник в ООД”Първи май” – гр.Мъглиж, който е работил  в него до 2001г. като дърводелец, шофьор, финомеханик на плетачни машини месторабота плетачния цех. От 2003г. е продължил да работи при наемателя „Европа-Трико”АД – гр.С. на същата длъжност и месторабота. Заявява, че няма впечатление друго физическо лице или фирма до 2005г. да е владеела и извършвала стопанска дейност в плетачния цех или в целия имот, освен ООД”Първи май” – гр.Мъглиж и „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево.

Горните обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаната по делото св. Г.А.Б., изпълнявала длъжността организатор производство в ООД”Първи май” – гр.Мъглиж, а впоследствие от 2003г. преназначена в „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево, която изпълнява тази длъжност до 2007г.. По повод на подсъдимия В. заявява, че в периода от 1979г. до 2007г. не е виждала други лица освен ООД”Първи май” – гр.Мъглиж и „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево да е владеел и извършвал  стопанска дейност в плетачния цех или в целия имот. Когато през 2007г. Д.В. се е появил в имота с намерение да наеме или купи някое от помещенията на територията на парцела, което е съвпаднало с времето през което производството е било почти прекратено, самият парцел е бил заграден с телена мрежа и се е охранявал с денонощна охрана. Свидетелката М.Х.Д. също работила в плетачния цех от 2003-2005г. заявява, чуе не е виждала през този период подсъдимия В. да извършва каквато и да е стопанска дейност. Свидетелката М.Т.Б. работила в „Европа-Трико”АД –  гр.Севлиево през 2003г. до 2006г.. Потвърждава изнесените от предходните свидетели обстоятелства.       Свидетелката И.Г.Д. работила на територията на плетачния цех в периода 2003 – 2004г.. Заявява, че не е виждала подсъдимия В. за този период да извършва някаква дейност на територията на предприятието. Свидетелката Р.Т.К. заявява, че за периода 1989г. до края на 2006г. докато е работила в плетачния цех не е виждала други фирми или физически лица  да извършват стопанска дейност там. Фирмата, която е разполагала с машини и е осъществявала денонощен трудов процес, като е  разполагала и с денонощна охрана /с около 20 човека нает персона/ не е фирмата на подсъдимия Д.. Това са фирмите ООД”Първи май” – гр.Мъглиж и „Европа-Трико”АД – гр.Севлиево. ( виж - показанията на св. Е.Б. с копие от тр.книжка –т.І,л.198-215; показания на св.Г.Б. с копие от тр.книжка- т.І,л.216-232 ; св. М.Д. с копие от тр.договор в т. І,л.233-237; показания М.Б. с копие тр.книжка в т.І,л.238-243; показания на св.Ив. Д. с копие тр.договор и тр. книжка в т.І ,л.244-250;показание Р.К. с копие от тр.книжка в т.І, л.251 - 263). Показанията на тези свидетели са непротиворечиви, взаимно допълващите се и конкретни, поради което  съдът изцяло ги кредитира с доверие като намира, че същите за напълно достоверни.

        Относно тези обстоятелства съдът напълно възприема като достоверни показанията на св.Б.П., който заявява, че в този период той бил потърсен от подсъдимия Д.В.Д., който искал да наеме помещение, в което да организира производство на пластмасови изделия, които до момента работил в дома си. Св.Б.П. му отдал под наем с договор от 02.08.2007г. металния склад и машинната зала  (виж договор в т.І,л.82).  Освен това, за да бъде опазен имота, св.Б.П. се договорил с подс. Д.В.Д., същият  да го охранява. Вследствие тази договорка, бил сключен договор от 03.08.2007 г. за услуга м/у ЕТ” Маврос- Д.В.” и АД”Европа трико” ( виж договора в т.І, л.84), както и споразумение по този повод към договора за наем от 02.08.2007г (виж споразумение в т.І,л.83) .

             Така от м.08.2007г. подсъдимият Д.В.Д. въз основа на горните  договорни споразумения държал и ползвал плетачният цех с правата на наемател и същевременно го охранявал.  Всъщност в този имот той имал само качеството на държател, ползувател, с всички произтичащи от това гражданско-правни последици, а именно да не може да установява свое владение върху имота, както и да не може да се разпорежда с него.

               След м.08.2007г. подсъдимият Д. организирал в наетия имот производството на пластмасови изделия. Същият се сдобил  с екземпляр от  констативния нотариален акт № 75, т.І, рег.№ 4272, дело 409/2001г., издаден на 09.08.2001г. от нотариус Р.Б.  № 097, с район действие РС-Казанлък, с който дружество ООД”Първи май”  било признато за собственик на наемания и охраняван от него  имот.

       Понеже не бил обезпокояван от никого подсъдимият Д.В.Д. решил да си набави облага от имота, който държал като наемател, като го продаде. В тази връзка подсъдимият Д. настоятелно търсил съветите на различни юристи  като – адв.Ив.Ст.И. , адв.Цв.М. и др..

      По този начин подсъдимият Д. разбрал, че ООД”Първи май” макар да няма  представител, не е заличено  от търговския регистър. Това бил и поводът на 15.01. 2009г  адв. И. Ст.И. да се снабди с преписи от книжата на т.д.413/2006г –ОС-Ст.Загора (виж – приложената в т.д.№ 413/06 изпълнена  заявка за препис от адв.Ив.Ст.И.). От проведените консултации на подс. В. му станало ясно, че след спиране на производството по т.д. № 413 /2006г. никой не е поискал възобновяването му и дружеството можело да бъда заличено от търговския регистър незабавно. Тъй като от справката по търговското дело му станало ясно, че във връзка с производството по несъстоятелност не е бил назначаван никакъв представител на ООД”Първи май” – гр.Мъглиж, но дружеството все още съществувало като субект, а нямало кой да защити интересите му, налице била идеална възможност за снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота, с цел извършване на сделка си имот – продажбата му, с цел да бъдат прикрит престъпния произход на сделката. За да бъде постигната тази цел обаче подсъдимият Д. е трябвало да се снабди с документ за собственост – нотариален акт, както и със скица и удостоверение за данъчна оценка, необходими за продажбата му. В тази си дейност също е бил подпомогнат чрез извършените от него консултации с адвокати.

        За да си набави горните документи и подготви сделката за продажба на имота подсъдимия Д. извършил следната дейност:

        Първоначално подсъдимият решил да се възползва от това, че ООД ”Първи май” е още вписано, но няма представител и направил опит да декларира в данъчната служба на Община –Мъглиж  плетачният цех  ,като собственост на ЕТ”Маврос-Д.В.”. Декларацията не била приета, тъй като, не била придружена с документ за собственост на имота (видно от показанията на св.Ст.Ц. т.І,л.71-72, потвърдени и пред съда).

          В резултат на юридическите съвети и помощ, които получил, подсъдимият Д. разбрал, че единственият способ по реда на който може да се снабди с нотариален акт за собственост върху имота на ООД”Първи май” е с  разпит от нотариус на посочени от него свидетели т.е. по реда на т.нар. обстоятелствена проверка  по чл.587 ал.ІІ от ГПК.

       Тъй като от години познавал и се доверявал на подсъдимата Р.Б.- нотариус с  №097, с район на действие РС-Казанлък при сделки с недвижими имоти, подсъдимият Д. потърсил нотариус Б..        

        За откриване  производството по извършване обстоятелствена проверка от нотариус – подсъдимата Р.Б., трябвало подсъдимият Д. в писмена Молба –декларация  да направи изявление, че е собственик на плетачният цех - имота на ООД”Първи май”; да опише имота с постройки , площ, граници; да посочи на най малко трима свидетели , съседи на имота които ще са свидетели по обстоятелствената проверка.

      Тази молба–декларация съгласно чл.587 ал.ІІ ГПК следвало да бъде подадена до нотариуса, НО ЧРЕЗ КМЕТА на Община – Мъглиж. Същата се издавала след развитие на гореописаната специална административна процедура при която по описанието на имота,  дадено от молителя, се извършвала проверка на кого се води имота по регистрите  и дали този имот  не е общинска собственост. Резултатите се удостоверявали от длъжностно лице на Общината в молбата –декларация. На това основание, за целите на обстоятелствената проверка на молителят се издавала и скица на имота. Наред с горното Кмета посочвал като вписвал  и имената на три лица, които да се разпитат при обстоятелствената проверка от нотариуса.

      Подсъдимият Д. бил наясно, че ако спази този предписан от закона ред, не би могъл да  се снабди с нотариален акт.

      Поради което решил да склони близки приятели, с които бил в търговски отношения, които обаче живеели в други населени места, извън гр.Мъглиж, да свидетелстват пред нотариуса по отношение на удостоверяване на фактите, необходими за издаване на такъв нотариален акт. Това били свидетелите Х.Н.Б., Н.И.Г. и К.Д.К..  Посочването на тази свидетели било в нарушение на нормата на чл.587 ал.ІІ ГПК, която изисквала по възможност/ т.е. препоръчително/ същите да са съседи на имота и да са от гр. Мъглиж, за да бъдат посочени от Кмета на Мъглиж съгласно тази разпоредба за  разпит като свидетели.

     Наред с горното, тъй като нямал законното основание по друг ред, извън посочения в чл. 587 ал.ІІ от НПК   да поиска от Община –Мъглиж да му се издадат скица и  удостоверение за данъчна оценка на имота, на ООД”Първи май”, необходими документи при удостоверяването на собствеността от нотариус, подс. В. се възползвал от възможността по чл. 186 от ГПК като страна по дело да поиска снабдяването със съдебно удостоверение, за нуждите на делото да поиска от Община –Мъглиж да предостави скица и удостоверение за данъчна оценка на  плетачният цех, въпреки, че този имот е собственост на друго лице- ООД” Първи май”.  В тази връзка от юридическите консултации на адв. И.И. и св. Цв. М. на подсъдимия Д. станало ясно, че само по този ред ще може да се снабди с исканите документи.

      Съгласно  чл. 186  ГПК . Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. ” .

     Обстоятелството, че ООД”Първи май” още било вписано в търговския регистър и имало качеството на юридическо лице т.е. субект, давало възможност срещу него да се предявяват  искове.

       Подсъдимият Д., чрез адв.Ив.И. се свързал с адв.Цв.М., на която възложил да подготви книжата  за  започване на симулативно гражданско дело срещу ООД” Първи май” Мъглиж.

        Св. Цв.М. подготвила иск  срещу ООД”Първи май” за собствеността на плетачният цех – УПИХ-1364 от 578 кв.м. в кв. 121 по плана на гр.Мъглиж. В иска били изложени, твърденията на подс.Д., че той през 1994г. бил закупил имота, но нямал писмен договор; че след тази покупка повече от 10 години бил ползвал имота без някой да оспорва неговата собственост и владение; че ООД”Първи май” се бил снабдил с констативен нотариален акт за имота, но това действие не прекъсвало неговото недобросъвестно владение; както и че въпреки направен от него опит да декларира в данъчната служба имота, данъчната му декларация не била приета, понеже нямал нотариален акт, а за да се издадяло такъв нотариусите искали данъчна оценка (виж иска в т.ІV л.3). В исковата молба,  подсъдимият Д. правел изявление, че от 2003г. ООД”Първи май „ нямал управител”. Исковата молба, била подписана от подсъдимия Д. и подадена в РС-Казанлък с вх.н. 3446/03.04.2009г. След вписването на иска в СВ-Казанлък  било образувано гр.дело 604/2009г на РС-Казанлък ( виж- представените от РС-Казанлък  в копие книжа на гр.д. 604/2009г в т. ІV,л.3-40).  Упражнявайки правата си на страна по гражданско дело, в случая № 604/09 на РС-Казанлък със съдебно удостоверение, издадено по реда на чл.186 от ГПК, подсъдимият Д. *** с документи за обстоятелствена проверка -  скица на имота –плетачният цех в Мъглиж и удостоверение за данъчната му оценка. Същият е знаел много добре, че резултатът от това дело е нямало как да бъде в негова полза. По този начин обаче- чрез това формално снабдяване с тези документи е щял да даде възможност на нотариуса да издаде искания НА за собственост.

            Такива удостоверения били издадени от Община- Мъглиж по повод гр. дело на 22.04.2009г., а именно:  скица на имот с  № 81/30.04.2009 год. и удостоверение за данъчна  оценка с  № 0922000260/07.05.2009год.. В тях изрично било записано, че следва да послужат по гр.дело пред РС, а не пред нотариус.

            След като това станало, на 22.07.2009г св.Цв.М. с молба, вх.№7793 /22.07.2009г. поискала от РС-Казанлък  да и бъдат върнати, оригиналите от скицата и данъчната оценка по гр.д.604/09, с които се била снабдила от Община Мъглиж по съдебните удостоверения, като вместо тях, оставила заверени копия в делото ( виж т.ІV ,л.28).

          При действията на съдията докладчик по конституирането на ООД”Първи май”, като ответник   в гр.д. 604/09 на РС- Казанлък, било  поискано от ОС-Ст.Загора да предостави сведения по т.д. 413/2006г,  за това как е приключило производството по несъстоятелност , както и данни за синдика, който представлява ООД”Първи май”(виж  - гр.дело л.19 в т.ІV и търговско дело л.107 в т.ІІІ ).

          Именно, по този повод, ОС-Ст.Загора  констатирал, че бил изтекъл срока по чл.632 ал.ІV на ТЗ, в който можело да се иска възобновяване на производство, поради което с решение № 10 з / 05.06.2009г, прекратил производството по несъстоятелност на ООД”Първи май”, и постановил същото да бъде заличено(виж решение т.ІІІ,л.98) . на 09.06.2009г ОС-Ст.Загора изпратил препис от решението на АВ –служба Ст.Загора за вписване в търговския регистър (виж писмо т.ІІІ,л.100).

          На 30.07.2009г  след влизането му,  в сила ОС-Ст.Загора изпратил препис от решението си, на РС-Казанлък по г.д. 604/09(виж писмо т.ІІІ,л.109) .

          След като получил от св.Цв.М. взетите от гр.дело 604/2009 на Кз.РС скица и удостоверение за данъчна оценка, подсъдимият Д. се свързал с нотариус- подсъдимата Р.Б. .

           На 22.07.2009г, подсъдимата Р. Б. се запознала с представените от подсъдимия Д. документи (виж представено в оригинал от подс.Б. нотариално дело №394/2009 – т.ІІ,л.54 – 80), а именно:

            -   скица с  № 81/30.04.2009 год. на имот УПИ ХХ- 1364, кв.121, по плана на град Мъглиж  в която било вписано, че се издава, за да послужи пред съда, както и че: имота бил с площ на УПИ от 6199 кв.м. от която площ 5780 кв.м. на  ПП”Първи май” ООД, съгл.нотариален акт №75 /01.01.2001г./издаден на „Първи май” ООД/. В графичното изображение на имота имало отразена само една сграда  -„МС”. В останалата си част имота бил изобразен като незастроен . (виж оригинала в т.ІІ,л.66)

            - удостоверение с  № 0922000260/07.05.2009год. за данъчна  оценка на недвижим имот –УПИ ХХ- 1364, кв.121 по плана на гр.Мъглиж, в което съгласно чл. 264 ал.І от ДОПК длъжностното лице в Община Мъглиж вписало, че ООД”Първи май” –Мъглиж като  собственик има задължения за имота в размер на 6198,69лв. Било вписано, че удостоверението се издава, за да послужи пред РС-Казанлък  (виж оригинал в т.ІІ,л.65).

           -заверено копие на удостоверение с изх.н.№ 20090312154457/12.03.2009година  от АВ за вписаните към 12.03.2009г, обстоятелства в Търговския регистър, касаещи ЕТ”Маврос-Д.В.Д.”***(виж  в т.ІІ,л.64)

           - решение 83/2007 по т.д.413/06 на ОС-Ст.Загора (виж в т.ІІ,л.61-62)

           - решение 10з/05.06.2009по т.д.413/06 на ОС-Ст.Загора (виж в т.ІІ,л.63)

           - копие на заверено от адв. Ц. М. удостоверение с изх.№ 2223/16.03.2009г за вписаните в  регистъра на съда обстоятелства ,към 31.12.2007г ,касаещи ООД”Първи май” Мъглиж (виж в т.ІІ,л.60)

      От  горепосочените документи е било видно, и на подсъдимата Б.  е станало ясно, че ООД” Първи май” -гр. Мъглиж е заличено през м.06.2009г. от търговския регистър;  че от 2003г до заличаването му дружеството е нямало представител; че скицата и данъчната оценка на имота в Мъглиж са издадени от Община –Мъглиж  по повод гр.дело 604 /2009г. на РС-Казанлък.; че 5780 кв.м.  от имота с площ на УПИ от 6199 кв.м. са собственост на  ПП”Първи май” ООД съгл.нотариален акт № 75 /01.01.2001г, както и че видно от графичното изображение на имота в същия има само една постройка - „МС”. 

            Въпреки липсата на  предпоставките на закона - чл.587 ал.ІІ ГПК за откриване на нотариално производство и извършване на обстоятелствена проверка на собствеността на подсъдимия Д. върху недвижим имот –УПИ ХХ- 1364,кв.121 по плана на гр.Мъглиж, подсъдимата Р.Б. решила да помогне на подсъдимия Д. да се разпореди с имота като го признае за собственик  и му издаде констативен нотариален акт по реда на чл.587 ал.ІІІ във вр с ал.ІІ от ГПК.

        Решена да го снабди с нотариален акт, за подсъдимата Б. било без значение, :

             - че на  09.08.2001г., с констативен нот.акт № 75, т.І, рег.н. 4272, дело 409/2001, издаден от самата нея/ нотариус Р.Б.,  за собственик на същият имот е признато ООД”Първи май”.

             - че подсъдимия Д. НЕ бил спазил реда на чл.587 ал.ІІ ГПК да си подаде молбата чрез Кмета на Община Мъглиж, което е задължително условие за валидността на нотариалните действия .

             - че подсъдимия Д. НЕ удостоверявал с издаден за целта от Община Мъглиж, документ,  че имота - УПИ ХХ- 1364,кв.121 по плана на гр.Мъглиж или част от него (реална или идеална),  НЕ е общинска собственост.

            - че подсъдимия Д. ще доведе свидетели, определени в нарушение на чл.587 ал.ІІ ГПК, тъй като не са посочени от Кмета на Мъглиж.

             Въпреки това обаче, подсъдимата Р.Б. се уговорила с подсъдимия Д. на 23.07.2009г., следващият ден,  Д. да  доведе тримата свидетели.

             След  уговорката  с подсъдимата Р.Б. да го признае за собственик и да му издаде нотариален акт, подсъдимият Д. потърсил, свои познати на които продавал произвежданите от него бутилки. Това били св.Н.Г., св.Хр.Б. ***,  както и  св.К.К.,***.Загора. Св.Г. и св.Б. добивали мляко  от животни, а св.К. произвеждал безалкохолни напитки. За произвежданите от тях мляко  и напитки тримата купували пластмасови бутилки, като посещавали цеха на подсъдимия Д. ***, разположен в плетачния цех на ООД”Първи май”. Едновременно с уговарянето им да му станат свидетели подсъдимият Д. им обяснявал какво точно  иска от тях да кажат на нотариуса, а именно да потвърдят, че бил купил през 1997г. имота, където през 2009г, бил  разположен цеха му в Мъглиж, в бившия плетачен цех, на бившето ООД”Първи май”, че ремонтирал сградите в имота, и че повече от десет години там  развивал производството си на бутилки, както и че никой не оспорвал неговата собственост над имота.

      На 23.07.2009г в посочения от подсъдимата Р.Б. час подсъдимият Д. завел в нотариалната й кантора в гр.Казанлък посочените трима свидетели.

      До влизането в нотариалната кантора подсъдимият Д. продължавал да обяснява на водените от него свидетели какво точно  иска от тях да кажат на нотариуса, а именно да потвърдят, че  бил закупил през 1997г. имота, където през 2009г. бил разположен цеха му в Мъглиж, в бившия плетачен цех на бившето ООД”Първи май”, че ремонтирал сградите в имота и че повече от десет години развивал там производството си на бутилки, както и че никой не оспорвал неговата собственост над имота. 

    Подсъдимата Р.Б.  ги приела заедно всички  в стаята си. Същата указала на подс.Д. вместо молба, подадена по реда на чл.587 ал.ІІ от ГПК да подпише  друга такава със следния свободен текст :

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НОТАРИУС,

 Представям Ви необходимите документи, изискващи се от закона за изготвяне на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и ви моля да извършите всички действия по нотариалното му удостоверяване и вписването му в нотариалните книги”. (виж оригинал на молбата в т.ІІ,л.68 ).

    В тази п р е д е л н о   обща молба   л и п с в а л о  каквото и да било   волеизявление на подсъдимия Д., че   като „ владелец” на имот  се позовава на изтекла придобивна давност.

     Въпреки , изискването на чл.171 ал.І от ГПК   всеки от свидетелите да се разпитва отделно  подсъдимата Б. извършила разпит на всеки един от доведените – св.Б., св.К. и св.Г., като всички  били заедно в стаята й . В стаята при разпитите присъствал и  подс.Д.В.Д..

     След разпита по указание  на подсъдимата Б. всеки един от свидетелите - св.Б., св.К. и св.Г. се подписал под показанията си в изготвения от  подсъдимата Б. протокол, след което  свидетелите си тръгнали.

          Св.Хр.Б. в показанията си, пред съдия на ОС-Ст.Загора (виж т.І,л.135-137) за случая със свидетелстването си, пред нотариус Б.,  твърди, че е вярно, че е купувал от него пластмасови шишета отначало от къщата, където той е живеел, а после и от „един цех ,на източния край на гр.Мъглиж”; „ от 3-три или 4-четири години започнах да вземам шишета от него; ходих да вземам шишетата от новия цех, където сега му е производството”; „Не мога да си спомня преди колко време Д. беше дошъл в дома ми в с.Ръжена. Каза ми, че купил цеха в който произвежда шишета и че му трябват трима души свидетели,които да заведе при нотариус. Д. имаше предвид цеха в източния край на Мъглиж. Попитах Д. защо са му необходими тези свидетели.”; „Той ми каза че са необходими  тези трима човека ,които го познават, които да потвърдят, че той действително е произвеждал шишета в цеха и че тези свидетели са вземали шишета от него. Д. каза:”Както ти ме познаваш, идвал си, вземал си шишета, трябват ми трима свидетели.” „.След като се събрахме всички влязохме в кантората.Вътре имаше една жена-нотариус.Влязохме в обща стая.В кантората влязохме ние тримата и Д.”.”Питаха ни дали познаваме Д., каква дейност извършва, от колко време го познавам. Отговорих, че го познавам и знам, че прави шишета в новия цех. Нотариуса ме попита за имота на Д.. Имота е 4-5-6 дка заградено, има портал. Има две сгради в които има машини.  Не знам Д. откога стопанисва този имот. Нотариуса не ме е питал дали знам откъде Д. има този имот…”

          Разпитан по делото по време на съдебното следствие св. Б. потвърждава тези си показания като заявява: „Познавам лицето Д.В. отпреди около 20 години. Запознахме се по повод, че сестра ми се ожени за неговия син. Той ми е зет, аз трябва да съм му шурей. Започнах да взимам шишета от него. Гледам овце и съм купувал шишета за да продавам мляко”; „Най-напред той си ги произвеждаше бутилките в къщата, а след това в бившия плетачен цех на гр.Мъглиж, който се намира в източната част на гр.Мъглиж. Преди това работих в Гърция…След 2005г. съм взимал шишета от него. Може да са 4-5 години отпреди днешна дата. Когато съм ходил в имота, където се произвеждаха бутилките, виждал съм, че той ползва целия имот на плетачния цех, като ползва и земята около него.  Когато го вземаха цеха не бях ходил. Казаха ми, че са поддържали сградите в имота и са поправяли мрежата”; „От него знам, че в самото начало имота се е ползвал от него под наем, и после ми каза, че го е купил. Не съм го питал коя година го е купил…”Той ми каза, че го е купил, но не помня точно кога ми е казал това. Същата година, когато ми каза, че е купил имота, ми каза, че вече не плаща наем. Не ми каза за колко пари го е купил и от кого. Щом съм казал, че през 2009г. е купил имота, значи е било през 2009г., когато В. ми е казал, че е купил този имот. Тогава ми каза, че му трябват трима човека да отидем при нотариус да потвърдим това. Аз му дадох пари. Той ми поиска повече пари, но аз нямах и му дадох 400 евро, но не знам точно за какво, каза ми че е за бизнеса му. Аз толкова имах и му ги дадох, след това той ми ги върна. Това беше преди да ме заведе при нотариуса”.

       Д.В. ни каза, че трябва да отидем при нотариус и да кажем, че го познаваме, че действително ползва целия имот и произвежда шишета. Не ни е казал от коя година произвежда шишета в този имот. Най-напред произвеждаше в целия цех”; „Трябваше да потвърдим, че той стопанисва имота, че наистина произвежда шишета. Каза ни:  нали знаете, нали вземате шишета от мен, т.е. да кажем това, което сме виждали”.

”Доколкото си спомням мисля, че тримата влязохме заедно”.” Не си спомням да ни е питала дали повече от пет или повече десет години В. е стопанисвал имота”.”Не си спомням какво съм казал пред нотариуската, но от 15 години не съм купувал шишета, тъй като не съм гледал овце преди повече от 15 години. През 2008г. и 2009г. съм вземал шишета от В.”; „Знам от него, че са там под наем, това го знам от него. По-късно също от него знам, че го е купил. Да вярно е това, което е записано, че през 1997г. го е закупил имота, но аз го знам това от него. През 1997г. не съм се занимавал с шишета и не знам как и защо в протокола на нотариуса е отразено, че знам, че В. е купил цеха през 1997г.”; „Казал съм, че е ремонтирал сградите, тъй като, ако не се поддържат всичко пада. Имал съм предвид, че е правил  ремонти за нуждите на производството си”; „Казвал съм, че всички знаят, че имотът е негов, тъй като аз познавам доста хора от Мъглиж и те казваха “Вашите хора”. Не зная дали е имал нотариален акт за имота. Аз не зная дали има договор и затова със сигурност не мога да кажа дали е имал или е нямал. Не си спомням, но е възможно да съм казал, че никой няма проблем с никого”.

„Аз съм от с.Ръжена. Преди това не съм ходил на това място и не зная кой го е ползвал. Чувал съм, че това е бил бившия плетачен цех на Мъглиж и там са се плели фанели. Не съм чувал някой да го е назначил него като пазач, не зная кой го е допуснал до този имот”.; „Не помня дали нотариуса  да ме е питал дали знам Д. откъде има този имот. Щом съм казал това пред съдия, значи така е както съм казал. От Д.В. съм чул, че той е платил изцяло имота. Аз знам, че има документ за покупко-продажба, от него го знам. Не съм чул Д. да има проблеми с някой”.

След като ни зададе въпросите нотариуса, сигурно ни е накарал да се подпишем..

        Св.К.К. в показанията си, пред съдия на ОС-Ст.Загора (виж т.І,л.142-144) за случая със свидетелстването си, пред нотариус Б., твърди :

„… познавам Д. от преди десетина  години. От него съм изкупувам  пластмасови бутилки за безалкохолни напитки.Произвеждам безалкохолни напитки от края на 1993г и началото на 1994г .дотогава произвеждах със стъклени бутилки. През 1997г започнах да произвеждам безалкохолни напитки  в пластмасови  бутилки. Не си спомням коя година започнах да изкупувам бутилки от Д..Предлагали са ми бутилки и от други места.През годините съм закупувал бутилки от Д. по предварителна заявка.Закупувал съм от него бутилки и от една сграда в бившия стопански двор в Мъглиж.тази сграда не е тяхна,знам ,че са под наем .След това съм закупувал бутилки и от цеха им,но не си спомням преди колко време,може би от преди четири пет години.Този цех се намира в източния край на Мъглиж,в сградата на бившето „Комунално”. Доколкото знам от Д., по негови думи първоначално е бил под наем.Навремето това е бил плетачен цех,кандидатствал е да го купи, даже ми поиска пари назаем,но аз нямам.Не знам от кого е искал да закупи цеха.Доколкото знам, по късно го е закупил. Това го разбрах от него ,когато подписвахме нотариалния акт.”; „Преди две-три години Д.В. ми се обади по телефона,да отида в Казанлък, като свидетел за документирането на цеха при нотариус.Срещнахме се до сградата на бившата гимназия,при нотариус Павлова и оттам отидохме при нотариус Б.…..Там бяхме аз ,този Х. и другия свидетел който е извикан за разпит.С нас беше и Д.В..В кантората на нотариус Б. влязохме заедно. Питаха ни дали познаваме лицето В., откъде го познаваме и как го познаваме. Питаха ни и за имота-колко декара е имота.попитаха откъде В. го владее този имот. Казах че не знам откъде го владее, но знам,че го е купил. Попитаха ме отколко време го владее този имот.казах ,че го владее от около десетина години. Докато говорихме ,не помня някой да е записвал нещо.Свидетелите говорихме един след друг. След като приключи разговора с нотариуса,бяхме поканени да се подпишем ,но на какво се подписахме не помня…”

                   Разпитан по делото по време на съдебното следствие св.К. потвърждава тези си показания като заявява: „Аз съм производител на безалкохолни напитки от 1994г. и по този повод се запознахме с него и купувах редовно пластмасови бутилки от него. Не си спомням годината, мина доста време, но сигурно от 5-6 години съм купувал само от него пластмасови бутилки. Сигурно от 1997 – 1998г. съм започнал да купувам бутилки от него. Купувах ги отначало, където ги произвеждаха, най-напред от дома му. После от стопанската сграда от плетачния цех..Зная, че отначало в този имот е бил под наем и после го е купил. Не си спомням годината, през която го е купил. Знам, че го е платил. Мисля, че е търсил пари назаем, за да го плати. Само съм чувал, че от Х.Б.  е вземал пари на заем, от друг не”; „Той е правил текуща поддръжка. След като бившия собственик си отиде стана разграден двор и трябваше да се поддържа. Виждал съм го В. да работи по инсталацията, оградите си ги ремонтираше той”.; Не зная някой да е охранявал имота, не съм виждал други лица да развиват дейност в него. Аз съм от с.Копринка. Някога съм ходил седмично веднъж, а друг път  по два-три пъти месечно. Аз ходих там само по работа. Не съм чувал да е имал някакви проблеми по повод  този имот”..”. Той дойде при мен и ми каза, че този имот го е купил и ако имам желание да отида с него при нотариуса като свидетел. Казах му, че на добра воля ще дойда и ще му стана свидетел, за това което съм видял. Не си спомням точно думите му, те бяха преди три-четири години, когато дойде при мен да ме кани за свидетел. Бяхме тримата свидетели заедно при нотариуса. Нотариусът провери самоличността ни, прочете това, което е написано и ние се подписахме. Пита ни от кога се познаваме с В. и ние отговорихме, че повече от 10 години се познаваме с него, откакто купувам от него бутилки. Пита ме от колко време ползва имота и аз това, което съм казал е записано. Аз го прочетох това, което е записано, и то отговаряше на това, което бях казал, и затова подписах този протокол”.; „.Казал съм, че не зная защо няма нотариален акт. Не виждам мой подпис да има в това нотариално дело. В разпита ми пред съдия съм казал, че не си спомням докато говорихме някой да е записвал нещо докато бяхме пред нотариуса”; „ От Д. знам, че имота е закупил през 1997г. и той го е платил изцяло. Аз лично не съм присъствал  на покупко-продажбата и не съм виждал такъв документ. Зная, че имота е негов, той си го е платил, това го зная от него…Написаното, че „всички знаят, че имотът е негов” съм го казал. Става въпрос за обкръжението на В., а не за хората от града, аз други не познавам”…. „Д. ми е казвал, че е купил имота от някакъв софиянец, но не ми е казал точната сума. Мисля, че той ми е казал, че е купил имота за 300 000 -400 000 лева и е теглил за това кредит…” Не си спомням, но може да има пет години  като интервал, но не и десет, от момента, когато съм започнал да купувам от него шишета от плетачния цех, и от момента, когато той ми е казал, че е купил имота от 1997г…..”Поддържам казаното на досъдебното производство.Вярно е това, което съм казал в разпита си пред съдия”.

        Св.Н.Г. в показанията си, пред съдия на ОС-Ст.Загора (виж т.І,л.149-150) за случая със свидетелстването си, пред нотариус Б., твърди :„…. познавам Д. от преди 20/ двадесет  години/. Поддържам досега отношения с Д..Отношенията ни са приятелски,освен това от него купувам празни пластмасови бутилки за бутилиране на мляко,което добивам от животните,които гледам.Гледам крави в с.Ръжена.Знам, че Д. лично произвежда бутилките, които купувам и има производствена база в гр.Мъглиж. Не помня откога купувам бутилки. Цехът на Д. се намира в източната част на Мъглиж, в близост до пътното.като площ е около шест –осем дка. С голяма според мен масивна сграда”..” От Д. знам , че тази база е негов имот. Не ми е казвал откога го има. Не ми е казвал да има документ за собственост на този имот…Д. ме повика да бъда свидетел,че той стопанисва цеха,за да бъда свидетел пред нотариус”..Бях отишъл за бутилки при Д.. тогава той ми обясни,че трябва да ходим при нотариус, за да кажа пред нотариус, че във времето, през което съм купувал бутилките от Д., съм го виждал в този имот като собственик.Сигурно Д. ми е казал на кой ден и в кой час да отида в Казанлък…Споменът ми е, че влязохме при нотариуса ,аз Кирчо, Б., но нямам спомен дали Д. е бил там. Щом влезнахме вътре, спомням си,че заедно бяхме в стаята с нотариуса, тя ни взе личните карти. Уведоми ни, че сме свидетели, предупреди ни, че сме длъжни да говорим истината пред нея и че носим отговорност. Започна да ни задава въпроси откога познаваме Д., къде е неговата база, знаем ли чия собственост е и откога е там. Отговорих, че докато съм купувал бутилки от него, съм го виждал в тази база  и го знам, като собственик на тази база..Зная лично от Д.,че той е бил купил тази база, но от кого я купил, кога и на каква цена не знам…Нотариуса записа моите отговори. Нотариуса ми прочете какво е записала, като мои показания и аз се подписах на листа, който ми даде нотариуса, на който бяха изписани имената ми и показанията ми. След това ни освободиха”…” От доста време се познавам с В.. Преди от около пет до седем години започнах да купувам бутилки от него от плетачния цех. Не мога да знам чия собственост е имота. Само семейството му беше там, нямаше работници. Знам, че се произвеждаха бутилки. Други хора освен него не съм виждал”..

Доколкото имам информация знам, че го е купил имота, но не зная за каква сума. Може и да е вземал парите от някого. Не съм чул някой да е казал, че е искал пари, за да купи този имот. Не зная коя година го е купил…”Пред нотариуса бяхме с останалите двама свидетели Х.Б. и К.К.. В общи линии, след като ни извикаха вътре при нотариуса ни се зададоха тези въпроси, които Вие ми зададохте сега”; „нотариусът ….ни прочете това което е записано. В стаята имаше секретарка и тя ни записваше, това което казахме. Тя ни прочете това, което е записано и ние се подписахме. При нотариуса беше и В.. Не съм възразявал против записаното”;”В общи линии това са въпросите и отговорите, които съм дал. Нямам спомен точно за годината дали е била 1997г., но знам, че си го е купил имота, от него го зная този факт.”; Дали се познаваме или работим от 10 години не мога да кажа. Това, че беше наемател, го зная от него. Няма откъде другаде да го зная, само от него. От с.Ръжена съм. Ходя директно на място да купя бутилки, с местното население не контактувам….” Всички знаят, че имота е негов и е нямал никакви проблеми с него, тъй като не зная да е имал някакви проблеми”.; ”Категорично е вярно това, което сега ми прочетохте. Поддържам тези показания. Поддържам всичко”.

       Същият ден, 23.07.2009г., подсъдимата Б. изготвила нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот  по обстоятелствена проверка с № 94, т.ІІ, рег.№4263,н.д.№ 394  с който  удостоверила ,че ”…… на основание постановлението си  от 23.07.2009г, издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 393/2009г и въз основа на приложените към молбата на Д.В.Д.…като ЕТ”Маврос – Д.В.”…. писмени документи, и на основание чл.587 от ГПК, съставих настоящия нотариален акт, с който признавам молителя Д.В.Д.…като ЕТ”Маврос – Д.В.”… за собственик по покупка и давностно владение на следния имот -    УПИ ХХ-1364 в кв.121 по плана на град Мъглиж ,състоящ се от 5780 кв.метра при граници: улици,УПИ І-974, УПИ ХІХ-972, УПИ ХVІІІ-971, УПИ ХVІІ -970, заедно с постройките в него: Котелно –застроено на 38 кв.метра на 1 ет.,метална конструкция,построено през 1996г., Склад за готова продукция- застроен на 120 кв.метра на 1 ет.,метална конструкция,построен през 1996, Сграда –застроена на 366 кв.метра, на 1 етаж,метална конструкция,построена през 1984г, Метален склад –застроен на 300 кв.метра на 1 етаж, метална конструкция построен през 1984г., Машинна зала – застроена  на 648 кв.метра на 1 етаж, МК,построена през 1984г  ..”  Същия ден издадения акт бил вписан в СВ-Казанлък на 24.07.09г по вх.№3927/09г..

          Въпреки, че  в молбата за започване на нотариалното производство  подсъдимият Д. не направил    никакво  описание(дори посочване) на недвижимият имот, нито направил изявления, че като владелец се позовава на придобивна давност  и покупка, подсъдимата Б. образувала по тази молба нотариално производство под № 394/2009 и пристъпила към „извършването” на обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на подсъдимия Д..

             Описанието на имота подсъдимата Б. пренесла/взела  от съставения от нея преди това на действителния собственик на имота „Първи май” ООД констативен нот.акт № 75, т.І, рег.н. 4272, дело 409/2001г./. Този нотариален акт и бил представен и от подс.Д., същият бил посочен в удостоверението за данъчна оценка и скицата издадени от Община Мъглиж , и и бил  служебно известен, тъй като е издаден от нея  и се съхранявал в личния и архив на нотариус. Описанието на имота по н.а. 75/ 2001г. било пренесено буквално в новоиздадения нотариален акт 94/23.07.2009г.. В нито едно писмено доказателство по  нотариално дело 394/2009г на нотариус Б., нито в което и да било свидетелско показание не се правело такова подробно описание на  имота с постройките в него, тяхната етажност, година на построяване, площ и  конструкция. Въпреки че преписала буквално  описанието на имота, подсъдимата Б.  НЕ  приложила издадения от самата нея н.акт № 75/2001г. като писмено доказателство по н.д. 394/2009, нито го сочила в постановлението си от 23.07.2009г .. При извършеното удостоверяване на отразените в съставения от нея протокол за обстоятелствена проверка подсъдимата Р.Б. пренебрегнала, удостоверяващата сила  съгласно чл.179 ал.І от ГПК  на  собствения си официален документ – н.а. 75/2001г,   и    п р и з н а л  а   с постановлението си от 23.07.09г и  н.а. 94/23.07.2009г. подсъдимия Д. за собственик на недвижимият имот освен по давност, но  и по покупка, макар да нямало никакви   п и с м е н и доказателства за извършена такава сделка от подс.Д.. Освен това подсъдимата съзнателно пренебрегнала и изричната забрана в чл.164 ГПК да установява правни сделки за сделки с  недвижим имот със свидетелски показания.   

        Освен че пренесла описанието на имота  от свой констативен нот.акт № 75, т.І, рег.н. 4272, дело 409/2001. подсъдимата Б., с ъ с т а в и л а              и з ц я л о  н о в протокол за извършените разпити при  обстоятелствената проверка от 23.07.2009г по н.д. 394/09г.. Това подсъдимата Б. сторила, тъй като разпитаните от нея свидетели не можели да посочат откога подс..Д. владее имота и как го е придобил. Това би било пречка бъде издаден нотариалния акт, тъй като протоколът е документа, който подсъдимата Б. била длъжна да съхранява в архива си, и същият следвало да съответства напълно на отразеното от нея в НА. За да придаде формално законен вид на извършените от нея нотариални действия подсъдимата Б. изготвила нов протокол, в който вписала и удостоверила неверни обстоятелства, а именно:- че производството по н.д. 394/2009 е образувано и водено по молба-декларация на подсъдимия Д., подадена на 23.07.2009г чрез Кмета на Община Мъглиж,- в която  св.Хр. Б., К.К. и Н.Г. са  посочени като свидетели за разпит при проверката по чл.587 ал.2 от ГПК ;- че в молбата –декларация се съдържа описание на имота и постройките в него, тяхната етажност, брой, конструкция, година на построяване, както и че:- всеки от посочените свидетели е разпитан отделно съгласно чл.171 ал.І от ГПК;- че свидетелите не са подписали изготвения протокол ;- че самата тя е била в неизвестност за  издадения от нея  н.а. 75/2001 г., с който вече е признала правото на собственост върху същият имот, но на трето лице –бившето ООД”Първи май”.

     Във връзка с удостоверяването на гореизброените неверни обстоятелства подсъдимата Б. променила и дадените показания, от свидетелите Б.,  К. и Г.. Като показания на св.Б. подсъдимата Б., вписала „  –„ чете му се имота и му се напомня отговорността по чл.290 НК - Знам имота, купувам от него бутилки пластмасови и произвеждам мляко и го пълня в тях повече от петнадесет години.Знам, че той беше първоначално наемател, но после през 1997год. си го купи и го плати изцяло-даже аз му дадох пари назаем за това, но ми ги върна.Теренът е около 6-7 дка, има пет-шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички знаят, че имотът е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма нотариален акт за имота.

          За показания на св. К. подсъдимата Б., вписала:”…Знам имота, аз ползвам  бутилките ,които той произвежда за безалкохолното, което произвеждам аз , повече от ДЕСЕТ години работим заедно. Знам,че той беше първоначално наемател, но после през 1997година си го купи  и го плати изцяло, знаех че търси пари назаем, за да плати. Теренът е 6-7 дка, има пет шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички знаят, че имотът е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма нотариален акт за имота.” 

   За показания на св.Г. подсъдимата Б. вписала:”…Знам имота, аз ползвам бутилките, които той произвежда за кравето мляко, повече от ДЕСЕТ години работим заедно.Знам,че той беше първоначално наемател, но после през 1997 година си го купи  и го плати изцяло, знаех че търси пари назаем, за да плати. Теренът е 6-7 дка, има пет шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички знаят, че имотът е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма нотариален акт за имота.” 

       По този начин за показания на тримата свидетели били вписани почти идентични  изявления, удостоверени били почти сходни факти и обстоятелства, такива, каквито били необходими за законосъобразното издаване на един нот. акт по обстоятелствена проверка. Вложените в показанията им факти и изявления обаче били нейна собствена интерпретация на относимите такива с оглед характера на нотариалното производство, които не съответствали както на показанията им, така и на обективната действителност. Смисълът им следвало да даде основание за признаване право на собственост по този ред, а именно: че имотът е владян повече от 10 години от молителя на основание, годно да го направи собственик, че основанието за това е била покупко- продажба от правоимащ собственик, че за покупката му са платени действителни парични средства, взети назаем, че никой не е оспорвал правото му до този момент. В показанията си пред съдия и по настоящото дело св.Б., св.К. и св.Г. след запознаване с изготвения от подсъдимата Б. протокол,  приложен в книжата на  предаденото нот.д. 394/09, както и в разпита си пред настоящия съдебен състав, обаче отричат да са правили точно такива изявления на 23.07.2009г.пред нотариуса. Освен това заявяват, че са подписали протокола с описанието на имота и с техните изявления. Пред съда поддържат дадените от тях показания на ДП, които им бяха прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 т.2 от НПК.

            Видно от фигуриращия по нот. дело протокол от 23.07.2009г., същият е подписан само от подсъдимата Б., която твърди, че не е съставяла нов протокол, както и че никъде не съществувало задължение за подписване на протокола от свидетелите. Действително съгласно чл. 588, ал.2 от ГПК самият нотариален акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка, не се подписва от свидетелите, но протоколът, въз основа на който нотариусът се произнася с мотивирано постановление, и издава или не след служебна проверка този констативен нотариален акт, следва да бъде подписан от свидетеля, въз основа на чиито изявления се издава този акт. Това е гаранция, че дадените от тях показания няма да бъдат подменени. Съгласно чл.585 от ГПК „(1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 170 . (2) Лицата по ал. 1 подписват акта.С тези си действия подсъдимата Б. съзнателно пренебрегнала, както  реда за изготвянето на протокола, така и изискванията на закона –ГПК за неговата форма. Поради което обясненията и по този въпрос всъщност са само една защитна позиция, опровергана от всички писмени и гласни доказателства по делото, поради което съдът не ги кредитира с доверие.        

        Създаденият по този начин официален документПротокол от 23.07.2009 г. за извършена обстоятелствена проверка по н.дело 394/2009г., с която подсъдимият Д. се снабдил, е нямал  никаква  доказателствена сила, тъй като не удостоверявал извършени пред нотариуса действия- действителни волеизявления и факти. Съгласно чл. 540 и чл. 152 от ГПК  Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. В съдебната практика се приема, че протоколът от извършеното пред нотариус удостоверяване във връзка с издаването на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е израз на държавната функция на нотариуса във връзка с извършването на нотариалните удостоверявания. Тези удостоверявания стоят в основата на постановлението, с което нотариусът  признава или не правото на собственост въз основа на разпит на трима свидетели, и след извършената служебна проверка издава или не официален документ, материализиращ това право, а именно- констативния НА за признаване право на собственост по реда на обстоятелствена проверка. Този документ има удостоверителен характер. Опорочаването на съдържанието на документа представлява т. нар. „лъжливо документиране”  поради отразяването на неверни факти в него. Предвид горните груби нарушения на закона- чл.587 ал.ІІ и ал.ІІІ и останалите горепосочени текстове от ГПК, както и на чл.79 от ЗС, издадените въз основа на него постановление и нотариален акт от 23.07.2009г. били в грубо нарушение на закона. С тях подсъдимата Б. признала недопустимо и без основание правото на собственост на подсъдимия Д.  върху  процесния недвижим имот. С вписването на издадения н.акт 94/09г в СВ-Казанлък подсъдимата Б. приключила н.д. 394/09 г..  След като се снабдил с копие от нотариалния акт, на 28.07.2009г. подсъдимият Д. оттеглил предявения от него иск по чл.604/2009 на РС-Казанлък (виж –молба т.ІV, л.33). На 31.07.09 РС-Казанлък прекратил делото(виж определение т.І.,л.34). А след заличаването на ООД”Първи май”-гр.Мъглиж  от търговския регистър бил прекратени и водените от НАП изпълнителни дела против дружеството. Вдигнати били и всички запори и възбрани наложени върху имуществото на заличеното ООД.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:

                  

             Относно обвинението по чл. 293, ал.2, вр. с ал.1 от НК против подсъдимия Д.В.Д.:

              Изпълнителното деяние на това престъпление се състои в мотивиране на другиго да лъжесвидетелства. Касае се до престъпление на просто извършване – за да бъде довършено е достатъчна само подбудителската дейност по отношение на свидетеля като не се изисква адресатът на въздействие да бъде склонен да извърши такова престъпление против правосъдието. Тъкмо обратното- изисква се този адресат да не пристъпи към извършване на престъплението за което е бил склоняван, защото в противен случай ще носи отговорност за подбудителство към него. Т.е. касае се за субсидиарен състав, приложим в случаите на неуспялото подбудителство. Формата на вина е само прекият умисъл. Подбудителят отговаря по чл.293 от НК само, когато подбудителството не е успяло и подбуденият не е извършил престъплението лъжесвидетелстване. Ако подбуденият е извършил деянието, за което е бил подбуден, отговорността на подбудителя е по чл.290 от НК./В този смисъл са напр.Решение № 79 /87г. по н.д. № 51 /87г. ІІ-ро н.о.; Решение № 51 /87г. по н.д. № 43 /87г. на ОСНК, както и Тълкувателно  Решение / 48 /76г. по н.д. № 39 /75г. на ОСНК/.

             В настоящия случай  деянието е квалифицирано по по-тежко наказуемия състав на това престъпление, а именно по ал.2 на чл.293 от НК. Изпълнителното деяние на това престъпление се състои в наличието на две кумулативно предвидени в закона изисквания: 1. подбуждане на две или повече лица и 2. случаят да е особено тежък.

    По смисъла на чл.93, т.8 от НК „особено тежък случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Видно от молбата за изменение на обвинението в съдебно заседание прокурорът приема, че деянието разкрива изключителна висока степен обществена опасност както с оглед особено големия размер на имуществото- високата пазарна стойност на имота към момента на извършване на деянието е 165 132 лева, така и с оглед на други обстоятелства. Съдът намира, че освен високата пазарна стойност на имота това обстоятелство се извежда и от установените най- вече от гласните доказателства по делото обстоятелства, а именно, че всички жители на гр.Мъглиж  и особено бившите работници на предприятие „Първи май”, са знаели, че имота е държавна собственост, което потвърждават и пред съда; че случаят е придобил широка обществена известност като е предизвикал възмущение и у представителите на общинската администрация предвид арогантното поведение на подс. Д., който е обжалвал отказа да му бъдат издадени съответните документи пред АС- Стара Загора, подал е жалба в полицията срещу законосъобразните действия на кмета на гр. Мъглиж; че е бил направен опит да бъде продаден имота. Освен това е било нарушено и общественото доверие в нотариалното производство. Съдът прецени като висока и обществената опасност на дееца- подсъдимия Д., предвид настойчивото търсене на начини за снабдяване с инкриминирания нотариален акт, упоритостта при преследване на тази цел/ ангажирането на различни юристи, заблуждаването на различни институции/, недобросъвестното възползване от неуредения юридически статут на  действителния собственик/Държавата/, безскрупулното въвеждане в заблуждение на внимателно подбраните свидетели Б., Г. и К. при подбуждането към лъжесвидетелстване; оказаното последователно и целенасочено въздействие върху тях да направят неверни изявления в това си качество по нот. дело № 394/ 2009г., извършено със съзнанието, че техните показания са решаващо доказателствено средство за постигане на преследваната цел; безогледното ползване на създадения неистински официален документ. Поради което е налице изключителност на случая, тъй като по обективната си специфика извършеното от подсъдимия Д. далеч надхвърля обикновените случаи на това престъпление като разкрива изключително висока степен на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. С оглед на което същото представлява „особено тежък случай”,             

Деянието на подсъдимия.Д. от обективна страна се изразява в упражненото въздействие  над неговите приятели- Б., Г. и К.  да направят  неверни твърдения, като свидетели пред нотариус – подсъдимата Р.Б. за фактите и обстоятелствата, предмет на обстоятелствената проверка, а именно, че подсъдимият  през 1997 година купил същия недвижим имот, платил го изцяло, ремонтирал сградите и повече от десет години развивал там производството си на бутилки, както и че никой не е оспорвал неговата собственост над имота .

        Тъй като Б., Г. и К., като свидетели в показанията си, пред нотариус- Подсъдимата Р.Б. не са дали неверни показания, налице са признаците на чл.293 ал.2 във вр с ал.1 от НК.

          Нотариусът като орган, осъществяващ нотариалното производство като вид охранително съдебно производство, е  орган, пред който може да се извърши лъжесвидетелстване. Затова от обективна страна деянието на подсъдимия Д. носи признаците на чл.293, ал.2, във вр с ал.1 от НК.         

                Предвид гореизложеното при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена по-горе фактическа и правна обстановка съдът прие за установено, че с поведението си подсъдимия Д.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по  чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като в периода 01.07.2009 г. - 23.07.2009 г., в с. Ръжена, общ. Казанлък, гр. Мъглиж, обл. Стара Загора и гр. Казанлък, обл. Стара Загора, с цел да си набави нотариален акт за собственост върху недвижим имот - представляващ УПИ ХХ-1364 в кв. 121 по плана на град Мъглиж, с площ от 5780 кв. м., заедно с построените в него постройки подбуждал към лъжесвидетелстване - престъпление по чл. 290 от НК, повече от две лица - К.Д.К., Н.И.Г. и Х.Н.Б., които като свидетели по реда на 587, ал. 2 от ГПК, по нотариално дело № 394/2009 г., пред надлежен орган на властта - нотариус Б., устно и съзнателно да потвърдят неистина, а именно, че: подсъдимият Д.В. през 1997 година купил същия недвижим имот, платил го изцяло, ремонтирал сградите и повече от десет години развивал там производството си на бутилки, както и че никой не оспорвал неговата собственост над имота, и случаят е особено тежък.     

 

             Относно обвинението по чл.253а, ал.1 предл. първо от НК против подсъдимия Д.В.Д.:

 

                   Изпълнителното деяние на престъплението по чл.253а, ал.1 от НК, визира приготовлението за изпиране на пари/ или сдружаването с такава цел/, в случая обвинението касае първата хипотеза. Касае се до особен случай и този състав на престъпление изрично препраща към състава на престъплението по чл.253 от НК – така нареченото „изпиране на пари”, представляващо престъпление срещу финансовата, данъчната и осигурителната система. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.253 от НК се осъществява чрез извършване на всякакви юридически дейности с предмет имущество, придобито чрез престъпление. В съдебната доктрина и практика се приема, че престъплението по чл.253 от НК е своебразна комбинация между двете дейности: укриването на предмета като фактическа дейност и прехвърлянето му като юридическа дейност. То изпълнява предназначението на първата дейност посредством осъществяването на втората, защото служи за укриване на престъпния произход на предмета чрез осъществяване на правни действия. В този смисъл това престъпление служи за „легализиране на имотната облага”, получена от друго предходно престъпление. Престъплението е резултатно като резултатът е укриване придобиването на вещта/имуществото/ от самия деец или от трето облагодетелствано лице. Формата и видът на вината са прекия умисъл.

               От субективна страна деецът трябва поначало да съзнава, че вещта е била придобита чрез престъпление, но умисълът не се изключва дори когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез престъпление. Достатъчно е само да предполага това./ в този смисъл е напр. Решение № 140 от 29.04.2010г. на ВКС по н.д. № 73 /2010г., ІІІ н.о., НК, докладчик председателят  Г. И./. Характерно за престъплението е, че то се извършва не толкова, за да се облагодетелства пряко дееца от придобитото по престъпен начин имущество, а за да се укрие престъпния произход на това имущество. В този смисъл е Решение №  553 от 07.10.2005г. на ВКС по н.д. № 1064 /2004г., І н.о., докладчик съдията Ружена  Керанова.

                   Изпирането на пари по естеството си е предназначено или има за резултат затрудняване на органите на властта да установят незаконния произход на собствеността, респ. действителните права на лицата, имащи такива върху съответните обекти. Укриването или осуетяването на възможността за установяване на незаконния произход е елемент от обективната страна и сочи на настъпилия резултат, а не е цел на дееца. От субективна страна е характерно, че деянието се изчерпва от наличието на умисъл, без да се свързва с изрично посочена цел. Съдържанието на умисъла трябва да включва обаче и знанието на факта,    че предмет на укриване представлява икономическа изгода от престъпление. С решение №  303 от 16.07.2009г., ІІІ н.о., докладчик Красимир Харалампиев се приема, че от обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление може да бъде насочено към преобразуване и /прехвърляне на собственост/  на имущество чрез сделка с цел прикриване на незаконния му произход, т.н. “пране на пари”. Всъщност мотивът за извършване на това престъпление е да се избегнат неблагоприятните правни последици от сдобиването с това имущество по престъпен начин като начинът за това е прехвърлянето му на друг собственик и по този начин- прикриване на следите, водещи към незаконния му собственик.

                Субективната страна на това престъпление се изчерпва с наличието на пряк умисъл, без да се свързва с изрично посочена цел. Съдържанието на умисъла трябва да включва и знанието на факта, че предметът на укриване представлява икономическа изгода от престъпление. Деецът  трябва да съзнава, че имуществото е придобито чрез престъпление и то към момента на получаването му. Няма пречка при наличието на определени допълнителни доказателства, а именно последващото поведение – след узнаването, да прерасне в дейност по изпиране на пари, включително и като прикриване на престъпния произход.

В конкретния случай съдът намира, че от обективна страна са налице елементите от фактическия състав на това престъпление. В тази насока съдът не възприе направените от защитата доводи за несъставомерност на деянието. Досежно довода на защитниците на подсъдимия, че от обвинителния акт не ставало ясно коя е относимата в случая форма на изпълнителното деяние: дали се касае до приготовление за извършване на сделка или до прикриване произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което подс. Д. е знаел или предполагал, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, съдът намира, че от обстоятелствената част на обвинителния акт е  пределно ясно, че в случая става въпрос за приготовление за извършване на сделка с имущество, придобито по престъпен начин. В случая обаче не става въпрос за ”придобиване” на собственост върху това имущество, а за незаконно/престъпно/ сдобиване с документ, материализиращ право на собственост. Придобивната дейност в случая е свързана с придобиването на първичния документ и предикатното престъпление е насочено към придобиването/снабдяването/ по незаконен начин с този документ. В случая усилията на подсъдимия Д. са били насочени към придобиването на документ, по силата на който същият да се легитимира като собственик на имуществото, придобито по незаконен начин/ чрез извършеното от него предикатно престъпление по чл. 293, ал.2 от НК и от подсъдимата Б. предикатно престъпление- по чл.311, ал.1 от НК/. За да бъде предотвратена възможността за установяване на факта за придобиване на имота чрез престъпление, респ.- за осуетяване установяването на действителния собственик на имота, е пристъпено към преобразуване към придобитото – продажба на имуществото. Именно прикриване на действителния му произход/поради страх от наказателно преследване/, а не толкова облагодетелстването от незаконно придобитото имущество, е била основната цел на дееца – подсъдимия В..В случая дейността по създаване на инкриминирания документ е паралелна с изпирането/ в смисъл на осуетяване установяването на действителния собственик на имота/, и това представлява създаване на условия и извършване на деянието по чл.253а от НК. Чрез извършване на предикатното престъпление по чл. 293, ал.2, вр. с ал.1 от НК подс. В. е създал невярна представа у свидетелите за законността на начина на придобиване на НА като документ, материализиращ права. В случая от обективна страна всъщност става въпрос за приготовление за прикриване на незаконния произход на собствеността върху имущество, за което деецът знае или предполага, че е придобито чрез престъпление. В случая подсъдимият В. много добре е знаел, че няма основание да се счита за собственик, тъй като снабдяването с документа за собственост е станало по престъпен начин. Основната цел на приготовлението за изпиране на пари в случая не е била получаването на парични средства от продажбата на имота, а прикриване установяването на незаконния произход на имуществото. Затрудняването на органите на властта да установят незаконния произход на собствеността е елемент на обективната страна на деянието, а не е цел на  дееца.  Макар и да не е пристъпил към осъществяване на намисленото, подс. В. е създал всички необходими условия за извършването му чрез снабдяване с необходимите документи за това. Обществената опасност на тази предварителна дейност също е толкова висока, че е обявена от закона за наказуема.       

Предвид гореизложеното при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена по- горе фактическа и правна обстановка съдът прие за установено, че подсъдимият В. е извършил и престъплението по чл.253а, ал.1, предл. първо от НК, тъй като в периода от 03.04.2009г. до 17.02.2012 г. в гр. Казанлък и гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, самостоятелно като извършител, е извършил приготовление за изпиране на пари чрез следните фактически и правни действия:

- чрез престъпления по чл. 293 и чл. 311 от НК се е снабдил с документ за собственост върху описания в нотариален акт № 94/2009 г. издаден от подсъдимата Б. недвижим имот - УПИ ХХ-1364 в кв. 121 по плана на град Мъглиж, с площ от 5780 кв. метра, ведно с построените в него постройки;

- декларирал е като собственост на ЕТ "Маврос - Д. В."*** посочения имот като е подал Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0922000022/28.07.2009 г. по описа на Община Мъглиж;

-подал е Заявление вх. № 94Е-163-2/28.07.2009 г. до Кмета на Община Мъглиж и Молба вх. № 0922000471/28.07.2009 г. до Община Мъглиж, отдел "МДТ", за получаване на документи(скица, удостоверение за търпимост на постройките, удостоверение за данъчна оценка), необходими за разпореждане с посоченият  имот.

По този начин е създал условия за извършване на намисленото от него престъпление по чл.253 от НК / изпиране на пари/.   

От обективна страна са налице  признаците на състава -  приготовление за изпиране на пари престъпление по чл.253а , ал.1 , предложение първо от НК. Съгласно НК на Р България всеки, който извърши сделка с имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или обществено опасно деяние, извършва престъпление по чл.253 от НК. В настоящия случай извършването на намислената сделка/ продажбата на имота – плетачният  цех в гр.Мъглиж от подсъдимия Д. би съставлявало изпълнение/  осъществяване/ на престъплението по чл.253 от  НК. Макар че подсъдимият Д. не е пристъпил към тази  намислена  сделка,  същият е  създал всички необходими условия  за извършването й като:

-  се е снабдил с констативният нотариален акт;

- декларирал е придобиването на  имота по чл.17 от ЗМДТ пред Община Мъглиж;  

- подал е жалба и по реда на съдебния контрол е отменен отказа на  Кмета на Мъглиж да издаде удостоверение за данъчна оценка със скица на имота- плетачният цех, като същият се е снабдил с тези документи.

По този начин с горните си действия подсъдимият Д. е осъществил приготовление към престъпление по чл.253 от НК.  Последното съгласно  чл.253а, ал.І предложение първо от НК също е наказуемо.

Освен това подсъдимият Д. с признаването му за собственик и набавянето на нотариалния акт е придобил имуществена облага, която представлява икономическа изгода, придобита по повод и чрез извършените от него и от подс. Б. /престъпления по чл.293 ал.ІІ във вр с ал.І  и  чл.311 от  НК.

 Съдът прие, че по делото не е установено по безспорен начин, че при извършването на това престъпление по чл.253а, ал.І предложение първо от НК подсъдимият Д., само в периода 23-24.07.2009г. същият е действал в съучастие с помагач,  а именно с подсъдимата Р.Б., която умишлено в нарушение на ГПК, ЗС, ЗННД го е улеснила  в подготвянето на намислената сделка, като в нарушение на закона го е снабдила с нотариален акт за собственост на имота – плетачният цех в Мъглиж с цел да го улесни в извършване на намисленото от него престъпление- по чл.253 от НК. Поради което го призна за виновен в извършването на това престъпление като самостоятелен извършител.

И двете престъпления подсъдимият Д.  е извършил умишлено, с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. 

Формата на вината е пряк умисъл. Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът съзнава обществено-опасния му характер, предвижда настъпването на обществено опасните последици, и е искал или допускал настъпването им.  В случая съдът намира, че е налице първата форма на умисъла, а именно прекият умисъл- налице е осъзнаване на обществено-опасния характер на деянието, предвиждане настъпването на обществено опасните последици, както и съзнателно предизвикване на последиците им.

       С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпленията, за които съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина под формата на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, във връзка с чл.293, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл. 253а, ал.1, пр.1 от НК.

 

Относно обвинението по чл. 311, ал.1 от НК срещу подсъдимата Р.Т.Б.:

 

В случая предмет на престъплението е удостоверителен документ – съставеният от подсъдимата Б. на 23.07.2009 г. протокол от за извършена от нея обстоятелствена проверка във воденото нотариално производство (вид охранително производство)  по реда на чл.587, ал.2 от ГПК. По принцип престъплението по чл.311 ал.1 от НК се състои в съставянето на истински/официален или частен /свидетелски, удостоверителен/ документ, в чието съдържание са отразени неверни факти, т.е. факти които не отговарят на действителността./ т.12 от ППВСР №3/ 82 г./` Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изчерпва с опорочения документ /така нареченото лъжливо документиране/. Опорочено е съдържанието му, в което са отразени неверни факти и неверни изявления, разминаващи се с обективната  действителност. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл и специална цел – документът да бъде използван от самия деец или друго лице.

По делото не се спори, че в случая инкриминираният документ е истински, /тъй като не се оспорва неговото авторство/, и е официален такъв по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, тъй като е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. В случая  съставянето на горепосочения протокол за удостоверено по реда на обстоятелствена проверка право на собственост върху недвижим имот/въз основа на който е издаден нотариален акт/ е извършено от подсъдимата Б.  в качеството и на нотариус и в кръга на службата и. Нотариусите са длъжностни лица по смисъла 93, т.1 б.„б” от НК/ по смисъла на тази законова разпоредба в последната и редакция /Д.в. бр.26/ 2010г./. Още преди изменението и в съдебната практика се приемаше, че длъжностните лица с нотариална компетентност имат специална удостоверителна функция при документооборота, тъй като с техните действия се гарантира законосъобразното съставяне и използване на документите с удостоверително значение. Нотариалното производство е регламентирано в ГПК като вид охранително производство, насочено  към издаването на акт на държавно, съдебно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни правни последици. Поради което довода на защитника и адв.Г. в тази насока е неоснователен и не намира опора в закона.

Предмет на престъпленията по чл.311 от НК са само удостоверителни документи. Лъжливото документиране по смисъла на чл.311 от НК представлява удостоверяване на неверни обстоятелства в съставения официален документ. Извършеното нотариално удостоверяване установява и констатира съществуването на определени факти от обективната действителност, които нотариусът възпроизвежда в документа, вкл. и личното явяване на свидетелите, техните изявления, поставянето на техните подписи под документа пред нотариуса, както и установените с техните изявления обстоятелства.

Престъплението по чл.311, ал.1 от НК е умишлено, и тъй като с него се преследва определена цел /да бъде използван този документ като доказателство за отразените обстоятелства/, именно поради това осъществяването му е възможно единствено при наличие на пряк умисъл. За субективната съставомерност на деянието е необходимо в съзнанието на дееца да са налице конкретни представи, че при съставянето на документа са внесени в него неверни обстоятелства и наред с това да се цели така съставения документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Оттук произтича и общественоопасния характер на този вид престъпления, свързан с накърняване на удостоверителната функция на официалните документи.

Съдебният характер на охранителните производства, когато те се осъществяват пред нотариус, е основанието по отношение на тях да се прилагат редица правила, уреждащи съдебните производства. Поради което в решение № 550 от 11.11.2010г. по н.д. № 518 /2010г., ІІІ-то н.о. на ВКС се приема, че осъществяването на охранителните производства е по същество юрисдикционна дейност с присъщите за това изисквания за съдийска независимост и задължения за разкриване на действителните отношения между страните /чл.17 и чл.24 от ЗННД/. Оттук произтича и задължението на нотариуса да извършва прецизна проверка на собствеността на имота в изпълнение на възложената му от държавата идентична по съдържание и обем съдебна функция, която същият е задължен да извършва по правилата на ГПК.

Наказателният съд обаче не е длъжен да се занимава с изясняването на типичните гражданско-правни отношения между страните, които са от компетентност на гражданските съдилища след сезирането им за съответния спор, поради което доводите от защитника на подсъдимия В. – адв.И. относно правната същност и спецификите на констативния нотариален акт са неотносими към настоящия случай. Несъмнено съставеният от подсъдимата Б. нотариален акт се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо всички относно удостоверените в него обстоятелства.

Съставомерността на деянието по чл.311 от НК обаче не може да бъде поставена в зависимост от евентуална последваща отмяна на този НА, тъй като не може да бъде пренебрегнато намерението съставеният документ с невярно съдържание да бъде използван като доказателство за отразените в нето неверни обстоятелства или изявления. Наличието на наказателно производство, в което са установени елементите от ФС на инкриминирания с обвинителен акт престъпен състав на престъпление по чл.311, ал.2 от НК задължава наказателния съд да се произнесе по въпроса по наличието на престъпление и авторството на това престъпление.

Съдът прие, че в настоящия случай са доказани всички признаци от обективната и субективната страна на това престъпление. Отразените в протокола за извършеното удостоверяване чрез разпит на свидетели, и в самия нотариален акт, съставен въз основа на него, обстоятелства и изявления от подсъдимата Б. в качеството и на нотариус, не съответстват на действителното положение- че подсъдимият Д. държи и охранява имота от 2007г. и действителните изявления на свидетелите Г., Б. и К.. В този официален документ лъжливо са отразени определи факти от действителносттаневерни обстоятелства и неверни изявления, което е било съзнавано от подсъдимата.

Съдът не възприе довода на подсъдимата, че този документ бил диспозитивен. На първо място обвинението касае не самия нотариален акт, а протокола за извършена обстоятелствена  проверка по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК, въз основа на който е издаден НА № 94/ 23.07.2009г. по нот. дело № 394/ 2009 г. на нот.Б.. На второ място, не се касае до диспозитивен, а до удостоверителен документ, тъй като същият е издаден в охранително производство по реда на чл. 357, ал.2, а не ал.1 от ГПК. В самия НА, макар и в него да е посочено, че молителят придобива собствеността на имота на основание „покупка и давностно владение”, в приложението към него липсва посочен какъвто и да било писмен документ за такова придобивно основание, а посочените такива не са издадени по съответния законов ред, което също се е съзнавало от подсъдимата. Всъщност дори е налице разминаване между отразеното в протокола за извършена обстоятелствена проверка и съставения въз основа на него НА. С това вписване на неверни обстоятелства и в НА подс. Б. се е опитала да прикрие лъжливото документиране в съставения от нея протокол за обстоятелствена проверка.

Поради което с постановлението си  и издадения от нея въз основа на този протокол в нарушение на чл.587 ал.ІІ и ал.ІІІ и останалите горепосочени текстове от ГПК и чл.79 от ЗС нотариален акт от 23.07.2009г. подсъдимата Б. е признала недопустимо и без основание, в грубо нарушение на закона, правото на собственост на подсъдимия Д. върху описания в него недвижим имот. Предвид гореизложеното същата е съзнавала това обстоятелство, както и неверността на извършеното от нея удостоверяване, съзнавала е обществено опасният характер на извършеното от нея престъпление, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е искала настъпването им. Същото е извършено от нея със специалната цел- документът да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и изявления. Поради което съдът прие, че тъй като подсъдимата Б. съзнателно в кръга на службата си е съставила официален документ, в който е удостоверила неверни обстоятелства и изявления с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства или изявления, престъплението е извършено от нея умишлено, с пряк умисъл.

Предвид което и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена по- горе фактическа и правна обстановка съдът прие за установено, че с поведението си подсъдимата Р.Т.Б. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.311 ал.1 от НК . Съдът счете, че с оглед обществената опасност на деянието, която не е в по- ниска степен в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, и липсата на „незначителност” на вредните последици, както и на други смекчаващи обстоятелства, не се касае до „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Поради което я призна за виновна в извършването на това престъпление.

 

Относно обвинението по чл. чл.253а, ал.1 предл. първо от НК срещу подсъдимата Р.Т.Б.:

 

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена по- горе фактическа обстановка съдът прие за установено, че с поведението си подсъдимата Р.Т.Б. НЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛА от субективна страна престъплението по чл.253а, ал.1, предл. първо, във връзка с чл.20, ал.4 от НК, за това, че в периода 23.07.2009 г.- 24.07.2009 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, в съучастие като помагач, с цел подсъдимия Д.В.Д. като извършител да придобие възможност за разпореждане с имущество, го е улеснила в приготовлението за изпиране на пари като е създала условия за извършване на намисленото от него престъпление по чл. 253 от НК, като в нарушение на чл. 24, чл. 25, ал. 1 от ЗННД, чл. 79 ал.1 от ЗС и чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК го е снабдила с нотариален акт № 94, том ІІ, рег. № 4263, за констатиране право на собственост в полза на ЕТ "Маврос-Д.В."***, върху недвижим имот - УПИ ХХ-1364 в кв. 121 по плана на гр. Мъглиж, с площ от 5780 кв. м., заедно с построените в  него сгради.   

От обективна страна са налице признаците на това деяние, а именно, че в нарушение на разпоредбите на ГПК, ЗС, ЗННД, подсъдимата Б. е признала подсъдимия Д. за собственик на имота –плетачният цех в Мъглиж  и  го е снабдила с констативен  нотариален акт за същият имот. Съдът обаче счете, че от субективна страна деянието не е доказано по несъмнен начин, а именно че подсъдимата Б. съзнателно е улеснила подсъдимия Д.  в подготвянето на намислената сделка за разпореждане с имота/пране на пари/с цел прикриване на незаконния му произход.

Съдът прие, че не са безспорно установени всички елементи от субективната страна на това престъпление, а именно, че не е доказано по несъмнен начин, че същата е знаела или предполагала, че подсъдимият Д. е намислил сделка за разпореждане с имуществото, предмет на издадения от нея нотариален акт, имаща за цел прикриване на действителния произход на собствеността на имота, и че той ще се опита да го продаде. Съдът прие, че тъй като самото деяние, за което съдът я призна за виновна / по чл. 311, ал.1 от НК/ има  за цел използването на самия документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства/, това е била и целта на издаването на НА, и към това е била насочена и нейната дейност. Липсват каквито и да било доказателства за друга цел, а именно улесняването на подс. В. в намисленото от него деяние по чл. 253 от НК.

Поради което съдът я призна за невинна и я оправда по предявеното и обвинение за това, че съзнателно е подпомогнала подсъдимия Д. в извършването на престъплението по чл.253а, ал.1, предл. първо от НК, като помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, а именно, че в качеството си на помагач с цел подсъдимия като извършител да придобие възможност за разпореждане с имущество го улеснила в приготовлението за изпиране на пари, като създала условия за извършване на намисленото от него престъпление по чл.253 от НК, като в нарушение на чл.24, чл.25, ал.1 от ЗННД, чл.79, ал.1 от ЗС и чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК, го снабдила с горепосочения НА№ 94/2009 г..

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

             І. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ Д.В.Д.:

           

При определяне на наказанието съдът изходи от двата основополагащи принципа: законоустановеност и индивидуализация. Съгласно първия принцип законът в разпоредбата на чл. 293, ал.2, вр. с ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер до три години. Предвид което, както и с оглед обстоятелството, че в случая подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от НК, както и че от деянието не са налице причинени имуществени вреди, са  налице основанията на чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поради което, след като го призна за виновен в извършване на престъплението по  чл. 293, ал.2, вр. с ал.1 от НК, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК/ в редакцията му към 29.04.2006 г., Д.в. бр. 75/2006 г./, във връзка с чл.2, ал.2 от НК  поради наличието на горните законови основания освободи подсъдимия В. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание с оглед предвиденото такова в тази разпоредба на закона в по- благоприятния и вариант към момента на извършване на деянието, предвиждащ административно наказание „глоба” в размер от 500 лв. до 5 000 лв..

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът прие следните смекчаващи вината и отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало и добри характеристични данни, както и отегчаващи такива – липса на критично отношение към извършеното. Поради което определи наказанието на подсъдимия Д. в рамките на предвиденото в закона/ чл. 78а, ал.1 от НК/ административно наказание „глоба”, при приложението на по- благоприятния закон, който е бил в сила по време на извършване на деянието/чл. 2, ал.2 от НК/, и при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът наложи на подсъдимия административно наказание под средата на предвиденото в закона такова, а именно «глоба» в размер на 2 000 лв., който размер намери за напълно съответен на извършеното от него престъпление.

          По отношение на другото обвинение, за което съдът го призна за виновен изцяло по предявеното му обвинение по чл.253а, ал.1 предл. първо от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” в размер до две години или „глоба” от 5 000 до 10 000 лева. Съдът счете, че за това деяние на подсъдимия следва да му наложи наказание по първата алтернатива на закона. Предвид наличието на основанията на чл. 78а, ал.1 от НК / подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са налице причинени имуществени вреди/, съдът прие, че и за това престъпление подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поради което, след като го призна за виновен в извършване на престъплението по  чл. 253а, ал.1 предл. първо от НК, съдът на основание чл. 78а, ал.1 от НК/ в редакцията му към 12.04.2010 г., Д.в. бр. 26/2010 г./, поради наличието на горните законови основания освободи подсъдимия В. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание с оглед предвиденото такова в тази разпоредба на закона, предвиждащ административно наказание „глоба” в размер от 1 000лв. до 5 000 лв.. Размерът на това наказание съдът определи като взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, но и обстоятелството, че се касае до приготовление за разпореждане с имот, собственост на държавата, както и с оглед средствата и  начина на извършването му, проявената изключителна упоритост при извършването му с оглед демонстрираното публично неуважение и незачитане на закона и функциите на държавната власт, поради което обществената опасност на деянието и дееца е изключително висока. С оглед на което в рамките на предвиденото от законодателя в самата норма на закона/чл. 78а, ал.1 от НК/ съдът прецени, че за това престъпление следва да му бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства, а именно „глоба”в размер на 5 000 лв./пет хиляди лева/- максималното предвидено в специалната норма на закона административно наказание.

На основание чл.53, ал.1 б. „б” от НК и чл. 253а, ал.3 от НК съдът отне в полза на държавата имуществото, предназначено за изпирането на пари.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът кумулира така наложените по-горе наказания на подсъдимия В. като му наложи едно общо най- тежко наказание в размер на по-тежкото от тях, а именно наказанието „глоба” в размер на 5 000 лева.

         

          ІІ. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМАТА Р.Т.Б.:

 

         При определяне на наказанието съдът изходи от двата основополагащи принципа: законоустановеност и индивидуализация. Съгласно първия принцип законът в разпоредбата на чл. 311 ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер до пет години като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал.1 т.6 от НК..

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът прие следните смекчаващи вината и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства:

-               смекчаващи- добри характеристични данни,- липса на образувани и водени към момента други ДП срещу подсъдимата,- обстоятелството, че същата е възрастна жена, в пенсионна възраст, недоброто и здравословно състояние, както и

-               отегчаващи- наличието на предишно осъждане за извършено аналогично на настоящото деяние/ по чл. 282, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК/, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.2 б. „б” от НК и е наложено наказание „Пробация”за срок от 6 месеца;

-                липса на критично отношение към извършеното.

             Поради което определи наказанието на подсъдимата Б. при условията на чл. 54 от НК в рамките на предвиденото в закона наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът наложи на подсъдимата Б. наказание «Лишаване от свобода» под средата на предвиденото в закона такова, а именно в размер на две години лишаване от свобода. Този размер съдът намери за напълно съответен на извършеното от нея престъпление. Предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, и най- вече поради обстоятелството, че съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително същата да изтърпи наложеното и наказание, съдът отложи изтърпяването му във възможно най- дългия изпитателен срок от 5 години. Този срок съдът намери за достатъчен  с оглед предшестващото осъждане на подсъдимата за друго аналогично престъпление.

Съдът прецени, че в случая следва да наложи и предвиденото кумулативно в разпоредбата на закона допълнително наказание, а именно лишаването на подсъдимата от право да заема длъжността „нотариус”. Поради което и на основание чл.37, ал.1 т.6 и чл. 49, ал.2 от НК, във вр. с чл. 311, ал.1 от НК лиши подсъдимата Б. от право да заема длъжността „нотариус” за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Този срок съдът намери за достатъчен с оглед предшестващото осъждане на подсъдимата за друго аналогично престъпление и липсата на каквото и да е корекционно поведение.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

           Тъй като подсъдимият В. бе признат за виновен и му бе наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същият бе осъден да заплати в полза на Държавата половината от направените по делото разноски- в размер на сумата от 274, 50 лв..

 

             Тъй като подсъдимата Б. бе призната за виновна и и бе наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същата бе осъдена да заплати в полза на Държавата останалата половина от направените по делото разноски, а именно сумата в размер на сумата от 274, 50 лв..

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

           Като такива следва да се посочат  ниското правно съзнание на подсъдимите Д.В.Д. и Р.Т.Б., несъобразяването им със съществуващото нормативно законодателство, както и пропуските в него.

 

       Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си. 

 

 

     

                                                                                СЪДИЯ: 

                                                                                               /Спасена Драготинова/