МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 8/25.02.2013 г. по

НОХД № 19 по описа за 2013 г. на Окръжен съд - Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия С.Б.Й., ЕГН ********** е за това, че на 16.10.2012 г. в гр. С., дал подкуп – пари, 1 бр. Банкнота с номинал 10 /десет/ лева със сериен № АО 4530374 на полицейски орган, осъществяващ контрол на пътното платно – младши контрольор Г.П.П. в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Стара Загора, за да не извърши действия по служба – да състави по отношение на С.Б.Й., като водач на МПС – лек автомобил, марка «Фиат Марея» с рег. № СТ 8694 АР, акт за установяване на административно нарушение по чл.70, ал.3 и чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата – управление на МПС без включени задължителни къси светлини през деня и неизползване на обезопасителен колан по време на движение в гр. С.– престъпление по чл.304а от НК, вр. чл.304, ал.1 от НК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. С оглед направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, предлага на съда да му определи наказание лишаване от свобода, при условията на чл.58a, ал.1 от НК, което да индивидуализира при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на шест месеца, което след като  намали с 1/3 да му наложи четири месеца, изпълнението на което да отложи за изпитателен срок от три години. Пледира кумулативно предвидената санкция глоба да бъде определена в размер на 200 лева.  

 

Защитникът на подсъдимия – адвокат П.К. *** в хода на съдебните прения моли съда да приеме, че извършеното от подзащитния й Й. деяние, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно. В тази връзка моли, в случай че съдът приеме, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, да го признае за невинен и да го оправдае. Алтернативно иска, в случай че съдът приеме, че се касае за престъпно деяние, да индивидуализира наказанието лишаване от свобода при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което след редукцията му с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, да бъде определено в размер на 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Пледира за определяне на кумулативното наказание глоба в минималния размер от 100 лв.

 

Подсъдимият С.Б.Й. поддържа пледоарията на защитника си. В проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно от съда за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, съдът постанови предварително изслушване на страните, при което подсъдимият направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума подсъдимия изрази съжаление за извършеното престъпление.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият С.Б.Й. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН – **********.

На 16.10.2012 г., около 16,00 ч. подсъдимият С.Б.Й. заедно с приятеля си Н.П.Р. се прибирали от гробищен парт в близост до с. Х. с лек автомобил «Фиат Марея» с рег. № СТ 8694 АР, който бил управляван от подсъдимия Й..*** и обръщалото на «***» управляваният от подсъдимия Й. лек автомобил бил спрян за проверка от полицейски екит от сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – С.– мл. автоконтрольор Г.П.П. и мл. автоконтрольор Н.С.Н., във връзка с допуснато нарушение на ЗДвП – лекият автомобил се движел без включени светлини за движение през деня и водачът на автомобила и возещият се на предната седалка пътник – Н.Р., нямали сложени обезопасителни колани.

При извършената проверка свидетелят Г.П. установил самоличността на подсъдимия, след което го уведомил, че за тези две нарушения на ЗДвП ще му бъде съставен АУАН, а на пътника – свидетеля Н.Р., за неизползване на обезопасителен колан ще бъде съставен фиш. След това подсъдимият Й. бил поканен от свидетеля П. до служебния им автомобил за да му бъде съставен АУАН. Свидетелят П. започнал да пише фиша на свидетеля Р., а мл. контрольор Н. – АУАН на подсъдимия Й.. През това време подсъдимият започнал да обяснява на свидетеля П., че баща му починал преди една година и се връща от гробищния парк и допуснал тези нарушения, тъй като се разсеял. Извадил една банкнота с номинал от 10 лева и заявил на свидетеля П. да не му пишат АУАН с думите: «Не ми пишете актове, на ви десет лева да се почерпите, давайте ми документите и да тръгвам». След като казал това, подсъдимият хвърлил банкнотата от 10 лева на пода на предната лява седалка на патрулния автомобил. Подсъдимият Й. бил задържан и веднага свидетеля П. се обадил на дежурния на ОДЧ при Първо РУ «Полиция» - С. за да уведоми, че му е даден подкуп в размер на 10 лева, за да не изпълни служебните си задължения.

На място незабавно пристигнал дежурен екип, който извършил оглед на местопроизшествието - Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2012 г. /л.2-3 от ДП/, при който била иззета банкнотата от 10 лева със сериен № АО 4530374, приобщена като веществено доказателство по делото.

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия Й. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК, както и от вещественото доказателство.

 

Обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдибното производство, че е дал процесните 10 лева на полицейския служител за да се почерпи за помена на баща му, като не е имал намерение да дава подкуп,   съдът възприема като израз на неговата защитна позиция. С оглед направеното от подсъдимия самопризнание  в хода на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, т.е. признание на всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се подкрепя от доказателствата, събрани по досъдебното производство се установява, че Й. е дал банкнотата от десет лева, явяваща се неследващ се дар, за да не извърши полицейския орган действие по служба – да не му състави акт за допуснатите административни нарушения по ЗДвП. От друга страна за наличието на субективния елемент от състава на престъплението се съди не от обясненията на подсъдимия, а от обективно извършените от него действия. Изречените от подсъдимия към свидетеля Петков думи: «Не ми пишете актове, на ви десет лева да се почерпите, давайте ми документите и да тръгвам» и подхвърлянето на банкнотата от 10 лева на пода на предната лява седалка на патрулния автомобил сочат на пряк умисъл при даването на подкупа от десет лева.

В обясненията на подсъдимия и в пледоарията на защитника в хода на съдебните прения се развиват съображения, че деянието е извършено от подсъдимия в особено психическо състояние / силно разстроен поради това, че непосредствено преди извършването му е посетил гробищния парк, където е бил направен помен по повод една година от смъртта на баща му/, при което същият извършвал неадекватни действия и постъпки. Съдът намира за недоказани тези твърдения. Установено е, че подсъдимият е посетил гробищния парк, но недоказано е да е извършван помен - една година от смъртта на баща му. Напротив, от удостоверението за наследници се установява, че Б.А.Й., баща на С.Й. е починал на 02.08.2011г. Деянието по обвинението е извършено на 16.10.2012г. и не съвпада с годишнината от смъртта на родителя на подсъдимия, поради което обясненията за силно разстроено състояние са неправдоподобни. Същият се е намирал в особено психическо състояние, което е наложило освидетелстването му от психиатър, но едва след задържането и отвеждането му в РУП – Стара Загора, след извършване и установяване на настоящото деяние.

 

         ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимия С.Б.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.304а от НК, вр. чл.304, ал.1 от НК, като на 16.10.2012 г. в гр. С., дал подкуп – пари, 1 бр. банкнота с номинал 10 /десет/ лева със сериен № АО 4530374 на полицейски орган, осъществяващ контрол на пътното платно – младши контрольор Г.П.П. в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Стара Загора, за да не извърши действия по служба – да състави по отношение на С.Б.Й., като водач на МПС – лек автомобил, марка «Фиат Марея» с рег. № СТ 8694 АР, акт за установяване на административно нарушение по чл. 70, ал.3 и чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата – управление на МПС без включени задължителни къси светлини през деня и неизползване на обезопасителен колан по време на движение в гр. С..

От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието – че дава подкуп – пари на полицейски орган, осъществяващ контрол на пътното платно, за да не извърши полицейския служител действие по служба и е искал настъпването на обществено опасните последици от деянието.

Съображенията на защитата, че не е престъпно деянието, извършено от подсъдимия С.Й., тъй като макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.304а, вр. чл.304 от НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, т.е. че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, не се възприемат от съда. Действително стойността на предмета на подкупа – една банкнота с номинал от 10 лева е ниска, но това не може да обоснове нито малозначителност, нито явна незначителност на обществената опасност на деянието с оглед на нарастващия брой на престъпления от този вид и отношението на обществото към тях.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното престъпление по чл.304а от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

 

При индивидуализация на наказанието съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

 

С оглед на направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК и императивния характер на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а от НК. Съдът намери, че по отношение на подсъдимия Й. не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или наличието на изключително такова, поради което не са налице едновременно условията по чл.58а, ал.1 и условията на чл.55 от НК, с оглед на което определи наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а, ал.1 от НК. При индивидуализиране на наказанието “лишаване от свобода” съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран по право/ и изразеното критично отношение към извършеното деяние, а като отегчаващо отговорността обстоятелство – недобрите данни за подсъдимият - видно от справката за нарушител от региона е, че е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Съдът съобрази и по-ниската степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпления с оглед на ниската стойност на предмета на подкупа. Ниска степен на обществена опасност като деец разкрива и подсъдимия. Като причина и условие за извършване на престъпното деяние съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред. Отчитайки превеса на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, наличието на отегчаващо такова, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, съдът намери, че наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което след редуцирането му с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК в размер на 4 месеца е достатъчно, за да се постигнат целите на специалната и на генералната превенция по чл.36 от НК.

Съдът, като прие наличието на кумулативните предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на така наложеното наказание “лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 години.

Съдът, като отчете  имотното състояние на подсъдимия, му наложи кумулативно предвиденото по-леко наказание “глоба”, което определи в минималния размер от 100 лева.  

 

Съдът на основание чл.307а от НК постанови да бъде отнет в полза на Държавата предмета на престъплението - една банкнота с номинал 10 лева със сериен № АО 4530374.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: