МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  7/ 25.02.2013г.

       ПО НОХД №  100 /2013г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

            Производството е на основание чл.343б, ал.1  от НК и чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК, във вр. 58а, ал.1 от НК.

 

 На 19.02.2013г. е внесен обвинителен акт по бързо производство № 202 /2013г. по описа на РУ”Полиция” – гр.Казанлък и прокурорска преписка № 526 /2013г. по описа на  Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия Д.Д.Р., затова че на 09.02.2013г. около 03.40 часа  в гр. К., обл. С.З.по бул.”Р.д.“ в посока север-юг е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ф.П.” с рег. № СТ 1655 АР  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,  а именно – 1,21 на хиляда установено по надлежният ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410 “ с фабричен № 0189  – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, както  и за това, че по същото време и място на 09.02.2013 год. в гр. Казанлък обл. Стара Загора на бул.”Розова долина“   е  дал подкуп – парична  сума от 40.00 лева на длъжностни лица- полицейски органи –  младши автоконтрольор І степен  И.Ц.Ц.  в група “Пътен контрол “ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К. и младши автоконтрольор І степен  Б.Д. Г.  в група “Пътен контрол“ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К., за да не извършат действия по служба-да не съставят по отношение на него, като водач на МПС  акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата-престъпление по чл. 304 а  във в вр. с чл. 304 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло така предявеното обвинение като счита същото за изцяло обосновано и доказано, поради което предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Взема отношение по въпроса за наказанието, което следва да наложи съда за двете престъпления, като предлага на съда за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, с оглед направените пълни самопризнания и изразеното му съжаление за стореното и чистото му съдебно минало, както и с оглед наличието само на две административни наказания по ЗДвП и младата му възраст да му бъде наложено наказание „Пробация”, изразяващо се в двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, както и да му бъде наложено допълнително наказание „Лишаване от право да управлява МПС” също за срок от шест месеца.  За второто деяние – това по чл.304а, вр. с чл.304 от НК предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” към минимума предвиден от закона с приложение на чл.66, ал.1 от НК. Освен това счита, че следва за това му престъпление да му бъде наложено и кумулативно предвиденото за това наказание „Глоба” в минимален размер”, а веществените доказателства по делото, а именно паричната сума от 40.00 лева да бъде отнета в полза на държавата. Счита, че е налице основанието на чл.23, ал.1 от НК за налагане на едно общо наказание на подсъдимия в размер на по-тежкото от тях.

Защитникът на подсъдимия Д.Д.Р. адв.Р.К., заявява, че с оглед направените от подзащитния му пълни самопризнания по фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Взема мотивирано становище относно вида и размера на наказанието, което според него следва да се наложи на подзащитния му, като счита, че с оглед наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства и предвид протичането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ- чл. 371 т.2 от НПК, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, и на подзащитния му да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в един минимален размер. Моли, с оглед тежестта на предвидената на закона санкция за конкретното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК да не бъде налагано наказанието „Пробация” въпреки наличието в случая на посочените от прокурора изключителни и многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Счита, че по-лекото наказание в случая е „Лишаване от свобода” с приложението на чл.66, ал.1 от НК, поради което моли наказанието да бъде определено при приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.  Също така моли допълнителното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, с оглед значителните пречки, които би представлявало за подзащитния му лишаването от правоуправление, да бъде наложено в минимален размер. Още повече, че  в случая концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, установена с техническо средство е на границата на допустимото такова от 1,20 на хиляда, а именно 1,21 на хиляда. Също така моли, с оглед данните от декларацията за семейно, имотно и материално положение на подзащитния му размера на глобата да бъде определена в минимален размер.

             Подсъдимият Д.Д.Р. поддържа казаното от защитника си. Признава се за виновен по предявеното му обвинение, изразява искрено съжаление за извършеното и моли за налагане на една минимална  присъда. Заявява, че второто си престъпление, а именно даването на подкупа е извършил, тъй като е бил повлиян от изказвания на свои познати, че ако даде пари на санкциониращите органи няма да му бъде съставен АУАН, но с оглед случилото се си е дал сметка и счита, че извършеното повече няма да се повтори.

  В последната си дума заявява, че е виновен и ще си понесе последиците, като единствено моли за налагане на по-малко наказание „Лишаване от правоуправление на МПС, тъй като с това си изкарва средствата за препитание.

 

             ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият Д.Д.Р. е роден на ***г. в гр.Ст.Загора е българин, български гражданин, живущ *** ..  

          На 09.02.2013год.  подсъдимият Д.Д.Р. и св.Р.К.  били в бар “ П. “ в гр.К.. Около 02.00часа към тях се присъединил и св.И.Х.. И тримата пили бира в заведението. След 03.00 часа тримата решили да се прибират в гр.П.б.  с управлявания от  подсъдимия Д.Р. лек автомобил марка ”Ф.П.“ с рег. № СТ 1655 АР. Движейки се по бул.”Р.д.“ в посока север-юг,  около 03.40 часа автомобила бил спрян за проверка от патрул на КАТ при РУП- Казанлък, състоящ се от свид.Б.Г. и свид.И.Ц.. Водачът на автомобила  подсъдимия Д.Р. бил извикан до патрулният автомобил за да  бъде тестван за употреба на алкохол с техническа средство “Дрегер Алкотест -7410“ с фабричен № 0189. След извършения тест, уредът  отчел концентрация в издишвания от подсъдимия Р. въздух 1,21 промила на хиляда. Свидетелят И.Ц. обяснил на подсъдимия Р., че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Подсъдимия Р. започнал да увещава полицаите да не му съставят акт, и че щял да измисли нещо. Виждайки, че полицаите започнали да съставят АУАН, подсъдимият отишъл до своя автомобил. След малко се върнал обратно и хвърлил на кората на патрулният  автомобил две банкноти с номинал от по 20 лева, като казал: “Това е да се почерпите и да оправим работата, нищо не е станало, почерпете се за мое здраве”. Виждайки това двамата полицаи веднага уведомили дежурния при РУП-Казанлък. Веднага на място е пристигнала дежурната оперативна група, като е извършен оглед на местопроизшествието и с протокола за оглед  са иззети двете банкноти от по 20 лева, емисия 2007 год. със серия № БЗ 0965215 и серия № БВ 3763883. На подсъдимия Р. е бил съставен АУАН с бланков № Р -967892 и му е връчен талон за медицинско изследване с бланков № 0334684. В същия талон подсъдимият Р. собственоръчно  вписал отказа си да даде кръв за изследване.

          По описания начин с деянията си на 09.02.2013г. в гр.К. на бул.”Р.д.” подсъдимият Д.Д.Р. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1 от НК.

          Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият се признава за виновен,  поради което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. Още повече, че обвинителния акт е внесен по реда на бързо полицейско производство – чл.356–чл.361 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият отново направи пълни самопризнания за фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заяви, че не оспорва всички извършени до момента процесуално-следствени действия и събрани доказателства в досъдебното производство, и не желае да събират повече доказателства относно тези факти. Той и защитника му също са заявили желание делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие  - по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл.371 т.2 от НПК.  С оглед на което съдът е дал ход и е разгледал делото именно по този ред като с определение на основание чл.372  ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Предвид гореизложеното, както и въз основа на направеното от подсъдимия пълно самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, съпоставено със събраните по ДП доказателства, съдът счете, че по безспорен начин е установена гореописаната фактическа обстановка.

  Поради което прие, че с деянието си подсъдимият Д.Д.Р., затова че на 09.02.2013г. около 03.40 часа  в гр.К., обл.С.З. по бул.”Р.д.“   в посока север-юг е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ф.П.”с рег. № СТ 1655 АР  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,  а именно – 1,21 на хиляда установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410 “ с фабричен № 0189, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Също така прие, че с деянието си,  извършено на същата дата и място -  на 09.02.2013 год. в гр. Казанлък обл. Стара Загора на бул.” Розова долина “   е  дал подкуп – парична  сума от 40.00 лева на длъжностни лица- полицейски органи –  младши автоконтрольор І степен  И.Ц.Ц. в група “Пътен контрол“ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К. и младши автоконтрольор І степен  Б.Д.Г. в група “Пътен контрол “ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К., за да не извършат действия по служба-да не съставят по отношение на него, като водач на МПС  акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и фактическия състав на престъплението  чл.304а,  във вр. с чл.304 ал. 1 от НК.

Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по ДП доказателства, а именно: уведомление -л.1 ; докладна - л.2-3, протокол за оглед л.5-6, постановление за привличане на обвиняем л.9, протоколи за разпити - л.10-14; справка и длъжностно характеристика на полицейски служител л.16-17;  копие от АУАН л.19; свидетелство за съдимост – л.24; декларация за семейно и материално положение – л.25; веществени доказателства - 2бр. банкноти с номинал 20 лева емисия 2007 год.  със сериен № БЗ 0965215 и  със сериен № БВ 3763883запечатана в полиетиленов плик и приложена към делото, всички приети и приобщени като доказателства по делото след прочитане и предявяване по съответния процесуален ред.

                От показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски органи, осъществявали редовно дежурство по същото време и място, а именно: св.Б.Д.Г. и св.И.Ц.Ц., както и от останалите посочени по- горе доказателства, се установява какво е било поведението на подсъдимия по време на деянието, установяват се всички обективни и субективни признаци от състава на деянието, включително времето, мястото и начина на извършването му, респ. извършването му от подсъдимия. Всички те, както и признанията на подсъдимия  кореспондират напълно с приетото за установено от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Освен това обвинението се доказва и от показанията на свидетелите И.Н.Х. и Р.Х. К., които същият ден са били заедно и са консумирали алкохол в бар”П.” в гр.К. и свидетелстват за това, че подсъдимия е бил употребил значително количество алкохол, след което се е качил в лекия си автомобил и го е привел в движение, както и че до стола на „ДНА” ги е спрял полицейския автомобил марка „Лада-Нива”. Същите са били заедно с подсъдимия не само в заведението, но и в лекия му автомобил, когато му е бил съставян АУАН и свидетелстват, че подсъдимият действително се е качил да управлява лекия си автомобил в нетрезво състояние.Заявяват, че лекия му автомобил е бил със затъмнени задни стъкла и не са разбрали от него, че се е опитвал да дава пари на полицаите.

                   По делото е представена и ежедневна ведомост на личния състав на група „ООР” и „ЛК” за 08.02.2013г., както и типови длъжностни характеристики за длъжностите „младши автоконтрольор” І степен  И.Ц.Ц. в група “Пътен контрол “ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К. и „младши автоконтрольор” І степен  Б.Д.Г.  в група “Пътен контрол “ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К.. По делото е приложен и АУАН от който е видно, че на датата 09.02.2013г. около 3:30ч. в гр.К. на подсъдимия на посоченото място е бил съставен горния акт, именно за това, че след извършена проверка с техническо средство е било установено, че същия е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта – 1,21 на хиляда установено по горния начин. От съставения му ТМИ е видно, че същия е отказал да даде кръв, поради което е приложен резултата от измерването с техническо средство.

                   Подкупът е даден на полицейски органи по време на изпълнение на служебните им задължения. Облагата не им се следва и е дадена от подсъдимия за да не извършат действия по служба- да не съставят АУАН за извършени от него административни нарушения.

                  Предвид което, с оглед на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че по безспорен начин е установено, че инкриминираните деяния са осъществени  от подсъдимия  Д.Д.Р. от обективна и субективна страна.

 

                   ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

  При така изяснената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Д.Д.Р. за това, че на 09.02.2013 година около 03.40 часа  в гр. К., Обл. С.З. по бул.” Р.д.“  в посока север-юг  е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “  Ф.П.” с рег. № СТ 1655 АР  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда  а именно – 1,21 на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410 “ с фабричен № 0189, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК  и същото е безспорно установено и доказано.

От обективна страна е непротиворечиво установено, че подсъдимият на посочената дата и място е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда  а именно – 1,21 на хиляда установено по надлежният ред. Касае се до престъпление на просто извършване, а от субективна страна е налице пряк умисъл.  Същото е с висока степен на обществена опасност, тъй като е широко разпространено в национален мащаб и спада към престъпленията по Раздел ІІ на глава ХІ – Общоопасни престъпления- по транспорта. Употребата на алкохол при управление на МПС с концентрация над законно допустимата, което деяние за подсъдимия Д.Д.Р. е извършено за първи път с оглед справката му за съдимост, определя квалификацията му по ал.1 на чл.343б от НК, а не по ал.2 на същата разпоредба, която касае повторното извършване на горното деяние. Тъй като същият се е качил да управлява собственото си МПС в нетрезво състояние, и макар същият да твърди, че е консумирал само 4 бири, резултатът от тестването с техническо средство, както и отказът му да даде кръвна проба, квалифицират деянието му като деяние, извършено с пряк умисъл. Поради което не се касае до административно нарушение по ЗДвП, за каквито преди това, видно от справката му за нарушител, се установява, че е бил санкциониран, и за които са му били налагани административни наказания „Глоби” в минимален размер. Касае се до осъществяване на престъпния състав на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК и това обстоятелство се е съзнавало напълно от подсъдимия, именно поради което същият е отказал да даде кръвна проба, и е извършил и второто си деяние- даването на подкупа. От справката за нарушител не се установява да му е налагано преди това административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. Поради което квалификацията в обвинителния акт по чл.343б, ал.1 от НК е правилна.

Освен това  съдът счете, че е безспорно установено и второто деяние по обвинителния акт, а именно че с горепосоченото си поведение подсъдимият Д.Д.Р. за това, че на 09.02.2013 год. в гр.К.обл. С.З. на бул.”Р.д.   е  дал подкуп – парична  сума от 40.00  лева , една банкнота с номинал 20.00 лева  емисия 2007 год.  и със сериен № БЗ 0965215    и в една банкнота с номинал 20.00 лева  емисия 2007 год.  и със сериен № БВ 3763883  на длъжностни лица- полицейски органи  младши автоконтрольор І степен  И.Ц.Ц. в група “Пътен контрол “ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К. и младши автоконтрольор І степен  Б.Д.Г.   в група “Пътен контрол “ на сектор “Охранителна полиция” към РУ”Полиция” –К. ,за да не извършат действия по служба - да не съставят по отношение на него като водач на МПС акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, с което е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.304а, във връзка с чл.304, ал.1 от НК, и същото е безспорно установено и доказано.

   Касае се до престъпление по чл.304а от НК, представляващо по-тежко наказуемият състав на престъплението по чл.304, ал.1 от НК /основен състав/, деяние с висока степен на обществена опасност, спадащо към така наречените корупционни престъпления, особено разпространени в национален мащаб. Подкупът по смисъла на чл.304, ал.1 от НК е едно от най-тежките престъпления против дейността на държавните органи и обществените организации. В случая поради това, че се касае до даване на подкуп, е налице хипотезата на т. нар.  активен подкуп, регламентиран в чл.304, ал.1 от НК. Субект на този вид подкуп може да бъде само длъжностно лице. А поради специалното качество на адресата на подкупа в случая- полицейски органи, се касае до по-тежко квалифицирания състав на чл.304а от НК /нов, ред. Д.в..бр.26/ 2010г./. Изпълнителното деяние се изразява в даването на имотна облага на това длъжностно лице заради /срещу/ негово действие по служба. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице /полицейски орган/ тя не му се полага, т.е. за нейното вземане няма законно основание. В случая с подхвърлянето на банкнотата в полицейския автомобил, въпреки че не се е стигнало до приемане от длъжностните лица полицейски служители, в съзнанието им е била изградена субективната представа относно мотивирането за нарушенията на служебните им задължения, поради което последното се приема за довършено деяние, а не за опит към такова.

 

          ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА: 

 

Формата и видът на вината и при двете престъпления е прекият умисъл. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Д.Д.Р., е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, като е искал и е целял настъпването им, поради което при извършването и на двете деяния е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Д.Д.Р. е осъществил състава и на двете престъпления, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.343б, ал.1 от НК и чл. 304а, вр. с чл. 343, ал.1 от НК.   

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанията за двете деяния на подсъдимия при условията на чл. с чл. 58а от НК. Поради което при определяне на наказанието на подсъдимия приложи разпоредбата на чл. 58а,  ал.1 от НК.   

Досежно престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК:

Разпоредбата на чл. 343б, ал.1 от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в размер до една година.

Определянето на наказанието при условията на чл. 58а, ал.4 от НК/ макар и за това да са налице съответните условия/ в случая би довело до налагане на едно несъразмерно тежко за извършеното престъпление от  подсъдимия наказание, тъй като в такъв случай съдът би следвало да му наложи наказание ”Пробация”. Изпълнението на това наказание в случая не би било съвместимо с упражняваната от него трудова дейност. Предвид което съдът като се съобрази с изразеното становище от страна на подсъдимия и неговия защитник прецени като най- подходящо наказанието „лишаване от свобода”.

Предвид наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, млада възраст, трудовата ангажираност в периода на извършване на деянието,  ниска концентрация на алкохол в кръвта, и липсата на отегчаващи такива, съдът счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Предвид което съдът определи прецени, че най- подходящо с оглед целите на генералната и специалната превенция по отношение на подсъдимия за извършеното от него деяние би било наказанието лишаване от свобода в размер на 6 месеца. На основание чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3/една трета/ и определи същото в размер на 4 месеца. На основание чл.343г, във вр. с чл. 343б,ал.1, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия Р. и допълнителното наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца като отчете обстоятелството, че същият живее в отдалечено населено място от место работата си и лишаването му за по- дълъг срок от правоуправление на МПС би било ненужно с оглед превенцията, която следва да бъде упражнена спрямо него като деец с ниска степен на обществена опасност и предвид установената малка концентрация на алкохол в кръвта.

 

Досежно престъплението по чл. 304а от НК

Разпоредбата на чл. 304а от НК налагането на наказание лишаване от свобода в размер до десет години и кумулативно глоба до петнадесет хиляди лева.

Определянето на наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК  /макар и за това да са налице съответните условия/ в случая би довело до налагане на едно несъразмерно тежко за извършеното престъпление от  подсъдимия наказание, тъй като в такъв случай съдът би следвало да му наложи наказание ”Пробация”. Изпълнението на това наказание в случая не би било съвместимо с упражняваната от него трудова дейност. Предвид което съдът като се съобрази с изразеното становище от страна на подсъдимия и неговия защитник прецени като най- подходящо наказанието „лишаване от свобода”.

Предвид наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, млада възраст, трудовата ангажираност в периода на извършване на деянието, сравнително ниска стойност на дадения подкуп/ 40 лв./, и липсата на отегчаващи такива, съдът счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, макар самото деяние да се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед своя характер и степен на засягане на обществените отношения.

Поради което съдът прецени, че за това престъпление най- подходящо с оглед целите на генералната и специалната превенция по отношение на подсъдимия за извършеното от него деяние би било наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година/ 12 месеца/. На основание чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 /една трета/ и определи същото в размер на 8/осем/ месеца.

Предвид високата обществена опасност на деянието както и с оглед липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, съдът счете, че наред с основното наказание следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”. Съдът счете, че с оглед  данните от декларацията за СИМП на подсъдимия това наказание следва да бъде определено към  минималния размер, предвиден в закона, а именно - в размер на 300/триста/ лева, платима в полза на Държавата.

На основание чл.307а от НК  съдът  отне в полза на Държавата предмета на престъплението –паричната сума от 40 лева. Поради което разпореди веществените доказателства по делото- една банкнота с номинал 20.00 / двадесет / лева  емисия 2007 год.  и със сериен № БЗ 0965215, и една банкнота с номинал 20.00 / двадесет / лева  емисия 2007 год., със сериен № БВ 3763883, запечатани в плик, намиращи се на съхранение в сейф на ОС- Стара Загора,  след влизане на присъдата в законна сила да бъдат предадени на БНБ.

Предвид наличието на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК съдът кумулира така наложените по отношение на подсъдимия Р. наказания като наложи  по- тежкото от тях, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от 8/осем/ месеца.

Тъй като счете, че по отношение на подсъдимия са налице основанията на чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на така определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, т.е. в минимален срок с оглед  липсата на необходимост от по- продължителен период за превантивно въздействие  върху подсъдимия.

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини  към така определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. наложеното на основание чл.343г, във вр. с чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини  към така определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р. наложеното на основание чл.304а,  вр. с чл. 304, ал. 1 от НК наказание – „глоба” в размер на сумата от 300 лв./ триста лева/, платима в полза на Държавата.

Съдът намери, че така определените  наказания отговарят напълно на целите на чл.36 от НК и са най- подходящи и целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

                  Поради липсата на каквито и да било направени, респ. отразени в обвинителния акт разноски по делото, въпреки че на основание чл.189 от НПК подсъдимият, който е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, дължи заплащането  им, такива не следва да бъдат присъждани.

 

                   ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

    Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените устои и законите на обществото, съществуващите в страната обстановка и условия за извършване на подобен род деяния.

 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                             СЪДИЯ: 

                                                                                                            / СП. ДРАГОТИНОВА/