Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер....…30…...15 февруари.....…..Година 2013......Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На шестнадесети януари …….....................Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                  КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар  Даниела Хопчева

Прокурор Вероника Гьонева

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1226………………по описа за 2012 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

    

Обжалвана е Присъда №121/29.05.2012г., постановена по НОХД №204/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Н.Х.М. е признат за виновен в това, че на 02.12.2011г. в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло 0,4591грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни % на стойност 2,75 лв., кокаин с нетно тегло 4,0442 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент кокаин 25,2 тегловни % на стойност 363,97 лв. и хероин с нетно тегло 3,7402 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 26,1 тегловни %  на стойност 243,11 лв., поради което и на основание чл.345а ал.3 т.1 от НК и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от четири години, както и на глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Със същата присъда подсъдимият Н.Х.М. е признат за виновен в това, че на 02.12.2011г. в гр.Стара Загора държал огнестрелно оръжие – видоизменен газов пистолет марка “BLOW COMPACT” /Блоу Компакт/, калибър 9 мм, с фабр. №8-4717, пригоден за възпроизвеждане на изстрели с проектил с диаметър до 5,5 мм, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 9 броя халосни патрони, от които 4 броя снарядени с оловни сачми с диаметър 2,2-2,5 мм и 5 броя – снаряден с тъповърхи метални проектили с диаметър 5 мм и дължина 7 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Н.Х.М. е определено едно общо наказание до размера на най-тежкото от горепосочените, а именно – две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от четири години, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

 

В предвидения от закона срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ч. - защитник на подсъдимия Н.М., с която постановената присъда се обжалва изцяло като незаконосъобразна, немотивирана и неправилна и се прави се искане въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да отмени постановения такъв по НОХД №204/2012г. по описа на Старозагорски районен съд и да признае подзащитния му за невиновен.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора моли съда да остави в сила обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана.

 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от двамата защитници на подсъдимия – адв. Ч. и адв. К., които развиват подробни доводи за незаконосъобразността и необосноваността на атакуваната присъда. Изразява се становище за недоказаност на авторството на всяко от престъпните деяния, поради което се иска отмяната на съдебния акт и постановяване на нова, оправдателна присъда.

 

В дадената му дума за лична защита в с.з. на 31.10.2012г. жалбоподателят-подсъдим Н.Х.М. поддържа изложеното от двамата си защитници. В с.з. на 16.01.2013г. след възобновяване на съдебното следствие жалбоподателят не се явява.

 

В последната си дума в с.з. на 31.10.2012г. подсъдимият Н.Х.М. заявява, че се счита за невинен.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Против подсъдимия Н.Х.М. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.345а ал.3 т.1 от НК за това, че на 02.12.2011г. в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества – марихуана /канабис, коноп/, с нетно тегло 0,4591 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6 тегловни % на стойност 2,75 лева; кокаин, с нетно тегло 4,0442 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент кокаин 25,2 тегловни % на стойност 363,97 лева и хероин с нетно тегло 3,7402 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 26,1 тегловни %, на стойност 243,11 лева. Внесено е обвинение и за извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК - за това, че на 02.12.2011г. в гр.Стара Загора, държал огнестрелно оръжие – видоизменен газов пистолет, марка “BLOW COMPACT” /Блоу Компакт/, калибър 9 мм с фабр. №8-4717, пригоден за възпроизвеждане на изстрели с проектил, с диаметър до 5,5 мм, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 9 броя халосни патрони, от които 4 броя снарядени, с оловни сачми с диаметър 2,2–2,5 мм и 5 броя - снарядени, с тъповърхи метални проектили, с диаметър 5 мм и дължина 7 мм, без да има за това надлежно разрешение.

По делото не се спори, че при извършената проверка на инкриминираната дата от свидетелите *** и ***  на управлявания от св. *** лек автомобил последният при разпореденото му излизане от автомобила пуснал на земята станиолено пакетче. Това действие на ***, който бил и водач на автомобила, накарало полицейския патрул да потърси съдействието на компетентни служители от ОД на МВР, като до пристигането им на лицето било разпоредено да не се движи. Подсъдимият Н.М. седял през цялото време на предна дясна седалка, като му било разпоредено да остане на мястото си така, че да се виждат ръцете му. Не се спори също, че М. бил облечен с яке, в джобовете на което при последвалия обиск били открити различни видове и количества високорискови наркотични вещества. Оспорва се авторството на деянието с доводите, че якето, в което са открити процесните високорискови наркотични вещества, принадлежи на друго лице, тогавашен служител във фирмата на родителите на подсъдимия – св. *** . В тази връзка се твърди, че на инкриминираната дата се наложило М. в офиса на фирмата да се преоблече, като оставил личното си кожено яке и облякъл якето на св.*** . Въззивният съд при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал се солидаризира с изводите на решаващия съд, че така  поднесената версия от подсъдимия и защитата е неубедителна и представлява само защитна теза. Тези факти се изнасят от подсъдимия Н.М. в дадените обяснения, както и от  свидетелите *** , *** и *** . Материалите по делото сочат, че у свидетеля *** са открити също наркотични вещества, както и че същият е в приятелски отношения с подсъдимия, което дава достатъчно основания на съда да не кредитира с доверие депозираните показания. Нещо повече, поведението на този свидетел при спирането му от автопатрула само по себе си сочи на желанието му да не бъдат открити у него и подсъдимия М. процесните наркотични вещества и съответно да бъде избегнато наказателно преследване. По делото е категорично установено, че при подадения сигнал със стоп палка св.*** не спрял, а подминал автопатрула, което наложило последният да потегли веднага след автомобила. След наложилото се по-късно спиране, св.*** на два пъти отказал да изпълни разпореждането на св.*** да излезе от автомобила и се подчинил едва след отправеното му предупреждение от полицейските служители, че при трети отказ ще се наложи употребата на сила и помощни средства. Съответно при слизането от автомобила, *** хвърлил на земята станиолено топче, като се опитал да го смачка и ритне под автомобила. През цялото това време подсъдимият по разпореждане на полицейските служители останал неподвижно на предна дясна седалка в позиция да бъде следено движението на ръцете му. Ето защо по този начин била осуетена всяка възможност за скриване или за хвърляне на носените в джобовете на якето наркотични вещества. Нещо повече, при установяване на самоличност подсъдимият извадил личните си документи от якето – факт, който допълнително потвърждава обстоятелството, че носеното шушляково яке е негова лична собственост. Св.*** е майка на подсъдимия, поради което при преценката на депозираните от същата показания следва да се държи сметка за нейната заинтересованост, поради изключително близката родствена връзка, от изхода на делото. Впрочем, факт е, че именно св.*** настоявала бившият й служител *** да свидетелства по делото в полза на подсъдимия Н.М.. Депозираните от този свидетел показания са изключително неубедителни и недостоверни на фона и на категорично заявеното от него, че предварително е чел обвинителния акт. Последното обстоятелство само по себе си дискредитира тези показания. Към това следва да се добави още, че, опитвайки се да се придържа към изнесените в обвинителния акт факти досежно вида, количеството и стойността на откритите наркотични вещества, свидетелят все пак е заявил съвсем погрешно в кои джобове на якето, за което е твърдял, че е негово, е поставил наркотичните вещества. Свидетелят обаче е категоричен, че нито по-рано, нито към момента на проведения разпит, е употребявал наркотици – факт, който трудно може да обясни твърдяното закупуване на намерените количества различни видове високорискови наркотични вещества. Към изложеното следва да се добави още, че при извършения обиск подсъдимият не е пожелал да даде обяснения досежно откритите наркотични вещества в якето, респективно, не е заявил изнесеното по-късно в съдебното производство, че е облякъл чуждо яке. Изясняването на последното обстоятелство, ако същото е вярно, би било нормалната реакция в такава ситуация, тъй като би позволило да бъде отклонено спрямо М. провеждането на наказателно преследване. Видът, количествата високорискови наркотични вещества, открити при извършения обиск на подсъдимия, както и процентното съдържание на активен наркотичнодействащ компонент във всяко от тях, са установени по категоричен начин от заключението на изготвената физико-химическа експертиза. Впрочем, това заключение е било прието без каквито и да е възражения от подсъдимия и неговия защитник в първоинстанционното производство. Отразеното в протокола за обиск за обект №2, че при проведения полеви наркотест реагира на амфетамин, не може да обори и постави под съмнение изводите на експерта за веществото, съставляващо този обект, които са направени след специално лабораторно изследване. Тези изводи се подкрепят и от заключението на допълнителната физико-химическа експертиза, изслушано и прието във въззивното производство. В това заключение вещото лице категорично разяснява, че всички видове полеви тестове са предназначени само за първоначална идентификация на вещества със съмнение за наркотични и в никакъв случай не трябва да се интерпретират като безспорно доказателство, както и да се използват като метод за точна и категорична идентификация на наркотици. В заключението се сочи още, че веществото, описано като обект №2, е доказано, че представлява кокаин по четири паралелно приложени метода на изследване – микроскопски, капков, ТСХ и газова хроматография. Ето защо за въззивния съд не остава никакво съмнение, че веществото, иззето при извършения обиск на подсъдимия, описано като обект №2 в изготвения за това протокол, представлява кокаин. Едно от наркотичните вещества, открито у Н.М., е хероин. При последвалото претърсване и изземване в жилището на подсъдимия, са открити на две различни места по три къса фолио, сгънати по специален начин, като по всички тях са намерени жълтеникави, съответно кафеникави зацапвания. Първите три къса фолио са открити и иззети от джоб на левия ръкав на черно мъжко яке в гардероб в коридора на жилището, а останалите три броя топчета от станиол са намерени и иззети в кошче за смет в банята на жилището. Заключението на изготвената физико-химическа експертиза е категорично, че по всяко от описаните късчета станиол се е доказало наличие на хероин в следово количество. Последните обстоятелства допълнително подкрепят направените изводи за доказано авторство на деянието по чл.354а ал.3 т.1 НК.

Въззивният съд намери за доказано и авторството на деянието по чл.339 ал.1 НК. Безспорно е доказано, че процесният видоизменен газов пистолет марка “BLOW COMPACT” /Блоу Компакт/, калибър 9 мм, с фабр. №8-4717, е открит и иззет от гардероб в антрето на обитаваното от  подсъдимия и семейството му жилище. След проведения повторен разпит на участвалите при извършеното претърсване и изземване полицейски служители – св.И.И. и св.И.Д., се установява, че пистолетът е бил поставен в свободно състояние в гардероба под закачените дрехи. Съответно до пистолета е намерен и пълнителят с процесните боеприпаси. Безспорно е доказан и фактът, че жилището е собственост на родителите на подсъдимия, които никога не са го обитавали. Последното обстоятелство потвърждава и майката на подсъдимия, собственичка на жилището, в депозираните пред районния съд показания. Св. *** заявява също, че е настанявала в това жилище техни колеги или близки, като заявеното от нея сочи на инцидентно наложило се настаняване, а не за трайно пребиваване на съответните лица там. Същата свидетелка е посочила още, че, като правели ремонти, качвали багажи, но твърди, че пак са ги връщали. Така заявеното от свидетелката, наред с безспорно установеното, че семейството на М. се е настанило и обитава жилището от няколко месеца, категорично изключва наличието на чужд багаж или вещи в това жилище, освен на подсъдимия и семейството му. Изложеното по-горе за открити станиолени късчета, сгънати по специален начин, в джоба на левия ръкав на мъжко яке в същия гардероб, в който е намерен и видоизмененият газов пистолет, както и в кошче за смет в банята, всички с оставено следово количество хероин по тях, недвусмислено сочи на ползването на този гардероб от подсъдимия Н.М.. Банята, респективно и кошчето за смет там, се ползват ежедневно като сервизно помещение от семейството на М. /от него и съпругата му/, което изключва възможността изхвърлените в това кошче станиолени късове да са оставени от други лица, обитавали преди време жилището. Якето в гардероба, в чийто джоб на ръкава са открити другите станиолени късове със зацапване от хероин, е мъжко, което категорично изключва ползването му като връхна дреха от съпругата на М.. Всички тези обстоятелства и доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, налагат извода, че гардеробът, в който са открити видоизмененият газов пистолет и боеприпаси, се ползва от подсъдимия М.. Установи се, че пистолетът и пълнителят не са били прибрани и укрити по някакъв начин, а са били оставени свободно върху долния плот на гардероба под висящите дрехи, в частност, и под мъжкото яке, в което са открити станиолените късове с остатъци от хероин. Изложеното означава, че видоизмененото газово оръжие и боеприпасите са били във фактическа власт на подсъдимия. Обстоятелството, че в близост до пистолета са били разхвърляни и служебни документи, за които се твърди, че са на бащата на М., не може да обори изложените по-горе факти, взети в тяхната съвкупност.

С оглед на изложеното, съдът намира направените оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт за неоснователни. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства категорично сочи на доказаност на авторството на всяко от престъпните деяния, за които е повдигнато обвинение срещу Н.М..

Съдът намира също, че наложеното наказание не се явява явно несправедливо. Наказанието за всяко от двете престъпни деяния е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като са отчетени всички специфики на казуса – две години лишаване от свобода, като правилно с оглед чистото съдебно минало и възрастта на подсъдимия е приложен института на условното осъждане. Въззивният съд споделя изводите за необходимост от определяне на по-дълъг изпитателен срок – четири години, тъй като подсъдимият е държал три различни вида високорискови наркотични вещества. По-дългият изпитателен срок гарантира и изпълнението на индивидуалната превенция в случая. Определената за първото престъпление глоба в размер на 2 000 лева, която е присъединена към наложеното общо наказание, е към минимума, предвиден от закона, поради което няма и законово основание за допълнителното й намаляване.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №121/29.05.2012г., постановена по НОХД №204/2012г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                           2.