Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                             04.02.2013 г.                    град Стара Загора

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд                                                                  ІІ Наказателен състав

На 07.11.                                                                         Година 2012

В публично заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                         КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар  Р.  Р.    

Прокурор  ЮЛИЯНА  СТАНЕВА

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1287 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 23.05.2012 г., постановена по н.о.х.д № 407/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Д.Й.З. е признат за невиновен в това, че през периода от 30.08.1998 г. до 05.04.1999 г., в условията на продължавано престъпление на шест пъти, чрез използване на: документи с невярно съдържание: ф-ра № 109/31.08.1998 г.; ф-ра № 137/20.10.1998 г.; ф-ра № 148/02.12.1998 г.; ф-ра № 149/02.12.1998 г.; ф-ра № 150/02.12.1998 г.; ф-ра № 153/18.12.1998 г., неистински документи: акт обр.19 - ПРОТОКОЛ № за установяване извършването и за изплащането на натурални видове строителни и монтажни работи /чл.22, ал.5 ПКС/ от 30.08.1998 г. за услуга с булдозер D355 в РТНК-1, м/см 86, стойн. на изв. работи лв. 200000, стойност на материала лева 17200000 /л.232/т.3/; акт обр.19 – ПРОТОКОЛ за установяване на завършените и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи - инвеститор: р-к Т.-1, гл.изпълнител: ЕТ ****-Д.З.", обект: РТНК-2, от 30.11.1998 г., че към 30.11.1998 г. са извършени и подлежат на заплащане следните видове СМР: Багер ЕО-51-24, мярка: м/см., количество: 44, единична цена по анализ или ПСД: 140000, стойност на извършените работи в лева: 6160000/ Натоварване, марка: тон, количество: 14850, единична цена по анализ или ПСД: 300, стойност на извършените работи в лева: 4455000/ Булдозер D355, марка: м/см., количество: 76, единична цена по анализ или ПСД: 220000, стойност на извършените работи в лева: 16720000/27355000 /л.116/т.2/, и преправени документи: акт обр.19 - ПРОТОКОЛ №     за установяване на завършените и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи - инвеститор: р-к Т.-1, гл.изпълнител: ЕТ ****-Д.З., обект: В-но насипище, от 20.10.1998 г., че към 30.09.1998 г. са извършени и подлежат на заплащане следните

                                                                          - 2 -

видове СМР: Булдозер Т-170, мярка: м/см., количество: 44, единична цена по анализ или ПСД: 110000, стойност на извършените работи в лева: 4840000/ Камацу D-355, марка: м/см., количество: 76, единична цена по анализ или ПСД: 220000, стойност на извършените работи в лева: 16720000/21560000 /л.114/т.2/;  акт обр.19 - ПРОТОКОЛ № за установяване на завършените и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи - инвеститор: р-к Т.-1, гл.изпълнител: ЕТ ****-Д.З., обект: В-но насипище, от 30.11.1998 г., че към 30.11.1998 г. са извършени и подлежат на заплащане следните видове СМР: Булдозер Т-170, мярка: м/см., количество: 30, единична цена по анализ или ПСД: 110000, стойност на извършените работи в лева: 3300000/ Каматцу D-355, марка: м/см., количество: 76, единична цена по анализ или ПСД: 220000, стойност на извършените работи в лева: 16720000/20020000 /л.120/т.2/; акт обр.19 - ПРОТОКОЛ № за установяване на завършените и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи - инвеститор: р-к Т.-1, гл.изпълнител: ЕТ****-Д.З., обект: н-ще ***, от 30.11.1998 г., че към 30.11.1998 г. са извършени и подлежат на заплащане следните видове СМР: Транспорт на 3 км, мярка: т/км., количество: 102, единична цена по анализ или ПСД: 67 0, стойност на извършените работи в лева: 3280320/ Каматцу D-355, марка: м/см., количество: 5, единична цена по анализ или ПСД: 220000, стойност на извършените работи в лева: 1100000/4380320 /л.118/т.2/; акт обр.19 - ПРОТОКОЛ №   за установяване на завършените и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи – инвеститор: р-к Т.-1, гл.изпълнител: ЕТ ****-Д.З., обект: РТНК-1, от 30.11.1998 г., че към 30.11.1998 г. са извършени и подлежат на заплащане следните видове СМР: Транспорт на 1 км, мярка: т/км., количество: 700, единична цена по анализ или ПСД: 10720, стойност на извършените работи в лева: 7504000/ Транспорт на 2 км, марка: т/км., количество: 350, единична цена по анализ или ПСД: 21440, стойност на извършените работи в лева: 7504000/ Транспорт на 4 км, марка: т/км., количество: 700, единична цена по анализ или ПСД: 42880, стойност на извършените работи в лева: 30016000/ Натоварване, марка: тон, количество: 11200, единична цена по анализ или ПСД: 300, стойност на извършените работи в лева: 3360000/ Автогрейдер, марка: м/см., количество: 21, единична цена по анализ или ПСД: 125000, стойност на извършените работи в лева: 2625000/ Булдозер Т-170, марка: м/см., количество: 36, единична цена по анализ или ПСД: 110000, стойност на извършените работи в лева: 3960000/54 969000 /л.122/т.2/, получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери от Рудник Т.-1, с. Т., обл. Стара Загора - клон на „***ЕАД, гр. Раднево, сумата от 72 420 000 лв. /неденоминирани/ - деноминирани 72 420 лв., с намерение да го присвои, като с това е причинена щета на Рудник Т.-1, с. Т., обл. Стара Загора - клон на „***ЕАД, гр. Раднево, в размер на 72 420 000 лв. /неденоминирани/ - деноминирани 72 420 лв., и е оправдан по обвинението по чл.212, ал.4, предл.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Старозагорски  окръжен   съд                    - 3 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

Със същата присъда е отхвърлен предявеният от Рудник Т.-1, с. Т., обл. Стара Загора - клон на „***ЕАД, гр. Раднево, против подсъдимия Д.Й.З. граждански иск за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 72 420 деноминирани лева.

Недоволна от така постановената присъда е останала Районна прокуратура – Раднево, която я е протестирала в законния срок. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Моли въззивния съд да отмени протестираната присъда и да осъди подсъдимия З. за извършеното от него престъпление по чл.212, ал.4, предл.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като му наложи справедливо наказание в законовите граници и при балансиращи вината обстоятелства, включително и кумулативно предвиденото наказание по чл.212, ал.7 от НК /конфискация на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява и представлява търговско дружество/.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заяви, че поддържа протеста на Районна прокуратура – Раднево и моли съда да то уважи.

Въззиваемият Рудник „Т.-1”, с. Т., клон на „***” ЕАД, гр. Раднево, не изпраща представител и не взема становище по протеста.

Въззиваемият Д.Й.З. счита, че присъдата е правилна, законосъобразна, съобразена със събраните по делото доказателства и с изискванията на закона. Моли съда да потвърди постановената спрямо него оправдателна присъда, протестирана от Районна прокуратура – Раднево. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. С.К..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д № 407/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на протестираната присъда, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Раднево е неоснователен.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

С оглед доказателствата, събрани по сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д № 407/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че Д.Й.З. не е извършил престъплението по чл.212, ал.4, предл.1, вр. с ал.1 от НК, вр.с чл.26, ал.1 от НК, в което е обвинен.

                                                     - 4 -   

Районният съд правилно и обосновано е приел, че на 03.07.1997 г. подсъдимият З., в качеството си на ЕТ „****-Д.З.” /регистрирана през 1992 г./, сключил договор с Мини „***” АД, гр. Раднево за рекултивация в размер на 140 дка. за земеделско и 50 дка. за горско ползване на подобект „Вътрешно насипище” в Рудник „Т.-1”, за срок от четири месеца, но не по-късно от 15.11.1997 год. /л.194 – л.198, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/.

Според анекс от 03.10.1997 г. към същия договор /л.206, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, ЕТ „****-Д.З.” следвало да изгребе свлачище и да оформи празния коловоз на AS 1600 № 174 – изгребване с багер ЭО 4121 и транспорт на 2 км.

На 23.04.1998 г. между ЕТ „****-Д.З.” и Мини „***” АД, гр. Раднево, бил сключен нов договор за техническа рекултивация в размер на 300 дка. на вътрешно насипище, 162 дка. на насипище „***” и събиране на 106 700 куб.м. хумус пред фронта на насипище „***” в Рудник „Т.-1” за срок от седем месеца, но не по-късно от 15.11.1998 г. /л.199 – л.205, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/.

На 01.09.1998 г. към същия договор бил сключен анекс между страните за ползване на услуги със строителна механизация и автотранспорт за времето до 31.12.1998 г. с автогрейдер ДЗУ 39, багер ЭО 4124, багер ЭО 5124, булдозер Т 170, булдозер „Каматцу” Д-355, булдозер „Каматцу” Д 155 и транспорт /л.207, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/.

Отчитането на извършената работа по договора от 23.04.1998 г. и анекса към него ставало, като в края на всеки месец подсъдимият З. представял в счетоводството на Рудник „Т.-1”, при свидетелката М.Д.С. /счетоводител/, счетоводни документи. А именно – фактури, съставени на база първични счетоводни документи – актове обр. 19, подписани от съответните началници на участъци в рудника, при които са работили машините.  Въз основа на тези документи последвало нареждане за плащане.

По повод изпълнението на договора от 23.04.1998 г. и анекса от 01.09.1998 г. към него били изготвени актове обр.19 и фактури, част от които са предмет на обвинението против подсъдимия З..

Районният съд подробно е обсъдил всички инкриминирани документи, съпоставяйки тяхното съдържание и реквизити с всички доказателства, събрани по делото. Въз основа на този пълен и задълбочен анализ, районният съд е изложил своите фактически и правни изводи, който въззивният съд изцяло споделя.

1.Относно Протокол - акт обр.19 от 30.08.1998 г. /л.232, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/:

Следва да се отбележи, че оригиналът на горния протокол липсва – липсва л.139, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. на ТСО – Раднево. Това обстоятелство е отразено в протокол № 1532/2006 г. от 05.12.2008 г., след констатация на тройна комисия от РП – Раднево /л.245, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. на ТСО – Раднево/.

Старозагорски  окръжен   съд                    - 5 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

В Протокол - акт обр.19 от 30.08.1998 г. е описана извършена услуга на РТНК-1 с булдозер Д-355 за 86 м/см. на стойност 17200000 лв. /неденоминирани/.

Видно от т.1 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.235, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, ръкописният текст в Протокол - акт обр.19 от 30.08.1998 г. не е изпълнен от подсъдимия З.. За ЕТ „****” като „Изпълнител” се е подписал  подсъдимият З., а за „н-к участък” не се е подписал посоченият като „Инвеститор” инж. С.С..

Въз основа на този протокол и на Протокол - акт обр.19 от 30.08.1998 г., в който като обект първоначално е посочен „РТНК-1”, впоследствие поправен на „Външни насипища” /л.138, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/ подсъдимият З. съставил фактура № 109/31.08.1998 г. /л.137, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/. Тази фактура също е предмет на обвинението относно описаната в нея извършена услуга с булдозер Д-355 за 86 м/см. на стойност 17200000 лв. /неденоминирани/.

Фактура № 109/31.08.1998 г. била подписана от свидетеля Н.Н.В. /тогава Директор ПТВ и н-к отдел „ПТО” в Рудник „Т.-1”/ като „Получател” и от подсъдимия З. за „Съставил:”.

Протокол - акт обр.19 от 30.08.1998 г. /описаните по-горе 2 бр. такива/ и фактура № 109/31.08.1998 г. били представени от подсъдимия З. в счетоводството на рудника за изплащане на счетоводителката М.Д., която осчетоводила документите и ги дала в Управлението в гр. Раднево за плащане.

Районният съд законосъобразно и правилно е приел, че е налице редовно счетоводно документиране и фактура № 109/31.08.1998 г. е официален документ /съгласно чл.93, т.5 от НК/, съставен при спазване изискванията на Закона за счетоводството /в редакцията му към 31.08.1998 г./.

Районният съд обстойно е коментирал показанията на свидетелите С.С. С. /Началник-участък „РТНК-1”/ и Н.Н.В. относно посочените по-горе два инкриминирани документа.

Съвсем обосновано районният съд е приел, че показанията на свидетеля Станчев са колебливи и вътрешно противоречиви – както за това дали е подписал Протокол - акт обр.19 от 30.08.1998 г. /”…или подписа не е мой, или ако по някакъв начин е мой, ми е бил даден този документ да се разпише..”/, така и по отношение на обстоятелството дали в неговия участък е работил булдозер „Каматцу” Д-355 /„Бях чул на една оперативка, че се върши някаква работа с това „Камацу” Д-355, но къде и на кого е не зная. … дали тази работа се е вършила от подсъдимия З.. Не мога да посоча в рудника колко броя Д  355 Камацу има/.

В трудовите задължения на свидетеля В. влизало да следи за изпълняваната работа и да подписва фактури и протоколи обр. 19 само тогава, когато работата е действително извършена. Според В., осчетоводяването на извършваните от външни фирми механизация и услуги било непрецизно, тъй

                                                       - 6 -

като в началото не се съставяли протоколи, възможно е било да се осчетоводяват и да се фактурират дейности, извършени от един участък в друг и да се наслагват отчитанията за различни периоди от време. Това се съобразявало с очакваните парични постъпления в рудника, с оглед възможността за плащане външните фирми. Според свидетеля В., „първо нямаше Камацу 355, а после се появи”, като „…отначало работеше на външни насипища”.

С оглед длъжността на свидетеля В. и обстоятелството, че той подписвал последен фактурите и протоколите /като по този начин удостоверявал извършената работа/, районният съд основателно е кредитирал неговите показания.

Още повече, че от всички доказателства по делото е видно, че счетоводството в Рудник Т.-1, с. Т. - клон на „***ЕАД, гр. Раднево, е било хаотично и в разрез с изискванията за договорна и финансова дисциплина. В този смисъл е и доклад № 4277/06.08.1999 г. за извършена финансова ревизия от ведомствения финансов контрол /л.3 – л.18, т. т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, изготвен от финансовия ревизор Р.П.П. 

Пред съда свидетелката П. потвърждава направените от нея констатации в горния доклад.

Свидетелите В. и П.потвърждават, че през инкриминирания период дружеството-инвеститор е имало финансови затруднения, поради които не се е спазвало законовото изискване за отчитане на реално извършените машиносмени в съответния участък и за реални период от време. А свидетел В. обобщава: „Годините бяха такива, че не се работеше с документи. Нямаше горива и според ситуацията се вземаха решенията…”.

Поради това въззивният съд споделя извода на районния съд, че няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият З. умишлено е представил пред свидетеля В. един неистински документ – Протокол - акт обр.19 от 30.08.1998 г., неподписан от свидетеля С., включващ услуга, която в действителност не е извършена /работа с булдозер Д-355 за 86 м/см. на стойност 17200000 лв. – неденоминирани/.  Няма доказателства и в подкрепа на обвинителната теза, че фактура № 109/31.08.1998 г. е документ с невярно съдържание, удостоверяващ неизвършена работа.

 

2.Относно Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. /л.114, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/:

В Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. е описана извършена услуга с булдозер Т-170 на стойност 4840000 лв. /неденоминирани/ и с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв. /неденоминирани/.

Непосредствено след втория ред /за работата, извършена с булдозер „Каматцу” Д-355/ е поставен знакът „Z”, след което протоколът е преподписан от свидетеля В. без никакви възражения.

Старозагорски  окръжен   съд                    - 7 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

Според обвинението, втората услуга е записана в горния протокол, без булдозер Д-355 да е работил в Участък „Външно насипище”.

Видно от т.1 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 46 от 04.11.2001 г. /л.85, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, таблицата в Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. е попълнена от подсъдимия З., подписът за „Изпълнител” също е изпълнен от него. Подписът за „Инвеститор” е положен от Б. Ж.. Според експерта, в Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. не съществува дописване. Знакът „Z” е поставен след попълването на таблицата.

Обосновано и правилно районният съд не е приел като достоверни показанията на свидетеля Б.Г. Ж. /Началник-участък „Вътрешни насипища”/, че преди да се подпише на Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. в акта бил попълнен текстово само първия ред, отнасящ се до услугата, извършена с булдозер Т-170 на стойност 4840000 лв. /неденоминирани/. Свидетелят Ж. твърди: „Подписа за инвеститор е мой. Бе написан само първият ред и липсваше Камацу 355, като ZET го поставих аз… Винаги поставям този ZET, за да не се дописва”. Свидетелят Ж. заявява: „Булдозер Т-170 бе на Деян, а „Камацу” Д- 355 не съм виждал в моя участък, не съм се разписвал за такава машина”.

Но заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 46 от 04.11.2001 г., част „Изследване:” /л.83, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, е категорично, че различие в нюанса на синята химикална паста, с която са изписани буквените и цифровите текстова в таблицата към Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г., не съществува. Не съществуват и данни за извършена техническа подправка. Знакът „Z” е разположен върху първите шест цифри на числото, показващо общата стойност на извършените работи /в лева/. При проведено микроскопско изследване в този участък при различни експериментални условия, експертът инж. А.Б. е установил, че по време знакът „Z” е положен след шестте цифри, с които се пресича.

Според свидетелката П., всеки един от протоколите - акт обр. 19 е следвало да се изготвя в два еднообразни екземпляра, като единият остава при началник-участъка, а другия отива в счетоводството на Рудника.

Това се потвърждава и от свидетеля Ж., който обяснява: „Един екземпляр остава в този който е свършил работата, в случая Д., след това се носи при гл. инженер за подпис и след това отива в счетоводството. При мен също остава екземпляр. Не съм носил такива екземпляри никъде по време на ревизията. Когато аз се махнах, всичко си остана там и не знам какво е станало с тях”.

Прави впечатление, че по делото не са представени вторите екземпляри от протоколите - акт обр. 19, които би следвало да се пазят от началник-участъците.  Наличните по делото протоколи - акт обр. 19, приложени към доклада на свидетелката П., са изискани от нея от счетоводството на Рудник „Т.-1”, като вторите екземпляри /ако са изготвени такива/ не са издирени.

                                                        - 8 -

Въз основа на Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. подсъдимият З. е съставил фактура № 137/20.10.1998 г. /л.113, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/. Тази фактура също е предмет на обвинението относно описаната в нея извършена услуга с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв. /неденоминирани/.

Фактура № 137/20.10.1998 г. била подписана от свидетеля В. като „Получател”, след което била представена в счетоводството на рудника за изплащане на счетоводителката М.Д.С.. Тя осчетоводила документите и ги дала в Управлението в гр. Раднево за плащане, тъй като това била редовно оформена фактура, отразяваща основание за плащане на сумата.

Въззивният съд изцяло споделя разсъжденията на районния съд за хронологията на попълването и подписването на Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. и изготвянето на фактура № 137/20.10.1998 г. По делото действително няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият З. е дописал втория ред в таблицата на Протокол - акт обр.19 от 20.10.1998 г. /относно извършената работа с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв./, че тази работа не е извършена и че подсъдимият З. умишлено е съставил документ с невярно съдържание – фактура № 137/20.10.1998 г.

 

3.Относно Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /л.120, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/:

В Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. е описана извършена услуга с булдозер Т-170 на стойност 3300000 лв. /неденоминирани/ и с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв. /неденоминирани/.

Непосредствено след втория ред /за работата, извършена с булдозер „Каматцу” Д-355/ е поставен знакът „Z”, след което протоколът е преподписан от свидетеля В. без никакви възражения.

Според обвинението, втората услуга е записана в горния протокол, без булдозер Д-355 да е работил в Участък „Външно насипище”.

Видно от т.3 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.236, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, ръкописният текст в Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. е изпълнен от подсъдимия З.. За ЕТ „****” като „Изпълнител” се е подписал  подсъдимият З., а за „н-к участък” не се е подписал посоченият като „Инвеститор” Б.Ж., а И. И. П.

Обосновано и правилно районният съд не е приел като достоверни показанията на свидетелите Б.Г.Ж. /Началник-участък „Вътрешни насипища”/ и И.И.П. /работил като Началник-участък „Вътрешни насипища” през м. ноември 1998 г./, че в техния участък е работел само булдозер Т-170, а не и булдозер „Камацу” Д- 355.

Въз основа на Протокол – акт обр.19 от 30.11.1998 г., според

Старозагорски  окръжен   съд                    - 9 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

обвинението, подсъдимият З. е съставил фактура № 148/02.12.1998 г. /л.119, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/. Тази фактура също е предмет на обвинението относно описаната в нея извършена услуга с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв. /неденоминирани/.

Видно от т.4 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.236, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, във фактура № 148/02.12.1998 г. ръкописният текст в нея не е изпълнен от подсъдимия З., а по отношение авторството на подписа за „Съставил” няма поставен въпрос.

Фактура № 148/02.12.1998 г. не е подписана от свидетеля В. – липсва подпис в графата „Стоката получена на:”.

Въпреки това и въпреки липсата на такива задължителни реквизити за първичния счетоводен документ, съгласно чл.8, ал.1, т.3 и т.8 от Закона за счетоводството /отм./, като имената на лицето, което представлява предприятието, с което се осъществява стопанската операция и подписа на лицето, отговарящо за осъществяването и оформянето на стопанската операция като „Получател”, тази фактура е осчетоводена от свидетелката М.Д. и предадена заедно с Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. в Управлението в гр. Раднево за плащане.

Районният съд правилно е отбелязал, че съгласно чл.11 от Закона за счетоводството /отм./, фактура № 148/02.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити. Тя не е и официален документ по смисъла на чл.93, т.3 от НК. Действително, буди недоумение обстоятелството, че въпреки недостатъците на фактура № 148/02.12.1998 г., въз основа на нея е било изготвено платежно нареждане и е извършено плащане на ЕТ „****-Д. З.”.

Това е отразено на л.7 от доклад № 4277/06.08.1999 г. за извършена финансова ревизия от ведомствения финансов контрол /л.3 – л.18, т. т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, изготвен от финансовия ревизор Р. П. П.. Пак там е и констатацията на финансовия ревизор П.: „Горното е нарушение на чл.8, ал.1, т.8 от ЗС отговорен за което е счетоводителката М.Д., затова, че е съставил платежни нареждания по неподписани фактури, които нямат доказателствена сила”.

Свидетелката П. потвърждава изложеното в доклада и в разпита си пред районния съд.

Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за счетоводството /отм./, за достоверността на информацията в счетоводните документи отговорност носят длъжностните лица, които са ги съставили и подписали. Но тъй като, както беше отбелязано по-горе, фактура № 148/02.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити, следва да се има предвид разпоредбата на чл.15, ал.2 от Закона за счетоводството /отм./. А именно - лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност.

                                                    - 10 -

В случая, налице е фактура № 148/02.12.1998 г. /ръкописният текст в която не е изпълнен от подсъдимия З. и въпросът за авторството на подписа за „Съставил” не е изяснен/, която няма всички задължителни реквизити за първичния счетоводен документ. Т.е. – не може със сигурност да се приеме, че подсъдимият З. е лицето, което е съставило тази фактура, и подсъдимият З. определено не е лицето, което е разпоредило извършването на стопанските операции, за да носи отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност. По принцип длъжностните лица, които биха могли да отговарят за последните действия, са счетоводителя-касиер, главният счетоводител и /или изпълнителният директор.

Въззивният съд изцяло споделя разсъжденията на районния съд за хронологията на попълването и подписването на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. и изготвянето на фактура № 148/01.12.1998 г. По делото действително няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият З. е дописал втория ред в таблицата на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /относно извършената работа с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв./, че тази работа не е извършена и че подсъдимият З. умишлено е съставил документ с невярно съдържание – фактура № 148/02.12.1998 г.

 

4.Относно Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /л.118, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/:

В Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. е описана извършена услуга транспорт на 3 км. на стойност 3280320 лв. /неденоминирани/ и с булдозер „Каматцу” Д-355 за 5 м/см. на стойност 1100000 лв. /неденоминирани/.

Непосредствено след втория ред /за работата, извършена с булдозер „Каматцу” Д-355/ е поставен знакът „Z”, след което протоколът е преподписан от свидетеля В. без никакви възражения.

Според обвинението, втората услуга е записана в горния протокол, без булдозер Д-355 да е работил на обект насипище „***”.

Видно от т.5 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.236, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, ръкописният буквен и цифров текст в Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. е изпълнен от подсъдимия З.. За ЕТ „****” като „Изпълнител” се е подписал  подсъдимият З., а за „н-к участък” се е подписал посоченият като „Инвеститор” С.С. Станчев.

Обосновано и правилно районният съд не е приел като достоверни показанията на свидетеля С.С.С. /тогава Началник-участък насипище „***”/, че в този участък не е работел булдозер „Камацу” Д-355.

Въз основа на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г., според обвинението, подсъдимият З. е съставил фактура № 149/02.12.1998 г. /л.117, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/.

Старозагорски  окръжен   съд                    - 11 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

Тази фактура също е предмет на обвинението относно описаната в нея извършена услуга с булдозер „Каматцу” Д-355 за 5 м/см. на стойност 1100000 лв. /неденоминирани/.

Видно от т.6 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.236, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, във фактура № 149/02.12.1998 г. ръкописният текст в нея не е изпълнен от подсъдимия З., а по отношение авторството на подписа за „Съставил” няма поставен въпрос.

Фактура № 149/02.12.1998 г. не е подписана от свидетеля В. – липсва подпис в графата „Стоката получена на:”.

Въпреки това и въпреки липсата на такива задължителни реквизити за първичния счетоводен документ, съгласно чл.8, ал.1, т.3 и т.8 от Закона за счетоводството /отм./, като имената на лицето, което представлява предприятието, с което се осъществява стопанската операция и подписа на лицето, отговарящо за осъществяването и оформянето на стопанската операция като „Получател”, тази фактура е осчетоводена от свидетелката М.Д. и предадена заедно с Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. в Управлението в гр. Раднево за плащане.

Районният съд правилно е отбелязал, че съгласно чл.11 от Закона за счетоводството /отм./, фактура № 149/02.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити. Тя не е и официален документ по смисъла на чл.93, т.3 от НК. Действително, буди недоумение обстоятелството, че въпреки недостатъците на фактура № 149/02.12.1998 г., въз основа на нея е било изготвено платежно нареждане и е било извършено плащане на ЕТ „****-Д.З.”.

Това е отразено на л.7 от доклад № 4277/06.08.1999 г. за извършена финансова ревизия от ведомствения финансов контрол /л.3 – л.18, т. т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, изготвен от финансовия ревизор Р.П. П.. Пак там е и констатацията на финансовия ревизор П.: „Горното е нарушение на чл.8, ал.1, т.8 от ЗС отговорен за което е счетоводителката М.Д., затова, че е съставил платежни нареждания по неподписани фактури, които нямат доказателствена сила”.

Свидетелката П. потвърждава изложеното в доклада и в разпита си пред районния съд.

Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за счетоводството /отм./, за достоверността на информацията в счетоводните документи отговорност носят длъжностните лица, които са ги съставили и подписали. Но тъй като, както беше отбелязано по-горе, фактура № 149/02.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити, следва да се има предвид разпоредбата на чл.15, ал.2 от Закона за счетоводството /отм./. А именно - лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност.

                                                    - 12 - 

В случая, налице е фактура № 149/02.12.1998 г. /ръкописният текст в която не е изпълнен от подсъдимия З. и въпросът за авторството на подписа за „Съставил” не е изяснен/, която няма всички задължителни реквизити за първичния счетоводен документ. Т.е. – не може със сигурност да се приеме, че подсъдимият З. е лицето, което е съставило тази фактура, и подсъдимият З. определено не е лицето, което е разпоредило извършването на стопанските операции, за да носи отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност. По принцип длъжностните лица, които биха могли да отговарят за последните действия, са счетоводителя-касиер, главният счетоводител и /или изпълнителният директор.

Въззивният съд изцяло споделя разсъжденията на районния съд за хронологията на попълването и подписването на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. и изготвянето на фактура № 149/02.12.1998 г. По делото действително няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият З. е дописал втория ред в таблицата на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /относно извършената работа с булдозер „Каматцу” Д-355 за 5 м/см. на стойност 1100000 лв./, че тази работа не е извършена и че подсъдимият З. умишлено е съставил документ с невярно съдържание – фактура № 149/02.12.1998 г.

 

5.Относно Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /л.122, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/:

В Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. е описана извършена услуга транспорт на 1 км., транспорт на 2 км, транспорт на 4 км., натоварване, автогрейдер и булдозер Т-170 за 36 м/см. на стойност 3960000 лв. /неденоминирани/ - за булдозер Т-170.

Непосредствено след шестия ред /за работата, извършена с булдозер булдозер Т-170/ е поставен знакът „Z”, след което протоколът е преподписан от свидетеля В. без никакви възражения.

Според обвинението, услугата с булдозер Т-170 е записана в горния протокол, без този булдозер да е работил на Участък „РТНК-1”.

Видно от т.7 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.236, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, от подсъдимия З. в Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. няма изпълнен ръкописен текст. За ЕТ „****” като „Изпълнител” се е подписал  подсъдимият З., а за „н-к участък” се е подписал посоченият като „Инвеститор” Г.П.К..

Видно от т.3 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 46 от 04.11.2001 г. /л.85, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, таблицата в Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. не съществува дописване. Знакът „Z” е поставен под ръкописния текст в таблицата.

Обосновано и правилно районният съд не е приел като достоверни

Старозагорски  окръжен   съд                    - 13 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

показанията на свидетеля Г.П.К. /от 15.10.1998 г. Началник- Участък „РТНК-1” /, че в този участък не е работел булдозер Т-170 и че протоколът му е бил представен без попълнен шести ред. Свидетелят К. твърди: „Не помня дали е имал знака ZET, когато съм подписвал. Винаги гледам по принцип, когато се подписвам, не помня точно за този протокол”.

Въз основа на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г., според обвинението, подсъдимият З. е съставил фактура № 150/02.12.1998 г. /л.121, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/. Тази фактура също е предмет на обвинението относно описаната в нея извършена услуга с булдозер Т-170 за 36 м/см. на стойност 3960000 лв. /неденоминирани/.

Видно от т.8 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.236, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, във фактура № 150/02.12.1998 г. ръкописният текст не е изпълнен от подсъдимия З.. Подсъдимият З. е положил подпис за „Съставил”.

Фактура № 150/02.12.1998 г. не е подписана от свидетеля В. – липсва подпис в графата „Стоката получена на:”.

Въпреки това и въпреки липсата на такива задължителни реквизити за първичния счетоводен документ, съгласно чл.8, ал.1, т.3 и т.8 от Закона за счетоводството /отм./, като имената на лицето, което представлява предприятието, с което се осъществява стопанската операция и подписа на лицето, отговарящо за осъществяването и оформянето на стопанската операция като „Получател”, тази фактура е осчетоводена от свидетелката М.Д. и предадена заедно с Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. в Управлението в гр. Раднево за плащане.

Районният съд правилно е отбелязал, че съгласно чл.11 от Закона за счетоводството /отм./, фактура № 150/02.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити. Тя не е и официален документ по смисъла на чл.93, т.3 от НК. Действително, буди недоумение обстоятелството, че въпреки недостатъците на фактура № 150/02.12.1998 г., въз основа на нея е било изготвено платежно нареждане и е било извършено плащане на ЕТ „****-Д.З.”.

Това е отразено на л.7 от доклад № 4277/06.08.1999 г. за извършена финансова ревизия от ведомствения финансов контрол /л.3 – л.18, т. т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, изготвен от финансовия ревизор Р.П. П.. Пак там е и констатацията на финансовия ревизор П.: „Горното е нарушение на чл.8, ал.1, т.8 от ЗС отговорен за което е счетоводителката М.Д., затова, че е съставил платежни нареждания по неподписани фактури, които нямат доказателствена сила”.

Свидетелката П. потвърждава изложеното в доклада и в разпита си пред районния съд.

Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за счетоводството /отм./, за достоверността на информацията в счетоводните документи отговорност носят

                                                    - 14 - 

длъжностните лица, които са ги съставили и подписали. Но тъй като, както беше отбелязано по-горе, фактура № 150/02.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити, следва да се има предвид разпоредбата на чл.15, ал.2 от Закона за счетоводството /отм./. А именно - лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност.

В случая, фактура № 150/02.12.1998 г. е без всички задължителни реквизити за първичния счетоводен документ. А подсъдимият З. определено не е лицето, което е разпоредило извършването на стопанските операции, за да носи отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност. По принцип длъжностните лица, които биха могли да отговарят за последните действия, са счетоводителя-касиер, главният счетоводител и /или изпълнителният директор.

Въззивният съд изцяло споделя разсъжденията на районния съд за хронологията на попълването и подписването на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. и изготвянето на фактура № 150/02.12.1998 г. По делото действително няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият З. е дописал шестия ред в таблицата на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /относно извършената работа с булдозер Т-170 за 36 м/см. на стойност 3960000 лв./, че тази работа не е извършена и че подсъдимият З. умишлено е съставил документ с невярно съдържание – фактура № 150/02.12.1998 г.

 

6.Относно Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /л.116, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/:

В Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. е описана извършена услуга с Багер ЭО-51-24, натоварване и булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв. /неденоминирани/ - за булдозер „Каматцу” Д-355.

Непосредствено след третия ред /за работата, извършена с булдозер булдозер „Каматцу” Д-/ е поставен знакът „Z”, след което протоколът е преподписан от свидетеля В. без никакви възражения.

Според обвинението, услугата с булдозер „Каматцу” Д-355 е записана в горния протокол, без този булдозер да е работил на Участък „РТНК-2”.

Видно от т.9 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 12 от 10.05.2006 г. /л.236, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, подписът за „Инвеститор” не е положен от посоченият Х. И. А.

Видно от т.2 от заключението на съдебнографологическата експертиза – Протокол № 46 от 04.11.2001 г. /л.85, т.1 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, таблицата в Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. не съществува дописване. Знакът „Z” не съвпада по нюанс с химикалната паста единствено с думата „Булдозер” на трети ред от таблицата и съвпада с всички останали ръкописни реквизити от този ред. Подписът за „Изпълнител” и попълването на

Старозагорски  окръжен   съд                    - 15 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

таблицата са изпълнени от подсъдимия З..

 Въпреки разпита на свидетеля Х. И. А. /през 1998 г. Началник-участък „РТНК-2”/, не е установено кой е подписал посочения по-горе Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. Свидетелят А. твърди, че по същото време е бил в отпуск, а пък заявява с категоричност, че в неговия участък не е работил булдозер „Каматцу” Д-355.

Поради това районният съд не е приел като достоверни показанията на свидетеля А. по отношение на горното обстоятелство и въззивният съд споделя изцяло тази преценка.

Въз основа на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г., според обвинението, подсъдимият З. е съставил фактура № 153/18.12.1998 г. /л.115, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/. Тази фактура също е предмет на обвинението относно описаната в нея извършена услуга с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв. /неденоминирани/ .

Фактура № 153/18.12.1998 г. не е подписана от свидетеля В. – липсва подпис в графата „Стоката получена на:”.

Въпреки това и въпреки липсата на такива задължителни реквизити за първичния счетоводен документ, съгласно чл.8, ал.1, т.3 и т.8 от Закона за счетоводството /отм./, като имената на лицето, което представлява предприятието, с което се осъществява стопанската операция и подписа на лицето, отговарящо за осъществяването и оформянето на стопанската операция като „Получател”, тази фактура е осчетоводена от свидетелката М.Д.С. и предадена заедно с Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. в Управлението в гр. Раднево за плащане.

Районният съд правилно е отбелязал, че съгласно чл.11 от Закона за счетоводството /отм./, фактура № 153/18.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити. Тя не е и официален документ по смисъла на чл.93, т.3 от НК. Действително, буди недоумение обстоятелството, че въпреки недостатъците на фактура № 153/18.12.1998 г., въз основа на нея е било изготвено платежно нареждане и е било извършено плащане на ЕТ „****-Д.З.”.

Това е отразено на л.7 от доклад № 4277/06.08.1999 г. за извършена финансова ревизия от ведомствения финансов контрол /л.3 – л.18, т. т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, изготвен от финансовия ревизор Р.П. П.. Пак там е и констатацията на финансовия ревизор П.: „Горното е нарушение на чл.8, ал.1, т.8 от ЗС отговорен за което е счетоводителката М.Д., затова, че е съставил платежни нареждания по неподписани фактури, които нямат доказателствена сила”.

Свидетелката П. потвърждава изложеното в доклада и в разпита си пред районния съд.

Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за счетоводството /отм./, за

                                                                     - 16 -    

достоверността на информацията в счетоводните документи отговорност носят длъжностните лица, които са ги съставили и подписали. Но тъй като, както беше отбелязано по-горе, фактура № 153/18.12.1998 г. няма доказателствена сила, тъй като не съдържа посочените в този закон реквизити, следва да се има предвид разпоредбата на чл.15, ал.2 от Закона за счетоводството /отм./. А именно - лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност.

В случая, фактура № 153/02.12.1998 г. е без всички задължителни реквизити за първичния счетоводен документ. А подсъдимият З. определено не е лицето, което е разпоредило извършването на стопанските операции, за да носи отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност. По принцип длъжностните лица, които биха могли да отговарят за последните действия, са счетоводителя-касиер, главният счетоводител и /или изпълнителният директор.

Въззивният съд изцяло споделя разсъжденията на районния съд за хронологията на попълването и подписването на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. и изготвянето на фактура № 153/18.12.1998 г. По делото действително няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият З. е дописал шестия ред в таблицата на Протокол - акт обр.19 от 30.11.1998 г. /относно извършената работа с булдозер „Каматцу” Д-355 за 76 м/см. на стойност 16720000 лв./, че тази работа не е извършена и че подсъдимият З. умишлено е съставил документ с невярно съдържание – фактура № 153/18.12.1998 г.

Районният съд е приел, че не е категорично установено ЕТ „****-Д.З.” да е притежавал или да е наемал булдозер „Каматцу” Д-355 по време на инкриминираното деяние. Такова обстоятелство не е отразено в дневниците за покупки на фирмата на подсъдимия З. /л.27, л.31, л.35, л.38 и л.44, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/. Липсата на отразяване на договор за наем /например/ в дневниците за покупки на фирмата може да доведе до  търсене на административна отговорност на наемателя. Но това, както и твърдението на обвинението, че гориво на такъв булдозер не е зареждано на територията на Рудник „Т.-1”, не може с категоричност да изключи извършването на работата, отразена в обсъдените по-горе протоколи – акт обр. 19. Още повече, че свидетелските показания са противоречиви относно това дали през инкриминирания период машините на външните фирми са зареждали гориво на територията на рудника или извън него. А и в договора от 23.04.1998 г. и анекса от 01.09.1998 г. няма клауза, която изрично да урежда въпроса с горивото.

Въззивният съд изцяло споделя разсъжденията и изводите на районния съд относно договорната, финансовата и счетоводната дисциплина в Рудник „Т.-1”.

Свидетелката М.Д.С. /счетоводител в Рудник „Т.-1”/, както пред ревизора Р. П., така и пред районния съд, е описала счетоводната практика в Рудника. А именно – че за да се осчетоводяват

Старозагорски  окръжен   съд                    -17 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

фактури на доставчици през инкриминирания период, не било задължително да има подпис на тях от длъжностно лице от Рудника, ако има такъв на протоколите - акт обр.19, както и че не е необходимо представяне на протоколите - акт обр.19, ако са подписани фактурите от съответно длъжностно лице. Т.е. – достатъчно било да има подпис на длъжностно лице от Рудника само на един от документите /протокол - акт обр.19 или фактура/, за да бъдат те осчетоводени и представени за плащане в Управлението в гр. Раднево.

Тази практика, която била в разрез с изискванията на чл.8, чл.11 и чл.15 от Закона за счетоводството /отм./, както беше обсъдено подробно по-горе, била установена от свидетелката Р. П. и отразена в доклад № 4277/06.08.1999 г. за извършена финансова ревизия от ведомствения финансов контрол /л.3 – л.18, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/. Според П., отговорност за това, съгласно чл.15 от Закона за счетоводството /отм./, би следвало да се търси от счетоводителката М.Д., главния счетоводител Ж. С. и Н. В. /началник „ПТО”/.

Действително, видно от заповед № 220/28.12.1999 г. и заповед № 163/04.10.1999 г., и двете на Управителя на Рудник Т.-1 /съответно, л.4 – л.11 и л.13, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. на ТСО – Раднево/, на свидетелите В. и Добрева са наложени дисциплинарни наказания. Наказанието на свидетеля В. е „уволнение”, а на свидетелката Добрева – „предупреждение за уволнение”.

Въпреки щателно проведеното съдебно следствие /н.о.х.д № 407/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд е четвъртото по ред първоинстанционно производство по повдигнатото против подсъдимия З. обвинение/, по делото остава  неизяснен въпросът защо са извършвани плащания по фактури, които не са редовни от външна страна и в които липсват някои от задължителните реквизити за първичния счетоводен документ, съгласно чл.8, ал.1, т.3 и т.8 от Закона за счетоводството /отм./. А именно – имената на лицето, което представлява предприятието, с което се осъществява стопанската операция и подписа на лицето, отговарящо за осъществяването и оформянето на стопанската операция като „Получател”.

Както беше изложено по-горе, инкриминираните фактура № 148/02.12.1998 г., фактура № 149/02.12.1998 г., фактура № 150/02.12.1998 г. и фактура № 153/18.12.1998 г., съгласно чл.11 от Закона за счетоводството /отм./ нямат доказателствена сила, тъй като не съдържат посочените в този закон реквизити. Те не са и официални документи по смисъла на чл.93, т.3 от НК.

Законосъобразни, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че при така установената фактическа обстановка по делото не може да се приеме, че счетоводителката М.Д. е била въведена в заблуждение от подсъдимия З., който й е представил инкриминираните документи, нито че  вследствие на това си заблуждение тя ги е осчетоводила и по този начин – дала начало на процедурата по заплащането на СМР, отразени в тях.

                                                   - 18 -

Напротив, счетоводителката М.Д. е действала в унисон с наложилата се порочна счетоводна практика в Рудник „Т.-1”, описана подробно по-горе. Свидетелката Д. е със средно специално образование и основните й трудови задължения /особено по т.2.1 и 2.5 от длъжностната й характеристика – да познава основно Закона за счетоводството и всички други нормативни актове и документи, свързани с организацията и осъществяването на счетоводната дейност, и да получава първични счетоводни документи и контролира правилното им съставяне в съответствие с изискванията на Раздел І от Закона за счетоводството – л.14 – л.16, т.3 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/ са били тясно свързани със счетоводната дисциплина.

Такива са били задълженията и на свидетеля Ж.С.С. /през 1998 г. на длъжност „главен счетоводител” в Рудник „Т.-1”/. Според свидетеля С., тогава нямало строги правила за разплащане; фактурата трябвало да бъде придружена от първичния документ за извършените СМР и счетоводителката трябвало да го уведомява за съществуващи особености в документите /л.215 – стр.2 и л.126 от н.о.х.д № 407/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд/. Свидетелят С. е категоричен: „По принцип друг вижда актовете. Има цял технически отдел – ПТО, който следи за извършената работа и я проверява и това, което е вписано в акта. Те се запознават с тези актове, проверяват работата за този период и едва след това се прави фактурата… Фактурирането е следствие от акта, който трябва да бъде проверен”.

Въпреки служебните си задължения, описани по-горе, свидетелите Добрева и С., без да са въведени в заблуждение от инкриминираните документи, са извършили въз основа на тях ненадлежни плащания на ЕТ „****-Д.З.”.

Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелката П., която го е отразила и в доклад № 4277/06.08.1999 г. за извършена финансова ревизия от ведомствения финансов контрол.

На 25.01.1999 г. е сключен договор за цесия между ЕТ „****-Д.З.” и „Траяна Транс” ЕООД /л.130 – л.131, т.2 от сл.д. № 500/2000 г. по описа на ТСО – Раднево/, съгласно който от „Траяна Транс” ЕООД е било изплатено частично задължението на Рудник „Т.-1” по фактура № 150/02.12.1998 г. към ЕТ „****-Д.З.”, а именно 35000000 лв. /това е цената, посочена в раздел ІІ. на договора/.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил изложената по-горе фактическа обстановка. Обсъдил е твърденията на защитата на подсъдимия З. /че ЕТ „****-Д.З.” е изпълнил работата, описана в инкриминираните протоколи – акт обр. 19, че няма дописване в тези документи и че всички доказателства по делото потвърждават истинността на последните/ и обвинителната теза /че посочените в обвинителния акт протоколи – акт обр. 19 са неистински документи, а фактурите, изготвени въз основа на тях – документи с невярно съдържание/.

Старозагорски  окръжен   съд                    -19 -                       в.н.о.х.д. № 1287/2012 г.

 

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че не е доказана обвинителната теза, а именно – че описана в инкриминираните протоколи – акт обр. 19 работа не е извършена от ЕТ „****-Д.З.”; че има дописване в тези протоколи, което ги прави неистински документи; че фактурите, съставени въз основа на тези протоколи, са документи с невярно съдържание; че подсъдимият З. умишлено е изготвил инкриминираните документи така, че да заблуди началник-участъците, главният инженер и счетоводителката на Рудника; че свидетелите В. и Добрева са били умишлено заблудени от подсъдимия З., за да извършат действие на разпореждане с имуществото на Рудника; че подсъдимият З. е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери.

Въззивният съд възприема изцяло изводите относно горните обстоятелства, изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, и счита, че оплакването на Районна прокуратура – Раднево, че протестираната присъда е неправилна, е неоснователно. Това оплакване не е подкрепено с фактически констатации и правни изводи и очевидно намира своята опора в интерпретацията на доказателствата, направена от обвинението в обвинителния акт.

Оправдателната присъда не е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Както писмените, така и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, подкрепят изводите на районния съд, че по делото не се доказва по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият З. е извършил престъплението, в което е обвинен – както от обективна, така и от субективна страна.

С оглед на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил правилния и законосъобразен извод, че подсъдимият З. не е извършил деянието по чл.212, ал.4, предл.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, поради което и в изпълнение на разпоредбата на чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.

Оплакването на Районна прокуратура – Раднево, че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да осъди  подсъдимия З. по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.4, предл.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, е неоснователно и необосновано и въззивният съд не може да го възприеме.

Във връзка с горния извод за невинността на подсъдимия З., районният съд е отхвърлен предявеният от Рудник Т.-1, с. Т., обл. Стара Загора - клон на „***ЕАД, гр. Раднево, против подсъдимия Д.Й.З. граждански иск за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 72 420 деноминирани лв. недоказан по основание.

Присъдата в гражданско-отхвърлителната й част е влязла в сила, тъй като нито е протестирана от Районна прокуратура – Раднево, нито е обжалвана от гражданския ищец Рудник Т.-1.

                                                     - 20 -

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че протестът на Районна прокуратура – Раднево е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.05.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 407/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.