Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 26                                     01.02.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        ІІ наказателен състав

На седми ноември                                                    Година:  2012

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Р.Р.

ПРОКУРОР:

Разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНЧХД № 1289 по описа за 2012 година

 

          и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

 

С присъда № 62 от 04.04.2012 год. по НЧХД № 2459/2011 год. на Старозагорския районен съд подсъдимият Д.И.П., ЕГН **********, е бил признат за невиновен в това, че на 22.04.2010 год. в гр.******а в жалба вх.№ Ж-26 от 22.04.2010 год. до ****** с думите „от 2003 г. до ден днешен е тормозена задно с мене, като неин хазяин, досега лично аз съм имал много несправедливи актове от ********, само да ни принудят да им даваме пари и нещо друго като секс от страна на А.” и „*****, който я е пребил лично с още двама негови колеги я заплашва, че ще й се види живота черен и ще съдейства за изпъждането от общежитието, където живее…за нанесения побой, изпращаме съдебномедицинско удостоверение” е приписал престъпления на С.Д.С. и А.Н.А. в качеството им на ***** при и по повод изпълнение на **** им, а с думите „…само да ни принудят да им даваме пари и нещо друго като секс от страна на А. разгласил позорни обстоятелства за тях /С.Д.С. и А.Н.А./ в качеството им на ***** при и по повод изпълнение на службата им, респективно - оправдан по обвивението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ и т.3, предложение първо във връзка с чл.147, ал.1, предложения първо и второ от НК.

 

 Със същата присъда били отхвърлени гражданските искове на С.Д.С. и А.Н.А. против подсъдимия Д.И.П. за сумата от по 2000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието /22.04.2010 год./ до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.

 

        Частните тъжители С.Д.С. и А.Н.А. били осъдени от районния съд да заплатят направените от подсъдимия Д.И.П. разноски по делото в размер на сумата от 600 лева, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 150 лева.

 

         В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд Стара Загора от частните тъжители С.Д.С. и А.Н.А., които навеждат доводи за незаконосъобразност присъдата и молят същата да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, а предявените граждански искове – уважени в пълния им размер.

 

          Подсъдимият Д.И.П. и защитникът му адв.Д.Д. молят обжалваната присъда да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.        

                            

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

 

          За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Д.И.П. и св.А. И. А. поддържали приятелски отношения. Подсъдимият често й помагал, тъй като тя имала малко дете и се занимавала с проституция. На 31.03.2010 год. срещу 01.04.2010 год. подсъдимият потърсил св.А. на ЖП-гарата в гр.****. и разбрал, че е била задържана, като срещу нея ще бъде образувано производство за дребно хулиганство. На следващия ден в сградата на съда подсъдимият видял св.А. пред съдебната зала и му направило впечатление, че по тялото и по лицето й има видими следи от наранявания, поради което я попитал каква е причината за състоянието й, а тя му обяснила, че трима **** са я били предната нощ, като му посочила тъжителите С.Д.С. и А.Н.А. като двама от тях – последните я придружавали по повод на образуваното срещу нея съдебно производство. В тази връзка на 22.04.2010 год. подсъдимият депозирал жалба до ******, в която излагал принципно недоволство от *****, които му съставяли неправилно актове за нарушения, и сочил, че често ***** са искали секс услуги от лице на име А., за което многократно, но без резултат бил сигнализиран и ****** в качеството му на ***********, като всичко това довело до нанесен побой над А. от трима ********. Към жалбата си до ************* подсъдимият приложил и съдебно-медицинско удостоверение № 90/2010 год., издадено на св.А. А. от д-р Т. Т.

 

             За да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на обстоен анализ в съответствие с принципите на логическото мислене и според точния им смисъл, който изцяло се споделя и от окръжния съд, поради което преповтарянето му от последния се явява безпредметно. В заключение следва изрично да се отбележи, че въз основа на правилно установените от него съставомерни факти решаващият съд обосновано е стигнал до изводите, че:

          по отношение на обвинението за приписано на тъжителите престъпление /нанасен побой над св.А./ се касае за невиновно поведение на подсъдимия, тъй като той е действал с увереността, че с жалбата си до ****** в тази й част излага факти, които отговарят на действителността, с което изпълнява гражданския си дълг /в подкрепа на този извод е била визията на св.А. преди съдебното заседание по УБДХ, възприета лично от подсъдимия, и обясненията, които тя му е дала за нараняванията си, посочвайки му същевременно тъжителите като две от трите лица, които са й ги причинили/;

          останалите твърдения, изложени от подсъдимия в жалбата му до *********, не са били персонифицирани, т. е. относени към конкретни лица, поради което същите се явяват несъставомерни /без правно значение са последващите писмени или устни изявления на подсъдимия, на които се позавава защитата, индивидуализиращи пряко или косвено лицата, за които са се отнасяли тези твърдения, тъй като предмет на обвиненето не са въпросните последващи изявления, а единствено неперсонифицираните твърдения на подсъдимия, изложени в инкриминираната жалба/.    

 

          Предвид акцесорния характер на гражданските искове, същите правилно са били отхвърлени, като неоснователни и недоказани предвид постановената оправдателна присъда, последица от която се яявва и осъждането на тъжителите да заплатят направените от подсъдимия разноски, както и направените по делото съдебни и деловодни такива.     

          

          В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност въззивният съд не констатира и процесуални нарушения, които да са били допуснати при разглеждането на делото и постановяването на присъдата от районния съд, опорочаващи последната до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната й.

         

         С оглед на изложените съображения Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК същата следва да бъде потвърдена, а жалбоподателите /частните тъжители/ - осъдени да заплатят на подсъдимия и направените от него разноски в производството пред въззиваната инстанция в размер на сумата от 400 лева,    представляваща допълнително договорено и платено адвокатско възнаграждение на упълномощения защитник. 

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 62 от 04.04.2012 год., постановена по НОХД № 2459/2011 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

          ОСЪЖДА С.Д.С. ***, ЕГН **********, и А.Н.А. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно на Д.И.П. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в производството пред въззивната инстанция.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.