Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 21                        06.02.2013 г.                град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                  Наказателен състав

На тридесет и първи октомври                                    Година 2012

В  открито заседание, в следния състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

                                                           2. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

 

Секретар М.Д.

Прокурор МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

внох дело номер 1325 по описа за 2012 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

 

        В срока по чл.319 НПК е обжалвана Присъда №111/21.08.2012 г., постановена по нохд №76/ 2012 г. по описа на Казанлъшки районен съд от  адв. Л.Д., в качеството на защитник на подсъдимата М.М.М., като в подадената жалба се излагат съображения за необоснованост на постановената присъда и завишен размер на наложеното наказание. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на  постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или първоинстанционния съд. Алтернативно се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна или изменение на обжалваната присъда, като се намали  размера на наложеното наказание и се отложи неговото изтърпяване по реда на  чл.66 от НК.

 

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата М. - адв. Д., поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба, като излага доводи и за неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени постановената присъда на Казанлъшки районен съд  и постанови нов съдебен акт, с който оправдае подзащитната му. Алтернативно се иска приложение на  разпоредбата на чл.66 от НК.

 

        В съдебно заседание представителят на обвинението изразява становището, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон и правната квалификация на деянието е по чл.316 вр. чл.308 ал.1 НК.

 

Защитникът на въззиваемата-частен обвинител Д.Г. – адв. Р.К., подкрепя становището на представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора, като по искането на защитата на подсъдимата за приложение на чл.66 от НК заявява, че не се противопоставя.

 

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената въззивна жалба на подсъдимата М.М.,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №76/2012 год. на Районен съд Казанлък,  намери за установено следното:

 

            С Присъда №111/21.08.2012 г., постановена по нохд №76/ 2012 г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимата М.М.М. е призната за виновна в това, че на 30.10.2008 г. в гр.Казанлък с цел имотна облага съзнателно се е ползвала пред Д.М.Г. от неистински официален документ – Удостоверение с изх.№4818/30.10.2008 г. на Служба по вписванията гр.Казанлък, удостоверяващ вещни права – липса на учредена вещна тежест върху апартамент №5, находящ се на ул. „******” №*** в гр.Казанлък, като за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр. чл.308 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК съдът  я  осъдил  на две години „лишаване от свобода”, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при общ режим, а по първоначалното обвинение по чл.212 ал.4 вр. ал.1 от НК я признал за невинна и я оправдал.

 

        Със същата присъда съдът осъдил подсъдимата М.М.М.  да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд направените по делото разноски в размер на 265.80 лева.

 

        Казанлъшки районен съд постановил вещественото доказателство №7/2011 г. – Удостоверение с изх. №4818/30.10.2008 г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Казанлък, да бъде приложено по делото, на основание чл.112 ал.4 от НПК.

 

        Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че с внесения в районен съд Казанлък от районна прокуратура Казанлък обвинителен акт са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.246, ал.2 и ал.3 НПК.

 

В обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт следва да се посочи престъплението, извършено от обвиняемия. Това изискване произтича от задължението на прокурора чрез обвинителния акт да развие в пълнота своята теза пред решаващия орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на  правото на защита.  Наред с фактическите рамки на обвинението, чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК изисква да бъдат очертани и правните такива. Съобразно изискванията на цитираните разпоредби и критериите, възприети с ТР №2/02 г. на ВКС, за да е гарантирано правото на защита на подсъдимия в пълен обем и за да изпълни обвинителният акт функциите си да определи фактическите и правни рамки на обвинението, е необходимо в обвинителния акт, както в обстоятелствената част, така и в заключителната, да се опишат точно и ясно всички съществени обективни и субективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация, възприета от прокурора. Изискването за точно и ясно формулиране на обвинението означава и липса на несъответствие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт.

 

В тази връзка съдът констатира, че с диспозитива на  обвинителния акт на Районна прокуратура Казанлък е повдигнато по отношение на подсъдимата  М.М.М. обвинение за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1 НК, затова че на 30.10.2008 г. в гр. Казанлък, чрез използване на неистински документ – Удостоверение с изх. №4818/30.10.2008 г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Казанлък, удостоверяващ липса на учредена вещна тежест върху апартамент №5, находящ се на ул. «******» №** в гр. Казанлък, пред Д.М.Г., е получила без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 56 000 лв., собственост на същото лице, с намерение противозаконно да го присвои, като имуществото е в големи размери.

 

        С оглед повдигнатото обвинение съдът счита за  уместно да отбележи, че за да е налице престъпление по чл.212 , ал.1 НК, т.е. за да е осъществен съставът на тъй наречената документна измама е необходимо подсъдимият да е получил чрез използване на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, без правно основание, с намерение да го присвои, чуждо движимо или недвижимо имущество. Документът с невярно съдържание, неистинският или преправен документ, чрез използването на който е получено  без правно основание чуждото имущество, с намерение да бъде присвоено, трябва да доказва основанието за плащане или предаване на имуществото. По този начин документът е средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на субекта на престъплението.  Ролята на документа, използван като средство на документната измама по чл.212 НК, е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него. Елементът от състава на чл.212 ал.1 НК “без правно основание” е съществен, тъй като документната измама е престъпление против собствеността и в завършения си вид винаги има за резултат нанасяне на щета.

 

В обстоятелствената част на обвинителния акт представителят на обвинението е изложил фактическите обстоятелства, касаещи предмета на обвинението и по-точно действията на подсъдимата, с които е осъществила състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.  Посочено е, че обвиняемата М., за да продаде собствения си недвижим имот на св. Д.Г., който бил обременен с вещна тежест, се снабдила с неистинско Удостоверение изх. №4818/08 г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Казанлък. Подсъдимата представила на св. Г. неистинското удостоверение, след което била изповядана при нотариус Буркова сделка с имота, по силата на която подсъдимата прехвърлила собствения си недвижим имот на св. Г., срещу което получила сумата от 56 000 лева.  Така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, касаещи престъпната дейност на подсъдимата, не могат да обосноват правната квалификация на деянието по чл.212, ал.4 вр. ал.1 НК. В случая следва да бъде отбелязано, че посоченият от обвинението неистински документ Удостоверение изх. №4818/08 г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Казанлък не е средството, послужило за извършването на документната измама по смисъла на чл.212, ал.1 НК, с оглед на това, че не е създало привидно правно основание за получаването от подсъдимата на посочената сума от 56 000 лева. Тази сума съобразно изложените фактически обстоятелства в обвинителния акт не е получена от подсъдимата М. без правно основание, тъй като представлява продажната цена на процесния апартамент. Именно срещу прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот/макар и обременен с вещна тежест/ на св. Г., подсъдимата получава сумата от 56 000 лева. Следователно сумата не е получена от подсъдимата М. без правно основание. Наличието на вещна тежест върху процесния имот не е пречка за неговото отчуждаване. Както бе изложено по-горе липсата на елемента “без правно основание”, който е съществен такъв на състава на документната измама, не обосновава правна квалификация на изложените от прокуратурата обстоятелства, касаещи престъпната дейност на подсъдимата, по чл.212, ал.1 НК. Това е така, тъй като при документната измама порочният документ е средство за въвеждане в заблуждение на лицата, които имат разпоредителна власт върху имуществото, че деецът има право да го получи. Тоест, порочният документ има двойствено предназначение – да служи като привидно основание за получаване на имущество и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. Ако порочният документ не съчетава тези два белега, същият не е годно средство за документна измама. В контекста на казаното и след като процесното Удостоверение не изпълнява посочената функция в механизма на престъплението, остава открит въпроса за обикновена измама.

 

Изложените обстоятелства в обвинителния акт налагат извода, че чрез използването на процесното  Удостоверение изх. №4818/08 г. на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Казанлък от подсъдимата М. е въведена в заблуждение св. Г. относно наличието на вещна тежест върху прехвърления имот. Това заблуждение е мотивирало последната да закупи от подсъдимата  апартамента срещу сочената сума от 56 000 лева.

 

Всичко изложено дотук налага извода, че  в обвинителния акт на Районна Прокуратура Казанлък е налице несъответствие между обстоятелствената и заключителната му част. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, касаещи действията на подсъдимата М., не обосновават правна квалификация на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1 НК.

 

Неточното формулиране на обвинението, изразяващо се в несъответствието между изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и повдигнатото обвинение, което настоящият състав намира, че не следва да бъде за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1 НК, при така наведените факти, накърнява съществено процесуалните права на подсъдимата и в най-голям обем правото й на защита. Този порок в обвинителния акт е от категорията на съществените процесуални нарушения и има за своя последица отмяна на съдебен акт, постановен въз основа на  така внесен обвинителен акт.

 

Всичко изложено по-горе относно допуснатите нарушения с внесения обвинителен акт, касае и Постановление от 16.06.2011 г. за привличане на обвиняемо лице /л.125 ДП/ . 

 

Казанлъшки районен съд е постановил обжалваната присъда, като след образуване на делото въз основа на горепосочения обвинителен акт,  съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си  по чл.248 ал.2 т.3 от НПК и по този начин не е констатирал, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимата. Съдията-докладчик в съответствие с изискването на чл.249 ал.1 и ал.2 от НПК е следвало да прекрати съдебното производство по делото и да го върне на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

При връщане делото за ново разглеждане на РП Казанлък следва да се обърне внимание и на следното обстоятелство. В обвинителния акт се сочи, че полученото от подсъдимата, без правно основание, чуждо движимо имущество е сумата в размер 56 000 лева. Прокуратурата не е посочила въз основа на кои от събраните по ДП доказателства приема за установен размера на посочената сума, след като в нот. акт №58/30.10.2008 г., нот. дело №858/2008 г. сумата срещу която подсъдимата продава на св. Г. процесния апартамент е 12 870 лв., а в Споразумение от 19.05.2010 г. /л.61 ДП/ отразената продажна цена на имота е 56 000 лева. По този начин не е изпълнено изискването на чл.246, ал.2, пр. последно от НПК.

 

С оглед на това, че горепосочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК са допуснати в хода на досъдебното производство, на основание чл.334 т.1 предложение първо вр. чл.335 ал.1 т.1 от НПК обжалваната присъда следва да бъде отменена, без да се обсъждат доводите на страните по същество,  като делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура Казанлък за ново разглеждане.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.335 ал.1 т.1 от НПК, съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

ОТМЕНЯ   Присъда  №111/21.08.2012 г., постановена по нохд №76/2012 г. на Казанлъшки  районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Казанлък за ново разглеждане.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

               2.