Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 27                                  01.02.2013 година         град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                ІІ наказателен състав

На четиринадесети ноември                         Година: 2012

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР:  М.Т.

ПРОКУРОР: КОНСТАНТИН ТАЧЕВ

Разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1328 по описа за 2012 година

 

 

         и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

 

С присъда № 177 от 12.09.2012 год. по НОХД № 120/2012 год. на Радневския районен съд подсъдимият З.Д.М., ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че на 30.11.2011 год. в землището на гр.*****, местността „*****, се заканил с убийство на В.А.В., ЕГН **********, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 54 от НК е бил осъден на „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е било отложено за срок от три години.

 

Със същата присъда подсъдимият З.Д.М. е бил осъден да заплати на пострадалия В.А.В., конституиран като граждански ищец и частен обвинител, обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на сумата от 2000 лева.  

        

         В тежест на подсъдимия З.Д.М. са били присъдени и направените до момента на постановяване на присъдата съдебни и деловодни разноски по делото, включително и държавна такса за разглеждането на гражданския иск, в размер на сумата от 255 лева.

 

         В срока по чл. 319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд Стара Загора от подсъдимия З.Д.М. чрез защитника му адв.М.С. ***. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, доразвити от защитника адв.М.С. в писмено становище и устно в пледарията му в съдебно заседание, и се иска същата да бъде отмемена, като подсъдимият З.Д.М. бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

                           

         Становището на Окръжна прокуратура Стара Загора е, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

         Повереникът на гаражданския ищец и частен обвинител В.А.В. – адв.В.Щ., счита жалбата за неоснователна, а обвинението – за доказано по категоричен начин.

 

         Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

 

         За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият З.Д.М. притежавал имот в местността „****” край гр.*****. Пострадалият В.А.В. също имал дворно място в тази местност, което било съседно с имота на подсъдимия М.. Имотите на двамата били разделени само от път и река. Подсъдимият и пострадалият били в лоши междусъседски отношения, като на 31.01.2010 год. напрежението между тях ескалирало и подсъдимият нанесъл удар с брадва в главата на пострадалия, за което деяние впоследствие бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.3 от НК и на основание чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. На 30.11.2011 год. около обяд пострадалият бил в дворното си място в м.„****”. По същото време подсъдимият бил в своето дворно място и след като забелязал пострадалия, започнал да му крещи, като го заплашил с думите „Ще взема пушката и ще те гръмна”. Пострадалият помолил подсъдимия да се спре, но той продължил с агресивното си поведение, като дори заплашил пострадалия с кол. Последният се уплашил още повече и поради факта, че преди това подсъдимият вече му бил посягал с брадва, поради което се обадил на органите на МВР и изчакал тяхното пристигане. Вследствие на отправената му закана от подсъдимия, пострадалият изпитал страх за живота си и след инцидента бил емоционално ангажиран, тъй като възприел заканата като реална и изпълнима. Страхът му бил подкрепен и от миналите конфликти с подсъдимия, съпроводени със закани и реално нападение с брадва, довело до черепно-мозъчна травма и хоспитализация в нервно-хирургично отделение.

         

         За да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на обстоен анализ, като е посочил кои доказателства кредитира с доверие и кои – не, при спазване на правилата на логическото мислене и без да е допуснал превратното им или изопачено тълкуване. В тази насока, междувпрочем, всички гласни доказателства, съдържащи данни от съставомерен характер /показанията на пострадалия, св.П.Р.Т., св.С.С.В. и св.Н. П. Т./, са непротиворечиви и взаимно се допълват, като кореспондират не само помежду си, но и със заключението на изготвената и приета от районния съд съдебна психолого-психиатрична експертиза, поради което въззивният съд не намира за необходимо поотделното им обсъждане в повече от отразеното в мотивите към обжалваната присъда, които в тази им част се споделят изцяло от настоящият съдебен състав. В заключение следва да бъде добавено само, че в показанията си никой от разпитаните по искане на подсъдимия и защитника му свидетели /К.Ц.П., С. П.А. и П.П.П./ не излага данни, оборващи или дори разколебаващи изложените в показанията на свидетелите, които районният съд обосновано е кредитирал с доверие, още повече, че никой от тях тримата не е бил очевидец на инкриминирания инцидент. Ето защо и обясненията на подсъдимия в частта им относно това на инкриминираните дата и място заканил ли си е с убийство на пострадалия, доколкото противоречат на останалите доказателства по делото, без да намират подкрепа в което и да е от тях, следва да бъдат приети като изолирани и недоказани и в този смисъл – изцяло като защитна негова позиция.     

 

         Безпорно е също така, че деянието е било извършено от подсъдимия виновно под формата на пряк умисъл, понеже той e съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод недмусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на дението и обстоятелствата, при които то е било извършено.

 

         Без правно значение е в случая фактът, че при извършения оглед в имота на подсъдимия не е била намерена пушка, както и фактът, че подсъдимият не е действал в изпълнение на предварително взето решение за убийство на пострадалия, на които обстоятелства се позовава защитата, тъй като за състовомерността на конкретното деяние /закана за убийство/ са от значение единствено и само видът и характерът на отправената закана, която следва да е такава, че да би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у лицето, спрямо което е била отправена, независимо дали деецът е имал техническата или физическа възможност и реално намерение да я осъществи.   

 

         Не може да бъде споделено и становището на защитата, че инкриминираната закана не е възбудила у пострадалия страх от осъществяването й, тъй като, както вече беше отбелязано, такъв страх реално е бил възбуден с всички последващи за пострадалия емоционално-психически последици от това. Нещо повече, ако и да се повтори, настоящият съдебен състав намира за необходимо отново да отбележи, че за съставомерността на процесното деянието дори не е необходимо заканата да е възбудила страх за осъществяването й, какъвто е разглежданият случай, а е достатъчно поради вида и характера си и обстоятелствата, при които е била отправена, да би могла да възбуди такъв страх.   

 

         Окръжният съд намира за неоснователни и доводите на подсъдимия и неговия защитник за явна несправедливост на наложеното с обжалваната присъда наказание. При определяне на наказанието, първоинстанционният съд подробно е посочил кои обстоятелства приема като отегчаващи отговорността и кои – не, като в тази насока изложеното от него се споделя и от въззивният съд, след което решаващият съд, съобразявайки се с приниципите за индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, правилно е определил и наложил на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, отчитайки съотношението им с наличните отегчаващи такива, а именно – наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.

 

         Обоснован е и изводът на райнния съд, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, в какъвто смисъл следва да бъдат разчетени мотивите на обжалваната присъда в тази й част, не е необходимо същият ефективно да търпи наложеното му наказание, поради което последното законосъобразно е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, който изпитателен срок според въззивния съд се явява адекватен на тежестта на извършеното деяние и обществената опасност на личността на подсъдимия.

 

         Макар и лаконични, събраженията на първоинстанционния съд, за да уважи предявения от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди, намиращ правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като основателен и доказан до претендирания размер от 2000 лева, също се споделят от настоящия съд, тъй като в случая от една страна, видно от гореизложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане /виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи в неблагоприятни за него последици от емоционално-психически характер вследствие на изпитания страх за живота му, и причинна връзка между тях/,         а от друга страна – размерът на присъденото обезщетение е съобразен с критерия за справедливост, залегнал в закона и изяснен от съдебната практика, имайки предвид времето, изминало от извършване на деянието до постановяване на присъдата, и конкретните наблагоприятни последици от емоцианално-психически характер, причинени на пострадалия – нарушен сън, тревожност, безпокойство, чувство на несигурност, непрегнатост и страх /вж. показанията на пострадалия и заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза/.  Междувпрочем, ако с жалбата да се иска отмяна на първоинстанционната присъда изцяло, в същата се съдържат доводи единствено за нейната необоснованост и незаконосъобразност в наказателно-правната й част, но не и конкретни оплаквания, касаещи неправилността й в гражданско-правната й част.     

 

         Законоустановена правна последица от постановяването на осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск се явява и осъждането на подсъдимия да заплати направените до момента на постановяване на обжалваната присъда съдебни и деловодни разноски по делото, както и държавна такса за разглеждането на гражданския иск.

 

          Предвид изложеното Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е изцяло правилна, обоснована и законосъобразна, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК същата следва да бъде потвърдена.

 

         Във въззивното производство не бяха направени допълнителни съдебни и деловодни разноски, а гражданският ищец и частен обвинител също не претендира да е направил подобни, поради което такива не следва да бъдат допълнително присъждани с настоящото решение в тежест на подсъдимия.  

 

          Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 177 от 12.09.2012 год., постановена по НОХД № 120/2012 год. по описа на Районен съд Раднево.

 

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.