Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

24                                          13.02.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 16 януари                                                                                 Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.Х.

ПРОКУРОР: ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1370 по описа за 2012 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С присъда № 212 от 03.10.2012 г. по НОХД № 1680/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият И.А.А., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 02.05.2012 год. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Д.А.М., ЕГН **********, заблуждение – че е извънбрачен син на неговия приятел Х.М. и се нуждае спешно от сумата от 1000,00 лева за операция на крака на детето си, която сума ще му върне до вечерта на същия ден, и с това причинил на М. имотна вреда в размер на 1000,00 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив и на основание чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а”, вр. чл.58а от НК е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан в частта относно това деянието да е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “б” от НК

 

Подсъдимият И.А.А. е осъден да заплати на Д.А.М. сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 02.05.2012 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 64,00 /шестдесет и четири/ лева и държавна такса съобразно уважения граждански иск в размер на 50,00 /петдесет/ лева по сметката на Районен съд – Стара Загора.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия И.А.А. и от служебния му защитник – адв. Г.Г..

В жалбите, подадени лично от подсъдимия и чрез служебния му защитник се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и се иска изменянето на присъдата, като наказанието “лишаване от свобода” бъде намалено от три години и четири месеца на две години.

 

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от служебния защитник на подсъдимия – адв. Г.. Подсъдимият – жалбоподател И.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. 

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Първоинстанционният съд след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.

 

Установените по делото фактически положения са следните:

             На 02.05.2012 г., в гр. С., сутринта, пострадалият Д.М., на 84 години, се разхождал в градинката, находяща се в близост до ресторант „***". В този момент към него се приближил подсъдимия И.А.А.. Последният забелязал, че пострадалия е възрастен човек, приближил до него, поздравил го учтиво и го заговорил. В хода на разговора пострадалият споменал името на свой приятел - лице на име Х., както и своето собствено име. А. използвал непредпазливостта на свидетеля и на няколко пъти използвал в разговора името на пострадалия, което преди това бил чул от самия него. След като поговорили, М. попитал подсъдимия, кой е той и от къде знае името му, тъй като го виждал за пръв път и не го познавал до момента. На този въпрос А. отговорил, че е син на Х.М. - приятелят, споменат от М.. Пострадалият познавал добре двамата сина на М. и изразил учудване как така и А. е син на приятеля му. Подсъдимият обаче заявил на М., че е „по-особен" син на М., а именно, че е незаконно роден /извънбрачен/ син на последния. Предвид деликатността на въпроса, пострадалият не разпитвал повече А., но приел за истина обстоятелството, че подсъдимият е син на неговия близък приятел – Х.М..

Разговорът между А. и М. продължил. Подсъдимият споделил, че спешно се нуждае от сумата от 1000 лв., тъй като детето му се нуждае от спешна операция на крака. А. поискал М. да му даде в заем сумата от 1000 лв., като му обещал, че до вечерта на същия ден - 02.05.2012 г., ще му я върне.

Мотивиран от това, че подсъдимият е син на негов близък, както и че се нуждае от пари за спешна операция на дете, които ще му върне до края на деня, М. решил да даде на подсъдимия сумата от 1 000 лв. За целта двамата с А. отишли в клон на банка „***", находящ се на бул. *** в гр. С.. Там пострадалият изтеглил от сметката си сумата от 1050 лв., от които взел 50 лв. за себе си, а останалите 1000 лв. веднага предал на А.. Последният благодарил на М. и му обещал още веднъж, че до вечерта на същия ден ще му върне парите. След това излезли от банката и се разделили.

А. не потърсил пострадалия и не върнал парите. Същите изхарчил за свои лични нужди.

От приложената по делото /л.50/ справка от ГД "ИН" - Затвора в гр. Ловеч е видно, че гореописаното престъпление е извършено от подсъдимия А. докато последният е бил обявен за ОДИ, тъй като не се е завърнал в затвора от дадения му отпуск по здравословни причини. А. е бил пуснат на 20.12.2011 г. и следвало да се върне в затвора на 19.01.2012 г.. Бил е обявен за ОДИ и е бил заловен на 22.05.2012 г.

Видно от заключението на изготвената техническа експертиза № 372/13.06.2012 г., на прихванати 12 изображения от представения от Банка „***" – Клон С. цифров носител, е видно как подсъдимият и пострадалият М. посещават банковия клон, как пострадалият изтегля пари от сметката си и предава на А. предмета на престъплението, след което двамата се разделят. Установени са всички идентификационни белези на подсъдимия и пострадалия, в това число и специфична татуировка с кръгла форма /Инг и Янг/, изпълнена на дясната длан на А..

Видно от протокола за извършеното по делото разпознаване на лица от 18.07.2012 г., пострадалият М. категорично е разпознал подсъдимия А. като лицето, което го е измамило на 02.05.2012 г. и на което е предал сумата от 1000,00 лв. Пострадалият е изложил и пълно описание на изпълнената на дясната длан на А. татуировка.

Въззивният съд след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, безспорно се установяват гореизложените фактически обстоятелства, видно от които е, че с деянието си на инкриминираната дата подсъдимия И.А. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по обвинението – по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а” от НК.

Правилно и законосъобразно, след преценка на осъжданията на подсъдимия, първоинстанционният съд го е признал за невинен и оправдал в това, деянието да е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “б” от НК.

Районният съд е индивидуализирал наказанието «лишаване от свобода» на подсъдимия А. при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на пет години, което след като е намалил с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, е наложил за изтърпяване «Лишаване от свобода» за срок от три години и четири месеца. Законосъбразно на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС са определени режима и типа на затворническото заведение - първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип.

За смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени направените самопризнания и изразената критичност, а като отегчаващи – многократните осъждания на подсъдимия, повечето от които за измами, както и обстотелството, че е осъществил деянието по време на изтърпяване на наказание «Лишаване от свобода». Въззивният съд намира, че районния съд неправилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство направениото от подсъдимия самопризнание, тъй като същото е основание за провеждане на производството по делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и за определяне на по-благоприятно наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Правилно е отчетено от районния съд, че деянието разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления с оглед личността на пострадалия – възрастен и доверчив човек, а такава разкрива и дееца.

 Въззивният съд намира, че при наличието на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства, едно смекчаващо такова, по-високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, наказанието е следвало да бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер над средния, предвиден в закона за извършеното престъпление, като първоинстанционния съд определяйки го в размер значително под средния, е проявил неоправдано снизхождение по отношение на подсъдимия, но доколкото протест не е подаден, присъдата не може да бъде изменена чрез увеличаване размера на наказанието.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за неоснователно оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното му наказание, а подадената жалба срещу присъдата за неоснователна.

Законосъобразна и обоснована е присъдата и в гражданската й част, с която предявеният от гражданския ищец Д.М. против подсъдимия И.А. граждански иск за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 02.05.2012 г. е уважен в пълен размер, като основателен и доказан.

Правилна е присъдата и в частта на присъждане на съдебните разноски и държавната такса върху уважения граждански иск в тежест на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК.

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 212 от 03.10.2012 г., постановена по НОХД № 1680/2012г.  по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                          2.