Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 28                                 15.02. 2013 г.                     Град Стара Загора

 

                                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ІІІ НАКАЗАТЕЛЕНСЪСТАВ

На шестнадесети януари                                                          Година 2013

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                  Председател:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                           Членове:    1.  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                               2. КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар Даниела Хопчева

като разгледа докладваното от  докладчика  СП. ДРАГОТИНОВА           

  ВНЧXД № 1389 по описа за 2012 година.

 

 Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

 Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия М.К.Д. по НЧХД № 316/ 2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд адв. Н.Н. от АК-Ст. Загора, против  постановената по това дело присъда, с която същият подсъдим е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 132, ал.1 т.3, вр. с чл. 130, ал.1 от НК, за това че на 24/ 25 09.2011 г. в с.Д., общ. М., в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида и с друго противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, е  причинил разстройство на здравето на Н.Д.К. извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, поради което и във връзка с чл. 54 от НК му е наложил наказание „Пробация”, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца с периодичност на изпълнение на първата два пъти седмично. С присъдата е бил уважен частично и предявения от тъжителя граждански иск за претърпени вследствие на деянието на подсъдимия неимуществени вреди в размер на 300 лв. ведно със законните последици от това, а в останалата му част до размера на сумата от 10 000 лв. същият е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност, необоснованост  и несправедливост на присъдата. Излагат се доводи, че обвинението, основаващо се в случая само на косвени доказателства, не било достатъчно за  направата на обосновани изводи относно основния факт, подлежащ на доказване и същото не е доказано по несъмнен начин. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава –оправдателна както и отхвърляне изцяло на предявения граждански иск ведно със законните последици от това. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски. Във връзка с разпоредбата на чл. 320, ал.1 от НПК не се сочат неизяснени обстоятелства и доказателства, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддръжа жалбата, като заявява, че той и неговият подзащитен не са съгласни и с преквалифицирането на деянието по чл.132, ал.1 т.3, вр. с чл. 130 от НК. Моли за отмяна на присъдата и постановяването на нова такава, с която подзащитният му да бъде оправдан, като бъде отхвърлен предявения граждански иск ведно със законните последици. Освен това претендира за направените по делото разноски.

Подсъдимият М.К.Д. поддържа жалбата, като заявява, че е невинен и също моли за отмяна на присъдата.

Постъпила е въззивна жалба и от повереника на частния тъжител и граждански ищец Н.Д.К. - адв. Д. Б. от САК. Същата е насочена против присъдата в наказателната и част, с която другият подсъдим по делото Д.М.Д. е изцяло оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, както и против присъдата в частта и, с която подсъдимият М.К.Д. е признат за невиновен  и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. /Всъщност такъв отхвърлителен диспозитив по отношение на подс. Д. липсва в присъдата/. Освен това същият е останал недоволен и от присъдата в гражданската и част, във връзка с което подсъдимият М.К.Д. е бил осъден да заплати на тъжителя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв., а в останалата му част до размера на 10 000 лв., както и срещу другия подсъдим, Д.М.Д., искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Направеното оплакване е за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на друга такава, с която и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение, както и за уважаване изцяло на предявения граждански иск в пълния му размер от 10 000 лв. така, както същият е бил предявен - солидарно срещу двамата подсъдими. Запазва си правото до даване ход на делото пред въззивната инстанция да представи допълнителни писмени съображения в подкрепа на жалбата. В съдебно заседание поддържа жалбата, като в пледоарията си по същество развива подробни доводи в подкрепа на оплакванията в жалбата. Също оспорва квалификацията на деянието по чл.132 ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 НК, като счита, че не може да се приеме, че подзащитният му е предприел каквото и да е действие, предизвикало афект у подсъдимите, поради което моли и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни, като им се определи едно справедливо по размер наказание. Моли за уважаване на предявения по делото граждански иск в пълния му размер, като претендира за направените по делото разноски.

В последната си дума подсъдимият М.К.Д. не се признава за виновен, като заявява, че не е изричал цитираните в тъжбата обидни реплики по адрес на гражданския ищец, както и че не е нанасял побой на същия.

Подсъдимият Д.М.Д. в последната си дума също заявява, че обвинението е пълна лъжа и че пострадалият е бил доста пиян и ги е обиждал.

Окръжният съд след проверка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид оплакванията в жалбите,  както и доводите на страните, преценени с оглед изискванията на материалния и процесуалния закон, и извърши цялостна проверка  на присъдата на основание чл. 314, ал.1 във връзка с чл. 313 от НПК,  намира за установено следното: 

                                     

Обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и техните защитници, поради наличие на неяснота в диспозитива на присъдата досежно първоначалното обвинение, визирано в тъжбата по отношение на подсъдимия М.К.Д., за което липсва отхвърлителен диспозитив. В тази и част присъдата страда и от липса на мотиви, тъй като липсват изложени такива досежно това обвинение и участието на другия подсъдим в него.

 Видно от тъжбата, първоначалното обвинение срещу двамата подсъдими е по чл.130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. С присъдата само подсъдимия Д.М.Д. е бил признат за невиновен по това обвинение, извършено в съучастие с подсъдимия Д.. Другия подсъдим М.К.Д. е бил признат за виновен и осъден по по- лека правна квалификация, а именно по чл. 132, ал.1 т.3, вр. с чл. 130, ал.1 от НК, като не е бил оправдан по първоначалното обвинение по чл.130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

В мотивите на присъдата също липсва какъвто и да е извод по този въпрос, и не става ясно какво приема съда по отношение на обвинението, за което го е признал за виновен, а именно дали същото е извършено в съучастие с втория подсъдим Д., както и дали го оправдава по по- тежката квалификация на първоначалното обвинение- по чл.130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.  Непълнотата или противоречието в мотивите се приравнява на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения/непълнота и противоречие/, довели  до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и техните защитници, като това обстоятелство не е било забелязано, но всъщност се поддържа в жалбата на частния тъжител. 

Тъй като сам не може да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, въззивният съд намира, че са налице условията на чл.335, ал.2 във връзка с чл. 348, ал.3 т.1 и 2 от НПК, и горното налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, ал.1 т.1 и т.2, във връзка с чл. 335, ал.2 от НПК въззивният съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

           ОТМЕНЯ  присъда № 161/ 12.11.2012 г., постановена по НОХД № 316/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд  и ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на горните задължителни указания.

 

             Настоящото решение не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                         2.