Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                              14.02.2013 г.                   град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,  наказателно  отделение,   първи състав, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ  КАМЕНОВА

К. ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР:  И.Г.

ПРОКУРОР:

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА  ВНЧХД № 1390 по  описа за 2012  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 158/06.11.2012 г., постановена по НЧХД № 593/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Н.Г.Т., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 11.05.2012 г., в с.О., общ.Казанлък, е причинил на Х.И.Д. временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в открито счупване на носните кости, кръвонасядания и оток  на клепачите на двете очи – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което  на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Подсъдимият Н.Г.Т. е осъден да заплати на Х.И.Д. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 463 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2012 г.

Подсъдимият Н.Г.Т. е осъден да заплати д.т. в размер на 50 лв. върху уважената част на гражданския иск.

Подсъдимият Н.Г.Т. е осъден да заплати на Х.И.Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв.,  ведно със законната лихва, считано от 11.05.2012 г., като в останалата част – до размера на 5000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Н.Г.Т. е осъден да заплати д.т. в размер на 80 лв. върху уважената част от гражданския иск.

С присъдата подсъдимият Н.Г.Т. е осъден да заплати на Х.И.Д. сумата от 713 лв. – съдебни разноски.

Подсъдимият Н.Г.Т. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък направени по делото разноски в размер на 208 лв.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от частния тъжител и граждански ищец Х.И.Д.  в гражданската част.

Оплакването в жалбата е, че  неоснователно е занижен размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

ИСКАНЕТО е присъдата в обжалваната част да бъде изменена, като предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. бъде уважен изцяло.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана и от подсъдимия Н.Г.Т..

Основното оплакване в жалбата е, че за да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е основал фактическите си изводи на избирателно подбрани такива. В жалбата се съдържа и оплакване за постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуалните правила – тъжбата, въз основа на която е образувано делото и постановена присъдата, не отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК.

ИСКАНЕТО в жалбата е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият Н.Г.Т. бъде признат за невинен  и оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбите  оплаквания, прие следното:

 

Атакуваната присъда е постановена въз основа на тъжба от  Х.И.Д. срещу Н.Г.Т., в която  са изложени обстоятелства за причинена на частния тъжител на 11.05.2012 г. лека телесна повреда от подсъдимия.

 

Приетите  от първоинстанционния съд факти се основават на събраните в хода на съдебното следствие - при  спазване изискванията на процесуалния закон - доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика.  Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни.

 

Първото оплакване във въззивната жалба на подсъдимия Н.Г.Т. - за постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че тъжбата, не отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК – е неоснователно, поради следното:

Действително в тъжбата, сложила началото на производството, частният тъжител веднъж е квалифицирал повдигнатото от него обвинение като престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а после – като престъпление  по чл.131, ал.2 от НК. Посочените противоречия в дадената от частния тъжител правна квалификация  на повдигнатото от него обвинение не съставляват нарушение на законовите изисквания към съдържанието на тъжбата, поради което и наличието им не съставлява съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия.  Поначало, член 81 от НПК въвежда няколко изчерпателно изброени изисквания, на които следва да отговаря тъжбата - тя трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Същата трябва да бъде подписана от подателя. Посоченото  изброяване е изчерпателно и допълнителни изисквания за допустимост съдът не може да въвежда - тъжбата трябва да отговаря на предвидените в  чл. 81, ал. 1 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Това означава, че частният тъжител не определя квалификацията на престъплението. В този смисъл е и многобройната съдебна практика (Решение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.) и много други. В тъжбата си, депозирана на 23.05.2012 година пред Районен съд – Казанлък,  частният тъжител  Х.И.Д. е посочил фактическите обстоятелства, на които се базира повдигнатото от него частно обвинение - за  причинена му лека телесна повреда. Дори и да не беше посочил изобщо правна квалификация, то задължение на съда би било да изведе същата на база твърдяните и доказани факти по делото.

 

Не е налице и твърдяната от жалбоподателя – подсъдимият Н.Г.Т., доказателствена необоснованост на фактически приетото.

По делото няма спор, че на 11.05.2012 г., около 17.30 – 17.45 ч., в с. О.,  община Казанлък, между Х.И.Д. и подсъдимия Н.Г.Т., е възникнал конфликт по повод изпълнението на възложена на последния от частния тъжител поръчка – ремонт на покрива на къща, собственост на семейството на тъжителя,  в с. О.. Конфликтната ситуация се развила до автомобила на частния тъжител, спрян до двора на къщата, чийто покрив се ремонтирал.

Свидетелят Р. И. А., който бил на покрива на къщата,  на който се извършвал ремонт, е непосредствен очевидец на физическата саморазправа. Твърдението на защитата на подсъдимия, че тъй като дворът на къщата бил покрит с асма, която вече се била разлистила, свидетелят обективно нямал видимост,  не  е съобразено  с цялостния разказ на свидетеля относно случилото се. Посоченият свидетел разказва как веднага след  началото на физическото сдърпване между двамата мъже, слязъл от покрива и се втурнал  към тях, за да ги разтървава. Свидетелят Р. И. А.  е конкретен относно фактите на побоя, включително и относно начина на причиняване на телесното увреждане (“..удари на Х. един юмрук, счупи му носа, от който почна да тече кръв”), като съобщените от него обстоятелства напълно съответстват на заключението на изготвената  съдебно-медицинска експертиза относно  средството на причиняване, вида и механизма на претърпяното от частния тъжител телесно увреждане. Обстоятелството, че свидетелят Н.Т.Н., който, минавайки с колелото си,  видял  частния тъжител и подсъдимия единствено “доста разгорещено” да разговарят,  не и “някой някого да удря”, не означава, че не е имало физически сблъсък помежду им, а  само, че  свидетелят е  станал очевидец на част от случилото се, което последният и признава (“…видях, че доста разгорещено разговарят, подминах си и отидох да си върша работата”).  

Останалите двама свидетели, разпитани по делото, са съпругата на подсъдимия – Р.В.Т. (която разбираемо защитава тезата на съпруга си, че последният не е посегнал на пострадалия) и  А. Г. А. (приятел на частния тъжител, който има знание за случилото се от него и който свидетелства за състоянието на същия  първия ден от болничното му лечение).

Доказателство за причиненото на частния тъжител по време на  конфликта телесно увреждане е и фактът, че в деня на случилото се, на 11.05.2012 г.,  същият е бил приет, след преглед в СПО,  на лечение  в УНГ отделение на МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора, с диагноза – “счупване костите на носа открито” – от където бил изписан на 15.05.2012 г., видно от представената по делото епикриза. Въз основа на това, че във фискален бон (л.11, нчхд) към една от фактурите, издадени на пострадалия от МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора във връзка с направени от същия медицински разходи, е посочено като време на издаване 11.05.2012 г., 21.13 часа, защитата на подсъдимия твърди, че е изтекло твърде много време от конфликта до приемане на частния тъжител в болницата, през което време било възможно при други обстоятелства да е  получил счупването на костите на носа. Тази теза  не отчита факта, че часът на издаване на  посочения фискален бон не  удостоверява часа на прием на пострадалия в лечебното заведение, както и  че на последния е било необходимо време да се придвижи от с. О. до град Стара Загора,  а същото така игнорира причинно следствената обусловеност между отделните факти, установени по делото.

 

При установените факти материалният закон е приложен правилно.

Правилно, районният съд е приел, че  след като на 11.05.2012 г., в с.О., общ.Казанлък, е причинил на Х.И.Д. временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в открито счупване на носните кости, кръвонасядания и оток  на клепачите на двете очи, подсъдимият Н.Г.Т., както от обективна,  така и от субективна страна, е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК,  за което  -  отчитайки наличието на законовите предпоставки за това -   на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност  и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Размерът на наложеното административно наказание глоба  съответства на минималния.

 

Тъй като извършеното от подсъдимия деяние, ангажира и гражданската му отговорност пред пострадалия Х.И.Д. на основание чл.45 от ЗЗД, правилно първоинстанционният съд е приел гражданския иск за доказан по основание.

По оплакването на подсъдимия относно размера на обезщетението за имуществени вреди:

Присъденото в полза на частния тъжител и  граждански ищец  Х.И.Д. обезщетение за претърпени имуществени вреди – 463 лв., е сформирано след сборуване на доказаните чрез фактури и фискални бонове към всяка от тях – всички издадени от МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора, разноски, направени от пострадалия във връзка с лечението му.  Становището на защитата, че една и съща фактура (от 11.05.2012 г., на стойност 10 лв.),  от която са представени две копия   – на л.10 и л.11 нчхд, е взета два пъти при сформиране на резултата, определящ сумата на дължимото обезщетение,  не отговаря на обективната истина, поради което е неоснователно  оплакването на подсъдимия  и досежно тази част от присъдата.

И двете страни по делото оспорват като несправедлив размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Оплакванията им са неоснователни.

Размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди  - 2000 лв., е справедлив. Съобразен е с конкретния вид на претърпяното здравословно увреждане и произтичащите от същото болки и страдания, с продължителността на оздравително-възстановителния процес и с   ежедневните неудобства, търпени от пострадалия по време на протичането му.

 

Постановената присъда е обжалвана от подсъдимия и в частта относно разноските, като се твърди, че  пълният размер на  присъдените такива в полза на частния тъжител не бил съобразен с наличието на отхвърлителен диспозитив по отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 189, ал. 3 НПК,  в случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,  като   законодателят  не прави разлика в характера на наказателните производства – от частен или от общ характер. Следователно, характерът на съответния съдебен акт – осъдителен или оправдателен,  а не пълното или частично уважаване на гражданския иск, е  от значение при определяне на разноските, направени от частния тъжител.

Поради изложеното, оплакването на подсъдимия  Н.Г.Т.  е неоснователно  и в частта относно разноските, на които е осъден от първоинстанционния съд.

 

В съответствие с изложеното, след като намери доводите в жалбите на частния тъжител и подсъдимия за неоснователни и след като  при извършената цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно чл.314 от НПК,   не установи основания за отмяната или изменението й,  на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора прие, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 158/06.11.2012 г., постановена по НЧХД № 593/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                  

                                                            1.

 

 

                                                            2.