Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

29                                           15.02.2013г.                        гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                       ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На шестнадесети януари                                                                                Година 2012

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   Т. ГЬОНЕВА

                                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                             

секретар Даниела Хопчева

прокурор  Вероника Гьонева

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1392 по описа за 2012 година.

 

          Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

 Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия по НОХД № 357 2012 г. по описа на КРС Ж.И.М. против постановената по това дело присъда № 139/ 15.10.2012 г., с която същия е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.211, пр.второ, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор от „закрит” тип при „строг” режим, а по първоначалното обвинение го и признал за невиновен и го е оправдал. С присъдата е бил уважен и предявения от гражданския ищец П.М.И. граждански иск за сумата от 150 лв. претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законните последици от това.

     Жалбата е бланкетна като от съдържанието и могат да бъдат извлечени оплаквания за неправилност- незаконосъобразност, необоснованост, и допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото и постановяване на присъдата. По-специално се навеждат съмнения за близка родствена връзка между секретаря на съдебния състав и една от пострадалите,  спрямо когото се твърди, че са налице основанията по чл. 30, вр. с чл. 29, ал.2 от НПК, което обстоятелство се е отразило се на безпристрастността на съда. Искането е за „ново разглеждане” поради наличие на горното основание. В съдебно заседание същата се поддържа от подсъдимия, който се отказва от останалите оплаквания като поддържа само оплакването за явна несправедливост  и искането за намаляване на размера на наложеното наказание. Моли същото да бъде намалено с две години с оглед тежкото му материално и семейно положение. Жалбата се поддържа и от  служебния защитник на подсъдимия адв. Т.А..

 Във връзка с оплакванията в жалбата по разпореждане на съдията докладчик от първоинстанционния съд са изискани справки по Наредба №14/ 18.11.2009г. относно наличие на роднински връзки между пострадалата и граждански ищец П.М.И. и секретаря на съдебния състав Стоянка Колева, от които е видно че липсват визираните в жалбата основания за отводи към секретаря на съда.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена при отсъствие  на допуснати съществени процесуални нарушения. Относно алтернативното искане в жалбата за намаляване размера на наложеното наказание намира, че с оглед смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и най-вече с оглед ниския размер на причинената имуществена вреда, няма пречка искането да бъде уважено с оглед липсата на съответствие на наложеното наказание с извършеното престъпление. Конкретно взема становище наказанието за бъде намалено и да стене 4 години.

Гражданският ищец  П.М.И., редовно призована, не се явява и не е взела становище по жалбата в частта и досежно гражданския иск.

 

След като се запозна с материалите по  първоинстанционното НОХД № 357/ 2012г. по  описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав приема за установена  следната фактическа и правна обстановка:

 

   Въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

   С обжалваната присъда подсъдимият Ж.И.М. е признат за виновен  и осъден по предявеното му обвинение по чл.211, пр. второ, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор от „закрит” тип при „строг” режим, а по първоначалното обвинение го и признал за невиновен и го е оправдал. С присъдата е бил уважен и предявения от гражданския ищец П.М.И. граждански иск за сумата от 150 лв. претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законните последици от това.

             Анализирайки събраните по делото доказателства първоинстанционият съд е  достигнал до правилни, законосъобразни и обосновани изводи относно извършването на деянието и неговото авторство от страна подсъдимия. Още на досъдебното производство, което е проведено съобразно правилата на НПК и при липса на каквито и да е съществени процесуални нарушения, са били събрани достатъчно доказателства и фактическата обстановка по обвинението е била напълно и безспорно изяснена. Съдебното следствие по искане на подсъдимия е протекло по реда на глава ХХVІІ- чл. 371 т.2 от НПК като с определение съдът е обявил, че на основание чл. 372, ал.4 от НПК ще ползва направените от подсъдимия самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Поради което направените в самата въззивна жалба оплаквания за някакво повлияване на съда поради близки роднински отношения на пострадалата гр. ищца П.М.И. със секретаря на съда, поради което били налице основания за отвод по чл. 30, вр. с чл. 29, ал.2 от НПК,

което бе и опровергано от служебно изисканите от РС и приложени по делото доказателства/справки за предоставяне на лични данни по Наредба№ 14/ 18.11.2009 г./, са напълно неоснователни.

            Основателно е обаче оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което се поддържа от подсъдимия и неговия защитник в съдебно заседание. В пледоарията си пред въззивната съдебна инстанция  прокурорът от ОП- Стара Загора поддържа предложението на колегата си от РП- Казанлък за това наказанието на подсъдимия М. за извършеното от него престъпление да бъде определено при база шест години лишаване от свобода, т.е. при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, а именно 6 години, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, така че същото да стане 4 години ЛС.

               Видно от мотивите на съда, наказанието е определено при превес на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства. Като отегчаващи такива съдът е приел обремененото съдебно минало предвид многократните осъждания на подсъдимия /общо 25 пъти, от които 9 пъти за престъпления по чл. 211 от НК/ и лошите характеристични данни/ обстоятелството, че същият е от типа „гастрольор”, извършващ престъпления в различни населени места в РБългария/. Като смекчаващо вината и отговорността обстоятелство е взета предвид невисоката стойност на имотната вреда, причинена на пострадалите, която е отчетена като такава с решаващо значение.  Основен мотив за определяне на наказанието при такава висока база, а именно 9 години лишаване от свобода/ при минимум на предвиденото в закона наказание 3 години и максимум 10 години/ е посоченото от съда обстоятелството, а именно, че наложените до момента наказания не са дали резултат, както и с оглед личността на подсъдимия, който се е отклонявал от изтърпяване на наложени му преди това наказания „пробация”, заменяни поради това с наказания лишаване от свобода.                     

            Въззивният съд намира, че макар и съобразено с целите на специалната и генералната превенция, наказанието на подсъдимия М. е неправилно индивидуализирано. Макар че същото правилно е определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства/, към които освен посочените от съда следва да бъдат отчетени и обстоятелството, че деянието е извършено по отношение личността на две лица и стойността на имотната вреда от 300 лв./, размерът му, който е близък до максималния на предвиденото в закона наказание/ до 10 години/, а именно- девет години „Лишаване от свобода”, е твърде висок с оглед невисоката нетна стойност на имотната вреда, както и затрудненото имотно и материално състояние на подсъдимия/изводимо от декларацията за СМПИС/. Не са налице обаче изключителни или многобройни смекчаващи вината отговорността обстоятелства, даващи основание наказанието да бъде определено при условията на чл.58, ал.4 от НК.

                Гореизложеното представлява основание за изменение на присъдата в частта и досежно наказанието, което следва да бъде намалено като бъде определено в размер на 7 години лишаване от свобода. При приложение на чл. 58а, ал.1 от НК същото следва да бъде намалено с 1/3, поради което следва да бъде определено в размер на 4 години и 6 месеца. В този смисъл намери за основателно оплакването за явна несправедливост на присъдата в частта и досежно наложеното наказание без това обаче да се отразява на начина на изтърпяването му с оглед липсата на основания по чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението му в изпитателен срок.  

          Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде изменена само в частта досежно размера на наложеното наказание, което да бъде намалено на 4 години и шест месеца.

        В останалата и част обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1 т.1 във вр. с чл.334 т.3 от НПК, съдът

 

                                  Р     Е     Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 139/ 15.10.2012 г., постановена по НОХД № 357 2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд,  в ЧАСТТА И ДОСЕЖНО наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Ж.И.М. с ЕГН **********,  като НАМАЛЯВА размера на същото от шест години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА И ЧАСТ.

 

 На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и/ или/ протестиране пред ВКС.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                            2.