ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Ива Стефанова по решение № 26 от 15.02.2013 г.,

постановено по в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г. по описа на

Старозагорския окръжен съд, ІІ Наказателен състав

 

 

Не съм съгласна с решение № 26 от 15.02.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, постановено с обикновено мнозинство от ІІ Наказателен състав на същия съд, съгласно чл.33, ал.4 от НПК.

С оглед възможността, която имам по чл.33, ал.5 от НПК, заявявам своето особено мнение по отношение на посоченото решение в неговата цялост, мотиви за което излагам по-долу, предвид изискването на закона за това /по аргумент от чл.310, ал.3 от НПК/.

С присъда № 62 от 04.04.2012 г., постановена по н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Д.И.П. е признат за невиновен в това, че на 22.04.2010 г. в гр. Стара Загора, в написана от него жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., отправена до Министъра на вътрешните работи на Република България, с думите: „от 2003 г., до ден днешен е тормозена заедно с мене, като неин хазяин, досега лично аз съм имал много несправедливи актове от полицаите на Транспортна полиция, само да ни принудят да им даваме пари и нещо друго като секс от страна на А.” и „полицаят, който я е пребил лично с още двама негови колеги я заплашва, че ще й се види живота черен и ще съдейства за изпъждането от общежитието, където живее…за нанесения побой, изпращаме съдебномедицинско удостоверение”, е приписал престъпления на С.Д.С. и А.Н.А., в качеството им на длъжностни лица – старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора, при и по повод изпълнение на службата им – престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК и в това, че на 22.04.2010 г. в гр. Стара Загора, в жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., отправена до Министъра на вътрешните работи на Република България, с думите:  „само да ни принудят да им даваме …..нещо друго като секс от страна на А.”, е разгласил позорни обстоятелства за тях, в качеството им на длъжностни лица – старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора, при и по повод изпълнение на службата им –престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр. 2 от НК, и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

Със същата присъда гражданският иск, предявен от С.Д.С. против Д.И.П. за причинени неимуществени вреди от деянието, в размер на 2 000 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда гражданският иск, предявен от А.Н.А. против Д.И.П. за причинени неимуществени вреди от деянието, в размер на 2 000 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

                                                     - 2 -

Недоволни от така постановената присъда са останали частните тъжители С.Д.С. и А.Н.А., които са подали жалба в законоустановения срок. Считат, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и не почива на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, поради което я обжалват както в наказателната, така и в гражданската й част. Молят съда да я отмени изцяло, като подсъдимият П. да бъде осъден по повдигнатото обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание. Молят съда да уважи предявените граждански искове в пълен размер и да им присъди направените по делото разноски. Подробни съображения за това са изложени в жалбата. Такива излага в пледоарията си и повереникът на жалбоподателите адв. М.Х..

Въззиваемият Д.И.П. взема становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Моли съда да остави без уважение жалбата на частните тъжители С. и А.. Съображения за това са изложени както във възражението по жалбата, така и в пледоарията на защитника му адв. Д.Д..

След като се запознах с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд и приложените към него дела /н.ч.х.д. № 1697/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, в.н.ч.х.д. № 1262/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/, материалите по а.н.д. № 572/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и направих служебна проверка за резултатите от преписка вх.№ 2159/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, считам, че ЖАЛБАТА на С.Д.С. и А.Н.А. Е ОСНОВАТЕЛНА.

Тъжбата на С.Д.С. и А.Н.А. е била предмет на две първоинстанционни съдебни производства – н.ч.х.д. № 1697/2010 г. и н.ч.х.д. № 2459/2011 г., и двете на Старозагорския районен съд.

С присъда № 95 от 28.04.2011 г., постановена по н.ч.х.д. № 1697/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Д.И.П. е признат за виновен в това, че на 22.04.2010 г. в гр. Стара Загора, в написан от него сигнал вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., отправен до Министъра на вътрешните работи на Република България, е разгласил позорни обстоятелства за С.Д.С. и А.Н.А., в качеството им на длъжностни лица – старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” Стара Загора, при и по повод изпълнение на службата им, с думите „…само да ни принудят да им даваме пари и нещо друго като секс от страна на А.”, поради което и на основание чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК е осъден на „глоба” в размер на 5 000 лв., както и на „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на видно място в Кметството по местоживеене.

Старозагорски окръжен съд                          -   3  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

Със същата присъда подсъдимият Д.И.П. е осъден да заплати на С.Д.С. сумата от 1 200 лв. за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2010 г., до окончателно изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 2 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда подсъдимият Д.И.П. е осъден да заплати на А.Н.А. сумата от 1 200 лв. за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2010 г., до окончателно изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 2 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решение № 231 от 25.11.2011 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 1262/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, присъда № 95 от 28.04.2011 г. по н.ч.х.д. № 1697/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание.

С оглед дадените от въззивния съд задължителни указания за преценка на редовността на тъжбата, с разпореждане от 06.01.2012 г., постановено по н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд /л.3 от делото/, съдията-докладчик е внесъл делото в открито съдебно заседание и е указал на тъжителите да отстранят нередовностите на тъжбата, като уточнят в какво точно се изразява извършеното от подсъдимия деяние, къде и по какъв начин е осъществено същото, съгласно обстоятелствената част на разпореждането.

С молба от 22.02.2012 г. частните тъжители С.Д.С. и А.Н.А. са уточнили в пет пункта тъжбата си против Д.И.П., съгласно дадените с горното разпореждане указания /л.13 от делото/.

С определение, постановено на 22.02.2012 г. в открито съдебно заседание по н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е допуснал уточнение на тъжбата, съобразно горната молба.

Прави впечатление, че в молбата си от 22.02.2012 г. частните тъжители С. и А. твърдят, че написаната от подсъдимия П. жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. е „адресирана до Цветан Цветанов – Министър на вътрешните работи на Република България, с копие до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия”. Същото С. и А. твърдят и във въззивната си жалба. А в допуснатото от районния съд уточнение на тъжбата, въз основа на молбата на частните тъжители от 22.02.2012 г. липсва посочването на обстоятелството, че подсъдимият П. е изпратил жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. и до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия. Липсва произнасяне по това обстоятелства и в обжалваната присъда № 62 от 04.04.2012 г., постановена по н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд.

                                                   - 4 -

В хода на първоинстанционното съдебно следствие по горното дело няма разследване в тази насока, нито пък частните тъжители С. и А. са проявили активност за изясняване на въпроса дали вторият адресат на жалбата на подсъдимия П. я е получил и какви са били последиците от това.

Бих искала да отбележа, че междувременно Д.И.П. е бил гост на предаването „Отечествен фронт” с водещ Мартин Карбовски, излъчено на 01.12.2012 г. от 18 ч. по Нова телевизия.

В мотивите на обжалваната присъда и на въззивното решение по настоящото дело е приета идентична фактическа обстановка, която споделям, що се отнася до установените основни фактически положения по делото.

Съдебното производство пред първата инстанция е било проведено, като са разпитани подсъдимият Д.И.П., В.Х.С. и Д.К.Г. /полицаи в РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора/ и А. И.А., която била под опеката на подсъдимия П.. Прието е заключението на съдебномедицинска експертиза и е разпитано вещото лице д-р Т.Г.Т..

Безспорно установено е, че подсъдимият Д.И.П. и свидетелката А. И.А. били в приятелски отношения. – П. помагал на А., която имала малко дете, а тя работела като проститутка на ж.п.гара – Стара Загора.

 Частните тъжители С.Д.С. и А.Н.А. работели като старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора. По повод на работата си в района на ж.п.гара – Стара Загора частните тъжители С. и А. познавали подсъдимия П. и свидетелката А., за която той се грижел.

На 31.03.2010 г. подсъдимият П. потърсил свидетелката А. на ж.п.гара – Стара Загора и след като разбрал, че е задържана и срещу нея ще бъде образувано производство за дребно хулиганство, я потърсил в съдебната палата.

Същият ден – 31.03.2010 г., подсъдимият П. намерил задържаната А. в сградата на съда, пред съдебната зала. Тя била съпровождана от частните тъжители С. и А., тъй като през нощта била настанена в отрезвителя. П. видял, че по тялото и по лицето на А. има видими следи от наранявания и я попитал какво е станало. Свидетелката А.  отговорила, че трима полицаи са я били през нощта, като посочила, че двама от тях са тъжителите. Последните придружавали свидетелката, във връзка с образуваното срещу нея съдебно производство по УБДХ.

Безспорно е по делото, че по този повод подсъдимият П. написал собственоръчно жалба с дата 15.04.2010 г. и я изпратил до Цветан Цветанов – Министър на вътрешните работи на Република България, с копие до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия /л.29 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

Старозагорски окръжен съд                          -   5  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

Жалбата на подсъдимият П. получила вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. в Министерство на вътрешните работи, като в нея са изложени оплаквания от полицаите от Транспортно полиция. В същата жалба, за себе си и А. А., Д.П. твърди следното: „от 2003 г., до ден днешен е тормозена заедно с мене, като неин хазяин, досега лично аз съм имал много несправедливи актове от полицаите на Транспортна полиция, само да ни принудят да им даваме пари и нещо друго като секс от страна на А.. …Полицаят, който я е пребил лично с още двама негови колеги я заплашва, че ще й се види живота черен и ще съдейства за изпъждането от общежитието, където живее… За нанесения побой, Ви изпращаме съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г.”.

Към жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. подсъдимият П. приложил съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г. от 01.04.2010 г. /л.30 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

Безспорно установено е и това, че по повод жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. на подсъдимия П., със заповед рег. № З-2339/26.04.2010 г. на Директора на ГД „Криминална полиция” при Министерство на вътрешните работи, била назначена проверка по случая.

Комисия в състав инспектор Х.Х. и инспектор А. Т. извършили тази проверка в периода 03.05. – 05.05.2010 г., за което изготвили справка от 15.05.2010 г. /л.43 – л.44 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

По делото е безспорно, че по повод на горната проверка частните тъжители С. и А. разбрали за написана от подсъдимия П. жалба, тъй като те били единствените служители на РУ ”Транспортна полиция” Стара Загора, които били обект на проверката.

Страните не спорят, че пишейки собственоръчно жалба с дата 15.04.2010 г., подсъдимият П. е искал да се жалва от действията на частните тъжители С. и А. /подсъдимият П.: „Аз се оплаках от двама полицаи, ето от тези /сочи двамата тъжители/… Тя тогава ми каза, че тези двамата мъже са я били /сочи тъжителите/” – л.16 от н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд/.

Спорният въпрос по делото е извършил ли е подсъдимият П. престъплението, в което е обвинен, по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК. А именно – дали в написаната от подсъдимия П. жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., отправена до Министъра на вътрешните работи на Република България, с копие до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия”, с цитираните в тъжбата думи, е приписал престъпление и е разгласил позорни обстоятелства на частните тъжители С. и А., в качеството им на длъжностни лица, при и по повод изпълнение на службата им – полицаи в РУ ”Транспортна полиция”.

                                                           - 6 -

Възраженията на жалбоподателите С. и А. против обжалваната присъда са многобройни и те са обединени от тезата, че районният съд е постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия П. по обвинението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, в противоречие със събрания доказателствен материал по делото.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е мотивирал своите изводи от приетата и изложена по-горе фактическа обстановка, а именно – че подсъдимият П. не е извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК.

Не мога да се съглася с този извод и считам, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства, които налагат противоположния извод. А именно, че обвинението против подсъдимия П. по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин.

Действително, доказателствата по делото разкриват инкриминираните събития от различни ъгли. Това налага обстойно изследване и задълбочен анализ на написването на жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. от подсъдимия П. и на обстоятелствата, които непосредствено предхождат и следват това написване.

Хронологията на събитията може да се проследи от събраните доказателства по н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд и приложените към него дела – а.н.д. № 572/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора и н.ч.х.д. № 1697/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, както и от направената от мен служебна проверка за резултатите от преписка вх.№ 2159/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора.

На 31.03.2010 г., на пост № 2 на ж.п.гараСтара Загора, частните тъжители С. и А. /в качеството си на старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора/, посетили по време на обхода на поста намиращото се в района заведение „А.”. Там те установили, че свидетелката А. И.А. вика и се заяжда с останалите клиенти. Двамата полицаи я предупредили да преустанови непристойните си действия и да напусне заведението, но А. отказала и демонстративно изляла съдържанието на чашата си /ром с кола/ върху дрехите и обувките на частния тъжител А..

Въпреки че й било обяснено, че ако не изпълни разпорежданията на С. и А., спрямо нея ще бъде използвана физическа сила и помощни средства, А. отново отказала да напусне заведението. Поради това се наложило частите тъжителите да я изведат от заведението принудително.

При влизането в двора на РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора свидетелката А. получила истеричен пристъпударила мобилния си телефон в земята и се опитала да се самонарани, търкаляйки се по земята.

Старозагорски окръжен съд                          -   7  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

По повод описаното поведение на свидетелката А. частният тъжител А. съставил акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 31.03.2010 г. по чл.2 от УБДХ /л.33 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

Тъй като А. А. била повлияна от приетия алкохол – след тест с техническо средство „Алкомер” 931 било отчетено наличие на 1,44 промила алкохол в издишания въздух, тя била настанена в заведение за отрезвяване при ОД на МВРСтара Загора /л.37 – л.42 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

За този случай и във връзка със съставения акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 31.03.2010 г. било образувано а.н.д. № 572/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд /л.10 – л.23 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

Както беше изложено по-горе, на 31.03.2010 г. подсъдимият П. намерил задържаната А. в сградата на съда, пред съдебната зала. Тя била съпровождана от частните тъжители С. и А., тъй като през нощта била настанена в отрезвителя. П. видял, че по тялото и по лицето на А. има видими следи от наранявания и я попитал какво е станало. Свидетелката А.  отговорила, че трима полицаи са я били през нощта, като посочила, че двама от тях са тъжителите. Последните придружавали свидетелката, във връзка с образуваното съдебно производство.

С решение № 193 от 31.03.2010 г., постановено по а.н.д. № 572/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, А. А. била призната за виновна за извършено дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ – че на 31.03.2010 г., около 1.30 ч., в гр. Стара Загора, в кафе-аперитив „А.” находящо се на ж.п.гара – Стара Загора, след употреба на алкохол извършила непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към органите на властта, на публично място, пред повече хора, с което нарушила обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.325 от НК, а по чл.1, ал.2 от УБДХ. За това деяние на А. било наложено административно наказание глоба в размер на 130 лева.

Тук е мястото да отбележа, че в мотивите на обжалваната присъда и на въззивното решение е приета погрешна дата на описаните по-горе събития – 31.03.2010 г. срещу 01.04.2010 г. Всъщност, всичко това се е случило на 31.03.2010 г., в интервала от 1.30 ч. /когато в кафе-аперитив „А.” се срещнали А., от една страна, и С. и А., от друга страна/ до 16 ч. /произнасянето на решение № 193 от 31.03.2010 г. по а.н.д. № 572/2010 г. от районния съд/.

На 01.04.2010 г. свидетелката А. си извадила съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г. от 01.04.2010 г.

                                          - 8 -

По повод станалото на 31.03.2010 г. подсъдимият П. написал собственоръчно жалба с дата 15.04.2010 г. и я изпратил до Цветан Цветанов – Министър на вътрешните работи на Република България, с копие до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия, като към нея било приложено съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г. от 01.04.2010 г.

Както беше изложено по-горе, жалбата на подсъдимият П. получила вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. в Министерство на вътрешните работи; по повод на тази жалба била назначена проверка по случая /със заповед рег. № З-2339/26.04.2010 г. на Директора на ГД „Криминална полиция” при Министерство на вътрешните работи/; проверката била направена в периода 03.05. – 05.05.2010 г. от комисия /инспектор Х.Х. и инспектор А Т./, за което била изготвена справка от 15.05.2010 г.; единствените служители на РУ ”Транспортна полиция” Стара Загора, които били обект на проверката, били частните тъжители С. и А.; по повод проверката последните двама разбрали за написана от подсъдимия П. жалба.

Направените от проверката изводи били, че няма допуснати нарушения в действията на старши полицаи С. и А. и че „не могат да се потвърдят или отрекат по категоричен начин изнесените в сигнал данни за нанесен побой от страна на горепосочените полицейски служители”.

С.С. и А.А. подали жалба до Районна прокуратура – Стара Загора, като се жалвали, че Д.П. е извършил престъпление по чл.286, ал.1 от НК – пред надлежен орган на властта /Министърът на вътрешните работи/, с жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., ги е набедил в извършване на престъпление, за което е знаел, че те не са извършили /л.5 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

По жалбата на С. и А. била образувана преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, която приключила с постановление № 3459/2010 г. от 06.10.2010 г. за отказ да се образува досъдебно производство /последният документ от преписка вх.№ 3459/2010 г./. В него били изложени съображения, че П. действително е набедил полицейските служители С. и А. в извършване на престъпление, но не е налице престъпление по чл.286, ал.1 от НК, тъй като Министърът на вътрешните работи не е надлежен орган на властта. Поради това, по мнение на прокурора, изготвил горното постановление, в случая е налице престъпление по чл.147 и чл.148 от НК.

По случая от 31.03.2010 г. била образувана и още една преписка – преписка вх.№ 2159/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, която била инициирана от А. А. с оплакване за нанесените й телесни повреди. Служебната проверка за резултатите от преписка вх.№ 2159/2010 г. показа, че и тази преписка е приключила с отказ да се образува досъдебно производство.

В хода на съдебното следствие по н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на

Старозагорски окръжен съд                          -   9  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

Старозагорския районен съд, с оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна, е назначена съдебномедицинска експертиза.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 116/2012 г. от 22.02.2012 г. /л.21 – л.22 от н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд/, А. А. е получила следните увреждания, описани в съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г. от 01.04.2010 г.: травматичен оток на главата над дясната ушна мида и кръвонасядане на задната повърхност на дясната ушна мида; кръвонасядане в горната половина на врата, отзад; оток и кръвонасядания на клепачите на дясното око; кръвонасядане в областта на и под десния долночелюстен ъгъл; кръвонасядане в областта между дясната скула и дясната ушна мида; охлузване в основата на шията в дясно; кръвонасядане над лявата лопатка; две кръвонасядания в основата на гръдния кош, по заднолявата му повърхност; по едно кръвонасядане на предновъншната и на задновътрешната повърхност на лявата мишница в горната трета; три кръвонасядания по задната повърхност на лявото бедро; кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро в средната му трета. Описаните увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и са с давност не повече от две денонощия към момента на освидетелстването на А. от съдебен лекар. Същата дава показания, че й е бил нанесен побой с юмруци, ритници и палка. Този начин на нанасяне на уврежданията е възможен. По тялото на А., обаче, не са установени характерните следи, които се получават при удар с предмет, чиято дължина рязко надвишава широчината /в частност – палка/, което нито потвърждава, нито изключва категорично ударите с палка. Вещото лице д-р Т. не изключва възможността нараняванията на пострадалата А. да са получени вследствие на това, че частните тъжители С. и А. са я държали за ръцете, докато се успокои, като преди това тя се е търкаляла по земята.

Свидетелката А. не отрича, че на 31.03.2010 г., пред съдебната зала, е посочила на подсъдимия П. двамата съпровождащи я полицаи /частните тъжители С. и А./, като му казала, че те са я били.

Пред районния съд А. заявява: „Те ме изведоха от заведението, но не мога да си спомня дали те ме биха. Само си спомням, че боя беше жесток, не си спомням кой ме би. Аз бях припаднала, след това бях в изтрезвителя… Тези двамата полицаи не са си искали секс услуги от мене”.

А подсъдимият П., както беше изложено по-горе, е категоричен, че в жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. се е оплакал от действията на частните тъжители С. и А. /че са били А./, но заявява: „Не съм имал предвид конкретни полицаи за това, което съм посочил в жалбата за плащането на място. Имах предвид общо полицаите от Транспортна полиция… А. не ми е казвала, че някой е искал от нея секс без пари. Не сме говорили такова нещо с А.. Аз съм писал в жалбата тези неща от думите на Н., и имаше една Н.”.

                                                      - 10 -   

В мотивите към обжалваната присъда районният съд е развил своите правни съображения защо приема, че подсъдимият П. не се извършил престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, в което е обвинен.

Не съм съгласна с решението на въззивния състав и не приемам за правилен и обективен както анализа на доказателствата, изложен от първоинстанционния съд, така и неговите правни изводи.

По-горе беше изложена приетата от съда /първоинстанционен и въззивен/ фактическа обстановка, както и безспорно установените по делото обстоятелства.

Районният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия П. откъде и как е узнал кои лица са нанесли побой над свидетелката А.. А именно – личните впечатления на подсъдимия П. от състоянието на свидетелката А. на 31.03.2010 г. – по нея имало видими следи от травматични увреждания; самата А., в сградата на съда, преди съдебното заседание по а.н.д. № 572/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, казала на П., че двамата частни тъжители са й нанесли побой през нощта; отразеното за състоянието на А. в съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г. от 01.04.2010 г.

Районният съд е приел, че по този начин подсъдимият П., преди да напише жалбата си, е направил необходимата проверка на твърдяните от него факти. Така е мотивиран изводът, че отправяйки сигнал до Министъра на вътрешните работи, подсъдимият не е разпространил клеветнически твърдения срещу частните тъжители, приписвайки им извършване на престъпление, а е осъществил свое гражданско право да отправя сигнали. Районният съд е приел, че П. е действал с увереността, че излаганите факти отговарят на действителността и че изпълнява гражданския си дълг. Това е обосновало и преценката на съда, че деянието, в което е обвинен П. – относно приписването на престъплението нанасяне на телесна повреда от длъжностни лица при и по повод изпълнение на службата им, е несъставомерно от субективна страна.

Не споделям този извод, тъй като подсъдимият П. не е бил очевидец на твърдяното от него – че частните тъжители С. и А. са нанесли побой на свидетелката А.. Това обстоятелство липсва и в съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г. от 01.04.2010 г. Налице са само личните впечатления на П. от състоянието на А. на 31.03.2010 г., констатациите на съдебния лекар за наличните по нея травматични увреждания и това, което А. е казала на подсъдимия – че са я били С. и А..

Прави впечатление, че на 31.03.2010 г. по никакъв друг начин и пред никого А. не е съобщила, че С. и А. са й нанесли побой:

-нито в обясненията си от 31.03.2010 г. /л.15 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/;

Старозагорски окръжен съд                         -   11  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

-нито в обяснението на гл. полицай Д.М.Т. от 27.07.2010 г., който е снел горните обяснения на А. на 31.03.2010 г. във връзка със съставения й акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 31.03.2010 г. по чл.2 от УБДХ /л.8 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/;

-нито в обясненията, дадени на 31.03.2010 г. от С.М.Г. и от Д.Г.И. /барман в кафе-аперитив „А.”/, които подкрепят описаното по-горе агресивно и предизвикателно поведение на А. на 31.03.2010 г., около 1.30 ч. /съответно, л.35 и л.36 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

Действително, съгласно чл.45 от Конституцията на Република България, всеки гражданин има право на жалба до държавните органи. Но съгласно чл.57, ал.2 от основния закон, не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

В случая, без да е очевидец на събитията от 31.03.2010 г., които излага в жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., подсъдимият П. е приписал престъпление на частните тъжители Стоев и А. – че са нанесли побой над свидетелката А..

Действително, свидетелката А. му е казала това и по нея е имало наранявания, но въпреки това не мога да споделя становището на районния съд, че по този начин подсъдимият П. е направил необходимата проверка на твърдяните от него факти. Още повече, че същите не засягат пряко неговата личност и той няма преки впечатления от получаването на травмите на А..

Следва да се има предвид, че А. А. е пълнолетна и вменяема българска гражданска, която категорично заявява, че не е карала Д.П. да пише тази жалба. Още повече, че подсъдимият П. казал на свидетелката А. за жалбата няколко дни след изпращането й, което се установява от обясненията на А. от 05.08.2010 г. /л.7 от преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора/.

Прави впечатление, че инцидентът в кафе-аперитив „А.”, е станал на 31.03.2010 г., а подсъдимият П. е написал жалбата си на 15.04.2010 г. Т.е. – имал е достатъчно време както да обсъди с приятелката си А. случилото се, така и да го провери. Подсъдимият П., обаче, не е сторил това, а е написал и изпратил жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. до Цветан Цветанов – Министър на вътрешните работи на Република България, с копие до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия.

А според Р-51-80-ІІ н.о., деянието е съставомерно по чл.147 от НК дори и тогава, когато неистинските и позорящи обстоятелства се изнасят като слух или съмнение.

Считам, че в случая клеветата е осъществена при форма на вината

                                                                       - 12-

евентуален умисъл, тъй като подсъдимият П. е пренебрегнал задължението да провери изнесената от него информация. При горното от правна страна се налага изводът, че подсъдимият П. е допускал това, което е написал в жалбата си, да е невярно, но се е съгласил с това да припише на частните тъжители С. и А. престъпление и да разгласи за тях позорни обстоятелства, целейки постигането на своеобразна защита за свидетелката А. /по аргумент от решение от 19.05.2003 г. на СГС по в. н. ч. х. д. № 3105/2002 г., НК, 5-ти възз. с-в/. Още повече, че такова действие – като написването на жалба, е характерно за подсъдимия П., видно от събраните данни по делото и от показанията на свидетелката А. /„Д. е пускал и други жалби, това за него е нормално” – л.25 от н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд/.

Относно изложеното от подсъдимия П. в жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г.: „полицаят, който я е пребил лично с още двама негови колеги я заплашва, че ще й се види живота черен и ще съдейства за изпъждането от общежитието, където живее…”, в хода на първоинстанционното съдебно следствие са събрани доказателства, че частните тъжители С. и А. не са отправяли такива заплахи към свидетелката А.. Самата тя заявява: „След случката не съм разговаряла с двамата полицаи. Не съм споделяла с Д. за проведен разговор с двамата полицаи след случката. Страхувала съм се, че някога ще бъда изгонена от общежитието. Едва ли ще имат нещо общо тези двамата полицаи. Всичко беше заради парите, които не съм дала за наем. Ако беше заради тях двамата, щеше да бъде  още първите един-два дни. След инцидента останах 1 година в общежитието”.

Според районния съд, останалите твърдения в жалбата на П. – за тормоз, искане на пари и секс и закана със саморазправа, са негодни да се извлече каквато и да е конкретна информация от тях, тъй като са твърде неясни, стилистично и граматически неиздържани. Районният съд е преценил, че от съдържанието на жалбата не става ясно кой, кога, от кого и по какъв повод е искал пари и секс и е отправял заплахи, а и в хода на съдебното следствие не се е установило с цитираните от жалбата извадки подсъдимият П. да е приписал на частните тъжители С. и А. конкретни престъпления. Дори обстоятелството, че проверката от Министерство на вътрешните работи се е ограничила само по отношение на С. и А., според районния съд, не е достатъчно, за да се вмени във вина на подсъдимия П. описаното в тъжбата деяние – приписване на престъпления по чл.143, чл.152 и чл.144 от НК на частните тъжители.

Не мога да се съглася с горните изводи на районния съд, тъй като считам, че изложената по-горе фактическа обстановка налага друга правна интерпретация.

Изцяло споделям направените от жалбоподателите С. и А. възражения, подробно развити в 31 пункта от жалбата им.

Старозагорски окръжен съд                         -   13  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

Относно това – срещу кого е написана жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., от всички събрани по делото доказателства се налага единственият възможен отговор, а именно, че подсъдимия П. е насочил жалбата си срещу частните тъжители С. и А.. Основание за този категоричен извод намирам в следните обстоятелства:

-към жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. е приложено съдебномедицинско удостоверение № 90/2010 г. от 01.04.2010 г., в което е посочено, че освидетелстваната А. е съобщила, че „на 31.03.2010 г. към 01,00 ч. на ЖП гарата в гр. Стара Загора й е бил нанесен побой от познати лица с юмруци, ритници и палка” – а по това време е било дежурството на частните тъжители С. и А.. Т.е. – същите са точно и еднозначно определяеми;

-по повод жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. на подсъдимия П., със заповед рег. № З-2339/26.04.2010 г. на Директора на ГД „Криминална полиция” при Министерство на вътрешните работи, била назначена проверка по случая.  Видно от справка от 15.05.2010 г., единствените служители на РУ ”Транспортна полиция”- Стара Загора, обект на проверката, били частните тъжители С. и А.. Т.е. – същите вече са точно и еднозначно определени;

-признанието на подсъдимия П. пред районния съд: „Аз се оплаках от двама полицаи, ето от тези /сочи двамата тъжители/… Тя тогава ми каза, че тези двамата мъже са я били /сочи тъжителите/” /л.16 от н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд/.

В подкрепа на безспорно установеното, че частните тъжители С. и А. са лицата, които са посочени в жалбата на подсъдимия П., са и посочените във въззивната жалба обстоятелства:

-жалба вх. № 29966 от 06.12.2010 г. от подсъдимия П., в която той изрично и поименно посочва А.Н.А. и С.Д.С. за извършители на физически и психически тормоз на 31.03.2010 г. над А. А. /л.6 от н.ч.х.д. № 1697/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд;

-справка рег. № 58918 от 15.09.2010 г. на гл. инспектор Р. Кадиев, от която е видно, че по жалбата на Д.П. именно двамата частни тъжители са били проверявани и са били извикани в сградата на РУ ”Транспортна полиция”- Стара Загора, където им е показано съдържанието на жалбата /л.1 от преписка вх.№ 3459/2010 г./;

- постановление № 3459/2010 г. от 06.10.2010 г. за отказ да се образува досъдебно производство /последният документ от преписка вх.№ 3459/2010 г./, в което са изложени съображения, че П. действително е набедил полицейските служители С. и А. в извършване на престъпление, но не е налице престъпление по чл.286, ал.1 от НК, тъй като жалбата му не е изпратена до надлежен орган на властта;

                                                                    - 14 -

-показанията на свидетелите В.Х.С. и Д.К.Г. в с.з. на 22.02.2012 г., които заявяват, че проверката е била извършена по жалба на Д.П. именно против частните тъжители С. и А. /л.16 – л.17 от н.ч.х.д. № 2459/2011 г. на Старозагорския районен съд/.

Следва да отбележа, че повдигнатото от частите тъжители С. и А. обвинение за набедяване и за разгласяване на позорни обстоятелства от подсъдимия П. е твърде конкретно и от цитираните от жалбата на последния фрази СТАВА ясно не само кой, но и кога, от кого и по какъв повод е искал пари и секс и е отправял заплахи.

Както беше изложено по-горе, по повод жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. на подсъдимия П., със заповед рег. № З-2339/26.04.2010 г. на Директора на ГД „Криминална полиция” при Министерство на вътрешните работи, била назначена проверка по случая.  Проверяващата комисия е възприела жалбата на П. така: „В сигнала се изнасят данни за неправомерно използвана физическа сила от страна на служители на РУТП Стара Загора спрямо лицето А. А.. Освен това П. твърди, че отношението на полицейските служители е тенденциозно с цел получаване на различни облаги, като пари и секс” /л.43 от преписка вх.№ 3459/2010 г./. Отново подчертавам, че видно от справка от 15.05.2010 г., ЕДИНСТВЕНИТЕ служители на РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора, обект на проверката, били частните тъжители С. и А. – пост № 2 на 31.03.2010 г.

Искането на пари и сексуални услуги, наред с неправомерно използваната физическа сила, за което са проверявани САМО С. и А., се коментира точно така освен в горния сигнал /където е отбелязано, че П. и А. са отрекли написаното в жалбата да е извършвано от частните тъжители/, и в други документи. А именно:

-в сведение от 06.08.2010 г., дадено от Д.П., в което той заявява, че не е виждал и никога не е ставал свидетел частните тъжители С. и А. да са взимали пари и да са искали безплатен секс от проститутките в района на гарата. П. твърди: „...убеден съм обаче, че го правят, защото гонят от района на гарата само част от тях, а другите ги оставят да работят” /л.6 от преписка вх.№ 3459/2010 г./;

сведение от 05.08.2010 г., дадено от А. А., в което тя заявява, че знае че Д.П. е писал в жалба, че частните тъжители С. и А. са искали от нея  пари и секс, но това не отговаря на истината /л.7 от преписка вх.№ 3459/2010 г./;

- постановление № 3459/2010 г. от 06.10.2010 г. за отказ да се образува досъдебно производство /последният документ от преписка вх.№ 3459/2010 г./,

-обясненията на подсъдимия П.: „Писал съм, че принуждават сводниците да им дават пари. Писал съм, че някои са искали и секс, и пари… А. не ми е казвала, че някой е искал от нея секс без пари. Не сме говорили такова нещо с А.” /л.16 от н.ч.х.д. № 2459/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд/.

Старозагорски окръжен съд                         -   15  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

Съгласна съм с мнението на районния съд, че за да е осъществен съставът на престъплението клевета, вмененото деяние трябва да е конкретизирано по отношение на лицето и да съдържа поне най-общо характеристиките на приписаното престъпление. В този смисъл е и константната съдебна практика. Но в случая, според мен, горните изисквания са налице.

Подсъдимият П. /безработен, със средно образование, осъждан/, с присъщите за социалния му и образователен статус правопис, речников фонд и начин на изразяване, е описал кои лица какво са направили. А именно, че частните тъжители С. и А., в качеството им на длъжностни лица – старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора, при и по повод изпълнение на службата им, са осъществили тормоз /физически и психически/, искане на пари и секс, както и закана със саморазправа по отношение на А. А..

Това е разбрано еднозначно от всички – от адресата /Министърът на вътрешните работи, Директора на ГД „Криминална полиция” при Министерство на вътрешните работи и проверяващата комисия/, служителите на РУ ”Транспортна полиция” - Стара Загора /включително и частните тъжители С. и А./, служителите на ОД на МВР – Стара Загора и на Районна прокуратура – Стара Загора /предвид материалите по преписка вх.№ 3459/2010 г. и преписка вх.№ 2159/2010 г./, близките и приятелите на частните тъжители С. и А..

Поради това изцяло възприемам изложеното в молба от 22.02.2012 г. и в жалбата на частните тъжители С. и А. относно престъпленията, които са им приписани с жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. от подсъдимия П.. Това са:

-„принуда” – престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1 от НК;

-принуда със сила или заплашване с цел „секс” – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 и/или чл.152, ал.3, т.1 от НК;

-принуда със сила или заплашване с цел „пари” – престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1 от НК или по чл. 213а, ал.2, т.5, във вр. с ал.1 от НК;

-закана /че на А. А. ще й се види животът черен и ще бъде изпъдена от общежитието/ - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК;

-„побой” /употреба на физическа сила/ - престъпление по чл.128, чл.129, чл.130 или чл.131 от НК, както и по всички състави на престъпления, елемент от които са употреба на физическа сила.

Така, с изложеното в жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. подсъдимият П. е приписал горните престъпления на частните тъжители С. и А., в качеството им на длъжностни лица, при и по повод службата им, като е съзнавал това им качество.

В същата жалба, като е съзнавал, че частните тъжители С. и А. са длъжностни лица и става дума за техни действия при и по повод службата им, подсъдимият П. е разгласил позорни обстоятелства за С. и

                                                                    - 16 -

А., като е написал: „само да ни принудят да им даваме …..нещо друго като секс от страна на А.”. Тъй като С. и А. са длъжностни лица – старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора, твърдението на подсъдимия П., че те са искали пари и безплатен секс от проститутките в района на ж.п.гара – Стара Загора, безспорно е позорно обстоятелство. Изцяло споделям изложеното в жалбата на С. и А., че това е обществено неприемливо и че съдържа отрицателна оценка за достойнството на засегнатите лица.

И тъй като назначената комисия по повод подадения от подсъдимия П. сигнал /жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г./ е установила, че няма допуснати нарушения от страна на С. и А. /видно от справка от 15.05.2010 г./ и в хода на двукратно проведените първоинстанционни съдебни следствия подсъдимият П. не е доказал истинността на приписваните престъпления и разгласени позорни обстоятелства, считам, че са налице всички съставомерни признаци на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, в което е обвинен подсъдимият П..

С оглед всичко изложено, считам, че от обсъдените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, безспорно и категорично се налага единствено възможният правен извод, а именно - че подсъдимият П. е извършил престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, в което е обвинен.

Поради това и тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин, на основание чл.303, ал.1 от НПК, считам, че въззивният съд би следвало да признае подсъдимият П. за виновен по горното обвинение

Видно от справка за съдимост № 1804/24.06.2011 г. от Старозагорския районен съд /л.36 – л.38 от н.ч.х.д. № 1697/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд/,  подсъдимият П. е осъждан многократно.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия Д.П., показанията на свидетелите А. А., В.С., Д. Г., заключението на вещото лице д-р Т. Т., писмените доказателства по приложените към делото н.ч.х.д. № 1697/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, в.н.ч.х.д. № 1262/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и преписка вх.№ 3459/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, материалите по а.н.д. № 572/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд и служебната проверка за резултатите от преписка вх.№ 2159/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора.

Въз основа на установената по-горе безспорна фактическа обстановка, намирам, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, тъй като на 22.04.2010 г. в гр. Стара Загора, в написана от него жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010г.,

Старозагорски окръжен съд                         -   17  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

отправена до Министъра на вътрешните работи на Република България, с копие до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия, с думите: „от 2003 г., до ден днешен е тормозена заедно с мене, като неин хазяин, досега лично аз съм имал много несправедливи актове от полицаите на Транспортна полиция, само да ни принудят да им даваме пари и нещо друго като секс от страна на А.” и „полицаят, който я е пребил лично с още двама негови колеги я заплашва, че ще й се види живота черен и ще съдейства за изпъждането от общежитието, където живее…за нанесения побой, изпращаме съдебномедицинско удостоверение”, е приписал престъпления на С.Д.С. и А.Н.А., в качеството им на длъжностни лица – старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора, при и по повод изпълнение на службата им, и с написаните в същата жалба думи: „само да ни принудят да им даваме …..нещо друго като секс от страна на А.”, е разгласил позорни обстоятелства за тях, в качеството им на длъжностни лица – старши полицаи в група Охрана на обществения ред към РУ ”Транспортна полиция” – Стара Загора, при и по повод изпълнение на службата им.

От субективна страна престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, според мен, е извършено с евентуален умисъл. Подсъдимият П. е пренебрегнал задължението да провери верността на написаното от него в жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г. С оглед изложената по-горе фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият П. е допускал това, което е написал в жалбата си, да е невярно, но се е съгласил с това да припише на частните тъжители С. и А. престъпление и да разгласи за тях позорни обстоятелства, целейки своеобразно защитаване на свидетелката А..

С оглед на посочената правна квалификация и след вземане предвид целта на специалната и генералната превенция и обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, считам, че наказанието на подсъдимия П. би следвало да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства – тежко материално състояние и социални мотиви за извършване на престъплението /желанието по някакъв начина да защити А. А./. Отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия П. е обремененото му съдебно минало.

Ето защо, намирам, че наказанието на подсъдимия П. би следвало да се определи малко над най-ниския предел на наказанието, предвидено в чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т.3 от НК /глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв. и обществено порицание/, а именно глоба в размер на пет хиляди и петстотин лева и обществено порицание /обявяване на присъдата в Кметството по местоживеене/.

Не са налице основания за приложение на чл.78а от НК, тъй като подсъдимият П. е осъждан.

                                               - 18 -

В съдебното производство са приети за съвместно разглеждане два активно субективно съединени граждански иска от пострадалите С. и А. против подсъдимия П. за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на по 2 000 лв. за всеки един от гражданските ищци, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 22.04.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

Тези граждански искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.

По безспорен и категоричен начин се установи, че вследствие изпратената от подсъдимия П. жалба вх.№ Ж-26/22.04.2010 г., отправена до Министъра на вътрешните работи на Република България, с копие до предаването „Отечествен фронт” на Българска телевизия, на пострадалите С. и А. са причинени морални болки и страдания.

Чрез изпращането на горната жалба от подсъдимия П. до посочените адресати клеветническите му твърдения за пострадалите С. и А. са станали достояние на широк кръг от хора, включително висшестоящи, колеги, близки и приятели.

Безспорно е, че твърдениата на  подсъдимия П., че старши полицаите С. и А. искат пари и безплатен секс по време на работа от А. А. /проституираща в района на ж.п.гара – Стара Загора/ и че вършат и други престъпления спрямо нея, се е отразило твърде чувствително на доброто име, честта и достойнството им.

По делото е безспорно установено и това, че вследствие написаната от подсъдимия П. жалба, пострадалите С. и А. са били проверявани от специално назначена комисия от Министерство на вътрешните работи, получавали са подигравки от колеги и роднини и са преживели немалко проблеми в личен и семеен план /според свидетелите В.С., К.В. и Д. Г. – колеги на частните тъжители, и Н. А. – баща на частния тъжител А./.

Предвид изложеното, се налага изводът, че професионалната чест и личното достойнство на пострадалите С. и А. са засегнати в значителна степен от деянието на подсъдимия П..

Предвид гореизложеното, съдът счита, че исковете за обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци С. и А. от престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т.3 от НК, предявени срещу подсъдимия П., са доказани по основание – чл.45 от ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който се прилага субсидиарно /предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и с оглед конкретната фактическа обстановка.

Предвид събраните доказателства, гражданските ищци С. и А., като полицейски служители, длъжни да опазват обществения ред, са станали обект на отрицателно отношение от страна на обществото.

Старозагорски окръжен съд                         -   19  -                  в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г.

                                                                                                  особено мнение

 

Това е довело до претърпени от гражданските ищци С. и А. морални вреди, свързани с доброто им име, честта и достойнството им.

Както беше описано по-горе, този инцидент е бил съпътстван с негативна оценка от страна на обществото и се е отразил на професионално самочувствие на гражданските ищци С. и А. – те се страхували да не загубят работата си, двамата се затворили в себе си и преживяли психическа травма. Деянието на подсъдимия П. създало на гражданските ищци С. и А. сериозни неприятности и в семеен план /предвид показанията на свидетеля Николай А./.

Поради това и с оглед изискванията за справедливост, считам, че предявените граждански искове за неимуществени вреди са основателни и доказани за сумата от по 2 000 лв. за всеки един от двамата граждански ищци.  Гражданските искове би следвало да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на деянието – 22.04.2010 г., до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.189 ал. от НПК подсъдимият П. би следвало да бъде осъден да заплати на частните тъжители С. и А. направените от тях разноски по делото в размер общо на 312 лв.

Подсъдимият П. би следвало да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху размера на уважените граждански искове в размер общо на 160 лв., както и направените по делото разноски в размер на 150  лв.

Причините за извършването на престъплението са незачитане авторитета на органите на властта и правните норми на обществото, както и ниско правно съзнание.

Предвид гореизложеното, считам, че въззивният съд би следвало да отмени обжалваната  присъда изцяло, като вместо нея постанови нова присъда, с която подсъдимият П. би следвало да бъде осъден по посоченото обвинение по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК и по предявените срещу него граждански искове така, както беше изложено по-горе.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.33, ал.5 от НПК и чл.310, ал.3 от НПК, подписвам решение № 26 от 15.02.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 1289/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ Наказателен състав,  с особено мнение.

 

 

                                                              СЪДИЯ:

 

                                                                             /Ива Стефанова/