М О Т И В И

 

към Присъда № 19 от 28.03.2013г.,

постановена по НОХД № 531/2012г.

по описа на Старозагорски окръжен съд

 

 

С обвинителен акт подсъдимият Д.С.П., ЕГН – **********, е предаден на съд за това, че на 16.11.2011г. в гр. ******, обл. ****, в условията на опасен рецидив, е причинил на С. И.К., ЕГН - ********** от гр. *****., смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена през периода 07.11.2011г. – 11.11.2011г. тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката, с последваща кръвозагуба – престъпление по  чл.124, ал. 3 от НК, във вр. с чл.124, ал.1 от НК, във вр. с чл. 29, ал.1, б. ”а” от НК.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението, както от фактическа, така и от правна страна. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем години в затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг”режим на изтърпяване.

 

Подсъдимият Д.С.П. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

Защитникът на подсъдимия - адв. Н.Г. *** счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което пледира по отношение на неговия подзащитен да бъде постановена оправдателна присъда.

 

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност заключенията на съдебните експертизи и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Д.С.П. е многократно осъждан за умишлени престъпления от общ характер с налагани наказания “Лишаване от свобода”. Наложеното наказание “Лишаване от свобода” по НОХД № 359/2003г. по описа на РС – Раднево, подсъдимият Д.П. е изтърпял от 13.08.2001г. до 09.08.2009г. След освобождаването му от затвора, последният се установил да живее в гр. **********. Същият имал склонност да злоупотребява с алкохол, вследствие на което проявявал агресия към околните.

 

От м. октомври 2010г. подсъдимият П. и пострадалата С.К. се намирали във фактическо съжителство, като живеели в дома на подсъдимия, находящ се на горепосочения адрес /виж социална оценка - лист 59 от ДП – посочен постоянен адрес на пострадалата/.

 

Пострадалата К. е страдала от ***** с давност от 1995г. – 1996г. На 18.09.1998г. за първи път е била хоспитализирана в ******* /лист 108 от ДП/. По време на фактическото й съжителство с подсъдимия П., пострадалата многократно е постъпвала на лечение в болничното заведение с поставена диагноза  ******. Последната проявявала непостоянство при провеждане на лечението си, като често безпричинно и без разрешение напускала болничното заведение, след което спонтанно се завръщала в него. При бягствата си от болницата, пострадалата почти винаги е отивала в дома на подсъдимия Д.П. и е преспивала в къщата му на горепосочения адрес.

 

Съвместното им съжителство е било съпроводено с постоянни злоупотреби с алкохол и често случващи се конфликти, при които многократно подсъдимият П. е нанасял побой на пострадалата К.. Последният такъв конфликт е регистриран  в средата на м. октомври 2011г. В тази връзка се е налагало неколкократно служителите на полицията при РУП - гр. **** да вземат отношение /виж разпореждания на полицейски орган от 26.04.2011г. – лист 41 и 42 от ДП; докладна записка от 24.04.2011г. /лист 38 от ДП/; докладна записка от 12.07.2011г. /лист 40 от ДП/; разпореждания на полицейски орган от 12.07.2011г. /лист 44 и 45 от ДП/; протокол за предупреждение от 15.10.2011г. /лист 46 от ДП/; заявление от 16.10.2011г. /лист 49 от ДП/; обяснение от 17.10.2011г. /лист 50 от ДП/; обяснение от 18.10.2011г. /лист 51 от ДП/; докладна записка от 17.10.2011г. /лист 39 от ДП/; протокол за предупреждение от 18.10.2011г. /лист 52 от ДП/.

 

На 25.10.2011г. в 15.00ч. пострадалата К. постъпила на доброволно лечение в ***** /ИЗ № 872 – лист 69 от ДП; медицински документи – лист 82–87 от ДП/. На 03.11.2011г. последната е пусната от болницата, тъй като по нейни данни е имала уговорена среща с ****** за решаване на битови проблеми с мъжа, с който съжителства. Същата не спазва указания час за завръщане в болничното заведение, като в полицията съобщава, че е изписана от болницата, а се завръща в 19.00 часа на същия ден. На 07.11.2011г. пострадалата К. отново е напуснала без разрешение болничното заведение, като  сутринта на 08.11.2011г. се е прибрала в болницата, придружена от подсъдимия Д.П.. Там тя разговаряла със свидетелката   д-р М.Н.М. – ******”, поискала да й бъдат изготвени съответните документи, които е трябвало да представи на ***** и след изготвяне на документите, двамата са напуснали болницата, тъй като е следвало документите да бъдат попълнени и от личния й лекар /виж допълнителен лист към ИЗ № 872 – лист 71-73 от ДП/.

Около обяд на същия ден, подсъдимият Д.П. и пострадалата С. К. се прибрали в дома на подсъдимия. Там отново възникнал скандал между двамата, като подсъдимия П. упражнил физическо насилие върху пострадалата. По това време св. Е.Т.Т. излязъл на улицата, за да изхвърли сметта и видял, че подсъдимия Д.П. се намира на улицата пред дома си във видимо пияно състояние. На улицата се намирала и пострадалата С. К., като тялото й било паднало на земята странично, а главата й висяла в канавката, която минавала покрай улицата. Докато пострадалата лежала на земята, подсъдимият П. я ритал с крак по цялото тяло, в корема и по краката, проявявал жестокост и изглеждал като обезумял. По време на побоя, пострадалата К. викала, питайки подсъдимия „защо я бие”, но той само я псувал и продължавал да я рита. Свидетелят Т.  не се намесил, изплашил се и се прибрал в дома си.

Вследствие на нанесения побой от подсъдимия, пострадалата К. е получила разкъсване на слезката, довело до последваща кръвозагуба.

Известно време след нанесения й побой на 08.11.2011г., пострадалата С. К. успяла да излезе от къщата на подсъдимия Д.П. и около 15.00 часа отишла в служебния кабинет на св. М.Д.Т. – **********”. Пострадалата помолила св.Т. да излезе извън кабинета, за да разговарят. На св. Т. й направило впечатление, че пострадалата К. е видимо изплашена, говорела забързано и притеснено. Пострадалата обяснила на св.Т., че е решила да отиде отново при подсъдимия П., за да си събере багажа и да се изнесе, тъй като в момента той бил с проститутка. Пострадалата носела дамска чанта и торба с домати и сирене. Поискала да остави чантата си при св.Т., като я помолила и да й пази 100 лева, обяснила, че в противен случай подсъдимият П. щял да й ги вземе. Св.Т. отказала да вземе въпросните 100 лева, но се съгласила пострадалата К. да си остави при нея торбата с покупките. Преди да си тръгне, пострадалата попитала св.Т. къде може да отиде до тоалетна и свидетелката  й обяснила, че може да отиде до  тоалетна в парка. Пострадалата тръгнала и казала на св.Т. “Да знаете, че ако не ме намерят, в тоалетната съм, Д. ме е убил там”. След като  напуснала кметството, пострадалата не се върнала повече да си вземе торбата.

На 09.11.2011г. в 07.20ч. сутринта, пострадалата К. отново се прибрала в психиатричната болница – през нощта спала при приятеля си и обяснила на св. д-р М.М., че не успяла да намери личния си лекар и затова се е върнала /ДЛИЗ № 872–лист 73 от ДП/. На 10.11.2011г. преди обяд, пострадалата К. поискала от св. д-р М.М. да й бъде разрешено да напусне болницата, за да си направи снимки, които й били необходими за документите в ****** и след като излязла се върнала в болницата около обяд. През същия ден около 15.30 часа, пострадалата К. била посетена в болницата от подсъдимия П., като й било разрешено да се разхожда в района на болницата. В отделението се завърнала около 22.00 часа и била във видимо добро състояние.

На 12.11.2011г. подсъдимият П. отново посетил пострадалата К. в болницата и след срещата с него, тя  заявила, че иска да бъде изписана от болницата. Дежурният в момента лекар оформил медицинската документация /виж ДЛИЗ № 872-лист 73 от ДП; декларация за оттегляне на съгласие за лечение от 12.11.2011г. /лист 76 от ДП/ и освободил пострадалата С. К..

На 12.11.2011г., след като била изписана от **********, пострадалата отишла заедно с подсъдимия П. в дома му, където е била видяна от съседката на подсъдимия - св. Р.Г.Д..

На 14.11.2011г. св. Д. чула викове от къщата на подсъдимия П. и оприличила гласа на пострадалата С. К., която викала за помощ. Тъй като било на смрачаване, лампите в дома на подсъдимия светели, св. Д. успяла да види, че пострадалата искала да излезе извън къщата и почти успяла, но подсъдимият П. започнал да я бута навътре към къщата и й казвал да мълчи и затворил вратата. През цялото време пострадалата К. викала силно „SOS Помощ”. След като подсъдимият успял да вкара пострадалата К. в къщата, лампите изгаснали и повече не се чувало нищо.

 

На 15.11.2011г. пострадалата С. К. около 12.00 часа на обяд се намирала в дома на подсъдимия П. и през оградата е разговаряла с тяхна съседка – св. Й.С.Й., като й поискала цигари. Тогава пострадалата К. предупредила св.Й., че ако чуе някакъв шум от къщата на подсъдимия вечерта, трябва да се обади на полицията. Св. Й., останала с впечатление, че пострадалата се страхува от подсъдимия П..

На същия ден-15.11.2011г., около 15.00ч.– 16.00ч., пострадалата К. и подсъдимия П. отишли при друга тяхна съседка – св. С.С.Д., която им подарила стара печка за отопление, която им била обещала преди това. При посещението в дома на свидетелката, пострадалата К. се оплакала, че изпитва силно главоболие и поискала „аспирин-протект”. Тъй като св. Д. нямала такова лекарство, пострадалата извадила от чантата си някакви нейни таблетки и ги изпила. Подсъдимият  П. изнесъл печката и двамата с пострадалата се прибрали към дома му.

На 16.11.2011г. сутринта около 05.40 часа, подсъдимият П. и пострадалата К. се намирали на автобусна спирка, като са имали намерение да отидат до психоболницата, тъй като К. нямала лекарства и не се чувствала добре. На спирката й прилошало и подсъдимият П. успял чрез съседи, живеещи в близост до спирката, да се обади до „Спешна помощ”. До пристигането на медицинския екип състоянието на пострадалата К. се влошило и тя починала.

 

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 353/2011г. /лист 214-217 от ДП/, възприето от съда като добросъвестно и компетентно, е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на С. И.К. е установено: съчетана гръдна и коремна травма – кръвонасядания на гръдния кош, коремна и лявата хълбочна област, счупване на ребра в лявата гръдна половина, разкъсване на слезката. Кръв в коремната кухина. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Кръвонасядания на меките черепни покривки. Кръвонасядания и охлузвания по лицето и крайниците. Стари счупвания на ребра в дясно /с давност повече от месец/. Стара черепномозъчна травма /с давност преди гръдно-коремната травма/ - кръвонасядане в лявата тилна половина, повърхностни контузии на мозъка. Липса на алкохол в кръвта. Причина за смъртта на С. К. е разкъсване на слезката с последваща кръвозагуба.

Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети.

Разкъсването на слезката, довело до смъртта на К., е с давност около 5-10 денонощия. С такава давност са всички описани травматични увреждания по трупа с изключение на черепно-мозъчната травма, счупванията на ребра в дясната гръдна половина и охлузването на дясното коляно. Непосредствено преди смъртта е получено само охлузването на дясното коляно, което е станало най-вероятно при падането на пострадалата върху терена. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.

По кръстосания метод е определена кръвната група на пострадалата К. “АВ /о/”.

 

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 376/2011г. /лист 225 от ДП/ е видно, че при прегледа на подсъдимия Д.П. са установени: дребни охлузвания по гръбните повърхности на двете ръце и предната повърхност на дясната подбедреница. Описаните охлузвания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени в рамките на 1-3 денонощия. Тези увреждания са причинили болка.

 

От заключението на съдебномедицинската експертиза на вществени доказателства № 34/01.12.2011г. /лист 230-232 от ДП/ е видно, че засъхналата кафява материя по представеното за изследване долнище на анцуг, описано под обект № 1, не е кръв. В течността от буркана, описана под обект № 4, не се съдържа кръв. Засъхналата червено-кафява материя по представените за изследване парче от килим – обект № 2 и хавлиена кърпа – обект № 3, е кръв от човешки произход. Кръвната група на човешката кръв по парчето от килим и кърпата е “АВ /о/”. 

 

От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1-А/2012г. /лист 260-263 от ДП/, назначена в хода на досъдебното производство е видно, че при аутопсията върху трупа на пострадалата С. К. са установени следните травматични увреждания:

 

- кръвонасядане по гръдния кош, корема и лявата хълбочна област, счупване на ребра в лявата гръдна половина, разкъсване на слезката, кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвонасядания и охлузвания по лицето и крайниците, са причинени по едно и също време и са с давност интервала 5-10 денонощия. Едно от тези увреждания – разкъсването на слезката е и причина за смъртта на С. И.К..

 

Описаните по-горе травматични увреждания, включително и това, довело до смъртта на К., е невъзможно да се получат при инцидента, описан в показанията на свидетелката Р.Г.Д. – побоя на 14.11.2011г. При аутопсията не са намерени следи от травми, причинени на 14.11.2011г. /т.е. травми с давност 2 дни/.

 

Показанията на свидетеля Е.Т.Т. за побой, нанесен около 7 дни преди смъртта на К., кореспондират с установената при аутопсията давност на травматичните увреждания, довели до тази смърт. Описаният от свидетеля начин на нанасяне на ударите добре отговаря и на локализацията и вида на установените травматични увреждания.

 

От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 490-А/2012г., назначена в хода на съдебното следствие, възприето от съда като добросъвестно и компетентно,  се установява следното:

При извършения първоначален медицински преглед на С. К. при постъпването й в ***** на 25.10.2011г. са констатирани според показания на св. М.М. “наранявания по цялото тяло с кръвонасядания по дясната гърда”. Ако е имало такива наранявания и кръвонасядане на дясната гърда, до датата на аутопсията са изминали повече от 20 дни – време, достатачъно тези увреждания, ако са само на меките тъкани /кожата/, видимо да изчезнат. При аутопсията са намерени стари счупвания на ребра в дясната гръдна половина /в същата област, където е имало кръвонасядане/, които биха могли да са получени по едно и също време с описаните при хоспитализацията на 25.10.2011г. наранявания. Тези наранявания не са в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на К. на 16.11.2011г.

По-голяма част от травматичните увреждания, установени при аутопсията на починалата С. К., са разположени в области, покрити с дрехи. Видимата част на уврежданията /непокритите с дрехи/ не са манифестни и могат да останат незабелязани от лицата, с които през този период от време С. е имала контакти при условие, че не се е оплаквала от тези травми.

През периода 07.11.2011г. до 12.11.2011г. при наличие на всички наранявания у С. К., установени при аутопсията, е възможно същата да е била на лечебна физкултура, за която сочат някои от разпитаните свидетели. Тези наранявания на С. К. са причинили дискомфорт, но не са възпрепятствали същата да вземе участие в т.н. “лечебна физкултура”, която се изразява в повече разходки в парка и до магазина.

От всички материали по делото, единствено свидетелските показания на Е.Т., дадени на досъдебното производство, описват възможен начин и време на получаване на травматичните увреждания, довели до смъртта на С. К.. Напълно е възможно въпреки получените наранявания и травматични увреждания след побоя, който подробно описва св. Е.Т. на досъдебното производство пред съдия, пострадалата да демонстрира нормално поведение пред околните и в тази връзка никой друг от разпитваните по делото свидетели, с които тя е контактувала след побоя й, да не разбере за тях и нейното състояние. 

 

От заключението на съдебна психолого-психиатрична експертиза /лист 236-240 от ДП/ се установява, че подсъдимия Д.С.П. страда от личностово разстройство, коморбидно с алкохолна зависимост. Тези нарушения са с дългогодишна давност, но не са пречка да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, както към момента на освидетелстването, така и към момента на извършване на престъплението, а именно периода 07.11.2011г. – 12.11.2011г.

Лицето е в състояние правилно да възприема, възпроизвежда и запаметява фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Няма момент, в който подсъдимия да не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 Личностовото разстройство не е психично заболяване в тесния смисъл на думата. Подсъдимият не е страдал от психично заболяване към момента на извършване на деянието, както и към настоящия момент.

Д.С.П. може правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях към момента на извършване на престъплението, а именно периода 07.11.2011г. – 12.11.2011г.

Към момента на освидетелстването Д.П. може да дава достоверни обяснения относно възприети от него факти, имащи значение за наказателното производство, годен е да участва в наказателния процес и да изтърпява наказание.

             

           

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин частично от обясненията на подсъдимия Д.П., показанията на свидетелите М.Н.М., Р.Г.П., К.Д.И., С.С.Д., Й.С.Й., М.Д.Т., П.Р.П., Л.Р.Д., Е.Т.Т., Р.Г.Д., Й.И.Р., Г.И.С., Т.Т.Т., С.Х.И. и А.Б., заключенията на съдебно-медицинските експертизи, както и от всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

 

В обясненията си подсъдимият П. не отрича обстоятелството, че с пострадалата С. К. от м. септември 2010г. са във фактическо съжителство, като обитавали дома на подсъдимия, находящ се в гр. *********. През този период св. К. е постъпвала на лечение в ******, като последната й хоспитализация е на 25.10.2011г. Също така подсъдимият не отрича и обстоятелството, че в инкриминирания период 07.11.2011г. – 11.11.2011г. пострадалата, въпреки че е била на лечение в ******, е пребивавала в дома му, няколко пъти е преспивала в същия, след което отново се е завръщала на лечение в болницата до изписването й на 12.11.2011г., като след тази дата до 16.11.2011г. – нейната кончина, е съжителствала с подсъдимия на горепосочения адрес. Подсъдимият дава обяснения, че за периода на съвместното им съжителство е удрял пострадалата с шамари през лятото на 2011г. “един-два пъти, когато беше при мен. Не отричам. После ми се сърди по един месец, не говори с мен. Много е чувствителна, като дете е. В периода, за който е обвинението, когато С. е била при мен, категорично даже и шамар не съм й удрял” /лист 182 от съдебно следствие/. Обясненията на подсъдимия в тази им част, се възприемат от съдебния състав като негова защитна теза. Същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. От събраните и ценени от съдебния състав писмени доказателства - разпореждания на полицейски орган от 26.04.2011г. /лист 41 и 42 от ДП/; докладна записка от 24.04.2011г. /лист 38 от ДП/; докладна записка от 12.07.2011г. /лист 40 от ДП/; разпореждания на полицейски орган от 12.07.2011г. /лист 44 и 45  от ДП/; протокол за предупреждение от 15.10.2011г. /лист 46 от ДП/; заявление от 16.10.2011г. /лист 49 от ДП/; обяснение от 17.10.2011г. /лист 50 от ДП/; обяснение от 18.10.2011г. /лист 51 от ДП/; докладна записка от 17.10.2011г. /лист 39 от ДП/; протокол за предупреждение от 18.10.2011г. /лист 52 от ДП/, безспорно се установява, че за периода на съвместното им съжителство подсъдимият многократно е нанасял побой на пострадалата С. И.К., заканвал се е с убийство и я заплашвал със саморазправа, което е предизвикало намесата на органите на реда и са издадени съответните полицейски разпореждания и предупредителни протоколи. В писмените си заявления до *********/лист 49-50 от ДП/, пострадалата изнася факти за системен физически и психически тормоз от страна на подсъдимия спрямо нея, изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци и ритници по цялото тяло, скубане на коса, както и отправяне на обидни думи.

От показанията на св. М.Н.М. – ******** /лист 84-86 от делото/, възприети от съда като достоверни поради тяхната безпристрастност и логичност, се установява, че при хоспитализацията на 25.10.2011г. пострадалата К. е доведена в болничното заведение от ******* – св. П. заедно с полиция, след пореден скандал в кв. ***** При направения преглед от дежурния лекар са установени кръвонасядания по дясната гърда. За белезите пострадалата е дала обяснения, че са от подсъдимия, като е казала, че той непрекъснато й нанасял побой /същото е заявила и пред св. П. – л. 89 от ДП/. Следва да се отбележи, че показанията на св. М. си кореспондират със събраните по делото писмени доказателства /ИЗ № 872, ДЛИЗ – лист 69-73 от ДП, както и с другите писмени доказателства – медицински документи – л. 82-87 от ДП/.

От показанията на горепосочената свидетелка също се установява, че на 03.11.2011г., след като на пострадалата К. е бил определен свободен режим, същата е била пусната от болничното заведение, за да отиде в полицията /където според нейните думи имала среща с началника/, за да пусне жалба против подсъдимия. Показанията на св. М. и в тази им част си кореспондират с горепосочените писмени доказателства. Също така безспорно е установено, че на 07.11.2011г. С. К. без разрешение напуснала болницата, като сутринта на 08.11.2011г. се прибрала в болничното заведение, придружена от подсъдимия Д.П., където е разговаряла със св. д-р М. и поискала да й бъдат изготвени съответни документи, които е трябвало да бъдат представени на ******. След изготвяне на същите, подсъдимия и пострадалата са напуснали болницата, тъй като е следвало документите да бъдат попълнени и от личния й лекар.

Безспорно е, че на 08.11.2011г. около обяд, подсъдимия Д.П. и пострадалата К. се намирали в дома на подсъдимия, където между двамата възникнал скандал, като подсъдимия упражнил физическо насилие върху пострадалата, възприето от св. Е.Т.Т.: “Тогава двамата бяха отвън пред неговата къща на улицата…тогава видях Д. да бие С., направо я смля от бой…тялото й беше на една страна, а главата й висеше в канавката, която минава покрай улицата. Докато тя лежеше на земята, Д. я риташе с крак по тялото. Риташе я навсякъде по тялото, по корема, по краката, навсякъде. Боят беше жесток. Д. беше като обезумял. Тя викаше и го питаше защо я бие, но той само я псуваше и продължаваше да я рита. Сега се учудвам, че още тогава не е издъхнала, толкова жестоко я риташе”. Съдът кредитира с доверие цитираните показания на св. Т., дадени на ДП /лист 190 от ДП/ пред съдия и приобщени към доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, въпреки че в съдебно заседание св. Т. заяви, че не ги поддържа. Тези показания са дадени на 17.11.2011г., т.е. почти непосредствено   след деянието, поради което са последователни и логични и възпроизвеждат поведението на подсъдимия и пострадалата в подробности. По делото липсват каквито и да било доказателства, които биха могли да внесат и най-малкото съмнение относно безпристрастността на св. Т. към момента на депозиране на процесните показания. Следва да се отбележи, че св. Т. непосредствено е възприел случващото се между П. и К.. Налице е една категоричност при описание действията на подсъдимия и поведението на пострадалата. Съдът намира, че поведението на св. Т. в с.з. /лист 90/, е обусловено от присъствието на подсъдимия в съдебна зала, поради което свидетелят отрича да е възприел нанесения побой от подсъдимия върху пострадалата. Следва да се отбележи, че в показанията си на ДП, свидетелят е характеризирал подсъдимия Д.П. като непоправим човек, злоупотребяващ с алкохола, агресивен, когато пие, а той пиел непрекъснато. Също така свидетелят заявява, че не се намесил в конфликта между П. и К., защото го било страх от подсъдимия “Можеше да скочи срещу мен и щеше да стане по-лошо”. Предвид изложеното, съдът възприема показанията на св. Т. на ДП като достоверни и установеното от тях за несъмнено. В тази връзка съдът прецени и показанията на св. М.Д.Т. /лист 88 от с.сл. и лист 188-189 от ДП/ - безпристрастни и логични, установяващи състоянието на пострадалата около 15.00ч. на горецитираната дата. Пострадалата е потърсила св. Т. – **** в служебния й кабинет, като е била видимо изплашена, говорела забързано и притеснено. Съобщила, че иска да си прибере багажа от Д. и да се изнесе. Помолила св. Т. да й пази определена сума пари, тъй като имала опасенията, че ако се прибере при Д., същият ще й ги вземе, като изрично заявила: “Да знаете, че ако не ме намерят в тоалетната, Д. ме е убил там”. Състоянието на св. К., възприето от св. Т. и нейните действия – потърсила е съдействие от последната, говорят, че пострадалата е била притеснена за собственото си здраве и живот и това притеснение е било обусловено именно от нанесения й по обяд побой от подсъдимия. Следва да се отбележи, че не за първи път пострадалата търси съдействие от органите на общинската и държавна администрация в гр. ****за разрешаване на битови проблеми.

Както вече бе посочено, от заключенията на съдебномедицинска експертиза на труп № 353/2011г., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1-А/2012г. и допълнителна съдебномедицинска експертиза № 490-А/2012г. се установява, че причина за смъртта на С. И.К. е разкъсване на слезката с последваща кръвозагуба. Разкъсването на слезката, довело до смъртта на К., е с давност около 5-10 денонощия /огледът и аутопсията на трупа на К. са извършени на 16.11.2011г./. В заключенията си по последните две експертизи, експертите са категорични, че показанията на св. Е.Т., дадени на ДП за нанесен побой около 7-8 дни преди смъртта на К., кореспондират с установената при аутопсията давност на травматичните увреждания, довели до тази смърт. Начинът на нанасяне на ударите добре отговаря на локализацията и вида на установените травматични увреждания. Обвинението инкриминира 07.11.2011г. – 11.11.2011г. като периода, в който е нанесена телесната повреда на пострадалата - изразяваща се в разкъсване на слезката с последваща кръвозагуба, довела до смъртта на пострадалата. Съдът намира за несъмнено установено, че процесната телесна повреда е нанесена именно в този период. Събраните по делото доказателства говорят категорично, че на 08.11.2011г., около обяд, подсъдимият П. е нанесъл побой на пострадалата К., вследствие на което същата е получила разкъсване на слезката с последваща кръвозагуба. Относно датата на нанасяне на побоя, съдът съобрази показанията на св. Т., дадени на ДП – същият посочва, че е възприел инцидента 7-8 дни преди датата на разпита, показанията на св. Т. относно състоянието на пострадалата К. около 15.00ч. на същия ден, като тези гласни доказателства си кореспондират и със заключенията на съдебномедицинските експертизи относно установената давност на травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалата.

Експертите са категорични, че констатираните травматични увреждания при аутопсията на трупа на пострадалата К., вкл. и това, довело до смъртта на К., е невъзможно да се получат при инцидента между подсъдимия и пострадалата на 14.11.2011г., установен от показанията на св. Р.Д., тъй като при аутопсията не са намерени следи от травми, причинени на 14.11.2011г. /т.е. травми с давност два дни/.

Обективни данни по делото, че в инкриминирания период пострадалата е могла да получи травматичното увреждане, довело впоследствие до смъртта й по друг начин, освен установения от показанията на св. Т., няма. Както вече бе посочено, това гласно доказателство си кореспондира със заключенията на съдебномедицинските експертизи относно начина и времето на причиняване на същата.

Следва да се отбележи, че на 09.11.2011г. сутринта, пострадалата К. се прибрала в ***** и до датата на изписването си – 12.11.2011г., с малки изключения, се е намирала на територията на болничното заведение.

Обясненията на подсъдимия, че пострадалата К. е била малтретирана при престоя си в болничното заведение, като следствие на получените там травми е настъпила смъртта й, съдът възприема като негова защитна позиция. Свидетелката д-р М.М. е категорична, че при последната хоспитализация на пострадалата от 25.10.2011г. до 12.11.2011г., последната не е получавала наранявания при конфликт в болницата. Нещо повече, св. М. – запозната със заболяването на пострадалата К. и нейните характерови особености /С. К. е пациент на лечебното заведение от 1998г./, с категоричност заявява: “Нямаше пациент, който по това време да можеше да се опре на С. – тя заплашваше всички, вземаше цигари, всичко й се носеше на тепсия, категорична съм, че над С. побоища нямаше”. Както вече бе посочено, показанията на св. М. изцяло си кореспондират с писмените доказателства по делото – медицински документи, отразяващи престоя на пострадалата К. в психиатричната болница за горепосочения период.

Съдът не възприема и обясненията на подсъдимия П., че пострадалата К. е получила травматичното увреждане, довело до смъртта й при сблъсък със свидетеля А.Б.М.. Свидетелят М. дава показания, че действително между него и пострадалата К. – управляваща колело, е имало сблъсък на улицата, но свидетелят не може да си спомни кога точно се е случило това. Същият посочва, че пострадалата се е блъснала в дясната страна на гърба или рамото му, вследствие на което се обърнал  и възприел жена с колело, “паднала безпомощна и непозната”. Попитал какво става, но подсъдимият Д., познат на свидетеля от квартала, вървящ след жената на около 30-40м, му извикал: “Остави я, пияна е”, след което свидетелят продължил пътя си. Експертът Т. е категоричен, че така описаният механизъм на сблъсъка, не кореспондира с травмите, установени при аутопсията на трупа, като последните не биха могли да се получат при падане от велосипед. Тук следва да се отбележи, че в обясненията си подсъдимият твърди, че инцидентът е станал на 12.11.2011г., а според заключението на съдебномедицинските експертизи травматичното увреждане, довело до смъртта на пострадалата, е с давност 5-10 дни от датата на аутопсията, т.е. същото не би могло да бъде получено на горепосочената дата.

 

Както вече бе посочено, от заключението на допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 490-А/2012г. се установява, че травматичните увреждания, установени при аутопсията на починалата С. К., са разположени в области, покрити с дрехи, а видимата част на уврежданията не са манифестни и могат да останат незабелязани от други лица, с които пострадалата е имала контакт при условие, че тя не се е оплаквала от тези травми. През периода 07.11.2011г. до 12.11.2011г. при наличие на всички наранявания у С. К., установени при аутопсията, е възможно същата да е била на лечебна физкултура в болничното заведение, изразяваща се в разходки в парка и до магазина. Предвид горното е обяснима физическата активност и психическото състояние на пострадалата през инкриминирания период, както и обстоятелството, че контактувалите с нея свидетели през този период не са възприели същата да има здравословен проблем от физическо естество.

Експертите са категорични, че констатираните наранявания по тялото на пострадалата К. на 25.10.2011г. при постъпването й в ****** /според показанията на св. М./ “наранявания по цялото тяло с кръвонасядания по дясната гърда”, ако е имало такива, с оглед изминалия период до датата на аутопсията, същите са изчезнали. Намерените при аутопсията стари счупвания на ребра в дясната гръдна половина “в същата област, където е имало кръвонасядане”, които биха могли да са получени по едно и също време, са описаните при хоспитализацията на 25.10.2011г., не са в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на К. на 16.11.2011г.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че доказателствата по делото обуславят единствения възможен и несъмнен извод, а именно, че подсъдимия е автор на престъпното деяние. Налице са множество доказателства, коментирани по-горе, които установяват с категоричност автора, времето, мястото и начина на извършване на деянието – показанията на св. Е.Т. /очевидец на нанесения побой от подсъдимия спрямо пострадалата, вследствие на което е причинена тежката телесна повреда – разкъсване на слезката с последваща кръвозагуба/, показанията на св. М.Т., заключенията на съдебномедицинските експертизи и др.

 

Съдът не подложи на задълбочен анализ заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, тъй като същото няма пряко отношение към предмета на доказване, а и от друга страна не подкрепя защитната теза на подсъдимия.

 

 Не на последно място следва да се отбележи, че освен коментираните по-горе доказателства, говорещи за упражнено физическо насилие от подсъдимия спрямо пострадалата, по делото са налице и множество други гласни доказателства, установяващи, че през периода на съвместното им съжителство, подсъдимият е упражнявал физическо насилие над пострадалата. В тази връзка съдът съобрази показанията на свидетелите: К.Д.И. /лист 86-87 от делото/ – “Когато сме пили заедно, С. е казвала, че подсъдимия я бие и тормози”, свидетеля Й.С.Й. /лист 87 от делото/ - “Той ме бие, но аз стоя при него, защото го обичам”, показанията на свидетеля П.С. /лист 91 от делото/ - “Пияните ми казаха, че нашия колега е пребил С.. Кой колега? Д., колега по пиянство”, и не на последно място показанията на свидетелката Й.Р. /лист 207 от ДП/, приобщени по реда на чл. 281 НПК. Същата дава показания, че пострадалата С. многократно й се оплаквала, че Д. я биел, като я удрял с юмруци, скачал е трупешката върху гърдите й, ритал я е. Свидетелката е възприемала синини по гърдите, по дясната ръка и десния крак на пострадалата, тъй като два пъти я прибирала след нанесен побой от Д. да спи в квартирата й. Веднъж е сигнализирала и спешния център. Свидетелката Р. два пъти е възприела лично побой, нанесен от подсъдимия върху К.. Свидетелката дава показания също, че “Нея в ******** нямаше кой да я бие. Беше си здрава и дълги години е била санитарка и знаеше как да се оправи”.

Горното навежда извода, че подсъдимият е конфликтна личност, системно употребяваща алкохол /в тази връзка съдът съобрази заключението на съдебна психолого-психиатричната експертиза/, проявяваща склонност към насилие, като системно е малтретирал физически и психически пострадалата по време на съвместното им съжителство, което е определящо и за поведението на подсъдимия през инкриминирания период по отношение на пострадалата С. К. 

 

Съблюдавайки гореизложеното, настоящият състав на Окръжен съд – Стара Загора намира за безспорно установено изложенията на фактите в обвинителния акт.

 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

Престъплението по чл.124 от НК се характеризира със следното:

А. Изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата – по-близък, непосредствен (телесна повреда) и по-далечен резултат (смъртта).

Б. Причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена – опосредствана от междинно състояние на пострадалия (телесната повреда).

В. Субективната страна на престъплението по чл.124 от НК обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и по-лек резултат (телесната повреда) и непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат (смъртта).

 

В случая, както вече бе посочено, е безспорно, че подсъдимият П. е нанесъл побой през инкриминирания период на пострадалата С. К., като й е причинил тежка телесна повреда, подробно посочена в заключенията на съдебномедицинските експертизи. Налице е причинна връзка между нанесената тежка телесна повреда и последвалата смърт на пострадалата С. К.. При установяване субективната страна на престъплението против живота и здравето на пострадалата, съдът прецени психическото отношение на дееца към резултата, като взе предвид интензивността на нападението, броя и силата на ударите /същите са нанесени с юмруци и крака/, времетраенето на побоя и уязвимостта на органите, върху които са нанесени/. Предвид горното, настоящият състав на Окръжен съд – Стара Загора, намира, че подсъдимият е имал умисъл за нанасяне на телесна повреда, в случая тежка, като впоследствие е настъпила смъртта на пострадалата К. по непредпазливост.

 

С Присъда № 438 от 24.10.2003г., постановено по НОХД № 359/2003г. по описа на РС – гр. Раднево, потвърдена с Решение № 197 от 30.06.2004г., постановено по ВНОХД № 719/2003г. по описа на Старозагорски окръжен съд, потвърдено с Решение № 164 от 05.05.2005г. по КНОХД № 749/2004г. по описа на ВКС за извършено престъпление по чл. 150 от НК, подсъдимия П. е осъден на шест години “Лишаване от свобода”; за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от една година; за извършено престъпление по чл. 131а, предл. второ във вр. чл. 129, ал. 2 от НК във вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, е осъден на осем години “Лишаване от свобода” при “усилено строг” режим; за извършено престъпление по чл. 131а, предл. второ във вр. чл. 129, ал. 2 от НК във вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, е осъден на осем години “Лишаване от свобода” при “усилено строг” режим; за извършено престъпление по чл. 297, ал. 1 във вр. с ал. 3 от НК във вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НК, е осъден на две години “Лишаване от свобода” при първоначален “общ” режим и за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2 от НК във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, е осъден на пет години “Лишаване от свобода” при първоначален “общ” режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия е определено едно общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем години при първоначален “усилено строг” режим. Това наказание е изтърпяно от 13.08.2001г. до 09.08.2009г., т.е. настоящото деяние е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК – извършено е след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на “Лишаване от свобода”, в случая в размер на осем години при “усилено строг” режим на изтърпяване, като деянието е извършено преди да са изтекли пет години от горепосоченото осъждане.

 

 

 

Предвид изложеното, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на инкриминираните дата и място подсъдимият  Д.С.П. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 124, ал. 3 от НК вр. чл. 124, ал. 1 от НК вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК.

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

При определяне на наказанието, съдът съблюда двата основни принципа, заложени в разпоредбата на чл.54 от НК, а именно на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За извършено престъпление по чл.124, ал.3 вр. чл. 124, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК, в конкретния случай законодателят е предвидил наказание от пет до петнадесет години „Лишаване от свобода”. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете незавидното съдебно минало на подсъдимия извън осъждането, обуславящо опасния рецидив. Видно от справката му за съдимост, същият е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер против личността – чл. 152, чл. 131а от НК вр. чл. 128 от НК, като са му налагани наказания „Лишаване от свобода” в един значителен размер. Макар и да е налице реабилитация за част от осъжданията, тя заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, но не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те в своето разнообразие имат за преценката при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност. Подсъдимият е с изключително лоши характеристични данни. Същият е конфликтна личност, проявява агресия, системно употребява алкохол, не упражнява общественополезен труд и е склонен към осъществяване на противообществени прояви. Последният е проявил бруталност и жестокост при извършване на деянието. Не на последно място следва да се отчете, че всичко гореизложено характеризира подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност.

 

Смекчаващи вината обстоятелства не са налице. Предвид горното, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при наличие само на отегчаващите вината обстоятелства над средния размер, предвиден от закона, но тъй като е налице забрана за влошаване положението на подсъдимия, при първоначалното разглеждане на делото същия е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем години, при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип /липсва съответен протест от страна на прокуратурата/, настоящият съдебен състав определи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем години при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето през което подсъдимия Д.С.П. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 21.11.2011г. до влизане в сила на настоящата присъда.

 

Съдът постанови веществените доказателства – един брой буркан с течност, иззета от жълта “ПВЦ” кофа, долна част от анцуг с бели кантове и червена засъхнала материя по него; хавлиена кърпа със сини, бели и жълтеникави шарки; част от килим със засъхнала червена материя и един брой тетрадка с ръкописни текстове, като вещи с малозначителна стойност, да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

 

В тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото съдебни разноски в размер на 2644,99 /две хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и девет ст./.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: