Мотиви към Присъда №14/12.03.2013г.,

постановена по НОХД №52/2013г.

              по описа на Старозагорски окръжен съд             

             

Против подсъдимия М.А.Д. е повдигнато обвинение за това, че на 23.12.2011г. в с. ***, обл. Стара Загора при управление на МПС - лек автомобил марка "Форд" модел „Транзит" с рег. № ***, е нарушил правилата за движение -

** чл. 15 ал. 1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента."

** чл. 16 ал.1 т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;"

** чл.20 ал.2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението",

** чл.116 от Закона за движение по пътищата: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора" и

** чл. 123 ал.1 т.1 т.2 „а" и „б" от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

1.     без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

2.  когато при произшествието са пострадали хора:

а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;   

б)   да  остане  на  мястото  на  произшествието  и  да  изчака  пристигането  на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието, като с това по непредпазливост е причинил смъртта на *** И.П. ЕГН **********, като деецът М.А.Д. е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343 ал.3 предл. „3-то” във вр. с ал.1 б.”в” във връзка с чл.342 ал.1 предл. „3-то” от НК.

 

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че следва при определяне на наказанието съдът да вземе предвид отегчаващите вината обстоятелства, каквито са грубото нарушаване на правилата за движение по пътищата, залегнали в ЗДвП, най-тежкото от които е управление на автомобил в лентата  за насрещно движение, допуснатите многобройните тежки нарушения на ЗДвП в качеството му на водач на МПС и фактът, че подсъдимият е напуснал местопроизшествието. Прокурорът акцентира върху обществената опасност на подсъдимия като водач на лек автомобил. Счита, че връщането в по-късен момент съвместно с други лица на местопроизшествието и уведомяването на медицинските органи и полицията не следва да се третира като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, а единствено в контекста на цялостното поведение на Д.. За смекчаващи отговорността обстоятелства представителят на държавното обвинение счита направените самопризнания, сравнително младата му възраст, тежкото му семейно и имотно състояние. Предлага на съда да му наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, което следва да бъде изтърпяно ефективно. Предлага на съда да определи кумулативно предвиденото наказание лишаване от право за управляване на моторно превозно средство при баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага веществените доказателства предвид малозначителност да бъдат унищожени.

 

Повереникът на частните обвинители адв.М. счита, че следва наказателната отговорност спрямо подсъдимия да се реализира при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието бъде определено малко над средния размер, предвиден от закона. Съответно същото да бъде редуцирано с една трета до четири години лишаване от свобода. Основно излага доводи за обществената опасност на подсъдимия като водач на МПС, позовавайки се на представената справка от КАТ и на поведението му спрямо св. Иван Илиев, когото убеждавал да изложи фактите в негова полза. Моли съда да лиши подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от осем години.

 

 Частните обвинители Ж.Д.П., Х.С.П. и Д.С.И. поддържат заявеното от повереника си адв.М. относно размера и вида на наказанията, които да бъдат наложени на подсъдимия М.Д..


                
Защитникът на подсъдимия адв.Е.Ж. оспорва наличието на квалифициращия признак “бягство от местопроизшествието”, тъй като, въпреки че Д. е напуснал местопроизшествието, същият не е предприел действия за укриване, заличаване на следи и прикриване състоянието си при извършване на деянието. Навежда доводи, че текстовете на чл.15 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП вменяват едно и също нарушение на същия закон, както и че обвинението визира един общ текст – чл.20 ал.2 от ЗДвП, очертаващ в най-широк обем дължимото поведение на участниците в движението и водачите на МПС. Навежда се довод и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е нарушил нормата на чл.108 ал.1 ЗДвП и е бил в тежка степен на алкохолно опиянение. Моли наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито според защитата са младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, изразеното самопризнание и критично отношение към извършеното и добрите характеристични данни. Счита, че не следва да се вземат предвид отразените в справката от КАТ административни нарушения по ЗДвП, тъй като били маловажни. При квалифициране на деянието по текста на повдигнатото обвинение моли съда да определи наказанието при условията на чл.55 НК, като при всички случаи отложи изпълнението при условията на чл.66 НК. Моли кумулативното наказание по чл.343г НК да бъде определено в минимален размер, поради необходимостта Д. да транспортира детето си за медицинско обслужване.

 

Подсъдимият М.Д. поддържа изложените доводи от защитника си. Заявява, че съжалява, че не е искал, не можал да разбере как е станало и се разкайва много за всичко.

 

В последната си дума подсъдимият М.А.Д. заявява, че иска една справедлива условна присъда с изпитателен срок, с лишаване минимум от правоспособност и че се занимава с чесън, работи селскостопанска работа, с която се прехранва.

 

Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

На 23.12.2011г. около 18.00 – 18.15 часа  подсъдимият Д. и свидетелят Иван Юлиянов Илиев тръгнали от с. ***за с.Малко Тръново, общ.Чирпан с управлявания от подсъдимия Д. лек автомобил марка „Форд” модел „Транзит” с рег. № ***, собственост на баща му. В с.Свобода автомобилът се движел по прав участък от главната улица със скорост около 40 км/ч. в посока юг-север. Същевременно в западната лента на улицата в посока север-юг на около 1,40-1,60м. от западния тротоар вървял пострадалият пешеходец ***И.П.. Страничните части на пътното платно били частично заснежени, като ивицата сняг върху пътното платно в западната част от бордюра отстояла на около 1.10 м. от западния бордюр, а в източната част около 0.80 м. от източния бордюр върху самото пътно платно. Двата тротоара на улицата били покрити със сняг, пътният участък бил осветен от улични лампи, а асфалтовата настилка - без неравности и повреди. За подсъдимия Д. била налице техническата възможност от  разстояние 50 м да забележи пешеходеца пред автомобила, като въпреки това той карал в западната лента на пътното платно, която за него била лента за насрещно движение. Тъй като подсъдимият Д. не възприел своевременно пострадалия П., не задействал спирачната уредба на автомобила и го блъснал. След удара пешеходецът бил носен известно разстояние от автомобила, след което, на около 4.50 м. от мястото на удара, паднал върху асфалта и бил прегазен. В този момент свидетелят Иван Илиев казал на подсъдимия Д. да спре, защото е ударил човек. Д. отбил вдясно, спрял и със свидетеля Илиев отишли до лежащия на пътя пострадал ***И.П.. Двамата установили, че пострадалият не дава признаци на живот и, очевидно в резултат на причинените му телесни увреждания, е починал. Подсъдимият Д. решил да избяга от местопроизшествието и заедно със свидетеля потеглил към дома си в с. ***. Като се прибрал в къщи, Д. споделил за станалото с баща си - свидетеля ***. Той се обадил на другия си син – свидетеля ***, последният дошъл при тях и заедно отишли в дома на бившия полицейски служител - свидетеля Васил Манев. Разказали му за случилото се, без да споменават, че пострадалият е починал, всички отишли на мястото на произшествието, намерили тялото на пострадалия и установили, че е починал. Сигнализирали в РУП Чирпан за случилото се и изчакали на място пристигането на дежурния полицейски екип и специализиран автомобил за медицинска помощ. До идването на полицейския и медицинския екип подсъдимият Д. убедил свидетеля Иван Илиев да каже на полицейските служители, че в момента, когато минавали край него, пострадалият П. е изскочил внезапно пред лекия автомобил. При удара пострадалият П. получил множествени травматични увреждания и починал на място. Според заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп №395/2011г. (л.78-л.82) причината за смъртта на ***И.П. са множествени травматични увреждания, несъвместими с живота. По време на настъпване на смъртта пострадалият П. е бил в тежка степен на алкохолно опиване – 3.42 промила наличие на алкохол в кръвта. От заключението на назначената и изготвена тройна авто-техническа експертиза е видно, че мястото на удара е било в западната лента за движение на около 12.50 м. южно и 6 м. западно от източния край на пътното платно. Скоростта на лекия автомобил „Форд Транзит” преди ПТП и в момента на удара е около 40 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил от 40 км/ч. е била технически съобразена с далечината на видимост, но несъобразена с конкретните пътни условия. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел в собствената си пътна лента. Техническите причини за настъпването на ПТП са движението на автомобила в насрещната пътна лента, както и движението на пешеходеца по пътното платно. Съгласно заключението на комплексната авто-техническа експертиза, в момента на удара в лявата странична повърхност на тялото на пострадалия П., същият е бил в изправено положение. Последвало възкачване върху предния капак, падане по гръб на асфалта с крака към автомобила и косо прегазване отдолу нагоре и отдясно наляво. Видно от заключението на комплексна съдебно-психиатрична и съдебномедицинска експертиза, пострадалият Слави П. не е бил в състояние да възприема адекватно заобикалящата го обстановка поради установените 3.42 промила алкохол в кръвта. Състоянието му не позволявало да съобрази поведението, за да избегне движещи се по пътното платно пътни превозни средства.

 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия М.Д. самопризнание, както и от събраните по досъдебното производство доказателства: протокол за оглед –л.3-4, фотоалбум – л.5-21, скица за местонахождението на с. *** л.22а, декларация за СМПИС – л.46, свидетелство за съдимост – л.47, характеристична справка - л.48, химическа експертиза л.74-76, съдебно-медицинска експертиза на труп – л.78-82, авто-техническа експертиза и мащабна скица – л. 85-90, комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза л. 94-100, тройна авто-техническа експертиза и мащабна скица - л.104-113, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска - л.118-120, справка за нарушител по ЗДвП - л.125, удостоверение за наследници – л.128, справка от „Космо България Мобайл”- л.133-134а,  справка от „Космо България Мобайл”- л.135-171, разписка за върнати вещи – л.181, застрахователна полица и застрахователна премия – л.185-188.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

По описания начин подсъдимият М.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.3 предл. последно б.”б” пр.1 вр. с ал.1 /ред. ДВ бр.75/2006г./ вр. чл.342 ал.1 НК. Управлявайки на инкриминираната дата лекия автомобил марка „Форд” модел „Транзит” с рег.№ *** със скорост 40 км/ч надвечер при зимна пътна обстановка, Д. без обективна причина напуснал собственото си пътно платно и навлязъл в насрещното такова, където се движел пострадалият Слави П.. Последният е попадал в осветения сноп на автомобила и е нямало прегради, които да възпрепятстват възприемането му от водача. Последва удар между буса и пострадалия, при който последният бил възкачен на предната част на автомобила, след което паднал по гръб на асфалта и бил прегазен отдолу нагоре от моторното превозно средство. След установяване на резултата от причиненото ПТП, Д. си отишъл вкъщи и потърсил помощ и съвет от близките си. Така с поведението си подсъдимият Д. нарушил разпоредбите на: ** чл. 15 ал. 1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента."

** чл. 16 ал.1 т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;"

** чл.20 ал.2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението",

** чл.116 от Закона за движение по пътищата: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора" и

** чл. 123 ал.1 т.1 т.2 „а" и „б" от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

3.     без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

4.  когато при произшествието са пострадали хора:

а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;

б) да остане на мястото на произшествието и да  изчака пристигането  на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието. Скоростта, с която е управлявал автомобила подсъдимият, се явява разрешена от закона /50 км/ч в населено място/, но не е съобразена с конкретните атмосферни условия – зимен сезон със заснежени крайни участъци на пътното платно, вече в тъмната част на денонощието – около 18.00ч. в края на месец декември. Съдът намира, че е допуснато още едно нарушение на правилата за движение по пътищата – на разпоредбата на чл. 20 (1) ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, за което обаче на Д. не е повдигнато обвинение и се отбелязва само за пълнота на изложението. Именно поради отклоняване на вниманието и загуба на контрол върху управлявания автомобил подсъдимият е допуснал и следващото нарушение – навлизане в насрещното пътно платно, което, придружено с нарушението и на ал.2 на горната разпоредба, е довело до връхлитане върху пешеходеца, блъскането и прегазването му, а съответно и причиняването на тежки увреждания, несъвместими с живота.

Съдът намери за неоснователни доводите на защитата, че напускането на местопроизшествието след причиненото ПТП не може да се приравни на квалифициращия признак “избягал от местопроизшествието”, тъй като подсъдимият не е предприел действия за укриване, заличаване на следи и прикриване състоянието си при извършване на деянието. По въпроса за наличието на този квалифициращ признак съдът е длъжен да приложи указанията, съдържащи се в ППВС №1/1983г. – т.4 б.”и”, където е разяснено, че квалифициращият признак “избягал от местопроизшествието” е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка. Пленумът на ВС е категоричен, че деецът може да напусне местопроизшествието при извинителна причина, например при необходимост да отиде в болнично заведение. В конкретния случай е безспорно установено, че след причиняване на пътнотранспортното произшествие подсъдимият М.Д. е спрял буса и двамата със св. Иван Илиев се върнали до пострадалия, където установили, че не дава признаци на живот. След това Д. наредил на Илиев да се качват на буса и се отправили до дома на подсъдимия. Там същият се обадил на брат си и заедно с него, с баща му и с Илиев отишли до дома на св. Манев – бивш полицейски служител, от когото потърсили съвет за ситуацията. Именно този свидетел се обадил на органите на полицията и наредил на подсъдимия и св. Илиев да се върнат на местопроизшествието. Изложеното сочи, че подсъдимият е възприел резултата от причиненото ПТП и, макар и временно, се е укрил, търсейки най-благоприятното за себе си поведение. Връщането му на мястото на произшествието се дължи на потърсената намеса на св. Манев. Впрочем, изпълнявайки неговото нареждане, Д. продължил да търси начин да се оневини, като по пътя убеждавал св. Илиев да заяви, че пострадалият П. внезапно е скочил пред буса. Следователно подсъдимият се е отклонил от местопроизшествието, търсейки възможност да избегне наказателно преследване като извършител на деянието, като това напускане не се дължи на каквито и да е извинителни причини. Дори да е имало някакво смущение от стореното, то същото не би могло да се обсъжда като извинителна причина, доколкото Д. съвсем трезво е анализирал ситуацията, на което сочи предприетото убеждаване на спътника му да потвърди неверни факти в негова полза.

    Причиненият противоправен резултат – смъртта на пострадалия Слави П. – е в пряка причинна връзка с допуснатите от Д. нарушения на правилата за движение по пътищата, изложени по-горе. Съдът отчете и съпричиняване на този резултат в минимална степен от пострадалия, тъй като същият се е движел по платното в нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.2 т.1 ЗДвП. Действително поради падналия сняг е било невъзможно да бъде използван банкета, но П. се е движел не по платното, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, както изисква тази разпоредба, а по платното съответно на посоката на същите, при което се е озовал на мястото на удара. Освен това пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиянение, което е повлияло на правилния му избор на поведение в конкретната ситуация.

Деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Като водач на МПС е бил длъжен да предвиди, че навлизането в насрещното платно за движение би довело до причиняване на ПТП, макар и с разрешена от закона скорост на управление на автомобила. Съответно, поради факта, че пострадалият е попадал в осветения сноп на автомобила, е могъл да предвиди удара на пешеходеца и настъпването на тежките съставомерни последици от него.

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА

НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК – при съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК, поради което, съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а НК.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, съдържащи се в приложената по ДП характеристика, затрудненото му семейно и материално положение /безработен е и има малолетни деца, за които да се грижи, едното от които със здравословен проблем/, както и коментираното по-горе съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия. Съдът отчете в тази посока и сравнително младата възраст на подсъдимия.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени множеството допуснати нарушения на ЗДвП, обосноваващи завишена обществена опасност на деянието, по-високата степен на обществена опасност и на дееца, обусловена от множеството наложени санкции по административен ред за други допуснати нарушения на ЗДвП /видно от приложената справка от КАТ/, тежкият механизъм на причиняване на съставомерния резултат – първоначално при удара пострадалият е бил блъснат отляво и е паднал под  автомобила, а веднага след това – прегазен косо отдолу-нагоре и отдясно наляво през дясно коляно, дясно бедро, таза, корема и гръдния кош. Този механизъм на увреждане не е оставил каквато и да е възможност П. да остане жив. Беше съобразен и факта, че, причинявайки смъртта на пострадалия, подсъдимият е оставил съпругата му без материална и морална опора в една напреднала възраст, както и без бащина подкрепа двамата им синове.

С оглед на изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК, го определи в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. След като го намали с една трета, съдът наложи на подсъдимия наказание три години лишаване от свобода. Съдът не намери основание за прилагане разпоредбата на чл.55 НК, каквото искане беше алтернативно отправено от защитата. Не бяха отделно отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанията на подсъдимия, тъй като същите представляват основание за провеждане на диференцираната процедура по Глава Двадесет и седма НПК. Съдът счете, че в случая липсва критично отношение на Д. към извършеното, което да доведе до допълнително занижаване размера на наказанието. Вярно е, че в дадената му дума за лична защита подсъдимият заяви вербално, че се съжалява за извършеното и се разкайва, но такова отношение, резултат от дълбок вътрешен катарзис, не е заявено в хода на цялото наказателно производство, каквото, съгласно трайната практика на ВКС следва да е изразено, за да се отчете същото като смекчаващо отговорността обстоятелство.

 

В конкретния случай са налице две от законовите условия за прилагане института на условното осъждане: Д. не е осъждан и размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е три години. Съдът обаче прецени, с оглед на завишената степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС и изключително безотговорното му поведение като такъв, че за поправянето му е необходимо да изтърпи ефективно наложеното наказание. Тази преценка на съда се основава, освен на многократното санкциониране по административен ред на Д. за допуснати нарушения по ЗДвП, така и на поведението му непосредствено след причиненото ПТП – не е поел веднага отговорност, а се е опитал да осуети провеждането на успешно наказателно преследване спрямо него. Доколкото се касае за първо осъждане на лишаване от свобода за престъпление, извършено по непредпазливост, следва съобразно разпоредбите на чл.59 ал.1 ЗИНЗС и чл. 61 т.3 ЗИНЗС, наложеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.  

 

Съображенията, изложени досежно завишената обществена опасност на Д. като водач на МПС, мотивираха съда и да наложи съобразно разпоредбата на чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК наказание лишаване от правоуправление за срок от шест години, което е максималното, ограничено от разпоредбата на чл.49 ал.2 НК.

 

В тежест на подсъдимия бяха възложени направените деловодни разноски – за възнаграждения на вещи лица общо в размер на 1334,96 лв.

 

Съдът постанови унищожаване на приложените по делото веществени доказателства като вещи с малозначителна стойност. Сред същите са и вещи на пострадалия, но частните обвинители направиха искане в този смисъл и не пожелаха тези вещи да им бъдат върнати.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: