Старозагорски окръжен съд                        - 1 -                            н.о.х.д. № 69/2013 г.

 

 

МОТИВИ:

 

 

Срещу подсъдимия П. Г.Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това че на 23.08.2011 г. в гр. Ч., обл. Стара Загора, по бул. „Г. Д.”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 2103, с рег. № СТ **** АХ, е нарушил правилата за движение: чл. 20, ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват – но не сторил това, не наблюдавал пътя пред себе си, и чл.20, ал.2, пр. посл. от ЗДвП – като водач на МПС при избиране на скоростта не се е съобразил с конкретните условия на видимост – насрещна слънчева светлина – за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, и чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП – като водач на МПС не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Т. Н.,***, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, срещу подсъдимия П. Г.Т. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства и приложение на разпоредбата на чл.58а, чл.1 от НК – налагане на наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, с приложение на чл.66 от НК. Счита, че при същите условия и в същия размер на подсъдимия Т. следва да му бъде наложено и наказание по чл.343г от НК.

Частният обвинител В.Г.Н. поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, срещу подсъдимия П. Г.Т. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че не са налице условията на чл.55 от НК и се присъединява към становището на прокурора по отношение вида и размера на наказанието. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът й адв. Г.Б..

Частният обвинител Ж.Г.Н. поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, срещу подсъдимия П. Г.Т. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че не са налице условията на чл.55 от НК и се присъединява към становището на прокурора по отношение вида и размера на наказанието. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. П.П..

                                                        - 2 -

Подсъдимият П. Г.Т. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда за наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – налагане на наказание пробация. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Х.Ю..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият П. Г.Т. е роден на *** *** Загора, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Т. живеел и понастящем живее в гр. Ч.. Той бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за правоуправление категория „В” и „М”.

На 23.08.2011 г., около 7.00 ч., подсъдимият Т., заедно с двете си дъщери /свидетелките Й.П.В. и В.П.Р./, с личния си лек автомобил м. „ВАЗ”, модел 2103, с рег. № СТ **** АХ, посетили гробищния парк в гр. Ч.. Повод за посещението бил помен за деветте дни след смъртта на съпругата на подсъдимия Т..

Около 7.45 ч. – 8.00 ч. Т. и дъщерите му тръгнали да се прибират, като управляваният от подсъдимия автомобил се движил по бул. „Г. Д.”***, в посока от запад на изток. До подсъдимия Т. била седнала свидетелката В., а на задната седалка била свидетелката Р..

Подсъдимия Т. управлявал автомобила с около 19 км./ч., времето било слънчево, пътят бил равен, двупосочен, със сухо асфалтово покритие. Общата ширина на двете ленти за движение била 9,60 м.

Поради ранния час слънцето било на нивото на хоризонта и в най-голяма степен заслепявало обърнатите с лице към него, в това число и подсъдимия Т., тъй като посоката на движение на лекия автомобил била от запад на изток, срещу изгряващото слънце.

По същото време пострадалата Д.Т. Н., на 91 години, след посещение в магазина за хранителни стоки /магазина на „Ч.”/, находящ се на южния тротоар на бул. „Г. Д.”***, тръгнала да пресича булеварда от юг на север.

Подсъдимият Т., без да се съобрази с насрещната слънчева светлина, която ограничавала видимостта му, приближил пешеходната пътека, която се намирала пред магазина, като се движил с 19 км/ч. Тази скорост не му позволявала да реагира с внезапно спиране при евентуално възникване на препятствие пред автомобила.

Когато лекият автомобил, управляван от  подсъдимия Т. бил на около 9,9 метра от Д. Н., тя предприела пресичане на платното за движение от дясно на ляво пред автомобила.

Подсъдимият Т. поради насрещната слънчева светлина не видял Н.. Той не реагирал в момента, в който тя навлязла в платното за движение, а продължил движението на автомобила със същата скорост.

Старозагорски окръжен съд                           - 3 -                           н.о.х.д. № 69/2013 г.

 

Около 0,7 секунди след момента, когато пострадалата Н. била на около 0,6 метра навътре в платното за движение, а автомобилът бил на около 7,3 метра от нея, Т. реагирал, като екстрено задействал спирачната система.

Въпреки това, след 1,2 секунди настъпил удар, който вече бил неизбежен. Ударът настъпил в предната дясна част на процесния автомобил и в лявата страна на пострадалата Н. В момента на удара лекият автомобил, управляван от подсъдимия Т., контактувал с предния десен край на торпедото и бронята, а пострадалата Д. Н. при първия контакт е контактувала с дясната подбедрица на лявото бедро.

Мястото на удара било върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина – на около 7,8 м. - 8,2 м. източно от югоизточния край на пешеходната пътека /приета за ориентир/, а по широчина – на около 1,6 м. - 1,8 м. северно от ориентира.

Подсъдимият Т. задействал спирачната система и спрял на платното за  движение, а пострадалата Д. Н. паднала пред автомобила.

Подсъдимият Т. и свидетелките В. и Р. слезли от колата и се притекли на помощ на пострадалата.

Очевидци на станалото били свидетелите Т.Г.П., З.Д.Д., И.С.К. и Н.В.Т., които били пред магазина на „Ч.”.

Свидетелят А.М.М. също станал свидетел на произшествието – той се намирал пред кафе-автомата, до близката автобусна спирка, на южния тротоар на бул. „Г. Д.”.

Подсъдимият Т., с помощта на внука на пострадалата Д. Н. – Г.Ж.Н. /който се оказал наблизо – тъкмо излизал от отсрещното кафене/, я качили в автомобила на Т. и я откарали  в ЦНСМП – гр. Ч..

На мястото на произшествието пристигнали свидетелите П.С.В., И.Г.Ж., П.Д.Д. и И.Й.П. ***/.

Дошъл и свидетелят Т.Х.Б., който минавал с личния си автомобил наблизо и чул удара.

На лекия автомобил, управляван от подсъдимия Т., били направени две фотоснимки, видно от показанията на свидетеля Б.Д.Н. ***/.

Въпреки своевременно оказаната и компетентна медицинска помощ, която  получила в ЦНСМП – гр. Ч., в резултат от травматичните увреждания от претърпяното пътнотранспортното произшествие, пострадалата Д. Н. починала малко по-късно същия ден.

В хода на досъдебното производство били извършени няколко огледа на местопроизшествието, оглед на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Т., следствен експеримент, били назначени няколко експертизи.

                                                          - 4 -

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 273/2011 г. от 23.08.2011 г. /л.32 – л.34 от д.п. № 5-ч/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора/, по повод огледа и аутопсията на Д.Т. Н. на 91 г., е установено следното: Кръвонасядане по меките черепни обвивки в ляво теменно тилно. Счупване на две на брой ребра в лява гръдна половина с кръвонасядания около тях. Наличие на свободно изляла се кръв в коремната кухина – 350 мл. Контузия на левия бъбрек. Счупвания на таза и кръсцовата кост, с кръвонасядане на меките тъкани около тях. Счупване на XII гръден прешлен на гръбначния стълб. Кръвонасядания и охлузвания по левия горен крайник, дясна колянна област и левия долен крайник. Разкъсно-контузна рана по лявата подбедрица. Алкохол в кръвта – 0,21 промила. Смъртта на Д.Т. Н. е в резултат на гръбначно-мозъчна травма, като неминуема роля в генезата на смъртта е изиграла и тежката травма на таза с наличие на кръвоизлив в коремната кухина. Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и всички те отговарят да са получени при станало ПТП – блъскане на пешеходец от движещо се превозно средство с последващо падане върху терен. Към момента на настъпване на смъртта Н. е била в субклинична степен на алкохолно повлияване на базата на резултата от газ хроматографското изследване.

Според протокол за химическа експертиза № 584/24.08.2011 г. /л.28 от д.п. № 5-ч/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора/, в изследваната кръвна проба от П.Г.Т. не се е доказало наличие на етилов алкохол или друго упойващо вещество.

Видно от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза 15.11.2012 г. /л.206 – л.238 от д.п. № 5-ч/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора/, ударът между лекия автомобил, управляван от подсъдимия Т., и пешеходката Д. Н., е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира, както следва: по дължина – на около 7,8 м. - 8,2 м. източно от югоизточния край на пешеходната пътека /приета за ориентир/; по широчина – на около 1,6 м. - 1,8 м. северно от ориентира. Скоростта на движение на лекия автомобил „ВАЗ 2103” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 19 км/ч.

Според експертите, в анализираната пътна ситуация, ако водачът на лекия автомобил „ВАЗ 2103”  бе реагирал в момента, в който пешеходката Д. Н. е навлязла на платното за движение, той би имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Когато пешеходката е навлязла на платното за движение, автомобилът е бил извън сянката, т.е. – слънцето е светело директно към водача. Това положение, най-вероятно, е попречило на водача да забележи пешеходката в този момент и за това водачът е реагирал в един следващ момент /след около 0,7 секунди/, когато е навлязъл в зоната на сянката и когато пешеходката вече е била на около 0,6 м. навътре в платното за движение.

Старозагорски окръжен съд                           - 5 -                           н.о.х.д. № 69/2013 г.

 

Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: 

На 23.08.2011 г. водачът П.Г.Т. е управлявал лек автомобил „ВАЗ 2103”, рег.№ СТ 7426 АХ, по платното за движение на бул. „Г. Д.“*** в посока от запад на изток. По това време пешеходката Д.Т. Н. е била на южния тротоар. Когато лекият автомобил „ВАЗ 2103” е бил на около 9,9 м., пешеходката е предприела пресичане на платното за движение от дясно на ляво пред автомобила. Около 0,7 секунди след това, когато пешеходката е била на около 0,6 м. навътре в платното за движение, а автомобилът е бил на около 7,3 м., водача му е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система. Въпреки това, след 1,2 секунди е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на лекия автомобил „ВАЗ 2103” и в лявата страна на пешеходката. В момента на удара лекият автомобил „ВАЗ 2103” е контактувал с предния десен край на торпедото и бронята, а пешеходката при първия контакт е контактувала с дясната подбедрица и лявото бедро. След удара пешеходката Д.Т. Н. е паднал на платното за движение пред автомобила на мястото и в положението, посочени от свидетелите, а лекият автомобил „ВАЗ 2103” е спрял на платното за движение на мястото и в положението посочени от свидетелите.

Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са това, че пешеходката Д. Н. е предприела пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, както и че водачът на лекия автомобил „ВАЗ 2103” П.Т. не е реагирал в момента, в който пешеходката е навлязла на платното за движение.

Към заключението е приложена динамична мащабна скица на автотранспортното произшествие, разработена от експертите.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

Основните причини за настъпване на пътнотранспортно произшествие са както поведението на подсъдимия Т., така и поведението на пострадалата Д. Н..

За подсъдимия Т. е била налице обективна възможност да възприеме пострадалата Н. и своевременно да спре управлявания от него лек автомобил „ВАЗ”, модел 2103, с рег. № СТ **** АХ. Той не реагирал в момента, в който пешеходката навлязла на платното за движение. Ако Т. беше сторил това, той би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Когато пешеходката Д. Н. е навлязла на платното за движение, автомобилът е бил извън сянката, т.е. – слънцето е светело директно към водача. Това положение, най-вероятно, е попречило на водача да забележи пешеходката в този момент и за това водачът е реагирал в един следващ момент /след около 0,7 секунди/, когато е навлязъл в зоната на сянката и когато пешеходката вече е била на около 0,6 м. навътре в платното за движение.

                                                    - 6 -

Т.е. – пострадалата Д. Н. предприела пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

По описания начин подсъдимият П.Т. нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват – но не сторил това, не наблюдавал пътя пред себе си, и чл.20, ал.2, пр. посл. от ЗДвП – като водач на МПС при избиране на скоростта не се е съобразил с конкретните условия на видимост – насрещна слънчева светлина – за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, и чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП – като водач на МПС не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението.

Пострадалата Д. Н. нарушила задълженията си като пешеходец по чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП – при пресичане на платното за движение тя не преминала по намиращата се в близост пешеходна пътека, нито преди да навлезе на платното за движение се съобразила с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство /лекият автомобил, управляван от подсъдимия Т./ и с неговата скорост на движение; тя навлязла внезапно на платното за движение пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия Т..

И ако подсъдимият Т. наблюдавал пътя пред себе си, управлявал със скорост, съобразил с конкретните условия на видимост – насрещна слънчева светлина, и реагирал в момента на навлизането на  пострадалата Д. Н. на платното за движение, той би имал техническа възможност да спре лекия автомобил преди мястото на удара и да предотврати пътнотранспортното произшествие.

Подсъдимият Т. е с добри характеристична данни, видно от приложените характеристика от 12.06.2012 г. и характеристична справка от 13.02.2012 г. /съответно, л.71 и л.73 от д.п. № 5-ч/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора/.

Видно от справка за съдимост № 144/13.02.2012 г. на Ч. районен съд /л.74 от д.п. № 5-ч/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора/, подсъдимият Т. е неосъждан.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия П.Т. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Г.Н., Т.П., Й.В., В.Р., П.В., Т.Б., З.Д., И.К., Н.Т., И.Ж., П.Д., И.П., А.М., Б.Н., Ж.Н. и В.Н. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключенията на експертите д-р Т.П., инж. С.З., инж. С.М., инж. Г.П., както и от приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият П.Г.Т. е осъществил от обективна

Старозагорски окръжен съд                           - 7 -                           н.о.х.д. № 69/2013 г.

 

и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 23.08.2011 г. в гр. Ч., обл. Стара Загора, по бул. „Г. Д.”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 2103, с рег. № СТ **** АХ, е нарушил правилата за движение: чл. 20, ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват – но не сторил това, не наблюдавал пътя пред себе си, и чл.20, ал.2, пр. посл. от ЗДвП – като водач на МПС при избиране на скоростта не се е съобразил с конкретните условия на видимост – насрещна слънчева светлина – за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, и чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП – като водач на МПС не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Т. Н.,***, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

От субективна страна престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост – небрежност Подсъдимият Т. не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства – признава вината си и искрено съжалява за случилото се, чисто съдебно минало, добри характеристични данни, емоционално състояние към момента на деянието, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д. Н.. Няма отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът счита, че в случая не са налице законовите основания на чл.58а, ал.4 за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, поради което съдът не може да замени наказанието лишаване от свобода с наказанието пробация.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК е лишаване от свобода до четири години. Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия Т., като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета.

Съдът счита, че наказание от една година /12 месеца/ лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, тъй като деецът се характеризира с ниска степен на обществена опасност и в случая има превес на смекчаващите вината обстоятелства, изложени по-горе. След като наказанието от една година /12 месеца/ лишаване от свобода се намали с една трета – четири месеца, се получава наказание от осем месеца лишаване от свобода.

                                                         - 8 -

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ не е наложително подсъдимият  Т. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК на подсъдимия Т. следва да бъде наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС, за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати направените от частните обвинители разноски по делото, както следва: на В.Н. – в размер на 700 лв., а на Ж.Н. – в размер на 400 лв.

Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 1 463 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Т. са подценяване на пътната обстановка.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: