Мотиви към Присъда №15/13.03.2013г.,

постановена по НОХД №74/2013г.

по описа на Старозагорски окръжен съд

             

Против подсъдимия Д.Д.Д. е повдигнато обвинение за това, че на 01.04.2012г. в гр.Гълъбово обл.Стара Загора, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – дамска кожена чанта на стойност 10 лева, дамско кожено портмоне на стойност 5 лева, лична карта, СУМПС и контролен талон на обща стойност 43 лв. и 1 бр. дебитна карта на „Обединена Българска Банка” с титуляр Р.Б. на стойност 2 лв., или всичко на обща стойност 60 лв., собственост на Р.Б.К., както и 1бр. дебитна карта на „Обединена Българска Банка” и 1бр. дебитна карта на „Сосиете Женерал Експресбанк” и двете с титуляр ***на обща стойност 4 лв., собственост на *** или всички вещи на обща стойност 64 лева, от владението на Р.Б.К. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б "а" и „б" от НК и за това, че на 01.04.2012г. в гр.Гълъбово обл.Стара Загора в условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент - дебитна карта с номер 676952******9933, издадена от „Обединена Българска Банка” на ***, без съгласието на титуляра ***, като направил опити да изтегли сумата от 300 лева и сумата от 200 лева на АТМ устройство №56620, собственост на Райфайзенбанк, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.

 

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че по отношение на деянието по чл.196 от НК следва да се има предвид изключително ниската стойност на отнетото и направените самопризнания и бъде определено минималното наказание от 3 години лишаване от свобода, намалено на чл.58а ал.1 от НК с една трета, т.е., да му бъде наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода. Относно престъпното деяние по чл.249 от НК, предвид смекчаващите вината обстоятелства и предвид липсата на нанесени щети, моли да му бъде наложено минималното, предвидено от закона наказание от 2 години лишаване от свобода, като предлага на съда спрямо него също да бъде приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и наложи наказание 1 година и четири месеца лишаване от свобода. Предлага на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Д. да бъде определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно - 2 години лишаване от свобода, така също и наказанието по настоящото дело да се кумулират с наложеното по НОХД №20/2013г. по описа на Гълъбовски районен съд в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което Д. изтърпява в момента. В заключение моли на основание чл.25 ал.1 от НК съда да му определи едно общо наказание в размер на най-тежкото между наказанията по настоящото дело и наложеното му по НОХД №20/2013г. по описа на Районен съд Гълъбово, а именно 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.25 ал.2 НК бъде зачетена изтърпяната част до момента.

 

Служебният защитник на подсъдимия - адв.Ч. моли съда, предвид реда, по който се разглежда делото, при постановяване на присъдата да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са направените пълни самопризнания, и му наложи минимума за съответното престъпление, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с една трета. Моли да бъде направена кумулация с наказанието по настоящото обвинение, както и да се зачетете периодът на задържането му от 03.10.2012г.

 

Подсъдимият Д.Д.Д. поддържа изложените доводи от защитника си.

 

В последната си дума подсъдимият Д.Д.Д. заявява, че иска да му се направи кумулация, за да излезе по-рано от затвора и се грижи за децата си. Изразява съжаление за извършеното.

 

Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

Подсъдимият Д.Д.Д. е осъждан многократно за квалифицирани кражби, включително и за такива, извършени в условията на опасен рецидив. По отделните присъди са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода, най-тежкото от които една година и шест месеца лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият е изтърпял на 25.07.2011г. Подсъдимият не работи и осигурява чрез кражби препитанието на семейството си.

 

На 01.04.2012г. около 10.30 часа подсъдимият Д.Д.Д. влязъл в сградата на МБАЛ Гълъбово с цел да извърши кражба от някое помещение. Качил се на четвъртия етаж, на който се помещавало Вътрешно отделение. В коридора нямало никого и последният влязъл през разположената в непосредствена близост до врата на отделението стая на сестринския пост. Там имало дървен шкаф с две отделения, в долното от които подсъдимият успял да проникне, след като счупил дръжката му със силен натиск. Подсъдимият взел намиращата се вътре дамска чанта на свидетелката Р.Б.К., затворил рязко шкафа и бързо напуснал етажа, като се качил по стълбището до таванското помещение, затворено с метална врата, преде която, на стълбищната площадка, изсипал съдържанието на чантата. Подсъдимият взел портфейл, три дебитни карти и листчета със записани ПИН-кодове, оставил останалите вещи на пода и напуснал болницата по същото стълбище. След това отишъл в центъра на гр.Гълъбово с намерение да изтегли пари от откраднатите банкоматни карти. Подсъдимият Д., ползвайки изписаните ПИН-кодове, направил два опита да изтегли различни суми от АТМ устройство №56620, собственост на Райфайзенбанк (България) ЕАД офис Гълъбово с едната карта, но без успех. След като напуснал мястото, изхвърлил банкоматните карти под мост недалеч от пазара в Гълъбово, но по-късно ги взел и предал с протокол на инспектор от РУП Гълъбово.

 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Д.Д. самопризнание, подкрепено от събраните по досъдебното производство доказателства: обяснения на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите Р.Б.К. и Иван Кирилов Стоянов, свидетелство за съдимост, от изисканото от Райфайзенбанк (България) ЕАД офис Гълъбово извлечение за извършени транзакции за процесния период по дебитната карта с титуляр ***, справка с изх.№ 637/24.09.2012г. от ОББ Дирекция „Сигурност и охрана”, съдържаща информация за извършени транзакции на 01.04.2012г. с дебитната карта на ***. Авторството на деянието се установява и от приложеното по досъдебното производство веществено доказателство CD ROM, съдържащо архивен запис от охранителна камера на банкомат АТМ устройство №56620, собственост на Райфайзенбанк (България) ЕАД офис Гълъбово.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

По описания начин подсъдимият Д.Д.Д. осъществил от обективна и субективна страна  в реална съвкупност съставите на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б ”а” и „б” от НК, както и на чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.

Първото деяние следва да се квалифицира по т.3 на чл.195 ал.1 НК, тъй като за отнемането на чуждите движими вещи е взломено заключеното чекмедже, където същите са съхранявани. Осъжданията на подсъдимия по НОХД №43/2007г. и НОХД №45/2007г. и двете по описа на  РС Гълъбово /с определено общо наказание месеца десет месеца лишаване от свобода ефективно/ и по НОХД №36/2010г. и по НОХД №45/2010г. и двете по описа на РС Гълъбово /с определено общо наказание една година и шест лишаване от свобода ефективно/ обуславят квалификацията на деянието като извършено в условията на опасен рецидив при наличието на двете хипотези, визирани в чл.29 ал.1 НК. Съобразно трайната практика на ВКС не могат да бъдат предмет на кражба вещи, които не могат да се включат в гражданския стокооборот, каквито са личните документи и банкови карти, като се приема, че вещите с такъв характер не могат да се оценят на определена стойност. Като такава не може съответно да се приеме и дължимата такса за преиздаването им. Ето защо съдът призна подсъдимия за невинен за извършена кражба по отношение на: лична карта, СУМПС и контролен талон и 1 бр. дебитна карта на „Обединена Българска Банка” с титуляр Р.Б., собственост на Р.Б.К., както и 1бр. дебитна карта на „Обединена Българска Банка” и 1бр. дебитна карта на „Сосиете Женерал Експресбанк” и двете с титуляр ***, собственост на *** и го оправда в тази част на повдигнатото обвинение, както и до пълния размер на стойността на отнетите вещи – 64 лв. Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като Д. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият е осъществил при условията на продължавано престъпление и състава на чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на два пъти направил използвал платежен инструмент- дебитна карта с номер 676952******9933, издадена от „Обединена Българска Банка” на ***, без съгласието на титуляра ***, като направил опити да изтегли сумата от 300 лева и сумата от 200 лева на АТМ устройство № 56620, собственост на Райфайзенбанк. Деянието е останало недовършено и не е била изтеглена каквато и да е парична сума по независещи от дееца причини – поради въведен и двата пъти погрешен ПИН код за картата. И в този случай е налице пряк умисъл за извършване на деянието, тъй като подсъдимият е съзнавал, че използва платежен инструмент, издаден на чуждо име, както и че го прави без съгласието на титуляра. Съответно Д. е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА

НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

За извършеното престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б ”а” и „б” от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

За извършеното престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК – при съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК, поради което, съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а НК.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства за всяко от двете деяния тежкото му семейно и материално състояние и ниския социален статус - установи се, че подсъдимият не работи и има многочленно семейство, от ромското малцинство е и е неграмотен. Съдът взе предвид по отношение на квалифицираната кражба изключително ниската стойност на отнетите вещи, за които го призна за виновен – 15 лв. За деянието по чл.249 ал.1 НК съдът отчете обстоятелството, че не са причинени вреди, тъй като и при двата опита Д. е въвел погрешен ПИН-код. Като отегчаващо отговорността обстоятелство и за двете деяния беше отчетена високата степен на обществена опасност на подсъдимия, като в тази връзка съдът съобрази осъжданията извън тези, квалифициращи деянието като извършено в условията на опасен рецидив. На това сочи и фактът, че, след като е бил разкрит като извършител на настоящата кражба, през м. септември Д. е извършил нова такава, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №20/2013г. по описа на  РС Гълъбово.

 

С оглед на изложеното съдът определи наказанието при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – към минимума за всяко от деянията. Така за деянието по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б ”а” и „б” от НК съдът определи наказание три години лишаване от свобода, като съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК го намали с една трета и му наложи наказание две години лишаване от свобода. Съответно за престъплението по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК съдът определи наказание две години лишаване от свобода, като съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК го намали с една трета и му наложи наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК съдът определи на подсъдимия Д.Д. едно общо наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим съобразно разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.

 

По делото се установи по безспорен начин, че от второто престъпление не са настъпили вреди, поради което съдът не наложи кумулативно предвиденото в текста на чл.249 ал.1 НК наказание глоба до двойния размер на получената сума.

 

Съдът установи, че настоящите деяния и деянието, предмет на НОХД №20/2013г. по описа на РС Гълъбово, са извършени от подсъдимия преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях, при което съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК определи на Д. едно общо наказание по настоящето дело и по посоченото НОХД на РС Гълъбово две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.25 ал.2 НК съдът приспадна изтърпяната част от наказанието.

 

В тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 30 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: