МОТИВИ към Присъда № 12 от 04.03.2013 г.,

постановена по

НОХД № 114/2013г. по описа на Окръжен съд Стара Загора

Обвинението против подсъдимия И.Р.Р. - роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН ********** е за това, че на 13.02.2013г. в гр. ****, е предложил и дал подкуп – парична сума от 20 лева, състоящ се съответно от една банкнота с номинал 10 /десет/ лева и със сериен № АИ 6141504, една банкнота с номинал 5 /пет/ лева и със сериен № БА 3066192 и една банкнота с номинал 5 /пет/ лева и със сериен № БД 2586610 на **** З. Р. М., ****, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а във връзка с чл.304, ал.1 от НК.

Подсъдимият И.Р.Р. по реда на чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора поддържа обвинението както относно фактите, изложени в обвинителния акт, така и относно правната квалификация на деянието. С цел постигане целите на наказанието пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като на основание чл. 58а така определеното наказание да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия да бъде наложено наказание 4 месеца  Лишаване от свобода" и Глоба" в минималния размер, а именно 100 лв., тъй като се касае за минимален размер на подкупа и наред с това отнемане в полза на държавата на 20-те лева, които е предложил като подкуп. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното общо наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Служебният защитник на подсъдимия И.Р. - адв. К., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено минимално наказание, а именно 4 месеца  Лишаване от свобода" и глоба в размер, съобразен с имущественото състояние на подсъдимия.

 

Подсъдимият И.Р.Р. се признава за виновен, като изразява съжаление за извършеното.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия И.Р.Р., съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, СЪДЪТ прие за установена следната фактическа обстановка :

 

Подсъдимият И.Р.Р. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********.  На 13. 02. 2013 г., в гр. ***** подсъдимият   И.Р.Р.  управлявал лек автомобил марка „Мазда 626” с рег. № ТХ 73 45 ТХ. Лекият автомобил не е собственост на обв. Р., но  бил помолен да го управлява от св. В. М. А., тъй като същия не е притежавал свидетелство за управление на МПС. В лекия автомобил освен подсъдимия са били и свидетелите В. А. и Р. О. С.. Около 14 часа на улица ”****” източно от стадион „****” в гр.*****, автомобилът бил спрян за рутинна проверка от св. З.Р. М.  – *******. Заедно с него изпълнявал патрулно-постова дейност и колегата му Н. Х. И. Св. М. отишъл при водача и поискал личните му документи и документите на лекия автомобил. При проверката установил, че автомобилът не е преминал задължителен  годишен технически преглед и  поискал от водача да му представи знак за валиден преглед. Подсъдимият   Р. заявил, че не притежава такъв. Св. М.  го уведомил, че това представлява нарушение на Закона за движение по пътищата и за това ще му бъде съставен АУАН  и  го поканил до служебния  автомобил, за да съставят акт за нарушението. След като се върнал в автомобила, св. М. седнал на мястото на водача, а колегата му Н.И. започнал да съставя акта за нарушение. Подсъдимият Р. през това време  извадил  една банкнота от 10 лева и две банкноти от по 5 лева, поискал от св. А. зелената карта –  международна карта за автомобилна застраховка  сложил в нея банкнотите и тръгнал към служебния автомобил. Хвърлил документа и парите в краката на св. М.  и му казал: ”Виж дали не е изтекъл срока на годност на това и недей да пишеш нищо и се почерпете”.  След като картата за международната автомобилна застраховка с № **** паднала в краката на св. М.,  той видял, че в нея се намират банкнотата от 10 лева и двете банкноти по 5 лева.

 Незабавно св. М. се обадил  на ОДЧ на ****** да изпрати група за извършване на оглед. След извършването на огледа на местопроизшествието, застрахователната полица  и банкнотите с номинал съответно 10 лева -1 брой и номинал 5 лева – 2 броя са били иззети и приложени към досъдебното производство като веществени доказателства.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

Съображенията на съда, за да признае подсъдимия И.Р.Р. за виновен в извършване на горепосоченото престъпление по чл.304а, ал.1 от НК, са следните:

Обект на защита в разпоредбите на глава VIII от особената част на НК са обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи и обществените организации, които се охраняват от материалното право с цел нормалното функциониране и правилно развитие на обществото. Безспорно е, че свидетелят З. М. е *****. Част от длъжностните му правомощия включват осъществяване контрол върху движението и опазване на обществения ред. В тази връзка действията, които подсъдимият Р. не е искал да бъдат извършени от свидетеля М. срещу сумата от 20 /двадесет/ лева, които му е дал, са съставлявали част от действията по служба на свидетеля. Предложените на св. З. Р. М. по време на изпълнение на служебните му задължения от подсъдимия Р.   пари, представляват облага, която не му се следва.

Предвид гореизложеното, СЪДЪТ прие, че след като на 13.02.2013г. в гр. ****** подсъдимият е дал подкуп - пари на стойност 20 /двадесет/ лева - *****– свидетеля З. М., за да не извърши действие по служба - да състави по отношение на подсъдимия Р. акт за установяване на административно нарушение, действайки при форма на вина пряк умисъл /обективиран в подадените от подсъдимия една банкнота от десет /десет/ лева и две банкноти от пет /пет/ лева на органите на реда и изразеното устно настояване „да се почерпят и да не му съставят акта”, подсъдимият И.Р.Р., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на чл. 304а от НК, в извършването на което престъпление, съдът го признава за виновен.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия И.Р.Р.  престъпление, законът - чл. 304 а от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода" до десет години и „Глоба" до петнадесет хиляди лева.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия И.Р.Р., съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: ниската степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпление от същия вид, предвид стойността на материалната облага; възрастта на подсъдимия; направеното самопризнание, както и изразеното критично отношение към извършеното от него деяние и оказаното активно съдействие за установяване на обективната истина. Отегчаващи вината обстоятелства – обременено съдебно минало.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК, каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК е предвидено, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода" като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с 1/3. Предвид гореизложеното и въз основа на двата основополагащи принципа в разпоредбата на чл.54 от НПК, а именно законоустановеност и индивидуализация на наказанието, съдът намери, че на подсъдимия Р. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от шест месеца. Съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия Р. наказание Лишаване от свобода" за срок от четири месеца и „Глоба” в размер на 100 /сто /лева, като при определяне размера на глобата освен гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът се съобрази и с имущественото състояние на подсъдимия. От декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия се установява, че същия не получава доходи и не притежава движими и недвижими вещи.

Съдът намира, че така определеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири месеца не следва да бъде изтърпяно ефективно, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложение института на условното осъждане – наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, подсъдимия не е осъждан на “Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и в случая съдът намери, че за постигане целите на наказанието и с оглед преди всичко специалната превенция, не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно. В тази връзка съдът съобрази сравнително младата възраст на подсъдимия, процесуалното му поведение по време на досъдебното производство, изразеното критично отношение към извършеното и осъзнаване незаконосъобразността на същото, семейното му положение - същият живее на семейни начала и има две малолетни деца, както и добрите характеристични данни.

На основание чл.307а от НК, във вр. чл.53, ал.1, б. „б” от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на веществените доказателства - една банкнота с номинал 10 /десет/ лева и със сериен № АИ 6141504, една банкнота с номинал 5 /пет/ лева и със сериен № БА 3066192 и една банкнота с номинал 5 /пет/ лева и със сериен № БД 2586610.

Постановява вещественото доказателство – един брой международна карта за автомобилна застраховка № 05808244 /лист 10 от ДП/ да бъзе върната на застрахованото лице В. Ц. Т., ЕГН **********.

Воден от горните съображения, СЪДЪТ постанови присъдата си.

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                2.