МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 20/28.03.2013 г.

по НОХД № 139 по описа за 2013 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия Д.П.Б., с ЕГН  ********** е в това, че на 15.10.2011 г. в гр.С. като съизвършител, в съучастие с А.Д.Д. ЕГН ********** и Д.И.И. ЕГН **********, отнел чужди движими вещи – 1 бр.черна платнена чанта на стойност 5.00 лева, 1 бр. видеокамера марка”Сони” на стойност 1438.00 лева, 1 бр. фотоапарат марка „Канон” на стойност 545.00 лева, метална сребриста запалка на стойност 5.00 лева, кожен портфейл на стойност 15.00 лева, 3 бр. дебитни карти на банка „Алианс” на обща стойност 15.00 лева, 10 бр.карти за пазаруване от магазини, издавани безплатно без стойност, парична сума от 12 000 евро, представляваща в левова равностойност 23 469.96 лева, парична сума от 34 000 японски йени, представляваща в левова равностойност 624.86 лева и парична сума от 10 600.00 лева, всичко на обща стойност в левова равностойност в размер на 36 725.82 лева, от владението на Т.К. – японски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р България, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е в големи размери и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.2, т.2 от НК;

- против подсъдимия Д.И.И. - роден на *** г., с ЕГН  ********** в това, че на 15.10.2011 г. в гр.С. като съизвършител, в съучастие с А.Д.Д., ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН **********, отнел чужди движими вещи – 1 бр.черна платнена чанта на стойност 5.00 лева, 1 бр. видеокамера марка”Сони” на стойност 1438.00 лева, 1 бр. фотоапарат марка „Канон” на стойност 545.00 лева, метална сребриста запалка на стойност 5.00 лева, кожен портфейл на стойност 15.00 лева, 3 бр. дебитни карти на банка „Алианс” на обща стойност 15.00 лева, 10 бр.карти за пазаруване от магазини, издавани безплатно без стойност, парична сума от 12 000 евро, представляваща в левова равностойност 23 469.96 лева, парична сума от 34 000 японски йени, представляваща в левова равностойност 624.86 лева и парична сума от 10 600.00 лева, всичко на обща стойност в левова равностойност в размер на 36 725.82 лева, от владението на Т.К. – японски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р България, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е в големи размери и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.2 т.2 от НК;

- против подсъдимия А.Д.Д., с ЕГН **********, в това, че на 15.10.2011 г. в гр.С. като съизвършител, в съучастие с Д.И.И. ЕГН ********** и Д.П.Б. ЕГН **********, отнел чужди движими вещи – 1 бр.черна платнена чанта на стойност 5.00 лева, 1 бр. видеокамера марка”Сони” на стойност 1438.00 лева, 1 бр. фотоапарат марка „Канон” на стойност 545.00 лева, метална сребриста запалка на стойност 5.00 лева, кожен портфейл на стойност 15.00 лева, 3 бр. дебитни карти на банка „Алианс” на обща стойност 15.00 лева, 10 бр.карти за пазаруване от магазини, издавани безплатно без стойност, парична сума от 12 000 евро, представляваща в левова равностойност 23 469.96 лева, парична сума от 34 000 японски йени, представляваща в левова равностойност 624.86 лева и парична сума от 10 600.00 лева, всичко на обща стойност в левова равностойност в размер на 36 725.82 лева, от владението на Т.К. – японски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р България, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е в големи размери и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.2 т.2 от НК;

- и против подсъдимия Т.Д.Т., с ЕГН **********, в това, че на 15.10.2011 г. в гр.С. с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужди движими вещи: 1 200 евро (в левова равностойност 2 346.96 лева), за които знаел, че са придобити от другиго – Д.П.Б., ЕГН **********, чрез престъпление – грабеж над японския гражданин Т.К. на същата дата – престъпление по чл.215 ал.1 от НК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа обвинението, повдигнато срещу всеки от подсъдимите Б., И., Д. и Т., с изключение на частта, касаеща част от предмета на престъплението грабеж  - за сумата от 10 600 лева. В тази част не поддържа обвинението срещу подсъдимите Б., И. и Д. като развива съображения за недоказаност. Прокурорът поддържа описаната в обвинителния акт фактическата обстановка, с изключение на фактите, касаещи отнемането чрез сила на сумата от 10 600 лв. Предлага на съда като отчете обстоятелствата по чл.54 от НК и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимите Б., И. и Д., по отношение на всеки от тях да определи и наложи наказание “лишаване от свобода” в размер към минималния, предвиден в чл.199, ал.1 от НК - 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, който е максималния възможен за непълнолетни извършители. По отношение на подсъдимия Т. предлага след като се отчете изключителния превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в чл.215 ал.1 от НК, а именно – 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 2 години срок.

 

Защитникът на подсъдимия Б. – адв.  П.П. ***, в хода на съдебните прения с оглед развитието на производството по дело по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност в рамките на чл.371, т.1 от НПК, по искане на всички подсъдими, не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, както и доказателствата, които го установяват. Оспорва се единствено, че при грабежа подзащитният му Б. заедно с другите подсъдими Д.И. и А.Д., не са отнели от японския гражданин и паричната сума в размер на 10 600 лв., с оглед на което пледира за оправдателна присъда по отношение на тази част от обвинението. По отношение на обвинението в останалата му част, пледира за осъдителна присъда срещу Д.Б., но за определяне на наказанието “лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, в размер на 1 година, което с оглед нормите, които се прилагат при непълнолетни, да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Д.П.Б. поддържа пледоарията на защитника си. При последната дума изрази разкаянието си  за извършеното деяние.

 

Защитникът на подсъдимия Д.И. – адв.  Т.А. ***, в хода на съдебните прения се присъединява към пледоарията на адв. П.. Не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и участието на подзащитния му в извършването на грабежа по обвинението, с изключение отнемането на паричната сума в размер на 10 600 лв. Пледира за определяне на подзащитния му И. на наказание “лишаване от свобода” при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 1 година, като се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Моли изпълнението на наказанието за непълнолетния извършител да бъде отложено за изпитателен срок от 2 години.

Подсъдимият Д.И.И. поддържа пледоарията на защитника си. При последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си.

 

Защитникът на подсъдимия А.Д. – адв.  А.А. *** не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, но оспорва правната квалификация на деянието и моли съдът да признае подзащитния му за невиновен в извършване на грабеж, а за виновен в извършване на вещно укривателство по чл.215, ал.1 от НК, като моли съдът да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият А.Д.Д. поддържа пледоарията на защитника си. При последната дума заяви, че съжалява за постъпката си и повторно няма да направи такава грешка.

 

Защитникът на подсъдимия Т.Т. – адв.  Т.Г. *** в хода на съдебните прения не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира за това, че по отношение на подзащитният й са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и моли съдът на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК да му наложи наказание лишаване от свобода в законния минимум по чл.39, ал.1 от НК - 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК да се отложи за срок от три години.

Подсъдимият Т.Д.Т. поддържа пледоарията на защитника си. При последната дума заяви, че съжалява за постъпката си.

 

Съдът по искане на всички подсъдими разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Подсъдимите Б., И. и Д. признаха фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като оспориха това при извършване на грабежа от японския гражданин К. да са отнемали и парична сума в размер на 10 600 лв. В хода на съкратеното съдебно следствие дадоха подробни обяснения по обвинението. Подсъдимият Т. изцяло призна фактите и обстоятелствата, касаещи повдигнатото срещу него обвинение по чл.215, ал.1 от НК и даде обяснения по него.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Д.П.Б. е роден на *** ***, с постоянен адрес в същия град, ***, българин, български гражданин, ученик в 12-ти клас в ***, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Д.И.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес в същия град, *** българин, български гражданин, ученик в 12-ти клас в ***, неженен, неосъждан.

Подсъдимият А.Д. *** на 1***г., българин, български гражданин, неженен, ученик в 12-ти клас на ***, неосъждан, живее в гр.***.

Подсъдимият Т.Д.Т. ***, на 3***г., българин, български гражданин, неженен, студент в ***, неосъждан, живее в гр.***.

Към момента на извършване на деянието и тримата подсъдими Б., И. и Д. са били непълнолетни, като в хода на провежданото срещу тях наказателно производство са навършили пълнолетие. Подсъдимият Т. към момента на извършване на деянието е бил пълнолетен.

 

Пострадалият Т.К. – японски гражданин е със статут на постоянно пребиваващ в Р България и от 10 години живеел и работел в гр. С. Същият е собственик и управител на „***” ЕООД гр.С., като фирмата имала предмет на дейност туризъм.

На 07.10.2011 г. пострадалият Т.К. пристигнал в гр. С., за да координира работата на телевизионен екип от Япония, заснемащ документален филм, свързан с траките. За целта пострадалият К. се настанил в хотел ”***” в гр.С..

На 15.10.2011 г. пострадалият К. заедно с други японски граждани посетили питейно заведение в гр. С., където вечеряли и той консумирал алкохол. След това пострадалият и останалите японски граждани се прибрали в хотел „***”. Малко преди 22.00 ч. на същата дата, пострадалият излязъл сам от хотела и отишъл в друго питейно заведение, близо до централната част на града, където консумирал бира. При излизането си от хотела той носел преметната на дясното си рамо черна на цвят платнена чанта, която имала три джоба. В единия джоб на чантата имало цигари – марка „Виктори”, 1 бр. метална запалка със сребърен цвят и 1 бр. компас с жълто-зелен на цвят циферблат. В другия джоб на чантата се намирали 1 бр. видеокамера - марка „Сони” и 1 бр. фотоапарат марка „Канон”. В третия джоб на чантата се намирало 1 бр. кафяво на цвят кожено портмоне, съдържащо 12 000 евро в банкноти и 34 000 японски йени в банкноти – 3 бр. с номинал 10 000 японски йени и 4 бр. с номинал 1 000 японски йени,  7 000 лева в банкноти от по 100 лева, 3 бр. дебитни карти на банка „Алианс”, 10 бр. карти за различни магазини, в т.ч. и  за магазин  Метро на името на Т.К..

             Около 22.00 ч. пострадалият напуснал заведението и отишъл до казино „***”. Там отново консумирал бира и кафе, играл в казиното и спечелил 200.00 лева, които му били изплатени в една банкнота от 100.00 лева, 1 банкнота от 50.00 лева, а останалите пари до 200.00 лева в по-дребни банкноти. След като престоял около половин час в казино „***”, пострадалият К. напуснал същото и отишъл в казино „***”, което се намирало в близост до първото казино. Във второто казино пострадалия играл на две слот машини, като на втората от тях спечелил 4315.50 лева. След като спечелил джакпота на втората машина, същата започнала да сигнализира и около пострадалия се събрали много хора, които очаквали почерпка от спечелилия, какъвто бил обичая в такива случаи. Пострадалият взел сумата от 4 000.00 лева, а останалите 315.50 лева оставил на сервитьорката за почерпка. Първоначално прибрал спечелените 4000 лева  в левия джоб на якето си, но тъй като около него имало много събрани хора, той решил да не си тръгва веднага и продължил да играе на други машини в казиното, като заложил и проиграл сумата от 400.00 лева.        

             По същото време в казино „***” се намирали подсъдимите Д.П.Б. и Т.Д.Т.. Двамата подсъдими видели, че пострадалият К. спечелил голям джакпот, при което подсъдимият Д.Б. казал, че отива да се обади по мобилния си телефон на свидетеля Д. С. М.. В момента, в който подсъдимият Д.Б. позвънил, компанията от непълнолетните Д. М., Д.И., А.Д., К.Г. и Б.Б. тъкмо били напуснали заведението „***”, където били консумирали алкохол и вървели към центъра на гр. С.. След обаждането на подсъдимия Д.Б., компанията се насочила към казино „***”, където пред входа се срещнали с него. Свидетелят К.Г. се обадил и на своя познат свидетеля К.Р. и му предложил да се видят пред казино „***”, където след минути последният пристигнал.

             Докато младежката компания отвън се събирала, пострадалият К. решил, че вече може да си тръгва и преместил парите от печалбата, които му били останали в размер на 3 600.00 лева в джоба на чантата си. Преметнал чантата през рамо, излязъл от казиното и тръгнал по бул. ”***” в посока юг. 

           Подсъдимият Д.Б. показал пострадалия К. на приятелите си и им разказал, че вътре в казиното този японец спечелил голяма сума пари.  Повлияни от алкохола, без много да мислят, подсъдимите Д.Б., Д.И. и А.Д. и свидетелите Д. М. и К.Г. тръгнали след пострадалия К., с изключение на свидетелите Б.Б. и К.Р., които се насочили в друга посока, с намерение да се прибират в домовете си.

         Най-отпред вървели подсъдимите Д.Б., Д.И. и А.Д.. На известно разстояние след тях се движили свидетелите Д. М. и К.Г..

          Когато пострадалият К. стигнал до кръстовището на бул. ”***” и бул. ”***”, завил по бул. ”***” в посока изток, същият не забелязал, че в непосредствена близост след него се движат тримата подсъдими Д.Б., Д.И. и А.Д..

          В следващия момент, както си вървял по северния тротоар на бул. ”***”, пострадалият К. чул стъпки зад себе си, опитал се да погледне наляво, но усетил удар в гърба, в областта на кръста, като ударът му бил нанесен с ръка от подсъдимия Д.И.. Вследствие на нанесения му удар, паднал напред на колене върху тротоара. В същия  момент подсъдимият Д.Б. нанесъл няколко удара с крак, като ритал пострадалия К. в областта на лявата част на гръдния кош и по бедрената част на десния крак. В следствие на нанесените му удари пострадалия К. изпуснал чантата си на тротоара. Подсъдимият Д.Б. взел чантата и хукнал да бяга, след него хукнал подсъдимия А.Д., а подсъдимия Д.И. побягнал в друга посока. Пострадалият К. направил опит да ги гони, но тъй като изпитвал болки, се отказал. В този момент свидетелите К.Г. и Д. *** и видели пострадалия К. паднал на тротоара, без чанта със себе си, като напред в далечината забелязали подсъдимия Д.Б., който тичал, държейки чантата на японеца в себе си. Двамата свидетели решили, че именно подсъдимият Д.Б. е ограбил пострадалия К. и също хукнали да бягат, за да се отдалечат от местопрестъплението.

           В следващите няколко минути, разменяйки телефонни обаждания, тримата подсъдими Д.Б., Д.И. и А.Д. и свидетелите К.Г. и Д. М. се разбрали да се съберат в двора на СОУ ***. Подсъдимият Д.Б. звъннал на подсъдимия Т.Т. и му казал да бяга от казиното, защото ги гони полиция, и да идва при тях. Тогава подсъдимия Т. подразбрал, че Д.Б. е извършил нещо нередно и бързо напуснал казиното, като се отправил с лек автомобил към СОУ ***. По пътя застигнал тримата подсъдими Д.Б., Д.И. и А.Д. и свидетелите К.Г. и Д. М. и ги качил в колата. Отпред до подсъдимия Т. седнал подсъдимия А.Д., а на задната седалка се събрали останалите четирима. Вътре в автомобила подсъдимия Т. видял, че подсъдимия Д.Б. държи черна чантичка с дълга дръжка, която отворил и му показал множество банкноти в евро. В този момент подсъдимият Т.Т. разбрал със сигурност, че подсъдимият Д.Б. е ограбил онзи японец, който спечелил пари в казиното, докато двамата били заедно в същото казино.

         След като тримата подсъдими избягали, пострадалият се обадил по телефона на своя познат свидетелят Г.Й.К. и поискал от него помощ, като за целта спрял таксиметров автомобил и чрез съдействието на шофьора успял да обясни на приятеля си К. къде точно се намира. След около 15 минути свидетелят Г.К. отишъл заедно с един служител от охраната на хотела на мястото, където пострадалия К. чакал. Тъй като извършителите на грабежа били избягали, пострадалия К. и свидетелят Костов се прибрали в хотел „***”. Те се обадили за съдействие до органите на полицията и изчакали пред хотела пристигането на полицейските служители.

        В отнетата при грабежа чанта се намирали следните вещи: 1 бр. видеокамера марка ”Сони”, 1 бр. фотоапарат марка „Канон”, метална сребриста запалка, кожен портфейл, 3 бр. дебитни карти на банка „Алианс”, 10 бр. карти за пазаруване от магазини, парична сума от 12 000 евро, повечето в банкноти от 100 евро и от 50 евро, парична сума от 34 000 японски йени, от които 3 бр. банкноти по 10 000 йени и 4 бр. банкноти от 1000 йени.

 Съгласно заключението на изготвената съдебно–икономическа  експертиза стойността на отнетото при грабежа от тримата подсъдими Д.Б., Д.И. и А.Д. е както следва: 1 бр. черна платнена чанта на стойност 5.00 лева, 1 бр. видеокамера марка ”Сони” на стойност 1438.00 лева, 1 бр. фотоапарат марка „Канон” на стойност 545.00 лева, метална сребриста запалка на стойност 5.00 лева, кожен портфейл на стойност 15.00 лева, 3 бр. дебитни карти на банка „Алианс” на обща стойност 15.00 лева, 10 бр. карти за пазаруване от магазини, издавани безплатно без стойност, парична сума от 12 000 евро, представляваща в левова равностойност 23 469.96 лева, парична сума от 34 000 японски йени, представляваща в левова равностойност 624.86 лева и парична сума от 10 600.00 лева /за последната не се поддържа обвинението/, или всичко на обща стойност в размер на 36 725.82 лева.

       

        След като пристигнали в двора на СОУ ***, подсъдимият Д.Б. със съдействието на свидетеля Д. М. започнал да разпределя еврото и японските йени, отнети от пострадалия К. при извършения грабеж, като раздавал на всички присъстващи в двора, наредени в кръг последователно по една банкнота, без оглед на номинала й. Така се оказало, че е раздал на себе си най-много пари - 3000 евро, 1 банкнота от 10 000 йени и 2 бр. банкноти по 1000 йени. На подсъдимия Д.И. се оказали разпределени 2600 евро и 1 банкнота от 10 000 йени, а на подсъдимия А.Д. - 2600 евро и 2 бр. банкноти по 1000 йени.

         Свидетелят Д. М. оставил на себе си 1500 евро (в левова равностойност 2 932,50 лева) и 1 банкнота от 10 000 японски йени (в левова равностойност 183,78 лева), после дал на свидетеля К.Г. 1100 евро (в левова равностойност 2151,38 лв.) и последно дал на подсъдимия Т.Т. 1200 евро (в левова равностойност 2346,96 лв.), които подсъдимия Т. взел със съзнанието, че тези пари са придобити от Д.Б. чрез грабеж над японския гражданин К..

         Още докато пътували в колата, свидетелят К.Г. се бил обадил по мобилния си телефон на свидетеля К.Р. и му казал, че трябва заедно със свидетеля Б.Б. да отидат в двора на СОУ ***. Тъй като свидетелите Р. и Б. се забавили и отишли по-късно от останалите, последните вече си били разпределили парите. Въпреки това подсъдимият Д.Б. дал на двамата свидетели по 50 евро от парите, които си бил разпределил от грабежа, като на тях им казал, че ги е спечелил в казиното и двамата свидетели към този момент не разбрали за извършеното престъпление.

         Останалите вещи, заедно с чантичката, подсъдимият Д.Б. изхвърлил в канала, като преди това натрошил видеокамерата марка ”Сони” и фотоапарата марка „Канон”, поради опасение, че в тях може да има електронно устройство, с което да бъдат проследени.

         Всеки от подсъдимите, в дадените пред съда обяснения, а и в тези от досъдебната фаза, категорично заявяват, че в отнетата чантичка не е  имало парична сума от 10 600.00 български лева и при разпределението на парите в двора на училището, български левове не били раздадени на никой от присъстващите подсъдими и свидетели. 

         След като в двора на училището по описания начин били разделени  еврото и йените, отнети от пострадалия, подсъдимите и свидетелите се разделили, като свидетелят Б.Б. тръгнал да се прибира заедно с подсъдимия А.Д.. По пътя подсъдимият Д. дал още 50 евро на свидетеля Б..

           С протоколи за доброволно предаване от 20.10.2011 г. и от 25.10.2011 г. свидетелят Б.Б.Б. предал на органите на полицията 2 бр. банкноти от по 50 евро, които му били дадени от подсъдимите Д.Б. и А.Д..

           От своя страна свидетелят К.Н.Р. останал насаме със свидетеля К.Г., който предал на свидетеля Р. сумата от 1 100 евро, за да ги съхранява. Свидетелят Р. в този момент не знаел точно какъв е произхода на тези пари, но въпреки това ги приел да ги пази. На следващия ден свидетелят К.Г. се обадил на свидетеля Р.и му казал, че трябва да му донесе в училище 100 евро от парите, които му бил оставил за съхранение. Свидетелят Р. предал въпросните 100 евро на свидетеля К.Г.. При срещата им свидетелят Г. заявил на свидетеля Р., че ако някой го попита колко пари му е оставил на съхранение да казва, че му е оставил 800 евро, а не 1 000 евро. След известно време свидетелят К.Г. се обадил по мобилен телефон на свидителя Р. от полицията и му казал да занесе въпросните 800 евро. Свидетелят Р. отишъл до полицията и предал въпросните 800 евро, които му бил предоставил свидетеля Г.. При тази ситуация в свидетеля Р. останали 200 евро от тези, дадени му за съхранение от Г. и 50 евро, дадени му от подсъдимия Б..

           С протокол за доброволно предаване от 26.10.2011 г. свидетеля К.Р. предал на органите на полицията 2 бр. банкноти с номинал от 100 евро и 1 бр. банкнота с номинал от 50 евро.

           След като се разделили в двора на училището, подсъдимият Д.И. се обадил на своя познат свидетеля Б.Б. и двамата се срещнали късно вечерта на бул. ”***” в гр.С., като на срещата присъствал и подсъдимия Т.Т.. Подсъдимите И. и Т. казали на свидетеля Б., че ще му дадат общо 200 евро, ако обмени голямо количество евробанкноти в левове, които евробанкноти те ще му дадат. На следващия ден сутринта подсъдимият Д.Б. и свидетеля Б.Б. се срещнали и свидетелят Б. обменил 600 евро, които му дал подсъдимия Б. в български левове в обменно бюро срещу комплекс ”***”. За услугата подсъдимият Б. предоставил на свидетеля Б. 50.00 лева. След това подсъдимият Б. споделил със свидетеля Б.Б., че желае да си закупи лек автомобил марка „БМВ” и за целта трябвало да обмени още 1300 евро. Подсъдимият Б. влезнал в обменното бюро и когато излязъл обяснил на свидетеля Б.Б., че обменил въпросната сума. Обвиняемият заявил на свидетеля Б.Б., че трябва да се обменят още 900 евро и Б. се съгласил и ги обменил, като върнал парите в левове на подсъдимия Б..

             След всичко това подсъдимият Д.Б. и свидетелят Б.Б. отишли до квартала, където живеели и там се срещнали с подсъдимите А.Д., Д.И.Т.Т. и свидетеля Д. М., които платили за услугата относно обмяната на валута на свидетеля Б. 200 евро.

            Всички заедно са ходили по различни магазини и са посетили някои автокъщи с цел закупуването на лек автомобил. Последно свидетелят Б., който управлявал лекия автомобил на баща си откарал подсъдимите Д.Б. и А.Д. до някаква автокъща, набираща се в близост до бившето заведение „Каците”. Там подсъдимите Б. и Д. се спрели и решили да закупят черен на цвят лек автомобил марка „БМВ”, като плащането извършил подсъдимия Б. и заплатил за колата сумата от 2600.00 лева. Лекият автомобил бил закупен на името на свидетеля Б.Н.Б., тъй като подсъдимите Б. и Д. били непълнолетни. След като закупили автомобила, подсъдимият Б. застанал на волана, като при него се качил подсъдимия Д. и заедно с автомобила, управляван от свидетеля Б., се прибрали в гр.С., като се разделили. След около половин час подсъдимият Б. се обадил по телефона на свидетеля Б.Б. и му определил среща в задния двор на училище „***”. След като се срещнали подсъдимият Д. обяснил на свидетеля Б., че подсъдимия Б. поискал да управлява закупения автомобил и се ударил с него в гаража на техен съсед. След това автомобила е бил откаран от тримата за извършване на ремонт в автосервиз, находящ се до предприятието „Наталия” в гр. С..

             На 16.10.2011 г. подсъдимият Д.И. и свидетелят Д. М. отишли в дома на свидетеля С.Б. в гр. С. и Д. М. му дал 100.00 лева в банкноти от по 50.00 лева, като обяснил на свидетеля Б., че му дава тези пари, тъй като се радвал, защото бил спечелил 600.00 лева в казиното. Впоследствие свидетелят Б. разбрал какво са извършили Д.И. и Д. М.. По-късно свидетелят С.Б. разговарял със свидетеля Б.Б. и последният му обяснил, че подсъдимите Б. и Д. купили на негово име лек автомобил марка „БМВ”, както и че при грабежа имало отнета и видеокамера, но същата била хвърлена в канала.

             На 26.10.2011 г. с протокол за доброволно предаване въпросните два броя банкноти с номинал от по 50.00 лева били предадени от свидетеля С.В.Б. на органите на полицията.

             При извършения оглед на местопроизшествие на 18.10.2011 г. по депозираните обяснения на непълнолетните подсъдими в канала, преминаващ през гр. С., в близост до жилищен блок на ул. ”***” № 1, във водата е намерена 1 бр. карта за магазин Метро на името на пострадалия Т.К..

             При извършения допълнителен оглед на местопроизшествие на 19.10.2011 г. в близост до същото място в канала, са намерени и иззети повредени видеокамера марка „Сони” и черен на цвят фотоапарат марка „Канон”. Въпросните веществени доказателства са били вещите, отнети  при грабежа от пострадалия Т.К..

             При проведеното претърсване и изземване от дома на подсъдимия А.Д. ***, е била намерена и иззета 1 бр.банкнота с номинал 1 000 японски йени и договор за покупко-продажба на лек автомобил от 16.10.2011 г., сключен между продавача фирма ”***” ЕООД гр. С. и купувач свидетеля Бончо Бонев, както и други документи, касаещи придобиването собствеността на въпросния лек автомобил.

              С протоколи за доброволно предаване от 21.10.2011 г. подсъдимият Т.Т. е предал на органите на полицията 2 бр. банкноти с номинал от  50 лева и 2 бр. банкноти с номинал от 100 лева, като е обяснил, че същите са остатък от левовата равностойност на 200 евро, получени от свидетеля Д. М.и 1 бр. часовник марка „Касио”, закупен с пари, получени от извършения грабеж.

             С протокол за доброволно предаване от 18.10.2011 г. С. Д.Б. – майка на подсъдимия Д.Б., е предала на органите на полицията различни банкноти, намерени от нея в нощното шкафче в стаята на сина й както следва: 10 бр. банкноти с номинал от 100 лв., 2 броя банкноти с номинал от 1 000 японски йени и 1 бр. банкнота с номинал 10 000 японски йени.

               С протокол за доброволно предаване от 18.10.2011 г. подсъдимият А.Д. е предал на органите на полицията следните банкноти: 3 бр. банкноти с номинал от 200 евро, 7 бр. банкноти с номинал от 100 евро, 1 бр. банкнота с номинал от 50 евро, 13 бр. банкноти с номинал от 100 лева, 4 бр. банкноти с номинал от 50 лева и 4 бр. банкноти с номинал от 20 лева.

               С протокол за доброволно предаване от 18.10.2011 г. свидетелят К.Г. е предал на органите на полицията 1 бр. банкнота с номинал от 100 евро, за която е обяснил, че му е дадена от подсъдимия Д.Б. на 15.10.2011 г. след извършения грабеж.

               С протокол за доброволно предаване от 18.10.2011 г. свидетелят Б.Н.Б. е предал на органите на полицията различни банкноти, както следва: 1 бр. банкнота с номинал от 500 евро, 22 бр. банкноти с номинал 100 евро, 3 бр. банкноти с номинал от 200 евро, 1 бр. банкнота с номинал от 100 лева и 1 бр. банкнота с номинал 10 000 японски йени. За въпросните банкноти свидетелят Б. обяснява, че са му предоставени за съхранение на 16.10.2010 г. от подсъдимия  А.Д. и от „Д.”.

              С протокол за доброволно предаване от 18.10.2011 г. свидетелят К.Р. е предал на органите на полицията различни банкноти, както следва: 1 бр. банкнота с номинал от 200 евро и 6 бр. банкноти с номинал от 100 евро, за които е обяснил, че са му били предадени от свидетеля К.Г. да ги съхранява, защото последния нямал къде да ги държи в дома си.

             С протокол за доброволно предаване от 24.10.2011 г. Р.Т.Т. – майка на свидетеля Д. С.М., е предала на органите на полицията 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро, 2 бр. банкноти с номинал от 20 евро и сумата от 190.00 лева, като равностойност на 10 000 японски йени, за които е обяснила, че ги предоставя от името на сина си свидетеля М. за пълно възстановяване на получената от него сума от деянието на 15.10.2011 г., която е била 1 500 евро и 10 000 японски йени.

По гореописания начин на пострадалия била възстановена част от отнетите му суми в евро и японски йени, в левовата им равностойност -общо 15 329,89 лв.

             С протокол за претърсване и изземване на 19.10.2011 г. е бил иззет лек автомобил марка „БМВ”, модел 318, черен на цвят, без регистрационни табели с номер на рама WBACA31020FB64194 и е оставен на съхранение в тилова база на ОД на МВР С..           

             С 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 17.10.2011 г. на органите на полицията са били предадени поотделно по 1 бр. компакт дискове – DVD, от охранителните камери на казина „***” и „***”, а с 1 бр.  протокол за доброволно предаване от 16.10.2011 г. компакт диск с видеозапис на охранителни камери на казино”***”.                            

             Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 368/2011 г., пострадалият Т.К. на 15.10.2011 г. е получил кръвонасядане и оток по лявата предно странична повърхност на гръдния кош, кръвонасядане по дясното бедро. Установените травматични увреждания отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъда получени по начин и време, описани в материалите по досъдебното производство, а именно при нанасяне на удари в травмираните области. Тези травматични увреждания са причинили болка и страдание и възстановяването им е в рамките на около 8-10 дни.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от протоколи за оглед на местопроизшествие /л.14-17 от ДП/, протоколи за претърсване и изземване от 18.10.2011 г. и фотоалбум /л.18-22 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.23-36 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011 г. /л.37-38 от ДП/, протоколи за разпит на свидетели – Т.К., Г.Й.К., Д. С.М., Т.Д.Т., К.С.Г., Б.Б.Б., Б.Н.Б., К.Н.Р.,С.В.Б., П.Д.Б., Д.Г.К., Д.К. Д. /л.98-126 от ДП/, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние /л.127-132 от ДП/, характеристични справки /л.133-138 от ДП/, справки за съдимост /л.140-150 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.152-154 от ДП/, съдебноикономическа експертиза /л.156-158 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.162-166 от ДП/, протоколи за очни ставки /л.190-192 от ДП/, прочетени по реда на чл.373, ал.1, вр. с чл.283 от НПК, както и от направените от подсъдимите признания на фактите и обстоятелствата по обвинението, без частта му, касаеща част от предмета на грабежа – 10 600 лв., приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства и веществените доказателства, предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.

От събраните по делото доказателства недоказано остана подсъдимите Д.Б., Д.И. и А.Д. с извършения грабеж над пострадалия японски гражданин Т.К. да са отнели от владението му и сумата от 10 600 лв., за която последният твърди, че се е намирала в чантата – предмет на грабежа. От анализа поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства се установява, че  само пострадалия твърди за наличието на тази сума в отнетата му чрез сила мъжка черна платнена чанта. В хода на съдебното следствие, както и в хода на досъдебното производство, тримата подсъдими са дали категорични и последователни обяснения, че в чантата, която са отнели от пострадалия е имало само банкноти в евро и японски йени на стойностите по обвинението. Признават отнемането и на другите движими вещи по обвинението, които също са се намирали в чантата. Обясненията им са непротиворечиви, че такава сума в лева не е имало и не са разпределяли помежду си. В същия смисъл са и обясненията на подсъдимия Т., спрямо който няма обвинение в извършване на грабеж, а за вещно укривателство, както и показанията на свидетелите Д. М. и К.Г., спрямо които наказателното производство е било водено за престъпление по чл.215, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и е приключило със споразумение. От обясненията и показанията на подсъдимите и свидетелите, взели участие в разпределение на сумите, предмет на грабежа, по несъмнен начин се установява, че банкноти  в български лева не е имало и не са разпределяни помежду им. От обясненията на подсъдимите Б., И., Д. и Т. се установява, че от момента на отнемане на чантата от владението на японския гражданин К. до момента, в който цялото й съдържание е извадено в двора на училището, никой от тях не е държал насаме чантата  и не е имал власт върху съдържанието й. Установяване на наличното е станало едва в двора на училището, в присъствието на четиримата подсъдими и посочените свидетели.

Съдът прие с доверие обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Д. М. и К.Г. досежно това, че в чантата на японския гражданин не е имало парична сума в размер на 10 600 лв. и такава не е раздавана, отчитайки евентуалната тяхна заинтересованост, тъй като са последователни и непротиворечиви  помежду си. Съдът отчете и това, че подсъдимите изцяло признаха всички останали факти по обвинението, като дадоха подробни обяснения, които също се кредитират с доверие от съда, като кореспондиращи с целия доказателствен материал по делото. В подкрепа на този извод на съда е и установеното по делото, че след извършване на деянието всеки от подсъдимите е започнал да удовлетворява по лична преценка свои нужди със средства, предмет на извършеното престъпление – грабеж или вещно укривателство, но това е станало след обмен на валута в бюра за обмен. Логично би било в случай, че подсъдимите са отнели паричната сума, за която се оплаква пострадалият К., да пристъпят към усвояването на българските лева и едва след това на валутата.

От друга страна самият пострадал заявява, че първоначално парите са били в левия джоб на якето му, като твърди, че преди да излезе от последната игрална зала ги е преместил в чантата си. Тези му твърдения не се подкрепиха от друго доказателство и останаха изолирани. При оценката на достоверността на показанията на свидетеля К. в тази им част съдът взе предвид обстоятелството, че същия преди инцидента е употребил немалко количество алкохол и е посетил няколко игрални зали, където е залагал и печелил различни суми в лева, с част от които е черпил и други посетители в залите, поради което не могат да бъдат възприети с доверие.

 

С оглед на това, че не се установи по несъмнен начин подсъдимите Д.Б., Д.И. и А.Д. да са извършили грабежа по обвинението и на сумата от 10 600 лв. и на основание чл.304 от НПК съдът призна всеки от тях за невинен и го оправда по обвинението в това да е извършил грабеж и на тази сума.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимите Д.П.Б., Д.И.И., А.Д.Д. и Т.Д.Т. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199,  ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.2, т.2 от НК, като на 15.10.2011 г. в гр. С. в съучастие помежду си, като съизвършители са отнели чужди движими вещи - 1 бр.черна платнена чанта на стойност 5.00 лева, 1 бр. видеокамера марка”Сони” на стойност 1438.00 лева, 1 бр. фотоапарат марка „Канон” на стойност 545.00 лева, метална сребриста запалка на стойност 5.00 лева, кожен портфейл на стойност 15.00 лева, 3 бр. дебитни карти на банка „Алианс” на обща стойност 15.00 лева, 10 бр.карти за пазаруване от магазини, издавани безплатно без стойност, парична сума от 12 000 евро, представляваща в левова равностойност 23 469.96 лева, парична сума от 34 000 японски йени, представляваща в левова равностойност 624.86 лева, всичко на обща стойност в левова равностойност в размер на 26 125.82 лева ,от владението на собственика им Т.К., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, грабежът е в големи размери и макар и тримата подсъдими Б., И. и Д. да са били непълнолетни, са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

Безспорно се доказа по делото, че подсъдимите Б., И. и  Д., действайки в съучастие помежду си, като съизвършители, с гореописаното деяние са осъществили от обективна страна съставното престъпление грабеж – включващо в себе си съставите на кражба по чл.194, ал.1 от НК и принуда по чл.143, ал.1 от НК. Доказано е по делото, че само двама от подсъдимите Б. и И. за извършване на грабежа са упражнили физическа принуда по отношение на пострадалия К., но и тримата подсъдими – и  подсъдимия А.Д., са взели участие в установяването на фактическа власт върху движимите вещи, собственост на пострадалия и предмет на престъплението, индивидуализирани по вид и стойност. 

С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимия Д. за несъставомерност на деянието, извършено от него като престъпление по чл.199, ал.1 от НК, а като такова по чл.215, ал.1 от НК.

Грабежът е в големи размери, тъй като общата стойност на отнетите вещи надхвърля 3 000лв. съгласно чл.93, т.14 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено виновно от подсъдимите, под формата на пряк умисъл, като същите са съзнавали обществено опасния характер на деянието, а именно - че отнемат чужди движими вещи, че владелеца не е съгласен с това и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената от подсъдимите Б. и И. физическа принуда, на която подсъдимият Д. не се е противопоставил. Подсъдимите са предвиждали и са искали настъпването на обществено опасните последици от извършеното, като макар и непълнолетни, са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

По описания начин с деянието си подсъдимият Т.Д.Т., с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.215 ал.1 от НК, като на 15.10.2011 г. в гр.С. с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужди движими вещи: 1 200 евро (в левова равностойност 2 346.96 лева), за които знаел, че са придобити от другиго – Д.П.Б., ЕГН **********, чрез престъпление – грабеж над японския гражданин Т.К. на същата дата.

 От субективна страна, деянието е извършено виновно от подсъдимия Т., под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици от извършеното.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Д.П.Б., Д.И.И., А.Д.Д. престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. с чл.198, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петдесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Тъй като подсъдимите Б., И. и Д. са били непълнолетни, навършили 16 годишна възраст към момента на извършване на деянието, така предвиденото наказание лишаване от свобода се редуцира на основание чл.63, ал.2, т.2 от НПК с лишаване от свобода от две до осем години.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.Б. като смекчаващи отговорността му обстоятелства отчете младата му възраст и незряла психика, чистото му съдебно минало и нелошите му характеристични данни, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението, направените самопризнания, възстановяване на пострадалия на част от сумите, предмет на престъплението, изразената критичност и искрено разкаяние към извършеното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете високата стойност на предмета на престъплението, надхвърляща неколкократно стойността, определяща го като грабеж на вещи в големи размери. С оглед на това съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му определи наказание под законовия минимум от две години, а именно – лишаване от свобода, в размер на една година и шест месеца. Тъй като по отношение на подсъдимия Б. са налице в кумулативна даденост, всички условия по чл.66, ал.1 от НК и като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Б., който към настоящият момент е все още ученик, не е наложително да изтърпи ефективно наказанието, съдът на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК  отложи изпълнението му за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.И. като смекчаващи отговорността му обстоятелства отчете младата му възраст и незряла психика, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението, направените самопризнания, чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, възстановяване на пострадалия на по-голямата част от получените от него суми, предмет на престъплението, изразената критичност и искрено разкаяние към извършеното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете високата стойност на предмета на престъплението, надхвърляща неколкократно стойността, определяща го като грабеж на вещи в големи размери.

Като отчете гореописаните смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му определи наказание под законовия минимум от две години, а именно – лишаване от свобода, в размер на една година и шест месеца. Тъй като по отношение на подсъдимия И. са налице в кумулативна даденост, всички условия по чл.66, ал.1 от НК и като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на И., който към настоящият момент е все още ученик, не е наложително да изтърпи ефективно наказанието, съдът на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.Д. като смекчаващи отговорността му обстоятелства отчете младата му възраст и незряла психика, чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението, направените самопризнания, възстановяване на пострадалия на по-голямата част от получените от него суми, предмет на престъплението, изразената критичност и искрено разкаяние към извършеното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете високата стойност на предмета на престъплението, надхвърляща неколкократно стойността, определяща го като грабеж на вещи в големи размери.

С оглед на това съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му определи наказание под законовия минимум от две години, а именно – лишаване от свобода, в размер на една година и шест месеца. Тъй като по отношение на подсъдимия Д. са налице в кумулативна даденост, всички условия по чл.66, ал.1 от НК, като отчете младата възраст на Д. и това, че същият към момента е редовен ученик, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наказанието, поради което и на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно принципа на законоустановеност в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Т.Т. престъпление по чл.215, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Съдът при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т.Т. като смекчаващи отговорността му обстоятелства отчете младата му възраст, направените самопризнания, чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, възстановяване в хода на разследването на цялата получена от него сума, предмет на извършеното от него вещно укривателство, изразената критичност и настъпилото разкаяние  към извършеното още на следващия ден. Съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността му обстоятелства.  

Като отчете гореописаните смекчаващи отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му определи наказание под законовия минимум от една година, а именно – лишаване от свобода, в размер на шест месеца. Тъй като по отношение на подсъдимия Т. са налице в кумулативна даденост, всички условия по чл.66, ал.1 от НК и като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Т., който към настоящият момент е студент редовно обучение в ***, не е наложително да изтърпи ефективно наказанието, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Съдът отчете като причина и условие за извършване на престъплението – ниското правно съзнание на подсъдимите, незряла възраст и психика, както и стремежът им към облагодетелстване по престъпен начин.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство  1бр. светлосива жилетка с тъмносини хоризонтални райета с качулка  да се върне на собственика Д.П.Б..

 

Съдът постанови веществените доказателства по делото – видеокамера „Сони” – повредена, фотоапарат „Канон” – повреден, карта за магазин Метро на името на Т.К., Компакт диск DVD-R от казино „***”, Компакт диск от казино „***”, Компакт диск от казино „*** да се унищожат като вещи с малозначителна стойност, след влизане на присъдата в сила.

 

Съдът постанови веществените доказателства по делото - часовник „CASIO”, плик с документи от закупуването на л.а.”БМВ” на името на Бончо Николаев Бонев и ключ за автомобила, лек автомобил марка „БМВ” - модел 318, без регистрационни табели, черен на цвят, с номер на рама WBACA31020FB64194, закупен на името на Бончо Николаев Бонев, оставен на съхранение в тилова база на ОД на МВР гр.С. на основание чл.53, ал.2, б. “б” от НК да се отнемат в полза на Държавата, като вещи придобити чрез престъпление, които не подлежат на връщане или възстановяване.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на всеки от подсъдимите Б., И., Д. и Т. направени по делото съдебни и деловодни разноски в размер по 25 лева, които да заплатят в полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: