Р Е Ш Е Н И Е

 

 36                                 05.03.2013 година         град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                ІІ наказателен състав

На пети декември                                                              Година 2012

В публично съдебно заседание в следния състав:                

            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА СТЕФАНОВА

           

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                                        ДАРИНА СТОЯНОВА

СЕКРЕТАР : М.Т.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

Разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1274 по описа за 2012 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 131/31.05.2012г., постановена по НОХД № 345/2012г.  по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият С.П.С., ЕГН ********** Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 15.11.2011г. в гр. ****** самоволно по неустановения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго – Д.С.Т., чуждо действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 323, ал. 1, вр. чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и на „ГЛОБА” в размер на 400 лева, като Е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК. На основание чл. 66 от НК Е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така определеното наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда подсъдимият С.П.С. е бил осъден да заплати на пострадалата Д.С.Т., конституирана като граждански ищец, обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на сумата от 190 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането – 15.11.2011г. до окончателното й изплащане.  

        

         В тежест на подсъдимия С.П.С. са били присъдени и направените съдебни и деловодни разноски по делото.

 

         В срока по чл. 319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд Стара Загора от подсъдимия С.П.С. чрез защитника му адв. Д.А. ***. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, доразвити от защитника адв. Д.А. в писмено становище и устно в пледоарията му в съдебно заседание, и се иска същата да бъде отмемена, като подсъдимият С.П.С. бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

                           

         Становището на Окръжна прокуратура Стара Загора е, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

         Гражданския ищец Д.С.Т. счита жалбата за неоснователна, а обвинението – за доказано по категоричен начин.

 

         Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

 

         За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено, че св. Д.С.Т. ***. През месец септември 2011г., същата решила да направи ремонт в жилището си. За целта се свързала и договорила със св. М. Д. Г., който извършвал строително-ремонтни дейности. Той от своя страна наел да му помагат подсъдимия С. и св. М. С. М. Тримата трябвало да извършат ремонт на коридора и банята, като поставят теракот и хънтър. Свидетелката настоявала да се работи само в нейно присъствие, поради което след предварителна уговорка, идвала и отключвала жилището. В хода на ремонта, св. Г. констатирал неравности и кривина на стените, поради което уведомил Т., че това налага допълнителни ремонтни дейности и оскъпяване на ремонта. Помежду им възникнали недоразумения относно времето, качеството и цената на извършваната работа. Междувременно лице на име Г. и св. С. Г. правели подмяна на електрическата инсталация в жилището. Последният познавал по име подсъдимия С. и св. М. Г. и по физиономия св. М. Във връзка с ремонта, св. Т. поръчала на неин съсед – св. П. П. Д. да й монтира алуминиева врата и каса на банята. На 13.11.2011г. св. Д. монтирал касата и вратата, които били изработени от алуминиев профил от едната страна с бяло фолио, а от другата страна с кафяво, като и от двете части на вратата имало поставени огледала. На 15.11.2011г. сутринта св. Г. позвънил по телефона на св. Т. с искане да им осигури достъп до жилището, за да довършат работа си. Последната се отзовала. Когато се срещнали, между св. М.Г., подсъдимия С. и  св. М. от една страна и св. Т. възникнало пререкание относно качеството и стойността на ремонта. Св. М. Г. настоявал да се заплати допълнителна сума, а Т. твърдяла, че са уредили отношенията си. Работниците оставили материалите и напуснали жилището. Малко след това, св. М. позвънил на входния звънец и когато Т. отворила, казал, че е забравил някакъв инструмент. Влезнал навътре, взел го и излязъл. В този момент в жилището влязъл подсъдимия С., който заявил на Т., че щом не плаща, ще й вземе вратата. Откачил алуминиевото крило на вратата на банята от пантите и я изнесъл навън, като избутал св. Т.. По същото време св. М. Г. се намирал на междуетажната площадка. Когато напускали сградата, подсъдимият С. и свидетелите Г. и М. били забелязани от св. С. Г., който идвал, за да работи. По-късно през деня, св. Т. се обадила по телефона на св. М. Г. като настоявала да й върнат вратата. Последният й отвърнал, че това не го засяга и я препратил към подсъдимия С.. На следващия ден – 16.11.2011г. св. П. Д. отишъл до дома на св. Т., за да занесе фактурата за алуминиевата врата и констатирал, че същата липсва. Свидетелката му обяснила, че работниците, които извършвали ремонта на банята, са я взели. Т. заплатила стойността на вратата, ведно с касата.

         За да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на обстоен анализ, като е посочил кои доказателства кредитира с доверие и кои – не, при спазване на правилата на логическото мислене и без да е допуснал превратното им или изопачено тълкуване. Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на пострадалата Т., същите са последователни по отношение на съществените факти – кой, кога и при какви обстоятелства е отнел процесната вещ. Окръжен съд – Стара Загора единствено намира, че приетото за установено от решаващия съд обстоятелство, касаещо изказването на подсъдимия към пострадалата, че “щом не плаща, ще й вземе вратата”, не намира подкрепа в събраните по делото доказателства. От показанията на пострадалата Т. по категоричен начин се установява, че след като влязъл в процесното жилище, подсъдимият е казал, че “ще вземе вратата”, без да изтъква причина за това.

 

         Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал с доверие и показанията на свидетелите Д., Н. и С. Г.. Същите си кореспондират помежду си, налице е логическа връзка и безпристрастност, като също така са в унисон и с показанията на пострадалата Т.. Правилно обясненията на подсъдимия С., че не е отнемал процесната врата, са възприети като негова защитна позиция и не са кредитирани с доверие от районния съд. Изводът на районния съд относно небезпристрастността на показанията на св. М. Г. и св. М., е обоснован с оглед отношенията на св. Г. с пострадалата Т. – налице е неразбирателство относно стойността и качеството на извършените ремонтни работи и отношенията на св. Г. със св. М. – работодател и работник.

 

         При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд неправилно е приел, че осъщественото от подсъдимия С. деяние е съставомерно по смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК и несъставомерно по чл. 198, ал. 1 от НК.

 

За да е осъществен престъпния състав на чл. 198, ал.1 от НК е необходимо дееца вследствие на употреба на сила /какъвто е настоящия случай/ или заплашване да отнеме чужди движими вещи от владелеца, против волята му с намерение за противозаконно своене, а от субективна страна деянието да е осъществено при пряк умисъл т.е. деецът трябва да съзнава, че вещта се намира във владението на други го, че тя е чужда, владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда. По принцип грабежът представлява престъпление, което се характеризира с усложнение в изпълнителната дейност. Като състав на престъплението той включва две прояви, всяка от които сама по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна самостоятелност и се явяват едно сложно престъпление. Както вече бе посочено безспорно е установено, че подсъдимия С.  е упражнил физическо въздействие върху личността на пострадалата Т., като е изблъскал същата при изнасянето на вратата. В случая за отнемането на вещта е упражнена физическа сила. 

От субективна страна подсъдимия С. е съзнавал, че влиза в несобствено жилище, упражнява физическа принуда спрямо обитателя му и владелеца на процесната врата, като тази принуда е целяла отнемането на процесната вещ с цел своене, както и че това отнемане се извършва въпреки волята на владелеца и вследствие на упражнената принуда, т.е. подсъдимия е действал при пряк умисъл.

 

Предвид на гореизложеното, неразбираем е извода на решаващия съд, че подсъдимия С. не е имал намерение да свои процесната вещ и още по-малко да се разпорежда с нея, а е целял да мотивира свидетелката да заплати на свидетеля М. Г. в пълен обем претендираното възнаграждение, като неговите действия не са извършени по установения от закона ред, т.е. осъществил е едно оспорвано от другиго чуждо действително или предполагаемо право. От данните по делото по категоричен начин се установява, че договорката относно размера на възнаграждението и обема на строително-ремонтните работи е осъществена между пострадалата Т. и свидетеля М. Г., а подсъдимия е бил нает от свидетеля М. Г. като работник, за което е получавал съответно възнаграждение – дневен надник в размер на 30-40 лева, т.е. подсъдимия няма отношение към договореното между пострадалата и свидетеля Г.. Нещо повече, закупуването и монтажа на процесната врата са осъществени от свидетеля П. Д. и нямат каквото и да е било отношение към строително-ремонтните работи, извършвани от свидетеля М. Г. Последният при проведения с пострадалата телефонен разговор е заявил, че не знае нищо за процесната врата и пострадалата следвало да изясни това обстоятелство с подсъдимия С..

 

Както вече бе посочено, Окръжен съд – Стара Загора намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като от безспорно установената фактическа обстановка се установява, че деянието, извършено от подсъдимия С., е съставомерно по чл. 198, ал. 1 от НК, а не по чл. 323, ал. 1 от НК, но тъй като няма протест от страна на прокурора, въззивния състав е поставен в невъзможност да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. В тази връзка обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

             

        При определяне на наказанията, първоинстанционният съд подробно е посочил кои обстоятелства приема като смекчаващи отговорността и кои – не, като в тази насока изложеното от него се споделя и от въззивният съд, след което решаващият съд, съобразявайки се с приниципите за индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, правилно е определил и наложил на подсъдимия наказания при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – “Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца и Глоба в размер на 400 лева.

 

         Обоснован е и изводът на райнния съд, че за постигане на целите на наказанието “Лишаване от свобода” и преди всичко за поправянето на подсъдимия, в какъвто смисъл следва да бъдат разчетени мотивите на обжалваната присъда в тази й част, не е необходимо същият ефективно да търпи наложеното му наказание, поради което последното законосъобразно е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, който изпитателен срок според въззивния съд се явява адекватен на тежестта на извършеното деяние.

 

         Макар и лаконични, съображенията на първоинстанционния съд, за да уважи предявения от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди, намиращ правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като основателен и доказан до претендирания размер от 190 лева, също се споделят от настоящия съд, тъй като в случая от една страна, видно от гореизложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане /виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на пострадалата имуществени вреди/, а от друга страна – размерът на присъденото обезщетение е съобразен с критерия за справедливост, залегнал в закона и изяснен от съдебната практика, имайки предвид времето, изминало от извършване на деянието до постановяване на присъдата, и конкретните наблагоприятни последици от емоцианално-психически характер, причинени на пострадалата.  Междувпрочем, ако с жалбата да се иска отмяна на първоинстанционната присъда изцяло, в същата се съдържат доводи единствено за нейната необоснованост и незаконосъобразност в наказателно-правната й част, но не и конкретни оплаквания, касаещи неправилността й в гражданско-правната й част.     

 

         Законоустановена правна последица от постановяването на осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск се явява и осъждането на подсъдимия да заплати направените до момента на постановяване на обжалваната присъда съдебни и деловодни разноски по делото, както и държавна такса за разглеждането на гражданския иск.

 

          Предвид изложеното Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда на основание чл.334, т.6 от НПК, следва да бъде потвърдена.

 

         Във въззивното производство не бяха направени допълнителни съдебни и деловодни разноски, а гражданският ищец  също не претендира да е направил подобни, поради което такива не следва да бъдат допълнително присъждани с настоящото решение в тежест на подсъдимия.  

 

          Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 131 от 31.05.2012 год., постановена по НОХД № 345/2012 год. по описа на Районен съд -Стара Загора.

 

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.