Р Е Ш Е Н И Е

 

  47                                 27.03.2013 година          град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

на двадесет и трети януари                                             2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : Р.Р.

ПРОКУРОР: ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1295 по описа за 2012 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С присъда №136 от 01.06.2012г., постановена по НОХД № 1027/2011г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият М.И.М. с ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че през периода 03.04.2000г. – 18.04.2000г. в гр. *****, в условията на продължавано престъпление, след като се сговорил с Г.И.И. предварително, като съизвършители помежду си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – френски ключ, отнел чужди движими вещи – 3бр. смесители за баня на обща стойност 600 лева от владението на Р. Б. Б., факсапарат „***” на стойност 392 лева от владението на Н. Т. П. и 4 бр. кафе-машини, фритюрник, 2 броя електрически котлони и 23 бр. ВиК смесители, на обща стойност 2 864,50 лева, от владението на Й. А. Й., или всичко вещи на обща стойност 3856,50 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.  чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и чл. 54 от НК, подсъдимият М.И.М. Е ОСЪДЕН на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи  в затворническо заведение от „закрит” тип при първоначален „строг” режим.

 

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл.23, ал. 1 от НК, е допуснато групиране на така наложеното наказание на подсъдимия М.И.М. с наказанията, наложени му по НОХД № 512/200г. по описа на Районен съд – Стара Загора и НОХД № 3140/1999г. по описа на Районен съд – Варна, като му е определено и наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях “Лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип.

В тежест на подсъдимия М.И.М. са присъдени разноски в размер на 85.00 /осемдесет и пет/ лева.

Със същата присъда, подсъдимият М.И.М. е осъден солидарно с подсъдимия Г.И.И. да заплатят на Н.Т.П. *** сумата в размер на 392.00 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 10.04.2000г. до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева.

        

        В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от адв. Г.С.С. от ВАК – защитник на подсъдимия М.И.М..                   

 В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда, като се прави искане за нейната отмяна.

Подсъдимият Г.И.И. не се присъединява към процесната жалба.

Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за изменение на обжалваната присъда.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.И.М. е роден на ***г***, с последен известен адрес: гр. ***, ж.к. „***” № ***, вх. **, ет. ** ап. **, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

С Присъда по НОХД № 375/1993г. по описа на РС – Варна, за деяние по чл. 381, пр. първо от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца. За деяние по чл. 252, ал. 1, пр. второ, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години. На основание чл. 23 от НК за двете деяния, съдът му е определил едно общо наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, като присъдата е влязла в сила на 14.07.1994г.

С Присъда по НОХД № 110/1998г. по описа на РС – Девня, за извършено на 27.08.1996г. деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 години при първоначален „строг” режим, като присъдата е влязла в сила на 25.02.2000г.

От изтърпяване на така наложените наказания до извършване на деянието, за което подс. М. е предаден на съд, не са изтекли  пет години. Това обстоятелство налага настоящото деяние на подс. М. да бъде квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.

Подсъдимият М.И.М. се познавал с подсъдимия Г.И. ***. През пролетта на 2000г. двамата живеели на квартира в град ****. През м. април 2000г. двамата решили да се сдобият с парични средства, като извършат кражби от магазини и офиси в гр. *****. За целта, през нощта на 03/04.04.2000г. двамата подсъдими отишли до магазина на постр. Р. Б. Б., който се намирал на ул. „****” № ** – до Стадиона и който магазин подсъдимите били набелязали предварително. В този магазин пострадалият Б. продавал обзавеждане за баня, теракот и фаянс. С помощта на носен от него френски ключ, подс. М. счупил секретния патрон на входната врата на магазина, след което подсъдимите изнесли от магазина три броя смесители за баня. Взетите вещи подсъдимите продали на неустановени в хода на разследването лица.

Около седмица по-късно, през нощта на 09/10.04.2000г., подсъдимите отишли и до магазина на постр. Н.Т.П.,***, отново със същата цел, да извършат кражба от магазина. Отново с помощта на предварително взет френски ключ, подс. М. счупил секретния патрон на входната врата на магазина, след което подсъдимите проникнали в него, взели и отнесли със себе си факс-апарат марка „****”, който подс. М. продал впоследствие на неустановено в хода на разследването лице.

Няколко дни по-късно, на 17.04.2000г.,подсъдимите минали покрай магазина на постр. Й. А. Й., находящ се на бул. „*****” № ***, в който се продавали бяха техника и душ-батерии за баня. Около полунощ същата вечер двамата подсъдими отишли до магазина, като подс. М. счупил отново с френски ключ секретния патрон на входната врата и от магазина двамата подсъдими взели 4 бр. кафе-машини, 1 брой фритюрник марка „****”, 2 бр. електрически котлони и 23 броя ВиК смесители. Седем броя от отнетите ВиК смесители, подс. И. продал на неустановено при разследването лице в гр. ****. Една от откраднатите кафе-машини марка „*****”, подс. М. продал на св. П. Г. Д. от гр. ****. С останалите взети от магазина вещи, подсъдимите се разпоредили по неустановен в хода на разследването начин.

С протокол за доброволно предаване от 31.05.2000г. св. П. Г.Д. предал на служител на РПУ-Стара Загора кафе-машината марка „****”. С разписка от 12.07.1993г. кафе-машината била върната на постр. Й. Й.

Видно от заключенията на изготвените в хода на разследването три броя съдебно-оценителни експертизи се установява, че стойността на трите броя смесители, които подсъдимите отнели от владението на постр. Р. Б., възлиза на 600 лева. Стойността на факс-апарата марка „*****”, който подсъдимите отнели от владението на постр. Н.П., възлиза на 392 лева, а стойността на движимите вещи, които подсъдимите отнели от магазина на постр. Й., възлиза общо на 2 864.50 лева, или всичко вещи на обща стойност 3856.50 лева.

Заключенията не са оспорени от страните, а съдът ги приема за добросъвестно и компетентно изготвени.

         За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани по делото доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено върху кои доказателствени средства съдът е основал своя фактически и правен извод относно авторството на деянието, мястото и начина на неговото извършване.  В тази връзка решаващият съд правилно е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия Г.И.И., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279 НПК /същият прави пълни самопризнания, от които се установява и участието и авторството на подсъдимия М. в извършване на престъпните деяния/, показанията на свидетелите Р. Б., Н.П., П. Д. и Й. Й., тъй като тези гласни доказателства са безпротиворечиви и си кореспондират помежду си, както и със събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-икономическите експертизи. Правилен е извода на Старозагорски районен съд, че събраните по делото доказателства ангажират наказателната отговорност на двамата подсъдими и в частност на подсъдимия М. за осъществените от тях престъпни деяния. В случая, първоинстанционния съд, след преценка на данните по делото, е стигнал до правилния извод, че деянието е извършено след предварителен сговор, решението за него е взето предварително в сравнително спокойна обстановка /обясненията на подсъдимия И./. За осъществяване на деянието е използвано техническо средство, като същото не представлява маловажен случай – висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца – подсъдимия М., както и наличието на други осъждания, извън тези, обуславящи квалификацията опасен рецидив. Както вече бе посочено, с оглед конкретните осъждания по НОХД № 375/1993г. по описа на Районен съд – Варна и НОХД № 110/1998г. по описа на Районен съд – Девня, деянието е осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК.

Видно от приложената по досъдебното производство справка за съдимост, подсъдимият М.М. с влязла в сила на 03.12.2008г. присъда по НОХД № 512/2000г. на РС – Ст.Загора е бил осъден на общо четири години „Лишаване от свобода” в затвор при първоначален „строг” режим за деяния по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от НК, извършени през периода 28.04.2000 – 26/27.05.2000г.; с влязла в сила присъда на 07.12.2000г. по НОХД № 3140/1999г. по описа на РС – Варна, подс. М. е бил осъден на пет години „Лишаване от свобода” в затвор при първоначален „строг” режим за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2,р. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 30.08.1999г., т.е. в условията на реална съвкупност с деянието му, предмет на настоящото производство – преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Предвид на това, районният съд правилно на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е допуснал групиране на наказанието, наложено на подсъдимия  с обжалваната присъда, с наказанията, наложени му по НОХД № 512/2000г. по описа на РС – Ст.Загора и по НОХД № 3140/1999г. по описа на РС – Варна, като му е определил и наложил едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за срок от пет години при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от „закрит” тип, съобразно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

         Съблюдавайки горното, Окръжен съд – Стара Загора намира, че обжалваната присъда е обоснована, постановена в изпълнение на материалния закон, като на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие са спазени всички изисквания на закона за  осигуряване справедлив процес на подсъдимия М.. Макар и наказателното производство в по-голямата си част да е проведено в отсъствие на подсъдимия, органите на досъдебното производство и първоинстанционния съд са взели всички необходими мерки в максимална степен да гарантират правото на защита на подсъдимия М.. На първо място следва да се отбележи, че подсъдимия М. е привлечен като уличено лице за извършеното деяние на 16.06.2000г. в негово присъствие и в присъствие на упълномощения от него защитник - адв. А. Ж. /протокол за разпит на уличено лице – л. 25 от ДП/, т.е. подсъдимият е знаел за образуваното спрямо него наказателно производство. Процесуално-следствените действия по досъдебното производство са продължили в отсъствие на подсъдимия М., тъй като същият е бил с неизвестно местоживеене в страната, не е открит на посочения от него адрес, вследствие на което е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 7245/2000г. на ДНСП – гр. София и именно ненамирането на подсъдимия е наложило неколкократно спиране, респективно възобновяване от страна на прокуратурата /л. 34, л. 87, л. 102, л. 105 от ДП/ на наказателното производство. С Постановление от 12.04.2011г. /л. 162 от ДП/, подсъдимият М. е привлечен като обвиняем в негово отсъствие поради горепосочените причини, като постановлението е връчено на упълномощения от него защитник – адв. Желязков. С Постановление от 14.04.2011г. /л. 198 от ДП/, разследването е предявено на защитника на подсъдимия М. – адв. Ж.

         В хода на първоинстанционното производство, подсъдимият М. се е представлявал от упълномощен защитник – адв. Г.С. *** /пълномощно л. 181 от първоинстанционното дело/, т.е. подсъдимият е знаел за образуваното съдебно производство.  Решаващият съд е положил всички необходими усилия да уведоми подсъдимия за насрочените съдебни заседания, респективно да му гарантира правото на лично участие в процеса. В тази връзка са изисквани многобройни справки за постоянен и настоящ адрес на подсъдимия, справки относно обстоятелството дали е напускал пределите на ***** и ако това е така, кога, има ли данни същият да се е завърнал на територията на страната, дали търпи наказание “Лишаване от свобода” в нарочните за това места, както и дали е обявен за общодържавно издирване на други основания. Безспорно е установено по делото /л. 153, л. 157, л. 161 от първоинстанционното производство/, че по отношение на подсъдимия има издадена ЕЗЗА във връзка с осъдителна присъда по НОХД № 3140/1999г. по описа на Районен съд – Варна, като същевременно същият е с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по НОХД № 512/2000г. по  описа на Районен съд – Стара Загора, обявен за ОДИ с телеграма № 7245 от 18.10.2000г. и е въведен сигнал в ШИС за международно издирване по отношение на подсъдимия. В тази връзка и на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а” от НПК, законосъобразно първоинстанционният съд е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, като му е назначил въпреки наличието на упълномощен защитник в лицето на адв. Г.С. служебен защитник от АК – **** – адв. И.С. Назначаването на служебен защитник на подсъдимия М. е направено с цел гарантиране правото на защита на подсъдимия и е обусловено от процесуалното поведение на упълномощения защитник. Недопустимо е използването правото на защита да води до увреждане на чужди права и законни интереси на другите участници в процеса. Правото на разглеждане на наказателното дело в разумен срок по смисъла на чл. 6, т. 1 изр. първо КЗПЧОС и чл. 14, т. 1 изр. първо МПГПП не е само привилегия на обвиняемия, но в редица случаи представлява право и на други заинтересовани лица. Когато упълномощеният защитник, макар и редовно призован, не се явява пред държавния орган, пред който се провежда процесуалното действие, установеният от международните договори стандарт не изисква задължително отлагане на делото, стига да бъде осигурено участие на служебен защитник. Нашият законодател е надхвърлил това изискване, като е приел, че неявяването на упълномощения защитник по уважителни причини е основание за отлагане на делото. За това когато упълномощения  защитник не се яви пред съответния орган на наказателния процес без уважителна причина замяната му с правно компетентен  и запознат с делото служебен защитник /първоинстанционният съд е осигурил възможност на служебния защитник да се запознае с материалите по делото и е налице изрично изявление от страна на служебния защитник, че е проучил делото/, съставлява пропорционална правнообоснована мярка /Решение от 25.03.2008г. на ЕСПЧ по делото **** срещу ****/. Правилно първоинстанционният съд е счел, че поведението на упълномощения от подсъдимия М. защитник адв. С. е във вреда на другите страни в процеса. Следва да се отбележи, че за насрочените съдебни заседания за 29.09.2011г., 15.11.2011г., 19.01.2012г., 13.03.2012г., 24.04.2012г. и 07.06.2012г., адв. С. е сезирал първоинстанционния съд с молби за отлагане на делото поради служебната му ангажираност по други дела, въпреки че съдебните заседания са били насрочвани съобразно представения от защитника график за “свободните му дати” и първоинстанционният съд изрично е указвал на защитника, че поведението му става причина за отлагане на съдебните  заседания. Следва да се отбележи, че за насроченото за 13.03.2012г. съдебно заседание, адв. С. не е представил доказателства за служебната си ангажираност пред  Административен съд – Варна. Предвид на това и с оглед цялостната преценка процесуалното поведение на защитата, съдът намира, че не са били налице уважителни причини за неявяването на упълномощения защитник по делото, т.е. на подсъдимия М. в пълнота е било гарантирано правото на справедлив процес.

В случая, въззивният съд намира за неоснователни доводите на адв. С. – защитник на подсъдимия  М., развити пред настоящата инстанция за явна несправедливост на наложеното с обжалваната присъда наказание „Лишаване от свобода” в размер на пет години. В мотивите си в частта относно размера на наложеното наказание, съдът е посочил, че е съобразил двата принципа, залегнали в нормата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Решаващият съд е отчел като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на подсъдимия М.. Окръжен съд – Стара Загора не споделя тези съждения на първоинстанционния съд. Касае се за лице, завършило средно образование и към датата на деянието е навършило 27 години, т.е. всичко това предполага достатъчно житейски опит, който би възпрепятствал лицето от осъществяване на неправомерни деяния. Като смекчаващо вината обстоятелството е отчетен и доста продължителния период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата   /в случая следва да се отбележи, че продължителността на наказателното производство в голяма степен е била обусловена и от неправомерното поведение на подсъдимия/. Законосъобразно като отегчаващо вината обстоятелство, са отчетени многобройните осъждания на подсъдимия извън тези, обуславящи квалификацията “опасен рецидив”.  В случая е отчетена и степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. Поради гореизложените съображения наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия  под средния размер, предвиден в закона, се явява явно справедливо, а именно пет години „Лишаване от свобода” при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от “закрит” тип.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 от НПК, да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

                             Р  Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 136 от 01.06.2012г., постановена по НОХД № 1027/2011г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.