Р Е Ш Е Н И Е      

 

 

Номер40...11март..……......Година 2013….……....Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На тринадесети февруари  …….….…........Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                               КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар  Даниела Хопчева

Прокурор Ваня Меранзова

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1313………………по описа за 2012 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

    

Обжалвана е Присъда №116/22.05.2012г., постановена по
НОХД №1620/2011г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият С.П.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206 ал.1от НК и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият С.П.П. да изтърпи отделно от наказанието по НОХД №1620/2011г. на Старозагорски районен съд отложеното му по НОХД №1608/2009г. по описа на Старозагорски районен съд наказание в размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият С.П.П. е осъден да заплати на гражданския ищец П.К.К. сумата 716.64 лева /седемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, както и направените по делото деловодни разноски.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият С.П.П. и, като я обжалва в предвидения от закона срок, моли същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за невинен и оправдан в частта му. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и се оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

 

В съдебно заседание прокурорът заявява, че Окръжна прокуратура Стара Загора е изложила становището си преди възобновяване на съдебното следствие – че жалбата е основателна, тъй като деянието е несъставомерно.

 

Повереникът на гражданския ищец П.К.  адв.В.Ц. моли съда да потвърди присъдата в частта, с която е уважен гражданският иск. Счита, че двата писмени документа нямат доказателствена стойност и след като подробно ги анализира, заявява, че същите, предвид своето съдържание, са в противоречие помежду си. На следващо място твърди, че този факт, наред с противоречивите показания на подсъдимия, сочи на неистинност на съставените документи. Моли да се вземе предвид заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза и обстоятелствата, при подписването на процесните разписки, което, твърди, че е направено от доверителката й под влияние и със съзнанието, че отношенията им с подсъдимия ще се уредят.

 

Гражданският ищец П.К.К. поддържа заявеното от повереника си.

 

Служебният защитник на подсъдимия адв.Е. поддържа изцяло изложеното в жалбата относно конституирането на пострадалата К. като граждански ищец, противоречията между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда и размера на паричната равностойност на процесната вещ. Заявява, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият и пострадалата единодушно са се съгласили да закупят, а впоследствие и да се разпоредят с преносимия компютър с цел да си осигурят средства за наемане на жилище. Адв.Е. намира, че единствено показанията на пострадалата са в посока извършено противозаконно разпореждане и моли подзащитният й да бъде признат за невиновен.

 

В дадената му дума за лична защита жалбоподателят-подсъдим С.П. поддържа от защитника си.

 

В последната си дума подсъдимият С.П.П. заявява, че иска да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Против подсъдимия С.П.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК  - за това, че на 01.11.2010г. в гр. Стара Загора противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър марка “HP MINI 110-3010SQ WR554EA” на стойност 599 лева, собственост на П.К.К., която владеел.

По делото не се спори, че подсъдимият П. и пострадалата К. се запознали чрез интернет в края на месец октомври 2010г. К. търсела сериозна връзка, като разчитала да намери подходящия партньор в лицето на подсъдимия. От своя страна П. не откликнал на проявените симпатии на пострадалата, но въпреки това излизал редовно с нея, оставяйки я с впечатлението, че може да се стигне и до по-сериозни взаимоотношения. Въпреки липсата на симпатии, подсъдимият участвал в обсъждането на въпроса двамата с пострадалата да заживеят на квартира и, тъй като не разполагали с достатъчно средства за това, се съгласил К. да закупи преносим компютър, който двамата да заложат. С получената сума двамата решили да посрещнат първоначалните си разходи по заживяването на квартира. Така, на 01.11.2010г., К. закупила на свое име преносимия компютър на стойност 599 лева от магазин “Техномаркет” в гр.Стара Загора, като покупката била на изплащане. П. бил неотлъчно с нея и след покупката настоял да вземе преносимия компютър, за да му бъдат инсталирани съответните програмни продукти. Тъй като подсъдимият бил изключително настоятелен, пострадалата се съгласила да му предаде вещта за твърдяното инсталиране на програми. След това щели двамата да заложат компютъра. На следващия ден К. потърсила подсъдимия и си поискала обратно вещта, на което той отговорил, че вече я е продал на свой приятел. Въпреки настояването на пострадалата да си получи обратно вещта, П. не й я върнал, като същият не отрича, че действително я е продал на свой познат. Пострадалата и нейните родители продължили настоятелно да търсят подсъдимия, за да върне закупения от К. преносим компютър, но всичките им опити да получат вещта обратно, се оказали безрезултатни. Ето защо на 03.11.2010г. пострадалата сигнализирала за извършеното органите на полицията, а по-късно – на 30.11.2010г., жалба подала и майка й – св.М.К.. Подсъдимият се убедил, че постъпката му може да има сериозни последици за него, поради което на 08.11.2010г. в квартирата си, в присъствието на свои приятели, убедил пострадалата К. да подпише саморъчна разписка, наименована и оформена като споразумение между двамата. В този документ е отразено, че подсъдимият предава на пострадалата сумата от 780 лева, като последната се съгласява да не предявява никакви претенции към него. В хода на проведеното досъдебно производство подсъдимият на 18.11.2010г. придружил К. *** в по-ранен час от определения й за явяването, като по пътя я убедил да подпише нова разписка, че преносимият компютър й е върнат, уверявайки я, че, ако подпише разписката, която да се приложи по досъдебното производство, действително ще й върне компютъра. К. му повярвала и затова на 18.11.2010г. депозирала пред разследващия орган показания, че действително компютърът й е върнат и няма претенции спрямо П.. Пострадалата подписала и изготвената от разследващия полицай разписка от 18.11.2010г., съдържаща се по ДП, в която е отразено, че същата е получила от подсъдимия процесния преносим компютър.

При установяването на фактическата обстановка, изложена по-горе, въззивният съд даде вяра на депозираните показания от пострадалата П.К. в хода на съдебното производство, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Те се подкрепят и от писмените доказателства, приложени по ДП, от показанията на св.М.К., майка на пострадалата, както и от заключението на изготвената и изслушана от въззивния съд съдебно-психолого-психиатрична експертиза. Преценявайки описаните доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд счете, че К. е била манипулирана от подсъдимия П., който, без да има сериозни намерения за някакво общо бъдеще с нея, я оставил да закупи на свое име процесната вещ, както и я убедил да му я предаде за инсталирането на някакви компютърни програми. Вещите лица психиатър и психолог са категорични в заключението си за това, че пострадалата П.К. е психически годна правилно да възприема фактите по делото, както и да дава достоверни обяснения за тях. Същевременно, коментирайки личностовия профил на пострадалата, вещите лица са заявили емоционална незрялост, както и повишена внушаемост, които, според настоящия съдебен състав, обясняват процесуалното поведение на пострадалата. В този смисъл съдът намира, че са достоверни показанията на К. за това, че не е получила нито вещта, нито паричната й равностойност от подсъдимия. Този извод се налага и при съвкупната преценка на двата изготвени документа, подписани от пострадалата – единия в квартирата на П., а другия – пред разследващия полицай. В саморъчната разписка от 08.11.2010г. е отразена сума, различна от стойността на компютъра, като освен това в документа не се сочи сумата на какво основание се предава на пострадалата. От друга страна, ако действително на същата дата подсъдимият е заплатил вещта, предавайки на пострадалата сумата от 780 лева, каквито са твърденията му в хода на цялото съдебно производство, не може да се обясни изготвянето впоследствие на разписка от 18.11.2010г. Липсва житейска и правна логика в това да се отрази предаването на вещта, след като вече е заплатена нейната равностойност. Не на последно място самият  подсъдим признава, че не е върнал компютъра на пострадалата въпреки изготвения документ от 18.11.2010г., установяващ обратното. Показанията на пострадалата се подкрепят от тези на нейната майка - св.М.К., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Последната свидетелка има непосредствени впечатления от развилите се отношения между дъщеря й и подсъдимия П.. Впрочем, показанията й установяват, че подсъдимият е установил връзка с пострадалата, воден от изключително користни подбуди. В този смисъл следва да се цени заявеното от св.М.К. за това, че покупката на процесния преносим компютър е поредното действие, извършено от П.К. с неблагоприятни финансови последици за нея, облагодетелстващо подсъдимия П.. Така свидетелката установява, че в хода на кратката им връзка П. уговорил дъщеря й да си заложи мобилните телефонни апарати, както и златни обеци, а така също и че я принуждавал да тегли кредит в негова полза за покупка на лек автомобил. Обясненията на подсъдимия са непоследователни и вътрешно противоречиви, поради което въззивният съд не им даде вяра досежно правнорелевантните по обвинението факти.

Поради изложеното въззивният съд споделя изводите на решаващия съд, че с деянието си на 01.11.2010г.  подсъдимият С.П. е присвоил противозаконно един брой. преносим компютър на стойност 599 лева, собственост на П.К.К., която владеел, както и че деянието му от обективна и субективна страна осъществява състава на чл.206 ал.1 НК. Пострадалата е предала на подсъдимия вещта на правно основание – договор за изработка, като П. се е задължил да инсталира съответните програми, след което да й върне компютъра. Въпреки тази уговорка подсъдимият се е разпоредил с процесната вещ в своя полза, като я продал на неустановено лице и получената сума е задържал за себе си. По този начин подсъдимият е решил да си набави финансови средства, от каквито към този момент имал нужда. Приложената справка за съдимост потвърждава склонността на П. да си осигурява финансови средства чрез извършването на престъпления от този вид.

Досежно определената от първоинстанционния съд наказателна отговорност, доколкото делото се решава при условията на чл.335 ал.3 НПК, следва да се отбележи, че действително е налице несъответствие между отразеното в мотивите на обжалваната присъда за размера на наказанието – две години и постановеното в присъдата – една година и шест месеца лишаване от свобода. Въззивният състав намира, че наказанието, наложено на подсъдимия с първоинстанционната присъда – една година и шест месеца лишаване от свобода съответства изцяло на степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Това наказание се извежда като размер и от установените от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Така определеното в този размер наказание е малко над минимума, предвиден от закона, при което няма място за допълнителното му занижаване. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че  с влязла в сила на 31.12.2009г. присъда на Старозагорски районен съд е осъден на една година лишаване от свобода за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като изпълнението на наказанието е отложено по чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Настоящото престъпно деяние е извършено на 01.11.2010г. – в определения от съда изпитателен срок, при което правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.68 ал.1 НК и е постановил отделното изтърпяване на наказанието една година лишаване от свобода. Законосъобразни са изводите на съда, че, както наложеното по настоящото дело наказание, така и приведеното в изпълнение по чл.68 ал.1 НК такова, следва да се изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип съгласно разпоредбата на чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС.

Въззивният съд намира за основателни доводите на назначения служебен защитник адв.Е. за това, че неправилно при повторното разглеждане на делото районният съд е приел за разглеждане предявения от пострадалата П.К. граждански иск за имуществени вреди. При първоначалното разглеждане на делото по НОХД №152/2011г. по описа на Старозагорски районен съд, пострадалата П.К. не е упражнила предоставените й от разпоредбите на чл.84 и сл. НПК  процесуални права, като е сторила това едва след отмяната на постановената присъда - в проведеното второ съдебно производство по НОХД №1620/2011г. по описа на Старозагорски районен съд. Протоколното определение на районния съд, с което е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от пострадалата П.К. против подсъдимия С.П. граждански иск за причинени имуществени вреди противоречи на разпоредбата на чл.85 ал.3 НПК. Този законов текст е императивен и визира преклузивен срок за предявяването на гражданския иск – до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Съдебната практика е категорична, че се има предвид единствено започване на съдебното следствие при първото разглеждане на делото. Ето защо, след като по НОХД №152/2011г. на СРС пострадалата не е предявила граждански иск против подсъдимия, е било преклудирано правото й да стори това при повторното разглеждане на делото от същия съд. Така установеното прави ненужно обсъждането на обстоятелството, че е бил приет за съвместно разглеждане иск за сума, различна от стойността на вещта, съдържаща се в повдигнатото обвинение.  Изложеното налага присъдата в гражданската й част – осъдителна и отхвърлителна, както и в частта за присъдена държавна такса - да бъде отменена и производството в същата част да бъде прекратено. В останалата част обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. В тежест на подсъдимия П. следва да се възложат направените във въззивното производство съдебни разноски за изслушване на вещите лица в съдебно заседание общо в размер на 60 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Присъда №116/22.05.2012г., постановена по НОХД №1620/2011г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от пострадалата П.К.К. против подсъдимия С.П.П. граждански иск за причинени имуществени вреди за сумата 716,64 лева и в частта, с която е отхвърлен същият иск до размер на 1100 лева, както и е осъден подсъдимият С.П. да заплати на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.П.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на държавата направените във въззивното производство съдебни разноски за изслушване на вещите лица в съдебно заседание общо в размер на 60 лева /шестдесет лева/.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                           2.