Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 39                                    11.03. 2013 година             град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,  наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на  тринадесети февруари,  две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

         

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1361 по описа за 2012  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 146/25.10.2012 г., постановена по НОХД № 1329/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият С.А.К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 24.07.2010 г., в град Казанлък, е извършил непристойни действия (като водач на МПС е нарушил грубо правилата за движение от Закона за движение по пътищата – препречил пътя на друго МПС, заплашил с нож Д.М.М. и Д.П.М. – и двамата от град Казанлък), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,  като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицаите при РУП Казанлък – И.Д.И., И.Г.И., И.Х.С. и Т.П.Т. (отказал да изпълни полицейски разпореждания, направил опит да избяга с автомобила си от местопроизшествието, отправил обидни думи и изрази по отношение на служителите на РУП – Казанлък, заплашил ги с уволнение и физическа саморазправа), изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2, предложение първо и второ във връзка с чл.325, ал.1 и  чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

С присъдата е постановено  вещественото доказателство – 1 бр. нож – след влизане в сила на присъдата да се унищожи, като вещ с малозначителна стойност;  вещественото доказателство – 1 бр.документ (от огледа) – след влизане в сила на присъдата – да се върне на подсъдимия С.А.К..

Подсъдимият С.А.К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 240 лв.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия С.А.К..

 

В жалбата  и допълнението към нея е повдигнат довод за  доказателствена необоснованост на фактически приетото,  за постановяване на присъдата в нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (без да са конкретизирани такива), както и довод за явна несправедливост на наложеното наказание, което било прекомерно завишено.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

 

Срещу въззивната жалба е  постъпило възражение от Районна прокуратура – Казанлък, в което е изразено становище за неоснователност на същата.

 

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

Обжалваната осъдителна присъда е постановена въз основа на обвинителен акт на Районна прокуратура – Казанлък, с който подсъдимият С.А.К. е предаден на съд за престъпление по чл.325, ал.2, предложение първо и второ във връзка с чл.325, ал.1 от НК.

 

Приетите  от първоинстанционния съд факти се основават на събраните в хода на съдебното следствие - при  спазване изискванията на процесуалния закон - доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика.  Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни.

 

Първото и основно оплакване във въззивната жалба на подсъдимия С.А.К. за доказателствена необоснованост на фактически приетото е неоснователно.

В началото на случилото се е конфликтна ситуация между две моторни превозни средства, развила се  в централната част на град Казанлък -пътят на  л.а. “****” с ДК № СТ 11 22 АР, управляван от свидетеля Д.М.М.,  при изпреварване на бавно движещият се  пред него джип “**с чужд регистрационен № *** равляван от подсъдимия С.А.К., бил препречен внезапно от изпреварваното МПС. Това, че след като и двете моторни превозни средства преустановили движение – сблъсък между тях не се осъществил – подсъдимият,  през отворения прозорец на джипа си,  се заканил с  нож  както на свидетеля Д.М.М., така  на спътницата му - съпругата му  Д.П.М.  (когато всеки от тях тръгнал да му дири сметка за поведението му), е  установено по несъмнен и категоричен начин.  Освен чрез показанията на посочените двама свидетели, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от факта, че при извършения в  последствие оглед  на местопроизшествие, под предната дясна седалка на  джипа, управляван от подсъдимия,  е  намерен и иззет сгъваемият черен нож (веществено доказателство по делото), посоченото обстоятелство се установява и чрез обясненията на  подсъдимия.  С.  А.  К. признава,  че е чул свидетелката Д.П.М. да  вика към пристигащите на местопроизшествието  полицаи: “Има нож! Има нож!”. Отправеното предупреждение към  органите на реда е резултат от изпитаната уплаха  от свидетелката вследствие на заканата с нож.  Освен това, свидетелят Д.М.М.  дава описание на ножа,  каквото същият не би могъл да направи, ако посоченото хладно оръжие не е било използвано от подсъдимия по някакъв начин,  тъй че да  бъде забелязано. Поради изложеното, освен, че е житейски неоправдана, е в противоречие и с доказателствата по делото тезата, че свидетелите Д.М.М. и Д.П.М. с  оплаквания за отправени към тях закани с нож, са целели единствено да преекспонират пред полицаите  конфликта  с подсъдимия, поставяйки  го  в неблагоприятна светлина чрез неистинни твърдения.

Последващите действия на подсъдимия на местопроизшествието  – опит да  го напусне при пристигане на полицейския патрулен автомобил,  потегляйки срещу му;  неизпълнението на отправените  от страна на полицай И.Д.И.  разпореждания да  изгаси  двигателя и предостави за проверка документите на автомобила и шофьорската си книжка,  вместо което  направил опит да вдигне сваления прозорец на шофьорската  врата; отправянето към  същия служител  на  РПУ – Казанлък  и  колегата му  Р.П.П.   на реплики  със съдържание:  “Ти ли ще ми кажеш какво да правя бе, ченге грозно! Ще  правя каквото си искам бе, педал!”; неизпълнението на последващото разпореждане да излезе от автомобила,  отправено му от полицай  И.Г.И.,  наложило   използването  на физическа сила и помощни средства, при прилагането на които подсъдимият крещял:  “Грозни ченгета!  Педали! Нищожества! Ще ви уволня! Не знаете с кой си имате работа!” -  също са установени с категоричност. Обстоятелството, че посоченото поведение на подсъдимия се установява  именно чрез показанията на свидетелите  - полицаи (И.Д.И. и Р.П.П.), по време на  изпълнение на служебните  задължения  на които е манифестирано, само по себе си не е достатъчно, за да ги  определи като недостоверни. Разказът на тези свидетели  за поведението на подсъдимия С.А.К. ***  съответства  на  проявите  му  в  сградата на РПУ – Казанлък (където бил отведен), за които съобщават свидетелите И.Х.С., С.Т.Й. и Т.П.Т. (също полицейски служители). Индиректно потвърждение за истинността на показанията на всички горепосочени свидели е експертното становище на вещото лице – психиатър – д-р Г.Д.К., изложено в  изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза. В обстоятелствената част на посоченото заключение, преди да изведе извод, че подсъдимият С.А.К. е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си, както и да ръководи постъпките си, вещото лице излага, че при подсъдимия е налице Емоционално нестабилна личност, граничен тип – F60.31 по МКБ -10 (международна класификация на болестите, десета ревизия). От вещото лице е пояснено, че за този тип личност е присъщо импулсивното действие на фона на неустойчиво и  капризно  настроение, като особено характерно е ескалирането на импулсивността при поставянето на индивида в условията на рестрикция.

В хода на производството пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства,  изключая обясненията на подсъдимия, съдържащи данни за фактически обстоятелства на случилото се, различни от установените. Такива данни не се съдържат и в показанията на свидетеля Х.Ж.В., разпитан по искане на защитата.  Показанията на посочения свидетел освен изключително лаконични, са и твърде общи, а и най-важното – основават се не на лични наблюдения от случилото се, а на знание, придобито от  разказа на друго лице.

Показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел  Р.К.Ю. не налагат промяна в установените факти по делото.  Поради това, че не “обърнал внимание, кой какво казва”, свидетелят не излага  факти, оборващи  установените прояви на  вербална агресия от страна на  подсъдимия. Същевременно в стремежа си да услужи с показанията си, свидетелят съобщава  за действия на полицаите спрямо подсъдимия, каквито дори и последният не твърди.  Така напр. свидетелят твърди, че полицаите тръшнали подсъдимия на земята  и в продължение на около петнадесет минути (толкова траяла “данданията”) го ритали като “някакъв иракски терорист”. В обясненията на подсъдимият С.А.К.  липсва твърдение да е бил ритан от полицаите. Подсъдимият обяснява, че след като му били поставени белезниците, бил изправен с лице към автомобила и в това положение бил заставен да стои около двадесет минути. Констатирайки посоченото явно изразено пристрастие в обсъжданите показания на свидетеля Р.К.Ю.,  които освен това са и твърде общи,  въззивният съд не  ги кредитира с доверие.

 

Неоснователен е и доводът за неправилно приложение на материалния закон:

Разбирането на защитата, че  като заплашил  с нож свидетелите Д.М.М. и Д.П.М., подсъдимият не е извършил хулиганство, е неправилно. При конкретните обстоятелства, насочвайки оръжие последователно спрямо всеки от свидетелите, подсъдимият е целял да покаже на всеки от тях, че не се интересува въобще от укорите им за предизвиканата от него конфликтна пътна ситуация,  явно и  оскърбително   е демонстрирал   пренебрежение към претенциите им и безразличие към собственото си неправомерно поведение като водач на МПС.  Действията на подсъдимия с насочване на оръжие са  осъществени публично, на улицата, могли  са да станат достояние на много хора, поради което и засягат общоприетата представа за  дължимо уважение към  всеки от членовете на обществото. Поради това посочените непристойни действия на подсъдимия грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

По делото липсват доказателства, а и не се твърди от обвинението, първоначално препречвайки с  управлявания от него джип  пътя на лекия автомобил на  свидетелите М.  и слагайки  по този начин начало на случилото се,  подсъдимият да  е действал нарочно.  Най-вероятно подсъдимият е сторил това  по причина, че не  е  забелязал въобще посоченото МПС  като участник в движението. Последващото преграждане на пътя на лекия автомобил обаче – след преустановяване движението на двете моторни превозни средства, след излизането на  свидетеля Д.М.М. от автомобила и опита му да се разбере с подсъдимия, след отправяне на заканата с нож към свидетеля – съставлява  хулиганство.  В случая не става въпрос за некоординирано поведение на двамата водачи в  едновременно предприет опит от страна на всеки от тях да продължи движението си напред по пътя. Обсъжданите действия на подсъдимия, довели до приклещване на лекия автомобил между левия тротоар и джипа, съставляват  публично осъществена, демонстрация на сила, превъзходство и пренебрежение.  Вложеното в тях съдържание ги определя като продължение на вече манифестираното от подсъдимия  чрез заканата с нож  непристойно поведение, грубо нарушаващо обществения ред.

Отправените от подсъдимия обиди и ругатни към полицаите, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред,   изречени, тъй както и отправените  към тях  закани  за  уволнение,   публично  и  на  висок глас,  са  съпроводени със съпротива от страна на подсъдимия,  изразяваща се в неизпълнение на  разпорежданията на органите на реда.  В действията на подсъдимия е налице особена наглост, нахалство и невъзпитаност. Те изразяват висока степен на неуважение както към личността на полицейските служители, така и към институцията, която представляват, а също така и към обществото. Манифестираната от подсъдимия брутална демонстрация  на незачитане на установения  правов ред  упорито не е била прекратена и след отвеждането му в сградата на РПУ – Казанлък. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че  хулиганските действия на подсъдимия се отличават с изключителен цинизъм и изключителна  дързост.

Предвид гореизложеното, окръжният съд прие, че установените фактически положения са получили адекватна правна оценка от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал извършеното от подсъдимия  С.А.К. деяние като престъпление по чл.325, ал.2, предложение първо и второ във връзка с чл.325, ал.1 от НК.

 

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

За извършеното от подсъдимия С.А.К. престъпление по чл.325, ал.2, предложение първо и второ във връзка с чл.325, ал.1 от НК първоинстанционният съд е наложил на същия наказание една година лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от “открит” тип.

Окръжен съд – Стара Загора   прие, че наложеното на подсъдимия С.А.К.  наказание  лишаване от свобода за посочения срок не е явно несправедливо, тъй като  не  е  налице  несъответствие между неговия размер и степента на обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Първоинстанционният съд е  взел предвид данните за личността на подсъдимия като един от критериите за индивидуализацията на справедливото наказание, като наред с това, не е пренебрегнал и е отчел,  в съгласие с действителната им тежест, специфичните особености на съответното престъпно деяние и обстоятелствата, при които е извършено от подсъдимия.

Справедливостта на наказанието, освен като размер на последното, е безусловно свързана и с начина му на изтърпяване. Затова в чл.348, ал.5, т.2 от НПК е посочено, че наказанието е явно несправедливо когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

Акцентирайки преди всичко върху младостта на подсъдимия  и характеровите му особености  - улеснили го в извършване на престъплението,  без да омаловажава конкретните фактически обстоятелства относно начина на осъществяване  на престъплението, въззивният съд прие, че за поправянето и превъзпитанието на същия не е наложително да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода.  Не може да се изведе извод, че целите на наказанието могат да се изпълнят единствено с излолиране на подсъдимия от обществото, в което живее.

Поради горното, отчитайки наличието на законовите предпоставки на чл.66, ал.1 от НК,  въззивният съд прие, че обжалваната присъда следва да бъде изменена на основание чл.337, ал.1, т.3 от НПК, като бъде отменена в частта, в която е постановено  подсъдимият С.  А.К. да изтърпи  наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година  при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от “открит” тип,  вместо което бъде постановено отлагане на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на посоченото наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Въззивният съд не установи при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквото оплакване – без да е развито – е повдигнато в жалбата.

 

Поради всичко гореизложено и тъй като не установи   - при извършената цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията във въззивната  жалба -  други основания за изменението й (освен горепосоченото), както и такива за  отмяната й,   Окръжен съд – Стара Загора прие, че в останалата част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.337, ал.1, т.3 от НПК Присъда № 146/25.10.2012 г., постановена по НОХД № 1329/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, както следва:

 

ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, в която е постановено подсъдимият С.А.К., ЕГН ********** – с посочена в присъдата самоличност -  да изтърпи наложеното му наказание  лишаване от свобода  при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, вместо което

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОТЛАГА  на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия С.А.К. наказание  лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                            1.

 

 

                                                            2.