Р Е Ш Е Н И Е     

 

  

Номер..…...……07....март.............….Година 2013……......….Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд.....…………………….… Наказателно отделение

На ....тридесети януари.....................................Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар  М.С.

Прокурор Радостин Рахнев

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВАН дело ..………….…номер 1400....………………по описа за 2012 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвано е Решение №939/08.11.2012г., постановено по АНД №1591/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, с което обвиняемият Ю.А.А. е признат за виновен в това, че на 11.07.2012г. в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 0,4384 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10,02% /тегловни процента/ на стойност 2,63 лв., като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

 

В предвидения от закона срок е постъпила въззивна жалба от адв.П.К., защитник на обвиняемия Ю.А.А., в която навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност, немотивираност и несправедливост на решението. Прави се искане за прилагане на чл.9 ал.2 от НК и се сочи липсата на мотиви за неприлагането на цитираната разпоредба и за определения размер на административното наказание. Защитникът намира, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, както и на целите на чл.36 от НК и моли съда да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови ново, с което признае обвиняемия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за изменение на решението на основание 337 ал.1 т.1 вр. чл.334 т.3 от НПК и за намаляване размера на глобата от 1000 /хиляда/ на 100 /сто/ лева.

 

 В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора заявява, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно и предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт - потвърден изцяло.

 

Обвиняемият Ю.А.А. не се явява в съдебно заседание.

Защитникът му адв. П.К. поддържа въззивната жалба и изложените в същата доводи и искания.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

 

Първоинстанционното производство е образувано по внесено Постановление от РП Стара Загора против обвиняемия Ю.А.А., с което се иска освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 НК за това, че на 11.07.2012г. в гр. Стара Загора без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 0,4384 грама канабис със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10,02% /тегловни проценти/ на стойност 2,63 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 предл. първо НК и налагане на административно наказание глоба.

Обвиняемият А. е не е дал обяснения пред районния съд, но е признал вината си и е изразил критично отношение към извършеното. Тези самопризнания са в синхрон с всички събрани по досъдебното производство доказателства, приобщени по делото чрез приемането им – протокол за претърсване и изземване, показанията на свидетелите П. Вълдобрев, Атанас Найденов, Венцислав Минков, Красимир Райнов и Живко Желев, както и от заключението на назначената физико-химическа експертиза. Въпреки че не е пожелал да даде обяснения, жалбоподателят Ю.А. не оспорва авторството на деянието. Тази теза се поддържа и пред въззивната инстанция, като подалият жалбата защитник счита, че, макар и формално деянието да осъществява състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, поради своята малозначителност то не съставлява престъпление и обвиняемият не следва да носи наказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.9 ал.2 НК. Въззивният съд, като обсъди самостоятелно събраните по делото доказателства, намери, че в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.9 ал.2 НК. Така съдът не счита, че деянието на обвиняемия поради своята малозначителност не е общественоопасно, нито че неговата обществена опасност е явно незначителна. Ниското количество на държаното наркотично вещество, както и младата възраст на обвиняемия, ведно с чистото му съдебно минало са обстоятелства, които дефинират извършеното като маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 НК. Законодателят обаче е криминализирал и маловажните случаи на този вид престъпления, доколкото същите засягат обществените отношения, свързани със здравето на гражданите. Именно този предмет на престъплението обуславя обществената опасност на деянията от този вид, дори в случаите, когато се касае за ниско количество наркотично вещество или за нисък размер на съдържащия се в същото активен наркотичнодействащ компонент, до степен да бъдат същите криминализирани, респективно да бъдат изключени от приложното поле на чл.9 ал.2 НК. Към изложеното следва да се добави още, че престъпленията по чл.354а НК засягат най-често лицата в младежка възраст, както и че същите бележат все по-висок ръст в последно време. Ето защо въззивният съд счита, че прилагането на нормата на чл.9 ал.2 НК за деяния, осъществяващи състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 предл. първо НК, на практика би подкрепило тази тенденция, тъй като би дало възможност на младите хора съвсем безнаказано да употребяват в малки количества канабис, дори и редовно, тъй като те не биха носили наказателна отговорност за държането на наркотичното вещество. Общоизвестен факт е и възможното пристрастяване към съответното наркотично вещество, за което също следва да се държи сметка в случая. Вярно е, че са постановени отделни решения на състави на ВКС в обратния смисъл, но те на първо място не обвързват въззивната инстанция задължително с направените правни изводи, а освен това са изолирани съдебни актове и не представляват утвърдена съдебна практика от касационната инстанция, която следва да се съобрази.

Неоснователно е позоваването на защитата на разпоредбата на чл.78а ал.5 НК и направеното на това основание искане за намаляване размера на глобата. Преминаването от наказателна към административнонаказателна отговорност предпоставя и налагането на административно наказание в пределите, установени в разпоредбата на чл.78а ал.1 НК. Към инкриминираната дата минимумът на глобата, визиран в тази разпоредба, е 1 000 лв. и в този размер санкцията е наложена от съда. В конкретния случай наложеният минимум от 1 000 лв. на глобата по ал.1 не надвишава максимума на същото наказание, предвидено в ал.5 на чл.354а НК, поради което е спазена разпоредбата на чл.78а ал.5 НК и допълнително занижаване на глобата не е възможно.

По изложените съображения следва решението на Старозагорски районен съд, с което е освободен обвиняемият Ю.А. от наказателна отговорност при условията на чл.78а ал.1 НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №939/08.11.2012г., постановено по АНД №1591/2012г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                2.