Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  04.03.2013 г.                             град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 30 януари                                                                                         Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА                                                                                      КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар М.С.

Прокурор РАДОСТИН РАХНЕВ

като разгледа докладваното от съдията-докладчик КР. ДОНЧЕВА

ВНАХД № 1401 по описа за 2012 година на Старозагорски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.378, ал.5 във връзка с глава ХХІ от НПК.

Обжалвано е Решение № 891/24.10.2012 г., постановено по АНД № 1494/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, обвиняемият Д.К.Н., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 30.12.2011 г., в град С., без надлежно разрешително е дърлжал високо рисково наркотично вещество – канабис с общо нетно тегло 0,3211 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8,9 % на стойност 1,93 лв., като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК,  като на основание чл. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лв..

Обвиняемият Д.К.Н. е осъден да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора разноски в размер на 75 лв.

 

Против решението е подадена въззивна жалба от обвиняемия Н. чрез защитника му адв. С.К..

Във въззивната жалба се развиват доводи за това, че извършено от обвиняемия Н. деяние не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2, предл. 2 от НК поради явната незначителност на неговата обществена опасност. Развиват се съображения и за явна несправедливост на наложеното административно наказание Глоба.

ИСКАНИЯТА в жалбата са обжалваното решение да бъде отменено и постановена ново, с което обвиняемият Н. да бъде признат за невинен и оправдан в това да е извършили престъплението по повдигнатото обвинение, алтернативно се иска намаляване на размера на глобата.

 

Обвиняемия Н. и защитника му поддържат жалбата по наведените в нея доводи и направените в нея искания.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Обвиняемият Н. е признал вината си в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и фактическата обстановка, описана в постановлението по чл.375 от НПК и е изразил съжаление за стореното.

Приетите за установени фактически констатации в обжалваното решение се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Наличието на наркотично вещество у обвиняемия Н., мястото и начина на намиране и приобщаването му като веществено доказателство е установено с годни доказателствени средства – протокол за обиск и изземване, обяснения на обвиняемия Д.Н., показанията на свидетелите от хода на ДП, приобщени чрез прочитането им, заключението на физико-химическа експертиза.

Жалбоподателят и защитникът му не оспорват авторството на деянието и пред въззивната инстанция. Развиват се съображения за това, че макар и формално деянието да осъществява състава на престъплението, за което на обвиняемия Н. е повдигнато обвинение, не следва да носи наказателна отговорност при условията на чл.9, ал.2, пр. 2 от НК. Въззивният съд, като обсъди самостоятелно събраните по делото доказателства намери, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.9, ал.2, пр.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Малкото количество и ниската стойност на държаното наркотично вещество, както и младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно минало са обстоятелства, които дефинират извършеното от него престъпление по чл.354а от НК като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Законодателят обаче е криминализирал в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК и маловажните случаи на този вид престъпления, доколкото същите засягат обществените отношения, свързани със здравето на гражданите. Именно този предмет на престъплението обуславя обществената опасност на деянията от този вид, дори в случаите, когато се касае за държане на малко количество наркотично вещество, на ниска стойност и/или с ниска стойност на активния наркотично действащ компонент. В тази връзка следва да се отчете, че престъпленията по чл.354а НК се извършват, а и засягат най-често лицата в младежка възраст, както и че същите бележат все по-висок ръст напоследък. Ето защо въззивният съд счита, че прилагането на нормата на чл.9, ал.2 НК за деяния, осъществяващи състава на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, предл. първо НК, на практика би засилило тази тенденция, тъй като би дало възможност на младите хора съвсем безнаказано да държат било за лична употреба, било с цел разпространение, малки количества високо рискови наркотични вещества, тъй като те не биха носили наказателна отговорност за държането му. Общоизвестен факт е и възможното пристрастяване към процесните видове наркотични вещества, за което също следва да се държи сметка.

Неоснователно се явява възражението за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Развиват се съображения за неправилно определяне от първоинстанционния съд на размера на административното наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.78а, ал.1 от НК, като не е приложена разпоредбата на ал.5 на същия текст. В тази връзка се развиват съображения от защитника и за несправедливост на определената глоба в размер на 1000 лв. при условие, че за извършеното престъпление в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК размера на наказанието глоба е до 1000 лева.

Въззивният съд намира, че районният съд при правилно приложение на материалния закон и съобразявайки се с изискванията на чл.78а, ал.1 и ал.5 от НК е индивидуализирал размера на административното наказание глоба в минималния предвиден от закона, а именно - 1000 лева. Така определената глоба не надвишава размера на наказанието глоба, предвиден в състава на престъплението, извършено от обвиняемия Н. и същевременно е минималния размер предвиден в чл.78а, ал.1 от НК. Неоснователно е възражението, че определеното в този размер административно наказание глоба е по-тежко отколкото наказанието глоба, което би било определено на обвиняемия с приложение на чл.354а, ал.5 от НК при отчитане превеса на смекчаващите отговорността им обстоятелства, тъй като защитата не държи сметка, че във втория случай обвиняемия ще се води осъден на наказание глоба, а в настоящият случай с приложение на чл.78а от НК е неосъждано лице, с наложено административно наказание глоба.В този смисъл е и Решение № 69/29.03.2010г. на ВКС по н.д. № 684/2009г., ІІ н.о..

 

По изложените съображения следва решението на Районен съд – Стара Загора, с което обвиняемия Д.Н. е освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а, ал.1 НК и му е наложено административно наказание глоба в размер по 1 000 лв., да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 891 от 24.10.2012 г., постановено по АНД № 1494/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                        2.