Р Е Ш Е Н И Е

Номер …                                           04.03.2013 г.                     град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 06.02.                                                                     Година 2013

В публично заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        ТРИФОН  МИНЧЕВ  

Секретар  М.  Д.  

Прокурор  ХРИСТО  МИШОВ   

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1017 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда  № 260 от 23.11.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 2243/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият И.Б.И. е признат за виновен в това, че в периода 22.04.2011 г. – 30.04.2011 г., в гр. Стара Загора, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – преносим компютър, на стойност 220 лв.; мобилен телефон, марка  „Самсунг GT-S5250”, на стойност 212 лв.; SIM-карта, на стойност 12 лв.; мобилен телефон, марка „Моторола”, на стойност 96 лв.; монитор за компютър с плосък екран, на стойност 176 лв.; карта памет за цифров фотоапарат, на стойност 20 лв.; преносима флаш памет 4 GB, на стойност 15 лв.; преносима флаш памет 2 GB, на стойност 8 лв.; кабел за връзка между компютъра и монитора, на стойност 14 лв., и кабел за прехвърляне на снимки от фотоапарат, на стойност 25 лв., всичко на обща стойност 798 лв, от владението на М.К.Б.; мобилен телефон, марка „Нокия”, на стойност 120 лв.; SIM-карта, на стойност 12 лв.; мобилен телефон, марка „Самсунг”, на  стойност 50 лв.; сумата от 25 лв., комплект гидория в кутия, на стойност 14 лв.; 4 бр. отвертки с дървени дръжки, на стойност 8 лв..; 1 бр. отвертка със сменяем накрайник, на стойност 6 лв., всичко на обща стойност 235 лв., от владението на Б.К.К., или всичко на обща стойност 1033 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради което и на основание  чл.196, ал.1, т.2, вр. с  чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл 194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и чл.54 от НК е осъден на три години и три месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.

                                                     - 2 -

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И.Б.И., който я е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя присъдата е незаконосъобразна, необоснована и противоречи на събраните по делото доказателства. Моли съда за оправдателна присъда. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник адв. Георги Бинев.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна и съобразена с всички събрани доказателства,  поради което следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия, свидетелите и експерта, както и искания за допускане на нови доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 2243/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на И.Б.И. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят И. твърди, че не е отнел инкриминираните вещи и че е закупил намерените у него мобилни телефони на много ниска цена на пазара. Счита, че органите на досъдебното производство не са направили необходимото, за да открият истинския извършител на деянието.

С оглед събраните по д.п. № 424/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 2243/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят И. е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с  чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл 194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателя И., че не е отнел инкриминираните вещи. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел това твърдение за защитна позиция на подсъдимия, тъй като то се опровергава от всички събрани по делото доказателства и от неговите действия.

Показанията на свидетелите М.К.Б., Б.К.К., Е.Ц.К., П.Я.П. и Т.Д.С. са единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях районният съд е направил правилния и обоснован извод, че подсъдимият И. е извършил кражбата на инкриминираните вещи, като се е възползвал от отсъствието на пострадалите Бойчева и Колев от домовете им.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1017/2013 г.

 

Поради това въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя И., че не е отнел инкриминираните вещи и че районният съд е следвало да го оправдае.

Въззивният съд изцяло споделя установената в хода на първоинстанционното съдебно следствие фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.

Подсъдимият И. и свидетелите К. и Б. /които са  брат и сестра/ били в приятелски отношения и поради това подсъдимият многократно посещавал дома им в гр. Стара Загора, на ул. „****” № **, ет.***, ап.***.

 Свидетелите К. и Б. живеели в един апартамент, разделен на две отделни жилищни площи със самостоятелни входни дървени врати и обща преградна входна метална врата. Подсъдимият И., освен че бил добре запознат с обстановката, знаел и това, свидетелите К. и Б. в периода 22.04.2011 г. – 30.04.2011 г. ще бъдат в Гърция при майка си.

На неустановена дата, в периода 22.04.2011 г. – 30.04.2011 г., подсъдимият И. проникнал в дома на свидетелите К. и Б. на посочения по-горе адрес. За целта подсъдимият И. отстранил външната част на секретния патрон на металната входна врата на апартамента на К. и Б., а след това – вътрешната му част. След като разбил по този начин /така че гнездото на секретния патрон да е празно и същият да липсва/ първо общата металната врата на жилището на приятелите си, подсъдимият И. използвал идентичен начин да проникне и в двете обособени самостоятелни жилищни площи – той разбил по същия начин дървените врати, водещи към ползваните части от всеки от свидетелите К. и Б., и проникнал в тях.

Подсъдимият И. отнел от жилищната площ, ползвана от свидетелката Б., следните вещи: преносим компютър, на стойност 220 лв.; мобилен телефон, марка  „Самсунг GT-S5250”, на стойност 212 лв.; SIM-карта, на стойност 12 лв.; мобилен телефон, марка „Моторола”, на стойност 96 лв.; монитор за компютър с плосък екран, на стойност 176 лв.; карта памет за цифров фотоапарат, на стойност 20 лв.; преносима флаш памет 4 GB, на стойност 15 лв.; преносима флаш памет 2 GB, на стойност 8 лв.; кабел за връзка между компютъра и монитора, на стойност 14 лв., и кабел за прехвърляне на снимки от фотоапарат, на стойност 25 лв., всичко на обща стойност 798 лв. А от жилищната площ, ползвана от свидетеля Колев, подсъдимият И. отнел: мобилен телефон, марка „Нокия”, на стойност 120 лв.; SIM-карта, на стойност 12 лв.; мобилен телефон, марка „Самсунг”, на  стойност 50 лв.; сумата от 25 лв., комплект гидория в кутия, на стойност 14 лв.; 4 бр. отвертки с дървени дръжки, на стойност 8 лв..; 1 бр. отвертка със сменяем накрайник, на стойност 6 лв., всичко на обща стойност 235 лв.

Вземайки описаните по-горе вещи със себе си, подсъдимият И. напуснал жилището на свидетелите К. и Б..

                                                            - 4 - 

За да бъдат отворени вратите на жилището на свидетелите К. и Б., било необходимо да се отстрани само външната част на секретния патрон, след което заключващият език можело да бъде приведен в положение „отключено”. Отстраняването на вътрешната част на секретния патрон, направено от подсъдимия И., било безсмислено и ненужно.

На различни дати подсъдимия И. заложил мобилен телефон марка  „Самсунг GT-S5250” /на 28.04.2012 г., със заложен билет № 1606/ и мобилен телефон, марка „Самсунг” /на 18.052012 г., със заложен билет № 1670/ в „Първа заложна къща” ЕООД , като впоследствие ги откупил, съответно – на 30.04.2011 г. и на 27.05.2012 г.

Залагането на описаните мобилни телефони се потвърждава и от Т. А.Д. /комисионер в заложна къща/ и свидетеля П.Я.П. /оперативен работник, сектор „Криминална полиция” при 02 РУП – Стара Загора/.

На 30.04.2011 г. свидетелите К. и Б. се прибрали в апартамента си. Те намерили общата входна метална врата отворена – секретният патрон липсвал и гнездото на патронника било празно. Двете дървени врати за всеки от обособените като отделно жилище апартаменти били разбити и отворени, а езичетата на бравите били в положение „заключено”.

При огледа на местопроизшествието, извършен от дежурната следствена група, била намерена и иззета дактилоскопна следа, която не съвпада с тази на подсъдимия И..

На 01.05.2011 г. подсъдимият И. се срещал със свидетелката К., с която бил в приятелски отношения. При тази среща И. носил със себе си три мобилни телефона – марка „Самсунг” с капаче, сребрист на цвят, „Нокия” с цветен дисплей и „Моторола”, част от който бил черен на цвят. И трите телефона отговаряли на описанието на отнетите от свидетелите К. и Б. такива. Подсъдимият И. предложил на свидетелката К. да си избере един от тях, за да й го подари. Тя избрала мобилния телефон „Самсунг GT-S 5250", с IMEI 352181042739468, заедно със зарядно устройство към него, и започнала да го ползва от същия ден със своя SIM-карта.

С протокол за доброволно предаване от 17.06.2011 г. свидетелката К. предала мобилен телефон, марка „Самсунг GT-S 5250”, с IMEI 352181042739468, ведно със зарядно устройство, на разследващия орган.

От изисканите справки от мобилните оператори по реда на Закона за електронните съобщения е установено, че мобилен телефон, марка „Самсунг GT-S 5250”, с  IMEI 352181042739468 /собственост на свидетелката Бойчева, който тя ползвала с № 0893830728/, бил активиран на 23.04.2011 г., в 10.03 ч., с № 0892336044, собственост на А.М., но ползван от подсъдимия И..

Установено е и това, че мобилен телефон, марка „Самсунг”, с IMEI 351554044175970 /собственост на свидетеля К. /, след 22.04.2011 г. бил активиран с № 0892336044, собственост на А.М., ползван от подсъдимия И..

Последното обстоятелство е безспорно по делото, тъй като в разпита си

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1017/2013 г.

 

като обвиняем И. е посочил именно този номер за връзка; на същия номер го търсила и свидетелката К. и разговаряла с него през м. май и м.юни 2012 г.

Немаловажно е и обстоятелството, че след като била призована да се яви в полицията, на 17.06.2012 г. свидетелката К. се обадила на подсъдимия И. /на мобилен телефон с № 0892336044/ и го попитала дали не я викат заради телефона, който е получила от него. Според К., подсъдимият бил много притеснен и й казал „веднага да го изключи, да не го ползва, да не го показва на полицаите и да не казва , че той й го е дал”.

Видно от заключението на съдебно–икономическата експертиза  пазарната стойност на отнетите вещи към инкриминирания период е, както следва: преносим компютър – 220 лв.; мобилен телефон, марка  „Самсунг GT-S5250” – 212 лв.; SIM-карта – 12 лв.; мобилен телефон, марка „Моторола” – 96 лв.; монитор за компютър с плосък екран – 176 лв.; карта памет за цифров фотоапарат – 20 лв.; преносима флаш памет 4 GB – 15 лв.; преносима флаш памет 2 GB – 8 лв.; кабел за връзка между компютъра и монитора – 14 лв., и кабел за прехвърляне на снимки от фотоапарат – 25 лв. – всичко на обща стойност 798 лв. /собственост на М. Б. /; мобилен телефон, марка „Нокия” – 120 лв.; SIM-карта – 12 лв.; мобилен телефон, марка „Самсунг” – 50 лв.; сумата от 25 лв., комплект гидория в кутия – 14 лв.; 4 бр. отвертки с дървени дръжки – 8 лв..; 1 бр. отвертка със сменяем накрайник – 6 лв. – всичко на обща стойност 235 лв. /собственост на Б.К./. Всички отнети вещи са на обща стойност 1033 лв.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като ги е съпоставил и е изложил своите съображения кои от тях приема за достоверни и защо. Поради това въззивният съд не възприема оплакването на защитата на подсъдимия И., че неправилно и необосновано районният съд е постановил осъдителна присъда.

Твърденията на жалбоподателя И., че не е знаел за ходенето на свидетелите К. и Б. в Гърция и че е купил двата мобилни телефона на много ниска цена на пазара, както и опитът му да прехвърли на други лица вината за извършената кражба /за пътуването на пострадалите знаел и свидетелят Т. С. / обосновано и правилно са приети от първоинстанционния съд като защитна позиция на подсъдимия. Тези твърдения се опровергават от всички събрани по делото доказателства и от действията на И., описани по-горе.

Оплакването на жалбоподателя И., че полицията не е направила обиск в дома му и че не са иззети дактилоскопни следи от пострадалите също е неоснователно. Претендираните от защитата като неизвършени процесуално-следствени действия са изцяло в правомощията на разследващите органи, които са преценили, че разследването на случая не налага извършването им. Още повече, че от извършване на деянието /22.04.2011 г. – 30.04.2011 г./ до откриването на извършителя /м. юни 2012 г./ са изминали около два месеца.

Относно начина на разбиване на патроните на вратите /т.нар. modus operandi/, който районният съд е приел като характерен за подсъдимия И., са

                                                                   - 6 - 

налице показанията на свидетеля П. и данните от приложеното н.о.х.д. № 180/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд. Те са косвени доказателства за авторството на деянието.

Жалбоподателят И. възразява, че не е подарил, а е дал за временно ползване на свидетелката К. мобилния телефон „Самсунг GT-S 5250”, с IMEI 352181042739468, заедно със зарядното устройство към него. Свидетелката К. пък е категорична, че подсъдимият И. й е подарил телефона. Въпреки че това обстоятелство е неотносимо към същността на настоящото производство, въззивният съд изцяло възприема становището на районния съд, изложено в описаната по-горе фактическа обстановка.

Поради всички изложено въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя И., че районният съд е следвало да го оправдае, тъй като обвинението против него е останало недоказано. Обжалваната присъда е постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и подсъдимият И. е признат за виновен, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.

Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, че деянието на подсъдимия И. е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и към датата на извършването му не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда – по н.о.х.д. № 180/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивният съд приема преценката на районния съд, че в случая не става дума за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. И тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият И. да е автор на две отделни деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление, законосъобразно и правилно районният съд го е оправдал по обвинението за извършено престъпление в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК на подсъдимия И. – утежнено семейно и имотно състояние /малолетно дете, за което трябва да се грижи и липса на източник на доходи/, повишената обществена опасност на деянието и немалката стойност на отнетото. Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия И. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание три години и три месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с  чл.195, ал.1, т.3 от НК наказанието е от три до петнадесет години лишаване от свобода/.

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                         в.н.о.х.д. № 1017/2013 г.

 

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя И. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия, което налага ефективното му изтърпяване. Именно поради това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият И. да изтърпи  наказанието три години и три месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на И.Б.И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 260 от 23.11.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 2243/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                    2.