Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

50                                              29.03.2013г.                        гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                       ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На шести март                                                                                                Година 2013

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                             

секретар Маргарита Стоянова

прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1018 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия по НОХД № 1922/ 2012 г. по описа на Старозагорския районен съд Д.П.П. срещу постановената по това дело присъда № 267 от 29.11.2012 г., с която същия е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 от НК, затова че на 22.10.2011г. държал в лек автомобил „Фиат”, рег. № СТ 4668 АВ, собственост на „Яриса”ООД с управител Р.Д.Р., управляван от самия него, боеприпаси за огнестрелно оръжие - 3 броя патрона, 12 калибър за гладкостволни оръжия, от които 2 броя патрона с марка „Clever Mirage” със сачми №11/ 1,7 мм, производство на „Clever”-Италия, 1 патрон с неустановена марка, с маркировъчни означения на шпулата „Amerika Orazi” и с надпис на дъното на гилзата „12 CHEDDITE”, и 1 брой патрон, калибър 8x56 R, куршум тип „FMJ”, производство 1944 г.от „Военна фабрика”-гр. Казанлък, предназначен за нарезно оръжие- унгарски еднозарядни пушки „M35M”и някои картечници „Максим”, без за това да има надлежно разрешение, поради което и във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.53, ал.2 б.”а” от НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото като е постановено тяхното унищожаване по съответния ред. Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Поради късно запознаване с мотивите на присъдата на основание чл. 320, ал.3 от НПК в съдебно заседание са представени допълнителни писмени изложения в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си като заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника му, а в последната си дума към съда - че иска да бъде оправдан.

Защитникът му адв.Е. счита, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, и при допуснати съществени процесуални нарушения, видно  от диспозитива на постановената присъда и в мотивите към нея. Подробни съображения излага в допълнителните съображения към въззивната жалба. Поради което и на основание чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК моли за отмяна на присъдата  и постановяване на нова, с която подзащитния и да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Алтернативно с оглед допуснатото съществено процесуално нарушение /противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата досежно размера на определеното наказание лишаване от свобода/ моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

Представителят на Окръжна прокуратура– гр.Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена при отсъствие  на допуснати процесуални нарушения. Наложеното наказание е правилно индивидуализирано в съответствие със закона  и съдебната практика. Поради което счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

След като се запозна с материалите по  първоинстанционното НОХД № 1922/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав приема за установена  следната фактическа и правна обстановка:

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната присъда подсъдимият Д.П.П.  е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 от НК, затова че на 22.10.2011г. в с.К., общ.Стара Загора  в лек автомобил „Фиат”, рег. № СТ 4668 АВ, собственост на „Яриса”ООД с управител Р.Д.Р., управляван от самия него, държал боеприпаси за огнестрелно оръжие- 3 броя патрона, 12 калибър за гладкостволни оръжия, от които 2 броя патрона с марка „Clever Mirage” със сачми № 11/ 1,7мм, производство на фирма „Clever”-Италия, 1 патрон с неустановена марка, с маркировъчни означения на шпулата „Amerika Orazi” и с надпис на дъното на гилзата „12 CHEDDITE”, и 1 брой патрон, калибър 8x56 R, куршум тип „FMJ”, производство 1944г. от „Военна фабрика”-гр.Казанлък, предназначен за нарезно оръжие - унгарски еднозарядни пушки „M35M” и някои картечници „Максим”, без за това да има надлежно разрешение, като във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на пет месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1, от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Още на досъдебното производство, което е проведено съобразно правилата на НПК и при липса на каквито и да е съществени процесуални нарушения, са били събрани достатъчно доказателства и фактическата обстановка е била напълно и безспорно изяснена.

За да постанови атакуваната присъда Старозагорският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият, който е осъждан преди това за друго такова престъпление по чл.339, ал.1 от НК, е държал вечерта на 22.10.2011г. в управлявания от него лек автомобил, предоставен му за ползване от свидетелката Р.Д. Р. – майка на приятелката му, горепосочените боеприпаси. Видно от протокола за претърсване и изземване в условията на неотложен случай, както  и от огледния протокол от 23.10.2011г., същите са открити при извършеното претърсване и изземване на въпросния автомобил в син сак с надпис „Фишер” в багажното отделение на автомобила. За намерените боеприпаси, видно от първия протокол, подсъдимият е дал обяснение, че същите „най-вероятно” са на брат му, който е ловец и има разрешително за държане на такива боеприпаси.  Видно от приложеното на л.13-14 от ДП прокурорско постановление, материалите по настоящото ДП № 348 / 2012г. са били отделени от друго ДП № 670 /2011г. по описа на РП-гр.Стара Загора, образувано и водено срещу обвиняемия П. за престъпление с висока обществена опасност, а именно такова по раздел ІІІ, Глава Трета от НК /против политическите права на гражданите/. Видно от протокола за оглед на веществени доказателства, деянието на подсъдимия е извършено извършено в обстановка за провеждане на избори за кметове и общински съветници, поради което държането на боеприпаси е с още по- висока степен на обществена опасност.

За държането на тези боеприпаси подсъдимият Д.П. е заявил, че същите са собственост на брат му – св.Р.П.П., който също ползвал лекия автомобил, когато ходил на лов. Разпитан по делото свидетелят Рахни П. потвърждава частично версията на  подсъдимия като заявява, че ползва този автомобил, за да ходи на лов с него, като най-вероятно тези патрони „са изпаднали от якето му” по време на такъв лов. Единствено за патрона с калибър 8x56 R, куршум тип „FMJ”, производство 1944г. от „Военна фабрика”-гр.Казанлък, предназначен за нарезно оръжие - унгарски еднозарядни пушки „M35M” и някои картечници „Максим” същият е заявил, че не е негов. Неговите показания категорично са опровергани от показанията на свидетелката Р.Д.Р., предоставила въпросния автомобил за ползване на подсъдимия, която в разпита си по делегация е заявила, че знае, че братята Р.и Д.П. имат друг автомобил, който ползват за ловни цели. Освен това от показанията на нейната дъщеря, свидетелката С.З.М. – приятелка на подсъдимия, се установява, че автомобилът на майка е бил предоставен единствено и само на подсъдимия като тя не знае същия да е бил ползван от други лица. 

Подсъдимият по време на съдебното следствие е заявил, че сакът с надпис „Фишер” е бил ползван както от него, така и от брат му, и че същият се е намирал в багажника, но бойният патрон не бил намерен при претърсването и изземването на едно и също място с останалите ловни патрони, а в жабката на автомобила отпред. С това същият е опровергал собствените си обяснения, дадени по време на извършеното претърсване и изземване, че всички боеприпаси са намерени в посочения сак в багажника на автомобила, на едно и също място. Обясненията му са противоречиви, тъй като от една страна същият заявява, че е присъствал на претърсването и изземването като е бил на един-два метра от колата и през цялото време е имал възможност да наблюдава извършването на горното процесуално- следствено действия, от друга страна заявява, че не е видял къде са намерени патроните, макар че признава, че са намерени някъде в задната част на автомобила. Същевременно по отношение на бойния патрон заявява, че е негов, и че го бил намерил около полигона край с.Змеево един –два дни преди това, като го бил забравил в жабката на колата, а досежно останалите патрони нямал и представа, че се намират в сака. С оглед така дадените обяснения е видно, че от фактическа страна подсъдимият не оспорва факта на държането на въпросния боен патрон, като оспорва само държането на трите бойни патрони, за които заявява, че са на брат му и случайно са изпаднали в автомобила, ползван от него по време на лов. Също така безспорно е установено от назначената по ДП балистична експертиза вида и характера на държаните боеприпаси, които са 3бр. патрони 12 калибър за гладкостволни оръжия и 1бр. куршум предназначен за нарезно оръжие, като не се оспорва тяхната годност да произвеждат изстрели, поради което правилно е прието, че безспорно същите са боеприпаси за огнестрелно оръжие съгласно чл.7 от ЗОБВВПИ, за които подсъдимия не притежава разрешение за носене и съхранение.

Обосновано съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Р.П., който е брат на подсъдимия, и като такъв е заинтересован свидетел досежно обяснението за намирането на трите ловни патрона в автомобила, за което обстоятелство не може да даде достоверни показания, тъй като не може да обясни как след като същите са намерени в сак в багажника на автомобила, същите са „ изпаднали от раницата или от джобовете му”, като логично би било при описания от свидетеля начин на държане изпадането да е в багажника на автомобила. Изложени са мотиви защо съдът преценява тези показания за неубедителни, а именно предвид както и противоречието в дадените първоначални обяснения по въпроса – колко от боеприпасите са негови, от къде са изпаднали, как са „изпаднали” във въпросния сак, а не в багажното на автомобила, както и изобщо досежно липсата на категорично обяснение по въпроса къде е било възможно да бъдат намерени боеприпасите. Посочено е защо съдът не възприема обясненията на подсъдимия за достоверни, а за такива, представляващи изградена в хода на делото защитна позиция, нямаща нищо общо с действителността, която не е подкрепена от нито едно доказателство по делото. Обосновано не се били кредитирани тези обяснения в частта им, с която подсъдимият заявява, че няма нищо общо с намерените 3 броя ловни боеприпаси в багажника на колата, макар че признава, че въпросният сак се е ползвал за риболов заедно от него и брат му, св.Р.П.. Правилно е прието, че същите са в противоречие с целия събран доказателствен материал, подкрепящ обвинителната теза. В тази насока същите са категорично опровергани от протокола за претърсване и изземване, съставен по установения за това процесуален ред, който е безспорно доказателство за извършените от органа по разследването действия във връзка със съставянето му, респ. и във връзка с отразените в него обстоятелства. Горното касае не само мястото на намирането на въпросния боен патрон заедно с останалите три ловни боеприпаси, но и идентичността им с оглед тяхното индивидуализиране чрез външното им описание, отразено в този протокол, в подкрепа на което е и приложения към протокола за оглед на ВД  фотоалбум по ДП.

Що се касае до оспорваното от подсъдимия обстоятелство за това, че бойния патрон /единствения боеприпас, за който признава, че е негов/ е бил намерен на друго място, различно от това, на което са намерени останалите 3 боеприпаса,  в тази насока обясненията му противоречат на останалите събрани по делото доказателства. На първо място –на протокола за претърсване и изземване, в който е отразено, че и четирите боеприпаса са открити в багажника на автомобила във въпросния  син сак с надпис „Фишер”, т.е. на едно и също място, като от същия е видно и изявлението на обвиняемия, че няма бележки и възражения във връзка със съставянето на този протокол. Впрочем версията на подсъдимия за намирането на патрона в жабката на автомобила се появява едва в хода на съдебното следствие, като липсва такова твърдение от негова страна по време на досъдебното производство, което прави малко вероятно твърдението му за манипулиране на този протокол. Видно от протокола за разпит от подсъдимия като свидетел от 18.06.2012г. /на л.20 от ДП/, същият заявява, че и четирите патрона са на брат му и изобщо не споменава за въпросния патрон, затова че го е открил сам и го е държал в жабката на автомобила. Едва след като брат му, свидетеля Р.П., е заявил, че патрона не е негов, подсъдимият е променил показанията си, като е заявил, че патрона е негов, и в тази връзка е въвел версията за отделното намиране на патрона на друго място от останалите боеприпаси. На второ място, неговите твърдения се разминават с показанията на брат му, който твърди, че е възможно патроните да са изпуснати от него в автомобила, а не са оставени във въпросния сак, където в действителност са били намерени. Още повече, че неговите твърдения за ползване на автомобила по време на лов не се подкрепят от показанията на свидетелите Р.Д.Р. и С.З.М., които заявяват, че не знаят въпросния автомобил да е бил ползван от брата на подсъдимия, както и че последният имал собствен автомобил, ползван от него за такива цели. Поради което обосновано съдът е приел, че защитната версия на подсъдимия е опровергана по един безспорен начин от останалите доказателства по делото.

Предвид гореизложеното първоинстанционният съд обосновано е приел, че на инкриминираната дата подсъдимия П. е държал горепосочените боеприпаси за огнестрелно оръжие без за това да има надлежното разрешение, като такова разрешение за държането само на трите броя ловни боеприпаси е имал брат му – свидетеля Р.П., който обаче не е извършител на деянието.

С оглед гореизложеното съдът намира, че описаната по-горе фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд по несъмнен начин след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Същите са взаимно допълващи се и непротиворечиви с изключение на показанията на свидетеля Р.П., които са неубедителни и правилно не са били кредитирани с доверие от съда. Неоснователен е доводът на защитата на подсъдимия, адв.Е., че авторството на деянието не е установено по категоричен начин поради  липса на възможност да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Р., които нито оборвали, нито потвърждавали обвинителната теза. Респективно не можело да бъдат ползвани, тъй като от протокола за разпит по делегация не ставало ясно дали в него бил отразен разпит на тази свидетелка или преразказ на трето лице за разказаното от нея, и този протокол не бил съставен по предвидения по НПК ред. Действително тази свидетелка не е разпитана в хода на съдебното следствие, но видно от протокола от съдебното заседание страните по никакъв начин не са възразили на този неин разпит и са се съгласили дадените от нея показания да бъдат прочетени пред съда. Освен това нейните показания се допълват от показанията на свидетелката С.З.М. /бивша приятелка на подсъдимия/, която е разпитана по делото и  също е потвърдила обстоятелствата, дадени в разпита на майка и, че не им е било известно друго лице освен подсъдимия да е управлявало този автомобил откакто същия му е бил предоставен да го ползва от фирмата на майка и.  

Неоснователни са и доводите за несъставомерност на деянието от субективна страна, както и за липсата на изложени мотиви от съда в тази насока. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че с оглед намирането на боеприпасите на едно и също място подсъдимият безспорно е знаел, че всички боеприпаси,  в това число и ловните такива, са в негово владение, и че не притежава надлежно разрешение за това държане. С оглед обстоятелството, че самият той е посочил, че е знаел за държането на бойния патрон и обстоятелството, че при претърсването всички боеприпаси са намерени на едно и също място, обосновано и законосъобразно е прието, че подсъдимият е знаел, че държи именно тези четири патрона – предмет на обвинението. Без значение за съставомерността на деянието е времетраенето на фактическата власт върху предмета - нещо поначало характерно за т. нар. „продължени престъпления”. В този смисъл са цитираните от прокурора: Решение № 632 /96г. и Решение № 26 /2009г. и двете на ВКС, както и много други, напр.: Р № 557/ 09.11.2000 г., Р № 538/ 02.12.2007 г., и др. Поради което неоснователен е довода, че не е установено по безспорен начин по делото да е налице трайно, продължително и непрекъснато осъществяване на престъплението по чл.339, ал.1 от НК. С оглед спецификата на това престъпление достатъчно е по делото да са събрани доказателства, че само на датата, на която боеприпасите са намерени у подсъдимия, същият ги е държал, за да се приеме, че това е станало в един неопределен период, през който същият е упражнявал трайно, продължавано и непрекъснато владение върху тях. Не е необходимо да бъде установено точно колко време е продължило това държане.

Без правно значение е и доводът за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, още повече, че по делото е установено, че подсъдимият П. е държал не един боеприпас /патрон, куршум тип „FMJ”, производство 1944г. от „Военна фабрика”-гр.Казанлък, предназначен за нарезно оръжие - унгарски еднозарядни пушки „M35M” и някои картечници „Максим”/, а общо четири броя боеприпаси, като малкия брой на боеприпасите е взет под внимание от съда единствено при определяне на наказанието  при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В случая без значение е количеството на държаните боеприпаси. В тази насока съдът е изложил законосъобразни и обосновани мотиви досежно високата обществена опасност на деянието, динамиката на този вид престъпления в страната към дадения момент, и личността на извършителя, с оглед обстоятелството че последният към момента на деянието е бил осъждан за други умишлени престъпления от общо характер, вкл. и за такова от дадения вид. Предвид което при съвкупната преценка на доказателствата правилно е прието, че случаят не е маловажен като основателно не е бил възприет направения от защитата довод в тази насока. Към изложеното от първостепенния съд следва да бъде добавено, че с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите характеристични данни, изводими от обстоятелствата по делото и данните за извършено и друго много по- тежко престъпление в същия ден/ против правата на гражданите/, както и с оглед липсата на критичност към извършеното /въпреки предишното му осъждане по административен ред за друго такова деяние с оглед справката му за съдимост/, обстановката, при която е извършено/ по време на избори като в лекия автомобил са открити и други вещи на подсъдимия, за които е образувано друго ДП/, не може да се приеме, че обществените отношения, обект на защита по Глава ХІ, раздел І от НК, са засегнати в твърде незначителна степен. Поради което конкретното деяние има характера на престъпно такова, а не е малозначително. В този смисъл присъдата е съобразена и с практиката на ВКС/ Р№ 119/ 31.05.2011г. по н. д. № 32/ 2011г., ІІІ Н.О. на ВКС, Решение № 79/ 19.02.2010г. по н.д.п № 719/ 2009г., ІІ Н.О. на ВКС и др./.

Що се касае до алтернативното искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова такава с оглед допуснатото от съда при изписването на мотивите „съществено процесуално нарушение”, съдът намира същото за неоснователно. Не е налице противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата досежно размера на наложеното наказание. Действително на стр.7 от мотивите е допусната техническа грешка, като е изписано, че наложеното на подсъдимия наказание „една година лишаване от свобода” следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, но точно на мястото, където в мотивите е посочен вида и размера на наложеното наказание /края на абзац първи на л.7 от мотивите/ съдът правилно е посочил, че налага наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление „на основание чл.339, ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, предл.1, т.1 от НК – пет месеца лишаване от свобода/, което съответства на диспозитива на присъдата. Поради което въззивния съд счита, че тази техническа грешка не опорочава постановения съдебен акт и волята на съда е достатъчно ясна и непротиворечива, поради което с нищо не са засегнати правата на подсъдимия и липса основание за отмяна на присъдата и връщането и за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Предвид което оплакванията на подсъдимия във въззивната му жалба са напълно неоснователни. Макар и да не се прави конкретно оплакване относно индивидуализацията на наложеното наказание, както и да не се излага довод за явна несправедливост, съдът намира, че наложеното наказание е правилно и законосъобразно определено в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл. 54 от НК.

          Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия П. е правилно индивидуализирано като законосъобразно е определено при прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1, т.1 от НК предвид наличието на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство,а е именно-малкото количество намерени у подсъдимия боеприпаси, поради което и най- лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Поради което правилно е приел, че в рамките на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода в размер от две до осем години, на подсъдимия следва да бъде наложено едно минимално наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода. В тази насока дори не са били взети предвид осъжданията му, нито високата обществена опасност на деянието, както и начина и обстановката на извършването му. Съдът е приел, че налагането на ефективно наказание на осъдения би било прекомерна наказателна репресия, и за постигане целите на наказанието това не е необходимо. Предвид което и на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изтърпяването на така наложеното наказание в минимален изпитателен срок. Предвид липсата на протест е безпредметно обсъждането на по-високо като вид и размер наказание.

          Предвид гореизложеното съдът намира направените в жалбата и в допълнителните писмени съображения към нея оплаквания и доводи за неоснователни и  незаконосъобразни.

          Поради което въззивният съд счита, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, и при липса на явна несправедливост на наложеното наказание, следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваната присъда № 267от 29.11.2012г.,  постановена по НОХД № 1922/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.