Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

...                                          04.03.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 13 февруари                                                                             Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: К.Ц.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1023 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 181 от 05.12.2012 г. по НОХД № 1326/2012 г. по описа на Районен съд – К. подсъдимият С.М.У., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 10.08.2012 г. в с. Д., общ. К. е отнел чужда движима вещ, на стойност 60 лева, от владението на Г.П.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е немаловажен случай и е извършена повторно и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година и два месеца “лишаване от свобода”, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият У. да изтърпи отделно определеното общо наказание по НОХД № 90/2011г. на КРС в размер на една година лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

Подсъдимият С.М.У. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 28,00 /двадесет и осем/ лева по сметката на Районен съд – К..

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия С.М.У..

В жалбата, подадена лично от подсъдимия, се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Искането е да бъде отменена обжалваната присъда и постановена нова, с която подсъдимият С.У. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно се иска присъдата да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание.

 

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от служебния защитник на подсъдимия – адв. Д.. Подсъдимият – жалбоподател С.У., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. 

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – С. е, че обжалваната присъда е несправедлива, тъй като размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия У. не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и е явно несправедливо. Представителя на ОП – Стара Загора пледира за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода към минимума на предвиденото в закона, след правилно отчитане от въззивния съд на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и наличието на изключителен превес на първите, което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Първоинстанционният съд, след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.

 

Установените по делото фактически положения са следните:

Свидетелят Г.Б. притежавал велосипед марка “Club H“, розов на цвят със скорости, който на 09.08.2012 г. прибрал в двора на къщата си в с. Д., общ. К.. Свидетелите М.Ч., М.Ф., С.Ф. и подсъдимия С.У. на 09.08.2012 г. били на плаж на язовир “***”. Късно вечерта те тръгнали да се прибират в с. Х. пеша по черен път, като на 10.08.2012 г. стигнали до с. Д.. В селото подсъдимият У. влязъл в двора на свидетеля Б. и изнесъл от там велосипеда му, който откарал в дома си. Впоследствие велосипедът бил предаден на 16.08.2012 г. с Протокол за доброволно предаване от подсъдимия на полицейските служители и бил върнат на собственика му, с разписка от 24.08.2012 г.

 

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от самопризнанието на подсъдимия, кореспондиращо на доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, безспорно се установяват гореизложените фактически обстоятелства, видно от които е, че с деянието си на инкриминираната дата подсъдимия С.У. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по обвинението – по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Районният съд е индивидуализирал наказанието «лишаване от свобода» на подсъдимия У. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но отчитайки наличието на две отегчаващи отговорността такива, в размер на една година и деветмесеца, което след като е намалил с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, е наложил за изтърпяване «Лишаване от свобода» за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

За смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени ниската стойност на предмета на престъплението и младата възраст на подсъдимия, провокирала незрялата му постъпка, а като отегчаващи обстоятелства – обремененото съдебно минало и недобрите характеристични данни.

Въззивният съд констатира, че районния съд неправилно е отчетел обремененото съдебно минало на подсъдимия, което обуславя правната квалификация на извършената кражба по по-тежкия състав – по чл.195, ал.1, т.7 от НК, в условията на повторност, и като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Видно от справката за съдимост на подсъдимия У., същият на три пъти е осъждан за извършени кражби, като по последното дело – НОХД № 90/2011 г. по описа на РС – Казанлък с протоколно определение от 07.12.2011 г., влязло в сила на 22.12.2011 г. съдът на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е групирал наказанията по трите дела – НОХД № 1465/2010 г., НОХД № 1480/2010 г. и НОХД № 90/2011 г. – всички на РС – Казанлък и му е определил едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.  

С оглед на обсъденото определение за групиране на наказанията по всички осъждания на подсъдимия У. за престъпления, извършени преди датата на настоящото деяние – 10.08.2012 г., следва да се приеме, че се касае за едно осъждане за престъпление от същия вид, което обуславя правната квалификация на деянието по внесения обвинителен акт като извършено в условията на повторност.

С оглед на това, недопустимо е данните за осъжданията на подсъдимия да бъдат взети предвид повторно от съда при индивидуализацията на наказанието, отчитайки ги като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Първоинстанционният съд при индивидуализацията на наказанието не е отчетел като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че велосипеда предмет на кражбата е бил върнат от подсъдимия с протокол за доброволно предаване 6 дни след извършването й, и е предаден срещу разписка на пострадалия Г.Б. на 24.08.2012 г., като същият за кратко е бил лишен от възможността да упражнява фактическа власт върху своята движима вещ.

Размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия У. следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума от една година, предвиден в чл.195, ал.1 от НК, което след редукцията му с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, да се наложи в размер на осем месеца.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че наказанието, определено от първоинстанционния съд на подсъдимия У. е несъразмерно тежко, поради което жалбата му, като основателна следва да бъде уважена, като се измени първоинстанционната присъда чрез намаляване размера на наказанието “лишаване от свобода”  от една година и два месеца на осем месеца.

Присъдата в останалата й част, касаеща първоначалния режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и относно приложението на чл.68, ал.1 от НК и възложените в тежест на подсъдимия разноски, е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за основателни и на основание чл.337, ал.1, т.1, във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 181 от 05.12.2012 г., постановена по НОХД № 1326/2012 г. по описа на Районен съд – К. В ЧАСТТА й относно размера на наказанието, като :

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия С.М.У., с ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от една година и два месеца на ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

 

                          2.